Държавен вестник, брой 137 от 20.XI

Правителството на Република България и правителството на Чешката република, наричани по-нататък "договарящи страни", водени от желанието да се регулира взаимното предаване и обратно приемане на лица, чието влизане или пребиваване на територията на другата държава са незаконни, съгласно международната практика в тази област и съгласно приетите международни задължения,

признавайки, че решаването на проблема за незаконната миграция на лицата е част от цялостното усилие за европейско сътрудничество, на основата на взаимността, се споразумяха за следното:

Член 1

(1) Всяка договаряща страна приема обратно на своя територия по молба на другата договаряща страна всяко лице, което на територията на държавата на молещата договаряща страна не отговаря или вече не отговаря на изискванията за влизане или пребиваване. Когато е доказано или достоверно се предполага, че това лице има гражданство на държавата на замолената договаряща страна.

(2) Молещата договаряща страна ще приеме обратно лицето при същите условия, ако впоследствие се установи, че момента на напускане на територията на държавата на молещата договаряща страна това лице не е имало гражданство на държавата на замолената договаряща страна.

Член 2

(1) За целите на изпълнението на тази спогодба гражданството на лицето, което подлежи на обратно приемане, се удостоверява чрез следните валидни документи:

Гражданство на Република България:

1. задграничен паспорт или заместващ го документ за пътуване (пасаван);

2. национален документ за самоличност;

3. военна книжка.

Гражданство на Чешката република:

1. граждански паспорт на Чешката република;

2. граждански паспорт на Чехословашката република, Чехословашката социалистическа република или Чешката и Словашка федеративна република с обозначено гражданство на Чешката република;

3. документ за пътуване.

(2) За целите на изпълнението на тази спогодба гражданството може достоверно да се предполага въз основа на:

1. документи, посочени в ал. 1, чийто срок на валидност е изтекъл;

2. свидетелство или удостоверение за гражданство, издадено преди не повече от 6 месеца;

3. шофьорска книжка;

4. собствените показания на лицето, дадени от него пред компетентен орган на молещата договаряща страна;

5. други документи, които допринасят за установяване на гражданството на лицето.

(3) За целите на изпълнението на тази спогодба гражданството може достоверно да се пред-полага и въз основа на следните документи:

Гражданство на Република България:

1. удостоверение за раждане;

2. удостоверение за семейно положение.

Гражданство на Чешката република:

1. удостоверение за правоспособност да се сключи граждански брак, в случаите в него има данни за гражданство на Чешката република;

2. военна книжка или книжка на донаборник;

3. удостоверение за раждане.

Член 3

(1) Молбата за обратно приемане на лицето се предава в писмена форма от съответния компетентен орган на молещата договаряща страна на дипломатическото представителство на държавата на замолената договаряща страна. Тази молба трябва да съдържа:

1. име, фамилия и други имена, с които е известно лицето, ако са установени такива, дата и място на раждане, пол, гражданство, последен адрес на територията на държавата, чийто гражданин е лицето, и една фотография на лицето;

2. дата и начин на влизане на територията на държавата на молещата договаряща страна и данни, че лицето не изпълнява условията за влизане или пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна;

3. данни за евентуална необходимост от специална помощ или медицински грижи за предаваното лице предвид неговото здравословно състояние или възраст;

4. данни за евентуална необходимост от охранителни мерки или мерки за сигурност;

5. предложение за мястото и датата на предаването.

(2) Към молбата се прикрепват копия на документите, въз основа на които съгласно чл. 2 на спогодбата гражданството се счита за доказано или достоверно се предполага. Оригиналите на посочените документи се предоставят за запознаване на дипломатическото представителство на държавата на замолената договаряща страна по негова молба.

(3) Дипломатическото представителство на държавата на замолената договаряща страна отговаря на молбата без отлагане в срок до 10 дни от датата на връчване на молбата. Компетентният орган на замолената договаряща страна приема лицето, чието обратно приемане е договорено без отлагане най-късно до 10 дни от датата на съобщаване на отговора на компетентния орган на молещата договаряща страна. Евентуалният отказ на молбата трябва да бъде обоснован в писмена форма.

(4) Предаването и обратното приемане на лице, което изисква специална помощ или медицински грижи предвид неговото здравословно състояние или възраст, или в случаите, когато са необходими охранителни мерки и мерки за сигурност, се реализира с конвой или придружител. За неговото предаване и обратно приемане се изготвя протокол в два екземпляра, който трябва да съдържа следните данни:

1. името и презимената на лицето;

2. дата и място на раждане;

3. гражданство;

4. списък на документите, вещите и паричните средства, които са намерени у лицето;

5. здравословно състояние на лицето в момента на предаването му.

Член 4

(1) Всяка договаряща страна приема на своя територия по молба на другата договаряща страна гражданин на трета държава или лице без гражданство, наричани по-нататък само "гражданин на трета държава", който не отговаря или вече не отговаря на действуващите условия за влизане или пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна, когато притежава валидна виза или разрешение за пребиваване на замолената договаряща страна или когато е доказано или достоверно се предполага, че е влязло на територията на държавата на молещата договаряща страна направо от територията на държавата на замолената договаряща страна.

(2) При прилагането на тази спогодба договарящите страни ще полагат усилия да извеждат въпросния гражданин на трета държава с предимство към съответната страна на произход.

Член 5

Не съществува задължение за обратно приемане на гражданин на трета страна по силата на чл. 4 в следните случаи:

1. когато след неговото излизане от територията на държавата на замолената договаряща страна или след влизането му на територията на държавата на молещата договаряща страна му е била издадена виза или разрешение за пребиваване от компетентен орган на молещата договаряща страна;

2. когато това лице е гражданин на държава, която има обща граница с държавата на молещата договаряща страна.

Член 6

(1) За целите на изпълнението на тази спогодба пребиваването на гражданин на трета страна на територията на държавата на замолената договаряща страна преди влизането и пребиваването на територията на държавата на молещата договаряща страна се доказва със:

1. наличието на печат или други отметки в документа за пътуване, положени от компетентните органи на замолената договаряща страна, които удостоверяват влизане или пребиваване на територията на държавата на замолената договаряща страна;

2. билети за пътуване, удостоверения и квитанции, издадени на името на лицето, които доказват пребиваването му на територията на държавата на замолената договаряща страна.

(2) За целите на изпълнението на тази спогодба пребиваването на гражданин на трета страна на територията на държавата на замолената договаряща страна преди влизането и пребиваването на територията на държавата на молещата договаряща страна може достоверно да се предполага въз основа на:

1. международни билети за пътуване;

2. квитанции от хотели, издадени в държавата на замолената договаряща страна;

3. документи, които разрешават влизането в сгради и различни институции, намиращи се на територията на държавата на замолената договаряща страна;

4. карта за медицински преглед;

5. собствените показания на лицето, дадени пред компетентен орган на молещата договаряща страна;

6. показания на свидетели, дадени пред компетентен орган на молещата договаряща страна;

7. други документи и вещи, въз основа на които може да се предполага пребиваването на територията на държавата на замолената договаряща страна.

Член 7

(1) Молбата за обратно приемане на гражданин на трета страна се изпраща до компетентния орган на замолената договаряща страна в писмена форма чрез дипломатическото представителство на държавата на замолената договаряща страна. Тази молба трябва да съдържа:

1. име, фамилия и всички останали имена, с които е известен гражданинът на трета държава, дата и място на раждане, пол, гражданство;

2. вид, номер, място на издаване и данни за валидността на задграничния паспорт;

3. дата, място и начин на влизане на територията на държавата на молещата договаряща страна;

4. основанията на молбата съгласно чл. 4 на спогодбата;

5. данни за евентуална необходимост от специална помощ или медицински грижи предвид здравословното състояние или възраст на лицето;

6. данни за евентуална необходимост от охранителни мерки или мерки за сигурност;

7. данни за езиковата подготовка на гражданина на трета държава, особено за необходимостта от осигуряване на преводач с цел нормално комуникиране с лицето;

8. предложение за мястото и датата на предаването.

(2) Молбата за обратно приемане на гражданин на трета държава трябва да бъде изпратена без отлагане, независимо, че незабавното предаване поради правни или фактически пречки не е възможно. Молбата трябва да бъде изпратена не по-късно от 6 месеца от момента, когато компетентният орган на молещата договаряща страна е установил незаконното влизане или пребиваване на гражданина на трета държава на своя територия.

(3) Компетентният орган на замолената договаряща страна отговаря на молбата в писмена форма чрез дипломатическото представителство на държавата на замолената договаряща страна без отлагане в срок до 10 дни, считано от датата на връчване на молбата.

(4) Компетентният орган на замолената договаряща страна приема гражданина на трета държава, чието обратно приемане е било договорено, без отлагане в срок не по-дълъг от 10 дни от момента на съобщаване на своя отговор на молещата договаряща страна. Предаването на гражданина на трета страна може да бъде отсрочено поради правни или фактически пречки за срок не по-дълъг от 1 година. За тези пречки незабавно се уведомява компетентният орган на замолената договаряща страна.

(5) Предаването и обратното приемане на гражданин на трета държава, който изисква специална помощ или медицински грижи предвид неговото здравословно състояние или възраст, или в случаите, когато са необходими охранителни мерки или мерки за сигурност, се реализира с конвой или придружител. За неговото предаване и обратно приемане се изготвя протокол в 2 екземпляра, който трябва да съдържа следните данни:

1. името и презимената на лицето;

2. дата и място на раждане;

3. гражданство;

4. списък на документите вещите и паричните средства, които са намерени у лицето;

5. здравословно състояние на лицето в момента на предаването.

(6) Молещата договаряща страна ще приеме обратно гражданина на трета държава в случай, че след неговото обратно приемане компетентният орган на замолената договаряща страна допълнително в срок 30 дни установи, че в момента на напускане на територията на държавата на молещата договаряща страна не са били налице условията за неговото обратно приемане съгласно тази спогодба.

Член 8

Предаването на лични данни, необходими за изпълнението на тази спогодба, се осъществява съгласно правните разпоредби на държавите на договарящите страни. При предаването на лични данни договарящите страни прилагат следните принципи:

1. Замолената договаряща страна може да използва данните само за постигане на целите на спогодбата и само при условията, указани от предаващата договаряща страна.

2. Замолената договаряща страна по молба на предаващата договаряща страна предоставя информация за използването на предадените данни и за постигнатите чрез тях резултати.

3. Личните данни могат да се съобщават само на съответните компетентни органи на договарящите страни. Предоставянето на данни на други органи е възможно само с писменото съгласие на предаващата договаряща страна.

4. Молещата договаряща страна е длъжна да следи за верността на предоставените данни и за това доколко те са необходими за постигане на целите на спогодбата. Ако се установи, че са предадени неверни данни или такива, които не подлежат на предаване, то компетентните органи на замолената договаряща страна следва незабавно да бъдат уведомени за това. Те са длъжни да извършат поправка на неверните данни или в случая, когато са предадени данни, които не подлежат на предаване, да ги унищожат.

5. На лицето, за което следва да бъдат или са били предадени данни, се предоставя по негова молба информация за предадените данни съгласно правните разпоредби на държавата на договарящата страна, която е била помолена за тяхното предоставяне.

6. При предаването на данните молещата договаряща страна съобщава валидните съгласно вътрешните си правни,разпоредби срокове за унищожаването им. Независимо от сроковете е необходимо данните, отнасящи се за засегнатото лице, да се унищожат след като е изпълнена целта, за която са били предадени. Молещата договаряща страна трябва да бъде информирана за унищожаването на предадените данни. В случай на прекратяване на тази спогодба всички данни, които са били получени, следва да бъдат унищожени.

7. Договарящите страни са длъжни ефективно да защитят получените данни срещу неправомерен достъп, неправомерно изменение и неправомерно разгласяване.

Член 9

(1) Разходите, свързани с предаването на лицата съгласно чл. от 1 до 7, се поемат от молещата договаряща страна до момента на обратното приемане на лицето от съответния компетентен орган на замолената договаряща страна.

(2) Разходите, свързани с евентуалното връщане на лицата съгласно чл. 1, ал. 2 и чл. 7, ал. 6, се поемат от молещата договаряща страна с изключение на разходите, свързани с пребиваването на лицето на територията на държавата на замолената договаряща страна.

(3) За разходи съгласно ал. 2 се считат разноските за транспорт на лицата и другите необходими и целесъобразни разходи, свързани преди всичко с полагането на медицински грижи за лицата или с осъществяването на мерки за охрана или сигурност. Размерът на разходите по ал. 2 се определя от правните норми на държавата на замолената договаряща страна, действуващи в момента на извършването на разходите.

(4) Компетентният орган на замолената договаряща страна изпраща на компетентния орган на молещата договаряща страна отчет за разходите по ал. 2 за съответния изтекъл календарен месец. Неразделна част на отчета са документите, които доказват действителния размер на разходите.

(5) Компетентният орган на молещата договаряща страна възстановява разходите по ал. 2 на компетентния орган на замолената договаряща страна с банков превод по неговата сметка в срок до 30 дни от датата на получаване на отчета в щатски долари (1750) по курса на централната банка на държавата на замолената договаряща страна за деня на извършването на тези разходи.

Член 10

Договарящите страни се задължават да осъществяват предаването и обратното приемане на лицата по общоприетия начин съгласно международното право и обичаи, зачитайки правата и достойнството на тези лица.

Член 11

Компетентните органи на договарящите страни ще си разменят образци на документи, които ще служат като удостоверение:

1. за гражданство на държавите на договарящите страни;

2. за разрешено пребиваване на територията на договарящите страни.

Член 12

Компетентните органи на договарящите страни ползват при изпълнението на тази спогодба своя официален език, освен ако не се договорят по друг начин.

Член 13

(1) Договарящите страни ще се информират взаимно по дипломатически път за:

1. службите, компетентни за осъществяване на предаването и обратното приемане на лицата, включително за техните адреси, телефонни и факсови номера и други начини за връзка;

2. граничните контролно-пропускателни пунктове, на които ще се осъществява предаването и обратното приемане на лицата;

3. службите, компетентни за решаването на неясни и спорни случаи, свързани с изпълнението на тази спогодба, включително за техните адреси, телефонни и факсови номера и други начини за връзка;

4. банковите сметки, по които ще се възстановяват разходите съгласно чл. 9.

(2) Договарящите страни ще се информират без отлагане по дипломатически път за всяка промяна в данните, посочени в ал. 1.

Член 14

Компетентните органи на всяка от договарящите страни ще определят по двама експерти, които поне веднъж годишно съвместно ще дават оценка за изпълнението на тази спогодба и в случай на необходимост ще правят предложения за решаване на въпроси, свързани с прилагането на тази спогодба. В тези срещи могат да участват и други специалисти.

Член 15

Прилагането на тази спогодба не ограничава прилагането на Конвенцията за статута на бежанците, подписанана28 юли 1951 г., и Протокола за статута на бежанците, съставен на 31 януари 1967 г.

Член 16

(1) Тази спогодба се сключва за неопределен срок и влиза в сила след изтичането на 30 дни, считано от датата, на която е получена втората от нотите, с които договарящите страни се уведомяват по дипломатически път, че са били изпълнени вътрешноправните условия за нейното влизане в сила.

(2) Всяка договаряща страна може да спре временно действието на тази спогодба изцяло или отчасти, с изключение на чл. от 1 до 3, ако това се налага за осигуряване на националната сигурност, обществения ред или здравето на гражданите. За въвеждането или отмяната на такива мерки договарящите страни се информират незабавното дипломатически път. Спирането на тази спогодба влиза в сила след изтичане на 30 дни, считано от датата на връчване на нотата на другата договаряща страна.

(3) Всяка договаряща страна може да прекрати тази спогодба с писмено предизвестие по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила след изтичането на деветдесет дни, считано от датата на връчване на нотата за прекратяване на другата договаряща страна.

Изготвено в София на 9 април 1998 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български и на чешки език, като и двата текста имат еднаква сила.