Държавен вестник, брой 35 от 2.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 4 юни 1958 г. на своята Четиридесет и втора сесия,

след като реши да приеме различни предложения относно дискриминацията в областта на труда и професиите, въпрос, включен като четвърта точка в дневния ред на сесията, и

след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,

като има предвид, че Филаделфийската декларация потвърждава, че всички хора независимо от тяхната раса, вяра или пол имат право да осъществяват своето материално благосъстояние и духовно развитие в свобода и достойнство, в икономическа сигурност и с равни възможности,

като има предвид освен това, че дискриминацията представлява нарушаване на правата, закрепени във Всеобщата декларация за правата на човека,

приема на този двадесет и пети ден от месец юни 1958 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 г.:

Член 1

1. За целите на тази конвенция терминът "дискриминация" включва:

а) всяко различие, изключване или предпочитание, основано на раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения, национален или социален произход, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите;

b) всяко друго различие, изключване или предпочитание, което води до премахване или нарушаване на равенството във възможностите или в третирането в областта на труда и професиите, определено от заинтересуваната държава - членка на организацията, след консултация с представителните организации на работодателите и на трудещите се, ако такива организации съществуват, и с други съответни органи.

2. Различията, изключенията или предпочитанията, които се основават на квалификационните изисквания, установени за определена работа, не се смятат за дискриминационни.

3. За целите на тази конвенция думите "труд" и "професия" обхващат и достъпа до професионално обучение, достъпа до работа и до различните професии, а също така и условията на труда.

Член 2

Всяка държава - членка на организацията, за която тази конвенция е в сила, се задължава да изработи и прилага национална политика, която цели чрез методи, които съответстват на националните условия и обичаи, да поощряват равенството във възможностите и в третирането в областта на труда и професиите, за да се премахне всякаква дискриминация в тази област.

Член 3

Всяка държава - членка на организацията, за която тази конвенция е в сила, се задължава, чрез методи, които съответстват на националните условия и обичаи:

а) да се стреми да постигне сътрудничество на организациите на работодателите и на трудещите се, а така също и на другите съответни органи за съдействие при приемането и прилагането на тази политика;

b) да приеме закони и да насърчава образователни програми, които могат да осигуряват приемането и прилагането на тази политика;

с) да отмени всяка законодателна разпоредба и да измени всяка административна разпоредба или практика, които са несъвместими с тази политика;

d) да провежда тази политика в областта на труда под непосредствения контрол на държавната власт;

е) да осигурява прилагането на тази политика в дейността на службите по професионално ориентиране, професионално обучение и устройване на работа под контрола на държавната власт;

f) да посочва в годишните си доклади за прилагането на конвенцията приетите мерки съобразно тази политика и постигнатите резултати.

Член 4

Не се смятат за дискриминационни мерките, които засягат лице, което е обект на законно подозрение, че се занимава с дейност, която вреди на сигурността на държавата, или за което е установено, че фактически се занимава с такава дейност, при условие, че това лице има правото да се отнесе към установена според националната практика компетентна инстанция.

Член 5

1. Специалните мерки за защита и подпомагане, предвидени в други конвенции и препоръки, приети от Международната организация на труда, не се смятат за дискриминационни.

2. Всяка държава - членка на организацията, може след консултации с представителните организации на работодателите и на трудещите се там, където такива организации съществуват, да определи като недискриминационни всички други специални мерки, държащи сметка за особените нужди на лицата, за които обикновено се признава, че се нуждаят от специална закрила или подпомагане, на основания, като пол, възраст, инвалидност, семейни задължения, социално или културно ниво.

Член 6

Всяка държава членка, която ратифицира тази конвенция, се задължава да я прилага в неметрополните територии в съответствие с разпоредбите на Устава на Международната организация на труда.

Член 7

Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 8

1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави - членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влезе в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 9

1. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки период от 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 10

1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява държавите - членки на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации, декларации или актове за денонсиране, които са му съобщени от държавите - членки на организацията.

2. Като уведомява държавите - членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е била съобщена, генералният директор ще привлече вниманието им върху датата, от която тази конвенция влиза в сила.

Член 11

Генералният директор на Международното бюро на труда представя на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове на денонсиране, които той е регистрирал, съгласно предходните членове.

Член 12

Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад относно прилагането на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 13

1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която пълно или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата членка на новата ревизираща я конвенция води по право, независимо от чл. 9, до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите - членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане в сила по своята форма и съдържание за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 14

Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.