КОНВЕНЦИЯ № 69 ОТНОСНО СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ГОТВАЧИТЕ НА КОРАБИ, 1946 Г. (Приета на ХХVIII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Сиатъл, Съединени американски щати, на 27 юни 1946 г
КОНВЕНЦИЯ № 69 ОТНОСНО СВИДЕТЕЛСТВОТО ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА ПРАВОСПОСОБНОСТ НА ГОТВАЧИТЕ НА КОРАБИ, 1946 Г.
(Приета на ХХVIII сесия на Генералната конференция на Международната организация на труда в Сиатъл, Съединени американски щати, на 27 юни 1946 г. и влязла в сила на 22 април 1953 г. Ратифицирана от България с Указ № 745 на Президиума на Великото Народно събрание от 31 август 1949 г. - ДВ, бр. 207 от 1949 г. Ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 29 декември 1949 г. В сила за България от 22 април 1953 г.)
Обн. ДВ. бр.39 от 16 Май 1997г.
Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Сиатъл от Административния съвет на Международното бюро на труда на 6 юни 1946 г. на своята двадесет и осма сесия,
като реши да приеме различни предложения относно свидетелството за професионална правоспособност на готвачите на корабите, въпрос, включен като четвърта точка от дневния ред на сесията,
след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,
приема на този двадесет и седми ден от месец юни 1946 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно свидетелството за професионална правоспособност на готвачите на кораби, 1946 г.:
Член 1.
1. Тази конвенция се прилага за всички морски кораби, публична или частна собственост, предназначени за търговски цели, за превоз на стоки или на пътници и регистрирани на територията на държавата, за която е в сила конвенцията.
2. Националното законодателство или при липса на такова законодателство - колективните трудови договори, сключени между корабопритежатели и трудещи се, определят кои кораби или кои категории кораби се смятат за морски кораби по смисъла на тази конвенция.
Член 2.
За целите на тази конвенция изразът "готвач на кораб" означава лицето, което е непосредствено отговорно за приготвянето на храната на екипажа.
Член 3.
1. Никой не може да бъде нает на работа като готвач на борда на кораб, за който се прилага тази конвенция, ако не притежава свидетелство, което удостоверява неговата годност да упражнява професията готвач на кораб, издадено съобразно разпоредбите на следващите членове.
2. Компетентната власт може да разреши изключение от горната разпоредба в случай, когато по нейно мнение има недостиг от готвачи на кораби със свидетелства за правоспособност.
Член 4.
1. Компетентната власт взема всички мерки, за да организира професионални изпити и да издава свидетелства за правоспособност.
2. Никой не може да получи свидетелство за правоспособност, ако:
а) не е достигнал определена минимална възраст, която се определя от компетентната власт;
b) не е бил на работа по море минимален период, който се определя от компетентната власт;
c) не е издържал успешно изпита, установен от компетентната власт.
3. Предвиденият изпит трябва да включва практически изпит относно годността на кандидата да приготвя храна; той следва също да обхваща проверка на неговите познания относно хранителните свойства на продуктите, изготвянето на разнообразно и добре съставено меню, обработването и съхраняването на хранителните продукти на борда.
4. Предвиденият изпит може да бъде организиран и свидетелството да бъде издадено непосредствено от компетентната власт или под неин контрол от одобрено за тази цел готварско училище или от всяка друга одобрена институция.
Член 5.
Член 3 влиза в сила след изтичането на период от най-много 3 години считано от датата на влизането в сила на тази конвенция за държавата, на територията на която корабът е регистриран; когато един моряк е изпълнявал в продължение на 2 години преди да изтече споменатият по-горе период задоволително работата на готвач, националното законодателство може да предвиди признаването на свидетелство, което удостоверява тази работа като равностойна на свидетелство за правоспособност.
Член 6.
Компетентната власт може да предвиди да се признават свидетелства за правоспособност, които са издадени и в други страни.
Член 7.
Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.
Член 8.
1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.
2. Тази конвенция влиза в сила 6 месеца след датата, на която бъдат регистрирани ратификациите на девет от следните държави: САЩ, Аржентина, Австралия, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Китай, Дания, Финландия, Великобритания и Северна Ирландия, Гърция, Индия, Ирландия, Италия, Норвегия, Холандия, Полша, Швеция, Турция и Югославия, като се има предвид, че пет държави от тези девет, трябва да притежават търговски флот с брутен тонаж от 1 милион регистрирани барела. Тази разпоредба има за цел да улесни, да подтикне и да ускори ратификацията на тази конвенция от държавите - членки на Международното бюро на труда.
3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 6 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.
Член 9.
1. Всяка държава - членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до Генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.
2. Всяка държава - членка на Международното бюро на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея, не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.
Член 10.
1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява държавите - членки на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации, декларации или актове за денонсиране, които са му съобщени от държавите - членки на организацията.
2. Като уведомява държавите - членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е била съобщена, генералният директор привлича вниманието им върху датата, от която тази конвенция ще влезе в сила.
Член 11. Генералният директор на Международното бюро на труда представя на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове за денонсиране, които той е регистрирал, съгласно предходните членове.
Член 12. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.
Член 13.
1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:
а) ратификацията от държавата - членка на новата конвенция, води по право, независимо от чл. 9 до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;
b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите - членки на Международната организация на труда.
2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.
Член 14. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.