Държавен вестник, брой 37 от 9.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 8 юни 1949 г., на своята тридесет и втора сесия, след като реши да приеме различни предложения относно закрилата на работната заплата, въпрос, включен като седма точка в дневния ред на сесията, след като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция, приема на този първи ден от месец юли 1949 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция за закрилата на работната заплата, 1949 г.:

Чл. 1. За целите на тази конвенция изразът "работна заплата" независимо от наименованието и начина на изчисляването є означава възнаграждение или доходи, които могат да бъдат оценявани в пари и определяни по споразумение или от националното законодателство и се дължат по силата на писмен или устен договор от работодателя на трудещия се за работата, която е изпълнена или предстои да бъде изпълнена, или за услуги, които са извършени или предстои да бъдат извършени.

Чл. 2. 1. Тази конвенция се прилага за всички лица, на които се изплаща или се дължи работна заплата.

2. Компетентната власт може след консултации с организациите на работодателите и на трудещите се там, където такива организации съществуват и са пряко заинтересувани, да изключи прилагането на всички или на някои разпоредби на тази конвенция по отношение на някои категории лица, които работят при такива обстоятелства и условия на труда, че прилагането на всички или на някои от тези разпоредби не би било уместно, и които не са заети с ръчен труд или са заети в домашното обслужване или в други аналогични дейности.

3. Всяка държава—членка на организацията, трябва да посочи в първия си годишен доклад по прилагането на тази конвенция, представен в съответствие с чл. 22 от Устава на Международната организация на труда, всички категории лица, които възнамерява да изключи от прилагането на всички или на някои от разпоредбите на конвенцията в съответствие с предходната алинея. Впоследствие нито една държава—членка на организацията, не може да прибягва към изключване на лица освен по отношение на категориите лица, посочени по този начин.

4. Всяка държава—членка на организацията, след като посочи в първия си годишен доклад категориите лица, които възнамерява да изключи от прилагането на всички или на някои от разпоредбите на тази конвенция, трябва да съобщава в следващите годишни доклади категориите лица, по отношение на които се отказва да прибягва до разпоредбите на ал. 2 на този член, както и прогреса, който е постигала по отношение на прилагането на тази конвенция спрямо тези категории лица.

Чл. 3. 1. Работните заплати, плащани в пари, трябва да се изплащат само в пари, които имат законен курс; плащанията във формата на полици, разписки или купони или в каквато и да е друга форма, за която се смята, че представлява законно платежно средство, са забранени.

2. Компетентната власт може да разреши или да предпише плащането на работната заплата чрез банков или пощенски чек или пощенски запис в случаите, когато плащането в този вид е обичайно или необходимо поради специални условия, когато колективен трудов договор или арбитражно решение предвижда това или когато, макар и да не е предвидено, заинтересуваният трудещ се е съгласен с това.

Чл. 4. 1. Националното законодателство, колективните трудови договори или арбитражните решения могат да позволят частичното плащане на работната заплата в натура в индустрии и професии, в които този начин на заплащане е обичаен или желателен поради характера на съответната индустрия или професия. В никакъв случай не се допуска плащането на работната заплата в спиртни напитки или наркотици.

2. В случаите, когато е разрешено частичното плащане на работните заплати в натура, трябва да се вземат съответните мерки, за да се осигури:

а) престациите в натура да служат за лична употреба на трудещия се и на неговото семейство и да бъдат съобразени с техния интерес;

b) стойността на такива престации да е справедлива и разумна.

Чл. 5. Работната заплата се изплаща пряко на заинтересувания работник, освен ако е предвидено друго в националното законодателство, в колективния трудов договор или в решението на арбитража или когато заинтересуваният работник се е съгласил за някакъв друг начин.

Чл. 6. Забранява се на работодателя да ограничава по какъвто и да е начин свободата на трудещия се да разполага по свое желание с работната си заплата.

Чл. 7. 1. Когато са създадени заводски магазини за продажба на стоки на трудещите се или се поддържат услуги, свързани с дадено предприятие, никаква принуда не може да бъде упражнявана върху заинтересуваните трудещите се да използуват тези магазини или услуги.

2. Когато достъпът до други магазини или услуги е невъзможен, компетентната власт трябва да вземе необходимите мерки, за да осигури продажбата на стоки и поддържане на услуги на справедливи и разумни цени, или магазините и услугите, поддържани от работодателя, да не бъдат използувани за извличане печалба от тях, а да бъдат в интерес на трудещите се.

Чл. 8.

1. Удръжки от работните заплати са разрешени само при условията и в размерите, предвидени в националното законодателство или определени в колективния трудов договор или по решение на арбитража.

2. Трудещите се трябва да бъдат информирани по начин, смятан от компетентната власт за най-целесъобразен, за условията и за размерите, в които могат да се правят такива удръжки.

Чл. 9. Забранена е всяка удръжка от работната заплата, чиято цел е да осигури пряко или косвено плащане от трудещия се на работодателя, или на негов представител, или на който и да е негов посредник (като например агент за набиране на работна сила), за да придобие или да запази работното си място.

Чл. 10. 1. Върху работната заплата може да бъде налаган запор и тя да бъде прехвърляна само при условия и в размери, определени от националното законодателство.

2. Работната заплата трябва да бъде закриляна срещу запор и прехвърляне в степента, смятана за необходима за издръжката на трудещия се и на неговото семейство.

Чл. 11. 1. В случай на фалит или на съдебна ликвидация на дадено предприятие наетите в него трудещи се трябва да имат положението на привилегировани кредитори било по отношение на заплатите, които им се полагат за извършената работа през времето преди фалита или съдебната ликвидация, което трябва да бъде предвидено в националното законодателство, било за заплатите, които не надхвърлят определен размер, установен от националното законодателство.

2. Работната заплата, която представлява привилегировано вземане, трябва да бъде изцяло изплатена, преди обикновените кредитори да предявят своите вземания.

3. Редът за предпочтително удовлетворяване на привилегированото вземане за работна заплата спрямо останалите привилегировани вземания се определя от националното законодателство.

Чл. 12. 1. Работната заплата се изплаща на редовни интервали. Доколкото не съществуват други задоволителни споразумения, които осигуряват изплащането на работната заплата на редовни интервали, те се предвиждат в националното законодателство или определят в колективния трудов договор или с решение на арбитража. 2. При прекратяване на трудовия договор крайното уреждане на дължимата работна заплата се извършва съобразно националното законодателство, колективния трудов договор или с решение на арбитража, а при липса на национално законодателство, колективен трудов договор или арбитражно решение—в един разумен срок, като се държи сметка за клаузите на договора.

Чл. 13. 1. Изплащането на работната заплата, когато е в пари, трябва да става само в работни дни и на работното място или близо до него, освен когато друго е предвидено в националното законодателство, в колективния трудов договор или с решение на арбитража, или съществуват други споразумения, известни на заинтересуваните трудещи се, които изглеждат подходящи.

2. Забранено е изплащането на работната заплата в магазините за продажба на напитки или в други подобни заведения и ако предотвратяването на злоупотреби го изисква—и в магазините за продажба на дребно, в развлекателните заведения освен в случаите, когато лицата работят в тези заведения.

Чл. 14. Ако е необходимо, трябва да се вземат ефикасни мерки, за да се информират трудещите се по подходящ и разбираем начин:

а) за условията, които се прилагат по отношение на работната заплата, и то преди да постъпят на работа, и за всички промени в тези условия;

b) по време на всяко изплащане на работната заплата—за елементите, от които тя се състои за съответния период, доколкото тези елементи могат да търпят промяна.

Чл. 15. Законодателството, което прилага разпоредбите на тази конвенция, трябва:

а) да бъде доведено до знанието на заинтересуваните;

b) да определи лицата, на които е възложено да осигуряват неговото изпълнение;

c) да предвиди съответни санкции в случай на нарушения;

d) да предвиди във всички случаи, когато е необходимо, поддържането на ведомости съобразно подходящи за това форми и методи.

Чл. 16. Годишните доклади, които се представят по чл. 22 от Устава на Международната организация на труда, трябва да съдържат пълни сведения за мерките за прилагането на разпоредбите на тази конвенция.

Чл. 17. 1. Когато територията на някоя държава—членка на организацията, обхваща обширни области, където поради разпръснатост на населението или състоянието на развитието им компетентната власт смята, че прилагането на разпоредбите на тази конвенция е неосъществимо, може да изключи от прилагането на конвенцията тези области изобщо или да допусне изключения за някои предприятия или видове дейности, които тя сметне за подходящи.

2. Всяка държава—членка на организацията, трябва да посочи в първия си годишен доклад относно прилагането на тази конвенция, който представя по чл. 22 от Устава на Международната организация на труда, всяка област, за която се прибягва до разпоредбите на този член. След това никоя държава—членка на организацията, не може да прибягва до разпоредбите на този член освен за областите, които е посочила.

3. Всяка държава—членка на организацията, която прибягва до разпоредбите на този член, трябва да преразглежда на интервали не по-големи от 3 години и след консултации с организациите на заинтересуваните работодатели и трудещите се, ако такива организации съществуват, възможността да разшири прилагането на тази конвенция в области, изключени по силата на ал. 1.

4. Всяка държава—членка на организацията, която прибягва до разпоредбите на този член, трябва да посочи в своите следващи годишни доклади областите, за които се отказва от правото да прибягва към въпросните разпоредби, и напредъка, който е постигнат, с цел постепенното прилагане на конвенцията в тези области.

Чл. 18. Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Чл. 19. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тя влиза в сила 12 месеца след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани от генералния директор.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 12 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Чл. 20. 1. Декларациите, които ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда, в съответствие с разпоредбите на чл. 35 от Устава на Международната организация на труда трябва да посочва:

а) териториите, за които тя се задължава да прилага без изменение разпоредбите на конвенцията;

b) териториите, за които тя се задължава да прилага разпоредбите на конвенцията с изменения и в какво се състоят тези изменения;

c) териториите, в които конвенцията е неприложима и причините за това;

d) териториите, за които тя се въздържа от решение.

2. Задълженията по букви "a" и "b" на предходната алинея на този член се считат за неразделна част от ратификацията и имат същите последици.

3. Всяка държава членка може да оттегли с нова декларация всичките или някоя от резервите, направени в предходна декларация по силата на букви "b", "c" и "d" на ал. 1 на този член.

4. Всяка държава членка може по времето, през което тази конвенция може да бъде денонсирана съгласно разпоредбите на чл. 22, да изпрати на генералния директор нова декларация, с която да измени изцяло или частично предходната декларация, като изложи положението в определени територии.

Чл. 21. 1. Декларациите, изпратени до генералния директор на Международното бюро на труда, съобразно разпоредбите на § 4 и 5 на чл. 35 от Устава на Международната организация на труда трябва да посочват дали разпоредбите на конвенцията ще бъдат прилагани в съответната територия със или без изменение; когато декларацията посочва, че разпоредбите на конвенцията ще се прилагат с изменения, тя трябва да пояснява същността на тези изменения.

2. Заинтересуваната държава членка, заинтересуваните държави членки или заинтересуваната международна институция могат с последваща декларация да се откажат от правото да се ползуват изцяло или частично от измененията, посочени в предходна декларация.

3. Заинтересуваната държава членка, заинтересуваните държави членки или заинтересуваната международна институция могат през периода, през който конвенцията може да бъде денонсирана съгласно разпоредбите на чл. 22, да изпратят до генералния директор на Международното бюро на труда нова декларация, с която да се изменят изцяло или частично предходните декларации, като изложат положението относно приложението на конвенцията.

Чл. 22. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Чл. 23. 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации, декларации или актове на денонсиране, които са му съобщени от държавите—членки на организацията.

2. Като уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е била съобщена, генералният директор ще привлече вниманието на държавите—членки на организацията, върху датата, от която конвенцията влиза в сила.

Чл. 24 . Генералният директор на Международното бюро на труда представя на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове за денонсиране, които той е регистрирал, съгласно предходните членове.

Чл. 25. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад относно приложение на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Чл. 26. 1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата ревизираща я конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата членка на новата ревизираща конвенция води по право независимо от чл. 22 до незабавното денонсиране на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция остава в нейната форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Чл. 27. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.