Държавен вестник, брой 39 от 16.V

Преамбюл

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Генуа от Административния съвет на Международното бюро на труда на 15 юни 1920 г.,

след като реши да приеме различни предложения относно "контрола на условията на наемане на моряци: настаняване; условия на прилагане на конвенцията и препоръките, направени във Вашингтон през ноември, миналата година, по повод безработицата и обезщетенията за безработни", въпрос, включен като втора точка от дневния ред на сесията на състоялата се конференция в Генуа,

след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,

приема следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно настаняването на работа на моряците, 1920 г., за ратифициране от държавите—членки на Международната организация на труда, съобразно разпоредбите на Устава на Международната организация на труда:

Член 1. За прилагането на тази конвенция терминът "моряци" включва всички лица, наети като членове на екипажа на борда на плавателни съдове, които извършват морско корабоплаване, с изключение на офицерите.

Член 2. 1. Настаняването на работа на моряците не може да бъде обект на търговия с цел извличане на печалба от което и да е лице, дружество или организация. Никакво действие по настаняването на работа не може да води пряко или косвено до задължение на моряците за заплащане на каквото и да е пряко или косвено възнаграждение на лице, на дружество или на заведение.

2. Във всяка страна законът ще включва наказателни санкции за всяко нарушение на разпоредбите на този член.

Член 3. 1. Като отклонение от разпоредбите на чл. 2 всяко лице, дружество или организация, която извършва понастоящем търговия по настаняването на работа с цел извличане на печалба, може временно да продължи тази дейност с разрешение на правителството при условие, че тя бъде поставена под негов контрол при запазване правата на всички заинтересувани страни.

2. Всяка държава—членка на организацията, която ратифицира тази конвенция, се задължава да вземе всички необходими мерки да се премахне колкото е възможно по-скоро търговията с настаняването на моряците на работа с цел извличане на печалба.

Член 4. 1. Всяка държава—членка на организацията, която ратифицира тази конвенция, следи за организирането и поддържането на ефикасна и отговаряща на нуждите система за безплатни услуги по настаняването на работа на моряците. Тази система може да бъде организирана и поддържана от:

а) представителните сдружения на корабо-притежателите и на моряците, действащи съвместно под контрола на централна власт; или

b) самата държава—при липса на съвместна дейност от това естество.

2. Дейността на тези служби по настаняването на работа се ръководи от лица, притежаващи практически морски опит.

3. Когато съществуват едновременно различни видове служби по настаняването на работа, следва да бъдат взети мерки за координиране на дейността им в национален мащаб.

Член 5. Образуват се комитети от равен брой представители на корабопритежателите и на моряците, които дават мнение по всички въпроси, отнасящи се до функционирането на тези служби. Правителството на всяка страна ще уточни правомощията на тези комитети, избора на техния председател извън членовете им, тяхното подчинение на контрола на държавата и възможността да получават помощта на лица, интересуващи се от благосъстоянието на моряците.

Член 6. По време на действията по настаняването на работа морякът трябва да има правото да избира плавателния съд, а корабопритежателят—своя екипаж.

Член 7. Договорът за постъпване на работа на моряците трябва да съдържа необходимите гаранции за защита на всички заинтересувани страни; на моряците се предоставят всякакви улеснения за проучване на договора преди и след подписването му.

Член 8. Всяка държава—членка на организацията, която е ратифицирала тази конвенция, взема мерки да є бъдат поставени на разположение всички улеснения, предвидени в Конвенцията относно настаняването на работа на моряците, като при необходимост се осигурява за това достъп и до държавните служби за моряците от всички страни, които са ратифицирали конвенцията, при положение, че условията на труд са приблизително еднакви.

Член 9. Всяка страна може да реши дали приема или не разпоредби, подобни на тези, предвидени в конвенцията, за бордовите офицери и за офицерите механици.

Член 10. 1. Всяка държава—членка на организацията, която ратифицира тази конвенция, съобщава на Международното бюро на труда всички статистически и други данни, с които разполага, относно безработицата на моряците и за дейността на службите по настаняването на работа на моряците.

2. Международното бюро на труда съвместно с правителствата и заинтересуваните организации в различните страни осигурява координацията на различните национални системи за настаняване на работа на моряците.

Член 11. 1. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция се задължава да я прилага в тези от своите колонии, владения или протекторати, които не се ползват с пълно самоуправление с изключение на случаите, когато:

а) разпоредбите на конвенцията не са приложими поради местните условия; или

b) могат да се предвидят изменения, необходими за приспособяването на конвенцията към местните условия.

2. Всяка държава членка трябва да изпрати своето решение относно всяка от своите колонии, владения или протекторати, които не се ползват с пълно самоуправление.

Член 12. Официалните ратификации на тази конвенция при условията, установени от Устава на Международната организация на труда, ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.

Член 13 . Веднага след като ратификациите на две държави—членки на Международната организация на труда, бъдат регистрирани в Международното бюро на труда, генералният директор на Международното бюро на труда ще уведоми за това всички държави—членки на Международната организация на труда.

Член 14. Тази конвенция влиза в сила от датата, на която това уведомление бъде направено от генералния директор; тя обвързва само държавите членки, чиято ратификация е регистрирана в Международното бюро на труда. Впоследствие тази конвенция ще влиза в сила за всяка държава членка от датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.

Член 15. В съответствие с разпоредбите на чл. 14 всяка държава членка, която ратифицира тази конвенция, се задължава да прилага разпоредбите є най-късно от 1 юли 1922 г., както и да вземе необходимите мерки за тяхното действително прилагане.

Член 16. Всяка държава—членка на Международната организация на труда, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 5 години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на официалното му регистриране в Международното бюро на труда.

Член 17. Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за приложението на конвенцията и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 18. Френският и английският текст на тази конвенция имат еднаква сила.