Държавен вестник, брой 37 от 9.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 4 юни 1936 г., на своята двадесета сесия,

след като реши да приеме различни предложения относно платените годишни отпуски, въпрос, включен като втора точка в дневния ред на сесията,

след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,

приема на този двадесет и четвърти ден от месец юни 1936 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно платените годишни отпуски, 1936 г.:

Чл.1. 1. Тази конвенция се прилага за наетите лица в следните публични или частни предприятия и заведения:

а) предприятия, в които продуктите се изработват, изменят, почистват, поправят, украсяват, завършват, подготвят за продажба, разрушават или унищожават или в които материалите претърпяват промяна, включително и предприятията в корабостроенето, както и предприятията за производството, трансформирането и предаването на електричество и изобщо на двигателна сила;

b) предприятия, които изключително или основно извършват построяване, реконструкция, поддържане, поправяне, изменение или разрушаване на следните обекти: сгради и постройки, железопътни линии, трамваи, летища, пристанища, докове, вълноломи, съоръжения за защита срещу действието на водните и морските течения, канали, съоръжения за вътрешното, морското или въздушното плаване, пътища, тунели, мостове, виадукти, събирателни и обикновени водосточни тръби, кладенци, съоръжения за напояване и отводняване, телекомуникационни съоръжения, съоръжения за производство и разпределение на електричество и газ, нефтопроводи, инсталации за водоснабдяване, и предприятия, които извършват сходни дейности, както и подготвителните работи и изграждането на основите, предшествуващи дейностите, изброени по-горе;

c) пътнически или товарен транспорт по пътища, жп линии, по морски път или по вътрешен воден път, включително и поддържането на стоки в докове, пристанища, варфове и складове с изключение на ръчното пренасяне;

d) мини, кариери и всякакъв вид добивни индустрии;

е) търговски предприятия, включително пощенските и телекомуникационните услуги;

f) предприятия и администрации, в които основната работа е канцеларска;

g) предприятия за вестници;

h) заведения, които имат за предмет на дейност лечението или настаняването в болници на болни, недъгави, бедни и душевно болни;

i) хотели, ресторанти, пансиони, клубове, кафе-нета и други заведения, където има консумация;

j) заведения за развлечения и спектакли;

k) предприятия, които имат едновременно търговски и индустриален характер, които не съответствуват напълно на нито една от изброените категории.

2. Във всяка страна компетентната власт трябва след проведени консултации с основните заинтересувани организации на работодателите и на трудещите се, ако такива организации съществуват, да определи разграничителната линия между предприятията и учрежденията, посочени в предходната алинея, и тези, за които тази конвенция не се отнася.

3. Във всяка страна компетентната власт може да изключи от прилагането на тази конвенция:

а) лицата, наети в предприятия и заведения, в които работят само членове на семейството на работодателя;

b) лицата, наети на държавни служби, чиито трудови условия дават право на годишен платен отпуск, времетраенето на който е най-малко равно на това, предвидено в тази конвенция.

Чл. 2. 1. Всяко лице, по отношение на което се прилага тази конвенция, има право след 1-годишна непрекъсната работа на най-малко 6-дневен платен отпуск годишно.

2. Лицата под 16 години, включително и чираците, имат право след 1-годишна непрекъсната работа на най-малко 12-дневен платен отпуск годишно.

3. Не се включват в годишния платен отпуск:

а) официалните и обичайните празнични дни;

b) прекъсванията на работата поради болест.

4. Националното законодателство може да разреши в изключителни случаи разделянето на годишния платен отпуск, но само за тази част от отпуска, която надвишава минималния отпуск, предвиден в този член.

5. Годишният платен отпуск трябва прогресивно да се увеличава съответно с прослужените години по реда, предвиден в националното законодателство.

Чл. 3. 1. Всяко лице, което ползува отпуск по чл. 2 от тази конвенция, трябва да получи през цялото време на този отпуск:

а) обикновеното си възнаграждение, изчислено по начин, определен от националното законодателство, увеличено с равностойността на възнаграждението в натура, ако такова съществува; или

b) възнаграждение, определено от колективен трудов договор.

Чл. 4. Всяко споразумение за неизползуване или отказ от правото на годишен платен отпуск трябва да се смята за нищожно.

Чл. 5. Националното законодателство може да предвиди, че всяко лице, което изпълнява платена работа през време на платения си годишен отпуск, може да бъде лишено от възнаграждението си за цялото време на отпуска.

Чл. 6. Всяко лице, уволнено по причини, зависещи от работодателя, преди да е ползувало полагаемия му се отпуск, трябва да получи за всеки ден от дължимия отпуск по тази конвенция размера на възнаграждението, предвидено в чл. 3.

Чл. 7. За да се улесни практическото прилагане на тази конвенция, всеки работодател трябва да вписва в регистър по одобрен от компетентната власт начин:

а) датата на постъпване на работа на лицата, наети от работодателя, и годишния отпуск, на който имат право;

b) времето, през което е ползуван платеният годишен отпуск;

c) полученото от всяко лице възнаграждение през време на годишния му платен отпуск.

Чл. 8. Всяка държава—членка на организацията, която ратифицира тази конвенция, трябва да предвиди санкции, за да осигури нейното прилагане.

Чл. 9. Нито една от разпоредбите в тази конвенция не засяга закон, съдебно решение, обичай или каквото и да е съглашение между работодателите и трудещите се, които осигуряват по-благоприятни условия от предвидените в конвенцията.

Чл. 10. Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Чл. 11. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Чл. 12. Веднага след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат официално регистрирани в Международното бюро на труда, генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това държавите—членки на Международната организация на труда. Той ще ги уведомява също така за регистрацията на следващите ратификации на другите държави—членки на организацията.

Чл. 13. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

Чл. 14. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Чл. 15. 1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата ревизираща я конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата членка на новата ревизираща я конвенция води по право независимо от чл. 16 до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Чл. 16. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.