Държавен вестник, брой 87 от 15.X

Член 1

За целите на тази конвенция употребените по-долу термини имат следното значение:

1. "консулска служба" - генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;

2. "консулски окръг" - територията, върху която е определено на една консулска служба да упражнява консулски функции;

3. "шеф на консулската служба" - лице, на което е възложено да изпълнява тази функция;

4. "консулско длъжностно лице" - всяко лице, включително шефът на консулската служба, на което е възложено изпълнението на консулски функции;

5. "консулски сътрудник" - лице, което работи в административния или в техническия отдел на консулската служба;

6. "член на обслужващия персонал" - лице, което извършва домашна работа в консулската служба;

7. "член на консулската служба" - консулско длъжностно лице, консулски сътрудник и член на обслужващия персонал;

8. "членове на консулския персонал" - консулските длъжностни лица без шефа на консулската служба, консулските сътрудници и членовете на обслужващия персонал;

9. "член на частния персонал" - лице, което извършва изключително частно обслужване на член на консулската служба;

10. "член на семейството" - съпруг или съпруга на члена на консулската служба, децата и родителите на член на консулската служба или на неговата съпруга винаги когато тези лица живеят заедно с члена на консулската служба или се издържат от него, когато не са граждани на приемащата държава и нямат постоянно местожителство в тази страна;

11. "консулски помещения" - сгради или части от сгради, включително и резиденцията на шефа на консулската служба, и землените участъци, които се използват изключително за консулски цели, без значение чия собственост са;

12. "консулски архив" - всички книжа, документи, кореспонденция, книги, печати, филми, магнетофонни ленти и регистри на консулската служба, както и шифрите и кодовете, картотеките и предметите, предназначени за тяхното запазване и съхраняване;

13. "официална кореспонденция" - всяка кореспонденция, отнасяща се до консулската служба и нейните функции;

14. "кораб на изпращащата държава" - всеки плавателен съд освен военните кораби, плаващ законно регистриран и под знамето на изпращащата държава;

15. "въздухоплавателно средство на изпращащата държава" - всяко въздухоплавателно средство с изключение на военните, законно регистрирано в тази държава, носещо нейните държавни знаци и номер;

16. "граждани на изпращащата държава" - физическите лица, които имат гражданство на тази държава, както и юридическите лица, образувани съгласно нейното законодателство.

Член 2

Установяване на консулски отношения

1. Консулска служба може да бъде открита на територията на приемащата държава само със съгласието на последната.

2. Седалището на консулската служба, нейният ранг, консулският окръг и броят на нейните членове се договарят между изпращащата държава и приемащата държава.

3. Изпращащата държава не може да променя седалището, ранга, окръга и броя на членовете на консулската служба без предварителното съгласие на приемащата държава.

4. Без предварителното съгласие на приемащата държава не може да се открива клон извън седалището на консулската служба, който да е част от нея.

Член 3

Гражданство на консулските длъжностни лица

Консулското длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата държава и не може да бъде постоянно живеещ в приемащата държава.

Член 4

Назначаване и приемане на шефа на консулската служба

1. Преди назначаването на шефа на консулската служба изпращащата държава ще помоли за това по дипломатически път за предварителното съгласие на приемащата държава.

2. След получаването на съгласието изпращащата държава предава по дипломатически път на приемащата държава консулския патент за назначаването на шефа на консулската служба, в който се посочват неговото пълно име и ранг, седалището и окръгът на консулската служба.

3. След като бъде представен консулският патент, приемащата държава му издава екзекватура в най-кратък срок.

4. До получаването на екзекватурата приемащата държава може да разреши на шефа на консулската служба да изпълнява временно своите функции.

5. Шефът на консулската служба може да започне да изпълнява своите функции само след получаване от приемащата държава на съответната екзекватура или документ за временно признаване.

6. От момента на получаването на съответната екзекватура или на документ за временно признаване съгласно т. 4 приемащата държава ще вземе всички необходими мерки, за да може шефът на консулската служба да изпълнява своите функции и да се ползва от правата, улесненията, привилегиите и имунитетите, предоставени му от тази конвенция и от законодателството на приемащата държава.

7. След като е приет шефът на консулската служба, макар и временно да упражнява своите функции, приемащата държава е длъжна да съобщи за него без забавяне на компетентните органи в консулския окръг.

Член 5

Временно изпълнение на функциите на шефа

на консулската служба

1. Ако шефът на консулската служба поради някаква причина не може да изпълнява функциите си временно или изобщо, изпращащата държава може да възложи на консулско длъжностно лице от тази или от друга своя консулска служба в приемащата държава или на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство в приемащата държава временно да изпълнява функциите на шеф на консулската служба. В такъв случай това предварително се нотифицира по дипломатически път на приемащата държава.

2. Лицето, на което е възложено временно да изпълнява функциите на шеф на консулската служба, се ползва със същите права, улеснения, привилегии и имунитети, с каквито се ползва шефът на консулската служба съгласно тази конвенция.

3. Приемащата държава може да се съгласи да приеме като временен шеф лице, което не е дипломатически агент, нито е консулско длъжностно лице на изпращащата държава в приемащата държава.

4. Възлагането на временното управление на консулската служба на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата държава не засяга неговите дипломатически привилегии и имунитети.

Член 6

Уведомяване за назначаване, пристигане

и отпътуване

1. Изпращащата държава уведомява писмено по дипломатически път Министерството на външните работи на приемащата държава за:

а) назначаването на членовете на консулската служба, с изключение на нейния шеф, за тяхното пристигане, за окончателното им отпътуване или за прекратяването на техните функции и за всички други изменения, засягащи техния юридически статут по време на работата им в консулската служба;

б) пристигането и окончателното заминаване на член на семейството на член на консулската служба и че дадено лице става или престава да бъде член на семейството;

в) пристигането и окончателното заминаване на членовете на частния персонал, когато настъпи моментът за приключване на техните задължения;

г) назначаването и освобождаването от работа на лице с постоянно местожителство в приемащата държава, като членове на консулската служба или членове на частния персонал.

2. Винаги когато е възможно, пристигането и окончателното отпътуване на съответните лица се съобщава предварително.

Член 7

Идентифициране на членовете на консулската служба

1. Компетентните органи на приемащата държава издават безплатно на членовете на консулската служба документ, в който се указва тяхната самоличност, ранг и длъжност.

2. Разпоредбите на този член се прилагат и спрямо членовете на семействата на членовете на консулската служба.

Член 8

Лице, обявено "нон грата"

1. Приемащата държава може да съобщи по всяко време на изпращащата държава, че консулско длъжностно лице е персона нон грата или че някой друг член от консулския персонал вече е неприемлив. В такъв случай изпращащата държава ще отзове това лице и ще сложи край на неговите функции в консулската служба.

2. Ако изпращащата държава откаже да изпълни или не изпълни в разумен срок задълженията, посочени в т. 1, приемащата държава може да оттегли екзекватурата на шефа на консулската служба или в случая да престане да признава членовете на същата за такива.

3. Лице, определено за член на консулската служба, може да бъде обявено за неприемливо преди пристигането му на територията на приемащата държава или преди да започне своите функции в консулската служба, ако вече е в тази държава. При всеки от посочените случаи изпращащата държава трябва да оттегли назначаването.

4. В случаите, за които се отнасят т. 1 и 3, приемащата държава не е длъжна да изложи на изпращащата държава мотивите за своето решение.

Член 9

Приключване на функциите на член

на консулската служба

Функциите на член на консулската служба приключват със:

а) официално писмено уведомление на изпращащата държава до приемащата държава, че тези функции са приключили;

б) анулирането на екзекватурата;

в) официално писмено съобщение от страна на приемащата държава до изпращащата държава, че е престанало да се счита споменатото лице като член на консулския персонал.

Член 10

Напускане територията на приемащата страна

В случай на въоръжен конфликт приемащата държава трябва да осигури на членовете на консулската служба и на членовете на частния персонал, които не са граждани на приемащата държава, и на техните семейства, каквато и националност да имат, необходимото време и съответните улеснения, за да могат да подготвят своето пътуване и да я напуснат по възможност най-бързо, след като тези лица са приключили своите функции. Специално за тях и вещите им трябва да се предоставят, ако е необходимо, транспортни средства. Не могат да бъдат взети предметите, придобити в приемащата държава, чийто износ е забранен в момента на напускането.

Член 11

Закрила на помещенията, консулския архив и интересите

на изпращащата държава при извънредни обстоятелства

1. В случай на прекратяване на консулските отношения:

а) приемащата държава е длъжна да зачита и да закриля, включително в случай на въоръжен конфликт, консулските помещения, имуществото на консулската служба и нейните архиви;

б) изпращащата държава може да повери охраната на консулските помещения, на имуществото и архивите, които се намират в тях, на трета държава, която е приемлива за приемащата държава;

в) изпращащата държава може да повери защитата на своите интереси и интересите на своите граждани на трета държава, която е приемлива за приемащата държава.

2. В случай на временно или окончателно затваряне на консулската служба ще се прилагат разпоредбите на т. 1, буква "а". Освен това:

а) ако изпращащата държава, въпреки че не е представена в приемащата държава от дипломатическа мисия, но има друга консулска служба на територията на тази държава, то тя може да бъде натоварена с охраната на консулските помещения, които са затворени, на имуществото и архивите, които се намират в тях, и със съгласието на приемащата държава, с упражняване консулските функции в окръга на споменатата консулска служба; или

б) ако изпращащата държава няма дипломатическа мисия или друга консулска служба в приемащата държава, се прилагат разпоредбите на т. 1, букви "б" и "в".

Член 12

Улеснения, предоставени на консулската служба

1. Приемащата държава предоставя на консулската служба необходимите гаранции за нормалното изпълнение на нейните функции и взема всички мерки, за да могат членовете на консулската служба да изпълняват ефикасно своята служебна дейност и да се ползват с правата, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция и в законодателството на приемащата държава.

2. Приемащата държава подпомага и подкрепя усилията на изпращащата държава за намиране на консулски помещения, резиденция на шефа на консулската служба и жилища за членовете на същата.

3. Разпоредбите в т. 2 се отнасят и за членовете на семействата на членовете на консулската служба.

Член 13

Използване на герба и знамето на изпращащата държава

1. Държавният герб и наименованието на консулската служба могат да бъдат поставени на езика на изпращащата и на приемащата държава на сградата на консулската служба и на резиденцията на нейния шеф.

2. Държавното знаме на изпращащата държава може да бъде издигано на сградата на консулската служба и на резиденцията на нейния шеф.

3. Шефът на консулството може да поставя държавното знаме на превозните средства, ползвани от него при официални случаи.

Член 14

Помещения

1. Изпращащата държава може в съответствие със законодателството на приемащата държава да придобива собственост, да наема или ползва по какъвто и да е друг начин, установен в законите и разпоредбите на приемащата държава, терени, сгради или части от сгради за нуждите на консулската служба и за жилищни помещения на нейните членове, които не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи в тази страна.

2. Приемащата държава ще оказва всякаква помощ на изпращащата държава за придобиване на терени, сгради или части от сградите за посочените цели в т. 1.

3. Изпращащата държава трябва да спазва законните норми за строеж и градско планиране, както и всички разпоредби, отнасящи се за зоната или областта, в която се намират споменатите терени, сгради или части от сгради.

Член 15

Неприкосновеност на консулските помещения

1. Консулските помещения са неприкосновени.

2. Компетентните органи на приемащата държава не могат да влизат в тях без позволението на шефа на консулската служба, на шефа на дипломатическото представителство на изпращащата държава или на лице, упълномощено от един от тях.

3. Разпоредбите на т. 1 и 2 важат също така и за жилищата на членовете на консулската служба, ако не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи в тази страна.

4. Съгласно разпоредбите в т. 1 и 2 приемащата държава се задължава да предприеме всички необходими мерки за закрила на консулските помещения срещу непозволено влизане или повреда и да попречи да се смущава спокойствието на консулската служба или да се засяга нейното достойнство.

5. Консулските помещения, мебелировката и другото имущество на консулската служба и нейните транспортни средства не могат да бъдат реквизирани за национална отбрана или за обществено ползване.

Член 16

Освобождаване от данъци на консулските помещения

1. Консулските помещения, резиденцията на шефа и жилищата на членовете на консулската служба, които са собственост или са наети от изпращащата държава или от лице, което е неин представител, се освобождават от всякакви държавни, областни и общински данъци и задължения освен тези за извършени услуги.

2. Освобождаването от данъци и задължения, посочени в т. 1, не се прилага съгласно законодателството на приемащата държава за данъците и задълженията, които трябва да заплати лицето, сключващо сделки с изпращащата държава или с лице, което действа като нейн представител.

3. Освобождаването от данъци по т. 1 се прилага за придобиване на собственост, владение или ползване на движими и недвижими имоти от изпращащата държава само за консулски цели.

Член 17

Неприкосновеност на консулските архиви

Консулските архиви са винаги неприкосновени независимо от това, къде се намират.

Член 18

Свобода на съобщенията

1. Консулската служба има право да се свързва с правителството, дипломатическите представителства и другите консулски служби на изпращащата държава независимо къде се намират. За тази цел консулската служба може да ползва всички подходящи съобщителни средства, като шифър, код, дипломатически или консулски куриери, дипломатически или консулски пратки. Консулската служба може да инсталира и използва радиопредавател само със съгласието на приемащата държава.

2. Служебната кореспонденция на консулската служба и консулската пратка са неприкосновени и не могат да бъдат отваряни, задържани, нито пък подлагани на контрол от страна на властите на приемащата държава. Когато обаче компетентните органи на приемащата държава имат основателни причини да смятат, че пратката съдържа неща, които не са служебна кореспонденция, документи или предмети за ползване от консулската служба, могат да помолят да бъде отворена в тяхно присъствие от представител, упълномощен от изпращащата държава. Ако органите на изпращащата държава откажат искането, пратката ще бъде върната обратно, откъдето е изпратена.

3. Пратките, които представляват консулската поща, трябва да пътуват с външно видими знаци, показващи техния служебен характер, и могат да съдържат само кореспонденция, официални документи или предмети, предназначени изключително за служебни цели.

4. На консулския куриер, притежаващ официален документ, в който се посочва неговият статут и в който е означен броят на пратките, поверени му като поща, приемащата държава предоставя същите права, привилегии и имунитети, с каквито се ползва дипломатическият куриер на изпращащата държава. Същото се прилага и за консулския куриер "аd hос", чиито права, привилегии и имунитети се прекратяват в момента, в който куриерската пратка се достави по предназначението й.

5. Консулската пратка може да бъде поверена на капитан на кораб или на командир на търговско въздухоплавателно средство, който пристига на място, позволено за влизане. Това лице трябва да е снабдено с официален документ, в който се посочват бройките на пратката, от които се състои, но то не се счита за консулски куриер. Консулската служба, след като получи разрешение от местните компетентни органи, може да изпрати един от своите членове да получи и да предаде консулската пратка пряко и свободно на ръка от капитана на кораба или от командира на въздухоплавателното средство.

Член 19

Неприкосновеност на консулските длъжностни лица

1. Консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, ако не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи в нея, се ползват с лична неприкосновеност. Те не подлежат на задържане под каквато и да било форма.

2. Приемащата държава се отнася към членовете на консулската служба с необходимото уважение и предприема необходимите мерки, за да гарантира тяхната закрила, свобода и достойнство.

Член 20

Имунитет от юрисдикция

1. Членовете на консулската служба и членовете на техните семейства, ако не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи в нея, се ползват с имунитет от юрисдикцията на тази държава освен за гражданските искове, отнасящи се до:

а) личното недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата държава, освен ако те не го притежават от името на изпращащата държава за нуждите на консулската служба;

б) наследствата, по отношение на които те се явяват като изпълнители на завещания, управители на наследствено имущество, като наследници по закон или завещание или завещатели в качеството им на частни лица, а не като представители на изпращащата държава;

в) професионалните или търговските дейности, извършвани от тях в приемащата държава извън официалните им функции;

г) сключените договори, в които те пряко или косвено не се задължават в качеството си на представители на изпращащата държава.

2. С изключение на случаите, изброени в т. 1, не се прилагат изпълнителни мерки освен при условие, че те не накърняват личната неприкосновеност на члена на консулската служба или на неговото жилище.

3. Членовете на семействата на членовете на консулската служба, ако не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи в нея, се ползват със същия имунитет от юрисдикцията на приемащата държава, какъвто имат членовете на консулската служба.

Член 21

Имунитет от юрисдикция при изпълнение

на консулските функции

1. Консулските длъжностни лица и консулските сътрудници не попадат под юрисдикцията на съдебните и административните органи на приемащата държава за действия, извършени при изпълнението на консулските им функции.

2. Разпоредбите на т. 1 не се прилагат в случаите на гражданско съдопроизводство, започнато:

а) в резултат на договор, в който консулското длъжностно лице или консулският сътрудник не са изрично или косвено определени като представители на изпращащата държава;

б) от трето лице като последица от причинените щети при катастрофа с превозно средство, кораб или въздухоплавателно средство, станала в приемащата държава.

Член 22

Задължение за явяване като свидетел

1. Консулското длъжностно лице не е длъжно да се явява като свидетел.

2. Консулските сътрудници или членовете на обслужващия персонал могат да бъдат призовани пред съдилищата или други компетентни органи на приемащата държава в качеството им на свидетели в съдебни или административни процедури. Те не са длъжни да дават показания, отнасящи се до въпроси, свързани с изпълнението на техните служебни функции, нито да представят служебни документи или друга документация, свързана с тях. Също така могат да откажат да дават показания като експерти съгласно законодателството на изпращащата държава.

3. Ако консулски сътрудник или член на обслужващия персонал откаже да се яви като свидетел или да дава показания като такъв, не могат да му бъдат налагани никакви принудителни мерки или санкции.

4. Съдилищата или другите компетентни органи на приемащата държава, които изискват свидетелски показания от член на консулската служба, трябва да предприемат подходящи мерки, за да не затрудняват изпълнението на неговите функции. Свидетелските показания от това лице могат да бъдат получени в устна или писмена форма в консулската служба или в жилище на член на консулската служба.

5. Точки 1, 2, 3 и 4 се прилагат по същия начин и за членовете на семействата на членовете на консулската служба.

Член 23

Освобождаване от лични облагания

Приемащата държава освобождава членовете на консулската служба и членовете на семействата им, ако не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи в тази страна, от всякакви лични облагания, обществени или военни задължения, като реквизиции, контрибуции и настанявания в квартири.

Член 24

Освобождаване от регистриране и разрешаване

за постоянно пребиваване

1. Консулските длъжностни лица, консулските сътрудници и членовете на техните семейства се освобождават от всякакви задължения, предвидени от законодателството на приемащата държава относно регистрирането на чужденците и разрешенията за постоянно пребиваване.

2. Разпоредбите в т. 1 не се прилагат за консулските сътрудници, които не са граждани на изпращащата държава или които упражняват в приемащата държава частна дейност с доходен характер, както за членовете на семействата на тези лица.

Член 25

Свобода на движение

Приемащата държава гарантира свободата на движение и преминаване през нейната територия на всички членове на консулската служба и на членовете на техните семейства с изключение на зоните със забранен или ограничен достъп по съображения за държавна сигурност.

Член 26

Освобождаване от режима за социално осигуряване

1. Без да се пречи на разпореденото в т. 3, членовете на консулската служба и членовете на техните семейства са освободени, що се касае до услугите, които извършват към изпращащата държава, от разпоредбите за социалното осигуряване, които са в сила в приемащата държава.

2. Освобождаването, предвидено в т. 1, се прилага и за членовете на частния персонал, който е на служба само при членовете на консулската служба, ако:

а) не са граждани или постоянно живеещи в приемащата държава; и

б) са закриляни от нормите за социалното осигуряване в изпращащата или в трета държава.

3. Членовете на консулската служба, които използват лица, към които не се прилага предвиденото освобождаване в т. 2, трябва да изпълняват своите задължения, които разпоредбите по социалното осигуряване на приемащата държава налагат на лицата, осигуряващи работа.

4. Освобождаването, предвидено в т. 1 и 2, няма да пречи на доброволното участие в режима за социално осигуряване на приемащата държава, ако това е разрешено от нея.

Член 27

Освобождаване от данъци

Членовете на консулската служба и членовете на техните семейства, ако не са граждани на приемащата държава или постоянно живеещи в нея, се освобождават от заплащането на всякакви държавни, областни и местни данъци и такси с изключение на:

а) косвените данъци, включени обикновено в цената на стоките и услугите;

б) данъците и таксите върху лични недвижими имоти, намиращи се на територията на приемащата държава;

в) данъците върху наследства и таксите за прехвърляне на недвижими имоти, намиращи се в приемащата държава;

г) данъците и таксите, събирани върху личните доходи, чийто източник е в приемащата държава;

д) регистрационните такси, съдебните такси, ипотекирането и облепването с марки;

е) данъците и таксите, събирани за оказване на услуги.

Член 28

Освобождаване от митнически такси

и проверки

1. Приемащата държава позволява съгласно своето законодателство влизането и излизането с освобождаване от всякакви митнически такси и данъци освен разноските за магазинаж, транспорт и аналогични услуги на предметите, предназначени за:

а) служебно ползване от консулската служба;

б) лично ползване от членовете на консулската служба и от членовете на техните семейства, включително предметите, предназначени за тяхното обзавеждане. Предметите за лична употреба не трябва да надхвърлят количествата, от които тези лица се нуждаят в действителност.

2. Членовете на консулската служба и техните семейства се освобождават от митнически контрол на личния багаж и от заплащането на митнически такси и други плащания. Багажът обаче може да бъде проверен, когато има основателни причини да се предполага, че съдържа предмети, различни от споменатите в т. 1, буква "б", или чийто внос или износ са забранени от законодателството на приемащата държава или са подложени на карантина. Тази проверка може да се извърши само в присъствие на консулското длъжностно лице или на член на неговото семейство.

Член 29

Смърт на член на консулската служба или

на член от неговото семейство

В случай на смърт на член на консулската служба или на някой от членовете на семейството му приемащата държава е длъжна да:

а) разреши износа на личните движими вещи, собственост на починалия, освен тези, придобити в приемащата държава, чийто износ е забранен в момента на смъртта на това лице;

б) не изисква никакъв данък или такса за наследството или за прехвърлянето на правата за собственост върху движимите вещи на наследодателя, които се намират в приемащата държава, като директна последица от това, че починалият е живял в тази държава в качеството си на член на консулската служба или на член на семейството на член на тази служба.

Член 30

Начало и край на консулските привилегии и имунитети

1. Членовете на консулската служба се ползват от привилегиите и имунитетите, уредени с тази конвенция, от момента, в който влязат на територията на приемащата държава, за да заемат своя пост, или ако вече се намират на тази територия - от момента, в който поемат функциите си в консулската служба.

2. Членовете на семейството на член на консулската служба и членовете на неговия частен персонал се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция, от датата, на която членът на консулската служба започва да се ползва от привилегиите и имунитетите съгласно т. 1 или от деня на влизането им на територията на приемащата държава, или от датата, на която те пристигат, за да се присъединят към своето семейство или на частния персонал на члена на консулската служба. От тези дати ще влезе в сила онази от тях, която е следващата.

3. Когато приключат функциите на член на консулската служба, прекратяват се и неговите привилегии и имунитети, както и тези на членовете на семейството му и на тези, които са негов частен персонал; нормално това става в момента, в който заинтересуваното лице напусне приемащата държава или когато изтече разумният срок, който му е предоставен за това, с по-предишна дата, въпреки че остават в сила до този момент, включително в случай на въоръжен конфликт. Привилегиите и имунитетите на лицата, за които се отнася т. 2, приключват в момента, в който тези лица престанат да принадлежат към семейството или да са на служба при члена на консулската служба. Когато тези лица са в състояние да напуснат приемащата държава в срока, който им е определен, техните привилегии и имунитети остават в сила до момента на тяхното излизане.

4. Имунитетът от юрисдикцията на приемащата държава остава в сила за неопределено време по отношение на действията, извършвани от консулско длъжностно лице или консулски сътрудник в изпълнение на техните функции.

5. В случай на смърт на член на консулската служба членовете на неговото семейство продължават да се ползват от привилегиите и имунитетите, които им се полагат, до напускането на приемащата държава или до изтичането на разумния срок, който им позволява да сторят това.

Член 31

Специални разпоредби за привилегии и имунитети

1. Привилегиите и имунитетите, установени в тази конвенция, не се предоставят на консулските сътрудници или на членовете на обслужващия персонал, които са граждани на приемащата държава или са постоянно живеещи в тази страна.

2. Членовете на семейството на консулския сътрудник или на обслужващия персонал, които не упражняват дейност от доходен характер, се ползват от привилегиите и имунитетите, които се предоставят съгласно тази конвенция на консулските сътрудници и на членовете на обслужващия персонал, в случай че не са постоянно живеещи в приемащата държава.

3. Приемащата държава упражнява юрисдикцията си спрямо лица, незакриляни от привилегиите и имунитетите, установени в тази конвенция по посочените причини в т. 1 и 2 по такъв начин, че да не се пречи на изпълнението на функциите на консулската служба.

Член 32

Отказване от привилегии и имунитети

1. Изпращащата държава може да се откаже от които иска привилегии и имунитети, ползвани от членовете на консулската служба и от членовете на техните семейства съгласно постановеното в чл. 21 и 22. При всеки отделен случай отказът трябва да се направи изрично в писмена форма.

2. Отказът от имунитет от юрисдикцията на приемащата държава относно присъда не означава отказ от имунитет, що се отнася до изпълнението на решение. За тази цел се изисква специален отказ.

3. Ако член на консулската служба, който се ползва с имунитет от юрисдикцията на приемащата държава, предяви иск по дело, не може да се позове на този имунитет относно всеки насрещен иск, произтичащ или свързан директно с основания иск.

4. Освобождаването на консулското длъжностно лице от юрисдикцията на приемащата държава не значи освобождаване от юрисдикцията на изпращащата държава.

Член 33

Зачитане законите и правилниците на приемащата страна

Членовете на консулската служба и членовете на техните семейства трябва да спазват всички задължения, наложени от законодателството на приемащата държава, отнасящи се до застраховка за гражданска отговорност за вреди, нанесени на трети лица при ползването на моторни превозни средства, кораби или въздухоплавателни средства.

Член 34

Събиране на консулски такси

Консулската служба може да събира такси за консулските услуги, извършвани на територията на приемащата държава, които се освобождават от всякакъв вид данъци или задължения в тази страна.

Член 35

Защита на права и интереси

Консулското длъжностно лице има право:

а) да защитава правата и интересите на изпращащата държава и на нейните граждани, били те физически, или юридически лица, в рамките на разрешеното от международното право;

б) да допринася за развитието на търговските, икономическите, туристическите, културните и научните отношения между изпращащата и приемащата държава, както и за укрепването на приятелските отношения между двете страни;

в) да информира посредством всички законни начини за условията и развитието на търговския, икономическия, културния и научния живот в приемащата държава, да информира за това правителството на изпращащата държава и да изпраща данни на заинтересуваните лица.

Член 36

Предназначение на консулския окръг

1. Консулското длъжностно лице има право да упражнява консулските си функции в своя консулски окръг.

2. При особени обстоятелства може със съгласието на приемащата държава да упражнява консулските си функции и извън своя консулски окръг.

Член 37

Упражняване на консулските функции

за сметка на трета държава

Консулска служба на изпращащата държава с предварително писмено уведомяване на приемащата държава и при условие, че тя не се противопоставя, може да упражнява консулски функции за сметка на трета държава в приемащата държава.

Член 38

Връзка с властите на приемащата държава

При изпълнението на своите функции консулското длъжностно лице може да се обръща писмено или устно към:

а) местните компетентни органи на своя консулски окръг;

б) централните компетентни правителствени органи на приемащата държава съгласно нейното законодателство.

Член 39

Свързване с гражданите на изпращащата държава

1. Консулското длъжностно лице има право свободно да влиза във връзка с гражданите на изпращащата държава и да ги посещава. Гражданите на изпращащата държава трябва да имат също свобода да се свързват с консулските длъжностни лица и да ги посещават.

2. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулската служба на изпращащата държава в случай, че в консулския окръг е задържан или лишен от свобода под каквато и да е форма гражданин на изпращащата държава, като съобщават мотивите за тези мерки.

3. Всяко съобщение, отправено до консулската служба от задържаното или лишено от свобода лице под каквато и да е форма, се предава незабавно и от органите на приемащата държава.

4. Консулското длъжностно лице има право да посещава гражданин на изпращащата държава, който е задържан или лишен от свобода под каквато и да е форма, да разговаря с него и да организира неговата защита пред съда.

5. Разпоредбите в т. 2, 3 и 4 се прилагат също така и по отношение на гражданин на изпращащата държава, лишен от свобода в приемащата държава в изпълнението на присъда.

6. Правата, изброени в този член, се прилагат съобразно законодателството на приемащата държава по такъв начин, че същото да не препятства пълноценното им упражняване.

7. Консулското длъжностно лице има право да връчва на гражданин на изпращащата държава, към когото се прилагат разпоредбите на този член, хранителни продукти, дрехи, лекарства и книги в количества и в сроковете, предвидени в законодателството на приемащата държава.

8. В случай на завеждането на наказателно дело срещу гражданин на изпращащата държава компетентните органи на приемащата държава информират консулското длъжностно лице относно нарушението, за което се обвинява. Консулското длъжностно лице може да присъства по време на процеса.

9. Компетентните органи на приемащата държава запознават незабавно гражданина на изпращащата държава с разпоредбите на този член, ако той е задържан или лишен от свобода под каквато и да е форма в приемащата държава.

Член 40

Регистриране на гражданите на изпращащата държава

Консулското длъжностно лице има право да вписва в регистрационния дневник на консулската служба гражданите на изпращащата държава, които постоянно или временно живеят в неговия консулски окръг.

Член 41

Паспорти, визи и документи за пътуване

Консулското длъжностно лице има право:

а) да издава, продължава, променя, анулира, задържа и отнема паспортите и документите за пътуване на гражданите на изпращащата държава;

б) да разширява, продължава и унищожава валидността на съответните визи на лицата, които желаят да пътуват за изпращащата държава, съгласно нейното законодателство по тези въпроси.

Член 42

Представяне на гражданите на изпращащата държава

пред съдилищата или други органи в приемащата държава

Консулското длъжностно лице има право в съответствие със законодателството на приемащата държава да представлява пред съдилищата или пред другите компетентни органи на приемащата държава гражданите на изпращащата държава или да предприема съответни мерки за тяхното представяне с цел да се вземат временни мерки за запазване правата и интересите на тези граждани, когато поради отсъствие или поради каквато и да е друга причина не са в състояние да поемат своевременно защитата на своите права и интереси.

Член 43

Функции по настойничеството или попечителството

1. Консулското длъжностно лице съгласно законодателството на приемащата държава може да покровителства малолетните или тези граждани на изпращащата държава, които не са в състояние да извършват самостоятелни правни действия, по-специално когато се налага да им бъде назначен настойник или попечител.

2. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват писмено консулската служба за случаите, когато се налага да бъде назначен настойник или попечител на гражданин на изпращащата държава.

3. В случаите, в които не е осигурено администриране на имоти на малолетни или други лица, които не са в състояние да извършват правни действия, консулското длъжностно лице може да помоли компетентните органи на приемащата държава да назначат администратор на тези имоти или да вземат съответните мерки.

Член 44

Съобщаване на съдебни и извънсъдебни решения и

изпълнение на съдебни поръчки

Консулските длъжностни лица са компетентни да съобщават за съдебни и извънсъдебни решения и за изпълнението на съдебни поръчки съгласно действащите международни договори, а при липса на такива - по начин, който е съвместим със законодателството на приемащата държава.

Член 45

Нотариални функции

В рамките, които предвижда законодателството на приемащата държава, консулското длъжностно лице е компетентно да извършва в консулската служба, в дома на гражданин, на борда на въздухоплавателно средство или на кораб на изпращащата държава следните функции:

а) да действа в качество на нотариус, а в подобни функции да изпълнява друга дейност от административен характер;

б) да получава, редактира, проверява и заверява декларации на гражданите на изпращащата държава и подписаните договори между тях, както и едностранни актове по тяхно искане, ако тези актове и договори не се отнасят до установяването, прехвърлянето или прекратяването на права върху недвижими имоти, които се намират в приемащата държава;

в) да редактира, заверява, освидетелства и приема на съхранение завещания, книжа и други документи за съдебни дейности на гражданите на изпращащата държава или предназначени за тях;

г) да заверява и удостоверява документи и подписи на длъжностни лица на изпращащата държава, на техните оригинали, копия, извлечения и преводи;

д) да заверява подписите на гражданите на изпращащата държава;

е) да удостоверява и легализира подписи, печати и документи, издадени от компетентните органи или длъжностни лица на приемащата държава и предназначени за използване в изпращащата държава;

ж) да заверява и подписва удостоверения за произход, за товар, фактури, документи за корабоплаване и други, отнасящи се до търговски сделки, извършени в приемащата държава;

з) да заверява и получава за съхранение актове и договори, които се отнасят изключително до имоти в изпращащата държава или до проблеми, които трябва да се решават на нейната територия, независимо от гражданството на страните;

и) да упражнява останалите нотариални функции, които са му поверени от изпращащата държава, в случай, че не противоречат на законодателството на приемащата държава.

Член 46

Съхранение на документи и имущество на

гражданите на изпращащата държава

1. В случай, че не противоречи на законодателството на приемащата държава, консулското длъжностно лице има право да получи от гражданите на изпращащата държава документи, пари, ценни предмети тяхна собственост или предназначени за тях и да ги съхранява.

2. Консулското длъжностно лице има право да получава от органите на приемащата държава документи, пари, стойностни предмети и други, които са били загубени от гражданите на изпращащата държава по време на пребиваването им в приемащата държава, с цел да бъдат върнати на техните собственици.

3. Депозираните предмети съгласно т. 1 и 2 могат да бъдат изнесени от приемащата държава в случай, че това не противоречи на нейното законодателство.

Член 47

Юридическа валидност на консулските дейности

Документите, копията, преводите, извлеченията от тях и документите, издадени, освидетелствани, заверени, легализирани, визирани или удостоверени от консулското длъжностно лице в приемащата държава съгласно чл. 45, имат еднаква юридическа валидност и доказателствена сила както съответните документи, издадени или заверени от компетентните власти на изпращащата държава.

Член 48

Функции по гражданското състояние

1. В рамките на законодателството на изпращащата държава консулското длъжностно лице има право да действа като служител по гражданското състояние в следните случаи:

а) да извършва бракосъчетания, когато лицата, които сключват граждански брак, са граждани на изпращащата държава и нямат едновременно гражданство на приемащата държава, и да издава за случая съответните документи;

б) да води регистър и регистрира бракове, раждания и настъпила смърт на граждани на изпращащата държава и да издава съответните удостоверения, което не освобождава заинтересуваните от задължителното вписване съгласно законодателството на приемащата държава;

в) да приема декларации, молби и да издава удостоверения по въпроси на гражданското състояние на гражданите на изпращащата държава;

г) да приема молби, декларации и да издава удостоверения относно гражданството на гражданите на изпращащата държава съгласно съответното нейно законодателство.

2. Компетентните органи на приемащата държава изпращат по молба на консулската служба преписи или копия от регистъра за чужденци, отнасящи се за гражданите на изпращащата държава.

3. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата държава за регистрирани раждания, бракосъчетания и настъпила смърт на граждани на изпращащата държава в случай, че това изисква законодателството на приемащата държава.

Член 49

Уведомяване за настъпила смърт,

наследство и пълномощия

1. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулската служба за настъпила смърт на гражданин на изпращащата държава, като й връчват копие от удостоверението за смърт, освободено от такса, и предават пълно сведение за наследниците, заветниците, наследственото имущество, за наличието на завещание, както и за всички законно действащи разпоредби по откриване на наследство в приемащата държава, когато наследниците или заветниците са граждани на изпращащата държава.

2. Консулското длъжностно лице може да представлява гражданите на изпращащата държава пред компетентните органи на приемащата държава в съответствие с нейното законодателство по наследствени производства и без да е специално упълномощено за това, ако тези граждани поради отсъствие или поради други причини не са в състояние своевременно да защитават своите права и интереси.

3. Консулското длъжностно лице, в чийто окръг се намира наследството, може:

а) да иска от компетентните органи на приемащата държава да вземат необходимите по законодателството на тази страна мерки за запазването и управлението на наследственото имущество;

б) да присъства лично или чрез упълномощено лице при съставянето на описа и запечатването на наследственото имущество и да следи хода на започналото за тази цел юридическо производство.

4. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват консулската служба за предприетите мерки за откриването на наследство, осигуряването, запазването и администрирането на неговото имущество, останало на тази територия от починал гражданин на изпращащата държава.

5. Консулското длъжностно лице може да помогне на заинтересуваните лично или чрез пълномощник в рамките на наследствено дело, приемайки необходимите предварителни решения на съда за осигуряване правата на гражданина или гражданите на изпращащата държава, законно легитимирани като наследници, независимо от това, какво е било гражданството на наследодателя в момента на неговата смърт.

Член 50

Получаване на наследствени имущества

1. Консулското длъжностно лице е упълномощено да получи от компетентните органи на приемащата държава, след като е приключило наследственото дело, движимото имущество, което е част от наследственото имущество, или сумата в пари, получена от продажбата на движимото или недвижимото имущество, с цел да се предадат на гражданина на изпращащата държава, който е наследник, законно легитимиран, и който няма местожителство в приемащата държава, и който не е взел участие нито лично, нито чрез представител в наследственото дело.

2. Споменатото имущество в т. 1 или получената сума от неговата продажба да се връчват на консулското длъжностно лице след заплащането или обезпечаването на вземанията, произтичащи от наследството съгласно законодателството на приемащата държава.

3. Предаването и изнасянето на посоченото имущество в т. 1 се извършват съобразно законодателството на приемащата държава.

Член 51

Настъпване на смърт на граждани по

време на временно пребиваване

1. Компетентните органи на приемащата държава предават на консулското длъжностно лице личните вещи, парите и ценните предмети, които е носил със себе си гражданинът на изпращащата държава, когато той е починал по време на временния си престой в приемащата държава, в случай че не е възможно да бъдат предадени на упълномощено лице, с изключение на тези, придобити в приемащата държава, чийто износ е забранен в момента на настъпването на смъртта.

2. Предаването и изнасянето на споменатите имущества в т. 1 се осъществяват съгласно законодателството на приемащата държава.

Член 52

Функции по морския и речния транспорт

1. Консулското длъжностно лице има право да оказва всякаква помощ на корабите на изпращащата държава, както и на екипажите на тези кораби по време на тяхното пребиваване в териториалните или вътрешните води на приемащата държава.

2. Консулското длъжностно лице може да предприема всякакви необходими мерки за прилагането на законодателството на изпращащата държава относно корабоплаването. За тази цел то може да посещава корабите на изпращащата държава и да приема капитаните и членовете на екипажа на тези кораби в съответствие със законодателството на приемащата държава.

3. Без да накърнява правата на компетентните органи на приемащата държава, консулското длъжностно лице има право:

а) да разпитва капитана или членове от екипажа на кораба на изпращащата държава, да приема, проверява и заверява корабни документи, да приема декларации относно пътуването на кораба и да извършва всякакви действия, които имат за цел да улеснят влизането, престоя и отпътуването на кораба;

б) да разрешава всякакви спорове между капитана и другите членове на екипажа, включително и споровете относно трудовите договори и условията на труда;

в) да извършва действия, свързани с наемане на работа или освобождаване на капитана или на член на екипажа;

г) да предприема всякакви мерки за осигуряване на медицинска помощ на капитана, на член от екипажа и на пътниците или да урежда връщането им;

д) да приема, изготвя или подписва всякакви молби, заявления и други документи относно корабоплаването, предвидени от законодателството на изпращащата държава;

е) да получава съобщения и временни удостоверения за актове относно раждания или смърт, които капитанът е издал на борда на кораба, както и завещания, които е приел по време на пътуването;

ж) да оказва помощ на капитана или на член от екипажа при влизането му във връзка със съдилища или други компетентни органи на приемащата държава;

з) да изготвя морски протестни актове съгласно изявленията на капитана на кораба на изпращащата държава.

4. Когато съдилищата или други компетентни органи на приемащата държава имат намерение да предприемат принудителни действия или да започнат официално разследване на борда на кораба на изпращащата държава, който се намира в териториалните или вътрешните води на приемащата държава, тези органи трябва да уведомят за това съответното консулско длъжностно лице. Това уведомление се прави в подходящ срок преди започване на действията, за да може консулското длъжностно лице да присъства при извършването им. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител е бил възпрепятстван да присъства на тези действия, компетентните органи на приемащата държава са длъжни да му предават пълна информация за извършените действия.

5. Разпоредбите на т. 1 се прилагат и в случаите, когато се наложи компетентните органи на приемащата държава да водят разпит на брега за произшествие, станало на кораба, съответно на капитана, на член на екипажа или на пътник от кораба, който е гражданин на изпращащата държава.

6. Компетентните органи на приемащата държава, освен по изрично искане на капитана на кораба или на консулското длъжностно лице, не могат да се намесват във вътрешните работи на кораба и във всичко, отнасящо се до въпросите за отношенията между членовете на екипажа, трудовите отношения, дисциплината и други действия от вътрешен ред, когато не се нарушава спокойствието, безопасността и законодателството на приемащата държава.

7. Разпоредбите на т. 1 и 2 не се прилагат към обичайния митнически, паспортен, санитарен и пристанищен контрол на морската администрация, а също така за спасяването на човешки живот по море, предотвратяване замърсяването на морски води и към други действия, предприети по искане или със съгласие на капитана на кораба на изпращащата държава.

Член 53

Сведение за корабокрушения и корабни катастрофи

1. Ако кораб на изпращащата държава е потънал, заседнал или е претърпял друга авария в териториалните или вътрешните води на приемащата държава или ако какъвто и да е предмет, принадлежащ към този кораб или представляващ част от неговия товар, бъде намерен в приемащата държава, компетентните органи на тази страна уведомяват за това незабавно консулското длъжностно лице на изпращащата държава. Те също го уведомяват за взетите мерки за спасяване на хората, кораба, товара и друго имущество, намиращо се на кораба, както и на предметите, принадлежащи на кораба или представляващи част от неговия товар, които са се отделили от кораба.

2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на претърпелия авария кораб, на членовете на неговия екипаж и на пасажерите. За тази цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата държава, които са длъжни да му оказват необходимата помощ.

3. В случай, че нито капитанът на кораба, нито собственикът, нито агентът или съответните застрахователи са в състояние да вземат мерките, които са необходими за спасяването или разпореждането с кораба или товара му, консулското длъжностно лице от името на собственика на кораба на изпращащата държава предприема същите такива мерки, които би могъл да предприеме самият собственик на кораба или товара му.

4. Катастрофирал кораб на изпращащата страна и неговият товар и провизии се освобождават от митнически такси, тарифи и данъци на приемащата държава винаги когато не се използват в тази страна.

Член 54

Функции относно търговските въздухоплавателни средства

Разпоредбите на чл. 52 и 53 се прилагат аналогично и по отношение на търговските въздухоплавателни средства на изпращащата държава.

Член 55

Други консулски функции

Консулското длъжностно лице може да упражнява и други функции в консулската служба, поверени му от изпращащата държава, които не са забранени или не противоречат на законодателството на приемащата държава или които произтичат от действащите международни договори между изпращащата и приемащата държава.

Член 56

Спазване законодателството на приемащата страна

1. Всяко лице, което съгласно тази конвенция се ползва от улеснения, привилегии и имунитети, е длъжно да спазва законодателството на приемащата държава. Също така е длъжно да не се намесва във вътрешните работи на тази страна.

2. Консулските помещения не трябва да се ползват по начин, несъвместим с упражняването на консулските функции.

Член 57

Упражняване на консулските функции

от дипломатическите представителства

1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат и за консулската секция при дипломатическото представителство.

2. Имената на членовете на дипломатическото представителство, които са аташета в консулската секция и са натоварени да изпълняват консулските функции в това представителство, се съобщават в Министерството на външните работи на приемащата държава или на определените от него органи.

3. При изпълнението на консулските функции дипломатическото представителство може да се обърне:

а) към местните органи на консулския окръг;

б) към централните органи на приемащата държава, ако това е позволено от законодателството и практиката на тази държава или прилаганите международни договори.

4. Привилегиите и имунитетите на членовете на дипломатическото представителство, за които се отнася т. 2, са валидни съгласно нормите на международното право и дипломатическите отношения.

Член 58

Решаване на спорове

Високодоговарящите се страни се споразумяха да решават по обикновен дипломатически път всякакъв вид спор, който възникне при тълкуването или изпълнението на тази конвенция.

Член 59

Ратифициране

Тази конвенция подлежи на ратифициране и влиза в сила след изтичане на 30 дни от деня на размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в София.

Член 60

Валидност и прекратяване

Тази конвенция се сключва за неопределен срок и е в сила до изтичането на 6 месеца, считано от датата, от която една от високодоговарящите се страни писмено или по дипломатически път я денонсира.

В уверение на което упълномощените лица на двете държави подписаха и подпечатаха тази конвенция в София на 19 май хиляда деветстотин осемдесет и седма година в четири оригинални екземпляра, два на български език и два на испански език, като текстовете имат еднаква сила.