Държавен вестник, брой 95 от 21.X

Чл. 1. С този правилник се уреждат устройството, функциите и задачите на Държавната сортова комисия при Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 2. Държавната сортова комисия е орган, който участва в процедурата по предоставяне на правна закрила на новите сортове растения.

Чл. 3. Държавната сортова комисия е юридическо лице със седалище София и е второстепенен разпоредител с бюджетните кредити.

Чл. 4. Държавната сортова комисия:

1. участва в процедурата по представяне на правна закрила на новите сортове растения и породи копринена буба;

2. установява стопанските качества на сортовете растения;

3. води регистър за сортовете растения и съставя официалната сортова листа на страната;

4. взема решения за вписване на сортовете растения в списък А и в списък Б на официалната сортова листа на страната;

5. приема методиките за провеждане на отделните видове експертизи;

6. назначава експертните комисии и организира тяхната работа;

7. организира работата за извършване на експертиза на чуждите сортове растения с договорните държави, както и използването на получените от експертизата резултати.

Чл. 5. За изпълнение на функциите по чл. 4, т. 1 Държавната сортова комисия:

1. провежда експертизи на сортове растения за:

а) установяване на тяхната новост, различимост, хомогенност и стабилност;

б) установяване на отклоненията от всеки вид сорт;

2. изисква при необходимост от заявителя утвърдена от директора допълнителна информация и документация;

3. взема решение за признаване на сорта и изготвя предложение до Патентното ведомство за издаване на сертификат.

Чл. 6. Държавната сортова комисия извършва експертизи на наименованията на новите сортове растения с цел установяване еднаквостта на заявените наименования с наименованията на същите сортове в договорни страни.

Чл. 7. Държавната сортова комисия изпълнява и следните функции и задачи:

1. в областта на сортоизпитването извършва следните видове сортоизпитване:

а) предварително;

б) агроекологично;

в) демонстрационно;

г) производствено;

д) изпитване на породи копринена буба за закрила и стопански качества, както и на бубено семе с цел наблюдение и изследване; 2. в областта на научните изследвания:

а) наблюдаване нивото на стопански важни качества на сортове от култури със стратегическо значение;

б) изследване влиянието на мястото на отглеждане върху стопанските качества на изпитвани и икономически значими вписани сортове;

в) обобщаване на резултати от сортоизпитване;

г) изследване и обобщаване на резултати за поведението на сортове в необичайни условия;

д) проучване на установени мутации при многогодишни растения;

е) решаване на специфични за сортоизпитването задачи, като усъвършенстване методиката на полския опит, подобряване на действащи и разработване на нови методики за сортоизпитване, функционални класификации на сортовете, методи за сортова идентификация, методи за анализ и оценка на качеството на продукцията, методи на фитопатологична оценка и други;

ж) проучване и обобщаване на практиката на сортоизпитателната дейност у нас и в чужбина;

з) участие в уточняване на сортови агротехники в различни райони;

и) проучване и решаване на специфични за изпитателната и контролната дейност задачи в областта на бубарството;

3. издава:

а) бюлетини с информация за заявени, нововписани и отписани сортове;

б) официалните за страната апробационни характеристики на нововписаните сортове;

в) утвърдени методики за сортоизпитване и други методически материали;

4. извършва консултантска дейност в областта на сортоизпитването, бубарството и агротехниката;

5. поддържа генофонд от сортови растения;

6. сключва споразумения с компетентни органи от договорните държави за извършване на експертиза на чужди сортове растения в страната, както и възлага използване на резултатите от такава експертиза от компетентните органи на договорни държави.

Чл. 8. Държавната сортова комисия изпълнява и други функции, възложени й със закон, с акт на Министерския съвет или на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 9. (1) Държавната сортова комисия се ръководи от директор, който се назначава от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

(2) За директор може да бъде назначено хабилитирано лице с най - малко 10 години трудов стаж в областта на сортоизпитването, селекцията на растения, семепроизводството или агротехниката.

(3) Директорът на Държавната сортова комисия:

1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на комисията;

2. представлява комисията в страната и в чужбина;

3. определя структурата на комисията;

4. утвърждава методиките за провеждане на експертизите на сортовете растения и за установяване на стопански качества и наименованията им;

5. назначава експертните комисии и утвърждаваправилата за тяхната работа;

6. изпълнява и други задачи, възложени му от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

Чл. 10. (1) Структурата на Държавната сортова комисия включва следните функционални звена:

1. Централно управление;

2. лаборатории;

3. опитни станции по сортоизпитване;

4. бубарски изпитателни и контролни станции.

(2) Броят, местонахождението и правилата за работа на лабораториите, на опитните и изпитателните станции се определят от директора на Държавната сортова комисия.

(3) Ръководителите на звената по ал. 2 се назначават от директора на Държавната сортова комисия, който определя и изискванията за заемане на съответната длъжност.

Чл. 11. (1) Към Държавната сортова комисия се създава Научен съвет като помощен специализиран орган за оценка на научните продукти от сортоизпитването.

(2) Директорът на Държавната сортова комисия организира дейността на Научния съвет в съответствие с действащите нормативни актове, уреждащи научните и научно - приложните изследвания в страната.

Чл. 12. Държавната сортова комисия участва в процедурата по правната закрила на новите сортове растения и породи буби, като извършва експертиза за установяване наличието на предпоставките, определени в чл. 7 от Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

Чл. 13. (1) За резултатите от експертизата се съставя протокол, който се подписва от лицата, извършили експертизата, и от заявителя.

(2) Решението за признаване или за непризнаване на заявения сорт се взема от експертната комисия и се подписва от директора на Държавната сортова комисия. Като неразделна част от решението се прилага протоколът за резултата от експертизата.

Чл. 14. (1) Въз основа на протокола и решението по чл. 13. Държавната сортова комисия изпраща доклад и описание на сорта, реферат и препис от решението за признаване на сорта до Патентното ведомство.

(2) Материалите по ал. 1 се изпращат в едномесечен срок от вземането на решението за признаване на сорта.

(3) Държавната сортова комисия може да коригира и да допълва описанието по всяко време в хода на експертизата, без тези корекции и допълнения да влияят върху обхвата на закрилата.

Чл. 15. (1) Преди заявката за сертификат да бъде публикувана в официалния бюлетин, материалите, свързани с нея, не могат да се разгласяват освен с писмено разрешение на заявителя.

(2) Заявителят или упълномощено от него лице може да получава информация относно качествата на заявения за сертификат сорт по всяко време на експертизата.

Чл. 16. (1) Държавната сортова комисия води регистър за сортовете растения.

(2) В регистъра се вписват всички сортове, които отговарят на изискванията на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни и на Закона за посевния и посадъчния материал.

(3) За установяване на стопански качества на сорта се извършва експертиза от експертна комисия на Държавната сортова комисия.

(4) Решението за вписване на сорт в списък А на официалната сортова листа на страната се взема от експертната комисия и се утвърждава от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.

(5) В списък А се вписват сортове, които отговарят на изискванията за закрила на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни и на Закона за посевния и посадъчния материал и показват стабилни стопански качества за почвено-климатичните условия на България.

(6) В списък Б се вписват сортове, които отговарят на изискванията за закрила на Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни и на 3акона за посевния и посадъчния материал, но не показват стопански качества за различните почвено - климатични условия на България.

(7) Сортовете от списък А и от списък Б се препоръчват за износ с цел изпитване, създаване на нови сортове и производство в други страни, включително и като изходен селекционен материал у нас и в чужбина.

Чл. 17. Правилата за водене на регистъра се утвърждават от директора на Държавната сортова комисия.