Държавен вестник, брой 69 от 13.VIII

Чл. 1. Националният център по хематология и трансфузиология към Министерството на здравеопазването, наричан за краткост по-нататък "център", е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София и с предмет на дейност: профилактична, диагностично-лечебна, научна и научно-приложна дейност, вземане, контрол, преработка, съхранение и разпределение на кръв и кръвни съставки и производство на диагностични и лечебни биопрепарати.

Чл. 2. Центърът осъществява своята дейност на национално равнище самостоятелно или в сътрудничество с други звена в здравеопазването и организации в страната и в чужбина.

Чл. 3. Центърът осъществява функциите на:

1. специализиран орган на Министерството на здравеопазването в областта на хематологията и трансфузиологията;

2. методичен ръководител по клинична и трансфузионна хематология;

3. експертен, контролен и координиращ орган в областта на хематологията и трансфузиологията.

Чл. 4. Центърът изпълнява следните основни дейности:

1. извършва научноизследователска и приложна дейност в областта на клиничната и трансфузионната хематология по държавна поръчка или по договор с други органи и организации в страната и сътрудничи на Министерството на здравеопазването за изпълнение на договори с чужбина;

2. извършва диагностична и лечебна работа за болните със заболявания на кръвта от цялата страна;

3. извършва консултативна, експертна и контролна дейност за цялата страна по всички въпроси на хематологията чрез създадените към него комитети за кръвни заболявания и експертния съвет по трансфузиология;

4. организира и осъществява дейностите по:

а) организация на кръводаряването;

б) подбор и освидетелстване на кръводарителите;

в) вземане и преработка на кръв;

г) контрол на взетата кръв и кръвни съставки;

д) осигуряване с кръв и кръвни съставки здравните заведения на територията на Столичната община;

5. осъществява производство на лечебни и диагностични препарати;

6. осъществява пряко методично ръководство и контрол на районните центрове по трансфузионна хематология и отделенията по трансфузионна хематология към обединените районни болници - Перник, Благоевград, Кюстендил, Враца, Видин, София-област, на центъра по трансфузионна хематология - Лом, и на отделенията и кабинетите по клинична хематология в страната;

7. осъществява контрол и въвеждане на технологии, прилагани в центровете, отделенията и кабинетите по трансфузионна хематология в страната по отношение на добрата производствена, лабораторна и клинична практика в областта на трансфузиологията;

8. разработва учебни програми, методични ръководства, научни и производствени програми в областта на клиничната и трансфузионната хематология;

9. организира и извършва дейности по следдипломно обучение и преквалификация съгласно нормативните документи за висши, полувисши и средни медицински и немедицински кадри, работещи в областта на клиничната и трансфузионната хематология;

10. сключва договори с висшите медицински училища за осъществяване на следдипломно обучение и за обучение на студенти, като предоставя необходимата материална база и преподавателски кадри;

11. осъществява сътрудничество по проблеми на хематологията и трансфузиологията с правителствени и неправителствени организации.

Чл. 5. (1) Структурата на центъра включва отдели, секции, клиника, отделения, поликлиника, лаборатории, функционални звена, учебни, административно-стопански и спомагателни служби.

(2) Съгласно утвърдената от министъра на здравеопазването численост на персонала центърът самостоятелно определя своята структура.

Чл. 6. (1) Ръководството на центъра се осъществява от директор, който е хабилитирано лице с висше медицинско образование.

(2) Трудовият договор с директора на центъра се сключва от министъра на здравеопазването.

(3) Директорът:

1. ръководи и отговаря за цялостната дейност на центъра и го представлява пред всички държавни и обществени организации, органи, учреждения, физически и юридически лица в страната и в чужбина;

2. определя вътрешната структура на центъра на базата на утвърдената от министъра на здравеопазването численост на персонала;

3. управлява средствата, предоставени му от бюджета и придобити от собствена научна, учебна, експертна, производствена и други дейности;

4. има функции на работодател по отношение служителите на центъра и определя размера на индивидуалните възнаграждения и други материални и морални стимули в съответствие с наличните фондове и при спазване на действащото законодателство;

5. отчита се ежегодно за своята дейност пред министъра на здравеопазването;

6. в своята дейност се подпомага от заместник-директори, назначени от него, на които възлага определени задължения и права.

Чл. 7. (1) В центъра като съвещателен орган функционира дирекционен съвет, чиито членове се назначават от директора и включват: директора и заместник-директорите, ръководителите на основните структурни звена, главния счетоводител и главния юрисконсулт.

(2) Дирекционният съвет обсъжда мерките по осъществяване на дейността на центъра, по промени в структурата и щата на центъра, по бюджета и неговото разпределение, по материалната база и нейното развитие.

(3) При обсъждане на трудовоправни и социални въпроси, свързани с работното време, почивките, отпуските и условията на труд, в заседанията на дирекционния съвет участват представители на синдикатите.

Чл. 8. (1) В центъра има научен съвет, чиито състав и дейност се определят съгласно разпоредбите на Закона за научните степени и научните звания и правилника за неговото прилагане.

(2) Членовете на научния съвет се избират с тайно гласуване от всички служители, имащи научни степени или научни звания. За избрани се считат лицата, получили най-много гласове.

Чл. 9. Общото събрание на центъра включва всички щатни служители и има следните функции:

1. взема решения за начина на използване на средствата, определени за социално-битови мероприятия;

2. осъществява други функции, възложени му със закон.

Чл. 10. Центърът е на бюджетна издръжка и има право да открие извънбюджетна сметка, съгласно ПМС № 146 от 1991 г. за приоритетно снабдяване на системата за здравеопазването (обн., ДВ, бр. 71 от 1991 г.; изм. и доп., бр. 87 от 1991 г., бр. 47 от 1992 г., бр. 74 от 1993 г., бр. 5 от 1994 г. и бр. 12 от 1996 г.).