Държавен вестник, брой 61 от 29.V

Чл. 1. (1) С този правилник се уреждат условията и редът за социално подпомагане на нуждаещите се лица и семейства.

(2) Социалното подпомагане се осъществява от общините чрез центровете за социални грижи.

Чл. 2. (1) На социално подпомагане подлежат лица, които поради материални, възрастови, здравословни и други причини не могат да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности.

(2) Центровете за социални грижи подпомагат нуждаещите се лица, които са адресно регистрирани и живеят на територията на общината.

(3) По реда на правилника се подпомагат и чужди граждани, на които е предоставен статут на постоянно пребиваващи в Република България, както и на бежанци съгласно Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. (ДВ, бр. 88 от 1993 г.) и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. (ДВ, бр. 88 от 1993 г.).

Чл. 3. Социалното подпомагане се осъществява в пари или в натура чрез:

1. месечни помощи;

2. целеви помощи;

3. еднократни помощи.

Чл. 4. (1) Право на месечна помощ имат лица и/или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход.

(2) Размерът на базовия минимален доход се определя с акт на Министерския съвет.

(3) Общините по решение на общинските съвети могат да повишават определения от Министерския съвет базов минимален доход.

(4) Диференцираният минимален доход за месечно подпомагане на лицата или семействата се определя, като базовият минимален доход се умножава със следните коефициенти:

1. за лице, живеещо само - 1,0;

2. за лице, живеещо само, на възраст над 70 години - 1,2;

3. за дете сирак - 1,2;

4. за самотен родител с дете или с деца до 16-годишна възраст, а ако учат - до 18-годишна възраст - 1,2;

5. за съвместно живеещи съпрузи - 1,8;

6. за ненавършило пълнолетие дете в семейството - 0,9, а ако не учи и е от 7- до 16-годишна възраст - 0,5;

7. за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство - 0,9;

8. (Нова - ДВ, бр. 61 от 1998 г.) за инвалиди с определена група инвалидност - 1,2.

(5) Размерът на месечната помощ се определя като разлика между диференцирания минимален доход и доходите на лицата или семействата от предходния месец.

Чл. 5. (1) Месечната помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните условия:

1. обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да е:

а) за едно лице - едностайно;

б) за двучленно и тричленно семейство - двустайно;

в) за четиричленно семейство - тристайно;

г) за петчленно и по-голямо семейство - четиристайно;

д) за всяко съжителстващо лице - една стая;

2. да нямат регистрирана фирма по Търговския закон;

3. да нямат вземания, влогове, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за всеки от членовете на семейството да не надхвърля 200 000 лв.;

4. да не притежават недвижима и движима собственост, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството;

5. (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) да не са сключвали договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане. Това изискване не се прилага за случаите, когато поелите задължения за издръжка и гледане са вече в нетрудоспособна възраст или са станали инвалиди, безработни или учащи се;

6. безработните лица в трудоспособна възраст да са регистрирани в бюрата по труда не по-малко от 6 месеца преди подаването на молбата за социална помощ и да не са отказали предлаганата им работа.

(2) Изискванията по ал. 1, т. 1, букви "а", "б" и "в" не се отнасят за обитателите на собствени жилища, в които живее лице с определена група инвалидност или тежко болен член на семейството, както и когато жилищата не могат да бъдат източник на допълнителни доходи поради населеното място, техническото състояние, здравни, хигиенни, социални и други подобни причини.

(3) Не се изисква регистрация по ал. 1, т. 6 в бюрата по труда за месечно подпомагане на:

1. родител, полагащ грижи за дете до 3-годишна възраст;

2. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) инвалиди с определена група инвалидност;

3. лице, полагащо грижи за тежко болен член от семейството или за съжителстващо с него тежко болно лице.

4. (Нова - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) лица над 18-годишна възраст на редовно обучение в средните и в средните специални училища.

(4) Срокът по ал. 1, т. 6 не се отнася за лицата, които са се регистрирали в бюрата по труда в едномесечен срок от:

1. навършването на 16-годишна възраст, ако не учат;

2. уволнението от наборна военна служба;

3. приключването на работа по програми за временна заетост или на сезонна работа;

4. освобождаването от местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода";

5. завършването на специални училища;

6. предоставянето на статут на бежанец.

Чл. 6. Месечна помощ по чл. 4 нямат право да получават:

1. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) пълнолетно лице до 30-годишна възраст, съжителстващо с родителите си, на които доходите на член от семейството надвишават трикратния размер на базовия минимален доход, освен в случаите, когато тези лица са инвалиди с определена първа или втора група инвалидност;

2. лицата, настанени на пълна държавна издръжка в здравни, социални, учебни и военни заведения;

3. учащите се в редовна, задочна и вечерна форма на обучение срещу заплащане във висшите училища, както и учениците от частните училища;

4. лицата, санкционирани по установения ред за спекулативна дейност или за укрити доходи, за което има влязъл в сила акт и ако от влизането му в сила не е изтекъл срок от 3 години;

5. лицата, които са отказали оземляване или обработване на безвъзмездно предоставената им земя за съответната година, с изключение на лицата с намалена трудоспособност, установена от ЛКК или ТЕЛК.

Чл. 7. (1) Безработните лица в трудоспособна възраст получават месечна помощ, при условие че не са отказали да участват в организирани от общинската администрация общински програми за предоставяне на социални услуги и за благоустрояване и хигиенизиране на населените места, което не може да бъде повече от 5 дни месечно.

(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за лица с намалена трудоспособност, за родител, полагащ грижи за деца до 6-годишна възраст, и за лице, полагащо грижи за тежко болен член от семейството или за съжителстващо с него тежко болно лице.

Чл. 8. (1) Безработните лица в трудоспособна възраст могат да получават месечна помощ непрекъснато за срок не по-дълъг от 3 години.

(2) Правото на месечно подпомагане може да се възстанови след изтичане на една година от прекратяването му при условията и по реда, предвидени в правилника.

Чл. 9. (1) През отоплителния сезон право на месечно натурално подпомагане при ползването на електрическа енергия, на топлинна енергия и на твърдо гориво имат лица и семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от сбора на диференцирания минимален доход и левовата равностойност на норматива за минимални месечни енергийни потребности за съответния месец в размер 400 кВтч електрическа енергия, от които 280 кВтч дневна и 120 кВтч нощна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1998 г.) При определяне на диференцирания минимален доход за отопление се използват коефициентите, посочени в чл. 4, ал. 4, с изключение на децата до 16-годишна възраст, а ако учат - до 18-годишна възраст, като в този случай коефициентът е 1,5.

(3) Правата по ал. 1 ползват лицата и семействата, отговарящи на условията по чл. 5, ал. 1 и 2, когато не съществуват пречки за това съгласно чл. 6.

(4) Лицата и семействата, придобили право на месечно натурално подпомагане, които се отопляват с електроенергия, топлоенергия и твърдо гориво, се осигуряват чрез безплатен за получателите лимит от фирмите доставчици, както следва:

1. при отопление с електрическа енергия-400 кВтч, от които 280 кВтч дневна и 120 кВтч нощна;

2. при отопление с топлоенергия-0,7 Гкал;

3. при отопление с твърдо гориво-2 тона брикети местно производство за целия отоплителен период.

(5) В случаите, когато лицата по ал. 4 обитават едно жилище с друго правоимащо лице или семейство, лимитът се определя не повече от двойния размер.

(6) За осигуряване на правата по реда на ал. 4 и 5 центровете за социални грижи изготвят ежемесечно списъци на лицата и семействата и ги представят в съответните фирми доставчици.

(7) Когато едно жилище се обитава от повече от едно лице или семейство и електрическата енергия се отчита на общ електромер, лимитът на правоимащите лица или семейства се осигурява по сметката на титуляря.

(8) Отоплителният сезон обхваща периода от 1 ноември до 30 април.

(9) Семействата, които имат възможност да се отопляват с твърдо гориво, не могат да ползват безплатен лимит за електроенергия.

(10) Семействата, чиито жилища са топлофицирани, нямат право на безплатен лимит за отопления с електроенергия и с твърдо гориво.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1998 г.) За задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата или семействата може да бъде отпусната еднократна помощ веднъж годишно.

Чл. 11. (1) На лицата, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, могат да се отпускат еднократни помощи за покриване на разходите за лични нужди за тях и за техните придружители.

(2) Помощта по ал. 1 подлежи на отчитане в двуседмичен срок от завръщането на лицето в страната, като неусвоената сума се възстановява в центъра за социални грижи.

Чл. 12. Многодетните майки имат право на по едно безплатно пътуване в годината - отиване и връщане, с железопътния и автобусния транспорт в страната.

Чл. 13. (1) Инвалидите с определена първа и втора група инвалидност, военноинвалидите и децата с тежки телесни и душевни увреждания имат право на безплатно пътуване по два пъти в годината - отиване и връщане, с железопътния и автобусния транспорт в страната.

(2) Правото по ал. 1 ползват и придружителите на лицата, които имат право на такива, когато пътуват с тях.

Чл. 14. (1) Правото на безплатен транспорт по чл. 12 и 13 се ползва срещу представено удостоверение, издадено от центъра за социални грижи.

(2) Редът за предоставяне и разходване на средствата за безплатния транспорт се определя в наредба, издадена от министъра на финансите и от министъра на транспорта.

Чл. 15. (1) Инвалидите с определена първа и втора група инвалидност, както и инвалидите с трета група инвалидност със заболявания на долните крайници и децата с тежки телесни и душевни увреждания от 7- до 16-годишна възраст имат право на месечна социална помощ за транспортно обслужване в размер 15 на сто от базовия минимален доход.

(2) Правото по ал. 1 се ползва, при условие че доходът на член от семейството за предходния месец е по-нисък от трикратния размер на базовия минимален доход за всеки член от семейството.

Чл. 16. (1) Инвалидите с определена първа група инвалидност, военноинвалидите и децата с тежки телесни и душевни увреждания, както и придружителите им имат право да ползват един път в годината безплатна карта за балнеолечение.

(2) Безплатната карта по ал. 1 се осигурява със средства на центровете за социални грижи по предварителна заявка и се заплаща след представяне на разходооправдателен документ.

(3) Лицата по ал. 1 имат право и на парична помощ за заплащане стойността на консумираната храна, но не повече от размера на базовия минимален доход, след представяне на разходооправдателен документ.

Чл. 17. Инвалидите с определена първа група инвалидност с право на чужда помощ при ползване на телефонни услуги имат право на месечна помощ в размер до 200 таксови единици срещу представен документ.

Чл. 18. Месечните и еднократните помощи могат да бъдат предоставени и в натура.

Чл. 19. (1) Центровете за социални грижи отпускат помощи въз основа на молба-декларация, подадена от пълнолетно лице, по образец съгласно приложение № 1.

(2) Към молбата-декларация лицата прилагат и следните документи:

а) служебна бележка за доходите от трудова дейност;

б) служебна бележка от поземлените комисии за размера на възстановената земеделска земя;

в) медицинско удостоверение, протокол на ЛКК или на ТЕЛК;

г) военна книжка за справка;

д) удостоверение от местата за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода".

(3) При обработване на молбите центровете за социални грижи задължително изискват по служебен ред необходимата им информация от териториалните структури на данъчната администрация, бюрата по труда, районните управления "Социално осигуряване" и от други държавни институции, като те са длъжни да я предоставят в 14-дневен срок от датата на поискването им.

Чл. 20. (1) В 14-дневен срок от подаването на молбата-декларация по чл. 19, ал. 1 центърът за социални грижи извършва социална анкета по образец съгласно приложение № 2.

(2) Въз основа на извършената анкета социалният работник изготвя мотивирано становище.

Чл. 21. (1) В 7-дневен срок от извършване на социалната анкета ръководителят на центъра за социални грижи се произнася с решение по образец съгласно приложение № 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) В случаите, когато размерът на отпуснатата помощ по чл. 10 и 11 надвишава трикратния размер на базовия минимален доход, решението за отпускане на помощта се взема от кмета на общината по предложение на ръководителя на центъра за социални грижи.

(3) Решенията по ал. 1 и 2 се съобщават на заинтересуваните лица в 3-дневен срок чрез писмено съобщение по пощата или устно, което се удостоверява с подпис.

(4) При промяна в цените на енергоносителите или на базовия минимален доход и при други свързани с отпуснатите помощи причини ръководителят на центъра за социални грижи изменя със заповед техния размер, което се отразява в личните картони на подпомаганите лица.

Чл. 22. Решението и заповедите на ръководителя на центъра за социални грижи могат да се обжалват от заинтересуваните лица пред кмета на общината в 7-дневен срок от получаване на съобщението по реда, определен в Закона за административното производство.

Чл. 23. Центърът за социални грижи ежемесечно изготвя списък на лицата и семействата, придобили право на месечна помощ, който се обявява на видно място в сградата на центъра за социални грижи.

Чл. 24. (1) Месечните помощи се отпускат от 1-во число на месеца на подаването на молбата и са дължими в двумесечен срок от деня на отпускането им, но не по-късно от края на бюджетната година.

(2) Изплащането на помощите се извършва касово или безкасово.

Чл. 25. Месечните помощи се прекратяват с решение на ръководителя на центъра за социални грижи от месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им.

Чл. 26. При промяна на условията, при които е отпусната помощта, подпомаганите лица са длъжни в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството да уведомят центъра за социални грижи.

Чл. 27. Финансирането на социалното подпомагане се осигурява със средства от:

1. общинския бюджет;

2. (Доп. - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) държавния бюджет - по чл. 12 и 13 за превозите по железопътния транспорт;

3. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1998 г.) средства по национални и международни програми за подпомагане;

4. дарения от местни и чуждестранни физически или юридически лица;

5. други финансови източници.

Чл. 28. (1) Центровете за социални грижи водят отчетност на документите за отпуснатите помощи.

(2) Документите по ал. 1 се съхраняват за срок 5 години.

Чл. 29. Отпуснати, но неполучени по вина на лицата или семействата помощи се възстановяват в общинския бюджет в двумесечен срок от деня на отпускането им.

Чл. 30. Контролът по разходването на средствата за социално подпомагане се извършва от кметовете на общините, а в случаите, когато тези средства са предоставени от държавния бюджет или по национални и международни програми-и от министъра на труда и социалната политика и от министъра на финансите.

Чл. 31. (1) В общините могат да бъдат създавани обществени съвети, които да оказват съдействие и помощ при провеждане на дейността по социалното подпомагане, както и да упражняват контрол по целесъобразното разходване на средствата.

(2) Обществените съвети се създават по инициатива на кмета на общината или по искане на неправителствени организации.

(3) Съставът на обществените съвети се състои най-малко от трима, но не повече от 9 души, като заседанията на съвета са редовни, ако присъстват 2/3 от членовете му.

Чл. 32. Обществените съвети имат право да изискват и да получават информация за дейността по социално подпомагане.

Чл. 33. При установяване на допуснати нарушения и сигнали за нецелесъобразно отпуснати помощи обществените съвети се произнасят по тях, като уведомяват кмета на общината за своите решения.

Чл. 34. Ръководителят на центъра за социални грижи ежемесечно уведомява обществения съвет за отпуснатите месечни, целеви и еднократни помощи.

Чл. 35. Получените добросъвестно парични помощи от лицата и семействата за социално подпомагане не подлежат на връщане, а когато те са изплатени поради допускане на техническа грешка, се възстановяват без лихва в бюджета.

Чл. 36. (1) Неправомерно получени парични помощи вследствие на неверни данни или на подправени документи се връщат от виновните лица с лихвите, определени за държавни вземания, независимо от отговорността, която носят по закона, като се лишават от подпомагане за срок 3 години.

(2) Длъжностни лица, отпуснали неправомерно социална помощ, носят дисциплинарна отговорност по Кодекса на труда, ако не подлежат на по-тежко наказание.