Държавен вестник, брой 28 от 29.III

Член 1

1. Всяка договаряща страна по молба на другата договаряща страна и без формалности приема обратно на своя територия всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на действащите изисквания за влизане или за пребиваване на територията на молещата договаряща страна, когато е доказано или основателно се предполага, че въпросното лице е гражданин на замолената договаряща страна.

2. Молещата договаряща страна отново приема обратно на своя територия при същите условия лицето по ал. 1, когато в резултат на последващи проверки, осъществени след обратното приемане, се установи, че лицето не е било гражданин на замолената договаряща страна към момента на напускане на територията на молещата договаряща страна.

Член 2

1. Самоличността и гражданството на лице, което подлежи на обратно приемане по реда на чл. 1, ал. 1, се удостоверява чрез следните валидни документи:

- лична карта, удостоверяваща гражданството на лицето;

- паспорт или заместващ го документ за пътуване със снимка;

- военна книжка или друг документ за самоличност на военнослужащ със снимка на притежателя.

2. Гражданството може да бъде предположено на основата на:

- един от документите, посочени в ал. 1, чийто срок е изтекъл;

- всякакъв друг официален документ, способстващ да се установи самоличността на лицето;

- документ за консулска регистрация, удостоверение за гражданство или документ за гражданско състояние;

- протоколирани показания, дадени от добросъвестни свидетели пред компетентните власти на молещата договаряща страна;

- други документи, които способстват за установяване самоличността на лицето;

- фотокопия на посочените по-горе документи;

- обяснения на лицето, протоколирани от компетентните власти на молещата договаряща страна.

3. При необходимост молещата договаряща страна може да поиска съдействието на дипломатическите и консулските органи на замолената договаряща страна за установяване на гражданството на лице, което би могло да бъде обект на обратно приемане. Такова лице ще бъде разпитано във възможно най-кратък срок и във всички случаи, не по-късно от три работни дни след отправяне на искането на мястото, където се намира лицето или, ако това е невъзможно, в най-близкото дипломатическо или консулско представителство на замолената договаряща страна. В случай, че се установи, че лицето е гражданин на замолената договаряща страна, същите дипломатически или консулски органи издават без забавяне пътния документ, необходим за неговото репатриране.

4. Разпоредбите на този член се прилагат и по отношение на лицата, чиито молби за отказ от гражданство са все още висящи пред компетентните органи на замолената договаряща страна.

Член 3

Молбата за обратно приемане се изпраща по факс или телекс на компетентните власти на замолената договаряща страна и трябва да включва:

а) лични данни на лицето, както и всяка друга информация, която способства за установяване на неговата самоличност;

б) данни, свързани с документите, посочени в чл. 2 на тази спогодба;

в) планиран маршрут, транспорт, дата и предполагаем час на обратното приемане и граничен контролно-пропускателен пункт;

г) указания за евентуална необходимост от полицейски конвой и/или медицинско наблюдение; в случай, че конвоят се осигурява от компетентните власти на молещата договаряща страна - лични данни на служителите, които ще конвоират лицето.

Член 4

1. В случай, че молбата за обратно приемане се основава на документите, посочени в чл. 2, ал. 1, отговорът ще бъде изпратен незабавно, но не по-късно от 48 часа от момента на нейното получаване.

2. В случай, че молбата за обратно приемане се основава на други документи, извън тези по чл. 2, ал. 1, и замолената договаряща страна не може да установи самоличността на лицето в срока по ал. 1, тя информира за това молещата договаряща страна преди изтичането на този срок. Окончателният отговор трябва да бъде даден не по-късно от седем дни. Всякакъв отказ за обратно приемане трябва да бъде обоснован.

3. В случай, че замолената договаряща страна е отговорила положително на молбата за обратно приемане, тя ще уведоми за това компетентното дипломатическо или консулско представителство, което ще издаде без забавяне на лицето необходимия документ за връщане в страната.

4. Молещата договаряща страна ще експулсира лицето, за чието обратно приемане е постигнато съгласие, в максимален срок от 30 дни, считано от датата на получаване на съгласието на замолената договаряща страна. Този срок може да бъде продължен по взаимно съгласие.

Член 5

1. Всяка договаряща страна по молба на другата договаряща страна и без формалности приема обратно на своя територия гражданите на трети държави и лицата без гражданство, които не отговарят на действащите изисквания за влизане или пребиваване на територията на молещата договаряща страна и за които е доказано, че:

а) са пристигнали на територията на молещата договаряща страна от територията на замолената договаряща страна; или

б) притежават валидно разрешение за пребиваване или виза, издадени от замолената договаряща страна.

2. Всяка договаряща страна по молба на другата договаряща страна приема обратно и лице без гражданство, което е влязло на територията на молещата договаряща страна с документ за пътуване, издаден от замолената договаряща страна, който дава право на връщане на територията на договарящата страна, която е издала документа.

3. Произходът от територията на замолената договаряща страна може да бъде констатиран най-вече въз основа на признаци, изброени по-долу, които се преценяват във всеки конкретен случай от замолената договаряща страна:

а) автентичен входен или изходен печат или евентуални други отметки, положени от компетентните власти на замолената договаряща страна върху автентични, фалшиви или преправени документи за пътуване или за самоличност;

б) документи за пребиваване или разрешения за пребиваване с изтекъл срок;

в) използвана виза с изтекъл срок;

г) поименен документ за транспорт, произхождащ от замолената договаряща страна, който позволява да се установи влизането на лицето на територията на замолената договаряща страна или на територията на молещата договаряща страна;

д) хотелски разписки;

е) транспортни средства, използвани от лицето, регистрирани на територията на замолената договаряща страна;

ж) поименни входни карти за обществени или частни институции;

з) притежаване на разписка за валутни операции, извършени от лицето на територията на замолената договаряща страна;

и) достатъчно подробни изявления на лицето, направени пред длъжностни лица на молещата договаряща страна;

к) свидетелски показания, доказващи влизането или пребиваването на територията на замолената договаряща страна, съответно взети от компетентните власти на молещата договаряща страна;

л) фотокопие на един от посочените документи.

Член 6

Молещата договаряща страна отново приема обратно при същите условия лице, изведено от нейна територия по реда на тази спогодба, за което в резултат на последващи проверки, извършени от другата договаряща страна, се докаже, че към момента на извеждане от територията на молещата договаряща страна не е отговаряло на условията, посочени в чл. 5.

Член 7

Не съществува задължение за обратно приемане на граждани на трети държави и лица без гражданство, които при влизане на територията на молещата договаряща страна са притежавали или след това са получили валидни входна виза или разрешение за пребиваване, издадени от тази договаряща страна.

Член 8

1. Молбите за обратно приемане на граждани на трети държави съдържат личните данни и данните на документите за самоличност, които са намерени у лицето, обект на обратно приемане, както и отметките относно неговия престой на територията на замолената договаряща страна и обстоятелствата, при които е осъществено неговото незаконно влизане на територията на молещата договаряща страна.

2. Отговорите на молбите за обратно приемане на граждани на трети държави трябва да бъдат предавани във възможно най-кратък срок, но не по-късно от осем дни от датата на получаване на молбата.

3. Замолената договаряща страна приема лицето, чието обратно приемане е договорено в най-кратък срок и във всеки случай в рамките на тридесет дни от датата на получаване на положителния отговор. В случай, че възникнат проблеми от практически или юридически характер, този срок може да бъде удължен по искане на молещата договаряща страна.

4. Договарящите страни поемат задължението да върнат обратно приоритетно гражданите на трети държави директно в държавата, чиито граждани са.

Член 9

1. Всяка договаряща страна по молба на другата договаряща страна разрешава транзитното преминаване по въздушен път на граждани на трети държави, на които е отказано влизане или спрямо които е приложена мярка за експулсиране, предприета от молещата договаряща страна.

2. Молещата договаряща страна носи отговорността за пристигането на лицата до държавата - цел на пътуването, и се задължава да ги приеме обратно, когато тяхното влизане в последната или в трета страна не бъде разрешено или тяхното по-нататъшно пътуване се окаже невъзможно.

Член 10

1. Молбата за транзитно преминаване се предава пряко от компетентните власти на молещата договаряща страна на компетентните власти на замолената договаряща страна.

2. Молбата трябва да съдържа данни за:

а) самоличността, документите за пътуване и гражданството на лицето;

б) дата на пристигане и на тръгване от замолената договаряща страна;

в) евентуална необходимост от полицейски конвой и/или медицинско наблюдение и в случай, че полицейският конвой се осигурява от молещата договаряща страна - личните данни на служителите, които ще конвоират лицето.

Член 11

По реда на тази спогодба молбата за транзитно преминаване може да бъде отхвърлена за лице, което:

а) е изложено на опасност от преследване по причини, свързани с неговата раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група в държавата - цел на пътуването, и/или в друга транзитна държава;

б) в държавата - цел на пътуването, или в някоя от транзитните държави има риск за лицето от наказателно преследване или от изпълнение на присъда, освен ако тя не е свързана с нелегално влизане;

в) представлява опасност за обществения ред, националната сигурност или общественото здраве на замолената договаряща страна.

Член 12

1. Компетентните власти на договарящите страни обменят статистическа и оперативна информация за незаконната трансгранична миграция и си сътрудничат при изготвянето на анализи и прогнози в тази област.

2. Личните данни, необходими за изпълнение на тази спогодба и съобщени между договарящите страни, трябва да бъдат обработвани и защитени в съответствие със законодателствата за защита на личните данни, действащи във всяка от договарящите страни. В този смисъл:

а) замолената договаряща страна използва съобщените лични данни само за целите, предвидени от тази спогодба;

б) всяка договаряща страна информира при поискване другата договаряща страна във връзка с ползването на съобщените лични данни;

в) съобщените лични данни могат да бъдат обработвани само от компетентните по изпълнението на спогодбата власти; личните данни могат да бъдат препредавани на други лица само след предварително писмено разрешение от договарящата страна, която ги е съобщила.

Член 13

1. Разходите, свързани с обратно приемане на лица, в това число и разходите за полицейски конвой, издръжката и транспорта до границата на замолената договаряща страна, се поемат от молещата договаряща страна.

2. Разходите, свързани с транзитното преминаване през територията на замолената договаряща страна, в това число разходите за полицейски конвой, както и разходите за обратно връщане, се поемат от молещата договаряща страна.

Член 14

1. Компетентните власти по прилагането на тази спогодба са италианското Министерство на вътрешните работи и българското Министерство на вътрешните работи. Тези органи ще си разменят адресите, граничните контролно-пропускателни пунктове, които могат да бъдат използвани за целта на обратно приемане и транзит на лицата, както и всяка друга полезна информация.

2. Компетентните власти ще съгласуват всичко, което е необходимо за прилагането на тази спогодба, и ще се уведомяват взаимно за евентуално настъпили промени по отношение на данните по ал. 1.

Член 15

Разпоредбите на тази спогодба не засягат по никакъв начин правата и задълженията, които договарящите страни са поели на основание на други международни договори.

Член 16

1. Всяко изменение или допълнение към тази спогодба ще се извършва по взаимно съгласие на договарящите страни.

2. Споровете, възникнали при прилагането или тълкуването на тази спогодба, ще се разрешават по дипломатически път в дух на приятелство и разбирателство.

Член 17

1. Тази спогодба се сключва за неопределен срок от време и влиза в сила на тридесетия ден от датата на получаване на втората от двете вербални ноти, с които договарящите страни се уведомяват за изпълнението на вътрешните процедури, необходими за влизане в сила на спогодбата.

2. Всяка договаряща страна може да прекрати действието на тази спогодба с писмено предизвестие от деветдесет дни, изпратено по дипломатически път.

3. Всяка от договарящите страни може временно да спре, изцяло или частично, с изключение на чл. 1, прилагането на тази спогодба по причини, свързани с обществения ред, националната сигурност или общественото здраве, чрез уведомяване по дипломатически път. Спирането влиза в сила от датата на получаване на уведомяването или от друга, посочена в него дата. Договарящите страни взаимно се уведомяват по дипломатически път за отменянето на тези мерки и за възстановяване прилагането на спогодбата.

В уверение на горното долуподписаните представители, надлежно упълномощени от съответните правителства, подписаха тази спогодба.

Изготвена в Рим на 22 юли 1998 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български и италиански език, като двата текста имат еднаква сила.