Държавен вестник, брой 73 от 27.VIII

Член 2

Правен статут на териториалното море и на въздушното пространство над териториалното море и неговото дъно и недра

1. Суверенитетът на крайбрежната държава се разпростира отвъд нейната сухоземна територия и вътрешните й води, а за архипелажните държави и архипелажните им води - върху прилежаща морска ивица, наречена териториално море.

2. Този суверенитет се разпростира върху въздушното пространство над териториалното море, както и върху морското дъно и неговите недра.

3. Суверенитетът над териториалното море се осъществява, като се спазват разпоредбите на тази конвенция и другите норми на международното право.

Член 3

Ширина на териториалното море

Всяка държава има право да установи ширината на своето териториално море до граница, разстоянието до която не надхвърля 12 морски мили, измервани от изходните линии, определени съгласно тази конвенция.

Член 4

Външна граница на териториалното море

Външна граница на териториалното море е линията, всяка точка на която се намира от най-близката точка на изходната линия на разстояние, равно на ширината на териториалното море.

Член 5

Нормална изходна линия

Ако не се предвижда друго в тази конвенция, нормалната изходна линия за измерване на ширината на териториалното море е линията на най-големия отлив, покрай брега, обозначена на официално признатите от крайбрежната държава едромащабни карти.

Член 6

Рифове

Тогава, когато има острови, разположени в атоли, или когато островите са заобиколени от рифове, изходната линия за измерване на ширината на териториалното море е линията на рифа откъм морето при най-голям отлив, както това е обозначено с подходящи символи на официално признатите от крайбрежната държава карти.

Член 7

Прави изходни линии

1. Там, където бреговата линия е дълбоко врязана и криволичеща, или където покрай брега или в непосредствена близост до него има верига от острови, за прокарване на изходна линия, от която се отмерва ширината на териториалното море, може да се използва методът на прави изходни линии, съединяващи съответните точки.

2. Там, където поради наличието на делта или на други природни особености бреговата линия е крайно непостоянна, съответните точки могат да бъдат избрани по протежение на най-отдалечената към морето линия на най-голям отлив и дори ако линията на най-голям отлив впоследствие се отдръпне, правите изходни линии остават валидни дотогава, докато крайбрежната държава ги промени съгласно тази конвенция.

3. Прокарването на прави изходни линии не следва да се отклонява съществено от общата посока на брега, а морските участъци, които лежат от вътрешната страна на тези линии, трябва да бъдат достатъчно тясно свързани със земната територия, за да може върху тях да се установи режимът на вътрешни води.

4. Прави изходни линии не се прокарват към и от изсъхващи при отлив възвишения с изключение на случаите, когато върху тях са построени фарове или подобни съоръжения, намиращи се винаги над морското равнище или на места, където прокарването на изходни линии към и от такива възвишения е получило всеобщо международно признание.

5. Там, където методът на правите изходни линии е приложим в съответствие с т. 1, при установяването на някои изходни линии могат да се вземат под внимание икономическите интереси, присъщи на съответния район, чието наличие и значение са ясно потвърдени от продължителната им употреба.

6. Системата на прави изходни линии не може да се прилага от дадена държава по такъв начин, че териториалното море на друга държава да се окаже откъснато от откритото море или от дадена изключителна икономическа зона.

Член 8

Вътрешни води

1. С изключение на предвиденото в част IV водите, разположени от изходната линия на териториалното море към брега, са част от вътрешните води на държавата.

2. Там, където установяването на права изходна линия съгласно метода, изложен в чл. 7, води до включването във вътрешните води на водни площи, които дотогава не са били считани за такива, върху тези води се прилага правото на мирно преминаване, предвидено в тази конвенция.

Член 9

Устия на реки

Ако една река се влива непосредствено в морето, за изходна линия се смята правата линия, прокарана напречно през устието на реката между крайните точки на линията на най-големия отлив на бреговете.

Член 10

Заливи

1. Този член се отнася само до заливи, бреговете на които принадлежат само на една държава.

2. За целите на тази конвенция под залив се разбира добре очертана вдлъбнатина в брега, вдаваща се в сушата до такава степен, че съпоставено с ширината на отвора, съдържа оградени от суша води и представлява нещо повече от обикновена извивка на брега. За залив се счита обаче само вдлъбнатината, чиято площ е най-малкото равна или е по-голяма от площта на полукръга, за диаметър на който служи линията, прекарана напречно през отвора на тази вдлъбнатина.

3. За целите на измерването за площ на вдлъбнатината се смята площта, разположена между линията на най-големия отлив по бреговото протежение на вдлъбнатината и линията, съединяваща линиите на най-големия отлив в точките на естествения й вход. В случаите, когато поради наличие на острови вдлъбнатината има повече от един вход, диаметърът на полукръга се равнява на сумата от дължината на правите, затварящи различните отвори. Площта на островите, разположени във вдлъбнатината, се включва в площта на водното пространство на вдлъбнатината.

4. Ако разстоянието между линиите на най-големия отлив в точките на естествения вход на залива не надхвърля 24 морски мили, между тези две линии на най-големия отлив може да се прокара разграничителна линия и оградените по този начин води се смятат за вътрешни води.

5. Там, където разстоянието между линиите на най-големия отлив в точките на естествения вход на залива надхвърля 24 морски мили, в залива се прокарва права изходна линия с дължина 24 морски мили по такъв начин, че същата да огради максимална водна площ.

6. Горните разпоредби не се прилагат по отношение на така наречените "исторически" заливи или във всички случаи, когато се прилага методът на правите изходни линии, предвиден в чл. 7.

Член 11

Пристанища

За целта на делимитацията на териториалното море най-издадените в морето постоянни пристанищни съоръжения, представляващи неделима част от пристанищната система, се разглеждат като част от брега. Отдалечените от брега съоръжения и изкуствени острови не се считат за постоянни пристанищни съоръжения.

Член 12

Рейдове

Рейдове, които обикновено се използват за товарене, разтоварване и за закотвяне на кораби и които иначе щяха да бъдат разположени изцяло или частично отвъд външната граница на териториалното море, се включват в териториалното море.

Член 13

Изсъхващи при отлив възвишения

1. Под изсъхващо при отлив възвишение се разбира естествено образувано пространство от сушата, заобиколено с вода и разположено при отлив над нейното равнище, но покривано от водата при прилив. Там, където изсъхващото при отлив възвишение се намира, изцяло или частично, на разстояние от континенталната част на страната или от остров, което не надхвърля ширината на териториалното море, линията на най-големия отлив на това възвишение може да се използва като изходна линия за измерването на ширината на териториалното море.

2. Там, където изсъхващото при отлив възвишение се намира изцяло или на разстояние от материка или острова, надхвърлящо ширината на териториалното море, то няма свое териториално море.

Член 14

Съчетаване на методи за определяне на изходните линии

Крайбрежната държава може в зависимост от различни обстоятелства да определя изходните линии, като използва по свое усмотрение поредно който и да е от методите, предвидени в предхождащите членове.

Член 15

Делимитация на териториалното море между държави със срещулежащи или прилежащи брегове

Там, където бреговете на две държави са срещулежащи или прилежащи, нито една от двете държави няма право, ако между тях няма споразумение за противното, да разпростира териториалното си море отвъд средната линия, всяка точка от която се намира на еднакво разстояние от най-близките точки на изходните линии, от които се измерва ширината на териториалните морета на всяка от двете държави. Горната разпоредба не се прилага обаче в случаите, когато поради исторически придобити права или поради други особени обстоятелства е необходимо териториалните морета на двете държави да се делимитират по начин, различен от посочения в настоящата разпоредба.

Член 16

Карти и списъци на географски координати

1. Изходните линии за измерване ширината на териториалното море, определени съгласно чл. 7, 9 и 10 или произтичащите от тях граници, и разграничителните линии, прокарани съгласно чл. 12 и 15, се посочват върху карти с мащаб или мащаби, които да позволяват определяне на тяхното положение. Като алтернатива те могат да бъдат заменени със списък на географските координати на точките, уточняващи геодезични данни.

2. Крайбрежната държава обнародва надлежно тези карти или списъци на географските координати по надлежния начин и депозира копие от всяка такава карта или списък при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 33

Прилежаща зона

1. В зона, прилежаща към териториалното море, наричана "прилежаща зона", крайбрежната държава може да упражнява контрола, необходим за:

а) предотвратяване на нарушения на нейните митнически, данъчни, имиграционни или санитарни закони и правила, действащи на нейна територия или в нейното териториално море;

b) наказване за нарушение на горепосочените закони и правила, извършено на нейна територия или в нейното териториално море.

2. Прилежащата зона не може да се разпростира на повече от 24 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море.

Член 34

Правен статут на водите, образуващи проливи, използвани за международното корабоплаване

1. Режимът за преминаване през проливи, използвани за международно корабоплаване, установен в тази част, не засяга в други отношения правния статут на водите, образуващи такива проливи, или упражняването от държавите, граничещи с проливите, на техния суверенитет или юрисдикция върху такива води и върху въздушното им пространство, морското дъно и неговите недра.

2. Суверенитетът или юрисдикцията на държавите, граничещи с проливите, се упражнява, като се спазват разпоредбите на тази част и другите норми на международното право.

Член 35

Приложно поле на тази част

Нищо в тази част не засяга:

а) части от вътрешните води в пределите на пролива с изключение на случаите, когато установяването на права изходна линия съгласно метода, установен в чл. 7, води до ограждането като вътрешни води на зони, които преди това не са били считани за такива;

b) правният статут на водите отвъд границите на териториалните морета на държави, граничещи с проливи като изключителни икономически зони или открито море; или

с) правният режим в проливи, в които преминаването се регулира изцяло или частично от отдавна сключени и намиращи се в сила международни конвенции, които се отнасят специално за такива проливи.

Член 36

Пътища през открито море или пътища през изключителни икономически зони в проливи, използвани за международно корабоплаване

Тази част не се прилага по отношение на пролив, използван за международно корабоплаване, ако в пролива има път през открито море или път през изключителна икономическа зона, който е също така удобен от гледна точка на корабоплаването и на хидрографските особености; по отношение на такива пътища се прилагат другите съответни части на тази конвенция, включително разпоредбите, относно свободата на корабоплаването и прелитането.

Член 37

Приложно поле на този раздел

Този раздел се прилага по отношение на проливи, използвани за международно корабоплаване между една част на откритото море или на изключителна икономическа зона и друга част на откритото море или на изключителна икономическа зона.

Член 38

Право на транзитно преминаване

1. В проливите, посочени в чл. 37, всички кораби и въздухоплавателни средства се ползват с правото на транзитно преминаване, на което не трябва да се пречи, с изключение на случаите, когато проливът се образува от остров на държава, граничеща с пролива, и нейната континентална част, като в тези случаи транзитно преминаване не се прилага, ако от страната на острова към морето има път през открито море или през изключителна икономическа зона също толкова удобен от гледна точка на корабоплаването и хидрографските особености.

2. Транзитно преминаване означава упражняването съгласно тази част на свободата на корабоплаването и прелитането изключително за целите на непрекъснат и бърз транзит през пролива между една част на откритото море или на изключителна икономическа зона и друга част на откритото море или на изключителна икономическа зона. Въпреки това изискването за непрекъснат и бърз транзит не изключва преминаването през пролива с цел влизане, напускане на или завръщане от държава, граничеща с пролива, при спазване на условията за влизане в такава държава.

3. Всяка дейност, която не представлява упражняване на правото на транзитно преминаване през пролив, продължава да се осъществява, като се спазват другите приложими разпоредби на тази конвенция.

Член 39

Задължения на корабите и на въздухоплавателните средства по време на транзитно преминаване

1. Корабите и въздухоплавателните средства, упражняващи правото на транзитно преминаване, са длъжни:

а) да преминават без забавяне през или над пролива;

b) да се въздържат от всяка заплаха или употреба на сила против суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на държавите, граничещи с пролива, или по всякакъв друг начин в нарушение на принципите на международното право, въплътени в Устава на ООН;

с) да се въздържат от всяка дейност, освен тази, която е присъща на нормалния начин на извършване на непрекъснат и бърз транзит, с изключение на случаите, когато тази дейност е необходима поради непреодолима сила или бедствие;

d) да спазват другите съответни разпоредби на тази част.

2. Корабите при транзитно преминаване са длъжни:

а) да спазват общоприетите международни правила, процедури и практика относно безопасността по море, включително Международните правила за предотвратяване на сблъскванията по море;

b) да спазват общоприетите международни правила, процедури и практики за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването от кораби.

3. При транзитно преминаване въздухоплавателните средства са длъжни:

а) да спазват правилата за полет, установени от Международната организация за гражданско въздухоплаване, доколкото те се прилагат по отношение на гражданските въздухоплавателни средства; държавните въздухоплавателни средства нормално са длъжни да действат, като се съобразяват съответно с изискванията за безопасността на въздухоплаването;

b) по всяко време да контролират радиочестотите, установени от компетентен международно определен орган за контрол на въздушното движение, или съответните международни радиочестоти за сигналите при бедствие.

Член 40

Изследвания и хидрографски наблюдения

По време на транзитно преминаване чуждестранни кораби, включително морски научноизследователски хидрографски кораби, не могат да правят каквито и да е изследвания или хидрографски наблюдения без предварителното разрешение на държавите, граничещи с проливите.

Член 41

Морски коридори и схеми за разделно движение в проливите, използвани за международното корабоплаване

1. В съответствие с тази част държавите, граничещи с проливи, могат да определят морски коридори и да предписват схеми за разделно движение за корабоплаването в проливи, където това е необходимо за безопасното преминаване на корабите.

2. Такива държави могат, когато обстоятелствата го изискват и след като са направили надлежно оповестяване на това, да заменят по-рано определени или предписани от тях морски коридори или схеми за разделно движение с други морски коридори или с други схеми за разделно движение.

3. Такива морски коридори или схеми за разделно движение трябва да съответстват на общоприетите международни разпоредби.

4. Преди да се установят или заменят морските коридори или преди да се предпишат или заменят схемите за разделно движение, държавите, граничещи с проливи, трябва да отправят предложения към компетентната международна организация с оглед на тяхното приемане. Организацията може да приеме само такива морски коридори и схеми за разделно движение, които могат да бъдат съгласувани с държавите, граничещи с проливите, след което държавите могат да ги установят, предпишат или заменят.

5. По отношение на пролив, където се предлагат морски коридори или схеми за разделно движение, минаващи през водите на две или повече държави, граничещи с пролива, заинтересованите държави си сътрудничат при формулирането на предложения, консултирайки се с компетентната международна организация.

6. Държавите, граничещи с проливи, ясно обозначават всички установени или предписани от тях морски коридори и схеми за разделно движение върху карти, които трябва да бъдат надлежно обнародвани.

7. При транзитно преминаване корабите спазват приложимите морски коридори и схеми за разделно движение, установени съгласно този член.

Член 42

Закони и правила на държавите, граничещи с проливи, отнасящи се до транзитното преминаване

1. При условие, че се спазват разпоредбите на този раздел, държавите, граничещи с проливи, могат да приемат закони и подзаконови актове, отнасящи се до транзитното преминаване през пролива, във връзка с всички или всеки от следните въпроси:

а) безопасността на корабоплаването и регулирането на движението по море така, както е предвидено в чл. 41;

b) предотвратяването, ограничаването и контролирането на замърсяването чрез въвеждането на приложими международни правила и норми относно изхвърлянето на нефт, нефтени отпадъци и други отровни вещества в пролива;

с) по отношение на риболовните кораби - предотвратяването на риболова, включително изисквания за прибиране на риболовните принадлежности;

d) товаренето или разтоварването на товари, валута или лица, противоречащо на митническите, данъчните, имиграционните или санитарните закони и правила на държавата, граничеща с пролива.

2. Тези закони и правила се прилагат, без да се допуска дискриминация по форма или по същество между чуждестранните кораби и без да водят до лишаване от правото на транзитно преминаване, до нарушаването му или до създаването на препятствия за неговото осъществяване, както е определено в този раздел.

3. Държавите, граничещи с пролива, са длъжни да обнародват по надлежен начин всички такива закони и правила.

4. Чуждестранните кораби, упражняващи правото на транзитно преминаване, спазват тези закони и правила.

5. Когато кораб или въздухоплавателно средство, които се ползват със суверенен имунитет, действат по начин, противоречащ на тези закони и правила или на други разпоредби на тази част, държавата на знамето на кораба или държавата, където въздухоплавателното средство е регистрирано, носи международна отговорност за всяка загуба или щета, причинена на държавите, граничещи с проливи, в резултат на тази дейност.

Член 43

Помощни съоръжения за навигация и безопасност и друго оборудване и предотвратяването, ограничаването и контролирането на замърсяването

Държавите, които използват проливите, и държавите, които граничат с тях, си сътрудничат посредством споразумения:

а) при установяването и поддържането в пролива на необходимите помощни съоръжения за навигация и безопасност, както и за другото оборудване, предназначено за улесняване на международното корабоплаване;

b) при предотвратяването, ограничаването и контролирането на замърсяването от кораби.

Член 44

Задължения на държавите, граничещи с проливи

Държавите, граничещи с проливи, са длъжни да не пречат на транзитното преминаване и да оповестяват по надлежния начин за всяка опасност за корабоплаването във или прелитането над пролива, за която им е известно. Транзитното преминаване не може да се преустановява.

Член 45

Мирно преминаване

1. Режимът на мирно преминаване, предвиден в раздел 3 на част II, се прилага по отношение на проливи, използвани за международно корабоплаване, които са:

а) изключени от сферата на прилагане на режима на транзитно преминаване съгласно чл. 38, т. 1; или

b) свързващи част от откритото море или изключителна икономическа зона с териториалното море на чуждестранна държава.

2. Мирното преминаване през такива проливи не може да се преустановява.

Член 86

Прилагане на разпоредбите на тази част

Разпоредбите на тази част се прилагат по отношение на всички части на морето, които не се включват нито в изключителната икономическа зона, нито в териториалното море, нито във вътрешните води на която и да е държава, нито в архипелажните води на която и да е архипелажна държава. Този член не ограничава по никакъв начин свободите, с които се ползват всички държави в изключителната икономическа зона съгласно чл. 58.

Член 87

Свобода на откритото море

1. Откритото море е открито за всички държави, както крайбрежни, така и без излаз на море. Свободата на откритото море се осъществява, като се спазват условията, установени в тази конвенция и в другите норми на международното право. Както за крайбрежните държави, така и за държавите без излаз на море тя включва:

а) свобода на корабоплаването;

b) свобода на прелитането;

с) свобода да се полагат подводни кабели и тръбопроводи, като се спазват разпоредбите на част VI;

d) свобода да се строят изкуствени острови и други съоръжения, позволени от международното право, като се спазват разпоредбите на част VI;

е) свобода на риболова, като се спазват условията, закрепени в раздел 2;

f) свобода на научните изследвания, като се спазват разпоредбите на части VI и XIII.

2. Тези свободи се осъществяват от всички държави, като се вземат надлежно предвид интересите на другите държави по осъществяването на свободата на откритото море от тях, а също така, като се вземат съответно предвид правата, признати по тази конвенция по отношение на дейностите в района.

Член 88

Запазване на откритото море за мирни цели

Откритото море се запазва за мирни цели.

Член 89

Неправомерност на претенциите за суверенитет над откритото море

Никоя държава не може правомерно да претендира за подчиняване на която и да е част от откритото море на своя суверенитет.

Член 90

Право на корабоплаване

Всяка държава, била тя крайбрежна или без излаз на море, има право да извършва корабоплаване в открито море с кораби под нейно знаме.

Член 91

Националност на корабите

1. Всяка държава установява условията за предоставяне на нейната националност на кораби, за регистрация на кораби на нейна територия и за правото да се плава под нейно знаме. Корабите притежават националността на държавата, под чието знаме имат право да плават. Между държавата и кораба трябва да съществува реална връзка.

2. Всяка държава издава на корабите, на които предоставя правото да плават под нейно знаме, документи, удостоверяващи това.

Член 92

Статут на корабите

1. Корабът плава под знамето само на една държава и освен в изключителните случаи, изрично предвидени в международни договори или в тази конвенция, се подчинява в откритото море на нейната изключителна юрисдикция. Никой кораб не може да променя своето знаме по време на плаването или на престоя в пристанище или при закотвяне, освен в случаите на действително прехвърляне на правото на собственост или на промяна на регистрацията.

2. Кораб, плаващ под знамената на две или повече държави, използвайки ги за удобство, не може да претендира пред която и да е трета държава, че притежава някоя от тези националности и може да бъде приравнен към кораб без националност.

Член 93

Кораб, плаващ под знамето на Организацията на обединените нации, нейните специализирани организации и Международната агенция за атомна енергия

Горните членове с нищо не засягат решаването на въпроса за корабите, използвани за официална служба на Организацията на обединените нации, нейните специализирани организации или Международната агенция за атомна енергия, плаващи под знамето на организацията.

Член 94

Задължения на държавата на знамето

1. Всяка държава осъществява ефективно своята юрисдикция и упражнява контрол върху корабите под нейно знаме в административната, техническата и социалната сфера.

2. По-специално, всяка държава:

а) води корабен регистър, съдържащ имената на корабите под нейното знаме и техните данни, като се изключат онези кораби, които поради малките им размери се изключват от общоприетите международни правила; и

b) осъществява по силата на вътрешното си право своята юрисдикция върху всеки кораб под нейното знаме и върху неговия капитан, офицери и екипаж, що се отнася до административните, техническите и социалните въпроси, засягащи кораба.

3. Всяка държава взема спрямо корабите под нейното знаме мерките, необходими за осигуряването на безопасността по море, с оглед по-специално на:

а) конструкцията, оборудването и годността за плаване на корабите;

b) комплектуването на корабния екипаж, условията на неговия труд и обучение, като се имат предвид приложимите международни документи;

с) ползването на сигнали, поддържането на връзка и предотвратяването на сблъсквания.

4. Тези мерки включват мерките, необходими, за да се осигури:

а) всеки кораб преди регистрирането, а по-късно през подходящи интервали от време да бъде инспектиран от квалифициран корабен инспектор и да има на борда си такива карти, мореходни пособия и навигационно оборудване, каквито се изискват за безопасното плаване на кораба;

b) всеки кораб да бъде поверен на капитан и офицери със съответната квалификация, по-специално в областта на маневрирането, навигацията, връзката, управлението на корабните механизми, а екипажът по квалификация и численост да отговаря на типа, размерите, механизмите и оборудването на кораба;

с) капитанът, офицерите и в необходимата степен екипажът да бъдат изцяло запознати с приложимите международни правила по въпросите на опазването на човешкия живот по море, предотвратяването на сблъскванията, предотвратяването, намаляването и контролирането на замърсяването на морската среда и поддържането на радиовръзка и да бъдат задължени да спазват тези правила.

5. Вземайки мерките, предвидени в т. 3 и 4, всяка държава е длъжна да се придържа към общоприетите международни правила, процедури и практики и да предприема всичко необходимо, за да се осигури тяхното спазване.

6. Всяка държава, която има сериозни основания да предполага, че върху даден кораб не се осъществява необходимата юрисдикция и контрол, може да съобщи за това на държавата на знамето. При получаване на такова съобщение държавата на знамето разглежда случая и според обстоятелствата извършва необходимото за да поправи положението.

7. Всяка държава започва разследване, което се води от достатъчно квалифицирано лице или лица, или под тяхно ръководство, на всеки нещастен случай по море или навигационно произшествие в открито море с участието на кораб под нейното знаме, който е причинил смъртта или е нанесъл тежки телесни повреди на граждани на друга държава или е причинило сериозни вреди на корабите или съоръженията на друга държава или на морската среда. Държавата на знамето и другата държава си сътрудничат, когато последната провежда разследване на нещастен случай по море или навигационно произшествие.

Член 95

Имунитет на военните кораби в открито море

Военните кораби се ползват в открито море с пълен имунитет от юрисдикцията на която и да е държава, освен държавата на знамето.

Член 96

Имунитет на корабите, намиращи се изключително на държавна нестопанска служба

Кораби, принадлежащи на дадена държава и използвани от нея, които се намират изключително на държавна нестопанска служба, се ползват в открито море с пълен имунитет от юрисдикцията на която и да е държава, освен държавата на знамето.

Член 97

Наказателна юрисдикция в случай на сблъскване или на друго навигационно произшествие

1. В случай на сблъскване или на всяко друго навигационно произшествие с кораб в открито море, водещо до наказателна или дисциплинарна отговорност на капитана или на което и да е лице на служба на кораба, всяко наказателно или дисциплинарно преследване срещу това лице може да бъде възбудено само пред съдебните или административните власти на държавата на знамето или на държавата, чийто гражданин е това лице.

2. В областта на дисциплинарните въпроси държавата, издала сертификат на корабоводещия или свидетелство за квалификация или разрешително, е компетентна да отнеме след надлежна правна процедура тези документи, дори тогава, когато техният притежател не е гражданин на тази държава.

3. Заповед за задържане или за арестуване на кораба, дори като мярка за провеждането на разследване, не може да бъде издадена от други власти, освен от властите на държавата на знамето.

Член 98

Задължение за оказване на помощ

1. Всяка държава изисква от капитана на кораб под нейно знаме, доколкото той може да направи това, без да излага на сериозна опасност кораба, екипажа и пътниците:

а) да оказва помощ на всяко открито в морето лице, застрашено от гибел;

b) да се насочи, колкото е възможно по-бързо, към лица, търпящи бедствие, ако му бъде съобщено, че те се нуждаят от помощ, дотолкова, доколкото такова действие може разумно да се очаква от него;

с) при сблъскване да окаже помощ на другия кораб, екипажа и пътниците му и доколкото е възможно, да съобщи на другия кораб името и пристанището на регистрация на своя кораб и най-близкото пристанище, в което той ще спре.

2. Всички крайбрежни държави насърчават създаването, дейността и поддържането на адекватна и ефикасна служба за издирване и спасяване, за да се осигури безопасността по море и във въздуха над морето, ако обстоятелствата го изискват, и си сътрудничат със съседните държави за тази цел в рамките на регионални споразумения.

Член 99

Забрана за превоз на роби

Всяка държава взема ефикасни мерки за предотвратяването и наказването на превоза на роби с кораби, имащи право да плават под нейно знаме, както и за предотвратяване на противозаконното използване на нейното знаме за тази цел. Всеки роб, намерил убежище на борда на който да е кораб, е свободен ipso facto.

Член 100

Задължение за сътрудничество при преследването на пиратството

Всички държави си сътрудничат във възможно най-голяма степен при преследването на пиратството в открито море или на всяко друго място извън юрисдикцията на която и да е държава.

Член 101

Определение на пиратството

Всяко от изброените по-долу действия е пиратство:

а) всеки неправомерен акт на насилие или задържане или акт на грабеж, извършен с лични цели от екипажа или от пътниците на частен кораб или на частно въздухоплавателно средство и който е насочен:

i) срещу друг кораб или въздухоплавателно средство или срещу лицата или имуществото им, на борда им в открито море;

ii) срещу кораб или въздухоплавателно средство, лица или имущество в място, което не е под юрисдикцията на нито една държава;

b) всеки акт на доброволно участие в използването на кораб или въздухоплавателно средство, когато на неговия извършител са известни факти, от които произтича, че този кораб или въздухоплавателно средство е пиратски кораб или пиратско въздухоплавателно средство;

с) всяко действие, представляващо подстрекателство или умишлено улесняващо към извършването на действията, посочени в букви "а" или "b".

Член 102

Пиратски действия, извършвани от военен кораб, държавен кораб или държавно въздухоплавателно средство, екипажът на който е вдигнал метеж

Пиратските действия, определени в чл. 101, извършени от военен кораб, от държавен кораб или от държавно въздухоплавателно средство, екипажът на който е вдигнал метеж и е установил контрол върху кораба или въздухоплавателното средство, се приравняват към действията, извършвани от частен кораб или частно въздухоплавателно средство.

Член 103

Определение на пиратски кораб или въздухоплавателно средство

Кораб или въздухоплавателно средство се смятат за пиратски кораб или пиратско въздухоплавателно средство, ако лицата, които ефективно го контролират, възнамеряват да го използват, за да извършат някое от действията, предвидени в чл. 101. Това се отнася също за кораб или въздухоплавателно средство, които са били използвани за извършването на което и да е от тези действия, докато са били под контрола на лицата, виновни за тези действия.

Член 104

Запазване или загубване на националността на пиратския кораб или въздухоплавателното средство

Кораб или въздухоплавателно средство може да запази своята националност, въпреки че е станал пиратски. Запазването или загубването на националността се определя от закона на държавата, която я е предоставила.

Член 105

Завземане на пиратски кораб или въздухоплавателно средство

Всяка държава може в открито море или във всяко друго място, което не е под юрисдикцията на нито една държава, да завземе пиратски кораб или въздухоплавателно средство или кораб или въздухоплавателно средство, завзето чрез пиратски действия и намиращо се под контрола на пиратите, да задържи намиращите се на борда му лица и да завладее намиращото се на борда му имущество. Съдебните органи на държавата, която е извършила завземането, могат да решат какви наказания да се наложат и могат също така да определят какви действия трябва да се предприемат по отношение на корабите, въздухоплавателните средства или имуществото, при условие че се спазят правата на трети страни, действащи добросъвестно.

Член 106

Отговорност за завземане без достатъчно основание

Когато завземането на кораба или въздухоплавателното средство, заподозряно в пиратство, е извършено без достатъчно основание, държавата, извършила завземането, е отговорна пред държавата, чиято националност има корабът или въздухоплавателното средство, за всяка щета или загуба, причинена от завземането.

Член 107

Кораби и въздухоплавателни средства, упълномощени да извършват завземане в случай на пиратство

Завземането в случай на пиратство може да се извършва само от военни кораби или от военни въздухоплавателни средства или от други кораби или въздухоплавателни средства, които носят външни знаци, ясно обозначаващи, че те са на държавна служба и че са упълномощени за това.

Член 108

Незаконна търговия с наркотици и психотропни вещества

1. Всички държави си сътрудничат при преследването на незаконната търговия с наркотици и психотропни вещества, извършвана от кораби в открито море в противоречие с международните конвенции.

2. Всяка държава, която има сериозни основания да смята, че кораб под нейното знаме се занимава с незаконна търговия с наркотици или психотропни вещества, може да поиска сътрудничеството на други държави за пресичането на тази дейност.

Член 109

Непозволено радиоразпръскване от открито море

1. Всички държави си сътрудничат за пресичането на непозволеното радиоразпръскване от открито море.

2. За целите на тази конвенция "непозволено радиоразпръскване" означава предаване на звукови радио- или телевизионни програми от кораб или от съоръжение в открито море, целящо приемането им от широката публика в противоречие с международните правила, като се изключи обаче предаването на сигнали за бедствие.

3. Всяко лице, което се занимава с непозволено радиоразпръскване, може да бъде преследвано пред съдилищата на:

а) държавата на знамето на кораба;

b) държавата на регистрацията на съоръжението;

с) държавата, чийто гражданин е лицето;

d) всяка държава, където предаването може да бъде прието; или

е) всяка държава, където позволеното радиоразпръскване търпи смущения.

4. В открито море държава, която има юрисдикция съгласно т. 3, може в съответствие с чл. 110 да задържи всяко лице или кораб, занимаващ се с непозволено радиоразпръскване, и да задържи апаратурата за радиоразпръскване.

Член 110

Право на оглед

1. С изключение на случаите, когато актовете на намеса произтичат от права, предоставени от международен договор, военен кораб, срещнал в открито море чуждестранен кораб, който не е кораб, ползващ се с имунитет съгласно чл. 95 и 96, не може правомерно да го подлага на оглед, ако няма убедителни основания да подозира, че:

а) корабът се занимава с пиратство;

b) корабът се занимава с търговия на роби;

с) корабът се занимава с непозволено радиоразпръскване, като държавата на знамето на военния кораб има юрисдикция по силата на чл. 1О9;

d) корабът няма националност; или

е) независимо че на него е вдигнато чуждо знаме, или той отказва да вдигне знаме, корабът в действителност има същата националност, както и военният кораб.

2. В случаите, предвидени в т. 1, военният кораб може да извърши проверка на правото на кораба да носи неговото знаме. С тази цел той може да изпрати лодка под командата на офицер до заподозрения кораб. Ако след проверката на документите подозренията остават, той може да извърши по-нататъшно обследване на борда на кораба, като действа с оглед на всички възможни обстоятелства.

3. Ако се окаже, че подозренията са неоснователни и при условие, че огледаният кораб не е извършил никакви действия, които биха оправдали тези подозрения, всички евентуални загуби или вреди му се възстановяват.

4. Тези разпоредби се прилагат mutatis mutandis по отношение на военните въздухоплавателни средства.

5. Тези разпоредби се прилагат също по отношение на всички надлежно упълномощени кораби или въздухоплавателни средства, които носят външни знаци, ясно обозначаващи, че са на държавна служба.

Член 111

Право на преследване

1. Преследването на чуждестранен плавателен съд може да бъде предприето, когато компетентните власти на крайбрежната държава имат достатъчно основания да смятат, че този кораб е нарушил законите и правилата на тази държава. Това преследване трябва да започне тогава, когато чуждестранният кораб или една от неговите лодки се намира във вътрешните води, в архипелажните води, в териториалното море или в прилежащата зона на преследващата държава и не може да продължава извън териториалното море или прилежащата зона, освен ако преследването не е било прекъсвано. Не е необходимо по времето, когато чуждестранният кораб, намиращ се в териториалното море или в прилежащата зона, получава заповед да спре, корабът, който дава тази заповед, също така да се намира в териториалното море или прилежащата зона. Ако чуждестранният кораб се намира в прилежащата зона, както тя се определя от чл. 33, преследване може да бъде предприето, ако е имало нарушаване на правата, за защитата на които зоната е била установена.

2. Правото на преследване се прилага mutatis mutandis по отношение на нарушения в изключителната икономическа зона или върху континенталния шелф на законите и правилата на крайбрежната държава, приложими съгласно тази конвенция по отношение на изключителната икономическа зона или континенталния шелф, включително такива зони за безопасност.

3. Правото на преследване се прекратява щом преследваният кораб влезе в териториалното море на своята или на трета държава.

4. Смята се, че преследването не е започнало, докато преследващият кораб не се е уверил с помощта на всички приложими средства, намиращи се на негово разположение, че преследваният кораб или една от неговите лодки или други приспособления, действащи съвместно и използващи преследвания кораб като кораб-база, се намират в границите на териториалното море или в зависимост от случая - в прилежащата зона, или в изключителната икономическа зона, или над континенталния шелф. Преследването може да бъде започнато само след зрителен или звуков сигнал за спиране, подаден от разстояние, което позволява на чуждия кораб да го види или чуе.

5. Правото на преследване може да се упражнява само от военни кораби или военни въздухоплавателни средства или от други кораби или въздухоплавателни средства, които носят външни знаци, ясно обозначаващи, че са на държавна служба и че са упълномощени за това.

6. Когато преследването се осъществява от въздухоплавателно средство:

а) разпоредбите на т. 1 до 4 се прилагат mutatis миtапdis;

b) въздухоплавателното средство, даващо заповед за спиране, трябва то самото да преследва активно кораба, докато кораб или друго въздухоплавателно средство на крайбрежната държава, повикано от това въздухоплавателно средство, не пристигне, за да поеме преследването, в случай че въздухоплавателното средство не бъде в състояние само да задържи кораба. За да бъде обосновано задържането на кораб отвъд териториалното море, не е достатъчно той само да бъде забелязан от въздухоплавателното средство, когато извършва нарушение, или да бъде заподозрян в извършването на нарушение, освен ако той не е получил заповед да спре и не е бил наред с това преследван от самото въздухоплавателно средство или от други въздухоплавателни средства или кораби, продължили преследването му без прекъсване.

7. Освобождаването на кораба, задържан в пределите на юрисдикцията на дадена държава и конвоиран към пристанище на тази държава с цел да бъде проведено разследване от компетентните власти, не може да бъде поискано само за това, че по време на пътуването си корабът е бил конвоиран през част от изключителната икономическа зона или от откритото море, ако това се е налагало от обстоятелствата.

8. Когато даден кораб е бил спрян или задържан отвъд териториалното море при обстоятелства, които не оправдават упражняването на правото на преследване, на него му се възстановяват всички евентуални щети и загуби.

Член 112

Право на полагане на подводни кабели и тръбопроводи

1. Всички държави имат право да полагат подводни кабели и тръбопроводи по повърхността на дъното на откритото море отвъд пределите на континенталния шелф.

2. Член 79, т. 5 се прилага по отношение на такива кабели и тръбопроводи.

Член 113

Прекъсване или повреждане на подводни кабели и тръбопроводи

Всяка държава приема законите и правилата, необходими за квалифицирането като престъпни деяния на прекъсването или повреждането на подводен кабел под повърхността на откритото море, причинено от кораб под нейно знаме или от лице, подчиняващо се на нейната юрисдикция, извършено умишлено или по непредпазливост, която може да му бъде вменена във вина, дотолкова, доколкото това може да доведе до прекратяване или до създаване на смущения в телеграфната или телефонната връзка, както и на прекъсването или повреждането на подводен тръбопровод или кабел за високо напрежение, извършено при същите обстоятелства. Тази разпоредба се прилага също и по отношение на поведение, насочено към или можещо да доведе до такова прекъсване или повреждане. Тя не се прилага обаче по отношение на каквото и да е прекъсване или повреждане, причинено от лица, които са действали само с правомерната цел да спасят своя живот или техния кораб, след като са взели всички необходими предпазни мерки, за да бъде избегнато такова прекъсване или повреждане.

Член 114

Прекъсване или повреждане на подводен кабел или тръбопровод, причинени от собственици на друг кабел или тръбопровод

Всяка държава приема закони и правила, необходими, за да си осигури лицата, подчиняващи се на нейната юрисдикция, които са собственици на подводен кабел или тръбопровод под повърхността на откритото море и които, полагайки или ремонтирайки този кабел или тръбопровод, са причинили прекъсване или повреда на друг кабел и тръбопровод, да покрият стойността на поправките.

Член 115

Обезщетение за загуби, понесени при избягването на нанасяне на повреди на подводен кабел или тръбопровод

Всяка държава приема закони и правила, необходими, за да могат собствениците на кораби, които са в състояние да докажат, че са пожертвали котва, мрежа или друга риболовна принадлежност, за да избегнат нанасянето на повреда на подводен кабел или тръбопровод, да бъдат обезщетени от собственика на този кабел или тръбопровод, при условие че собственикът на кораба е взел всички разумни предпазни мерки предварително.

Член 116

Право на риболов в открито море

Всички държави имат право техните граждани да се занимават с риболов в откритото море, при условие че се спазват:

а) техните договорни задължения;

b) правата и задълженията, както и интересите на крайбрежните държави, предвидени inter alia в чл. 63, т. 2 и чл. 64 до 67; и

с) разпоредбите на този раздел.

Член 117

Задължение на държавите да вземат по отношение на своите граждани мерки за съхраняването на живите ресурси на откритото море

Всички държави са длъжни да вземат по отношение на гражданите мерките, необходими за съхраняването на живите ресурси на откритото море или да си сътрудничат с другите държави при вземането на такива мерки.

Член 118

Сътрудничество на държавите при съхраняването и стопанисването на живите ресурси

Държавите си сътрудничат при съхраняването и стопанисването на живите ресурси в района на откритото море. Държавите, чиито граждани разработват еднакви живи ресурси или различни живи ресурси, но разположени в един и същ район, преговарят с цел да вземат мерките, необходими за съхраняването на тези живи ресурси. С тази цел те си сътрудничат при необходимост за създаването на субрегионални или регионални организации за риболов.

Член 119

Съхраняване на живите ресурси на откритото море

1. При определянето на допустимия улов и при вземането на други мерки за съхраняването на живите ресурси на откритото море държавите:

а) вземат въз основа на най-достоверни данни, с които разполагат, мерки по поддържането или възстановяването на популациите на ловените видове до нива, осигуряващи максимален устойчив улов, с оглед на съответните екологични и икономически фактори, включително и на специалните нужди на развиващите се държави, като се държи сметка за методите, прилагани при риболова, взаимната зависимост на запасите и всичките общопрепоръчвани международни минимални стандарти, били те регионални, субрегионални или световни;

b) вземат под внимание въздействието на тези мерки върху видовете, асоциирани с ловените или зависими от тях, за да се поддържа или да се възстанови популацията на такива асоциирани или зависими видове до ниво, на което тяхното възпроизводство не може да бъде сериозно застрашено.

2. Наличната научна информация, статистическите данни за улова и за риболовните усилия и другите данни, отнасящи се до съхраняването на рибните запаси, се разпространява и разменя периодически с посредничеството на компетентните международни организации, били те субрегионални, регионални или световни, в зависимост от обстоятелствата и с участието на всички заинтересовани държави.

3. Заинтересованите държави осигуряват мерките по съхраняването и тяхното прилагане да не бъдат дискриминационни спрямо риболовците на която и да е държава.

Член 120

Морски млекопитаещи

Член 65 се прилага също и по отношение на съхраняването и стопанисването на морските млекопитаещи в откритото море.

Член 133

Употреба на термините

За целите на тази част:

а) "ресурси" означава всички твърди, течни и газообразни минерални ресурси в района, разположени на повърхността на морското дъно или под него, включително полиметалните конкреции;

b) веднъж добити от района, ресурсите се разглеждат като "полезни изкопаеми".

Член 134

Приложно поле на тази част

1. Тази част се прилага по отношение на района.

2. Дейността в района се регулира от разпоредбите на тази част.

3. Изискванията относно депозирането и обнародването на картите и списъците на географски координати, посочващи границите, посочени в чл. 1, т. 1, подточка 1 са установени в част VI.

4. Нищо в този член не засяга установяването на външните граници на континенталния шелф съгласно част VI или юридическата сила на споразуменията относно делимитацията между държави със срещулежащи или прилежащи брегове.

Член 135

Правен статут на покриващите води и на въздушното пространство

Нито тази част, нито което и да е право, представено или упражнявано в съответствие с нея, не засяга правния статут на водите, покриващи района или това на въздушното пространство над тези води.

Член 136

Общо наследство на човечеството

Районът и неговите ресурси са общо наследство на човечеството.

Член 137

Правен статут на района и неговите ресурси

1. Никоя държава не може да претендира за суверенитет или суверенни права или да осъществява такива по отношение на която и да е част на района или на неговите ресурси; никоя държава и никое физическо или юридическо лице не може да присвоява каквато и да е част от тях. Никакви претенции от подобен род, никакво осъществяване на суверенитет или на суверенни права, никакво подобно присвояване не се признават.

2. Всички права върху ресурсите на района принадлежат на цялото човечество, от чието име действа органът. Тези ресурси не подлежат на отчуждаване. Полезните изкопаеми, добивани в района, обаче могат да бъдат отчуждавани, но само съгласно разпоредбите на тази част и нормите, правилата и процедурите на органа.

3. Никоя държава или физическо или юридическо лице не може да претендира за права върху полезните изкопаеми в района, да ги придобива или упражнява, освен по начин, отговарящ на разпоредбите на тази част. В противен случай никакви претенции от подобен род, придобивки или упражняване на такива права няма да се признават.

Член 138

Общо поведение на държавите по отношение на района

Общото поведение на държавите по отношение на района се определя в съответствие с разпоредбите на тази част, принципите, въплътени в Устава на ООН и другите норми на международното право, в интерес на поддържането на мира и сигурността и насърчаването на международното сътрудничество и взаимното разбирателство.

Член 139

Задължение за спазване на разпоредбите на тази конвенция и отговорност за щети

1. Държавите-страни се задължават да осигуряват дейността в района, осъществявана както от тях самите, така и от държавни предприятия или от физически или юридически лица, имащи националността на държави-страни или намиращи се под ефективния контрол на държави-страни или на техните граждани, да се осъществява в съответствие с разпоредбите на тази част. Същото задължение се възлага и на международните организации по отношение на тяхната дейност в района.

2. Без да се нарушават нормите на международното право и приложение III, чл. 22, дадена държава-страна или международна организация носи отговорност за щети, причинени от неизпълнението от тяхна страна на задълженията, произтичащи от тази част; държавите-страни или международните организации, действащи съвместно, поемат заедно и солидарно тази отговорност. При все това държава-страна не носи отговорност за вреди, причинени от такова неспазване на тези разпоредби от лице, за което тя е гарантирала на основание чл. 153, т. 2, буква "b", ако тя е взела всички необходими и подходящи мерки, за да осигури ефективно спазване на чл. 153, т. 4 и чл. 4, т. 4 на приложение III.

3. Държавите-страни, които са членки на международна организация, вземат подходящи мерки, за да осигурят прилагането на този член по отношение на тези организации.

Член 140

За благото на човечеството

1. Дейността в района се осъществява, както конкретно се предвижда в тази част, за благото на цялото човечество, независимо от географското положение на държавите - били те крайбрежни или без излаз на море, и като се вземат предвид особено интересите и нуждите на развиващите се държави и на народите, които не са достигнали пълна независимост или друг статут на самоуправление, признати от ООН съгласно резолюция на Общото събрание 1514 (XV) и другите съответни резолюции на Общото събрание.

2. Органът осигурява справедливо разпределяне на финансовите и другите икономически облаги, получавани от дейността в района, посредством подходящ механизъм, действащ на недискриминационна основа съгласно чл. 160, т. 2, букви "f" и "i".

Член 141

Използване на района изключително само за мирни цели

Районът се предоставя за ползване изключително само за мирни цели на всички държави, били те крайбрежни или без излаз на море, без дискриминация и без да се нарушават другите разпоредби на тази част.

Член 142

Права и законни интереси на крайбрежните държави

1. Дейността в района по отношение на ресурсни залежи в него, простиращи се извън границите на същия, се извършва, като се държи надлежно сметка за правата и законните интереси на всяка крайбрежна държава, в пределите на чиято юрисдикция се намират тези ресурси.

2. За да се избегне нарушаването на такива права и интереси, със заинтересованата държава се поддържат консултации, включващи и системата за предварително уведомяване. Тогава, когато дейността в района може да доведе до експлоатацията на ресурси, намиращи се в пределите на националната юрисдикция на крайбрежна държава, се изисква предварителното съгласие на тази държава.

3. Нито разпоредбите на тази част, нито каквито и да е права, предоставяни или упражнявани в съответствие с тях, засягат правата на крайбрежните държави да взимат такива съвместими със съответните разпоредби на част XII мерки, каквито могат да бъдат необходими за предотвратяването, намаляването или отстраняването на сериозна и непосредствена опасност за тяхното крайбрежие или за свързаните с него интереси, дължаща се на замърсяването или заплахата от замърсяване или относно други опасни явления, възникващи вследствие на или предизвикани от каквато и да е дейност в района.

Член 143

Морски научни изследвания

1. Морските научни изследвания в района се извършват изключително само за мирни цели и за благото на цялото човечество в съответствие с част XIII.

2. Органът може да предприема морски научни изследвания по отношение на района и неговите ресурси и може да сключва контракти с тази цел. Органът насърчава и поощрява провеждането на морски научни изследвания в района и координира и разпространява резултатите от тези изследвания и анализи, когато разполага с такива.

3. Държавите-страни могат да осъществяват морски научни изследвания в района. Държавите-страни насърчават международното сътрудничество при провеждането на морски научни изследвания в района, като:

а) участват в международни програми и поощряват сътрудничеството при провеждането на морски научни изследвания от специалисти от различни страни и от органа;

b) осигуряват разработването на програми с посредничеството на органа или на другите международни организации в зависимост от обстоятелствата за благото на развиващите се държави и на по-слабо развитите в техническо отношение държави с цел:

i) укрепване на техния изследователски потенциал;

ii) подготовка на техните кадри и на персонала на органа в областта на методите на изследване и прилагането на резултатите от тези изследвания;

iii) подпомагане на използването на техен квалифициран персонал при изследванията в района;

с) ефективно разпространяване резултатите от научните изследвания и анализи, когато разполагат с такива, чрез органа или други международни канали, в зависимост от обстоятелствата.

Член 144

Предаване на технология

1. Органът взема мерки съгласно тази конвенция:

а) да получава технология и научни знания, отнасящи се до дейността в района, и

b) да насърчава и поощрява предаването на развиващите се държави на такава технология и научни знания, така че всички държави-страни да се ползват от тези облаги.

2. За тази цел органът и държави-страни си сътрудничат при насърчаването на предаването на технология и научни знания, свързани с дейността в района, така че предприятието и всички държави-страни да могат да се ползват от тези облаги. Те започват и насърчават по-специално осъществяването на:

а) програми за предаването на предприятието и на развиващите се държави на технология, свързана с дейността в района, предвиждащи между другото улеснения при достъпа на предприятието и на развиващите се държави до съответната технология на справедливи и разумни условия;

b) мерки, насочени към развитието на технологията на предприятието и собствената технология на развиващите се държави, по-специално като се осигурява на персонала на предприятието и на специалистите от развиващите се държави възможност за подготовка в областта на морската наука и технология и за тяхното пълно участие в дейността в района.

Член 145

Защита на морската среда

Във връзка с дейността на района съгласно част XII се вземат необходимите мерки съгласно тази конвенция, за да се осигури ефективната защита на морската среда от вредни за нея последици, които могат да възникнат в резултат на такава дейност. С тази цел органът приема подходящи норми, правила и процедури между другото за:

а) предотвратяването, намаляването и контролирането на замърсяването и на другите опасности за морската среда, в това число на крайбрежието, както и на нарушаването на екологическото равновесие в морската среда, като особено внимание се отделя на необходимостта морската среда да бъде защитена от вредните последици на такива видове дейност, като: сондиране, драгиране, изкопаване, изхвърляне на отпадъци, строителство и техническо обслужване или поддържане на съоръжения, тръбопроводи и други устройства, свързани с такава дейност;

b) защитата и съхраняването на природните ресурси на района и предотвратяването на увреждането на флората и фауната на морската среда.

Член 146

Защита на човешкия живот

Във връзка с дейността в района се вземат необходимите мерки за ефективна защита на човешкия живот. С тази цел органът приема подходящи норми, правила и процедури в допълнение към съществуващото международно право, въплътено в съответните договори.

Член 147

Съгласуване на дейността в района и в морската среда

1. Дейността в района се извършва, като разумно се отчита другата дейност в морската среда.

2. Съоръженията, които се използват за осъществяване на дейността в района, трябва да отговарят на следните условия:

а) такива съоръжения се монтират, разполагат и демонтират само съгласно разпоредбите на тази част и като се спазват нормите, правилата и процедурите на органа. За монтирането, разполагането и демонтирането на такива съоръжения се оповестява надлежно, а постоянните средства за обозначаване на тяхното присъствие се поддържат в изправност;

b) такива съоръжения не се разполагат в места, където могат да пречат на движението по морски коридори, признати като имащи жизненоважно значение за международното корабоплаване или в райони с интензивна риболовна дейност;

с) около такива съоръжения се създават зони за безопасност с подходяща маркировка, за да се осигури безопасността както на корабоплаването, така и на самите съоръжения. Конфигурацията и разположението на такива зони за безопасност са такива, че да не образуват пояс, препятстващ правомерния достъп на корабите до конкретни морски зони или корабоплаването по протежение на международни морски коридори;

d) такива съоръжения се използват изключително само за мирни цели;

е) такива съоръжения нямат статут на острови. Те нямат свое териториално море и тяхното присъствие не влияе на делимитацията на териториалното море, изключителната икономическа зона или континенталния шелф.

3. Друга дейност в морската среда се извършва, като разумно се взема предвид дейността в района.

Член 148

Участие на развиващите се държави в дейността в района

Ефективното участие на развиващите се държави в дейността в района се насърчава, както това изрично се предвижда в тази част, като надлежно се отчитат техните особени интереси и нужди и по-специално особените нужди на онези от тях, които са без излаз на море или се намират в неблагоприятно географско положение, за преодоляване на препятствията, възникващи в резултат на тяхното неблагоприятно положение, в което се включват отдалечеността им от района и трудностите при влизането и излизането от него.

Член 149

Археологически и исторически обекти

Всички обекти от археологически и исторически характер, намерени в района, се съхраняват и се използват за благото на цялото човечество, като особено внимание се отделя на преференциалните права на държавата или страната на произход или на държавата на културния произход, или на държавата на историческия или археологически произход.

Член 150

Политика по отношение на дейността в района

Дейността в района се осъществява, както изрично го предвижда тази част, така, че да се спомага за хармоничното развитие на международната икономика и балансирания ръст на международната търговия и да насърчава международното сътрудничество за всестранното развитие на всички страни особено на развиващите се държави с цел да се осигури:

а) усвояването на ресурсите на района;

b) методичното, сигурното и рационално стопанисване на ресурсите на района и съгласно разумния принцип на съхраняването, като се предотвратяват излишни загуби;

с) увеличаване на наличните количества за участие в такава дейност, по-специално в съответствие с чл. 144 и 148;

d) участието на органа в доходите и в предаването на технология на предприятието и на развиващите се държави, както това се предвижда в тази конвенция;

е) разширяването на възможностите за получаване на полезни изкопаеми, добивани в района, доколкото това е необходимо, заедно с полезните изкопаеми, добивани от други източници, за да се осигурят потребителите с такива полезни изкопаеми;

f) установяването на справедливи и устойчиви, изгодни за производителите и справедливи за потребителите цени на полезните изкопаеми, добивани както от района, така и от други източници, и оказването на съдействие за дългосрочното равновесие между предлагането и търсенето;

д) разширяването на възможностите за участие в усвояването на ресурсите на района за всички държави-страни независимо от техните социално-икономически системи или географско положение и предотвратяването на монополизирането на дейността в района;

h) защитата на развиващите се държави от отрицателните последици за техните икономически и експортните им постъпления, възникващи в резултат на понижаването на цените на съответния вид полезни изкопаеми или вследствие на намаляването на обема на експорта на тези полезни изкопаеми, дотолкова, доколкото такова понижаване или намаляване е предизвикано от дейността в района, както се предвижда в чл. 151;

i) усвояването на общото наследство на човечеството за благото на цялото човечество;

j) условията за достъп до пазарите за внос на полезните изкопаеми, добивани от ресурсите на района, и за внос на суровини, добивани от такива полезни изкопаеми, да не бъдат по-благоприятни от най-благоприятните условия, прилагани по отношение на вноса от други източници.

Член 151

Политика в областта на производството

1. а) Без да се нарушават целите, определени в чл. 150 и с цел да се приложат разпоредбите на буква "h" на този член, органът, действайки чрез съществуващите форуми или посредством такива нови договорености или споразумения, които могат да се окажат уместни за случая и в които вземат участие всички заинтересовани държави, в това число производителите и потребителите, взема мерки, необходими за насърчаването на растежа, ефективността и стабилността на пазарите на тези суровини, които се произвеждат от полезните изкопаеми, добити в района на цени, изгодни за производителите и справедливи за потребителите. Всички държави-страни си сътрудничат с тази цел;

b) Органът има право да участва във всяка конференция по въпросите на суровините, отнасяща се до такива суровини, в които вземат участие всички заинтересовани държави, в това число производителите и потребителите. Органът има право да стане страна по всяка такава договореност или споразумение, сключени в резултат на такива конференции. Що се отнася до производството в района, участието на органа в каквито и да е органи, създадени по силата на тези договорености и споразумения, се осъществява съгласно съответните правила на тези органи;

с) Органът изпълнява своите задължения по силата на договореностите и споразуменията, посочени в тази точка, по начин, осигуряващ еднообразно и недискриминационно прилагане по отношение на целия добив в района на съответните полезни изкопаеми. При това органът действа по начин, съвместим с условията на действащите контракти и утвърдени работни планове на предприятието.

2. а) В течение на преходния период, посочен в т. 3, промишленото производство в съответствие с утвърдения работен план не започва, докато извършителят на работата не представи заявка и не получи от органа разрешение за производство. Това разрешение за производство не може да бъде поискано или издадено повече от пет години преди надлежно планираното начало на промишленото производство в съответствие с този работен план, освен ако нормите, правилата и процедурите на органа са установили друг период с оглед на характера и времето за разработването на проекта.

b) В заявката за разрешение на производството извършителят на работата уточнява годишното количество на никел, което предвижда да добие по утвърдения работен план. Заявката включва график на разходите, изчислени разумно, така че да му позволят да започне промишлено производство на планираната дата.

с) За целите на букви "а" и "b" органът установява подходящи изисквания към извършителя на работата съгласно приложение III, чл. 17.

d) Органът издава разрешение за производство на заявеното количество, освен ако сумата на това равнище и на равнищата, за които вече е издадено разрешение, не надхвърлят тавана на производството на никел, изчислен съгласно т. 4 в годината на издаването на разрешението, за която и да е година на производството, попадаща в рамките на преходния период.

е) След като бъде издадено, разрешението за производство и одобрената заявка стават част от одобрения работен план.

f) Ако заявката на извършителя на работата за разрешение за производство е отхвърлена съгласно буква "d", извършителят на работата може по всяко време да подаде заявка.

3. Преходният период започва пет години преди 1 януари на годината, през която се планира да започне първото промишлено производство, съгласно утвърден работен план. Ако първото промишлено производство се отложи за някакъв срок след първоначално запланираната година, то началото на преходния период и първоначално изчисленият таван на производството се коригират съответно. Преходният период трае двадесет и пет години или до приключването на конференцията за ревизия, посочена в чл. 155, или до деня на влизането в сила на такива нови договори или споразумения, посочени в т. 1, в зависимост от това коя от тези дати настъпи по-рано. Ако срокът на действие на тези договорености и споразумения е изтекъл или ако те по някаква причина са престанали да бъдат валидни, органът запазва правата си по този член в течение на останалата част на преходния период.

4. а) Таванът на производството за всяка година от преходния период представлява сумата на:

i) разликата между величината на линията на тенденцията на годишното потребление на никел, за годината, предшестваща непосредствено годината на първото промишлено производство, и величината на тази линия за годината, предшестваща непосредствено началото на преходния период като тези величини са изчислени съгласно буква "b"; и

ii) шестдесет процента от разликата между величината на линията на тенденцията на потреблението на никел за годината, за която разрешението за производство е било заявено, и величината на тази линия за годината, предшестваща непосредствено годината на първото промишлено производство, като тези величини са изчислени съгласно буква "b";

b) За целите на буква "а":

i) величината на линията на тенденцията, използвана за изчисляването на тавана на производството на никел, са величините на годишното потребление на никел, разчетено в течение на годината, когато е издадено разрешението за производство. Линията на тенденцията се получава от линейната регресия на логаритмите на фактическото годишно потребление на никел за последния 15-годишен период, за който има данни; при това времето се приема за независима променлива величина. Тази линия на тенденцията се нарича първоначална линия на тенденцията.

ii) ако годишната норма на растеж на първоначалната линия на тенденцията е по-ниска от З%, то линията на тенденцията, която се използва за определянето на величините, за които се говори в буква "а", е не споменатата по-горе, а линията, проведена така, че да пресича първоначалната линия на тенденцията в точката, представляваща потреблението за първата година от 15-годишния период, за който става дума, и чиято крива отразява едногодишно нарастване с З%. Таванът на производството, фиксиран за която и да е година от преходния период, не може обаче да бъде по-висок от разликата между величината на първоначалната линия на тенденцията за разглежданата година и величината на тази линия за годината, предшестваща започването на преходния период.

5. Органът запазва за предприятието, за неговото първоначално производство, 38 000 метрични тона никел от количеството, фиксирано като таван на производството, съгласно т. 4.

6. а) Всеки извършител на работа може да произвежда през всяка година по-малко от нивото на годишното производство на полезни изкопаеми от полиметалните конкреции, което е посочено в издаденото му разрешение, или да надхвърли това производство с 8% максимум, при условие че общият обем на производството не надхвърля обема, посочен в разрешението. За всяко увеличение между 8% и 2О% за която и да е година или всяко увеличение за всяка година, която следва две последователни години, през които фиксираното производство вече е било надхвърлено, се водят преговори с органа, който може да поиска от извършителя на работите да подаде заявка за получаването на допълнително разрешение за производство.

b) Заявки за разрешение на такова допълнително производство се разглеждат от органа само след като той вземе решение по всички неразгледани заявки на извършителите на работа, които още не са получили разрешение за производство, и след като е взел предвид, както следва, и възможността да бъдат направени други заявки. Органът се ръководи от принципа, съгласно който през всяка от годините на преходния период общото производство, разрешено с оглед на формулата за ограничаване на производството, не трябва да бъде надхвърлено. Органът не дава разрешение за производство по който и да е работен план, предвиждащ производството на повече от 46 500 метрични тона никел годишно.

7. Производството на други метали, като мед, кобалт и манган, извличани от полиметалните конкреции, които се добиват в съответствие с разрешението на производство, не трябва да надхвърлят онези нива, които биха били достигнати, ако извършителят на работата би получил максималното количество никел от тази конкреция, изчислено в съответствие с този член. В съответствие с приложение III, чл. 17 органът установява норми, правила и процедури за изпълнение на разпоредбите на тази точка.

8. Правата и задълженията, възникващи във връзка с нелоялна икономическа практика, които се предвиждат в рамките на съответните многостранни търговски споразумения, се прилагат по отношение на изследването и експлоатацията на полезните изкопаеми в района. При уреждането на спорове, възникващи във връзка с тази разпоредба, държави-страни, които са страни по такива многостранни търговски споразумения, прибягват до процедурата за уреждане на споровете, предвидена от същите.

9. Органът има право да ограничава нивото на производството на онези полезни изкопаеми в района, които не са полезни изкопаеми, получени от полиметалните конкреции при такива условия и с такива методи, каквито сметне за необходими, като приема правила съгласно чл. 161, т. 8.

10. По препоръка на Съвета, основана върху мнение на Комисията по икономическото планиране, Общото събрание установява система от компенсации или взема други мерки, които да подпомогнат приспособяването на икономиката, в това число сътрудничество със специализираните организации и с други международни организации, за да помогне на развиващите се държави, чиято икономика и експортни доходи са отрицателно повлияни от понижаването на цените на съответния вид полезни изкопаеми или от съкращаването на обема на експорта на този вид полезни изкопаеми дотолкова, доколкото такова понижаване или съкращение е било причинено от дейността в района. Органът въз основа на молба предприема проучвания по проблемите на онези държави, които ще бъдат вероятните най-сериозно засегнати, с цел да се сведат до минимум техните трудности и да им се помогне да приспособят своите икономики.

Член 152

Осъществяване на правомощията и функциите на органа

1. Органът не допуска дискриминация при осъществяването на неговите правомощия и функции, включително при предоставянето на възможности за дейности в района.

2. Въпреки това той може да обръща особено внимание на развиващите се държави и по-специално на онези, които са без излаз на море или са в неблагоприятно географско положение, както това се предвижда специално в тази част.

Член 153

Система за промишлено проучване и експлоатация

1. Дейността в района се организира, осъществява и контролира от органа от името на цялото човечество съгласно този член и другите съответни разпоредби на тази част и отнасящите се към нея приложения, както и съгласно нормите, правилата и разпоредбите на органа.

2. Дейността в района се осъществява съгласно т. З:

а) от предприятието;

b) в съдружество с органа от държави-страни или от държавните предприятия или в случай че държавите-страни поръчителстват за тях - от физическите или юридическите лица, имащи гражданството на държавите-страни или намиращи се под ефективния контрол на тези държави, или на техни граждани, или от която и да е група от горните категории, които отговарят на изискванията, предвидени в тази част и в приложение III.

3. Дейността в района се осъществява в съответствие с официален писмен работен план, съставен в съгласие с приложение III и утвърден от Комисията по юридическите и техническите въпроси. Когато дейността в района се осъществява по разрешен от органа начин от някои от правните образувания или лица, изброени в т. 2, буква "b", работният план в съответствие с чл. 3 на приложение III е във формата на контракт. Такива контракти могат да предвиждат осъществяването на съвместни мероприятия съгласно чл. 11 на приложение III.

4. Органът упражнява върху дейността в района такъв контрол, какъвто смята за необходимо, за да се осигури спазването на съответните разпоредби на тази част и на отнасящите се към нея приложения и нормите, правилата и процедурите на органа, както и работните планове, утвърдени съгласно т. 3. Държавите-страни оказват на органа съдействие, като вземат всички мерки, необходими, за да осигурят това спазване съгласно чл. 139.

5. Органът има право да взема по всяко време всички мерки, предвидени в тази част, за да осигури спазването на нейните разпоредби и изпълнението на функциите по контрола и регулирането, възложени му по силата на тази част или по силата на който и да е контракт. Органът има право да инспектира всички съоръжения в района, които се използват във връзка с дейността в района.

6. Контрактът, сключен съгласно т. 3, трябва да предвижда гаранция за правата на контрактанта. Той не може да бъде преразгледан, преустановяван или прекратяван, освен съгласно разпоредбите на приложение III, чл. 18 и 19.

Член 154

Периодичен преглед

Всеки пет години от момента на влизането в сила на тази конвенция Общото събрание извършва общ и системен преглед на това как се осъществява на практика установеният в тази конвенция международен режим в района. В светлината на този преглед Общото събрание може да взема или да препоръчва на другите органи те да вземат мерки съгласно разпоредбите и процедурите на тази част и на отнасящите се към нея приложения, които ще доведат до усъвършенстването на този режим.

Член 155

Конференция за ревизия

1. След изтичането на 15 години от 1 януари на годината, през която е започнало първото промишлено производство по утвърден работен план, Общото събрание свиква конференция за ревизия на тези разпоредби на тази част и на отнасящите се към нея приложения, чрез които се регулира системата за промишлено проучване и експлоатация на ресурсите в района. Конференцията за ревизия подробно разглежда в светлината на опита, натрупан в течение на този период:

а) дали разпоредбите на тази част, регулиращи системата за промишлено проучване и експлоатация на ресурсите на района, са достигнали техните цели във всички отношения, включително дали те са облагодетелствали цялото човечество;

b) дали по време на 15-годишния период запазените райони са били експлоатирани ефективно и уравновесено в сравнение с незапазените райони;

с) дали развитието и използването на района и на неговите ресурси са се извършвали по начин, способстващ за хармоничното развитие на световната икономика и балансирания ръст на световната търговия;

d) дали е било избегнато монополизирането на дейността в района;

е) дали политиката, установена в чл. 150 и 151, е била изпълнена;

f) дали системата е довела до справедливо разпределение на благата, получавани от дейността в района, при което особено внимание се обръща на интересите и нуждите на развиващите се държави.

2. Конференцията за ревизия осигурява запазването на принципите за общото наследство на човечеството, международния режим, създаден за осигуряване на справедливата експлоатация на ресурсите на района за благото на цялото човечество и по-специално на развиващите се държави, и съществуването на орган, който да организира, провежда и контролира дейността в района. Тя осигурява също така запазването на провъзгласени в тази част принципи, съгласно които не се допускат претенции за суверенитет или неговото осъществяване върху която и да е част на района, правата на държавите и тяхното общо поведение по отношение на района, участието им в дейността в района съгласно тази конвенция, предотвратяване на монополизацията на дейността в района, използването на района изключително само за мирни цели, икономическите аспекти на дейността в района, морските научни изследвания, предаването на технология, защитата на морската среда, защитата на човешкия живот, правата на крайбрежните държави, правния статут на водите, покриващи района, и на въздушното пространство над тях, както и съгласуването на дейността в района с другата дейност в морската среда.

3. Процедурата за вземане на решения, която се прилага на конференцията за ревизия е същата като онази, която се прилага на III конференция на ООН по морско право. Конференцията прилага всички усилия за достигане до споразумение за поправките, каквито и да са те, чрез консенсус; по тези въпроси гласуване не следва да се провежда, докато не бъдат изчерпани всички усилия за достигането на консенсус.

4. Ако пет години след нейното започване конференцията за ревизия не е постигнала съгласие относно системата за промишлено проучване и експлоатация на ресурсите на района, конференцията може в течение на следващите 12 месеца да реши с мнозинство от 2/З от държави-страни да приеме и предложи на държави-страни за ратификация или присъединяване към такива поправки, изменящи или модифициращи системата, каквито сметне за необходими и подходящи. Тези поправки влизат в сила за всички държави-страни 12 месеца след като З/4 от държавите-страни депозират документите за ратификация или присъединяване.

5. Поправките, приети от конференцията за ревизия съгласно този член не засягат правата, придобити по силата на съществуващи договори.

Член 186

Камара по споровете относно морското дъно към Международния трибунал по морско право

Този раздел, част XV и приложение VI определят учредяването на Камарата по споровете относно морското дъно и начина, по който тя осъществява своята юрисдикция.

Член 187

Юрисдикция на Камарата по споровете относно морското дъно

Камарата по споровете относно морското дъно има юрисдикция на основание на тази част и отнасящите се към нея приложения по отношение на следните категории спорове, свързани с осъществяваните в района дейности:

а) спорове между държави-страни относно тълкуването или прилагането на тази част и отнасящите се към нея приложения;

b) спорове между държава-страна и органа относно:

i) действия или бездействия на органа или на държава-страна, за които се твърди, че нарушават разпоредбите на тази част или на отнасящите се към нея приложения, или нормите, правилата и процедурите, приети от органа в съответствие с тези разпоредби; или

ii) действия на органа, за които се твърди, че са извън неговата юрисдикция или представляват злоупотреба с правомощия;

с) спорове между страни по контракт, независимо дали става въпрос за държави-страни, за органа или за предприятието, или за държавни предприятия или физически или юридически лица, упоменати в чл. 153, т. 2, буква "b", относно:

i) тълкуването или изпълнението на контракт или работен план; или

ii) действия или бездействия на страна по контракт относно осъществявани в района дейности, засягащи другата страна или засягащи директно нейните законни интереси;

d) спорове между органа и заявител, чийто поръчител е държава съгласно чл. 153, т. 2, буква "b", и който е изпълнил условията, указани в чл. 4, т. 6 и чл. 13, т. 2 на приложение III, относно отказ за сключване на контракт или юридически въпрос, възникнал по време на преговорите по контракта;

е) спорове между органа и държава-страна, държавно предприятие или физическо или юридическо лице, чийто поръчител е държава-страна съгласно чл. 153, т. 2, буква "b", когато се твърди, че органът носи отговорност по силата на чл. 22 на приложение III;

f) всеки друг спор, по отношение на който юрисдикцията на Камарата е изрично предвидена от конвенцията.

Член 188

Предаване на споровете за разглеждане от специална камара на Международния трибунал по морско право или от специална камара на Камарата по споровете относно морското дъно или от задължителен търговски арбитраж

1. Споровете между държави-страни, упоменати в чл. 187, буква "а", могат да бъдат предадени за разглеждане от:

а) специална камара на Международния трибунал по морско право, учредена съгласно чл. 15 и 17 на приложение VI, по искане на страните по спора; или

b) специална камара на Камарата по споровете относно морското дъно, учредена съгласно чл. 36 на приложение VI, по искане на всяка страна по спора.

2. а) Споровете относно тълкуването или прилагането на контракт, упоменати в чл. 187, букви "с" и "i", се предават за разглеждане, по искане на всяка от страните по спора, на задължителен търговски арбитраж, освен ако страните по спора не се споразумеят за друго. Търговският арбитражен трибунал, на който е предаден такъв спор, няма юрисдикция, за да се произнася по въпрос, свързан с тълкуването на конвенцията. Ако спорът засяга въпрос, свързан с тълкуването на част XI и отнасящите се към нея приложения по отношение на осъществяваните в района дейности, този въпрос се предава за разрешаване на Камарата по споровете относно морското дъно;

b) Ако в началото или по време на такава арбитражна процедура търговският арбитражен трибунал, действащ по молба на една от страните по спора или служебно, определи, че неговото решение зависи от решение на Камарата за уреждане на споровете относно морското дъно, той предава този въпрос на Камарата за решение. След това арбитражният трибунал произнася своето решение в съответствие с решението на Камарата;

с) При отсъствие в този контракт на разпоредба относно арбитражната процедура, приложима по отношение на спора, арбитражът се осъществява, освен ако страните се споразумеят за друго, съгласно Арбитражните правила на УНСИТРАЛ или съгласно всякакви други арбитражни правила, които могат да бъдат предвидени в нормите, правилата и процедурите на органа.

Член 189

Ограничение на юрисдикцията по отношение на решенията на органа

Камарата по споровете относно морското дъно няма юрисдикция да се произнася по отношение на упражняването от органа, в съответствие с тази част, на неговите дискреционни правомощия; тя в никакъв случай не може да замести органа при упражняването на дискреционните правомощия на същия. При спазване на разпоредбите на чл. 191, при упражняване на юрисдикцията, която й е призната по силата на чл. 187, Камарата по споровете относно морското дъно не се произнася по въпроса, определящ дали дадена норма, правило или процедура на органа е в съответствие с разпоредбите на конвенцията и не може да обяви за недействителна тази норма, правило или процедура. Нейната юрисдикция се ограничава с установяването на това, дали прилагането на норми, правила или процедури на органа при особени случаи би било в противоречие със задълженията по контракта на страните по спора или с техните задължения по силата на конвенцията, и с разглеждането на обжалвания за липса на компетентност или злоупотреба с правомощия, както и с молби за обезщетение и други молби за компенсация, внесени от една от страните срещу другата, за неизпълнение от страна на последната на нейните задължения по контракта или на задълженията й по силата на конвенцията.

Член 190

Участие в процедурата и явяване на държави-страни, предоставили своето поръчителство

1. Държава-страна, която поръчителства физическо или юридическо лице - страна по спор, упоменат в чл. 187, получава уведомление относно спора и има право да участва в процедурата, като представя писмени или устни възражения.

2. Когато във връзка с упоменатия в чл. 187, буква "с" спор е заведено дело срещу държава-страна от физическо или юридическо лице, за което поръчителства друга държава-страна, държавата, осигуряваща защитата, може да поиска от държавата, която поръчителства за това лице, да се яви от негово име. При отказ за явяване държавата, осигуряваща защитата, може бъде представена от юридическо лице, имащо нейната националност.

Член 191

Консултативни заключения

Камарата по споровете относно морското дъно дава консултативни заключения по искане на Общото събрание или на Съвета по юридическите въпроси, които възникват в рамките на тяхната дейност. Тези заключения се дават в най-кратки срокове.

Член 192

Общо задължение

Държавите са задължени да защитават и опазват морската среда.

Член 193

Суверенното право на държавите да експлоатират природните си ресурси

Държавите имат суверенното право да експлоатират природните си ресурси в съответствие със своята политика в областта на околната среда съгласно задължението си да защитават и опазват морската среда.

Член 194

Мерки за предотвратяване, намаляване и опазване под контрол на замърсяването на морската среда

1. Държавите вземат, индивидуално или съвместно, в зависимост от обстоятелствата, всички мерки, съвместими с тази конвенция, необходими за предотвратяване, намаляване и контролиране на замърсяването на морската среда от всякакви източници, използвайки за тази цел най-добрите практически приложими средства, с които разполагат, и се стремят да съгласуват своята политика в това отношение.

2. Държавите вземат всички мерки, необходими да осигурят дейността, извършвана под тяхната юрисдикция или контрол, да се осъществява по начин, който не би нанесъл щети на други държави и тяхната околна среда чрез замърсяване, и замърсяването, дължащо се на произшествия или на дейността, извършвана под тяхна юрисдикция и контрол, да не се разпространява извън границите на районите, където осъществяват суверенните си права в съответствие с тази конвенция.

3. Мерките, които се вземат в съответствие с тази част, се отнасят за всички източници на замърсяване на морската среда. Тези мерки включват също така и мерките, насочени към свеждането до минимум на:

а) изхвърлянето на токсични, вредни и отровни вещества, особено на устойчивите, от намиращи се на сушата източници, от атмосферата или чрез нея, или чрез дъмпинг;

b) замърсяването от кораби, особено мерките за предотвратяване на аварии и ликвидиране на извънредни ситуации, за осигуряване безопасността на работите по море, предотвратяване на умишлени и неумишлени изхвърляния и за регулиране въпросите на проектирането, построяването, оборудването, експлоатацията и комплектуването на корабите;

с) замърсяването от съоръжения и устройства, използвани при промишленото проучване или експлоатацията на природните ресурси на морското дъно и неговите недра, в частност мерки за предотвратяването на аварии и ликвидиране на извънредни ситуации, за осигуряване безопасността на работите по море и за регулиране въпросите по проектирането, построяването, оборудването, експлоатацията и комплектуването на персонала на такива съоръжения и устройства;

d) замърсяването от всички други съоръжения и устройства, използвани в морската среда, по-специално, мерките за предотвратяване на аварии и за ликвидиране на извънредни ситуации, за осигуряване на безопасността на работите по море и за регулиране въпросите по проектирането, експлоатацията, конструирането и комплектуването на персонала на такива съоръжения или устройства.

4. Вземайки мерки за предотвратяването, намаляването или запазването под контрол замърсяването на морската среда, държавите се въздържат от неоправдана намеса в дейността, извършвана при упражняването на правата и изпълнението на задълженията от другите държави в съответствие с тази конвенция.

5. Мерките, които се вземат съгласно тази част, включват мерките, необходими за защита и опазване на редки и неустойчиви екосистеми, а така също и на естествената среда на видовете риби и други форми на морски живот, запасите на които са на изчерпване или изложени на опасност.

Член 195

Задължение да не се пренасят вреди или опасност от замърсяване и да не се превръща един вид замърсяване в друг

При вземането на мерки за предотвратяването, намаляването и запазването под контрол замърсяването на морската среда държавите действат по такъв начин, че да не пренасят, пряко или косвено, вреди или опасност от замърсяване от един район в друг или да не превръщат един тип замърсяване в друг.

Член 196

Използване на технологии или въвеждане на чужди или нови видове организми

1. Държавите вземат всички мерки, необходими за да предотвратят, намалят и контролират замърсяването на морската среда, дължащо се на такова използване на технологии под тяхна юрисдикция или контрол, или на преднамерено или случайно въвеждане на такива видове организми, които са чужди или нови за някоя конкретна част на морската среда и които могат да предизвикат в тази част значителни и вредни изменения.

2. Този член не засяга прилагането на тази конвенция по отношение на предотвратяването, намаляването и запазването под контрол замърсяването на морската среда.

Член 197

Сътрудничество на световна и регионална основа

Държавите си сътрудничат в световен мащаб и при необходимост - на регионална основа, непосредствено или чрез компетентни международни организации, при разработването и формулирането на международни норми, стандарти и препоръчвани практики и процедури, съвместими с тази конвенция, за защита и опазване на морската среда, имайки предвид характерните регионални особености.

Член 198

Известяване за предстоящи или нанесени щети

Ако дадена държава научи за случаи, когато морската среда е застрашена от предстоящи щети или когато й са нанесени щети в резултат на замърсяване, тя незабавно съобщава за това на другите държави, които по нейно мнение могат да бъдат засегнати от тези щети, а така също и компетентните международни организации.

Член 199

Планове за извънредни мерки срещу замърсяването

В случаите, споменати в чл. 198, държавите от засегнатия от замърсяване район, в съответствие със своите възможности, и компетентните международни организации си сътрудничат в най-голяма степен при ликвидирането на последствията от замърсяването и предотвратяването или свеждането до минимум щетите от замърсяването. За тази цел държавите съвместно развиват и насърчават планове за извънредни мерки, за да ликвидират произшествията, водещи до замърсяване на морската среда.

Член 200

Проучвания, изследователски програми и обмяна на информация и данни

Държавите си сътрудничат непосредствено или чрез компетентните международни организации с цел да съдействат за проучванията, да поставят началото на научноизследователски програми и да поощряват обмена на получената информация и данни за замърсяването на морската среда. Те се стремят активно да участват в регионални и световни програми, имащи за цел получаването на необходимите знания за оценката на характера и степента на замърсяване, излагането на замърсяване, начините на разпространяване, риска от замърсяване и средствата за борба с него.

Член 201

Научни критерии за разработването на правила

Имайки предвид информацията и данните, получени в съответствие с чл. 200, държавите си сътрудничат, непосредствено или с посредничеството на компетентните международни организации при установяването на подходящи научни критерии за формулирането и разработването на норми, стандарти и препоръчвани правила и процедури за предотвратяването, намаляването и запазването под контрол на замърсяването на морската среда.

Член 202

Научно-техническа помощ на развиващите се държави

Държавите непосредствено или с посредничеството на компетентни международни организации трябва да:

а) насърчават програмите за помощ на развиващите се държави в областта на науката, образованието, техниката, а така също в други области за опазването на морската среда и предотвратяването, намаляването и запазването под контрол замърсяването на морската среда. Тази помощ включва също така:

i) подготовката на научни и технически кадри;

ii) съдействието на участието им в съответните международни програми;

iii) предоставянето на необходимото оборудване и улеснения;

iv) увеличаване възможностите на развиващите се страни да произвеждат такова оборудване;

v) предоставяне на консултантски услуги и развитие на материалните средства относно проучвателни, мониторинг, учебни и други програми;

b) предоставяне на съответна помощ, особено на развиващите се държави, за свеждане до минимум на последиците от големи инциденти, които могат да причинят сериозно замърсяване на околната среда;

с) предоставяне на подходяща помощ, особено на развиващите се държави, при изготвянето на оценки за състоянието на морската среда.

Член 203

Режим на предоставяне предимства на развиващите се държави

За предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда или за свеждане до минимум неговите последици международните организации предоставят преимущества на развиващите се държави при:

а) разпределянето на съответните фондове и техническа помощ; и

b) използването на техните специализирани услуги.

Член 204

Мониторинг на риска и на последиците от замърсяването

1. Държавите, съобразявайки се с правата на другите държави, се стремят, доколкото това е практически осъществимо, непосредствено или чрез компетентните международни организации, да осъществяват, използвайки признати научни методи, наблюдение, оценка и анализ на риска и последиците от замърсяването на морската среда.

2. По-специално, държавите постоянно следят за последиците от всяка дейност, която са разрешили или с която се занимават, за да се определи възможно ли е такава дейност да причини замърсяване на морската среда.

Член 205

Публикуване на доклади

Държавите публикуват доклади за резултатите, постигнати в приложение на чл. 204, или предоставят през подходящи интервали такива доклади на компетентните международни организации, които трябва да предоставят на разположение на всички държави.

Член 206

Оценки на възможните последици от дейността

Когато държавите имат разумни основания да предполагат, че планираната дейност, осъществявана под тяхна юрисдикция или контрол, може да предизвика съществено замърсяване на морската среда или да доведе до значителни и вредни изменения в нея, те, доколкото това е практически осъществимо, правят оценка на възможните последици на такава дейност за морската среда и предават доклади за резултатите от тази оценка по реда, предвиден в чл. 205.

Член 207

Замърсяване от намиращите се на сушата източници

1. Държавите приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от намиращи се на сушата източници, включително от реките, естуариите, тръбопроводите и водоотводните съоръжения, имайки предвид приетите международни норми, стандарти и препоръчани практики и процедури.

2. Държавите вземат и други мерки, които могат да се окажат необходими за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол на такова замърсяване.

3. Държавите се стремят да съгласуват националната си политика на подходящо регионално ниво.

4. Държавите, действайки особено чрез компетентните международни организации или дипломатически конференции, се стремят да установят световни и регионални норми, стандарти и препоръчвани практики и процедури за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от намиращи се на сушата източници, имайки предвид характерните регионални особености, икономическите възможности на развиващите се държави и изискванията на тяхното икономическо развитие.

5. Законите, правилата и мерките, както и нормите, стандартите и препоръките за дейност и процедура, спомената в т. 1, 2 и 4, включват и мерки, имащи за цел намаляването в максимално възможна степен изхвърлянето на токсични, вредни или отровни вещества, особено устойчивите вещества, в морската среда.

Член 208

Замърсяване в резултат на дейност на морското дъно, попадащо под националната юрисдикция

1. Крайбрежните държави приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, предизвикано или свързано с дейност на морското дъно, попадаща под тяхна юрисдикция, или от изкуствени острови, инсталации и съоръжения, които са под тяхна юрисдикция, в съответствие с чл. 60 и 80.

2. Държавите вземат и други мерки, които могат да се окажат необходими за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол на такова замърсяване.

3. Тези закони, правила и мерки трябва да са не по-малко ефикасни от международните норми, стандарти и препоръчвани процедури и практики.

4. Държавите се стремят да съгласуват националните си политики в това отношение на подходящо регионално ниво.

5. Държавите, действайки особено чрез компетентни международни организации или дипломатически конференции, установяват световни и регионални норми, стандарти и препоръчвани процедури и практики, имащи за цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, посочено в т. 1. Тези норми, стандарти и препоръчителни процедури и практики в зависимост от нуждите периодически се преразглеждат.

Член 209

Замърсяване, предизвикано от дейност в района

1. За предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, предизвикано от дейност в района, се установяват, съгласно разпоредбите на част XI, международни норми, правила и процедури. Тези норми, правила и процедури в зависимост от нуждите периодично се преразглеждат.

2. Като се спазват съответните разпоредби на този раздел, държавите приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, предизвикано от дейност в района, осъществявана от кораби, инсталации, съоръжения и други устройства, носещи тяхното знаме или регистрирани в тях, или експлоатирани под тяхно ръководство, в зависимост от обстоятелствата. Изискванията на тези закони и правила трябва да бъдат не по-малко ефикасни, отколкото международните норми, правила и процедури, посочени в т. 1.

Член 210

Замърсяване чрез дъмпинг

1. Държавите приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда в резултат на дъмпинг.

2. Държавите вземат и други мерки, които могат да се окажат необходими за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол на такова замърсяване.

3. Тези закони, правила и мерки осигуряват дъмпингът да не се осъществява без разрешението на компетентните власти на държавата.

4. Държавите, действайки особено чрез компетентните международни организации или дипломатически конференции, се стремят да установят световни и регионални норми, стандарти и препоръчителни процедури и практики, имащи за цел предотвратяването, намаляването и запазването под контрол на това замърсяване.

5. Не може да се осъществява дъмпинг в границите на териториалното море и изключителната икономическа зона или в континенталния шелф без изричното предварително съгласие на крайбрежната държава, която има право да разрешава, регулира и контролира такъв дъмпинг след надлежното обсъждане на този въпрос с другите държави, върху които този дъмпинг може да има отрицателни последици поради тяхното географско разположение.

6. Националните закони, правила и мерки следва да имат не по-малка сила, отколкото световните норми и стандарти при предотвратяването, намаляването и запазването под контрол замърсяването на морската среда в резултат на дъмпинг.

Член 211

Замърсяване от плавателни съдове

1. Държавите, действайки чрез компетентна международна организация или световна дипломатическа конференция, установяват международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от плавателни съдове и съдействат за приемането, по същия начин, където е уместно, на системата от плавателни пътища с цел свеждането до минимум на заплахата от аварии, които могат да предизвикат замърсяване на морската среда, включително и крайбрежието, и да засегнат по този начин свързаните с това интереси на крайбрежните държави. Тези норми и стандарти по същия начин, в зависимост от нуждите, периодично се преразглеждат.

2. Държавите приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от плавателни съдове, плаващи под техен флаг или регистрирани в тях. Тези закони и правила следва да бъдат не по-малко ефикасни, отколкото общоприетите международни норми и стандарти, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция.

3. Държавите, които установяват специални изисквания за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда като условие за влизането на чуждестранни плавателни съдове в техните пристанища или вътрешни води или за стоянка на котва на крайбрежните терминали, са длъжни по надлежен начин да известят тези изисквания и да ги съобщят на компетентната международна организация. В случаите, когато две или повече крайбрежни държави в стремежа си да съгласуват политиката си в тази област установяват такива изисквания в еднаква форма, в съобщенията се посочва кои държави участват в подобни съвместни договорености. Всяка държава изисква от капитана на плавателен съд, плаващ под нейно знаме или регистриран в нея, в случаите, когато корабът се намира в териториалното море на държава, участваща в тези съвместни договорености, да представя по молба на тази държава информация дали корабът се насочва към държава от същия район, страна в такива съвместни оперативни договорености, и ако е така, да посочва дали плавателният съд съблюдава установените от тази държава изисквания за влизане в пристанището. Разпоредбите на този член не препятстват за непрекъснатото осъществяване правото на плавателния съд на мирно преминаване или на прилагането на чл. 25, т. 2.

4. Крайбрежните държави в границите на териториалното си море, упражнявайки суверенитета си, могат да приемат закони и правила с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от чуждестранни плавателни съдове, включително и плавателните съдове, осъществяващи правото си на мирно преминаване. Тези закони и правила, в съответствие с раздел 3, част II, не трябва да препятстват мирното преминаване на чуждестранните плавателни съдове.

5. За обезпечаване изпълнението на предвиденото в раздел 6, крайбрежните държави могат да приемат по отношение на изключителната си икономическа зона закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването от плавателни съдове, които да са в съответствие с общоприетите международни норми и стандарти, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция, и поставящи в действие такива норми и стандарти.

6. а) Когато международните норми и стандарти, посочени в т. 1, не позволяват да бъдат разрешени по адекватен начин някои специфични ситуации и когато крайбрежната държава има разумни основания да смята, че даден, ясно определен район от нейната изключителна икономическа зона е район, в който, поради признати технически причини, породени от океанографските и екологичните условия, а така също и поради използването на този район или поради опазването на неговите ресурси и от особения характер на движението на плавателните съдове в него, се изисква приемането на специални задължителни мерки за предотвратяването на замърсяването от плавателни съдове, крайбрежната държава може, след съответните консултации чрез компетентната международна организация с всички други заинтересовани държави, да направи съобщение по отношение на този район до компетентната международна организация, представяйки научни и технически доказателства в подкрепа на това съобщение, а така също и информация за необходимите приемателни устройства. Организацията в срок от дванадесет месеца след получаването на такова съобщение решава, дали условията в този район съответстват на гореупоменатите изисквания. Ако организацията реши, че това е така, то крайбрежната държава може да приеме по отношение на този район закони и правила с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването от кораби, осъществявайки такива международни норми и стандарти или навигационна практика, които се признават от компетентната международна организация за приложими в специалните райони. Тези закони и правила стават приложими по отношение на чуждестранните плавателни съдове след изтичането на 15-месечен срок, считано от датата на съобщението до организацията;

b) Крайбрежните държави публикуват границите за всеки такъв ясно определен район;

с) Ако крайбрежните държави приемат допълнителни закони и правила за същия район относно предотвратяване, ограничаване или контрол върху замърсяването от кораби, те трябва, когато представят горепосоченото съобщение, в същото време да уведомят компетентната международна организация за това. Такива допълнителни закони и правила могат да се отнасят до изхвърляне на замърсители или вследствие на навигационни операции, но не могат да изискват чуждестранните кораби да спазват стандарти относно проектирането, конструкцията, комплектоването на екипажа или оборудването, освен общоприетите международни норми и стандарти; те стават приложими по отношение на чуждестранните плавателни съдове 15 месеца от датата на споменатото съобщение до компетентната международна организация и при условието, че тази организация даде съгласието си в срок от дванадесет месеца, считано от тази дата.

7. В международните норми и стандарти, споменати в този член, се включват inter alia и нормите и стандартите, отнасящи се до спешното известяване на крайбрежните държави, чието крайбрежие или свързаните с това интереси могат да бъдат засегнати от произшествия, включително и морските аварии, предизвикващи изхвърляне или вероятност за изхвърляне.

Член 212

Замърсяване от атмосферата или чрез нея

1. Държавите в границите на въздушното пространство, намиращо се под техен суверенитет или по отношение на съдовете, плаващи под тяхно знаме, или летателните апарати, регистрирани в тях, приемат закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от атмосферата или чрез нея, вземайки под внимание международно приетите норми, стандарти и препоръчителни практики и процедури и безопасността на въздухоплаването.

2. Държавите вземат и други мерки, които може да се окажат необходими за предотвратяването, ограничаването и запазването под контрол на такова замърсяване.

3. Държавите, действайки особено чрез компетентните международни организации или дипломатическа конференция, се стремят да установят световни и регионални норми, стандарти и препоръчителни практики и процедури с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол на такова замърсяване.

Член 213

Обезпечаване на изпълнението по отношение на разположени на сушата източници на замърсяване

Държавите обезпечават изпълнението на своите закони и правила, приети в съответствие с чл. 207, и приемат закони и правила и други необходими мерки за осъществяване на приложимите международни норми и стандарти, установени посредством компетентни международни организации или дипломатическа конференция за опазване на морската среда от замърсяване от намиращи се на сушата източници с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол на такова замърсяване.

Член 214

Обезпечаване на изпълнението по отношение на замърсяването, предизвикано от дейност на морското дъно

Държавите обезпечават изпълнението на своите закони и правила, приети в съответствие с чл. 208, и приемат закони и правила и други необходими мерки за осъществяването на приложимите международни норми и стандарти, установени посредством компетентните международни организации или дипломатическа конференция с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, предизвикано от дейност на морското дъно, попадащо под тяхна юрисдикция, или от изкуствените острови, инсталации и съоръжения, намиращи се под тяхна юрисдикция, в съответствие с чл. 60 и 80.

Член 215

Обезпечаването на изпълнението по отношение на замърсяването, предизвикано от дейност в района

Обезпечаването на изпълнението на международните норми, стандарти и практики, установени с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, предизвикано от дейност в района, в съответствие с част XI се регулира от разпоредбите на тази част.

Член 216

Обезпечаване на изпълнението по отношение дъмпинга

1. Изпълнението на законите и правилата, приети в съответствие с тази конвенция, и приложимите международни норми и стандарти, установени посредством компетентни международни организации или дипломатическа конференция с цел предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда в резултат на дъмпинг, се осигурява:

а) от крайбрежните държави по отношение на дъмпинга в тяхното териториално море или изключителна икономическа зона, или върху техния континентален шелф;

b) от държавата на знамето по отношение на плавателните съдове, плаващи под тяхно знаме, или въздухоплавателни средства, регистрирани в тях;

с) от всяка държава по отношение на товаренето на отпадъци или други материали, осъществявано на нейна територия или в нейните крайбрежни терминали.

2. Този член не налага на никоя държава задължението да възбужда дело, когато такова дело вече е започнато от друга държава в съответствие с този член.

Член 217

Обезпечаване на изпълнението от държавите на знамето

1. Държавите обезпечават спазването на приложимите международни норми и стандарти, установени чрез компетентни международни организации или обща дипломатическа конференция, както и на своите закони и правила, приети в съответствие с тази конвенция от плавателните съдове, плаващи под тяхно знаме или регистрирани в тях, за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от плавателни съдове, а така също приемат закони, правила и други необходими мерки за тяхното прилагане. Държавите на знамето вземат мерки за обезпечаване ефективното изпълнение на тези норми, стандарти, закони и правила независимо от мястото на извършване на престъплението.

2. Държавите по-специално вземат подходящи мерки за осигуряване на положението, при което на плавателните съдове, плаващи под тяхно знаме или регистрирани в тях, да се забранява плаване дотогава, докато те не бъдат в състояние да отплуват, съблюдавайки изискванията на посочените в т. 1 международни норми и стандарти, включително и изискванията по отношение на проектирането, конструкцията, оборудването и комплектоването на плавателния съд.

3. Държавите обезпечават плавателните съдове, плаващи под тяхно знаме или регистрирани в тях, да имат на борда свидетелствата, изисквани от международните норми и стандарти, посочени в т. 1, и издадени в съответствие с тези норми и стандарти. Държавите на знамето осигуряват периодически преглед на плавателните си съдове, за да се провери в съответствие ли са свидетелствата с фактическото състояние на плавателните съдове. Тези свидетелства се приемат от други държави като документи за състоянието на плавателните съдове и се разглеждат като документи, имащи същата сила, както и издаваните от тях свидетелства, освен ако има явни основания да се смята, че състоянието на плавателните съдове в значителна степен не съответства на данните, посочени в тези свидетелства.

4. Ако плавателният съд нарушава нормите и стандартите, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция, държавата на знамето, без да накърнява чл. 218, 220 и 228, взема мерки за незабавно разследване и, когато е уместно, завежда дело за предполагаемото нарушение, независимо от мястото на извършване на нарушението или от това къде в резултат на нарушението е станало или е открито замърсяване.

5. При разследването на нарушението държавата на знамето може да иска съдействие от всяка друга държава, сътрудничеството на която може да се окаже полезно за изясняване на обстоятелствата на делото. Държавите полагат усилия да удовлетворят молбата на държавата на знамето.

6. Държавите въз основа на писмена молба на държава извършват разследване на предполагаемо нарушение, извършено от плавателни съдове под тяхно знаме. Ако държавата на знамето се убеди, че разполага с достатъчно доказателствен материал за започване на съдебно преследване по отношение на предполагаемото нарушение, то тя незабавно възбужда такова преследване в съответствие със законите си.

7. Държавата на знамето незабавно информира запитващата държава и компетентната международна организация за предприетите действия и за техните резултати. До тази информация следва да имат достъп всички държави.

8. Наказанията, предвидени в законите и правилата на държавата на знамето по отношение на нейни плавателни съдове, следва да бъдат достатъчно строги с цел предотвратяване на нарушенията, независимо от мястото на извършване на нарушенията.

Член 218

Обезпечаване на изпълнението от държавата на пристанището

1. Ако плавателният съд се намира доброволно в едно от пристанищата или до един от крайбрежните терминали на някоя държава, то тази държава може да предприеме разследване и когато това е оправдано с доказателствен материал, да възбуди съдебно преследване по отношение на всяко изхвърляне от този плавателен съд, станало извън границите на вътрешните води, териториалното море или изключителната икономическа зона на тази държава, и което е в нарушение на приложимите международни норми и стандарти, установени посредством компетентна международна организация или обща дипломатическа конференция.

2. Само ако е подадена молба от държавата, в чиито вътрешни води, териториално море или изключителна икономическа зона е извършено нарушение, свързано с изхвърляне в тези води, както и от държавата на знамето или от държавата, която е понесла щети или е подложена на опасност в резултат на нарушението, свързано с изхвърлянето, може да се възбуди съдебно преследване, в съответствие с т. 1, по отношение на това нарушение, или когато това нарушение е предизвикало или заплашва да предизвика замърсяване на вътрешните води, териториалното море или изключителната икономическа зона на възбуждащата съдебното преследване държава.

3. Когато плавателният съд се намира доброволно в пристанището или до крайбрежния терминал на някоя държава, то тази държава изпълнява, доколкото това е практически осъществимо, молбата на всяка държава за разследване на нарушение за изхвърляне, посочено в т. 1, което, както може да се предположи, се е случило, е било причинено или е имало опасност да се случи във вътрешните води, териториалното море или изключителната икономическа зона на молещата държава. По същия начин, доколкото е възможно, той ще спазва искането на държавата на знамето за разследване на такова нарушение, независимо от това къде то се е случило.

4. Протоколите на разследването, извършено от държавата на пристанището в съответствие с този член, се предават на държавата на знамето или крайбрежната държава по тяхна молба. Всяко дело, заведено от държавата на пристанището, на основата на това разследване може, при условие, че се спазват разпоредбите на раздел 7, да бъде спряно по молба на крайбрежната държава, ако нарушението е било извършено във вътрешните води, териториалното море или изключителната икономическа зона на тази държава, и доказателствените материали и протоколи, а така също всеки залог, оставен на властите на държавата на пристанището, се предават на крайбрежната държава. Такова предаване прекъсва продължаването на преследването в държавата на пристанището.

Член 219

Мерки за избягване на замърсяване, отнасящи се до годността на плавателните съдове за плаване

Имайки предвид разпоредбите на раздел 7, държавите, които са установили въз основа на искане или по собствена инициатива, че плавателният съд, намиращ се в тяхно пристанище или до крайбрежен терминал, нарушава съответните международни норми и стандарти, отнасящи се до годността на плавателните съдове за плаване, и по този начин създават опасност за нанасяне на щети на морската среда, доколкото е практически осъществимо, предприемат административни мерки за предотвратяване на излизането на този плавателен съд в море. Тези държави могат да разрешат на този плавателен съд да премине до най-близкия подходящ кораборемонтен док и след отстраняване на причините за нарушението незабавно се разрешава на плавателния съд да продължи по маршрута си.

Член 220

Обезпечаване на изпълнението от крайбрежните държави

1. Когато даден плавателен съд доброволно се намира в пристанище или на крайбрежен терминал на дадена държава, то тази държава може, спазвайки разпоредбите на раздел 7, да заведе дело по отношение на всяко нарушение на приетите от нея в съответствие с тази конвенция закони и правила или приложимите международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването от плавателните съдове, ако това нарушение е извършено в териториалното море или изключителната икономическа зона на тази държава.

2. Ако съществуват явни основания да се смята, че плавателният съд, плаващ в териториалното море на дадена държава, по време на прехода е нарушил приетите от нея в съответствие с тази конвенция закони и правила на тази държава или приложимите международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването от кораби, тази държава може, без да накърнява прилагането на съответните разпоредби на раздел 3, част II, да направи фактическа инспекция на плавателния съд за установяване на това нарушение и може, когато това е оправдано с доказателствен материал, да заведе дело, включително и да задържи плавателния съд, в съответствие със своите закони и съблюдавайки разпоредбите на раздел 7.

3. Ако има явни основания да се смята, че плавателният съд, извършващ плаване в териториалното море или изключителната икономическа зона на дадена държава, е нарушил в изключителната икономическа зона приложимите международни норми и стандарти или приетите от нея закони и правила в съответствие с тези международни норми и стандарти и които осигуряват тяхното осъществяване, то тази държава може да изиска от този плавателен съд информация относно наименованието на плавателния съд и пристанището, където е регистриран, относно последното и следващо пристанище, където ще влезне, както и друга имаща отношение към делото информация, необходима за установяването дали е било извършено нарушение.

4. Държавите на знамето приемат закони, правила и други мерки техните кораби да се подчиняват на изискванията за предоставяне на информация в съответствие с т. 3.

5. Ако има явни основания да се смята, че плавателният съд, извършващ плаване в изключителната икономическа зона или в териториалното море на дадена държава, е извършил нарушение, упоменато в т. 3, водещо до голямо изхвърляне, предизвикващо значително замърсяване или опасност от значително замърсяване на морската среда, тази държава може да предприеме фактическа инспекция на плавателния съд за изясняване на въпросите, свързани с това нарушение, ако плавателният съд отказва да предостави информация или ако съзнателно е предоставена информация, която противоречи на факти, и такава инспекция е оправдана от обстоятелствата по случая.

6. Ако има явни обективни доказателства, че плавателният съд, извършващ плаване в изключителната икономическа зона или териториалното море на дадена държава, е извършил в изключителната икономическа зона нарушение, упоменато в т. 3, довело до изхвърляне, което е причинило или заплашва да причини тежки щети на крайбрежието, на свързаните с това интереси на крайбрежната държава или на ресурсите на нейното териториално море или изключителна икономическа зона, то тази държава може, спазвайки разпоредбите на раздел 7 и при условие, че това е придружено с доказателствен материал, да заведе дело, включително и да разпореди задържане на плавателния съд, в съответствие със своите закони.

7. Независимо от разпоредбите на т. 6, в случаите, когато подходящи процедури са били предприети или чрез компетентна международна организация, или по друг взаимно приемлив начин, въз основа на които се поема задължение за залог чрез бон или друга подходяща финансова гаранция е била обезпечена, крайбрежната държава, ако е обвързана с такива правила, разрешава на плавателния съд да продължи своя курс.

8. Разпоредбите на т. 3, 4, 5, 6 и 7 съответно се прилагат по отношение на националните закони и правила, приети в съответствие с чл. 211, т. 6.

Член 221

Мерки за избягване на замърсяване, станало в резултат на морски аварии

1. В съответствие с международното право, както обичайно, така и договорно, нищо в тази част не нарушава правото на държавата да приема мерки и обезпечава изпълнението им отвъд границите на териториалното море, които съответстват на фактическите и евентуалните щети, за защита на крайбрежието си или на свързаните с това интереси, включително риболова, от замърсяване или заплаха от замърсяване, които, разумно предполагайки, могат да доведат до сериозни и опасни последици.

2. За целите на този член "морска авария" означава сблъскване на плавателни съдове, засядане на плитчини, друг морски инцидент или друго произшествие на борда на плавателния съд или извън него, довело до материални щети или до неизбежна заплаха от нанасяне на материални щети на плавателния съд или на товара.

Член 222

Обезпечаване на изпълнението по отношение на замърсяване от атмосферата или посредством нея

Държавите обезпечават изпълнението на законите и правилата, приети от тях в съответствие с чл. 212, т. 1 и с другите разпоредби на тази конвенция, във въздушното пространство, намиращо се под техен суверенитет, или по отношение на плавателните съдове или летателните апарати под тяхно знаме или регистрирани в тях, а така също приемат необходимите закони и правила и други мерки за осъществяване на установените посредством компетентните международни организации или дипломатическа конференция приложими международни норми и стандарти за предотвратяване, ограничаване и контрол на замърсяването на морската среда от атмосферата или чрез нея в съответствие с всички съответни международни норми и стандарти относно безопасността на въздухоплаването.

Член 223

Мерки за улесняване на съдебната процедура

При разглеждане на дело, заведено в съответствие с тази част, държавите могат да вземат мерки за улесняване разпита на свидетелите и приемането на доказателства, предоставяни от властите на друга държава или от компетентна международна организация, а така също улесняват участието в това разглеждане на официални представители на компетентната международна организация, на държавата на знамето или на всяка държава, засегната от замърсяването в резултат на това нарушение. Официалните представители, участващи в това разглеждане, имат правата и задълженията, които се предвиждат от националните закони и правила или от международното право.

Член 224

Упражняване на правомощия за обезпечаване на решения

Правомощията, предвидени в тази част, за обезпечаване изпълнението по отношение на чуждестранните плавателни съдове могат да се осъществяват само от официални лица или от военни кораби, военни въздухоплавателни средства или от други съдове и въздухоплавателни средства, които имат ясни опознавателни знаци, позволяващи да се определят като извършващи правителствена служба и оправомощени за тези цели.

Член 225

Задължение да се избегнат отрицателните последици при упражняването на правомощията за обезпечаване на изпълнението

При упражняване на правомощията съгласно тази конвенция срещу чуждестранни плавателни съдове държавите не трябва да поставят под заплаха безопасността на корабоплаването, да подлагат плавателния съд на някакъв друг риск или да го отвеждат в несигурни пристанища, или да го поставят на опасни места за хвърляне на котва, или да подлагат морската среда на безразсъден риск.

Член 226

Разследване на чуждестранни плавателни съдове

1. а) Държавите не могат да задържат чуждестранния плавателен съд повече, отколкото това се изисква за целите на разследването, предвидени в чл. 216, 218 и 220. Всяка фактическа инспекция на чуждестранния плавателен съд се свежда до проверката на свидетелствата, корабния дневник и други документи, които плавателният съд е длъжен да има в съответствие с общоприетите международни норми и стандарти или всички други подобни документи, с които разполага плавателният съд. Плавателният съд може да бъде инспектиран след такава проверка само когато:

i) има явни основания да се предполага, че състоянието на плавателния съд или неговото оборудване не отговарят съществено на тези документи;

ii) съдържанието на тези документи е недостатъчно за потвърждаване или за проверка на предполагаемото нарушение;

iii) плавателният съд не разполага с действителни свидетелства и корабни дневници;

b) Ако разследването доказва нарушение на приложимите закони и правила или международни норми и стандарти за опазване на морската среда, то плавателният съд незабавно се освобождава при условие, че се изпълнят някои целесъобразни действия, като представяне на обезпечителен бон или друга подходяща финансова гаранция;

с) В случаите, когато плавателният съд е източник на крайна опасност за нанасяне на щети на морската среда, то без да се нарушават приложимите международни норми и стандарти относно годността на плавателните съдове за плаване, на плавателния съд може да бъде отказано да бъде освободен или то може да бъде обусловено с поставянето на плавателния съд на най-близкия подходящ кораборемонтен док. В случаите, когато се отказва освобождаване на плавателния съд или то се поставя в зависимост от определени условия, държавата на знамето следва да бъде незабавно известена за това и тя може да изиска плавателният съд да бъде освободен в съответствие с разпоредбите на част XV.

2. Държавите си сътрудничат при разработването на процедурни правила за избягване ненужните фактически инспекции на плавателните съдове в море.

Член 227

Недопускане на дискриминация по отношение на чуждестранните плавателни съдове

При упражняването на правата и изпълнението на задълженията си в съответствие с тази част държавите не допускат никаква дискриминация по отношение на плавателните съдове на която и да е държава.

Член 228

Преустановяване и ограничаване на съдебното преследване

1. Съдебното преследване за налагане санкции за нарушение на приложимите закони и правила или международни норми и стандарти относно предотвратяването, ограничаването и контрола върху замърсяването от плавателни съдове, извършено от чуждестранен плавателен съд отвъд границите на териториалното море на държавата, започнала съдебното преследване, се преустановява, ако самата държава на знамето започне съдебно преследване с цел да наложи санкции въз основа на съответното обвинение, шест месеца след първото започване на съдебното преследване, с изключение на случаите, когато това преследване е свързано с нанесени тежки щети на крайбрежната държава или когато държавата на знамето е пренебрегвала задълженията си за ефективно осигуряване прилагането на международните норми и стандарти относно нарушенията, извършени от неговите плавателни съдове. Държавата на знамето, отправяща искането за преустановяване на съдебното преследване в съответствие с разпоредбите на този член, по надлежен начин предоставя на разположение на държавата, възбудила делото, пълно досие по това дело и протоколите по неговото разглеждане. С издаване на решение по делото от страна на държавата на знамето съдебното преследване се прекратява. След заплащане на разходите по делото всеки залог или друга финансова гаранция, внесена във връзка с преустановяването на съдебното преследване, се възстановяват от крайбрежната държава.

2. С изтичането на тригодишен срок от датата на извършването на нарушението не може да бъде започнато съдебно преследване за налагане санкции на чуждестранни плавателни съдове, както и не могат да бъдат започнати такива съдебни преследвания от никоя държава, ако същите вече са започнати от други държави, при условие че се спазват разпоредбите, установени в т. 1.

3. Разпоредбите на този член не нарушават правото на държавата на знамето да взема всякакви мерки, включително и започване на съдебно преследване за налагане на санкции съгласно законите си, независимо от съдебното преследване, започнато по-рано от друга държава.

Член 229

Възбуждане на гражданско дело

Нищо в тази конвенция не препятства възбуждането на гражданско дело по всеки иск за вреди и загуби, нанесени в резултат от замърсяването на морската среда.

Член 230

Парични санкции и спазване признатите права на обвиняемия

1. За нарушения на националните закони и правила или на приложимите международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, извършени от чуждестранни плавателни съдове отвъд границите на териториалното море, могат да се налагат само парични санкции.

2. За нарушения на националните закони и правила или на приложимите международни норми и стандарти за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда, извършено от чуждестранни плавателни съдове в териториално море, могат да се налагат само парични санкции, с изключение на случаите на умишлено и сериозно замърсяване в териториалното море.

3. По време на съдебно преследване по такива нарушения, извършени от чуждестранен плавателен съд, в резултат на което може да се наложи глоба, се спазват правата на обвиняемия.

Член 231

Уведомяване държавата на знамето и другите заинтересовани държави

Държавите незабавно уведомяват държавата на знамето и всяка друга заинтересована държава за всички мерки, взети в съответствие с раздел 6 срещу чуждестранни плавателни съдове, и предоставя на държавата на знамето всички официални съобщения относно тези мерки. За нарушенията, извършени в териториално море обаче, тези задължения на крайбрежните държави се прилагат само по отношение на мерките, взети при разглеждане на делото. Консулските длъжностни лица или дипломатическите представители и когато е възможно, морските власти на държавата на знамето, незабавно информират за всички такива мерки.

Член 232

Отговорност на държавата за мерките, взети за обезпечаване на изпълнението

Държавите носят отговорност за щетите и загубите, които могат да им се вменят и произтичат от мерките, взети в съответствие с раздел 6, когато тези мерки са незаконни или излизат извън рамките на разумно необходимите с оглед на наличната информация. Държавите осигуряват възможност техните съдилища да бъдат сезирани с искове за възстановяване на такива загуби или щети.

Член 233

Гаранции по отношение на проливите, използвани за международно корабоплаване

Нищо в раздели 5, 6 и 7 не засяга правния режим на проливите, използвани за международно корабоплаване. Но ако чуждестранният плавателен съд, освен плавателните съдове, посочени в раздел 10, е нарушил законите и правилата, посочени в чл. 42, т. 1, букви "а" и "b", и това нарушение е причинило или заплашва да причини тежки щети на морската среда на проливите, държавите, които граничат с проливите, могат да вземат съответните мерки за обезпечаване изпълнението и в този случай спазват mutatis mutandis разпоредбите на този раздел.

Член 234

Райони, покрити с лед

Крайбрежните държави имат право да приемат и осигуряват спазването на недискриминационни закони и правила за предотвратяване, намаляване и запазване под контрол замърсяването на морската среда от плавателни съдове в районите, покрити с лед в границите на изключителната икономическа зона, където особено тежките климатични условия и наличието на ледове, покриващи тези райони през по-голямата част на годината, препятстват или сериозно заплашват корабоплаването, а замърсяването на морската среда може да нанесе тежки щети на екологическото равновесие или необратимо да го наруши. На основата на най-достоверните научни данни, с които се разполага, в тези закони и правила се вземат предвид в нужната степен изискванията на корабоплаването и опазването на морската среда.

Член 235

Отговорност

1. Държавите носят отговорност за изпълнение на своите международни задължения относно защитата и опазването на морската среда. Те носят отговорност съгласно международното право.

2. Държавите обезпечават, щото правните им системи да дават възможност да се разполага със средства за бързото и адекватно възмездяване или друго компенсиране на щети, причинени от замърсяването на морската среда от физически или юридически лица, намиращи се под тяхна юрисдикция.

3. С цел да се осигури бързото и адекватно възмездяване по отношение на всички щети, причинени от замърсяването на морската среда, държавите си сътрудничат при прилагането на съществуващото международно право, и за по-нататъшното развитие на международното право относно отговорността за оценката и възмездяването на щети, и за уреждането на свързаните с това спорове, а също така, когато това е уместно, за разработването на критерии и процедура за изплащане на адекватната компенсация, предвиждащи например задължителна застраховка или компенсационни фондове.

Член 236

Суверенен имунитет

Разпоредбите на тази конвенция относно защитата и опазването на морската среда не се прилагат по отношение на военните кораби, военно-спомагателните съдове, нито другите плавателни съдове или въздухоплавателните средства, които са собственост на или се управляват от дадена държава и в дадения момент са само на държавна нетърговска служба. Всяка държава обаче, приемайки подходящите мерки, ненарушаващи действията на такива съдове или въздухоплавателни средства, които са нейна собственост или се управляват от нея, както и способността им да извършват такива действия, осигурява действията на такива съдове или въздухоплавателни средства да бъдат, доколкото това е разумно и възможно, съвместими с тази конвенция.

Член 237

Задължения, произтичащи от други конвенции относно защитата и опазването на морската среда

1. Разпоредбите на тази част не нарушават конкретните задължения, поети от държавата по силата на специални конвенции и споразумения, сключени по-рано, които се отнасят до защитата и опазването на морската среда, и споразуменията, които могат да бъдат сключени, като се развиват основните принципи, установени в тази конвенция.

2. Конкретните задължения, поети от държавите по силата на специални конвенции, които се отнасят до защитата и опазването на морската среда, се осъществяват по начин, съвместим с основните принципи и цели на тази конвенция.

Член 238

Право да се провеждат морски научни изследвания

Всички държави, независимо от географското им положение, както и компетентните международни организации имат право да провеждат морски научни изследвания, при условие, че се спазват правата и задълженията на другите държави, съгласно тази конвенция.

Член 240

Общи принципи за провеждането на морски научни изследвания

При провеждането на морски научни изследвания се прилагат следните принципи:

а) морските научни изследвания се провеждат изключително за мирни цели;

b) морските научни изследвания се провеждат с подходящи научни методи и средства, съвместими с тази конвенция;

с) морските научни изследвания не трябва да създават неоправдани препятствия за другите правомерни начини за използването на морето, съвместими с тази конвенция, и те надлежно спазват, по време на такова използване;

d) морските научни изследвания ще се провеждат, като се спазват всички съответни разпоредби, приети в съответствие с тази конвенция, включително онези, които се отнасят до защитата и опазването на морската среда.

Член 239

Насърчаване на морските научни изследвания

Държавите и компетентните международни организации насърчават и улесняват развитието и провеждането на морските научни изследвания съгласно тази конвенция.

Член 241

Непризнаване на морската научноизследователска дейност като правна основа за предявяване на претенции

Морската научноизследователска дейност не може да представлява правно основание за предявяването на каквито и да е претенции към която и да е част от морската среда или от нейните ресурси.

Член 242

Насърчаване на международното сътрудничество

1. Държавите и компетентните международни организации насърчават в съответствие с принципите за зачитане на суверенитета и юрисдикцията и въз основа на взаимната изгода, международното сътрудничество при провеждането на морски научни изследвания за мирни цели.

2. В този контекст, като се спазват правата и задълженията на държавите по силата на тази конвенция, дадена държава, прилагайки тази част, предоставя, според обстоятелствата, на другите държави разумна възможност да получат от нея или в сътрудничество с нея, информация, необходима, за да се предотвратят или да се осъществи контрол върху щетите, нанесени на здравето или безопасността на дадени лица или на морската среда.

Член 243

Създаване на благоприятни условия

Държавите и компетентните международни организации си сътрудничат, като сключват двустранни и многостранни споразумения за създаването на благоприятни условия за провеждане на морски научни изследвания в морската среда и за обединяването на усилията на учените при изучаването на същността на явленията и процесите в морската среда и връзката помежду им.

Член 244

Публикуване и разпространяване на информация и знания

1. Държавите и компетентните международни организации, съгласно тази конвенция, предоставят, като публикуват и разпространяват по подходящи канали информация за предвидени основни програми и техните цели, както и знания, натрупани в резултат на морските научни изследвания.

2. За тази цел държавите както самостоятелно, така и в сътрудничество с други държави и с компетентните международни организации активно насърчават потока от научни данни и информация и предаването на знания, натрупани в резултат на морските научни изследвания, особено на развиващите се държави, както и укрепването на способността на развиващите се държави самостоятелно да провеждат морски научни изследвания, като съответно осъществяват програма за осигуряване на подходящо образование и обучение на техния научен и технически персонал.

Член 245

Морски научни изследвания в териториалното море

Крайбрежните държави, упражнявайки своя суверенитет, имат изключителното право да регулират, разрешават и провеждат морски научни изследвания в своето териториално море. Морските научни изследвания в него се провеждат само с изричното съгласие на крайбрежната държава и съгласно условията, поставени от нея.

Член 246

Морски научни изследвания в изключителната икономическа зона и върху континенталния шелф

1. Крайбрежните държави, упражнявайки своята юрисдикция, имат правото да регулират, разрешават и провеждат морски научни изследвания в своята икономическа зона и върху своя континентален шелф съгласно съответните разпоредби на тази конвенция.

2. Морски научни изследвания в изключителната икономическа зона и върху континенталния шелф се провеждат със съгласието на крайбрежната държава.

3. Крайбрежните държави при нормални обстоятелства дават своето съгласие за осъществяването на проекти за морски научни изследвания на други държави или компетентни международни организации в тяхната изключителна икономическа зона или върху континенталния им шелф съгласно тази конвенция изключително за мирни цели и за да се увеличават научните знания по въпросите на морската среда за благото на цялото човечество. За тази цел крайбрежните държави установяват норми и процедури, осигуряващи даването на такова съгласие без забавяне и непозволяващи неоправдания отказ то да бъде дадено.

4. За целите на приложението на т. 3 нормални обстоятелства могат да съществуват въпреки отсъствието на дипломатически отношения между крайбрежната държава и държавата, провеждаща изследванията.

5. Крайбрежните държави могат обаче по свое усмотрение да откажат да дадат съгласие за провеждането на морско научно изследване от друга държава или компетентна международна организация в икономическата зона или върху континенталния шелф на крайбрежната държава ако проектът:

а) има непосредствено значение за промишленото проучване и експлоатацията на природните ресурси - живи или неживи;

b) предвижда сондиране на континенталния шелф, използването на експлозиви или проникването на вредни вещества в морската среда;

с) предвижда създаването, експлоатирането и използването на изкуствени острови, съоръжения и конструкции, посочени в чл. 60 и 8О;

d) съдържа информация, предадена съгласно чл. 248 относно характера и целите на проекта, която е неточна, или ако държавата или компетентната международна организация, провеждаща проучването, има неизпълнени задължения към крайбрежната държава от предишни проекти за проучване.

6. Въпреки разпоредбите на т. 5 крайбрежните държави не могат по свое усмотрение да откажат да дадат съгласието си по силата на буква "а" на тази точка относно проект за морско научно изследване, който да се осъществи съгласно разпоредбите на тази част върху континенталния шелф отвъд 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, извън онези специфични райони, които крайбрежните държави могат по всяко време публично да обявят за райони, в които се провежда или в разумен период от време ще се проведат експлоатационни или детайлизирани промишленопроучвателни операции. Крайбрежните държави разумно уведомяват за определянето на такива райони и за всички промени по тяхно отношение, но не са задължени да дават подробности за операциите в тях.

7. Разпоредбите на т. 6 не нарушават правата на крайбрежните държави върху континенталния шелф, установени в чл. 77.

8. Морската научноизследователска дейност, за която се говори в този член не трябва да създава неоправдани препятствия за дейността на крайбрежната държава, осъществявана при упражняване на нейните суверенни права и юрисдикция, предвидени в тази Конвенция.

Член 247

Морски научноизследователски проекти, предприети от или под егидата на международни организации

Крайбрежната държава, която е член на или има двустранно споразумение с международна организация и в чиято изключителна икономическа зона или върху чийто континентален шелф тази организация иска да осъществи морски научноизследователски проект, непосредствено или под нейната егида, се разглежда като дала разрешение за осъществяването на проекта съгласно съгласуваните спецификации, ако тази държава одобри подробния проект, когато решението за осъществяването на проекта е взето от организацията или когато желае да участва в него и не е направила никакви възражения в период от 4 месеца, след като организацията е уведомила крайбрежната държава за проекта.

Член 248

Задължение да се предоставя информация на крайбрежната държава

Държавите и компетентните международни организации, които възнамеряват да предприемат морски научни изследвания в изключителната икономическа зона или върху континенталния шелф на дадена крайбрежна държава, й предоставят не по-малко от 6 месеца преди предполагаемата дата на започването на морския научноизследователски проект пълното описание на:

а) характера и целите на проекта;

b) методите и средствата, които ще се използват, включително имената, тонажа, а така също и класата на съдовете и описание на научното оборудване;

с) точния географски район, в който ще се провежда проекта;

d) предвидените дати на първото пристигане и на окончателното отпътуване на научноизследователските съдове или на разполагането на оборудването и прибирането му, според случая;

е) името на учреждението, под чиято егида се провежда изследването, неговия директор и лицето, което отговаря за проекта; и

f) степента, в която се смята, че крайбрежната държава може да участва или да бъде представена в проекта.

Член 249

Задължение да се спазват определени условия

1. Държавите и компетентните международни организации, предприемайки морски научни изследвания в изключителната икономическа зона или върху континенталния шелф на крайбрежната държава, спазват следните условия:

а) осигуряват правото на крайбрежната държава, ако тя желае това, да участва или да бъде представена в морския научноизследователски проект, особено на борда на научноизследователските плавателни съдове или на другите устройства и научноизследователски съоръжения, когато това е практически възможно, без да заплаща никакво възнаграждение на изследователите от тази държава и без последната да е задължена да участва в разноските по проекта;

b) предоставят на крайбрежната държава, по нейно искане, предварителен доклад, когато това е практически възможно, и заключителните резултати и изводи след приключване на изследването;

с) задължават се да осигурят достъпа на крайбрежната държава, по нейно искане, до всички данни и образци, получени при осъществяването на морския научноизследователски проект, и също така, да й предоставят данни, от които могат да бъдат извадени копия и образци, които да бъдат разделени, без да се накърнява научната им стойност;

d) ако бъдат помолени, предоставят на крайбрежната държава оценката на тези данни, образци или резултати от изследването, или да й окажат съдействие при оценяването и интерпретирането им;

е) като се спазват разпоредбите на т. 2, осигуряват предоставянето на резултатите от изследването на международната общност по подходящи национални или международни канали в най-краткия практически възможен срок;

f) незабавно информират крайбрежната държава за всяко по-голямо изменение на научноизследователската програма;

д) ако не бъде постигнато споразумение за друго, премахват научноизследователските съоръжения и оборудване щом изследването завърши.

2. Този член не нарушава условията, установени от законите и правилата на крайбрежната държава, що се отнася до упражняването по нейно усмотрение на дискреционното й правомощие да дава или не съгласие, в съответствие с чл. 246, т. 5, които изискват предварително споразумение за предоставяне на международната общност онези резултати от изследователски проект, които имат непосредствено значение за промишленото проучване и експлоатацията на природните ресурси.

Член 250

Информация относно морските научно-изследователски проекти

Информацията относно морските научноизследователски проекти се предава по подходящи официални канали, ако няма друго споразумение.

Член 251

Общи критерии и ръководни принципи

Държавите се стремят да насърчават чрез компетентните международни организации установяването на общи критерии и ръководни принципи, за да подпомогнат държавите при определянето на характера и последиците на морските научни изследвания.

Член 252

Мълчаливо съгласие

Държавите или компетентните международни организации могат да започнат осъществяването на морски научноизследователски проекти в срок от 6 месеца от датата, на която информацията, която се изисква по силата на чл. 248, е предадена на крайбрежната държава, ако в течение на 4 месеца от получаването на съобщението, съдържащо такава информация, крайбрежната държава не информира държавата или организацията, провеждаща изследването, че:

а) отказва да даде съгласие по силата на разпоредбите на чл. 246; или

b) информацията, предоставена от тази държава или компетентна международна организация относно характера и целите на проекта, не отговаря на съвършено очевидни факти; или

с) изисква допълнителна информация относно условията и информацията, предоставена по силата на чл. 248 и 249; или

d) съществуват неизпълнени задължения по предишни морски научноизследователски проекти, осъществявани от тази държава или организация, по отношение на условията, установени в чл. 249.

Член 253

Преустановяване и прекратяване на морска научноизследователска дейност

1. Крайбрежната държава има право да изисква преустановяването на всяка вече започната морска научноизследователска дейност в нейната изключителна икономическа зона или върху нейния континентален шелф, ако:

а) изследователската дейност не се води съгласно информацията, предадена, въз основа на чл. 248, върху която се основава съгласието на крайбрежната държава; или

b) държавата или компетентната международна организация, провеждаща изследователската дейност, не спазва разпоредбите на чл. 249 за правата на крайбрежната държава, свързани с морския научноизследователски проект.

2. Крайбрежната държава има право да изисква прекратяването на всяка морска научноизследователска дейност в случай, че не се спазват разпоредбите на чл. 248, което води до значително изменение на изследователския проект или на изследователската дейност.

3. Крайбрежната държава може също така да поиска прекратяването на морската научноизследователска дейност, ако всяка от ситуациите, описани в т. 1, не е била поправена в разумен период от време.

4. След като бъдат уведомени от крайбрежната държава за нейното решение да изиска преустановяване или прекратяване, държавите или компетентните международни организации, на които е било разрешено да провеждат морска научноизследователска дейност, прекратяват изследователската дейност, за която се съобщава в уведомлението.

5. Разпореждането за преустановяване или прекратяване по силата на т. 1 се отменя от крайбрежната държава и се разрешава продължаването на морската научноизследователска дейност, щом като държавата или компетентната международна организация, извършваща изследването, изпълни условията, изисквани в чл. 248 и 249.

Член 254

Права на съседните държави без излаз на море и на съседните държави с неблагоприятно географско положение

1. Държавите и компетентните международни организации, представили на крайбрежната държава проекта за морско научно изследване, посочен в чл. 246, т. 3, уведомяват съседните държави без излаз на море и съседните държави с неблагоприятно географско положение за предполагаемия изследователски проект и съобщават за това на крайбрежната държава.

2. След като заинтересованата крайбрежна държава даде съгласието си за провеждане на предполагаемия морски научноизследователски проект съгласно чл. 246 и другите съответни разпоредби на тази конвенция, държавите и компетентните международни организации, предприемащи този проект, предоставят на съседните държави без излаз на море и съседните държави с неблагоприятно географско положение, по тяхно искане, съответната информация, посочена в чл. 248 и чл. 249, т. 1, буква "f".

3. На съседните държави без излаз на море и държави с неблагоприятно географско положение, за които се говори по-горе, се предоставя, по тяхно искане, възможност да участват, където това е възможно, в предполагаемия морски научноизследователски проект с квалифицирани експерти, назначавани от тях, и срещу които крайбрежната държава не е направила възражение, съгласно условията, договорени в проекта, между заинтересованата крайбрежна държава и държавата или компетентната международна организация, която провежда морското научно изследване в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

4. Държавите и компетентните международни организации, посочени в т. 1, предоставят на горепосочените държави без излаз на море и държави с неблагоприятно географско положение по тяхно искане информацията и помощта, посочени в чл. 249, т. 1 буква "d", като се спазват разпоредбите на чл. 249, т. 2.

Член 255

Мерки за улесняване на морските научни изследвания и за подпомагане на научноизследователските плавателни съдове

Държавите се стремят да приемат разумни норми, правила и процедури, за да насърчават и улесняват морските научни изследвания, провеждани съгласно тази конвенция отвъд тяхното териториално море, и ако това е необходимо, да облекчават достъпа на морските научноизследователски съдове, спазващи съответните разпоредби на тази част, до техните заливи, при условие, че се спазват разпоредбите на техните закони и правила, и да подпомагат тези плавателни съдове.

Член 256

Морски научни изследвания в района

Всички държави независимо от тяхното географско положение и компетентните международни организации имат правото съгласно разпоредбите на част XI да провеждат морски научни изследвания в района.

Член 257

Морски научни изследвания във водния стълб отвъд изключителната икономическа зона

Всички държави независимо от тяхното географско положение и компетентните международни организации имат право съгласно тази конвенция, да провеждат морски научни изследвания във водния стълб отвъд пределите на изключителната икономическа зона.

Член 258

Разполагане и използване

Разполагането и използването на научноизследователските съоръжения и научноизследователското оборудване от какъвто и да е тип в морската среда се извършва, като се спазват същите условия, които се предписват от тази конвенция за провеждането на морски научни изследвания във всеки подобен район.

Член 259

Правен статут

Съоръженията и оборудването, за които се говори в този раздел, нямат статута на острови. Те нямат собствено териториално море и тяхното наличие не влияе върху делимитацията на териториалното море, изключителната икономическа зона или континенталния шелф.

Член 260

Зони за безопасност

Съгласно съответните разпоредби на тази конвенция около научноизследователските съоръжения могат да бъдат създавани зони за безопасност, ненадхвърлящи разстоянието от 500 метра. Всички държави съблюдават спазването на тези зони за безопасност от техните плавателни съдове.

Член 261

Несъздаване на препятствия по корабоплавателните пътища

Разполагането и използването на научноизследователски съоръжения от какъвто и да е тип не трябва да създават препятствия за корабоплаването по установен морски път.

Член 262

Опознавателни знаци и предупредителни сигнали

Съоръженията и оборудването, за което става дума в този раздел, трябва да имат опознавателни знаци, посочващи държавата на регистриране или международната организация, на която те принадлежат, и да носят адекватни, съгласувани по международен начин, предупредителни сигнали, осигуряващи безопасността по море и безопасността на въздухоплаването, като се вземат предвид правилата и стандартите, установени от компетентните международни организации.

Член 263

Отговорност

1. Държавите и компетентните международни организации носят отговорност за обезпечаване на изискването провежданите от тях или от тяхно име научни изследвания да се извършват съгласно тази конвенция.

2. Държавите и компетентните международни организации носят отговорност за мерките, взети от тях в противоречие с тази конвенция по отношение на морските научни изследвания, провеждани от други държави, техните физически или юридически лица, или от компетентните международни организации и обезпечават компенсации за щетите, причинени при прилагането на такива мерки.

3. Държавите и компетентните международни организации носят отговорност в съответствие с чл. 235 за щети, причинени от замърсяване на морската среда, възникнало в резултат на морски научни изследвания, предприети от тях или от тяхно име.

Член 264

Уреждане на спорове

Спорове, отнасящи се до тълкуването или прилагането на разпоредбите на тази конвенция по отношение на морските научни изследвания, се уреждат съгласно част XV, раздели 2 и 3.

Член 265

Временни мерки

До уреждането на спор съгласно част XV, раздели 2 и 3, държавата или компетентната международна организация, получили разрешение да осъществят морски научноизследователски проект, няма да разрешава изследователската дейност да продължава без изричното съгласие на заинтересованата крайбрежна държава.

Член 266

Насърчаване на развитието и на предаването на морска технология

1. Държавите си сътрудничат непосредствено или чрез международни организации съгласно своите възможности за активното насърчаване на предаването на морска научна информация и морска технология на справедлива и разумна основа и условия.

2. Държавите насърчават развитието на морския научен и технологичен капацитет на държавите, които могат да имат нужда и молят за техническа помощ в тази област, по-специално - на развиващите се държави, включително държавите без излаз на море и държавите с неблагоприятно географско положение, по отношение на промишленото проучване, експлоатацията, съхраняването и стопанисването на морските ресурси, защитата и опазването на морската среда, морските научни изследвания и другите видове дейност, в морската среда, съвместими с тази конвенция, с цел да се ускори социалното и икономическото развитие на развиващите се държави.

3. Държавите се стремят да съдействат за установяването на благоприятни икономически и правни условия за предаването на морска технология за облагодетелстването на всички заинтересовани страни на справедлива основа.

Член 267

Защита на законните интереси

Насърчавайки сътрудничеството съгласно чл. 266, държавите надлежно вземат под внимание законните интереси, включвайки правата и задълженията на тези, които владеят, предоставят или получават морска технология.

Член 268

Основни цели

Държавите непосредствено или чрез компетентните международни организации насърчават:

а) получаването, оценката и разпространяването на морски технологични знания и облекчават достъпа до тази информация и до тези данни;

b) развитието на подходяща морска технология;

с) развитието на необходимата технологична инфраструктура за улесняване предаването на морска технология;

d) развитието на човешките ресурси посредством обучаване и предоставянето на образование на граждани от развиващите се държави и на страни и особено на гражданите на най-слабо развитите от тях;

е) международното сътрудничество на всички нива, по-специално - на регионално, субрегионално и двустранно ниво.

Член 269

Мерки за постигането на основните цели

За да бъдат постигнати целите, посочени в чл. 268, държавите, непосредствено или чрез компетентни международни организации, се стремят да:

а) установят програми за техническо сътрудничество за ефективното предаване на всички видове морска технология на държави, които могат да имат нужда от нея и молят за техническа помощ в тази област, особено на развиващи се държави без излаз на море и държави с неблагоприятно географско положение, както и на други развиващи се държави, които не са били в състояние да развият своя собствен технологичен капацитет в областта на морската наука и промишленото проучване и експлоатация на морските ресурси, или да развият инфраструктурата на такава технология;

b) насърчават установяването на благоприятни условия за сключването на споразумения, контракти или други подобни договорености на равноправни и разумни условия;

с) провеждат конференции, семинари и симпозиуми по научни и технологични проблеми, особено по практиката и методите за предаване на морска технология;

d) насърчават размяната на учени и на технологични и други експерти;

е) предприемат проекти и насърчават смесените дружества и другите форми на двустранно и многостранно сътрудничество.

Член 270

Средства и форми на международното сътрудничество

Международно сътрудничество за развитието и предаването на морска технология се провежда там, където това е възможно и приложимо, чрез съществуващите двустранни, регионални или многостранни програми и също чрез разширени и нови програми за улесняването на морските научни изследвания, предаването на морска технология, по-специално в новите области, и за осигуряването на адекватно международно финансиране на океанските изследвания и развитие.

Член 271

Ръководни принципи, критерии и стандарти

Държавите, непосредствено или чрез компетентни международни организации, насърчават установяването на общоприети ръководни принципи, критерии и стандарти за предаването на морска технология на двустранна основа или в рамките на международните организации или на други форуми, като обръщат особено внимание на интересите и нуждите на развиващите се държави.

Член 272

Координация на международните програми

В областта на предаването на морска технология държавите се стремят да осигурят компетентните международни организации да координират своята дейност, включително провеждането на регионална или световна програма, като се обърне внимание на интересите и нуждите на развиващите се държави, особено на държавите без излаз на море и държавите с неблагоприятно географско положение.

Член 273

Сътрудничество с международните организации и с органа

Държавите активно си сътрудничат с компетентните международни организации и с органа, за да насърчават и улесняват предаването на умения и морска технология, свързани с дейността в района на развиващите се държави, на техните граждани и на предприятието.

Член 274

Цели на органа

Като спазват всички законни интереси, включително правата и задълженията на притежателите, доставчиците и получателите на технология, органът осигурява във връзка с дейността в района следното:

а) въз основа на принципа на равноправно географско разпределяне гражданите на развиващите се държави, били те крайбрежни, без излаз на море или с неблагоприятно географско положение, да бъдат ангажирани с цел обучение, като членове на управленческия, изследователския и техническия персонал, създаден за нуждите на тази дейност;

b) техническата документация за съответното оборудване, машини, устройства и процеси да бъде достъпна за всички държави, по-специално за развиващите се държави, които се нуждаят от нея и искат техническа помощ в тази област;

с) органът ще вземе подходящи мерки, за да улесни получаването на техническа помощ в областта на морската технология от държави, които се нуждаят от нея и я искат, по-специално за развиващите се държави, и за да получат техните граждани необходимите умения и ноу-хау, включително и професионално обучение;

d) държавите, които се нуждаят и искат техническа помощ, по-специално развиващите се държави, да бъдат подпомагани при получаването на нужното оборудване, процеси, предприятия и друго техническо ноу-хау посредством всеки от финансовите механизми, предвидени в тази конвенция.

Член 275

Създаване на национални центрове

1. Държавите, непосредствено или чрез компетентните международни организации и органа, насърчават създаването, по-специално в развиващи се крайбрежни държави, на национални центрове за морски научни и технологични изследвания и укрепването на съществуващите национални центрове, за да стимулира и подтикне провеждането на морски научни изследвания от развиващите се крайбрежни държави и да засили техните национални способности да използват и опазват своите морски ресурси за своя икономическа изгода.

2. Държавите, чрез компетентните международни организации и чрез органа оказват адекватна помощ, за да облекчат създаването и укрепването на такива национални центрове, които да осигурят на държавите, които се нуждаят и искат техническа помощ, такива условия за квалифицирано обучение и нужното оборудване, умения и ноу-хау, както и технически експерти.

Член 276

Създаване на регионални центрове

1. Държавите, съгласувано с компетентните международни организации, органа и националните морски научни и технологични изследователски центрове, насърчават създаването, особено в развиващите се държави, на регионални центрове за морски научни и технологични изследвания, за да се стимулира и подтикне провеждането на морски научни изследвания от развиващите се държави и да се облагоприятства предаването на морска технология.

2. Всички държави от даден регион си сътрудничат с регионалните центрове в тях, за да се осигури най-ефективното постигане на техните цели.

Член 277

Функции на регионалните центрове

Функциите на регионалните центрове ще включват, между другото:

а) обучаване и образователни програми на всички нива по различни аспекти на морските научни и технологични изследвания, по-специално - по морска биология, включително съхраняването и стопанисването на живите ресурси, океанография, хидрография, инженерство, геоложко изследване на морското дъно, добивна технология и технология за получаването на прясна вода;

b) изследвания по проблемите на управлението;

с) проучвателни програми, свързани със защитата и запазването на морската среда и предотвратяването, намаляването и контролирането на замърсяването;

d) организирането на регионални конференции, семинари и симпозиуми;

е) получаването и обработването на морски научни и технологични данни и информация;

f) бързо разпространяване на резултатите от морските научни и технологични изследвания чрез публикуването им в достъпни издания;

д) популяризиране на националната политика относно предаването на морска технология и системни сравнителни изследвания на тази политика;

h) събиране и систематизиране на информация относно пазара на технология и контрактите и другите споразумения, свързани с патентите;

i) техническо сътрудничество с другите държави в региона.

Член 278

Сътрудничество между международните организации

Компетентните международни организации, за които се говори в тази част и част XIII, вземат всички необходими мерки, за да осигурят непосредствено или в тясно сътрудничество помежду си ефективното осъществяване на техните функции и отговорности по тази част.

Член 279

Задължение за уреждане на споровете с мирни средства

Държавите-страни уреждат всеки спор, който възниква между тях по повод тълкуването или прилагането на конвенцията, с мирни средства в съответствие с чл. 2, т. 3 на Устава на Обединените нации и за тази цел трябва да търсят неговото разрешаване със средствата, посочени в чл. 33, т. 1 на Устава.

Член 280

Уреждане на споровете с мирни средства, избрани от страните

Никоя разпоредба на тази част не накърнява правото на държави-страни да се споразумеят във всеки един момент да уредят с каквото и да е мирно средство по техен избор спор, възникнал между тях по повод тълкуването или прилагането на конвенцията.

Член 281

Установена процедура, в случай че страните не постигнат уреждане

1. Когато държави-страни, които са страни по спор относно тълкуването или прилагането на конвенцията, се споразумеят да се стремят към уреждането му с мирно средство по техен избор, предвидените в тази част процедури се прилагат единствено ако не е постигнато уреждане с това средство и ако споразумението между страните не изключва възможността да се започне друга процедура.

2. Ако страните са се споразумели също така за отсрочка, т. 1 не се прилага преди изтичането на тази отсрочка.

Член 282

Задължения, произтичащи от общи, регионални или двустранни споразумения

Когато държави-страни, които са страни по спор относно тълкуването или прилагането на конвенцията, се споразумеят, в рамките на общо, регионално или двустранно споразумение или по всякакъв друг начин, че такъв спор ще бъде подложен по искане на една от страните на процедура, водеща до решение със задължителна сила, прилага се тази процедура вместо процедурите, предвидени в тази част, освен ако влезлите в противоречие страни не се споразумеят за друго.

Член 283

Задължение за размяна на становища

1. Когато възникне спор между държави-страни по повод тълкуването или прилагането на конвенцията, влезлите в противоречие страни пристъпват веднага към размяна на становища относно уреждането на спора посредством преговори или с други мирни средства.

2. Също така страните пристъпват веднага към размяна на становища всеки път, когато е приключена процедура за уреждане на такъв спор, без той да бъде уреден, или всеки път, когато е постигнато уреждане и обстоятелствата изискват провеждането на консултации относно начина за осъществяването му.

Член 284

Помирителна процедура

1. Всяка държава-страна, която е страна по спор относно тълкуването или прилагането на конвенцията, може да предложи на другата или другите страни спорът да бъде предаден за разглеждане по помирителната процедура, предвидена в раздел 1 на приложение V или по друга помирителна процедура.

2. В случай, че предложението е прието и страните се договорят за помирителната процедура, която да бъде приложена, всяка страна може да предаде спора за разглеждане по тази помирителна процедура.

3. В случай, че предложението не е прието или страните не се договорят за помирителната процедура, се счита, че помирителната процедура е приключена.

4. Когато спор е бил предаден за разглеждане съгласно помирителна процедура, същата може да бъде приключена единствено в съответствие с договорената помирителна процедура, освен ако страните не са се споразумели за противното.

Член 285

Прилагане на този раздел по отношение на споровете, предадени за разглеждане по силата на част XI

Този раздел се прилага по отношение на всеки спор, който по силата на раздел 5 на част XI трябва да бъде уреден в съответствие с предвидените в тази част процедури. Ако правно образувание, различно от държава-страна, е страна по такъв спор, този раздел се прилага mutatis mutandis.

Член 286

Прилагане на процедури по този раздел

При условие, че се спазват разпоредбите на раздел 3, всеки спор относно тълкуването или прилагането на тази конвенция, който не е бил уреден чрез прилагането на раздел 1, се предава по искане на която и да е от страните по спора в съд или трибунал, който има юрисдикция по този раздел.

Член 287

Избор на процедура

1. Когато подписва, ратифицира или изразява по какъвто и да е начин съгласието със задължителната сила на тази конвенция или по всяко време след това, държавата-страна може да избере чрез писмена декларация едно или повече от следните средства за уреждане на спорове, отнасящи се до тълкуването или прилагането на тази конвенция:

а) Международния трибунал по морско право, установен съгласно приложение VI;

b) Международния съд;

с) Арбитражен трибунал, установен съгласно приложение VII;

d) Специалния арбитражен трибунал, установен съгласно приложение VIII, за една или повече категории спорове, посочени в същото приложение.

2. Декларация, направена съгласно т. 1, не засяга задължението на държавата-страна да признае юрисдикцията на Камарата по споровете относно морското дъно на Международния трибунал по морско право в обема и по начина, предвидени в раздел 5 на част XI, и не е засегната от това задължение.

3. Държавата-страна, която е страна по спор, който не се покрива от влязло в сила заявление, се счита за съгласила се на арбитраж съгласно приложение VII.

4. Ако страните по спора са приели една и съща процедура за уреждане на спора, той може да бъде предаден за разглеждане само съгласно тази процедура, освен ако страните не се споразумеят за друго.

5. Ако страните по спора не са приели една и съща процедура за уреждане на спора, той може да бъде предаден за разглеждане само на арбитраж, съгласно приложение VII, ако страните не се споразумеят за друго.

6. Заявление, направено съгласно т. 1, остава в сила три месеца след депозирането на уведомление за оттегляне при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

7. Подаването на ново заявление, на уведомление за оттегляне или изтичането на срока на заявление не влияят по никакъв начин на висящата процедура пред съд или трибунал, имащ юрисдикция по силата на този член, освен ако страните не се споразумеят за друго.

8. Заявленията и уведомленията, за които се говори в този член, се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който изпраща копия от тях на държавите-страни.

Член 288

Юрисдикция

1. Съдът или трибуналът, упоменати в чл. 287, имат юрисдикция по всеки спор относно тълкуването или прилагането на тази конвенция, предаден му съгласно тази част.

2. Съдът или трибуналът, упоменати в чл. 287, имат също така юрисдикция по всеки спор относно тълкуването или прилагането на международно споразумение, свързано с целите на тази конвенция, предадено му съгласно споразумението.

3. Камарата по споровете относно морското дъно на Международния трибунал по морско право, създадена съгласно приложение VI, и всеки друг съдебен или арбитражен трибунал, посочен в част XI, раздел 5, има юрисдикция по всеки проблем, предаден й съгласно със същия.

4. Когато съществуват разногласия по въпроса дали даден съд или трибунал имат юрисдикция, проблемът се урежда с решение на този съд или трибунал.

Член 289

Експерти

Във всеки спор, засягащ научни и технически въпроси, съдът или трибуналът, упражняващи юрисдикцията си по силата на този раздел, могат по молба на една от страните по спора или по служебен път, като се консултират със страните, да изберат, желателно по списък, подготвен в съответствие с чл. 2 на приложение VIII, не по-малко от двама научни или технически експерти, които да участват в заседанията на такъв съд или трибунал, но без право на глас.

Член 290

Временни мерки

1. Ако даден спор е надлежно представен в съд или трибунал, който смята от пръв поглед, че има юрисдикция по силата на тази част или на част XI, раздел 5, съдът или трибуналът може да предпише такива временни мерки, каквито сметне за подходящи с оглед на обстоятелствата, за да се защитят съответните права на страните по спора или да се предотврати сериозното увреждане на морската среда, преди да бъде взето окончателното решение.

2. Временните мерки могат да бъдат изменени или отменени веднага след като обстоятелствата, които са ги оправдавали, са се изменили или са престанали да съществуват.

3. Временните мерки могат да бъдат предписвани, изменяни или отменяни по силата на този член само по искането на страна по спора и след като на страните е била дадена възможност да бъдат изслушани.

4. Съдът или трибуналът незабавно уведомяват страните по спора и тези от другите държави-страни, които сметнат за подходящо, за предписанието, изменението или отменянето на временните мерки.

5. До установяването на арбитражен трибунал, на който е бил предаден спор по силата на този раздел, всеки съд или трибунал, за който се споразумеят страните, или, ако не се споразумеят - две седмици след датата на искането на временни мерки, Международният трибунал по морско право или, що се отнася до дейността в района - Камарата по споровете относно морското дъно, могат да предпишат, изменят или отменят временни мерки съгласно този член, ако сметнат prima facie, че съдът, който предстои да бъде установен, има от пръв поглед юрисдикция и че спешността на случая изисква това. Веднъж установен, съдът, на който е предаден спорът, може да изменя, отменя или утвърждава тези временни мерки, като действа в съответствие с т. 1-4.

6. Страните по спора незабавно ще изпълняват всички временни мерки, предписани по силата на този член.

Член 291

Достъп

1. Всички процедури за уреждане на споровете, предвидени в тази част, са открити за държави-страни.

2. Процедурите за уреждане на споровете, предвидени в тази част, са открити и за други правни образувания, освен държавите, както това се предвижда в тази конвенция.

Член 292

Незабавно освобождаване на корабите и на техните екипажи

1. Когато властите на дадена държава-страна са задържали плавателен съд, плаващ под знамето на друга държава-страна, и се твърди, че държавата, която задържа кораба, не е спазила разпоредбите на тази конвенция за незабавното освобождаване на корабите и на техните екипажи след предоставянето на разумен залог или друго парично осигуряване, въпросът за освобождаване от задържане може да бъде предаден на всеки съд или трибунал, за който страните са се споразумели, или при липса на такова споразумение, в срок от 10 дни след датата на задържането - на съд или трибунал, приет от държавата, задържала кораба, по силата на чл. 287 или на Международния трибунал по морско право, ако страните не се споразумеят за друго.

2. Искането за освобождаване може да се направи само от или от името на държавата на знамето на плавателния съд.

3. Съдът или трибуналът разглежда искането за освобождаване без забавяне и разглежда само въпроса за освобождаването, без да нарушава хода на каквото и да е било дело, възбудено срещу кораба, неговия собственик или екипажа му в съответния местен орган. Властите на задържащата държава си запазват правото да освободят кораба или неговия екипаж по всяко време.

4. След оставянето на залог или друго парично осигуряване, определено от съда или трибунала, властите на задържащата държава изпълняват незабавно решението на съда или трибунала относно освобождаването на плавателния съд или на екипажа му.

Член 293

Приложимо право

1. Съд или арбитраж, който има юрисдикция по силата на този раздел, прилага тази конвенция и другите норми на международното право, които не са несъвместими с тази конвенция.

2. Точка 1 не нарушава компетенцията на съда или на арбитража, имащи юрисдикция по силата на този раздел да решава дело ех aequo et bono, ако страните се споразумеят за това.

Член 294

Предварителни процедури

1. Съдът или трибуналът, предвидени в чл. 287, сезиран с иск относно спор, посочен в чл. 297, определят по молба на една от страните или служебно, дали този иск представлява нарушение на съдебната и арбитражната процедура, или той се признава за обоснован. Ако съдът или трибуналът определят, че искът представлява нарушение на правната практика или че той е необоснован, те не предприемат никакви по-нататъшни мерки по делото.

2. След като получи такъв иск, съдът или трибуналът незабавно уведомяват другата страна или другите страни за него, и определят разумен краен срок, до изтичането на който страните могат да искат от тях да излязат с определение съгласно т. 1.

3. Нищо в този член не засяга правото на всяка от страните по спора да предявява предварителни възражения съгласно приложимите процедурни правила.

Член 295

Изчерпване на вътрешните средства за правна защита

Всеки спор между държави-страни относно тълкуването или прилагането на тази конвенция може да бъде предаден за решаване по реда на процедурите, предвидени в този раздел, само след като бъдат изчерпани вътрешните средства за правна защита, когато това се изисква от международното право.

Член 296

Окончателен характер и задължителна сила на решенията

1. Всяко решение, произнесено от съд или трибунал, имащ юрисдикция по силата на този раздел, е окончателно и се спазва от всички страни по спора.

2. Всяко такова решение е задължително само за страните по спора и по отношение именно на дадения спор.

Член 297

Ограничения при прилагането на раздел 2

1. Спорове относно тълкуването или прилагането на тази конвенция във връзка с упражняването от страна на крайбрежната държава на нейните суверенни права или юрисдикция, предвидени в тази конвенция, се разглеждат съгласно процедурите, посочени в раздел 2, в следните случаи:

а) когато се твърди, че крайбрежната държава е действала в противоречие с разпоредбите на тази конвенция по отношение на свободите и правата на корабоплаване, прелитане или полагане на подводни кабели и тръбопроводи или по отношение на други правомерни от гледна точка на международното право начини за използване на морето, посочени в чл. 58;

b) когато се твърди, че дадена държава, осъществявайки горепосочените свободи, права или начини на използване на морето, е действала в противоречие с разпоредбите на тази конвенция и законите или разпоредбите, приети от крайбрежната държава в съответствие с тази конвенция и с другите норми на международното право, които не са несъвместими с тази конвенция; или

с) когато се твърди, че дадена крайбрежна държава е действала в противоречие с конкретни международни норми и стандарти за защита и опазване на морската среда, които могат да се прилагат от крайбрежната държава и които са били установени от тази конвенция или от компетентна международна организация, или от дипломатическа конференция съгласно тази конвенция.

2. а) Спорове относно тълкуването или прилагането на тази конвенция, отнасящи се до морските научни изследвания, се уреждат съгласно раздел 2, като крайбрежната държава не е задължена да се съгласи да бъде представен за уреждане който и да е спор, произтичащ от:

i) упражняването от страна на крайбрежната държава на право или дискреционно правомощие съгласно чл. 246, или

ii) решение на крайбрежната държава да нареди преустановяването или прекратяването на изследователски проект съгласно чл. 25З;

b) Споровете, произтичащи от твърдението на осъществяващата изследването държава, че по отношение на определен проект крайбрежната държава не упражнява своите права по силата на чл. 246 и 253 по начин съвместим с разпоредбите на тази конвенция, се предават по молба на която и да е от страните за разглеждане съгласно помирителната процедура, посочена в приложение V, раздел 2, при условие че помирителната комисия не постави под съмнение упражняването от страна на крайбрежната държава на дискреционното й правомощие да посочва конкретни райони, посочени в чл. 246, т. 6, или дискреционното правомощие да се откаже да даде съгласието си в съответствие с чл. 246, т. 5.

3. а) Споровете относно тълкуването или прилагането на разпоредбите на тази конвенция във връзка с риболова се уреждат съгласно раздел 2; крайбрежната държава не е задължена обаче да се съгласи да бъде представен за уреждане спор, който се отнася до нейните суверенни права върху живите ресурси в нейната изключителна икономическа зона или до тяхното упражняване, включително дискреционните й правомощия да определя допустимия улов, нейните възможности за риболов, разпределянето на излишъците между другите държави, реда и условията, установени в нейните закони и правила по отношение на съхраняването и управлението.

b) Ако след използването на раздел 1 не е било постигнато разрешение, спорът се предава за уреждане по помирителната процедура, посочена в приложение V, раздел 2, по искане на която и да е от страните в спора, когато се твърди, че:

i) крайбрежната държава явно не е изпълнила своите задължения да обезпечи чрез вземането на подходящи мерки за съхраняване и управление на живите ресурси поддържането на живите ресурси в нейната икономическа зона да не бъде сериозно застрашено;

ii) крайбрежната държава произволно се е отказала, по искане на друга държава, да определи допустимия улов и своите възможности да експлоатира живите ресурси, по отношение на запасите, от чиято експлоатация е заинтересована другата държава;

iii) крайбрежната държава произволно се е отказала да предостави за риболов на която и да е държава по силата на чл. 62, 69 и 70 според реда и условията, установени от тази крайбрежна държава и съвместими с тази конвенция, целия или част от излишъка, за наличието на който тя е обявила.

с) В никакъв случай помирителната комисия не подменя със своето дискреционно правомощие това на крайбрежната държава;

d) Докладът на помирителната комисия се изпраща на съответните международни организации.

е) При преговорите за постигане на споразумение в съответствие с чл. 69 и 70 държавите-страни, ако не са се договорили за друго, включват в тях разпоредбата за мерките, които трябва да вземат, за да доведат до минимум възможността за възникване на разногласия по повод тълкуването или прилагането на такова споразумение и за това как те ще действат, ако независимо от това разногласията възникнат.

Член 298

Факултативни изключения от прилагането на раздел 2

1. Като подписва, ратифицира или се присъединява към тази конвенция или по всяко време след това, всяка държава може, без да нарушава задълженията, възникващи по силата на раздел 1, да обяви писмено, че не приема една или повече процедури, предвидени в раздел 2, по отношение на един или повече от следните категории спорове:

а) i) спорове относно тълкуването или прилагането на чл. 15, 74 и 83 за делимитацията на морските райони или спорове за исторически заливи или вещни права, при условие че държавата, направила такова заявление, приеме, когато спорът възникне след влизането в сила на тази конвенция и когато в течение на разумен период от време не се постигне споразумение между страните, по искане на която и да е от страните в спора, се съгласи да предаде спора за уреждане по помирителната процедура, по силата на приложение V, раздел 2 и освен това, при условие че такова предаване изключва разглеждането на всеки спор, който е неизбежно свързан с насрещно разглеждане на всеки неразрешен спор, отнасящ се до суверенитета или до други права върху континенталната или островната територия;

ii) след като помирителната комисия е представила свой доклад, в който се излагат причините, върху които се основава, страните водят преговори за сключване на споразумение въз основата на този доклад; ако тези преговори не доведат до споразумение, страните по взаимно съгласие предават този въпрос за разглеждане по една от процедурите, посочени в раздел 2, ако не се споразумеят за друго;

iii) тази подточка не се прилага по отношение на спор за делимитация на морските райони, който е окончателно решен на основата на двустранно или многостранно споразумение, имащо задължителна сила за тези страни;

b) спорове, отнасящи се до военна дейност, включително на военна дейност на държавни плавателни съдове и върху плавателни съдове, осъществяващи нетърговска дейност, и спорове по дейността, свързана с прилагането на законите за упражняването на суверенни права и юрисдикции, които са иззети от юрисдикцията на съда или арбитража по силата на чл. 297, т. 2 или З;

с) спорове, по отношение на които Съветът за сигурност на ООН осъществява функции, възложени му от Устава на ООН, ако Съветът за сигурност не реши да снеме дадения въпрос от дневния си ред или не призове страните да решат спора със средствата, предвидени в тази конвенция.

2. Държава-страна, която е направила декларация по силата на т. 1, може по всяко време да я оттегли или да даде съгласие изключения по силата на тази декларация спор да бъде подложен на която и да е процедура, предвидена в тази конвенция.

3. Държава-страна, която е направила декларация по силата на т. 1, няма право да предаде спор, отнасящ се към онази категория спорове, които са изключени от която и да е процедура, предвидена в тази конвенция спрямо друга държава-страна, без съгласието на тази държава.

4. Ако една от държавите-страни е направила декларация по силата на т. 1, буква "а", всяка друга държава-страна може да предаде всеки спор, попадащ в категорията на изключените спорове, срещу заявяващата държава по процедурата, определена в подобна декларация.

5. Нова декларация или оттеглянето на декларация не засяга по никакъв начин процедурата, която съд или трибунал са започнали да прилагат по силата на този член, ако страните не се споразумеят за друго.

6. Декларации и уведомления за тяхното оттегляне по силата на този член се депозират при Генералния секретар на ООН, който разпраща копия от тях до другите държави-страни.

Член 299

Правото на страните да се договарят за избора на процедура

1. Всеки спор, който е бил изключен по силата на чл. 297 или в резултат на декларация, направена по силата на чл. 298, може да бъде предаден за уреждане по тези процедури само по споразумение на страните в спора.

2. Нищо в този раздел не нарушава правото на страните в спора да се споразумеят за прилагането на някаква друга процедура за уреждане на такъв спор или да постигнат приятелско уреждане.