Държавен вестник, брой 39 от 16.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Сиатъл от Административния съвет на Международното бюро на труда на 6 юни 1946 г. на своята двадесет и осма сесия,

като реши да приеме различни предложения относно медицинския преглед на моряците, въпрос, включен като пета точка от дневния ред на сесията,

след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,

приема на този двадесет и девети ден от месец юни 1946 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно медицинския преглед на моряците , 1946 г.:

Член 1. 1. Тази конвенция се прилага за всички морски кораби— публична или частна собственост, предназначени за търговски цели, за превоз на стоки или на пътници и регистрирани на територията на държавата, за която е в сила конвенцията.

2. Националното законодателство определя кога един кораб е морски.

3. Тази конвенция не се прилага за:

а) корабите с бруто-тонаж по-малко от 200 бруто-регистър тона;

b) корабите с примитивна дървена конструкция, като плоскодънни или джонки;

c) рибарските кораби;

d) плавателните съдове, които плават в устията на реките.

Член 2. Независимо от мерките, които трябва да бъдат взети, за да се осигури, че изброените по-долу лица имат добро здраве и не представляват никаква опасност за здравето на другия персонал на борда, тази конвенция се прилага за всички лица, които са наети на каквато и да е длъжност на борда на кораба, с изключение на:

а) лоцмана, който не e член на екипажа;

b) лицата, които са наети на работа на борда от работодател, който не е корабопритежателят, с изключение на офицерите или радистите, които са на служба в радиотелеграфна компания;

c) пътуващите докери, които не са членове на екипажа;

d) лицата, които са заети в пристанищата и обичайно не се наемат на работа по море.

Член 3. 1. Никое лице, за което се прилага тази конвенция, не може да бъде наето да служи на борда на кораб, за който се прилага конвенцията, ако не представи свидетелство, което удостоверява физическата му годност за работата, за която то трябва да бъде наето на работа по море, подписано от лекар, или в случай на свидетелство, отнасящо се само до зрението, от лице, упълномощено от компетентната власт да издава такива свидетелства.

2. В течение на 2 години след влизането в сила на тази конвенция за съответната държава може да бъде наето на работа лице, което докаже, че е заемало достатъчно продължително време през течение на 2-те години, предхождащи наемането на работа, длъжност на морски кораб, за който се прилага конвенцията.

Член 4. 1. Компетентната власт определя след консултация със заинтересуваните организации на корабопритежателите и на моряците същността на медицинския преглед, който следва да се извърши, и данните, които трябва да се впишат в свидетелството.

2. За определяне на същността на прегледа се държи сметка за възрастта на посоченото лице, както и за естеството на работата, която ще изпълнява.

3. Медицинското свидетелство трябва да удостоверява, че:

а) слухът и зрението на приносителя, а за лице, което следва да бъде наето на служба на палубата (с изключение на някои специалисти, чиято пригодност за работата, която ще изпълняват, няма да бъде намалена поради далтонизъм), възприемането на цветовете е напълно задоволително;

b) лицето не страда от каквато и да е болест, която може да се влоши в резултат на службата по море, или го прави негоден за нея, или заплашва здравето на другите лица на борда.

Член 5. 1. Медицинското свидетелство е валидно за период, който не може да надвишава 2 години считано от датата на издаването му.

2. Доколкото медицинското свидетелство се отнася до възприемането на цветовете, то е валидно за период, който не може да надвишава 6 години, считано от датата на издаването му.

3. Ако периодът на валидност на свидетел-ството изтича по време на пътуване, то остава валидно до края на пътуването.

Член 6. 1. При спешни случаи компетентната власт може да разреши за едно-единствено пътуване да бъде наето на работа лице, без то да отговаря на предходните изисквания.

2. Условията за наемане на работа в тези случаи следва да бъдат същите като тези, предвидени за моряци от същата категория, притежаващи медицинско свидетелство.

3. Наемането на работа, разрешено по силата на този член, в никакъв случай не може впоследствие да се приеме, че отговаря на условията по чл. 3.

Член 7. Компетентната власт може да предвиди вместо издаването на медицинското свидетелство представянето на доказателство по установената форма, че медицинското свидетелство е надлежно издадено.

Член 8. Следва да бъдат приети разпоредби, които позволяват на всяко лице, на което след освидетелстване е отказано да се издаде свидетелство, да поиска отново да бъде прегледано от медицински арбитър или медицински арбитри, независими от който и да е корабопритежател или организация на корабопритежатели, или от която и да е организация на моряци.

Член 9. Компетентната власт може след консултация с организациите на корабопритежателите и на моряците да се освободи от някои от функциите си, които произтичат за нея от тази конвенция, като препрати всички или част от въпросите за разглеждане от организация или орган, който из-пълнява аналогични функции за всички моряци.

Член 10. Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 11. 1. Тази конвенция обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда.

2. Тази конвенция влиза в сила 6 месеца след датата, на която бъдат регистрирани ратификациите на седем от следните държави: САЩ, Аржентина, Австралия, Белгия, Бразилия, Канада, Чили, Китай, Дания, Финландия, Великобритания и Северна Ирландия, Гърция, Индия, Ирландия, Италия, Норвегия, Холандия, Полша, Швеция, Турция и Югославия, като се има предвид, че четири държави от тези седем трябва да притежават търговски флот с брутен тонаж от 1 милион регистрирани барела. Тази разпоредба има за цел да улесни, да подтикне и да ускори ратификацията на тази конвенция от държавите—членки на Международната организация на труда.

3. След това конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка 6 месеца от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 12 . 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, ратифицирала тази конвенция, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена от този член, ще бъде обвързана за нов период от 10 години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки 10 години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 13 . 1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява държавите—членки

на Международната организация на труда, за всички регистрации на ратификации, декларации или актове за денонсиране, които са му съобщени от държавите—членки на организацията.

2. Като уведомява държавите—членки на Международната организация на труда, за регистрирането на втората ратификация, която му е била съобщена, генералният директор привлича вниманието им върху датата, от която тази конвенция влиза в сила.

Член 14 . Генералният директор на Международното бюро на труда представя на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации, пълна информация относно всички ратификации, декларации и актове за денонсиране, които той е регистрирал съгласно предходните членове.

Член 15. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 16. 1. В случай, че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държавата—членка на новата конвенция, води по право независимо от чл. 12 до денонсирането на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;

b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда.

2. Тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 17. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.