СПОРАЗУМЕНИЕ между Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ
Обн. ДВ. бр.4 от 14 Януари 1997г.
Преамбюл
Република България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (наричани по-нататък страни), вземайки под внимание разпоредбите на Конвенцията относно Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от 14 декември 1960 г., и по-специално чл. 5с;
имайки предвид сътрудничеството, съществуващо между Република България и организацията, и интереса от развиване на по-тясно сътрудничество, свидетелство за който е създаването на специфична програма за Република България;
отбелязвайки, че това ще доведе до нарастване обема на дейността на организацията в Република България; и
потвърждавайки, че основната цел на това споразумение е да се даде възможност на организацията изцяло и ефикасно да изпълнява своите отговорности и задачи;
се договориха, както следва:
Член 1
За целите на това споразумение:
а) "правителство" означава правителството на Република България;
b) "организация" означава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие;
с) "служители" означава категориите служители, спрямо които се прилагат разпоредбите на това споразумение, както са определени от генералния секретар. Имената на включените в тези категории служители ще бъдат периодически предоставяни на правителството;
d) "помещения на организацията" означава сгради или части от тях, използвани постоянно или временно за официалните цели на организацията;
е) "имущество на организацията" означава цялото имущество, включително фондове и активи, принадлежащо на организацията или държано или управлявано от организацията или от нейно име;
f) "архиви на организацията" означава всички книжа и кореспонденция, документи и други материали, включително магнитни ленти и филми, звукозаписи, компютърен софтуер и писмен материал, видеоленти и дискове, принадлежащи на организацията или държани от организацията или от нейно име;
д) "членове" означава държави или други правни образувания, които са членове на организацията;
h) "нечленуващи участници" означава държави, които не са членове на организацията, или международни организации, получили покана от организацията да участват като наблюдатели или във всяко друго качество в среща, свикана от нея;
i) "представители" означава всички делегати, заместник-делегати, съветници, технически експерти и секретари на делегации;
j) "срещи, свикани от организацията" означава всяка среща на някой орган на организацията и всяка друга среща, международна конференция или друго събрание, свикани от организацията;
к) "експерти" означава лица, различни от посочените в буква "с" на този член, които са специално наети от организацията за осъществяване на мисии на организацията.
Член 2
Организацията е юридическо лице. Тя има право да сключва договори, да придобива и да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество и да води съдебни дела.
Член 3
Организацията и нейното имущество, независимо къде се намират те и кой го държи, се ползват от съдебен имунитет, освен ако за всеки отделен случай организацията изрично се е отказала от своя имунитет. Все пак отказът от имунитет не се отнася до каквито и да са мерки на принудително изпълнение.
Член 4
Имуществото на организацията, независимо къде се намира то и кой го държи, няма да бъде обект на претърсване, реквизиция, конфискация, експроприация или каквато и да е друга форма на намеса от административен, съдебен или законодателен характер.
Член 5
Помещенията на организацията, включително помещенията, използвани от организацията по време на срещи, свикани от нея, са неприкосновени.
Член 6
Архивите на организацията и като цяло всички принадлежащи й или държани от нея документи са неприкосновени независимо къде се намират те.
Член 7
Без да бъде ограничавана от какъвто и да е контрол, правила или мораториум от финансов характер:
а) организацията може да държи всякакъв вид валута и да разполага с банкови сметки в каквато и да е валута;
b) организацията може свободно да прехвърля своите фондове на територията, към територията и от територията на Република България и да конвертира всякаква държана от нея валута в каквато и да е друга валута при същите условия, които се прилагат спрямо други международни организации или което и да е чуждо правителство.
Член 8
Организацията и нейното имущество се освобождават от:
а) всякаква форма на пряко данъчно облагане; организацията обаче не може да иска освобождаване от данъци и такси, които представляват само заплащане за обществени услуги;
b) митнически сборове, забрани или ограничения върху вноса или износа на стоки, предназначени за официално ползване, като обаче внесените стоки не могат да бъдат продавани в Република България освен при съгласувани с правителството условия;
с) митнически сборове, ограничения или забрани за внос и износ на печатни издания;
d) непреки данъци върху стоки и услуги, предоставени за официални цели, включително данъци, формиращи част от цената на тези стоки и услуги, при същите условия, които се прилагат по отношение на дипломатическите представителства в Република България.
Член 9
1. За своите официални съобщения организацията се ползва от третиране, което е не по-малко благоприятно от предоставеното от Република България на което и да е чуждо правителство, включително неговото дипломатическо представителство, що се отнася до приоритетите, тарифите и таксите за пощенски услуги, каблограми, телеграми, радиограми, телеграфни снимки, телефаксни и телефонни съобщения и други средства за комуникация, както и тарифите за информация в пресата и радиото. Официалната кореспонденция и официалните съобщения на организацията не подлежат на цензуриране.
2. За своите официални съобщения организацията, нейните служители и експерти се ползват от правото да си служат с кодове и да изпращат и получават кореспонденция и други книжа и документи по куриер.
Член 10
За да се даде възможност на организацията да изпълнява изцяло и ефикасно своите отговорности и задачи, необходими обществени услуги се предоставят на организацията на същата основа и при същите условия, които се прилагат по отношение на дипломатическите представителства в Република България.
Член 11
1. Представителите на членовете и на нечленуващите участници, акредитирани към организацията или участващи в среща, свикана от организацията, се ползват за времето на упражняване на техните функции и при тяхното пътуване до и от мястото на срещата от привилегиите, имунитетите и улесненията, предвидени в член IV, раздели 11 и 12 на Конвенцията за привилегиите и имунитетите на Обединените нации от 13 февруари 1946 г.
2. Привилегиите, имунитетите и улесненията се предоставят на представителите на членовете и нечленуващите участници не за тяхно лично облагодетелстване, а за осигуряване изпълнението на техните функции във връзка с организацията. Следователно член или нечленуващ участник има не само правото, но и задължението да отнеме имунитета на свой представител във всички случаи, когато по мнение на члена или нечленуващия участник имунитетът би възпрепятствал осъществяването на правосъдие и когато той може да бъде оттеглен, без това да навреди на целите, за които имунитетът е бил предоставен.
3. Разпоредбите на т. 1 не се прилагат между българските власти и българските граждани или българските представители.
Член 12
1. Служителите на организацията:
а) се ползват от имунитет от арест и задържане за действия, извършени от тях в служебно качество;
b) се ползват от съдебен имунитет по отношение на действия, извършени от тях в служебно качество; те ще продължат да се ползват от такъв имунитет и след приключване на функциите им като служители на организацията;
с) се освобождават от всякаква форма на пряко данъчно облагане на заплати, възнаграждения и обезщетения, изплащани им от организацията;
d) се освобождават заедно с техните съпруги и членовете на техните семейства от имиграционните ограничения и формалностите по регистриране на чужденците;
е) се ползват заедно с техните съпруги и членовете на техните семейства от същите улеснения по отношение на репатриране в случай на международна криза като членовете на дипломатическите представителства;
f) имат право да внесат безмитно мебелировка и оборудване при първоначалното заемане на поста си в Република България;
д) се ползват от същите привилегии по отношение на валутата и валутния обмен като предвидените за дипломатическите агенти със съпоставим ранг;
h) се освобождават от каквото и да е задължение за депозиране на гаранция по отношение на стоки, временно допуснати на територията на Република България.
2. Разпоредбите на т. 1, букви "d", "е", "f", "д" и "h" не се прилагат спрямо лица, постоянно пребиваващи в Република България в периода непосредствено преди назначаването им от организацията.
3. Организацията ще информира Република България относно имената на лицата, по отношение на които се прилага този член.
Член 13
1. В допълнение към привилегиите, имунитетите и улесненията, предвидени в чл. 12, генералният секретар на организацията, неговите/нейните съпруга/съпруг и деца под 18 години се ползват от привилегиите, имунитетите и улесненията, предоставяни на шефовете на дипломатически представителства.
2. Заместник генералните секретари и помощник генералните секретари, техните съпруги и деца под 18 години се ползват от привилегиите, имунитетите и улесненията, предоставяни на дипломатическите агенти със съпоставим ранг.
Член 14
1. Експертите, осъществяващи мисии на организацията, се ползват на територията на Република България от привилегиите, имунитетите и улесненията, необходими за независимото изпълнение на техните функции, за периода на техните мисии, включително и по време на пътуванията във връзка с техните мисии. По-специално те се ползват:
а) от имунитет от арест или задържане и от претърсване на личния им багаж;
b) от съдебен имунитет по отношение на устни или писмени изявления и на всички действия, извършени от тях в изпълнение на тяхната мисия; този имунитет продължава да действа и след изпълнение на тяхната мисия;
с) от неприкосновеност на всички книжа и документи;
d) от същите улеснения по отношение на валутата и ограниченията при валутния обмен като предвидените за представител на чуждо правителство, изпълняващ временна официална мисия;
е) от освобождаване от каквото и да е задължение за депозиране на гаранция по отношение на стоки, временно допуснати на територията на Република България.
2. Разпоредбите на т. 1, букви "d" и "е" не се прилагат спрямо лица, постоянно пребиваващи в Република България в периода непосредствено преди наемането им от организацията.
3. Организацията ще информира Република България относно имената на лицата, по отношение на които се прилага този член.
Член 15
Привилегиите, имунитетите и улесненията се предоставят на служителите и експертите в интерес на организацията, а не за тяхно лично облагодетелстване. Генералният секретар на организацията има правото и задължението да отнеме имунитета на служител или експерт, когато по негово мнение имунитетът на този служител или експерт би възпрепятствал осъществяването на правосъдие и когато той може да бъде оттеглен, без това да навреди на интересите на организацията. По отношение на генералния секретар и заместник генералните секретари и помощник генералните секретари на организацията право за отнемане на имунитета има Съветът на организацията.
Член 16
Правителството взема всички необходими мерки, за да улесни влизането, престоя и напускането на територията на Република България, както и свободата на придвижване на територията на Република България на представители на членовете и на нечленуващите участници, на служители и експерти на организацията или на всяко друго лице, поканено от организацията за официални цели.
Член 17
Организацията си сътрудничи по всяко време с правителството, за да улесни осъществяването на правосъдие, спазването на националното законодателство и да предотврати каквато и да е злоупотреба във връзка с привилегиите, имунитетите, освобождаванията и улесненията, предвидени в това споразумение.
Член 18
1. Страните ще се стремят да решат всеки спор по тълкуването или прилагането на това споразумение чрез преговори или по друг избран по взаимно съгласие начин.
2. Ако спорът не бъде решен в съответствие с т. 1 в срок от шестдесет дни от молбата на една от страните за неговото решаване, той се предава на арбитражен съд по молба на която и да е от страните.
3. Арбитражният съд се състои от трима арбитри. Всяка страна избира един арбитър, а третият, който ще бъде председател на арбитражния съд, се избира съвместно от страните. Ако съдът не бъде съставен в срок от деветдесет дни от подаване на молбата за арбитраж, арбитрите, които все още не са определени, се назначават от председателя на Международния съд по молба на която и да е от страните.
4. Арбитражният съд прилага принципите и нормите на международното право и неговото решение е окончателно и задължително за двете страни.
Член 19
1. Това споразумение ще влезе в сила на датата, на която правителството информира организацията за изпълнение на конституционните изисквания за влизането му в сила.
2. Споразумението може да бъде прекратено от която и да е от страните с изпращане до другата страна на шестмесечно писмено предизвестие за своето намерение да го прекрати.
Член 20
Страните могат да сключват всякакви допълнителни споразумения, които могат да бъдат необходими в рамките на това споразумение.
Съставено в Париж на 11 октомври 1996 г. в два оригинални екземпляра, всеки на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила.
