ЕВРОПЕЙСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ
ЕВРОПЕЙСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА МОЛБИ ЗА ПРАВНА ПОМОЩ
Обн. ДВ. бр.86 от 11 Октомври 1996г.
Преамбюл
Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали това споразумение, като считат, че целта на Съвета на Европа е да постигне по-здраво единство между своите членове;
като считат, че е желателно да се елиминират икономическите пречки, затрудняващи достъпа до гражданското съдопроизводство, и да се разреши на икономически слабите лица по-лесно да упражняват своите права в страните членки;
убедени, че създаването на подходяща система за предаване на молби за правна помощ ще допринесе за постигането на тази цел,
се договориха за следното:
Член 1
Всяко лице, което има постоянно местожителство на територията на едната от договарящите страни и желае да потърси безплатно съдействие по граждански, търговски или административни дела на територията на другата договаряща страна, може да представи своята молба в държавата, в която има постоянно местожителство. Тази държава се задължава да изпрати молбата на другата държава.
Член 2
1. Всяка договаряща страна посочва един или повече предаващи органи, натоварени да изпращат молбата за правна помощ на чуждия орган, посочен по-долу.
2. Всяка договаряща страна също посочва централен орган, натоварен да получи и придвижи молбите за правна помощ, приети от другата договаряща страна.
Федералните държави и държавите, които имат повече от една правна система, са свободни да посочат няколко централни органа.
Член 3
1. Предаващият орган оказва съдействие на молителя да придружи молбата си с всички документи, известни на този орган, необходими за нейното изпълнение. Органът оказва съдействие на молителя за осигуряване на необходимия превод на документите.
Той може да откаже да предаде молбата, ако я намери за явно недобросъвестна.
2. Приемащият централен орган предава молбата на органа, компетентен да я изпълни. Той уведомява предаващия орган за всяка трудност, свързана с разглеждането и изпълнението на молбата от компетентните органи.
Член 4
Всички документи, изпратени в изпълнение на това споразумение, се освобождават от легализация и всяка друга подобна формалност.
Член 5
Договарящите страни не си дължат възнаграждение за услугите, изпълнени в съответствие с това споразумение.
Член 6
С изключение на изрично договореното между отделните страни и на случаите по чл. 13 и 14:
а) молбата за правна помощ и приложените документи, както и всякаква друга информация се съставят на официалния език или на един от официалните езици на приемащия орган или се придружават от превод на този език;
б) независимо от това всяка договаряща страна трябва да приеме молбата за правна помощ и приложените документи, както и всякаква друга информация, ако са съставени на английски или френски език или са съпроводени от превод на един от тези езици.
Член 7
За да улеснят прилагането на това споразумение, централните органи на договарящите страни се информират взаимно за правната уредба на правната помощ в техните страни.
Член 8
Органите по чл. 2 ще бъдат посочени чрез декларация до генералния секретар на Съвета на Европа, когато заинтересуваната страна се присъедини към конвенцията съгласно изискванията на чл. 9 и 11. Всяка промяна в пълномощията на органите ще бъде също декларирана пред генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 9
1. Споразумението е открито за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа, които могат да се присъединят чрез:
а) подписване без условие за последваща ратификация, приемане или утвърждаване;
б) подписване при условие на последваща ратификация, приемане или утвърждаване, последвано от ратификация, приемане или утвърждаване.
2. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване трябва да се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 10
1. Това споразумение ще влезе в сила след датата, на която две държави - членки на Съвета на Европа, се присъединят към него съгласно изискванията на чл. 9.
2. По отношение на всяка страна - членка, която ще подпише споразумението впоследствие без последваща ратификация, приемане или утвърждаване или която ще го ратифицира, приеме или утвърди, споразумението ще влезе в сила един месец след датата на подписване или след датата на депозиране на документите за ратификация, приемане или утвърждаване.
Член 11
1. След като това споразумение влезе в сила, Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани всяка страна, която не е членка на Съвета на Европа, да се присъедини към споразумението.
2. Присъединяването ще се осъществи чрез депозиране при генералния секретар на Съвета на Европа на документа за присъединяване, който ще влезе в сила един месец след датата на неговото депозиране.
Член 12
1. Всяка държава може по време на подписването или депозирането на документа за ратификация, приемане или утвърждаване да определи територията или териториите, за които това споразумение ще се прилага.
2. Всяка държава може при депозиране на документа за ратификация, приемане или утвърждаване или във всеки следващ момент чрез декларация до генералния секретар на Съвета на Европа да разшири действието на това споразумение за всяка друга територия, посочена в декларацията, за чиито международни отношения отговаря или от името на които е упълномощена да преговаря.
Всяко разширяване влиза в сила до един месец след получаване на декларацията.
3. Всяка декларация, направена в съответствие с ал. 2, може да бъде оттеглена чрез известие до генералния секретар на Съвета на Европа по отношение на територията, посочена в тази декларация. Такова оттегляне влиза в сила шест месеца след датата на получаване на известието от генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 13
1. Всяка държава може по време на подписването или при депозирането на своя документ за ратификация, приемане или утвърждаване да декларира, че изключва изцяло или частично приложението на разпоредбите на чл. 6, буква "б". Други резерви по това споразумение не се допускат.
2. Всяка договаряща страна може изцяло или частично да оттегли своите резерви чрез декларация до генералния секретар на Съвета на Европа. Резервите отпадат от датата на получаване на декларацията.
3. Ако една договаряща страна направи резерва, всяка друга страна може да прилага същата резерва спрямо нея.
Член 14
1. Всяка договаряща страна, в която има повече от един официален език, с цел прилагане на чл. 6, буква "а" може да съобщи с декларация езика, на който молбата и приложените документи трябва да се съставят или преведат, за да се изпратят в съответните части от нейната територия.
2. Декларацията по ал. 1 се адресира до генералния секретар на Съвета на Европа в момента на подписване на споразумението от заинтересуваната страна или по време на депозиране на документа за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване. Декларацията може да се измени или оттегли по реда на същата процедура.
Член 15
Всяка договаряща страна в зависимост от нейната заинтересуваност може да денонсира това споразумение чрез известие, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа.
Такова денонсиране влиза в сила шест месеца след датата на получаване на известието от генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 16
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на Съвета на Европа, и всяка държава, присъединила се към споразумението, за:
а) всяко подписване без условие за последваща ратификация, приемане или утвърждаване;
б) всяко подписване с условие за последваща ратификация, приемане или утвърждаване;
в) депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване;
г) всяка декларация, получена съгласно разпоредбите на чл. 8;
д) всяка декларация за влизане в сила на това споразумение съгласно чл. 1О;
е) всяка декларация, получена съгласно чл. 12, ал. 2 и З;
ж) всяка резерва, направена съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 1;
з) оттегляне на всяка резерва, направена съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2;
и) всяка декларация, получена в съответствие с разпоредбите на чл. 14;
й) всяко известие в съответствие с разпоредбите на чл. 15 и датата, от която денонсирането влиза в сила.
ЗАКОН
З А К О Н
за ратифициране на Европейското споразумение
за предаване на молби за правна помощ
(ДВ, бр. 33 от 19 април 1996 г.)
Член е д и н с т в е н. Ратифицира Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ, подписано на 27 ноември 1995 г. в Страсбург, със:
1. резерва по чл. 6: "Във връзка с разпоредбата на чл. 13, т. 1 Република България заявява, че изключва изцяло действието на чл. 6, т. 1, буква "б"." и
2. декларация по чл. 2: "Във връзка с чл. 8 Република България определя Министерството на правосъдието като централен орган, натоварен да приема и предава молбите за правна помощ."