Държавен вестник, брой 129 от 4.XI

На основание чл. 7, ал. 1 от Закона за далекосъобщенията

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

Р Е Ш И:

1. Приема Секторната политика в далекосъобщенията на Република България съгласно приложението.

2. Приема Ценовата политика за определяне на цените на обикновената телефонна услуга, предоставяна чрез фиксираната телефонна мрежа на "Българска телекомуникационна компания" - ЕАД, и за предоставяне на линии под наем при публично известни условия.

3. Секторната политика в далекосъобщенията на Република България да се обнародва в 15-дневен срок в "Държавен вестник".

2. ЦЕЛИ НА СЕКТОРНАТА ПОЛИТИКА В ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА

"Осигуряването на съвременни, ефективни и качествени далекосъобщителни услуги представлява важен елемент за цялостното развитие на страната. Следвайки общите закономерности и тенденции в Европа и в света, за постигането на тази цел политиката в далекосъобщенията ще бъде свързана предимно с бързата адаптация към условията на свободен и конкурентен пазар. Това ще стане чрез ускоряване на реформата за преминаване на съобщителната инфраструктура и услуги към работа в истински пазарни условия, чрез осигуряването на равен достъп на всеки потребител на икономически обосновани и достъпни цени." Този текст в програмата на българското правителство ясно дефинира основните цели на развитието на българските далекосъобщения, които цели са в пълно съответствие с приоритетните направления на интегрирането на Република България в европейските далекосъобщителни структури.

Отчитайки поставената от правителството главна цел за осигуряване на широк достъп на населението до максимално възможен брой съвременни, ефективни и качествени далекосъобщителни услуги, предоставяни на достъпни цени, Комитетът по пощи и далекосъобщения въведе и прилага като основни подходи в развитието на далекосъобщителния пазар принципите на демонополизация, либерализация, конкуренция и създаване на условия за навлизане на чужди инвестиции.

Като се има предвид, че това трябва да се извърши в условията на преход от централизирана към пазарна икономика, че новият Закон за далекосъобщения отговаря до голяма степен на европейските изисквания, но останалата нормативна база е неадекватна на новите условия и че присъединяването на Република България към Европейския съюз е приоритет за правителството, основните цели, които трябва да се постигнат в процеса на реформата в далекосъобщителната сфера, са:

- разработване и приемане на цялостна нормативна база, правила и процедури, съответстващи на новите условия и хармонизирани с тези на Европейския съюз;

- либерализация на телекомуникационния пазар чрез премахване на монопола при предоставяне на далекосъобщителни услуги;

- осигуряване на равнопоставеност на всички участници в пазара на далекосъобщителни услуги и създаване на структури и правила на поведение, осигуряващи лоялна конкуренция.

В хода на изпълнение на основните цели трябва да се създадат предпоставки за:

* бързо развитие, модернизация и обновяване на съществуващата далекосъобщителна инфраструктура, рязко повишаване на качеството на далекосъобщителните услуги и превръщане на България в център на международен далекосъобщителен трафик;

* навлизане на чужди инвестиции и активно участие на българския национален капитал;

* въвеждане на нови съвременни услуги за населението и бизнеса;

* приоритетно задоволяване на потребностите от далекосъобщения за управлението, сигурността и отбраната на страната;

* осигуряване на необходимата инфраструктура за осъществяване на далекосъобщенията при извънредни обстоятелства - крупни аварии, стихийни бедствия, катастрофи и др., и ликвидиране на последствията от тях;

* развитие на далекосъобщителен сектор на нивото на европейските стандарти с оглед на бъдещата интеграция в Европейския съюз;

* преминаване към разходноориентирани цени за всички далекосъобщителни услуги и недопускане на нелоялна конкуренция;

* преход от либерализация към пълна демонополизация на пазара след 2002 г. (след изтичане на срока на изключителните права на "БТК" - ЕАД, върху фиксирана мрежа и обикновената телефонна услуга);

* преход към информационно общество и развитие на мултимедийни услуги за обмен на данни, текст, звук и образ. Конкретно в краткосрочен план (1998-1999 г.) това означава:

* приемане на Закон за далекосъобщенията до средата на 1998 г.;

* разделяне на политическите от регулаторните функции и създаване на регулаторен орган в областта на далекосъобщенията;

* разработване и прилагане на действен регулаторен механизъм за строг контрол върху изпълнението на лицензиите и предотвратяване на незаконното осъществяване на далекосъобщения, за осигуряване на необходимото качество на предлаганите услуги и защита на потребителите;

* завършване процеса на приватизация на Българската телекомуникационна компания;

* осигуряване на честотен ресурс за нови приложения на безжични наземни и спътникови съобщения, както и за радио- и телевизионното разпръскване с национално, регионално и местно покритие;

* насърчаване въвеждането на нови технологии за безжични съобщения, развитие на спътникови мрежи и предоставяне на услуги чрез тях;

* модернизация на магистралната транзитна далекосъобщителна мрежа в национален мащаб и по всички международни направления;

* осигуряване на условия за реализация на проекти, свързани с изграждане на високоскоростни магистрали за мултимедийни услуги и информационен обмен. Постигането на посочените цели, свързано с преструктурирането на сектора, работата в условия на пазарна икономика, въвеждането на нови технологии и нови далекосъобщителни услуги, ще наложи много по-високи изисквания към човешкия потенциал в отрасъла, създаване на мениджърски умения в ръководните кадри на всички нива, възможност за оценка и подбор на висококвалифицирани специалисти и тяхната мотивация, за да се постигне ефикасност в работата на сектора като цяло.

3. ПРАВНА И РЕГУЛАТОРНА РАМКА

3.1. Правна рамка

За да се реализират докрай целите на секторната политика в далекосъобщенията, тя трябва да се провежда на основата на нормативна база, адекватна на новите условия и хармонизирана със законодателството на ЕС.

Със Закона за далекосъобщенията се определят основните принципи, на които следва да се подчини организацията и осъществяването на далекосъобщенията в Република България. Тези принципи са:

* провеждане на политика на либерализация и конкуренция при изграждането, поддържането и използването на далекосъобщителни мрежи и/или предоставяне на далекосъобщителни услуги, като временно резервирани останат само фиксираната инфраструктура и обикновената телефонна и телеграфната услуга;

* изграждане на стабилна регулаторна рамка за осъществяване на далекосъобщенията на основата на лицензии (индивидуални и общи) и на свободен режим, определяне на основните принципи на лицензиране, начини на издаване, контрол, изменение, прекратяване и отнемане на лицензиите;

* пълна откритост и широко използване на принципа на консултативност при вземане на политически решения за развитието на далекосъобщенията и при реализация на регулаторните принципи;

* предоставянето на услуги от обществените далекосъобщителни оператори, както и взаимното свързване на мрежите да се извършва при публично известни условия и равнопоставеност на потребителите;

* запазване на изключителни права до 2003 г. само върху обикновената телефонна услуга и фиксираната далекосъобщителна мрежа; предоставянето да се извършва от определения като основен обществен далекосъобщителен оператор - "БТК" - ЕАД, на който се възлага да управлява, стопанисва и развива националните далекосъобщителна телефонна и телеграфна мрежа и да осигурява всеобщо предлагана услуга;

* националният план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти да се осъществява от постоянно действащ орган към Министерския съвет, а управлението на радиочестотите и радиочестотните ленти за граждански нужди - от независимия регулаторен орган;

* регулирането на цените на резервираните далекосъобщителни услуги да се извършва на базата на ясен и публично известен механизъм с цел предотвратяване на създаването или злоупотребата с монополно положение, предотвратяване на нелоялната конкуренция и защита на потребителите;

* задължително одобряване на типа и маркиране на крайните устройства, подлежащи на свързване към обществените далекосъобщителни мрежи;

* дефиниране и публично оповестяване на функциите и правомощията на органите, осъществяващи политиката и регулирането в областта на далекосъобщенията;

* извеждане на функциите по управление на държавната собственост извън регулаторния орган;

* регламентиране на административнонаказателни разпоредби и начините на тяхното прилагане.

Цялостната нормативна база на далекосъобщенията, включително и новият Закон за далекосъобщенията, трябва да е в съответствие както с общото законодателство на страната, така и с принципите на законодателството на Европейския съюз. Тя трябва да стимулира развитието на далекосъобщителния сектор, като създаде ясни правила на взаимоотношенията между участниците на пазара. Стабилният правен режим е основна предпоставка за появата на по-голям брой далекосъобщителни оператори и разширяване обхвата на предлаганите услуги, за включването на наши и чуждестранни компании в далекосъобщителната дейност, за приток на капитали, предоставяне на нови технологии, ноу-хау, за защита на националните интереси и интересите на потребителите и ще даде възможност да продължи ускореното модернизиране на далекосъобщенията в България.

3.2. Регулаторна рамка

Регулаторната рамка има за задача да администрира правните постановки в далекосъобщенията, като създава документи, съдържащи правила и процедури за прилагане на приетите правни актове. Чрез регулаторната рамка се уреждат взаимоотношенията между:

* държавата (в лицето на определен орган на изпълнителната власт в областта на далекосъобщенията, понастоящем КПД);

* независимия регулаторен орган;

* далекосъобщителните оператори (оператори на обществени и обособени мрежи);

* лицата, които предоставят далекосъобщителни услуги;

* потребителите на далекосъобщителни услуги;

* производителите на далекосъобщително оборудване;

* доставчиците на далекосъобщително оборудване.

Основните принципи на регулиране в далекосъобщенията са заложени в Закона за далекосъобщенията и са насочени към осигуряване на:

* прозрачност към обществеността на процесите на вземане и осъществяване на регулаторните решения;

* обективно и равнопоставено третиране на субектите на регулация;

* отговорност в действията на регулаторния орган с осигурена възможност за обжалване на решенията;

* консултативност, при която трети страни, заинтересувани от регулаторните решения, да имат възможност да ги коментират;

* минимализъм, т.е. свеждане на регулаторните изисквания до минимално необходимото, но достатъчно ниво на администриране;

* бързо вземане на решения и премахване на бюрократичните бариери за излизане на далекосъобщителния пазар.

Следователно цялостната регулаторна рамка трябва да бъде стабилна, ясна, обективна и публично известна, да създава подходяща среда за лоялна конкуренция, да бъде съобразена с особеностите на развитието на далекосъобщителния сектор в нашата страна и да бъде в съответствие с препоръките и изискванията на директивите и другите основни документи на ЕС.

3.3. Органи за управление и регулиране на далекосъобщенията

Структурната реформа в далекосъобщителния сектор започна през 1991 г. с разделяне на държавните от стопанските функции като първа необходима стъпка, продължавайки през 1992 г. с разделяне на далекосъобщенията от пощенските съобщения. Така държавните функции бяха поверени на КПД, а стопанските функции - на две самостоятелни компании: "БТК" - ЕАД, и "Български пощи" - ООД, работещи по Търговския закон.

На Комитета по пощи и далекосъобщения като орган на Министерския съвет са възложени функциите по:

* разработване и провеждане на секторната политика в далекосъобщенията;

* регулиране в областта на далекосъобщенията;

* представителство на държавата собственик в търговските дружества с държавно участие.

За подпомагане на КПД при изпълнение на неговите контролни функции в края на 1992 г. беше създадена Държавната инспекция по съобщенията (ДИС).

Докато в началния етап на реформата беше напълно допустимо един държавен орган да съчетава трите изброени по-горе функции, то с развитие на пазарните отношения и с все по-широкото въвеждане на либерализацията и конкуренцията на далекосъобщителния пазар назря необходимостта от разделяне на тези функции. За един преходен период КПД беше институция, формираща както секторната политика в далекосъобщенията, така и регулираща далекосъобщителния пазар.

С влизането в сила на Закона за далекосъобщенията ще се извърши следващата стъпка на структурната реформа в сектора, а именно разделянето на функциите на държавното управление от тези на регулиране на далекосъобщителния пазар. Функциите на държавното управление (т.е. създаването и провеждането на секторната политика, която ще се утвърждава от Министерския съвет, и упражняване правата на едноличния собственик на капитала в еднолични търговски дружества, както и в търговски дружества, в които държавата е съдружник или акционер) ще се изпълняват от КПД, а функциите по регулиране и контрол в далекосъобщенията ще се поемат от друг самостоятелен орган. Поради спецификата на проблемите, свързани с честотния спектър, функциите по управлението му трябва да се възложат на междуведомствен орган, в който да участват съответните заинтересувани ведомства. За целите на държавната администрация по далекосъобщения се предвижда да се създаде Научноизследователски център за изготвяне анализи и проекти, свързани с развитието на далекосъобщителния сектор.

Като последен етап в преструктурирането на сектора би следвало да се извърши отделяне на функциите по създаване и провеждане на секторната политика от функциите на държавата собственик, като по този начин ще се осигури независимост при вземането на политически решения за развитие на сектора от решенията по управление на държавната собственост.

4. ОСНОВНИ ВЪПРОСИ НА РАЗВИТИЕ НА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА В ЕТАПА НА РЕФОРМАТА

4.1. Хармонизиране с европейското законодателство

Приемането на Република България за член на ЕС като приоритет в политиката на българското правителство предполага изпълнението на изискванията за членство, намерили отражения в Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни членки, от една страна, и Република България, от друга (ДВ, бр. 33 от 1993 г.). Член 83 от това споразумение третира въпросите, свързани с развитието на българските далекосъобщения.

Реформата в далекосъобщенията в България следва общите тенденции на процесите, протичащи в напредналите страни. В изпълнение на една от основните цели на далекосъобщителната политика за "разработка и приемане на цялостна нормативна база, правила и процедури, съответстващи на новите условия и хармонизирани с тези на Европейския съюз", в Комитета по пощи и далекосъобщения се изпълняват редица дейности в тази насока, една от които е разработването, публикуването и периодичната актуализация на документа "Секторна политика в далекосъобщенията". Постановките на този документ са в основата и на всички документи, свързани с изпълнението на програмата по асоцииране в областта на далекосъобщенията. В етап на обсъждане са предложения за документите на ЕС (директиви, решения и резолюции), които трябва да бъдат въведени в действие в нашата страна в изпълнение на изискванията за хармонизация, като едновременно с това се определят и сроковете за въвеждане, съобразени със спецификата на националното развитие. Въвеждането в действие обаче изисква наличие на единен подход, т.е. Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция би следвало да разработи рамка, валидна за всички сектори на икономиката, която да определя начините и видовете актове, с които ще се извършва хармонизирането на българското законодателство с европейското. Приложение № 1 съдържа списък на актовете на ЕС в областта на далекосъобщенията, които поетапно трябва да намерят място в българското законодателство.

Измежду проблемите с особено значение са тези, свързани с. прилагането на европейските постановки за либерализация на пазара, от една страна, и осъществяване на всеобщо предлаганата услуга - от друга, за осигуряване на отвореност на далекосъобщителните мрежи и взаимното им свързване в технически и търговски аспект, за ефективното използване на ограничените честотни и номерационни ресурси и не на последно място - въпросът за цените на далекосъобщителните услуги в условията на преход към конкурентен пазар, балансът между икономическата рентабилност и социалният аспект при предоставяне на далекосъобщителните услуги. Тези и други въпроси, свързани с развитието на далекосъобщенията в условия на преход, са разгледани по-долу.

4.1.1. Всеобщо предлагана услуга

В условията на преход към пазарна икономика и постепенно въвеждане на конкуренция на пазара на далекосъобщителни услуги важно място в далекосъобщителната политика е отделено на целта за осигуряване предоставянето на една услуга или на съвкупност от услуги, назовани "всеобщо предлагана услуга". Всеобщо предлаганата услуга в далекосъобщенията е едно динамично и развиващо се понятие, което понастоящем обхваща един минимален, предварително определен пакет от най-масовите жизненоважни за обществото далекосъобщителни услуги с дефинирано качество, които са достъпни за всички потребители независимо от тяхното географско разположение и които в контекста на специфичните национални условия се предоставят на приемлива цена, но то се разширява в хода на развитието на технологиите и икономиката на една страна. Следователно тази услуга или съвкупност от услуги може да има по-различен статут спрямо останалите, тъй като се счита, че чрез нея се задоволяват специфични потребности на обществото или на определени категории от него от далекосъобщителни услуги.

В документите на Европейския съюз се подчертава, че "конкуренцията не трябва да се ограничава само до икономическата рентабилност, а трябва да се имат предвид потребностите на всички граждани" и че "предоставянето на всеобщо предлагана услуга в далекосъобщенията е от изключително значение за обвързване на икономическите и социалните цели, за баланса между провежданата либерализация и потребността от поддържане на основни, жизнено необходими далекосъобщителни услуги за цялото общество".

Задължение да предоставя всеобщо предлагана услуга по принцип има всеки оператор на обществена фиксирана телефонна мрежа, който желае и е в състояние да предостави услугата на територията на цялата страна и обикновено това е основният обществен далекосъобщителен оператор в една страна. В условията на конкуренция това задължение може да се разпредели между участниците на пазара съобразно предварително известни условия и правила за компенсиране на загубите от предоставянето на услугата, тъй като това задължение е свързано и с осигуряване на услугата в райони и за потребители, които са икономически нерентабилни, например:

* по-изолирани места, обикновено отдалечени селски, планински или гранични райони;

* потребители с ниски доходи, или

* специфични съоръжения за инвалиди.

Всяка страна има правото сама да определи и регулира обхвата, нивото (географското покритие), параметрите на качеството и приемливостта на цените на всеобщо предлаганата услуга. На този етап у нас всеобщо предлагана услуга е само обикновената телефонна услуга.

Проблемът за определяне на обхвата и параметрите на всеобщо предлаганата услуга в нашата страна е в процес на разработка и в настоящия документ се посочват само някои основни принципи, съобразени със съответните постановки от документите на ЕС. Както бе посочено в увода, отчитайки важността на проблема от икономически и социален аспект, се предвижда да се издаде отделен документ за политиката и въвеждане в действие на механизмите на всеобщо предлаганата услуга.

За България в средносрочен аспект всеобщо предлаганата услуга ще трябва да обхване следния минимален пакет услуги:

* обикновената телефонна услуга (селищна, междуселищна и международна), предоставена чрез фиксираната далекосъобщителна мрежа;

* безплатно ползване на националните услуги за спешна помощ (Бърза помощ, полиция, пожарна и др. от този характер);

* достъп до оператор (за междуселищни и международни телефонни услуги);

* справки за телефонни номера на абонати от фиксираната телефонна мрежа, вкл. телефонни указатели;

* достъп до обикновената телефонна услуга чрез обществени телефони, работещи с монети или карти (кредитни или фонокарти), по цялата територия на страната, монтирани на подходящи места, в т.ч. и безплатен достъп, т.е. без монета или ползване на карта, до националните услуги за спешна помощ;

* услуги при специални условия за потребители със специфични социални потребности и/или улеснения (за осигуряване на достъп до услугата) за абонати - инвалиди;

* достъп на потребителите до публикувана информация относно цените на услугите, качество на услугите и степен на изпълнение на поетите от съответния оператор ангажименти за качество на услугите.

Задължение да предоставя всеобщо предлагана услуга (обикновената телефонна услуга) засега има основният обществен далекосъобщителен оператор - "БТК" - ЕАД.

Географското покритие за обикновената телефонна услуга за страната е добро в сравнение с повечето централни и източноевропейски страни - 80,75 % от домакинствата разполагат с телефон, плътността на обществените телефони е 1,49 на 1000 жители, което означава, че по този показател и в бъдеще "БТК" - ЕАД, няма да има сериозни затруднения да изпълнява задълженията си.

Качеството на услугата обаче трябва да е приоритет за националния регулатор, като в лицензията на "БТК" - ЕАД, се заложат конкретни задачи по отношение на параметрите на качество на телефонната услуга. При формулирането на тези изисквания трябва да се имат предвид и постановките на съответните текстове и приложенията на Директивата за взаимно свързване на Европейската комисия.

За да се изпълни пълноценно задължението за предоставяне на всеобщо предлаганата услуга, трябва да се намери подходящо решение за финансиране на услугата, когато обслужването на нерентабилни икономически области и потребители представлява значително бреме за обществен далекосъобщителен оператор (или и за други оператори, поели такова задължение), като същевременно не се влиза в противоречие с процесите на лоялна конкуренция. В документите на Комисията на ЕС, както и в други материали се предлагат различни препоръки и механизми за тази цел. Имайки предвид реалното положение на българския далекосъобщителен пазар в момента и в близко бъдеще, е необходимо:

* през периода 1998 - 1999 г. да бъде изготвен и предоставен за обществено обсъждане разширен документ по предоставянето на всеобщо предлаганата услуга, който да отрази максимално възможно постановките на ЕС;

* до средата на 1999 г. в "БТК" - ЕАД, да бъдат създадени необходимите предпоставки за получаване на разчети за нетните разходи по предоставяне на всеобщо предлаганата услуга в съответствие с постановките в документите по този проблем на ЕС;

* на базата на постановките и резултатите от обсъждането и разчетите на БТК националният регулаторен орган в съответствие с документите на ЕС да разработи схема за финансиране на всеобщо предлаганата услуга в икономически нерентабилни райони; в схемата да се оценят и вариантите за участие на другите оператори във финансирането или предоставянето на услугата;

* да започне подготовка за въвеждане на механизмите за финансиране на всеобщо предлаганата услуга в условията на конкурентен пазар (след 2002 г.).

4.1.2. Взаимно свързване на мрежи

Изграждането на конкурентен общоевропейски далекосъобщителен пазар е немислимо без въвеждането на общи хармонизирани принципи и условия за отвореност на далекосъобщителните мрежи, т.е. осигуряване на ефикасен достъп до тези мрежи и по-специално до фиксираната обществена телефонна мрежа чрез регламентиране на техническите интерфейси, условия за ползване и тарифните принципи.

Политиката в областта на отвореността на далекосъобщителните мрежи и тяхното взаимно свързване следва принципите и постановките, залегнали в съответните директиви на ЕС.

Взаимното свързване означава физическото и логическото свързване на далекосъобщителните мрежи, за да е възможно потребители от една мрежа да се свързват с потребители от друга мрежа, както и да имат достъп до услугите на другата мрежа. Въпросите на взаимното свързване обхващат не само техническите, но и търговските аспекти на това взаимодействие.

В условията на либерализация на далекосъобщителния пазар и постепенно въвеждане на конкуренция на далекосъобщителните услуги много важно е да се създадат хармонизирани изисквания за:

* техническите интерфейси на крайното оборудване и преносните системи за свързване към обществените мрежи и/или взаимодействие на услугите;

* експлоатацията - максимално време за предоставяне на услугата, специфицирано качество на услугата, вкл. качество на предаване, параметри по поддръжка и възможности за съобщения за повреди по мрежата;

* ползването - условия за препродажба на капацитет, условия за съвместно ползване и условия за взаимно свързване с обществени и частни мрежи;

* тарифни принципи.

За целта е необходимо да се разработят съответни мерки. Взаимното свързване на мрежите е изискване в рамковата Директива на ЕС за осигуряване на отвореност и ефикасен достъп до и използване на съществуващите и новосъздавани мрежи както от новите оператори на услуги, така и от потребителите на тези услуги, спазвайки принципите на равнопоставеност, прозрачност, публичност и недискриминираност.

Взаимното свързване се осъществява на договорна основа между самите оператори, с които се уреждат техническите и финансовите взаимоотношения, като например договаряне на таксата за свързване, която трябва да отразява разходите по взаимното свързване, избор на "точката за взаимно свързване", дефиниране на адекватни технически стандарти и интерфейси, организационни процедури за работа с основния оператор, присвояване на номера и др. В случай, че не бъде постигнато споразумение между операторите за условията и реда за достъп, националният регулатор е задължен да разреши спора.

В интерес на националната сигурност и отбраната на страната националният регулаторен орган съвместно с Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи определя условията и реда за взаимното свързване на техните мрежи (в т.ч. и полевите) с обществените далекосъобщителни мрежи.

4.1.3. Управление на радиочестотния спектър

До приемането на Закона за далекосъобщенията управлението на радиочестотния спектър се осъществяваше от Междуведомствената комисия по радиочестотите (МКРЧ). Съставът на комисията се определяше от Министерския съвет, а работата й се ръководеше от председател, който по право бе председателят на Комитета по пощи и далекосъобщения. Междуведомствената комисия по радиочестотите разработваше таблица за разпределение на радиочестотните ленти на територията на Република България между заинтересуваните ведомства въз основа на Международния правилник за радиосъобщенията и на приетите препоръки на международните организации, в които страната членува.

Тъй като радиочестотният ресурс е ограничен, новият закон предвижда постояннодействащ орган към Министерския съвет да осъществява суверенните права на държавата върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения. Този орган ще разработва и провежда държавната политика по разпределение на радиочестотния спектър и ще утвърждава Националния план за разпределение на честотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти, предназначени за граждански нужди, за нуждите на отбраната и сигурността и за съвместно ползване.

Националният регулаторен орган ще осъществява управлението на разпределения радиочестотен спектър за граждански нужди, международното координиране на планираните честотни ленти и радиочестоти за всички радиослужби и ще регистрира в международните организации по далекосъобщения координираните радиочестотни ленти и радиочестоти за всички радиослужби, като вътрешното координиране на планираните радиочестоти и радиочестотни ленти ще се съгласува с органите, осигуряващи отбраната и сигурността на страната, с цел защита на националната сигурност.

Политиката по осигуряване на радиочестотния спектър ще е насочена към хармонизиране използването на честотния ресурс с приетото в ЕС разпределение на честотите с цел предоставяне на общоевропейски услуги, което до голяма степен е отразено в приложение № 3.

4.1.4. Номерация, разпределение и присвояване на номера/кодове

Глобалното номерационно пространство представлява ограничен ресурс, чието разпределяне е обект на сериозни разисквания и сблъсък на интереси на международно равнище. Осигуряването на прозрачност, равнопоставеност и обективност при разпределението на номерата/кодовете е ключово изискване за провеждане на политиката за либерализация на далекосъобщителния сектор.

През 1997 г. започна подготовка за разработване на нов актуализиран номерационен план на страната, отчитащ процесите на либерализация на услугите и инфраструктурата. Новият номерационен план ще бъде съобразен с постановките, заложени в Зелената книга за номерацията, със съответните директиви на Комисията на ЕС, както и с препоръките на ECTRA (РТ-N) и становищата на Европейския форум по номериране. Тези действия целят постигане на бърза реализация на паневропейски услуги, номерирани от Европейското телефонно номерационно пространство, и подготовка за осигуряване на необходимия номерационен ресурс при по-нататъшната либерализация на далекосъобщителните услуги.

В контекста на директивите на ЕС се предвижда управлението на номерационния ресурс и присвояването на кодове за новите либерализирани далекосъобщителни мрежи и за някои услуги да се извършват от независимия регулаторен орган, а абонатните номера в рамките на тези мрежи да се присвояват от съответните оператори на базата на равнопоставеност и ясно определени прозрачни условия.

България е една от първите страни, които подкрепиха инициативата на СЕРТ/ЕСТRА/ РТ-N (работната група на СЕРТ/ЕСТRА по въпросите на номерирането) за бъдещите паневропейски услуги да се използва международен код 388. Поради наличието на различни интереси по отношение на разпределянето на номерационното пространство, представляващо ограничен ресурс, възприемането на всяка нова идея, както тази с код 388, е обект на продължителни обсъждания и спорове. За момента съществува само временно решение на въпроса - за една година, като разискванията в IТU-Т продължават.

В страната е въведена в действие Директива 92/264/ЕЕС относно използването на стандартен код за международно избиране.

В процес на разработване е комплексната задача за организиране на единен достъп до услугите за повикване по спешност и въвеждане на единен европейски номер за повикване (112) за цяла Европа,която ще стартира с пилотен проект в София.

В Зелената книга по номерационна политика за далекосъобщителните услуги от ноември 1996 г. се посочва, че развитието на ИНТЕРНЕТ-услугите поражда спор относно необходимостта от регулаторна намеса при даване на имена и адреси в ИНТЕРНЕТ. Ще се следи работата на европейските организации (ЕТО/СЕРТ и Комисията на ЕС) относно решение и/ или препоръки по този спорен засега въпрос и ще се вземат мерки, ако е необходимо. В областта на адресацията на областите (dоmains) в ИНТЕРНЕТ се подкрепя принципът на международно признатата и прозрачна система DNS (Domain Name System).

4.1.5. Осигуряване на достъп и обслужване на повикванията към службите за спешна помощ

Либерализацията на далекосъобщителните услуги налага своя отпечатък и върху едно традиционно и неотменно изискване, предявявано досега само към монополния далекосъобщителен оператор - осигуряване на достъп и обслужване на повикванията към службите за спешна помощ - полиция, Бърза помощ, противопожарна охрана, КАТ и др. Появата на нови обществени телефонни оператори (за момента това са операторите на мобилни телефонни връзки) наложи формулиране на единен подход по отношение на налагането на такива изисквания за безплатен достъп до спешните услуги, който предвижда в лицензиите на всички оператори, предоставящи обществени телефонни услуги, да залегне клауза, задължаваща ги да осъществяват този достъп.

Същевременно на европейско равнище политиката на обслужване на спешните повиквания през последните няколко години претърпя развитие, отразено в Решение 91/396/ЕЕС на Съвета на ЕО от 29 юли 1991 г. за въвеждане на единен европейски номер 112 за спешни повиквания и постепенното му възприемане от всички европейски страни. България, която е поела задължения за хармонизиране на своето законодателство с европейското, е длъжна да въведе този номер заедно с всички други необходими действия за ефективното му използване. За целта е необходимо проблемът да бъде разработен в организационен и в технически аспект, т.е.:

* да се разработят изисквания и проект на единна система за обслужване на спешните повиквания по територията на цялата страна;

* да се изгради съответната инфраструктура за работа на системата.

Направените проучвания потвърдиха, че изпълнението на това задължение изисква тясна координация на дейността на различните ведомства - КПД (или бъдещите органи по управление и регулиране на далекосъобщителните дейности), "БТК" -ЕАД, МВР, МО, МЗ, тъй като се налага да бъдат проучени съществуващите функции и начин на работа и да бъде използвана инфраструктура от посочените по-горе служби, като се вземат предвид и проектите в процес на реализация. Следователно абсолютно наложителна е съвместна работа на съответните компетентни лица от тези ведомства, за да бъде разработен проект, отговарящ на изискванията и приемлив за всички участващи и заинтересувани.

До пълното изграждане на системата достъпът до услугите за спешни повиквания ще продължи да бъде осъществяван по възприетия досега начин, т.е. ще продължат да се използват наличните отделни номера за повикване на всяка от тези служби.

Имайки предвид взетото политическо решение, утвърждаващо въвеждането на общоевропейския номер 112 за спешни повиквания, отговорността за изпълнението на тази задача от общонационално значение, свързана с изпълнение на ангажиментите по интеграцията в европейските структури и срещаните затруднения, КПД направи предложение до Съвета по европейска интеграция за сформиране на Междуведомствена работна група с представители от посочените ведомства, която да разработи единно и взаимноприемливо решение за подходите - технически и организационни, за решаване на проблема.

4.1.6. Качество на услугите

Качеството на услугите е важен аспект на далекосъобщителните услуги, един от факторите, повишаващи търсенето. Осигуряването на качеството на услугите е една от главните цели на далекосъобщителната политика, на регулаторната дейност и на обществените оператори.

Като се има предвид, че обикновената телефонна услуга като всеобщо предлагана услуга за страната е най-разпространената и ползвана далекосъобщителна услуга, целесъобразно е постигането на следните цели:

* намаляване на повредите по линиите;

* осигуряване на по-висок процент успешни повиквания;

* осигуряване на капацитетни възможности за задоволяване на потребностите от нови линии в рамките на целесъобразен период от време.

Постигането на тези цели е възможно чрез:

* определяне на минимален набор от показатели за качество на услугата и параметрите на тези показатели, които трябва да се постигнат като задължение, включено в лицензията на БТК;

* постепенно подобряване нивото на параметрите на показателите за петгодишен период от датата на въвеждането им;

* осигуряване компенсация на засегнатите от неизпълнението на показателите абонати;

* ежегодно публикуване на резултатите за качеството на услугата, сравнено с минали периоди.

Наложително е използването на механизъм за контрол върху качеството на обикновената телефонна услуга, съответстващ на постановките в Директива 98/10/ЕС. Националният регулаторен орган трябва да насърчава повишаването на качеството на далекосъобщителните услуги, без да налага конкретните средства, с които това може да бъде постигнато.

4.2. Осигуряване на далекосъобщенията при извънредни обстоятелства

Далекосъобщенията обслужват жизненоважни потребности на обществото, в т.ч. някои функции по охрана на обществения ред и дейността при стихийни бедствия и аварии.

Състоянието и развитието на далекосъобщителните мрежи трябва да отговарят на изискванията за устойчиво функциониране в условия на извънредни обстоятелства, като се създават условия и възможности за свързване на съобщителните мрежи на държавните органи, Въоръжените сили и органите на сигурността и обществения ред към обществените далекосъобщителни мрежи в страната.

Понастоящем КПД съгласувано със заинтересуваните ведомства (Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Гражданската защита и др.) регламентира всички въпроси по организацията и отговаря за осигуряването на необходимите далекосъобщения при извънредни обстоятелства.

Комитетът по пощи и далекосъобщения съвместно с Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи планира използването на далекосъобщителната инфраструктура за управлението на страната и Въоръжените сили във военно време и задължава обществените оператори да я поддържат в готовност за устойчиво функциониране.

Изискванията относно дейността и задълженията на далекосъобщителните оператори при извънредни обстоятелства се формулират в законовата уредба и в предоставяните лицензии.

След разделянето на политическите от регулаторните функции дейностите на КПД ще се поемат от специализирания държавен орган по секторна политика в далекосъобщенията.

По-голямата част от далекосъобщителни услуги се извършват от основния национален оператор - "БТК" - ЕАД, към когото се предявяват и редица допълнителни изисквания. При определянето на структурата и параметрите на неговата техническа инфраструктура се отчитат и изискванията на националната сигурност и отбрана. Същото се отнася и за другите далекосъобщителни мрежи.

За изпълнението на задачите, свързани с управлението, сигурността и отбраната на страната, на основния далекосъобщителен оператор се предоставят далекосъобщителни обекти с отбранително предназначение. Основният оператор ги модернизира и поддържа в готовност за осигуряване на далекосъобщения при извънредни обстоятелства. Далекосъобщителните обекти с отбранително предназначение в мирно време се използват за граждански нужди.

Предоставянето на далекосъобщителни услуги в мирно време на държавните ведомства, осигуряващи националната сигурност и отбрана, се извършва по договори с обществените и частните оператори.

Потребностите от далекосъобщителни услуги при търсене и спасяване по море (SAR - Sеаrсh апd Rеsсие) се удовлетворяват чрез Глобалната морска система за бедствие и безопасност (GMDSS - Global Маritime Distress апd Sаfety Sуstет), в която Република България играе важна роля, особено за западния район на Черно море. С реализирането на проектите за газопренасянето и с транспорта на опасни товари по море GMDSS ще придобива все по-нарастващо значение за опазването на човешкия живот, товарите и плавателните съдове, а също и за опазването на околната среда и границите. Потребностите от този вид далекосъобщителни услуги, реализирани в GMDSS, се удовлетворяват от националния морски телекомуникационен оператор Параходство "Български морски флот" съвместно с "БТК" - ЕАД, и другите далекосъобщителни оператори.

Потребности от далекосъобщителни комуникации при извънредни обстоятелства (война, стихийни бедствия, крупни промишлени аварии и други случаи от общонационално значение) се осигуряват от обществените оператори задължително и приоритетно при условия, по ред и в срокове, определени от КПД (или съответния орган за държавно управление), съгласувано с Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и други заинтересувани ведомства.

4.3. Запазване на тайната в далекосъобщенията и защита на личните данни

При предоставяне на далекосъобщителните услуги ще се вземат мерки за гарантиране тайната на разговорите и неприкосновеността на личните данни съобразно принципите на Конституцията на Република България, както и на международните документи в тази област. В регулаторната рамка на далекосъобщенията ще бъдат предвидени мерки за защита по цялата верига на създаване, обработване, разпространение и достъп до информация, като се създадат адекватни правни постановки за защита на информацията и личните данни, както и условия за въвеждане и използване на технически средства и методи за защита на информацията от случайно или неправомерно разрушаване, изменение, неразрешено разкриване или достъп.

При изменение на съществуващите или при съставяне на нови наредби в областта на защитата на данните, разпространявани по далекосъобщителните мрежи, най-строго ще се спазват националното законодателство, разпоредбите на Европейската конвенция за защита на индивидите при автоматичната обработка на лични данни, препоръките на Съвета на Европа и директивите и резолюциите на Комисията на Европейския съюз.

4.4. Ангажименти по либерализация на далекосъобщенията, произтичащи от членството на Република България в Световната търговска организация (СТО)

Секторната политика за либерализация на далекосъобщителния сектор е намерила отражение и в документите, с които Република България бе приета в СТО, а също и в Списъка с ангажименти по либерализация на базовите телекомуникации, представен в Групата по базови телекомуникации на СТО. В рамките на преговорите в СТО както с представители на ЕС, така и на други страни членки бе отчетено, че списъците с ангажиментите на България по либерализацията на далекосъобщителните мрежи и услуги са добре балансирани, с което българският далекосъобщителен пазар се отваря за конкуренция, осигурява се необходимата защита на националните интереси. Документите, свързани с либерализацията на базовите телекомуникации, бяха ратифицирани от Народното събрание през декември 1997 г.

4.5. Приватизация на основния оператор "БТК"-ЕАД

Приватизацията е един от съществените моменти в структурната реформа на сектора.

Понастоящем е в ход приватизацията на основния оператор "БТК" - ЕАД - най-важната стъпка от този аспект на реформата. Закъснението на приватизацията на "БТК" - ЕАД, в сравнение с приватизацията на основните оператори в другите източноевропейски страни се мотивира с необходимостта от време за завършване реализацията на проекта за насложена цифрова далекосъобщителна мрежа DON, обхващаща гръбнака на международната и междуселищната мрежа на "БТК" - ЕАД, и за подготовка на процеса.

През 1996 г. правителството взе решение за частична приватизация на "БТК" - ЕАД. Решението е продиктувано от аргументи, отразяващи както обективните потребности от това действие, така и субективните фактори, свързани с дейността на основния оператор - "БТК" - ЕАД. До момента в "БТК" - ЕАД, са постигнати положителни резултати в развитието на мрежата и услугите. Сериозни проблеми обаче съществуват в развитието на инфраструктурата и в мениджмънта.

Въпреки темповете на обновление и цифровизация остарялата техника в местните мрежи има силно негативен ефект върху цялостното предлагане на услуги на населението. Качеството е далеч под международните норми. Приходите от линия са относително ниски (около 130 - 140 германски марки годишно, като за бизнес абонатите са 330 - 340), което очертава една почти неизменна пропорция, показваща, че 20 на сто от абонатите реализират 80 на сто от приходите.

Съществен проблем както за "БТК" - ЕАД, така и за повечето компании монополисти на далекосъобщителния пазар са небалансираните тарифи. Но решението на този проблем е свързано с деликатния баланс между социалния характер на телефонната услуга и необходимостта от търговско ориентирани подходи. Последното повишение на тарифите в началото на 1997 г. на фона на утежнената икономическа обстановка предизвика спад в трафика, който бе преодолян едва след няколко месеца. Този ефект е напълно логичен, но той дава основание за извода, че ребалансирането на тарифите трябва да се извършва плавно, след детайлно проучване и анализ на протичащите в обществото процеси, за да се осигури необходимото прогнозиране на ефекта от действията.

Новите условия на работа - все по-засилващи се тенденции към конкуренция, дерегулация и ненамеса на държавата в конкретната търговска политика на компанията, показаха, че "БТК" - ЕАД, все още не е готова за работа в такава обстановка. Подходът към потребителите не се основава на принципа на всяка търговски ориентирана компания за привличане на клиенти, за предоставяне на различни опции по отношение на услуги, плащания и създаване на един добър имидж особено сред големите потребители. В редица случаи фактът, че компанията е единствена, без конкуренция, не стимулира интереса към бързото въвеждане и реализация на пазара на новостите, особено когато това не изисква големи инвестиции.

Работата в новите условия поставя и много сериозни изисквания към управлението на компанията. Липсата на опит в условията на търговска ориентираност и конкуренция се отразява върху ефективността на работа. И макар че на сегашния етап информацията за приходите по услуги се събира и обобщава месечно, а за разходите по услуги - тримесечно, необходимо е значително съкращаване на времето за обработка на данните и за усъвършенстване на методиките за разпределяне на приходите и разходите по услуги и дейности. По този начин ще е възможна бърза реакция за елиминиране на кроссубсидирането.

Всичко казано по-горе освен добър мениджмънт изисква и огромни инвестиции в дългосрочен аспект, които нито страната ни, нито операторът могат самостоятелно да осигурят.

Същевременно трябва да се има предвид, че приватизацията на "БТК" - ЕАД, не бива да се отрази негативно върху управлението, сигурността и отбраната на страната.

Изходът от тази сложна ситуация може да се разглежда в три варианта:

* вариант 1, представляващ едно крайно и теоретично решение - запазване на държавния монопол, силно въздействие на държавата по принципа на субсидии и пряко управление на дейността, което е доказало, че е мярка без ефект или само с временен ефект, абсолютно неприемлива и несъответстваща на общото развитие и на целите на държавното управление и на процесите, протичащи в Европа и в света;

* вариант 2 - представляващ решение на другия полюс - въвеждане на пълна конкуренция, включително и за резервирания сектор - решение, което в момента би имало непредвидим изход; тази възможност е била обект на анализи, но отчитайки основни фактори, като незрялост на пазара, реални възможности за нелоялна конкуренция, особености на потреблението, свързани с общото икономическо състояние, опасност от изчезване на универсалната услуга поради непривлекателността на предлагането й на търговска основа и др., решението е неприемливо;

* вариант 3 - на балансираното решение, възприет като подход в настоящия момент - приватизация на основния оператор с даване на изключителните права върху малка, но съществена част от пазара на далекосъобщителните мрежи и услуги. Вариант на приватизация - избор на стратегически партньор.

Избраният от правителството вариант на приватизация със стратегически партньор, с възможност на един втори етап да се реализира и подходът с първоначална продажба на акции на борсата (IPO - Initial Public Offerings) се основава на анализа на конкретната ситуация в двата аспекта - състояние на сектора като цяло и състояние на основния оператор, част от особеностите на който бяха маркирани по-горе. Както се подчертава и в изследванията на финансовите консултанти, този подход би решил основните въпроси от гледна точка на българските интереси както по отношение на мениджмънта, така и по отношение на инвестициите и развитието.

Към стратегическия партньор се поставят и някои съществени изисквания по отношение на неговите прогнози за модернизация на съществуващата и изграждане на нова преносна среда, на по-нататъшно подобряване на международната свързаност, развитие и въвеждане на нови услуги, в по-дългосрочен аспект - модернизация на местната мрежа, увеличаване на телефонната плътност, разширяване на обхвата на универсалната услуга. Правомощията, които ще му бъдат дадени, ще бъдат достатъчни, за да може той да ръководи компанията като търговско дружество в рамките на лицензионните условия и да постигне поставените пред него цели за повишаване цената на акциите на компанията.

Естествено е на настоящия етап на едновременно провеждане на либерализация и приватизация двата привидно независими процеса да се пресекат и да се прояви елемент на конфликт. Необходимо е да се търси баланс при съвместяване на подходите за реализация на целите - от една страна, тези на стратегическия партньор, който би искал да разшири монополните права на компанията, и от друга - обективната необходимост от либерализация на пазара. Следователно се търси:

* баланс между постигане на висока цена и ненарушаване на условията за конкуренция на пазара;

* баланс между специфичното третиране като основен оператор и равнопоставеността му сред останалите участници на пазара;

* баланс между свобода на действие и регулация, особено в областта на ребалансиране на тарифите;

* баланс между права и задължения;

* баланс между обем и срокове за инвестиране;

* баланс между рисковете на пазара и гаранции за инвестициите - наличие на стабилна законова база.

В допълнение към казаното по-горе трябва да се има предвид, че приватизацията в условията на либерализация на далекосъобщителния пазар може да доведе и до някои временни негативни последици, особено в социален аспект - съкращаване на работни места, замразяване на заплати, премахване на социални придобивки и др. Това изисква задълбочен анализ и внимателен подход, за да се избегнат в максимална степен тези неблагоприятни явления и да се постигне приемлива за обществото цена на приватизацията.

4.6. Цени и ценова политика

Ценовата политика е съществен елемент на секторната политика в далекосъобщенията, особено когато пазарната конкуренция липсва или е ограничена. Обект на ценовата политика е определянето на цялостната структура и равнището на цените на далекосъобщителните услуги. В този контекст целта на ценовата политика е: постигане на целесъобразен баланс между интересите на основните участници на пазара - оператори и предложители на услуги, от една страна, и потребителите - от друга.

Тази цел се постига чрез регулиране цените на далекосъобщителните услуги, като се създаде подходящ механизъм за контрол, предназначен да предотврати създаването и злоупотребата с господстващо положение на пазара, предотвратяване на нелоялна конкуренция и защита на потребителите. Механизмът за контрол е задължителен за пазара на резервираните услуги, но има и своето въздействие върху пазара на либерализираните услуги, особено в случаите, когато КПД (или новият регулаторен орган) и Комисията за защита на конкуренцията установят, че има фактически монопол.

Принципите, на които се основава ценовата политика, са:

* постепенно постигане на разходноориентирани цени (ребалансиране);

* въвеждане на ценови схеми, даващи възможност за управление на търсенето и предлагането на далекосъобщителните услуги;

* определяне цена на всяка отделна услуга и забрана за предоставяне на услуги под условие;

* създаване на възможност за реинвестиране и развитие на мрежите и услугите.

* съгласно първия принцип ребалансирането на цените е процес на по-тясно обвързване на цената на услугата с разходите по предоставянето й, така че да се премахне възможността за кроссубсидиране между услугите, при което се търси балансирано решение между цените, основани на разходите, и цените, основани на ценността на услугата. Цените, основани върху ценността на услугата, се дефинират като цена, отразяваща възприеманата от клиента стойност на предоставяната услуга, която клиентът е готов да заплати над разходите за тази услуга. На практика не е възможно, нито е желателно целият ценови режим да бъде основан само на разходноориентирани цени. За редица услуги могат да се установяват цени, базирани на ценността на услугата, т.е. цени, за които клиентът е готов да плати повече, отколкото са разходите за предоставяне на тази услуга. Съгласно втория принцип на ценовата политика, когато регулаторът позволява на операторите установяване на диференциални цени, операторите имат възможност да управляват търсенето на определени услуги, като определят по-ниски или по-високи цени. Така се повишава или се понижава търсенето на услуги, например по-високи цени в часове с по-силен трафик и съответно по-ниски - при слаб трафик, което стимулира използването на мрежата във време, когато тя би била недостатъчно използвана. В световната и европейската практика съществуват най-разнообразни ценови схеми, имащи ефект на управление на търсенето.

Третият принцип означава, че всяка услуга, която се възприема от потребителя като различна от останалите, трябва да има отделна цена, като ползването на дадена услуга не трябва по никакъв начин да задължава потребителя да заплаща ползването и на други услуги. Това не отменя правото на операторите да формират специфични ценови пакети.

Четвъртият принцип позволява на операторите да установят цени на далекосъобщителните услуги, които да генерират приходи на оператора за развитие и модернизация на мрежата, за реализация на нови услуги, както и да покриват и други разходи.

Предстои създаването на механизъм за контрол на цените, в който основно внимание ще бъде обърнато на регулирането на цените на услугите - обект на изключителните права на основния обществен оператор "БТК" - ЕАД. Ще се използва механизъм за контрол, изграден на принципа на "ценовата кошница" (price cap) за определяне на пределно годишно нарастване на цените, като нарастването ще се определя в съответствие с официалния годишен индекс на растежа на трудовите възнаграждения, индекс на потребителските цени, валутен курс и други фактори.

По отношение на останалите оператори на далекосъобщителния пазар КПД (или новият регулаторен орган) ще прилага регулация на цените на предоставяните от тях услуги чрез избрания механизъм за контрол в случаи на нелоялна конкуренция или злоупотреба с монополно положение.

5. ЛИБЕРАЛИЗАЦИЯ НА ПАЗАРА НА МРЕЖИ И УСЛУГИ

Специфичните особености на прехода на българската икономика към принципите на пазарното стопанство и по-конкретно характеристиките на далекосъобщителния сектор в страната и особено необходимостта от големи инвестиции за цялостната модернизация на далекосъобщителната инфраструктура налагат внимателно планиране и провеждане на либерализацията. Прекомерното ускоряване и/или разширяване на обхвата на либерализация може да доведе до бързо и съществено намаляване на потенциалните приходи на основния обществен далекосъобщителен оператор "БТК" - ЕАД, необходими за финансиране на развитието и обновяването на мрежата, за изпълнение на основните му дейности, заложени в закона и в лицензията му, и за изплащане на заемите от международните институции.

Отчитайки тези особености и съобразявайки се с общите изисквания, заложени в зелените книги на ЕС и в съответните директиви на ЕС за въвеждане на конкуренция на далекосъобщителния пазар, секторната политика в далекосъобщенията предвижда за определен период в страната да съществуват паралелно либерализиран и резервиран пазар на далекосъобщенията. В приложение № 2 е дадена степента на либерализация на далекосъобщителните мрежи и услуги.

5.1. Резервиран пазар на мрежи и услуги

5.1.1. Национална далекосъобщителна мрежа и обикновена телефонна услуга

Политическото решение за запазване на съществуващите изключителни права на основния обществен далекосъобщителен оператор "БТК" - ЕАД, върху фиксираната далекосъобщителна мрежа и върху предоставянето на обикновени телефонни и телеграфни услуги (селищни, междуселищни и международни) между фиксирани крайни точки до края на 2002 г. е продиктувано от редица основания за въвеждане на защитни мерки за съответния период, така че да се извърши техническото реструктуриране и пазарната ориентация на предлагане на базовите далекосъобщителни услуги. То не противоречи на духа на директивите на ЕС за либерализация на далекосъобщителния сектор, а основанията за определените срокове са свързани със:

* процеса на поява и развитие на истински пазар на далекосъобщителните услуги и разработката на съответната регулаторна рамка, включително и постепенното балансиране на тарифите, свързано с разходно-ориентираното предлагане на услугите;

* извършваната модернизация и развитие на фиксираната далекосъобщителна мрежа и свързаните с това плащания по заемите на "БТК" - ЕАД, към финансовите институции;

* текущата приватизация на основния далекосъобщителен оператор;

* необходимостта от задълбочен анализ на начините на либерализация на фиксираната мрежа и оценка на влиянието на либерализацията на базовите услуги върху цялостната социално-икономическа среда, включително и върху предоставянето на всеобщо предлагана услуга.

Изключителните права на "БТК" - ЕАД, върху телефонната услуга до края на 2002 г. означават, че други оператори под никаква форма (като например договори с "БТК" - ЕАД, самостоятелна операторска дейност и др.) нямат право да предоставят на територията на страната обществена телефонна услуга между фиксирани точки, включително и услуги, като Саll-back, телефонни услуги срещу предварително заплатени карти (prepaid cards) и др., освен ако изрично е обявена либерализация на даден вид услуга. В периода на изключителните си права "БТК" - ЕАД, трябва да усъвършенства управлението си, да постигне показатели на своята дейност, които да станат сравними с показателите на водещите оператори в ЕС, доколкото това е възможно, за да стане конкурентоспособен оператор, добре подготвен за либерализацията на базовите далекосъобщения.

5.1.2. Локален достъп

"БТК" - ЕАД, има до края на 2002 г. изключително право да предоставя локален достъп по фиксираната далекосъобщителна мрежа. Като се имат предвид съвременните технологични възможности в тази област, както и други фактори от икономически и социален характер, е възможно да се допусне частична либерализация преди този срок. Решението ще бъде взето след провеждане на необходимите анализи и прогнозни оценки. Предвижда се първоначално да бъдат реализирани пилотни проекти с цел набиране на опит по всички проблеми, произтичащи от въвеждане на конкуренция в локалния достъп - взаимно свързване, тарифи, разплащания и др. Ще бъдат използвани и резултатите от многонационалния проект по линията на Програмата ФАР "Телефонизация на отдалечени и рядко населени области".

5.1.3. Наети линии

В момента "БТК" - ЕАД, има изключителни права да предоставя под наем национални и международни линии от фиксираната мрежа. Компанията е задължена съгласно съответната директива на ЕС и издадената й лицензия да предоставя линии под наем в определен срок и с определени качествени параметри. Проста препродажба на наети линии не се разрешава за периода на изключителни права на "БТК" - ЕАД. В случаите, когато компанията не е в състояние да предостави линии под наем с поисканите параметри и в определения срок, на обществените оператори ще бъде разрешено сами да изградят необходимите им линии.

5.2. Либерализиран пазар

Когато пазарът на далекосъобщителните услуги/мрежи се либерализира, въвеждането им, т.е. изграждането на нови мрежи и/или предоставянето на нови услуги, се извършва след издаване на съответно разрешение от националния регулаторен орган, където това е необходимо, в съответствие с нормативната база.

5.2.1. Крайно оборудване

Пазарът на крайното оборудване е напълно либерализиран и се регламентира със съответен подзаконов акт, който предвижда удостоверения за одобряване на типа да се издават само ако крайните устройства отговарят на съответните български държавни стандарти (БДС), като европейските регионални и международни стандарти или нормативно-технически документи се въвеждат въз основа на Наредба № 1 на Комитета по стандартизация и метрология. Приложение към този нормативен акт е утвърденият от председателя на КПД Списък на подлежащите на одобряване на типа крайни устройства.

Всички изпитвания и измервания на крайни устройства за съответствие с техническите изисквания се осъществяват в лаборатории, акредитирани и сертифицирани в съответствие с ЕN 45 001. Основната част от тях са частни фирми или лаборатории на производители. За тези крайни устройства, които не могат да бъдат изпитани в български лаборатории, за одобряване на типа се признават изпитателни протоколи от европейски лаборатории, включени в списъка на TRAC.

Хармонизацията на законодателството в тази област ще продължи с разработването на съответни поднормативни актове, като по-специално се предвижда актуализация на съществуващия нормативен акт в частта му за радиосъоръженията. Предвижда се също присъединяване към процедурата за взаимно признаване на удостоверенията за одобряване на типа.

5.2.2. Обществени мрежи за данни

Обществени мрежи за предаване на данни и предоставянето на услуги чрез тях са либерализирани и подлежат на лицензионен режим. Досега са издадени лицензии на три мрежи за предаване на данни: "БТК" - ЕАД (Булпак), в рамките на лицензията на БТК, "Глобал Уан Комюникейшънс енд информейшън сървисис" - ООД, и Банксервиз. Политиката в областта на либерализацията на тази част от пазара не предвижда въвеждане на ограничения по отношение на броя на издадените лицензии.

5.2.3. Мобилни мрежи и услуги

Понастоящем мобилните комуникации представляват един от най-бързо развиващите се сектори на телекомуникациите. В приложение № 3 е даден обобщен списък на мобилните мрежи и услуги, съдържащ информация за честотните им ленти съгласно таблицата на единните европейски разпределения, някои срокове и режими на въвеждане.

5.2.3.1. Мобилни наземни мрежи

5.2.3.1.1. Обособени мрежи РМR (професионални/частни радиомрежи).

Обособените мрежи РМR (наречени още мрежи за затворени групи потребители) се използват основно за професионални нужди. От една страна, това са мрежите на полицията, противопожарната охрана, спешната медицинска помощ и други обществени структури, а за частни нужди това са мрежите на различните фирми. У нас работят множество системи и от двата вида. Основното за тях е, че те са изградени за собствени нужди и не се използват за предлагане на услуги. РМR мрежите могат да бъдат класифицирани по различни показатели и разнообразието им е доста голямо. По тази причина с цел подобряване ефективното използване на честотния спектър през 1988 г. ЕТSI започва работа по стандартизацията на единна европейска система, наречена впоследствие ТЕТRА.

ТЕТRА е европейски стандарт за мобилни радиомрежи, предназначена за професионални цели. Системата се основава на цифрова (ТDМА) технология, с което се постигат по-добри експлоатационни показатели и най-вече по-ефективно използване на спектъра в сравнение със съществуващите аналогови технологии. Предназначена е както за гласови услуги, така и за предаване на данни.

Като се имат предвид редицата положителни качества на ТЕТRА мрежите и наличието, от една страна, на потребност от предоставянето им и от друга - на желаещи за изграждане на такива мрежи, се предвижда въвеждането им да започне през 1998 - 1999 г., като за целта ще бъде създадена и съответната регулаторна рамка. Предвижда се първоначално да бъде изградена една национална мрежа, като впоследствие след освобождаване на необходимите честоти ще се направи допълнителна оценка на подходите за либерализация на тези мрежи.

5.2.3.1.2. Обществени мобилни наземни мрежи.

Мрежи за персонално повикване - Пейджинг (РОСSAG, ERMES, RDS и FLEX)

- работещи с протокол POCSAG

Протоколът POCSAG, разработен в края на 70-те години във Великобритания, е най-популярният в Европа. Честотните ленти за изграждане на мрежите са обект на национално разпределение. У нас мрежите за персонално повикване работят в обхвата 150 МНz, разпределен за мобилната служба, съгласно радиорегламента. Лицензирането на операторите е на две равнища - национално и местно. В момента работят 2 мрежи на лицензирани национални оператори и 13 местни. Основен недостатък на мрежите, изградени по този стандарт, е невъзможността за свързването им с други мрежи в рамките на една държава и извън нея.

Изграждането на пейджинг мрежи и предоставянето на услуги чрез тях е под режим на пълна либерализация. За момента се счита, че пазарът няма потребност от увеличаване на броя на операторите на национално равнище.

- Европейска система за персонално повикване - ERMES

Въпреки че реализацията на мрежи с протокол POCSAG е доста успешна, този стандарт не допуска създаването на паневропейска мрежа. Чрез Директива 89/544 на Съвета на ЕО се регламентират честотните ленти за координирано въвеждане на паневропейската обществена мрежа за персонално повикване - ERMES, по стандарт, разработен от ЕТSI. Лентата 169,4-169,8 МНz, необходима за въвеждането на ERMES, у нас не е свободна за тази цел. Към нейното освобождаване може да се пристъпи в дългосрочен план след консултации с ползвателите на тази лента в момента.

Система за данни RDS

В радиосигнала на УКВ в обхвата 87,5 - 108 МНz се излъчва допълнителна цифрова информация по стандарта RDS. За да бъде тази система всеобхватна за потребителите, RDS информацията трябва да се включи във всички програми от УКВ обхвата. Освен това трябва да се осигури цифров пренос на програма по стандарта RDS до предавателите и да се обяви конкурс за съставянето на тази програма.

Протокол FLEX

Разпространеният в Америка и Азия високоскоростен пейджинг протокол FLEX определено превъзхожда по параметри POCSAG и е съизмерим с ERMES. По-висшите протоколи ReFLEX и InFLEXion на основата на FLEX, които предлагат още по-богати възможности, работят само в честотния обхват 901 - 902, 930 - 931 и 940 - 941 МНz. След като FLEX е съвместим с въздушните радиоинтерфейси в метровия УКВ обхват до дециметровия УКВ обхват (30 - 1000 МНz), няма пречки на сегашния етап той да бъде разрешаван, като все пак се има предвид, че няма да могат да се използват пълните му възможности поради недостъпността на обхвата 900 МНz.

Клетъчни радиотелефонни мрежи - аналогови (NМТ), цифрови (GSM, DCS1800, TFTS, TRTS, DECT)

Както бе споменато по-горе, мобилните комуникации са най-бързо разрастващият се сектор на телекомуникациите, като това в най-голяма степен се отнася за клетъчните мрежи, които са:

- аналогови:

В света съществуват разнообразни клетъчни аналогови радиотелефонни мрежи, но основните типове, които са се наложили, в европейски мащаб са NМТ (450 и 900) и TACS. Въпреки че първата аналогова мрежа е въведена в експлоатация преди около 25 години, в страните от Източна Европа, както и у нас тези мрежи се развиха едва през последните 5 години и се предвижда да бъдат в експлоатация и след 2000 година.

У нас работи една обществена аналогова клетъчна радиотелефонна мрежа тип NМТ 450 и като се има предвид утвърждаването на цифровите технологии и наличният честотен ресурс, не е целесъобразно изграждането на втора мрежа.

В края на 80-те години в някои европейски страни бяха въведени в експлоатация аналогови мрежи по стандарт NМТ, работещи в обхвата 900 МНz с подобрени експлоатационни параметри.

У нас не съществува свободен честотен ресурс за изграждане на аналогови мрежи в обхвата 900 МНz и неговото освобождаване не е целесъобразно.

- цифрови:

* GSМ

Съществуващите през 80-те години множество взаимно несъвместими аналогови клетъчни мрежи и непрекъснато увеличаващият се трафик доведоха до силно ограничаване на услугите, предлагани чрез тези мрежи на националното ниво за всяка една страна. Посочените предпоставки доведоха до разработването на единен европейски стандарт за цифрова система (GSM). С Директива 87/372 на Съвета на ЕО се резервират честотни ленти в обхвата 900 МНz за координирано въвеждане на паневропейска цифрова клетъчна радиотелефонна система.

У нас е в действие една GSМ мрежа, чието изграждане от лицензирания оператор започна през 1994 г. В изпълнение на решението на ЕRС (ЕRС/DЕС/(94)01) през 1996 г. бе осигурен честотен ресурс за изграждане на втора мрежа, работеща по стандарт GSM, но все още не е обявен търг за издаване на лицензия. Необходимостта от въвеждането на втора мрежа по стандарта GSM ще се определи от пазарните условия, имайки предвид досегашното развитие на двете мрежи (NMТ 450 и GSM) и навлизането на новите технологии.

*DCS 1800

От гледна точка на стандартизацията технологиите GSM и DCS 1800 са много сходни, като разликите са продиктувани най-вече от честотната лента, която за DCS 1800 е в обхвата 1800 МНz (2 пъти по-висока честота, отколкото за GSM). По-високата честота предполага по-малки радиуси на клетките и по-голям брой на базовите станции за постигане на същото покритие в сравнение с GSM. От една страна, осигуряването на по-голям брой базови станции в даден район води до по-големи разходи за изграждане на системата в сравнение с GSM, но от друга - по-малкият размер на клетката води до по-ефективно използване на честотния ресурс и като резултат - по-висок абонатен капацитет на мрежата. Всички тези особености следва да бъдат взети предвид, преди да се освободи необходимият честотен ресурс, към което у нас може да се пристъпи най-рано след 2002-2003 г., и то само ако пазарът на тези услуги го наложи.

* TFTS (Terrestrial Flight Telephone System) - Телефонна система за връзка с въздушни обекти

TFTS е цифрова система, чрез която се осъществяват обществени телекомуникационни услуги (телефон, факс, предаване на данни, пейджинг и други допълнителни услуги) за пътниците на борда на самолета, даващи възможност за комуникация с наземни абонати на различните мрежи. Този вид услуга може да бъде осигурена както чрез спътникови, така и чрез наземни системи. Спътниковите системи предлагат покритие на големи области и имат малък капацитет. Подходящи са за осигуряване на покритие над големи водни площи (океани) или ненаселени области. Наземните системи имат ограничено покритие, но осигуряват по-голям капацитет. TFTS е стандартизирана паневропейска система, като честотните ленти за координираното й въвеждане са определени с решение на ERC (92)/01.

През 1996 г. влезе в сила честотният план за системата, изработен от Европейския радиокомитет. Съгласно този план у нас са предвидени 4 базови станции. Като се има предвид малкият по обем трафик на системата, достатъчен е само един оператор, който ще бъде определен чрез търг за лицензия.

* TRTS - Пътнотранспортни телематични системи

В Европа се отбелязва определен интерес за развитие на интегрирана пътнотранспортна среда за подобряване на транспортните превози. Тези мрежи са един от елементите на транспортната инфраструктура, в частност подвижни линии за предаване на данни между самите транспортни средства и между тях и стационарни обекти. До момента в нашата страна няма явна потребност от въвеждане на тези системи, но се следи развитието им в Европа.

* DECT

Стандартът DECT се отнася за безжични комуникационни услуги за предаване на глас и данни, за което е определена честотната лента 1880-1900 МНz. Системата има две основни приложения - като WLL (безжични локални мрежи за абонатен достъп), чрез които се постига разширение на обществената телефонна мрежа в труднодостъпни или слабонаселени места, където полагането на кабели не е икономически обосновано, и като безшнурови учрежденски телефонни централи в рамките на една сграда.

За въвеждане на второто приложение на DECT у нас не съществуват пречки и към него може да се пристъпи незабавно. Що се отнася до приложението й като WLL, предстои да бъдат проведени изследвания за електромагнитна съвместимост за определяне на координационните условия за използване на съоръженията от система DECT и останалите системи, работещи в същия честотен диапазон. "БТК" - ЕАД, е подготвила въвеждането на три полигона в режим на абонатни линии за допълнителна оценка на ефективността и възможностите за по-нататъшно развитие.

Поради все още съществуващите изключителни права на "БТК" - ЕАД, върху телефонната услуга и инфраструктурата, включително и на локалния достъп, въвеждането на тези системи от други оператори първоначално може да стане само на базата на пилотни проекти. Реализацията на пилотни проекти би дала възможност за набиране на опит, който ще бъде изключително полезен при пълната либерализация на далекосъобщителния пазар.

В момента ETSI стандартизира съвместяването на DECT с инфраструктурата на GSM. В България този въпрос (въвеждането на този стандарт) засега не е от първостепенно значение.

5.2.3.2. Мобилни спътникови системи

5.2.3.2.1. Съществуващи системи.

Български участник в INMARSAT е Параходство "Български морски флот", който е и лицензиран оператор в областта на морските приложения. Навременната подготовка и приемането на необходимите документи, регулиращи предоставянето на мобилни услуги от сухопътните приложения на системата, е от съществено значение за успешното експлоатиране на един практически неразработен пазар, включващ както територията на Република България, така и страните на Балканския и Черноморския регион.

5.2.3.2.2. Бъдещи системи, които са в процес на разработка.

С Решение (97)05 на ЕRC се фиксират хармонизираните честотни ленти, които ще използват спътниковите персонални комуникационни системи.

В близко бъдеще се очаква пускането в експлоатация на няколко конкретни системи от мобилната спътникова служба: IRIDIUM, GLOBALSTAR и ICO-I, които ще осигуряват услуги по гласово-телефония, пейджинг, предаване на данни и факс.

Параходство "Български морски флот" е българският представител и акционер в ICO-Global Соттиnications.

Глобалният характер на мобилните спътникови комуникационни услуги налага вземането на спешни мерки за приемане на регулаторни рамки, прилагайки съответните решения на СЕРТ, ЕСТRА, ITU, и то не по-късно от края на 1998 г.

5.2.3.3. Универсални мобилни телекомуникационни системи.

Универсалната мобилна телекомуникационна система ще бъде комуникационна система, която ще предлага на потребителите значителни възможности, включващи висококачествени безжични мултимедийни услуги чрез сходни по параметри и възможности мрежи, съдържащи фиксирани, клетъчни мобилни и спътникови компоненти. Тя ще доставя информацията директно до потребителя и ще му осигурява достъп до нови услуги и приложения. Това ще доведе до предлагане на мобилни персонални комуникации на масовия пазар независимо от местоположението на потребителя, мрежата или крайното устройство, което той използва. Предвидените за тези системи честотни разпределения ще влязат в сила след 2002 г., което ще съвпадне с крайния срок за амортизиране на съществуващите фиксирани радиорелейни мрежи, използващи същия честотен диапазон.

В средносрочен аспект до 2002 г. България ще следи и проучва материалите по разработването на регулаторната рамка и стандартизацията на европейско ниво. След това ще се вземе решение за срока на въвеждане на съответната универсална мобилна телекомуникационна система, за да се даде възможност на бъдещите потребители на персонални комуникации у нас да ползват услугите на глобалното информационно общество през 21-ви век.

Членовете на UMTS форума се подготвят за стартирането на пилотни проекти. Целесъобразно е да се пристъпи към разработване на съответните документи, регламентиращи условията за изпълнението на такива проекти.

5.2.4. Фиксирани радиокомуникационни мрежи

5.2.4.1. Наземни

Радиорелейни линии

За радиорелейни връзки се използват лентите, предвидени в радиорегламента за фиксираната служба, а каналните разпределения се извършват съгласно препоръките на ITU-R и СЕРТ. През последните години се забелязва тенденция за въвеждане на нови системи, предимно за мобилни и мобилни спътникови връзки в лентите, които традиционно се използват за фиксирани системи. Това води до необходимостта от "преместване" на лентите за фиксираните връзки към по-високите честоти. Тази тенденция се отнася както за гражданските, така и за военните системи.

У нас е осигурен честотен ресурс, като честотните разпределения са съгласно международния регламент. Основно честотният спектър за фиксирани връзки за граждански нужди се ползва от обществените далекосъобщителни оператори и за целите на радио- и телевизионното разпръскване.

Широколентови системи за пренос на данни (WBDTS)

Лентата, разпределена за тези системи (2400 - 2483,5 МНz), е свободна. Необходимо е до края на 1998 г. да се изработи съответната регулаторна рамка.

Радиомрежи с локален абонатен достъп (RLAN)

За този вид мрежи е предвидена същата лента, както за WBDTS, и аналогично и за тях следва да се изработи необходимата регулаторна рамка.

Радиомрежи с локален абонатен достъп с подобрени експлоатационни параметри (HIPERLAN)

Технологията за HIPERLAN в момента се стандартизира и ще бъде внедрена в по-далечно бъдеще.

5.2.4.2. Спътникови

Геостационарни

Международните спътникови организации INTELSAT, EUTELSAT и ИНТЕРСПУТНИК имат за задача да предоставят спътников капацитет, необходим за международни далекосъобщителни услуги и за целите на радио-телевизионното разпръскване. Обществените далекосъобщителни оператори ползват спътникови фиксирани връзки като преносна среда както за международен, така и за регионален трафик. За България страна по споразумението за експлоатация на EUTELSAT и INTELSAT е "БТК" -ЕАД. Същевременно в EUTELSAT и INTELSAT е в ход процедура за допускане на повече от един спътников оператор от дадена страна членка. Предвид европейската политика за преминаване от монопол към свободна конкуренция в далекосъобщенията България ще допуска повече от един спътников оператор в споменатите организации.

VSAT мрежи и SNG станции

Понастоящем "БТК" - ЕАД, е единственият лицензиран оператор за предоставяне на услуги чрез VSAT станции.

През 1998 г. предстои да се издаде лицензия за изграждане на национална VSAT мрежа.

Лицензиите за излъчване на новинарски емисии чрез спътник (SNG) са краткосрочни, обикновено свързани с някое значително събитие от политически, културен или спортен характер. Срокът на действие на една лицензия обикновено е от няколко часа до няколко дни в зависимост от събитието.

Съществуващата процедура за издаване на еднократни разрешения за излъчване на новинарски емисии чрез спътник трябва да бъде актуализирана в съответствие със Закона за далекосъобщенията.

ВULSAT.ВSS

Направена беше заявка от КПД за спътникова система с модифицирани параметри по условията на приложение 30/30А на Радиорегламента с покритие над България и Балканския полуостров. За целта бе използвана позицията на геостационарна орбита, която има България съгласно приложение 30В за фиксирани спътникови съобщения. Това ще даде възможност не по-късно от 2005 г. да бъде изградена национална многофункционална спътникова система. Предимствата от наличието на собствен спътник са очевидни. Реализацията на една национална система ще облекчи значително осигуряването на покритие на територията на страната с радио- и телевизионни програми, ще създаде възможност български програми да бъдат приемани и извън територията на България, както и да се предоставя под наем свободен спътников капацитет.

Негеостационарни широколентови системи

В последните години бяха представени много нови системи, които предстои да бъдат реализирани след 2000 г. и които ще използват негеостационарни спътници на ниска земна орбита (LEO), средновисока (МЕО) и висока елиптична орбита (НЕО). По предварителни планове през периода 2001 - 2006 г. ще бъдат пуснати в експлоатация следните системи:

SKYBRIDGE - през 2001 г., ТЕLЕDЕSIС - през 2002 г., и СЕLESTRI - през 2006 г. Предстои вземането на политическо решение за нашата страна по този въпрос.

5.2.5. Радио- и телевизионно разпръскване

Излъчването на радио- и телевизионни програми е един от най-либерализираните сектори, в т.ч. и ползването на спътников капацитет. Лицензирането на операторите е на две нива - с национално покритие и местни радио- и телевизионни станции, предимно частни. Частните оператори за радио- и телевизионно разпръскване са около 65 лицензирани и 70 оператора, достигнали до един или друг етап на процедурата за лицензиране, която съществуваше преди влизането в сила на Закона за концесиите. До момента няма издадена концесия за частни оператори за радио- и телевизионно разпръскване с национално покритие. Освен с необходимия честотен ресурс лицензирането на частен оператор е свързано и с предвидените в Закона за радиото и телевизията условия.

В момента съоръженията за радио- и телевизионно разпръскване на програмите на Българското национално радио и Българската национална телевизия се стопанисват от НУ "РТС", което от своя страна е поделение на "БТК" - ЕАД. Освен с излъчване на програмите на БНР и БНТ съоръженията на НУ "РТС" се предоставят чрез договори за излъчване и на местни радио- и телевизионни програми.

5.2.5.1. Наземно радиоразпръскване

Радиоразпръскване на ДВ, СВ и КВ

Действащите в момента радиопредаватели се използват за излъчване на програмите на националното радио и най-вече за тяхното разпространение в чужбина. Тяхното използване ще продължи до окончателното им амортизиране и постепенната им замяна с принципно нови методи за разпространение на програми.

Като се има предвид високото енергопотребление на предавателните съоръжения за дълги, средни и къси вълни, ще се търсят решения за намаляване на консумираната електрическа мощност, включително и чрез корекции на честотния план на мрежите за дълги и средни вълни.

В изпълнение на решението на Международния съюз по далекосъобщения за преустановяване на двулентовите излъчвания на къси вълни след 2015 г. следва да започне съответна подготовка в края на периода.

Поради специфичния характер на обхватите за дълги, средни и къси вълни и използваните за тях предавателни съоръжения не се предвижда либерализация на радиоразпръскването в тези обхвати.

Радиоразпръскване на УКВ

За радиоразпръскване в диапазона на УКВ у нас и в някои други страни от Източна Европа се използват лентите 66 - 74 МНz и 87,5 - 108 МНz. В България в момента работят две мрежи с национално покритие за разпространение на двете програми на БНР в диапазона 66 - 74 МНz и две мрежи в обхвата 87,5 - 108 МНz. Съоръженията, работещи в диапазона 66 - 74 МНz, са физически и морално амортизирани и постепенно ще бъдат спирани от експлоатация. В другия диапазон също работят две мрежи с национално покритие за излъчване на програмите на БНР. Честотният ресурс за изграждане на мрежи с национално покритие позволява да бъде въведена в експлоатация още една мрежа, която ще бъде частна. Досега са лицензирани 54 частни оператора на местни радиоразпръсквателни станции, а до различни етапи на процедурата са достигнали още около 60 оператора.

Цифрово радиоразпръскване (Т-DАВ)

Очаква се Т-DАВ да бъде бъдещето на звуковото радиоразпръскване в Европа. За бъдещите потребители въвеждането на цифровото радиоразпръскване ще осигури значително по-добро качество на звука в сравнение със съществуващото УКВ-ЧМ радиоразпръскване. Ще се подобри приемането на радиопрограми в мобилна среда. В момента радиочестотният спектър за УКВ-ЧМ радиоразпръскване в големите градове е пренаситен, поради което се получават много смущения, които влияят както върху приемането на радиопрограмите, така и върху техните звукови качества.

От гледна точка на управление на честотния спектър цифровото радиоразпръскване осигурява по-ефективно използване на спектъра, позволяващо освобождаване на честотни ленти за други цели.

През 1995 г. бе изготвен Европейският честотен план за наземното цифрово радиоразпръскване. Съгласно този план у нас Т-DАВ ще бъде въведено в лентите 230,0 - 240,0 МНz и 1452-1492 МНz.

Предстои изработването на регулаторни документи в краткосрочен план. Цифровото радиоразпръскване ще бъде изцяло либерализирано, като предпоставките за неговото развитие ще се обуславят от състоянието на честотните обхвати, от развитието на приемната апаратура и от интереса на потребителите и операторите.

Предстои изграждането на пилотен проект на експериментална едночестотна мрежа в района на София.

5.2.5.2. Спътниково радиоразпръскване

Честотните ленти за излъчване на радиоразпръсквателни програми чрез спътник в повечето европейски страни са на вторична основа до 2007 г. съгласно Радиорегламента. С развитието на тази технология ще се пристъпва постепенно към освобождаване на необходимия честотен ресурс. Развитието на спътниковото разпространение на радиопрограми в България ще се развива паралелно със спътниковата телевизия.

5.2.5.3. Наземно телевизионно разпръскване

Телевизионно разпръскване - УКВ, метров и дециметров обхват

Предвидените за телевизионно разпръскване ленти в така наречените обхвати I, III, IV и V в почти всички европейски страни се използват за осигуряване на национално или регионално покритие с програми за много висок процент от населението (над 95 %).

Аналогично на радиоразпръскването у нас в момента работят множество лицензирани оператори. До момента с национално покритие са само програмите на БНТ. Лицензирането на частен оператор с национална програма е свързано с проблемите, споменати по-горе за радиоразпръскването.

В сигнала на програма Канал 1 се предава допълнителна знакова и графична информация по стандарта ТЕLЕТЕХТ. В зависимост от интереса на отделните телевизионни оператори ТЕLЕТЕХТ сигнал може да се предава и в другите програми.

Цифрово телевизионно разпръскване (DVB-Т)

Аналогично на радиоразпръскването тенденцията е постепенно преминаване към цифрово телевизионно разпръскване, представляващо съчетаване на телевизия с компютърни технологии.

На първо време DVВ-Т ще даде на операторите възможността за увеличаване на броя на програмите и на допълнителните услуги, които могат да бъдат предложени на зрителите, без с това да се разшири значително необходимият честотен ресурс.

През 1997 г. бе изготвен европейски план за наземно цифрово телевизионно разпръскване. Съгласно плана предавателните станции за цифровото телевизионно разпръскване ще използват същите канали, както съществуващото аналогово разпръскване.

5.2.5.4. Спътниково телевизионно разпръскване

Геостационарните спътникови технологии за радио- и телевизионно разпръскване позволяват решаването на въпросите, свързани с националното и международното покритие с радио- и телевизионни програми при минимален разход на средства и осигурено високо качество. В момента в европейски и световен мащаб се извършва преход от аналогови към цифрови технологии за пренос на програмите, като се пускат или подготвят за пускане мощни геостационарни системи с възможности за покриване на големи територии.

Спътниковото телевизионно разпръскване е особено важно за разпространението на радио- и телевизионни програми на български език като културно-информационен мост към сънародниците ни извън България. Това налага да се вземат краткосрочни мерки за осигуряване на средства за спътников капацитет. За тази цел ще бъде подготвена програма "Спътниково радио- и телевизионно разпръскване", която трябва да бъде одобрена от Министерския съвет. Във връзка с това още през 1998 г. е наложително да започне и подготвителна работа по:

- реализиране на спътниково излъчване не по-късно от началото на 1999 г.;

- изясняване на статута на организацията, изготвяща и разпространяваща радио- и телевизионната програма;

- осигуряване на трайни източници на финансиране (чрез Закона за радиото и телевизията или друг акт на Народното събрание) -от фондове, извънбюджетни сметки, от държавния бюджет и от други източници;

- определяне на местоположението, на собствеността и на изграждането на земна спътникова станция за подаване на телевизионните програми към спътниковата позиция;

- честотно съгласуване със съседните страни.

В по-дългосрочна перспектива интерес представлява бъдещата реализация на национална геостационарна спътникова система с орбитална позиция 50,4 градуса източна дължина (виж т. 5.2.4.2).

5.2.6. Кабелни разпределителни системи за радио- и телевизионни програми

Кабелни системи

Кабелните разпределителни системи не са сред типичните ползватели на честотен ресурс. В момента поради липса на адекватна законова база работят множество кабелни мрежи на лицензирани и нелицензирани оператори. С влизането в сила на новия Закон за далекосъобщенията тази дейност трябва да бъде приведена в съответствие с изискванията на закона.

Ефирни разпределителни системи (MVDS)

MVDS (Multipoint Video Distribution System) е вид клетъчно организирана многоканална система за пренос и разпределение на телевизионни сигнали. Честотната лента, която се използва за тази система (40,5 - 42,5 GHz), е определена с решение на ERC (ERC/DЕС/96/(05). Този вид система може да се използва като алтернатива на кабелните системи на места, където не могат да се полагат кабели или използването им е свързано със значителни инвестиции. Тъй като посочената лента у нас не е заета с други системи, не съществуват пречки за използването й за MVDS.

5.2.7. Обособени мрежи

Обособените мрежи са далекосъобщителни мрежи за собствени нужди (фирмени мрежи) или мрежи за предоставяне на услуги на затворени групи потребители. Изграждането на обособени мрежи е в обхвата на либерализирания пазар при спазване на изискванията за съответната оторизация (лицензионен или свободен режим).

За фирмените мрежи се разрешава предоставянето вътре в мрежата на всички видове услуги, включително и гласова телефонна услуга. За мрежите за предоставяне на услуги на затворени групи потребители е разрешено предоставяне на гласова телефонна услуга в рамките на всяка от затворените групи потребители.

Обществените далекосъобщителни оператори са длъжни да осигуряват достъп за свързване към мрежите си на обособени далекосъобщителни мрежи на лицензирани оператори, в лицензиите на които е предвидена възможност за това.

5.2.8. Услуги, предоставяни чрез обществени телефони

Въпреки развитието на телефонната мрежа и на мрежите, предлагащи мобилни телефонни услуги, обществените телефони ще продължават да играят съществена роля за осигуряване на достъп на населението до телефонната услуга. За да се подобри качеството на телефонната услуга, предоставяна чрез обществен телефон, както и да се повиши плътността на обществените телефони, тази услуга е либерализирана. До момента лицензии освен на "БТК" - ЕАД, са издадени и на още два оператора. Услугата от последните два оператора се предоставя чрез фонокарти.

Тенденцията в света е постепенно отмиране на монетните апарати и изцяло преминаване към фонокартни апарати или друг тип, работещи с предварително заплатени карти. Фонокартните телефонни апарати имат редица предимства пред монетните, но за известна част от населението и при определени ситуации те не са потребителски ориентирани, тъй като дори за еднократни разговори изискват закупуване на скъпо струваща фонокарта. Като се има предвид, че в страната има значителен брой монетни апарати в експлоатация, предвижда се и в бъдеще на определени места (летища, гари, болници, казарми, училища и др.) те да продължат да се поддържат или да се инсталират монетни апарати (или евентуално апарати с жетони). Осигуряването на достъп до телефонната услуга чрез монетни (или евентуално жетонни) апарати ще продължи да бъде задължение на БТК в рамките на осигуряване на всеобщо предлаганата услуга.

5.2.9. Услуги с добавена стойност

Услугите с добавена стойност се предоставят на базата на основната телефонна услуга или услугата за данни и са нещо като "екстри" към тях. Това са далекосъобщителни услуги, които съдържат ново допълнително качество спрямо основната далекосъобщителна услуга (телефонна или за данни), поради което цената им е по-висока от тази на основната услуга. Например услуги с добавена стойност са т.нар. телефонни информационни услуги, като програми на кина и театри, приказки, спортна информация, полезни съвети и др., както и по-новите - развлекателни услуги, правни и здравни консултации и др. Услуги с добавена стойност по обществените мрежи за данни са електронната поща, електронният трансфер на парични преводи, достъпът до база данни и т.н.

Услугите с добавена стойност са либерализирани. "БТК" - ЕАД, има право да предоставя този вид услуги, но е задължена да осигури недискриминационен достъп до мрежата си на новите оператори на услуги с добавена стойност.

Сериозен проблем при предоставянето на услуги с добавена стойност представлява номерацията. Трябва да се отчетат настъпилият хаос по отношение на раздаването на номера за тези услуги и нелогичният им начин за номериране, противоречащ на принципите за разпределяне на номерационното пространство. Създалата се ситуация има и своите обективни причини, дължащи се на невъзможността за осигуряване на исканото по-високо таксуване на разговорите от този тип в рамките на аналоговите селищни централи, което наложи използване на необичайни кодове за услугите. Цялостно решение въпросът ще получи с въвеждането на новия национален номерационен план.

6. ИНФОРМАЦИОННО ОБЩЕСТВО

Навлизането на новите информационни и комуникационни технологии във всички сфери на обществения живот бележи началото на информационното общество - общество с качествено нова структура, организация и взаимоотношения между членовете му, основани на глобалния достъп и използване на информационните и комуникационните мрежи и услуги без национал ни, географски или други ограничения за обмен на информация, научни, духовни, културни и други постижения.

Глобалната информационна инфраструктура, основана на нови компютърни и телекомуникационни технологии и използване на оптични, телевизионни и спътникови мрежи, създава предпоставки за предоставяне на широка гама от нови услуги в сферата на обществената администрация, търговията, банковото дело и др. за въвеждане на нови дистанционни форми на работа и обучение, нова организация на здравеопазването и дистанционни медицински услуги и др.

За да се реализира ключовата роля на далекосъобщителния сектор и далекосъобщителната инфраструктура и услуги за развитието на информационното общество, трябва да са налице основните предпоставки: политика, нормативна база и регулаторна рамка, като се изяснят следните аспекти:

* закони и подзаконови актове, гарантиращи стабилност, предвидимост и привлекателни условия за инвестиране в далекосъобщителния сектор;

* мерки за по-нататъшното развитие на регулаторните постановки и наредби особено в областта на тарифната политика, стандартизацията, взаимното свързване на мрежи, както и лицензионните режими;

* разширяване и модернизация на националната съобщителна инфраструктура, в това число на мрежите за предаване на данни и спътникови и мобилни комуникации, основани на нови съвременни технологии;

* изграждане на високоскоростна преносна среда и предлагане на нови услуги, присъщи на информационното общество;

* създаване на условия за преодоляване на непривлекателността на отдалечени райони чрез свързването им към информационните магистрали;

* осигуряване на равнопоставен достъп на индивиди, групи и общности на приемливи цени до новите комуникационни мрежи и услуги;

* задълбочаване на ролята на научните изследвания и професионалното обучение и квалификация в областта на новите комуникационни технологии и услуги;

* съдействие при изграждане на административно-управленска информационна мрежа, на мрежи за електронна търговия и дистанционно банково обслужване, на образователна мрежа, както и за реализиране на проекти в областта на транспорта, здравеопазването и др.

Комплексният характер на проблемите, свързани с развитието на информационното общество, необходимостта от ангажираност на много и различни институции при вземането на политически решения в тази област наложиха създаването на специализиран орган към Министерския съвет (Постановление № 40 на Министерския съвет от 1998 г.) - Координационен съвет по проблемите на информационното общество, който трябва да съгласува и контролира дейността и мерките, предприемани от държавните органи и институции в тази сфера. Една от важните задачи на този орган трябва да бъде привличането на обществени организации и частния сектор, които да съдействат за създаване на благоприятни условия за осигуряване на равнопоставен достъп на индивиди и общности до нови информационни и комуникационни услуги.

Координационният съвет определи като приоритет в своята дейност до края на 1998 г. да бъде изготвен, обсъден от обществеността и внесен в Министерския съвет проект на Стратегия и национална програма за развитие на информационното общество.

В рамките на Европейския съюз проблемът за информационното общество е в центъра на редица форуми, предмет е на оживени дискусии, по него се издават множество документи с информативен или специализиран характер. Всичко това налага в нашата страна неотменно да се следят общоевропейските процеси, да се обработва натрупаният и споделен от тях опит и да се създават предпоставки за постепенен преход към информационното общество и у нас, съобразявайки се с националните особености и темпове на развитие.

7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Документът е разработен в Комитета по пощи и далекосъобщения и отразява секторната политика в далекосъобщенията в периода на преход към действена пазарна икономика и установяване на лоялна конкуренция в далекосъобщителния сектор в Република България.

Забележка. Даденият превод на наименованията на документите в таблицата не е официален, а има само информативен характер.

(3) С посоченото решение на ERC се определят хармонизираните честотни ленти за спътниковите персонални комуникационни системи. Изброените по-долу системи (MSS) работят в посочените ленти.

_________________________________________________

(4) Посочените разпределения ще влязят в сила от 01.01.2002 г.

Списък на използваните съкращения