Държавен вестник, брой 124 от 27.X

Откриване на консулство

Член 2

1. Консулство може да бъде открито на територията на приемащата държава само със съгласието на тази държава.

2. Седалището на консулството, неговият клас, консулският му окръг, броят на членовете на консулството, както и всички изменения в това отношение се определят само по споразумение между изпращащата и приемащата държава.

Назначаване и допускане на шефа на консулството

Член 3

1. Преди назначаването на шефа на консулството изпращащата държава трябва да се убеди по дипломатически път, че приемащата държава ще допусне съответното лице да изпълнява своите функции в качеството му на шеф на консулството.

Приемащата държава не е длъжна да съобщава на изпращащата държава мотивите за своя отказ да даде такова съгласие.

2. След получаване на съгласието на приемащата държава изпращащата държава предава на Министерството на външните работи на приемащата държава консулски патент или уведомява с нота за назначаването на шефа на консулството. В консулския патент или нотата се посочват пълното име на шефа на консулството, неговият клас и ранг, консулският окръг и седалището на консулството.

3. След получаването на консулския патент или на нотата за назначаването на шефа на консулството приемащата държава му издава в най-кратък срок екзекватура или уведомява с нота изпращащата държава за разрешението той да пристъпи към изпълнение на своите функции.

4. До издаването на екзекватурата или получаването на нотата шефът на консулството може временно да бъде допуснат от приемащата държава да изпълнява своите функции.

5. Веднага след като шефът на консулството е допуснат, дори временно, да изпълнява своите функции приемащата държава незабавно уведомява за това компетентните органи на консулския окръг и предприема всички необходими мерки, за да може шефът на консулството да изпълнява задълженията на своята длъжност и да се ползва от всички улеснения, привилегии и имунитети, произтичащи от тази конвенция.

Временно изпълняване функциите на шеф на консулство

Член 4

1. Ако шефът на консулството поради някаква причина не може да изпълнява своите функции или ако длъжността шеф на консулството е вакантна, изпращащата държава може да възложи на консулско длъжностно лице от същото консулство или от друго свое консулство в приемащата държава или на член от дипломатическия персонал на своето дипломатическо представителство в приемащата държава временно да изпълнява длъжността шеф на консулството.

2. Пълното име, длъжността и рангът на временно изпълняващия длъжността шеф на консулството се съобщават писмено на Министерството на външните работи на приемащата държава или на посочения от това министерство орган от дипломатическото представителство на изпращащата държава или ако тя няма такова представителство в приемащата държава - от шефа на консулството, или ако той не е в състояние да направи това - от който и да е компетентен орган на изпращащата държава. Като правило това уведомление се прави предварително.

3. Компетентните органи на приемащата държава оказват помощ и закрила на временно изпълняващия длъжността шеф на консулството.

Докато той изпълнява това задължение, върху него се разпростират разпоредбите на тази конвенция на същото основание, както за шефа на това консулство.

4. Когато член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата държава в приемащата държава е назначен от изпращащата държава в съответствие с разпоредбите на т. 1 на този член за временно изпълняващ длъжността, той продължава да се ползва с дипломатическите привилегии и имунитети, които са му предоставени в съответствие с неговия дипломатически статут.

Уведомяване на приемащата държава за назначаване, пристигане и отпътуване

Член 5

1. Изпращащата държава съобщава предварително писмено на Министерството на външните работи на приемащата държава следното:

а) пълното име, гражданството, ранга и длъжността на назначените членове на консулството, датата на тяхното пристигане след назначаването им, окончателното им заминаване или прекратяването на техните функции, както и всички други изменения, засягащи техния статут, които могат да възникнат по време на службата им в консулството;

b) пълното име, гражданството, датата на пристигането и окончателното заминаване на членовете на семейството на членовете на консулството, както и за случаите, че дадено лице става или престава да бъде член на семейството;

с) за пристигането и окончателното заминаване на членове на частния персонал и в съответните случаи за прекратяване на тяхната служба като такива.

2. Компетентните органи на приемащата държава издават безплатно, в съответствие със законите и правилниците на тази държава, удостоверения за самоличност на членовете на консулството и на членовете на техните семейства, с изключение на тези, които са граждани на приемащата държава или постоянно живеят в нея.

Гражданство на консулските длъжностни лица

Член 6

Консулските длъжностни лица могат да бъдат само граждани на изпращащата държава, които не живеят постоянно в приемащата държава.

Лица, обявени за "persona non grata" или за неприемливи

Член 7

Приемащата държава може по всяко време да уведоми изпращащата държава по дипломатически път, че който и да е член на консулството се смята зa "persona non grata" или е неприемлив, без да е длъжна да мотивира решението си. В такъв случай изпращащата държава е длъжна съответно да отзове това лице или да прекрати неговите функции. Ако изпращащата държава не изпълни в течение на разумен срок това свое задължение, приемащата държава може да откаже да признава даденото лица за член на консулството.

Защита на интересите на изпращащата държава и на нейните граждани

Член 8

Консулското длъжностно лице защитава в приемащата държава интересите на изпращащата държава и на нейните граждани, а така също оказва помощ на гражданите на изпращащата държава.

Съдействие за развитието на сътрудничеството между изпращащата и приемащата държава

Член 9

Консулското длъжностно лице съдейства за развитието на търговските, икономическите, културните, спортните, научно-техническите, туристическите и други връзки между изпращащата и приемащата държава, както и за развитието по друг начин на приятелските отношения между тях в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

Функции по въпросите на гражданството и гражданското състояние

Член 10

1. Консулското длъжностно лице може в съответствие със законите и правилниците на изпращащата държава:

а) да регистрира граждани на изпращащата държава;

b) да приема молби по въпросите на гражданството на изпращащата държава;

с) да съставя актове за раждане и актове за смърт на граждани на изпращащата държава;

d) да съставя актове за граждански брак при условие, че и двете встъпващи в брак лица са граждани на изпращащата държава;

е) да получава и да регистрира съобщения и документи за раждане, смърт и сключен брак, включително и документи за промяна на семейното положение на граждани на изпращащата държава.

2. Консулското длъжностно лице уведомява компетентните органи на приемащата държава за извършените от него дейности, посочени в букви "с", "d" и "е" на т. 1 на този член, ако това се изисква от законите и правилниците на приемащата държава.

3. Разпоредбите на т. 1 на този член не освобождават заинтересуваните лица от задължението да спазват законите и правилниците на приемащата държава.

Функции относно паспорти и визи

Член 11

Консулското длъжностно лице има право:

а) да издава и да анулира паспорти на граждани на изпращащата държава, да продължава срока на тяхната валидност, да нанася в тях необходимите бележки, както и да издава на тези граждани други документи за пътуване;

b) да издава, продължава и анулира визи за влизане и преминаване през територията на изпращащата държава, както и да нанася в тях необходимите изменения и допълнения.

Изпълняване на нотариални и други функции

Член 12

1. В съответствие със законите и правилниците на изпращащата държава консулското длъжностно лице има право:

а) да удостоверява подписи върху документи на граждани на изпращащата държава;

b) да съставя, удостоверява, регистрира и приема за пазене завещания на граждани на изпращащата държава;

с) да съставя, регистрира и удостоверява сделки, сключени между граждани на изпращащата държава, ако тези сделки не противоречат на законите и правилниците на приемащата държава и доколкото с тях не се учредяват, прехвърлят или погасяват вещни права върху недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата държава; да съставя, регистрира и удостоверява сделки между граждани на изпращащата държава, от една страна, и граждани на приемащата държава или граждани на трета държава, от друга страна, ако тези сделки се отнасят до интереси, свързани изключително с територията на изпращащата държава или подлежат на изпълнение в тази държава, при условие, че тези сделки не противоречат на законите и правилниците на приемащата държава;

d) да прави и удостоверява верността на копия и извлечения от документи, издадени от органи на изпращащата държава;

е) да легализира документи, издадени от компетентните органи на изпращащата държава или на приемащата държава, да извършва преводи и да удостоверява верността на преводите;

f) да приема и регистрира молби на граждани на изпращащата държава;

g) да приема на съхранение документи, пари и други вещи от граждани на изпращащата държава или за тези граждани, доколкото това не противоречи на законите и правилниците на приемащата държава;

h) по молба на граждани на изпращащата държава да им издава необходимите документи за използване в приемащата държава или извън нея.

2. Документите, изготвени, заверени или преведени от консулското длъжностно лице в съответствие с т. 1 на този член, имат в приемащата държава същата валидност и доказателствена сила, както документите, изготвени, заверени или преведени от компетентните органи на приемащата държава, при условие, че не противоречат на законодателството на приемащата държава.

Предаване на съдебни и несъдебни документи, изпълнение на съдебни поръчки

Член 13

Консулското длъжностно лице има право да предава на граждани на изпращащата държава съдебни и несъдебни документи, да изпълнява съдебни поръчки, включително и такива по осигуряване или вземане на показания на граждани на изпращащата държава, необходими на съдилищата на тази държава, в съответствие с действащите международни договори или при липса на такива договори по начин, който не противоречи на законите и правилниците на приемащата държава.

Уведомяване за задържане, арест или друга форма на ограничаване на свободата и посещения

Член 14

1. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват консулското длъжностно лице незабавно, но не по-късно от четири дни, за арестуването, задържането или за каквато и да е друга форма на ограничаване свободата на гражданин на изпращащата държава в границите на консулския окръг.

2. Консулското длъжностно лице има право да посети гражданин на изпращащата държава, който е арестуван, задържан или неговата свобода е ограничена под каквато и да е друга форма, както и да му оказва правна помощ. Компетентните органи на приемащата държава са длъжни във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три дни от деня на молбата, да организират среща на консулското длъжностно лице с такъв гражданин на изпращащата държава. По-нататъшните посещения се осъществяват през разумни интервали от време.

3. Компетентните органи на приемащата държава са длъжни незабавно да уведомят арестувания, задържания или чиято свобода е ограничена под каквато и да е друга форма гражданин на изпращащата държава за съдържанието на т. 1 и 2 на този член.

4. Правата, предвидени в този член, се упражняват съгласно законите и правилниците на приемащата държава при условие, че тези закони и правилници позволяват пълното осъществяване на целите, за които са предназначени тези права.

Оказване на помощ на граждани на изпращащата държава

Член 15

Консулското длъжностно лице има право:

а) да се свързва и да се среща с граждани на изпращащата държава, да им дава съвети, да им оказва всякаква помощ, включително да им оказва или предприема мерки за оказване На правна помощ. Приемащата държава по никакъв начин не ограничава контактите на граждани на изпращащата държава с консулското длъжностно лице, както и достъпа им в консулството;

b) да се обръща към компетентните органи на приемащата държава за съдействие при издирване на изчезнали граждани на изпращащата държава;

с) да изисква от компетентните органи на приемащата държава, в съответствие с нейните закони и правилници, да му предоставят информация за който и да е гражданин на изпращащата държава;

d) в случай че гражданин на изпращащата държава не може да защитава своите права и интереси поради уважителни причини, консулското длъжностно лице има право без специално пълномощно да го представлява пред съдилищата и другите компетентни органи на приемащата държава или да осигури неговото представителство, докато това лице назначи свой пълномощник или лично поеме защитата на своите права и интереси.

Настойничество и попечителство

Член 16

1. Компетентните органи на приемащата държава при наличие на информация уведомяват консулското длъжностно лице за необходимостта от назначаването на настойник или попечител на гражданин на изпращащата държава.

2. Консулското длъжностно лице има право да предлага на компетентните органи на приемащата държава лица за настойници или попечители на граждани на изпращащата държава.

3. В случай че съдът или друг компетентен орган на приемащата държава намери, че предложеното лице по някаква причина е неприемливо да бъде настойник или попечител, консулското длъжностно лице може да предложи друга кандидатура.

Уведомяване в случай на смърт на гражданин на изпращащата държава

Член 17

1. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулството за смъртта на гражданин на изпращащата държава и предават безплатно препис от акта за смърт или други документи, потвърждаващи смъртта.

2. В случай, че консулското длъжностно лице първо узнае за смъртта на гражданин на изпращащата държава в приемащата държава, то уведомява за това компетентните органи на приемащата държава.

Мерки за опазване на наследственото имущество

Член 18

1. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулското длъжностно лице за откриване на наследство, ако починалият е гражданин на изпращащата държава, както и за откриване на наследство, независимо от гражданството на починалото лице, ако гражданин на изпращащата държава се явява наследник, заветник или предявява претенции към наследството с оглед на други основания, както и когато се отказва от наследството.

2. Компетентните органи на приемащата държава предприемат съответните мерки, предвидени от законите и правилниците на тази държава, за запазване целостта на наследственото имущество, както и предават на консулското длъжностно лице препис от завещанието, ако такова е направено, и цялата информация, отнасяща се до наследството, местопребиваването на наследниците, стойността и съставните части на наследственото имущество, включително и за сумите по застрахователните полици и за плащанията, които се дължат като обезщетения по повод нещастни случаи. Те също така уведомяват за датата на откриването на наследственото производство или за стадия, в който се намира то.

3. Консулското длъжностно лице може, без да е необходимо да притежава специално пълномощно, да представлява непосредствено или чрез свой представител пред съдилищата и другите компетентни органи на приемащата държава гражданин на изпращащата държава, който има право върху наследство или претендира за права върху наследство, открито в приемащата държава, ако такова лице отсъства или не е определило своя пълномощник.

4. Консулското длъжното лице има право, доколкото това не противоречи на законите и правилниците на приемащата държава, да настоява:

а) да бъде запазено наследството, да бъдат положени и снети печати, да бъдат предприети мерки с цел запазване на наследството, в това число и определяне на управител на наследството, както и да участва лично в тези действия;

b) да бъде продадено наследственото имущество или негови части, както и да бъде уведомено за датата, определена за продажбата, за да може да участва в нея.

5. След приключване на наследственото производство или на други официални действия компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно за това консулското длъжностно лице и след изплащане на дълговете, данъците и таксите в срок от три месеца му предават наследството или части от него, определени за лицата, които консулското длъжностно лице представлява.

6. Консулското длъжностно лице може да получи от съда или от други компетентни органи с цел да предаде на лицата, притежаващи това право, части от наследственото или завещаното имущество във вид на парични суми, полагащи се на граждани на изпращащата държава, които не живеят постоянно в приемащата държава, във връзка с обезщетения, пенсии, неполучени навреме възнаграждения и плащания по застрахователни полици.

7. В случай че гражданин на изпращащата държава, който не живее постоянно в приемащата държава, е починал по време на престоя си в тази държава, неговото лично имущество, пари и документи се запазват от компетентните органи на приемащата държава и след това се предават без специално производство на консулското длъжностно лице при условие, че в приемащата държава няма лице, което да предяви претенции спрямо документите, парите или личното имущество на починалия. Консулското длъжностно лице изплаща дълговете, направени от починалото лице по време на престоя му в приемащата държава, до размера на стойността на предадените суми и лично имущество.

8. Препращането на имуществото и паричните суми в изпращащата държава съгласно разпоредбите на т. 5, 6 и 7 на този член може да бъде извършено изключително при спазване на законите и правилниците на приемащата държава.

Оказване помощ на кораб на изпращащата държава

Член 19

1. Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския окръг да оказва всякаква помощ на кораб на изпращащата държава, намиращ се в пристанище или на котвена стоянка извън него в териториалното море или във вътрешните води на приемащата държава, както и на капитана и на членовете на екипажа на кораба, както следва:

а) да се качва на борда на кораба на изпращащата държава веднага след извършването на проверката при влизането на кораба в пристанището, да изслушва доклада на капитана за кораба, за товара, за условията на плаването, както и капитанът и членовете на екипажа на кораба могат да влизат в контакт с консулското длъжностно лице незабавно след като на кораба бъде разрешена свободна връзка с брега;

b) без да накърнява правата на компетентните органи на приемащата държава, да разследва всички произшествия, станали по време на плаването на кораба или на престоя му, да проверява корабните документи, да разпитва капитана, членовете на екипажа или пътниците, да получава информация относно маршрута на кораба и крайния пункт на плаването, а в случай на необходимост да извършва действия, които имат за цел да улеснят влизането, излизането и престоя на кораба в пристанището;

с) без да накърнява правата на компетентните органи на приемащата държава, да разрешава в съответствие със законите и правилниците на изпращащата държава спорове между капитана и членовете на екипажа, включително спорове относно работната заплата и трудовия договор;

d) в случай на необходимост да предприема съответните мерки за осигуряване на болнично лечение или репатриране на капитана, на членовете на екипажа или на пътниците;

е) да получава, да проверява, да издава, да заверява и легализира документи относно кораба и неговия товар, предвидени от законите и правилниците на изпращащата държава;

f) в случай на прехвърляне на собствеността на кораба да издава временно свидетелство за правото на кораба да плава под знамето на изпращащата държава до друга държава.

2. Консулското длъжностно лице може да се обръща за помощ към компетентните органи на приемащата държава при изпълнение на своите функции, посочени в този член, както и да извършва всякакви други действия, които са предвидени в законите и правилниците на изпращащата държава, свързани с корабоплаването, при условие че тези действия не противоречат на законите и правилниците на приемащата държава.

Защита на интересите в случай на принудителни действия по отношение на кораб на изпращащата държава

Член 20

1. В случай че съдилищата или други компетентни органи на приемащата държава имат намерение да предприемат принудителни действия по отношение на кораб на изпращащата държава или да проведат разследване на борда на кораба, те предварително уведомяват консулството, за да може консулското длъжностно лице или негов представител да присъства при предприемане на тези действия.

Ако предварителното уведомяване на консулството е невъзможно поради липса на време с оглед необходимостта от незабавни действия, компетентните органи на приемащата държава уведомяват консулството веднага след предприемането им и по молба на консулското длъжностно лице в най-кратък срок предоставят в писмена форма пълна информация за тези действия.

2. Разпоредбите на т. 1 на този член се прилагат също така в случай, когато капитанът или някои от членовете на екипажа трябва да бъдат разпитани на брега от органите на приемащата държава.

3. Разпоредбите на т. 1 и 2 на този член не се прилагат спрямо обикновения граничен, митнически и санитарен контрол, осъществяван от компетентните органи на приемащата държава, а така също и за предприетите от тях мерки за осигуряване на безопасно плаване или за предотвратяване замърсяването на водите.

4. С изключение на случаите, когато това става по молба или с разрешение на консулското длъжностно лице или на капитана на кораба, съдилищата и другите компетентни органи на приемащата държава не могат да се намесват във вътрешния ред на кораба на изпращащата държава, освен ако не се нарушава спокойствието, сигурността и обществения ред в приемащата държава.

Помощ в случай на повреда на кораб на изпращащата държава

Член 21

1. Ако кораб на изпращащата държава се е разбил, повредил, заседнал, ако е изхвърлен на брега или е претърпял друго бедствие във вътрешните води или териториалното море на приемащата държава, или какъвто и да е предмет, представляващ част от неговия товар, който предмет е собственост на гражданин на изпращащата държава, е повреден в резултат на претърпелия бедствие кораб и е намерен на брега или близо до брега на приемащата държава или е предаден в пристанището на тази държава, компетентните органи на приемащата държава уведомяват за това незабавно консулството.

2. В случаите, предвидени в т. 1 на този член, компетентните органи на приемащата държава предприемат всички възможни мерки за спасяване и опазване на кораба, на пътниците, екипажа, оборудването на кораба, неговия товар, продоволствени запаси и другите предмети, намиращи се на кораба, както и за избягване нарушението на собствеността. Същото се отнася и за предметите, принадлежащи на кораба или представляващи части от неговия товар, които са се отделили от кораба. За взетите мерки компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулството.

3. Консулското длъжностно лице има право да оказва всякаква помощ на претърпелия бедствие кораб, на пътниците, на капитана и членовете на екипажа или да се обръща за помощ към компетентните органи на приемащата държава.

4. Ако претърпелият бедствие кораб на изпращаща държава или част от неговото оборудване или товар или какъвто и да е предмет, принадлежащ към този кораб, бъде намерен на брега или близо до брега на приемащата държава или бъде предаден в пристанището на тази държава и нито капитанът, собственикът на кораба, корабният или застрахователният агент не са в състояние да предприемат мерки за запазване на това имущество или да се разпоредят с него, компетентните органи на приемащата държава уведомяват във възможно най-кратък срок за това консулството. В тези случаи се приема, че консулското длъжностно лице има право да предприеме такива действия, каквито би предприел самият собственик за запазването или разпореждането с претърпелия бедствие кораб и с имуществото, отделило се от него.

5. Ако кораб на изпращащата държава, претърпял бедствие, както и неговият товар, оборудване и продоволствени запаси са били доставени не за продажба или използване в приемащата държава, то те се освобождават от мита, данъци и такси.

Функции по отношение на въздухоплавателните средства

Член 22

Разпоредбите на чл. 19 - 21 на тази конвенция се прилагат съответно и по отношение на въздухоплавателните средства на изпращащата държава при условие, че прилагането им не противоречи на която и да е международна спогодба в областта на гражданското въздухоплаване, която е в сила за договарящите страни.

Изпълнение на консулски функции в консулския окръг и извън него

Член 23

Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския окръг да изпълнява консулските функции, определени в тази глава на тази конвенция. Консулското длъжностно лице може да изпълнява и други официални функции, ако те не са в противоречие със законите и правилниците на приемащата държава или ако приемащата държава не възразява. Със съгласието на приемащата държава консулското длъжностно лице може да изпълнява консулски функции и извън границите на консулския окръг.

Връзки с органите на приемащата държава

Член 24

При изпълнение на консулските функции консулското длъжностно лице може да се обръща към компетентните органи на консулския окръг, както и към централните органи на приемащата държава в степен, допустима от законите, правилниците и обичаите на приемащата държава.

Изпълнение на консулски функции в трета държава

Член 25

Изпращащата държава може след уведомяване на заинтересуваните държави и при положение, че една от тях не се противопостави изрично, да възложи на консулство в приемащата държава да изпълнява консулски функции в трета държава.

Изпълнение на консулски функции от името на трета държава

Член 26

След съответно уведомление до приемащата държава консулството може, ако приемащата държава не се противопостави, да изпълнява консулски функции в приемащата държава от името на трета държава.

Улеснения за изпълнение на функциите на консулството и на членовете на консулството

Член 27

1. Приемащата държава предоставя всички улеснения на консулството за успешно изпълнение на неговите функции.

2. Приемащата държава се отнася към членовете на консулството с дължимото им уважение и предприема всички необходими мерки, за да могат те да изпълняват своите функции и да се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция.

Консулски помещения и жилища

Член 28

1. Изпращащата държава или упълномощени от нея лица имат право в съответствие със законите и правилниците на приемащата държава да придобиват собственост, да наемат, да строят или приспособяват и да ползват предназначени за консулски помещения или за жилища на членовете на консулството сгради или части от сгради и принадлежащите им терени, с изключение на жилища на членове на консулството, които са граждани на приемащата държава или постоянно живеят в нея.

2. Приемащата държава оказва помощ на изпращащата държава за получаване на консулски помещения в съответствие с т. 1 на този член и в случай на необходимост съдейства на изпращащата държава за получаване на подходящи жилища за членовете на консулството.

3. Разпоредбите на т. 1 на този член не освобождават изпращащата държава от задълженията да спазва законите и правилниците на приемащата държава за строителство, градоустройство и охрана на паметниците на културата, прилагани в района, където се намират или ще се намират сградите или части от сградите.

Ползване на националното знаме и герб

Член 29

1. Изпращащата държава има право да постави на сградата, заемана от консулството, държавния си герб и табела с наименованието на консулството на езика на изпращащата и приемащата държава.

2. Изпращащата държава има право да окачи своето национално знаме на сградата, заемана от консулството, на резиденцията на шефа на консулството и на превозните средства, когато те се използват от него за служебни цели.

Неприкосновеност на консулските помещения и жилищата на членовете на консулството

Член 30

1. Консулските помещения и жилищата на членовете на консулството са неприкосновени. Органите на приемащата държава не могат да влизат в консулските помещения и в жилищата на членовете на консулството без съгласие на шефа на консулството или шефа на дипломатическото представителство на изпращащата държава в приемащата държава или на лице, определено от един от тях.

2. Приемащата държава има специалното задължение да взема всички необходими мерки, за да попречи консулските помещения да бъдат нападнати или да им бъдат нанасяни щети и да се предотврати каквото и да е нарушение на спокойствието на консулството или накърняване на неговото достойнство.

3. Консулските помещения, тяхната мебелировка и имуществото на консулството, както и превозните средства не могат да бъдат обекти на каквато и да е форма на реквизиция за целите на националната отбрана или за обществени нужди. В случай, когато би се наложило отчуждаване на консулските помещения за посочените цели, ще бъдат взети всички мерки, за да не се пречи на изпълнението на консулските функции, и на изпращащата държава ще бъде дадено незабавно равностойно и действително обезщетение.

Неприкосновеност на консулския архив и документи

Член 31

Консулският архив и документи са неприкосновени по всяко време и независимо от мястото, където се намират.

Свобода на движение

Член 32

Като спазва своите закони и правилници относно зоните, достъпът до които е забранен или се регулира по съображения за национална сигурност, приемащата държава осигурява на всички членове на консулството свобода на движение и пътуване на нейна територия.

Свобода на съобщенията

Член 33

1. Приемащата държава разрешава и закриля свободата на съобщенията на консулството за всякакви официални цели. При влизане във връзка с правителството, с дипломатическите представителства и другите консулства на изпращащата държава, където и да се намират те, консулството може да ползва всички подходящи средства за съобщения, включително кодирани или шифровани съобщения, дипломатически или консулски куриери, дипломатическа или консулска поща. При използването на обичайните средства за съобщения по отношение на консулството се прилагат същите тарифи, както и за дипломатическото представителство. Но консулството може да инсталира и ползва радиопредавател само със съгласието на приемащата държава.

2. Официалната кореспонденция на консулството е неприкосновена. Изразът "официална кореспонденция" означава цялата кореспонденция, отнасяща се до консулството и неговите функции.

3. Консулската поща не може да бъде нито отваряна, нито задържана. Пакетите, съставляващи консулската поща, трябва да носят видими външни знаци, посочващи техния характер, и могат да съдържат само официална кореспонденция, както и документи или предмети, предназначени изключително за официално ползване от консулството.

4. Консулският куриер може да бъде само гражданин на изпращащата държава, който не живее постоянно в приемащата държава. Консулският куриер трябва да бъде снабден с официален документ, в който се посочват неговият статут и броят на пакетите, съставляващи консулската поща. На територията на приемащата държава консулският куриер се ползва със същите улеснения, привилегии и имунитети, както и дипломатическите куриери.

5. Изпращащата държава, нейното дипломатическо представителство и нейните консулства могат да назначават консулски куриери ad hoc. В тези случаи също се прилагат разпоредбите на т. 4 на този член с резервата, че посочените в нея имунитети се прекратяват от момента, когато такъв куриер предаде по предназначение поверената му консулска поща.

6. Консулската поща може да бъде поверена на командира на въздухоплавателно средство или на капитана на кораб на изпращащата държава. Този командир или капитан трябва да притежава официален документ, посочващ броя на пакетите, съставляващи консулската поща, но той не се смята за консулски куриер. По споразумение със съответните компетентни органи на приемащата държава консулското длъжностно лице може непосредствено и безпрепятствено да вземе или да предаде консулска поща лично на командира на въздухоплавателното средство или на капитана на кораба.

Консулски такси

Член 34

1. Консулството може да събира на територията на приемащата държава предвидените от законите и правилниците на изпращащата държава такси за извършени консулски услуги.

Таксите, предвидени в тази точка, се освобождават от всякакви данъци и такси на приемащата държава.

2. Събираните суми от такси, посочени в т. 1 на този член, и квитанциите за тях се освобождават от всякакви данъци и такси на приемащата държава.

Лична неприкосновеност на консулските длъжностни лица

Член 35

Консулските длъжностни лица се ползват с лична неприкосновеност. Те не могат да бъдат арестувани или задържани в каквато и да е форма. Приемащата държава е длъжна да вземе всички необходими мерки, за да попречи на каквото и да е посегателство върху тяхната личност, свобода и достойнство.

Имунитет от юрисдикция

Член 36

1. Консулските длъжностни лица се ползват с имунитет от наказателната, гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава, с изключение на гражданските искове:

а) произтичащи от договор, сключен от консулското длъжностно лице, по който той не е поел изрично или по подразбиране задължение като представител на изпращащата държава;

b) от трето лице за вреда, причинена в приемащата държава от сухопътно превозно средство, кораб или въздухоплавателно средство;

с) отнасящи се към частно недвижимо имущество на територията на приемащата държава, ако те не разполагат с него от името на приемащата държава за консулски цели;

d) отнасящи се до наследство, по отношение на което те се явяват в качеството на изпълнител на завещание, управител на наследство, наследник, заветник или отказал се от наследство като частно лице;

е) отнасящи към всяка професионална или търговска дейност, извършвана от тях в приемащата държава извън официалните им функции.

2. Консулските служители и членовете на обслужващия персонал се ползват с имунитет от наказателната, гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава по отношение на дейност, извършена от тях в рамките на техните служебни задължения, с изключение на гражданските искове, посочени в т. 1 на този член.

Освобождаване от даване на свидетелски показания

Член 37

1. Консулското длъжностно лице не е длъжно да дава показания като свидетел.

2. Консулските служители и членовете на обслужващия персонал могат да бъдат призовани като свидетели по съдебни или административни производства в приемащата държава. С изключение на случаите, посочени в т. 3 на този член, те не могат да отказват да дават показания.

3. Консулските служители и членовете на обслужващия персонал не са длъжни да дават показания за обстоятелствата, отнасящи се до служебните им функции, да представят отнасящите се към техните функции официална кореспонденция и документи. Те имат също така право да отказват да свидетелстват в качеството на експерти по законодателството на изпращащата държава.

4. Органът, който изисква свидетелски показания от консулски служител или от член на обслужващия персонал, трябва да избягва да възпрепятства това лице при изпълнението на неговите функции. Той може, когато това е възможно, да вземе неговите показания в жилището му или в консулските помещения или да приеме писмените му показания.

Освобождаване от лични повинности

Член 38

Приемащата държава е длъжна да освобождава членовете на консулството от всякакви лични повинности и от всякакви обществени задължения, независимо от техния характер, а също така от военни задължения, като реквизиции, контрибуции и настаняване на военни в жилищата им. Те се освобождават от всички задължения, предвидени от законите и правилниците на приемащата държава във връзка с регистрацията на чужденци, разрешението за престой и за работа, що се отнася до изпълнение на работата за изпращащата държава, както от други подобни задължения, предвидени от законите и правилниците на приемащата държава по отношение на чужденците.

Освобождаване на консулството от данъци и такси

Член 39

1. Приемащата държава освобождава от всякакви държавни, районни и общински данъци и такси:

а) консулските помещения и жилищата на членовете на консулството, чийто собственик или наемател е изпращащата държава или всяко лице, действащо от нейно име, както договорите и другите актове, свързани с придобиването на собствеността или наемането на това недвижимо имущество;

b) движимото имущество и превозните средства, придобити от консулството за официални цели, актовете за придобиване на тяхната собственост, владеене или ползване.

2. Разпоредбите на т. 1 на този член не се прилагат по отношение на:

а) данъците и таксите, събирани като възнаграждение за оказани конкретни услуги;

b) данъците и таксите, с които съгласно законите и правилниците на приемащата държава се облага лицето, сключило договор с изпращащата държава или с лице, действащо от нейно име.

Освобождаване на консулството от данъци и такси

Член 40

Освобождаване на членовете на консулството от данъци и такси

1. Членовете на консулството се освобождават от всички данъци и такси, лични или имуществени, държавни, районни и общински, с изключение на:

а) косвени данъци, които обикновено са включени в цената на стоките или на услугите;

b) данъци и такси върху частните недвижими имоти, разположени на територията на приемащата държава, с изключенията, предвидени в разпоредбите на чл. 39 на тази конвенция;

с) данъци върху наследство или такси за прехвърляне на имоти, събирани от приемащата държава, с изключенията, предвидени от разпоредбите на буква "b" на чл. 44 на тази конвенция;

d) данъци и такси върху частните доходи, включително лихва от капитал, източникът на който се намира в приемащата държава, и данъци върху прихода от капиталовложенията и търговски и финансови предприятия, разположени в приемащата държава;

е) данъци и такси, събирани за конкретен вид услуги;

f) такси за регистриране, съдебни такси, ипотечни такси и марки, с изключенията, предвидени в разпоредбите на чл. 39 на тази конвенция.

2. Членовете на консулството, които ползват лица, заплатата на които не се освобождава от данък върху дохода в приемащата държава, трябва да спазват задълженията, които законите и правилниците на тази държава налагат на работодателя по отношение на събирането на данък върху дохода.

Освобождаване от митнически сборове и митнически преглед

Член 41

1. Приемащата държава в съответствие с приетите от нея закони и правилници разрешава да се внасят и освобождава от всякакви митнически сборове, такси и други подобни облагания, с изключение на разноски за склад, превоз и други подобни услуги:

а) предметите, предназначени за официално ползване от консулството, включително неговите превозни средства;

b) предметите, предназначени за лично ползване от консулското длъжностно лице, включително и предметите за неговото обзавеждане.

Количеството на потребителните стоки не трябва да превишава количеството, необходимо за непосредствена употреба от съответното лице;

с) предметите за лично ползване, включително предметите, внесени по време на първоначалното обзавеждане на консулските служители и членовете на обслужващия персонал.

2. Личният багаж на консулското длъжностно лице се освобождава от митнически преглед. Той може да бъде подложен на митнически преглед само ако има сериозни основания да се предполага, че съдържа предмети, различни от посочените в буква "b" на т. 1 на този член, или предмети, чийто внос и износ е забранен от законите и правилниците на приемащата държава, или които попадат под нейните карантинни закони и правилници. Този преглед трябва да се извършва в присъствието на съответното консулско длъжностно лице или на негов упълномощен представител.

Привилегии и имунитети на членовете на семейството на членовете на консулството

Член 42

Членовете на семейството на консулските длъжностни лица, на консулските служители и на членовете на обслужващия персонал се ползват съответно от привилегиите и имунитетите, от които се ползват консулските длъжностни лица, консулските служители и членовете на обслужващия персонал в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, с изключенията, предвидени в т. 2 на чл. 43 на тази конвенция.

Лица, които не се ползват с привилегии и имунитети

Член 43

1. Консулските служители и членовете на обслужващия персонал не се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени от разпоредбите на тази конвенция, ако те са граждани на приемащата държава или постоянно живеят в нея, с изключение на разпоредбата на т. 3 на чл. 37 на тази конвенция.

2. Членовете на семейството на член на консулството, който не е гражданин на приемащата държава или който постоянно живее в тази държава, както и членовете на семейството на член на консулството, които са граждани на приемащата държава или постоянно живеят в тази държава, не се ползват от никакви привилегии и имунитети, с изключение на разпоредбата на т. 3 на чл. 37 на тази конвенция.

3. С изключение на разпоредбата на т. 3 на чл. 37 на тази конвенция на членовете на частния домашен персонал не се предоставят никакви привилегии и имунитети, предвидени от тази конвенция.

Наследяване на член на консулството или на членове на неговото семейство

Член 44

В случай на смърт на член на консулството или на член на неговото семейство приемащата държава:

а) разрешава изнасянето на движимото имущество на починалия, с изключение на имуществото, което е придобито в приемащата държава и което е обект на забрана за износ в момента на смъртта;

b) не събира никакви държавни, районни или общински данъци и такси върху наследството или за прехвърляне на движимо имущество, което се намира в приемащата държава единствено поради пребиваването в тази държава на починалото лице като член на консулството или член на семейството на член на консулството.

Начало и край на консулските привилегии и имунитети

Член 45

1. Всеки член на консулството се ползва от привилегиите и имунитетите, предвидени от тази конвенция, от момента на влизането му на територията на приемащата държава, пътувайки, за да заеме своя пост, или ако той вече се намира на тази територия, от момента, когато той е пристъпил към изпълняване на длъжността си в консулството.

2. Членовете на семейството на член на консулството, както и членовете на неговия частен персонал се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени от тази конвенция, от момента на предоставянето на члена на консулството на привилегии и имунитети в съответствие с т. 1 на този член или от момента на влизането им на територията на приемащата държава или от момента, когато те са станали членове на неговото семейство или на неговия частен персонал в зависимост от това, което е станало по-късно.

3. Когато функциите на член на консулството се прекратят, неговите привилегии и имунитети,а също така привилегиите и имунитетите на членовете на неговото семейство или на членовете на частния му персонал се прекратяват обикновено в момента, когато даденото лице напуска приемащата държава или след изтичането на разумен срок, за да направи това, в зависимост кой от тези моменти ще настъпи по-рано, но до това време те продължават да съществуват. Що се отнася до лицата, посочени в т. 2 на този член, техните привилегии и имунитети се прекратяват, когато те престанат да бъдат членове на семейството на член на консулството или напуснат работата си при него с уговорката обаче, че ако такива лица имат намерение да напуснат приемащата държава в течение на разумен срок, техните привилегии и имунитети се запазват до момента на тяхното заминаване.

4. В случай на смърт на член на консулството членовете на неговото семейство продължават да се ползват от предоставените им привилегии и имунитети до момента на напускането от тях на приемащата държава или до изтичането на разумен срок за напускане на приемащата държава в зависимост кой от тези моменти ще настъпи по-рано.

Отказ от привилегии и имунитети

Член 46

1. Изпращащата държава може да се откаже по отношение на член на консулството от привилегиите и имунитетите, посочени в чл. 35, 36 и 37 от тази конвенция.

2. С изключение на случая, предвиден в т. 3 на този член, отказът винаги трябва да бъде изричен и за него трябва да бъде съобщено на приемащата държава в писмена форма.

3. Завеждане на дело от член на консулството, когато той би могъл да се възползва от съдебния имунитет съгласно чл. 36 на тази конвенция, го лишава от правото да се позовава на съдебния имунитет по отношение на който и да е насрещен иск, непосредствено свързан с основния иск.

4. Отказът от съдебен имунитет при гражданско или административно дело не означава отказ от имунитета по отношение на изпълнение на съдебно решение, за което се изисква отделен писмен отказ.

Уважаване на законите и правилниците на приемащата държава

Член 47

1. Всички лица, на които в съответствие с тази конвенция се предоставят привилегии и имунитети, са длъжни, без да се накърняват техните привилегии и имунитети, да уважават законите и правилниците на приемащата държава, включително законите и правилниците, регулиращи пътното движение. Те са длъжни да се въздържат от намеса във вътрешните работи на приемащата държава.

2. Консулските помещения не могат да се използват за цели, несъвместими с изпълнението на консулските функции.

3. Консулството, членовете на консулството и членовете на техните семейства са задължени да спазват законите и правилниците на приемащата държава по отношение на застраховането на превозните средства.

Изпълнение на консулски функции от дипломатическото представителство

Член 48

1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат, доколкото контекстът позволява това, и в случаите на изпълнение на консулски функции от дипломатическото представителство.

2. Пълното име на членовете на дипломатическото представителство, които са натоварени с изпълнението на консулските функции на представителството, се съобщават на Министерството на външните работи на приемащата държава или на органа, посочен от това министерство,

3. При изпълнението на консулските функции дипломатическото представителство може да се обръща:

а) към местните органи на консулския окръг;

b) към централните органи на приемащата държава, ако това не противоречи на законите, правилниците и обичаите на приемащата държава или на съответните международни споразумения.

4. Привилегиите и имунитетите на членовете на дипломатическото представителство, посочени в т. 2 на този член, продължават да се регулират от нормите на международното право относно дипломатическите отношения.

Ратификация, влизане в сила, денонсиране

Член 49

1. Тази конвенция подлежи на ратификация и влиза в сила на тридесетия ден от деня на размяната на ратификационните документи.

2. Тази конвенция се сключва за неопределен срок. Всяка една от договарящите страни може да я денонсира, като уведоми в писмена форма по дипломатически път другата договаряща страна. В този случай действието на конвенцията се прекратява след изтичането на шест месеца от деня на уведомлението за нейното денонсиране.

3. От деня на влизане в сила на тази конвенция се прекратява действието в отношенията между Република България и Република Молдова на Консулската конвенция между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики, подписана в Москва на 6 май 1971 г.

Съставена в София на 17 април 1996 г. в два екземпляра, всеки един от които на български и молдовски език, като и двата текста имат еднаква сила.