Държавен вестник, брой 32 от 8.IV

Задача и цел

Член 1

Тази конвенция се отнася до програмните емисии, включени в предавания. Нейната цел е да се улесни трансграничното предаване и препредаване на телевизионни програмни емисии между страните.

Употребявани термини

Член 2

За целите на тази конвенция:

а) "предаване" означава първоначалното излъчване от наземен предавател, по кабел или чрез какъвто и да е вид спътник, в кодирана или некодирана форма, на телевизионни програмни емисии, предназначени за приемане от широката публика; то не включва съобщителните услуги, осъществявани по индивидуално искане;

b) "препредаване" означава извършването на едновременно приемане и предаване, независимо от използваните технически средства, изцяло и без никакви изменения, на телевизионни програмни емисии или на големи части от тях, предавани от предаващи и предназначени за приемане от широката публика;

c) (изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) "предаващ" е физическото или юридическото лице, което носи редакционна отговорност за създаването на телевизионни програми, които ще бъдат приемани от широката публика, и ги предава или ги предоставя за предаване от трето лице в тяхната пълнота и без промяна;

d) "програмна емисия" означава всички елементи на една емисия, осигурявана от даден предаващ по смисъла на предходната буква;

е) "европейски аудио-визуални произведения" означава творчески произведения, чието създаване или съвместно създаване се контролира от европейски физически или юридически лица;

f) (изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) "рекламиране" е всяко публично съобщение срещу заплащане или друго подобно възнаграждение или за самопромоция, което има за цел да насърчи продажбата, покупката или наемането на продукт или услуга, да подкрепи кауза или идея, или да доведе до друг резултат, желан от рекламодателя или от самия предаващ;

g) (нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) "телевизионен пазар" означава преки предложения към публиката с цел доставка срещу заплащане на стоки или услуги, включително недвижими имоти, права и задължения;

h) (предишна т. g - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) "спонсориране" означава участието на физическо или юридическо лице, което не се занимава с радио- и телевизионна дейност или произвеждане на аудио-визуални произведения, в пряко или непряко финансиране на едно предаване с цел да се съдейства за разпространението на неговото име, търговска марка или обществен облик.

Приложно поле

Член 3

Тази конвенция се прилага по отношение на всички програмни емисии, които се излъчват от лица или с помощта на технически средства, намиращи се под юрисдикцията на една от страните, независимо дали по кабел, от наземен предавател или чрез спътник, и които могат да бъдат приемани пряко или непряко в една или няколко от другите страни.

Свобода на приемане и препредаване

Член 4

Страните осигуряват свободата на изразяване и информация съгласно чл. 10 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, гарантират свободата на приемане и не ограничават препредаването на своя територия на програмни емисии, които са в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

Задължения на предаващите страни

Член 5 (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

1. Всяка предаваща страна е длъжна да гарантира, че всички програми, разпространявани от лица под нейна юрисдикция, отговарят на условията на тази конвенция.

2. По смисъла на тази конвенция предаващ под юрисдикцията на определена страна е:

- предаващ, който се смята за установен в тази страна в съответствие с т. 3;

- предаващ, към когото се прилага т. 4.

3. По смисъла на тази конвенция предаващият се счита за установен в определена страна, по-нататък наричана "предаваща страна", в следните случаи:

(а) когато седалището на предаващия е в тази страна и решенията относно програмите се вземат в тази страна;

(b) ако седалището на предаващия е в една страна, но решенията относно програмите се вземат в друга страна, предаващият се счита за установен в страната, където оперира значителна част от работната сила, ангажирана в извършването на телевизионната дейност; ако значителна част от работната сила, ангажирана в извършването на телевизионната дейност, оперира във всяка от тези страни, предаващият се смята за установен в страната, в която се намира седалището му; ако значителна част от работната сила, ангажирана в извършването на телевизионната дейност, не работи в нито една от тези страни, предаващият се смята за установен в страната, в която най-напред е започнал да предава в съответствие с правната система на тази страна, при условие, че поддържа стабилна и ефективна връзка с икономиката на тази страна;

(c) ако седалището на предаващия е в една страна, но решенията относно програмите се вземат в държава, която не е страна по тази конвенция, или обратно, предаващият се смята за установен в съответната страна по конвенцията при условие, че значителна част от работната сила, ангажирана в извършването на телевизионната дейност, действа в тази страна;

(d) ако след прилагане на критерия по чл. 2, ал. 3 от Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 юни 1997 г. за изменение и допълнение на Директива на Съвета 89/552/ЕИО за съгласуване на някои законови, подзаконови или административни правила в държавите членки във връзка с извършването на телевизионна дейност предаващият се смята за установен в държава - членка на Европейската общност, този предаващ се смята за установен в същата държава и за целите на тази конвенция.

4. Предаващ, към когото не се прилагат разпоредбите на т. 3, се намира под юрисдикцията на т.нар. "предаваща страна" в следните случаи:

(а) когато използва честота, предоставена от тази страна;

(b) ако, макар да не използва честота, предоставена от една страна, използва сателитен капацитет, който принадлежи на тази страна;

(c) ако, макар да не използва честота, предоставена от една страна, или сателитен капацитет, който принадлежи на определена страна, използва връзка със сателит, разположена в тази страна.

5. Ако предаващата страна не може да бъде определена в съответствие с т. 4, постоянният комитет разглежда въпроса по реда на чл. 21, т. 1(a) от тази конвенция, за да определи тази страна.

6. Тази конвенция не се прилага към телевизионни предавания, предназначени изключително за приемане в държави, които не са страни по конвенцията и които не се приемат пряко или непряко от публиката в една или повече страни по конвенцията.

Предоставяне на информация

Член 6

1. Отговорностите на предаващия трябва да бъдат определени ясно и изчерпателно в разрешителното, издадено от компетентния орган на всяка страна, или в договора, сключен с него, или в каквото и да е друго правно средство.

2. Информация за предаващия се предоставя от компетентния орган на предаващата страна при поискване. Такава информация включва най-малкото името или наименованието, седалището и правния статус на предаващия, името на неговия законен представител, структурата на капитала, характера; целта и начина на финансиране на програмите, които осигурява или има намерение да осигури.

Отговорности на предаващия

Член 7

1. Всички елементи на програмните емисии, що се отнася до тяхното представяне и съдържание, трябва да уважават достойнството на човешката личност и основните права на другите.

В частност те не трябва:

а) да противоречат на добрите нрави и специално да съдържат порнография;

b) да възхваляват насилието или да подстрекават към расова ненавист.

2. Всички елементи на програмните емисии, които могат да навредят на физическото, умственото или моралното развитие на децата или на подрастващите, не трябва да бъдат разполагани така, че поради времето на тяхното предаване и приемане е вероятно да бъдат гледани от последните.

3. Предаващият осигурява добросъвестното безпристрастно представяне на фактите и събитията в телевизионните новини и насърчава свободното съставяне на мнение.

Право на отговор

Член 8 (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

1. Всяка предаваща страна е длъжна да гарантира на всяко физическо или юридическо лице независимо от неговата национална принадлежност или местопребиваване възможност да упражни правото си на отговор или да използва други сравними правни или административни средства за защита във връзка с предаванията, разпространявани от предаващ под нейна юрисдикция по смисъла на чл. 5. По-конкретно, тя трябва да гарантира, че програмното време и другите условия за упражняване на правото на отговор ще позволяват то да бъде действително упражнено. Действителното упражняване на това право или използване на други сравними правни или административни средства за защита се осигурява както с оглед на програмното време, така и с оглед на условията за упражняването.

2. За тази цел през равномерни интервали от време и чрез подходящи средства в програмата се посочва названието на тази програма или на оператора, който отговаря за нея.

Достъп на публиката до информация

Член 9 (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

Всяка страна проучва и при нужда предприема юридически мерки, например въвеждане на право на кратки репортажи за събития от голям интерес за публиката с цел да се попречи на нарушаването на правото на публиката на информация поради упражняването на изключителни права за предаване или препредаване на такова събитие от страна на предаващ под нейна юрисдикция по смисъла на чл. 3.

Достъп на публиката до събития с голямо значение

Член 9bis. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

1. Всяка страна запазва правото да предприеме мерки, за да гарантира, че предаващ под нейна юрисдикция няма да предава с изключителни права събития, които тази страна смята за събития с голямо значение за обществото, по такъв начин, че да лиши значителна част от публиката в тази страна от възможността да следи тези събития на живо или чрез репортажи по свободната телевизия. Ако предприеме такива мерки, съответната страна може да състави списък на определени събития, които смята за събития с голямо значение за обществото.

2. Страните са длъжни да гарантират с подходящи средства, като съблюдават юридическите гаранции, предоставени от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, а при нужда и от националната конституция, че предаващ под тяхна юрисдикция няма да упражнява изключителните права, които е придобил след датата на влизане в сила на Протокола за изменение и допълнение на Европейската конвенция за трансгранична телевизия, по такъв начин, че значителна част от публиката в друга страна да бъде лишена от възможността да следи чрез пълно или частично отразяване на живо, а ако това е нужно или уместно поради обективни причини от обществен интерес - чрез пълно или частично отразяване в репортаж, по свободната телевизия, съгласно разпоредбите, приети от тази друга страна на основание т. 1, събитията, които тази друга страна е определила при спазване на следните изисквания:

(a) страната, която прилага мерките по т. 1, съставя списък на национални или ненационални събития, които смята за събития с голямо значение за обществото;

(b) страната прави това своевременно и по ясен и прозрачен начин;

(c) страната определя дали тези събития ще бъдат отразени изцяло или частично на живо, а когато това е нужно или уместно поради обективни причини от обществен интерес - чрез пълен или частичен репортаж;

(d) мерките, предприети от страната, съставила списъка, трябва да бъдат пропорционални и възможно най-подробни, за да се позволи на други страни да предприемат мерките по тази точка;

(e) страната, съставила списъка, съобщава този списък и съответните мерки на Постоянния комитет в срок, определен от последния;

(f) мерките, предприети от страната, съставила списъка, трябва да съответстват на основните насоки на Постоянния комитет, предвидени в т. 3, и Постоянният комитет трябва да е дал положително становище за мерките.

Мерките, предприети на основание тази точка, се прилагат само към събитията, които Постоянният комитет е публикувал в годишния списък по т. 3, и към изключителните права, придобити след влизането в сила на този Протокол.

3. Постоянният комитет веднъж годишно:

(a) публикува консолидиран списък на посочените събития и на мерките, съобщени от страните в съответствие с т. 2(e);

(b) в допълнение към изискванията по т. 2(a) - (e) съставя основни насоки, които подлежат на приемане с мнозинство три четвърти от членовете, с цел да бъдат избегнати разлики при прилагането на този член и прилагането на съответните разпоредби на Европейската общност."

Културни цели

Член 10

1. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) Всяка предаваща страна е длъжна да гарантира, когато това е практически осъществимо и чрез подходящи средства, че предаващите под нейна юрисдикция ще запазват за европейски произведения преобладаваща част от своето програмно време, с изключение на времето, определено за новини, спортни прояви, игри, рекламиране, телетекст и телевизионен пазар. Това съотношение се постига постепенно на основата на подходящи критерии, като се имат предвид задълженията на предаващия към неговата зрителска аудитория в областта на информацията, образованието, културата и развлеченията.

2. В случай на разногласие между приемаща и предаваща страна относно прилагането на предходната точка може по искане на една от страните да бъде сезиран Постоянният комитет, който да даде съвещателно мнение по въпроса. Такова разногласие не се подчинява на арбитражната процедура, предвидена в чл. 26.

3. Страните поемат задължението да търсят съвместно най-подходящите средства и процедури за подпомагане без дискриминация между предаващите на създаването и развитието на европейски произведения, особено в страните с малък обем аудио-визуална продукция или с ограничено разпространен език.

4. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) Страните са длъжни да гарантират, че предаващите под тяхна юрисдикция няма да предават кинематографични произведения извън сроковете, съгласувани с носителите на права.

Плурализъм на медиите

Член 10bis. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

В духа на сътрудничество и взаимна помощ, въплътен в тази конвенция, страните полагат усилия да не допускат програмите, предавани или препредавани под тяхна юрисдикция по смисъла на чл. 3, да застрашават плурализма на медиите.

Общи положения

Член 11 (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

1. Рекламирането и телевизионният пазар трябва да бъдат лоялни и почтени.

2. Рекламирането и телевизионният пазар не могат да бъдат подвеждащи и да увреждат интересите на потребителите.

3. При рекламиране и телевизионен пазар, които са насочени към деца или в които участват деца, задължително се избягва всичко, което може да увреди техните интереси, и се взема предвид тяхната особена чувствителност.

4. Телевизионният пазар не може да призовава непълнолетни към сключването на договори за продажба или наем на стоки и услуги.

5. Рекламодателят не може да упражнява редакционно влияние върху съдържанието на предаванията.

Времетраене

Член 12. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

1. Времето за телепазарни спотове, рекламни спотове и други форми на рекламиране, с изключение на телепазарните прозорци по смисъла на т. 3, не може да надхвърля 20 на сто от програмното време за деня. Програмното време за рекламните спотове не може да надхвърля 15 на сто от програмното време за деня.

2. Времетраенето на рекламните спотове и телепазарните спотове в един астрономически час не може да надхвърля 20 на сто.

3. Прозорците, определени за телепазарни предавания, излъчвани в програми, които не са изключително посветени на телевизионния пазар, трябва да бъдат с минимална непрекъсната продължителност 15 минути. Максималният брой прозорци на ден е осем. Общата им продължителност не може да надхвърля три часа на ден. Те трябва да бъдат ясно означени чрез зрителни и звукови средства.

4. Рекламирането по смисъла на този член не включва:

- съобщения, направени от предаващия във връзка със собствените му програми и с допълнителни продукти, които пряко произтичат от тези програми;

- съобщения от обществен интерес и призиви за благотворителност, излъчвани безплатно.

Форма и представяне

Член 13. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

1. Рекламирането и телевизионният пазар трябва да бъдат ясно различими като такива и отчетливо отделени от другите елементи на програмата чрез зрителни и/или звукови средства. Рекламните и телепазарните спотове по принцип се обединяват в блокове.

2. При рекламирането и телевизионния пазар не могат да бъдат използвани подсъзнателни средства за внушение.

3. Не се допуска скрито рекламиране и телевизионен пазар и по-специално представянето на продукти или услуги в предавания, когато представянето служи за рекламни цели.

4. При рекламирането и телевизионния пазар не могат да бъдат включвани чрез образ или глас лица, които редовно представят новини или предавания по актуални въпроси.

Включване на рекламирането и телевизионния пазар

Член 14. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

1. Рекламирането и телевизионният пазар се разполагат между предаванията. При спазване на условията, предвидени в точки 2 до 5 на този член, рекламните и телепазарните спотове могат да бъдат включени и в предаванията така, че да не бъдат увредени цялостният облик и стойността на предаването и правата на носителите на права.

2. В предавания, които се състоят от самостоятелни части, или в спортни предавания и аналогично структурирани събития и изпълнения, в които има интервали, рекламните и телепазарните спотове могат да бъдат разполагани само между частите или в интервалите.

3. Излъчването на аудио-визуални произведения като игрални и телевизионни филми(с изключение на отделни серии, сериали, забавни предавания и документални филми), чиято продължителност по програма надхвърля 45 минути, могат да бъдат прекъсвани веднъж на всеки изтекъл период от 45 минути. Следващо прекъсване се разрешава, ако продължителността по програма надхвърля най-малко с двадесет минути два или повече пълни периода от 45 минути.

4. Когато предавания извън посочените в т. 2 се прекъсват с рекламни или телепазарни спотове, преди всяко следващо рекламно или телепазарно прекъсване в предаването трябва да изминат най-малко 20 минути.

5. Рекламирането и телевизионният пазар не могат да се разполагат в предаване на религиозни служби. Новини и предавания по актуални въпроси, документални филми, религиозни предавания и детски предавания не се прекъсват с рекламиране или телевизионен пазар, когато продължителността им по програма е по-малка от 30 минути. Ако продължителността им по програма надхвърля 30 минути, прилагат се разпоредбите на предходните точки.

Рекламиране и телевизионен пазар на специфични продукти (Загл. изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

Член 15. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

1. Рекламирането и телевизионният пазар на тютюневи изделия са забранени.

2. При рекламирането и телевизионния пазар на всички видове алкохолни напитки се спазват следните правила:

(а) те не могат да бъдат насочени конкретно към непълнолетни и никое лице, което при рекламирането или телевизионния пазар е свързано с консумация на алкохолни напитки, не трябва да изглежда непълнолетно;

(b) те не трябва да свързват консумацията на алкохол с физически постижения или с управление на моторни превозни средства;

(c) те не трябва да внушават, че алкохолните напитки имат лечебни свойства или стимулиращо или успокоително действие или че могат да разрешават лични проблеми;

(d) те не трябва да насърчават прекалената консумация на алкохолни напитки или да представят в отрицателна светлина въздържанието или трезвеността;

(e) те не трябва да подчертават прекомерно съдържанието на алкохол в напитките.

3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) Рекламиране на медикаменти и на медицинско лечение, които са достъпни само по лекарско предписание в предаващата страна, се забраняват.

4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) Рекламиране на останалите медикаменти и другите видове медицинско лечение трябва ясно да се отличават като такива, да бъдат честни, правдиви, да се поддават на проверка и да бъдат в съответствие с изискването да нямат вредно въздействие върху лицата.

5. (нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) Телевизионният пазар на лекарства и медицинско лечение е забранен.

Рекламиране и телевизионен пазар, специално насочени към една страна

Член 16. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

1. За да бъде избегнато нарушаването на конкуренцията и застрашаването на телевизионната система на една страна, рекламирането и телевизионният пазар, които специално и с определена периодичност са насочени към аудитория в една страна, различна от предаващата страна, не могат да заобикалят правилата за телевизионно рекламиране и телевизионен пазар в тази конкретна страна.

2. Разпоредбите на предходната точка не се прилагат, когато:

(а) съответните правила водят до дискриминация между рекламирането и телевизионния пазар, предавани от предаващ под юрисдикцията на тази страна, и рекламирането и телевизионния пазар, предавани от предаващ или от всяко друго юридическо или физическо лице под юрисдикцията на друга страна; или

(b) съответните страни са сключили двустранни или многостранни договори в тази област.

Общи положения

Член 17

1. Когато една програма или серия от програми е спонсорирана изцяло или отчасти, тя трябва да бъде ясно идентифицирана като такава и по подходящ начин в началото и/или в края на програмата.

2. Съдържанието и съставянето на една спонсорирана програма не трябва в никакъв случай да бъдат повлияни от спонсора по начин, който да наруши отговорността и редакторската независимост на предаващия по отношение на програмите.

3. Спонсорираните програми не трябва да подтикват към продажба, купуване или наемане на стоки или услуги на спонсора или на трето лице, особено чрез споменаване на тези стоки или услуги в такива програми.

Забранено спонсорство

Член 18

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) Предаванията не могат да бъдат спонсорирани от физически или юридически лица, чиято основна дейност е производството или продажбата на продукти или извършването на услуги, чието рекламиране или телевизионен пазар са забранени съгласно чл. 15.

2. (нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) Дружествата, чийто предмет на дейност включва и производство или продажба на лекарства или медицинско лечение, могат да спонсорират предавания, при условие че се ограничават до представянето на наименованието, търговската марка, облика или дейността на дружеството, но без да бъдат представяни специфични лекарства или медицинско лечение, които в предаващата страна са достъпни само по медицинско предписание.

3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) Забранено е спонсорирането на новини и на информационни предавания за текущи събития.

Програми, посветени изключително на самопромоция

Член 18bis. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат съответно към програмите, посветени изключително на самопромоция.

2. Други форми на рекламиране в такива програми се допускат в границите, установени от чл. 12, т. 1 и 2.

Програми, посветени изключително на телевизионен пазар

Член 18ter. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат съответно към програмите, посветени изключително на телевизионен пазар.

2. Рекламирането в такива програми се допуска в границите, установени от чл. 12, т. 1. Член 12, т. 2 не се прилага.

Сътрудничество между страните по конвенцията

Член 19

1. Страните се задължават да си оказват взаимна помощ при прилагането на тази конвенция.

2. За тази цел:

а) всяка договаряща държава определя един или няколко органа, названието и адреса на всеки от които тя съобщава на генералния секретар на Съвета на Европа в момента на предаване на своя документ за ратификация, за приемане, за одобрение или за присъединяване;

b) всяка договаряща държава, определила няколко органа, посочва компетентността на всеки от тях в съобщението, предвидено в буква "а".

3. Органът, определен от дадена страна:

а) предоставя информацията, предвидена в чл. 6, т. 2 на тази конвенция;

b) предоставя по искане на орган, определен от друга страна, информация за вътрешното право и практика по въпросите, които се уреждат с тази конвенция;

с) сътрудничи с органите, определени от другите страни, всякога, когато това е полезно и особено когато такова сътрудничество би повишило ефективността на мерките, предприети в прилагането на тази конвенция;

d) разглежда всяко затруднение, възникнало при прилагането на тази конвенция, за което е уведомен от орган, определен от друга страна.

Постоянен комитет

Член 20

1. За целите на тази конвенция се създава Постоянен комитет.

2. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) Всяка страна може да бъде представена в Постоянния комитет от един или повече представители. Всяка делегация разполага с един глас. В рамките на своята компетентност Европейската общност упражнява правото си на гласуване с брой гласове, равен на броя на държавите-членки на общността, които са страни по тази конвенция. Европейската общност не упражнява правото си на гласуване, когато нейните държави членки упражняват своето право и обратно.

3. Всяка държава, посочена в чл. 29, т. 1, която не е страна по тази конвенция, може да бъде представена в Постоянния комитет от наблюдател.

4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) За изпълнение на функциите си Постоянният комитет може да привлича в своята работа експерти. Той може по своя инициатива или по молба на заинтересуваната организация да покани всеки национален или международен правителствен или неправителствен орган, който има техническа квалификация в областите, уреждани от тази конвенция, да бъде представен от наблюдател на едно или част от едно от неговите заседания.

5. Постоянният комитет се свиква от генералния секретар на Съвета на Европа. Той провежда своето първо заседание до шест месеца от датата на влизане в сила на тази конвенция. След това той се свиква по искане на една трета от страните или на Комитета на министрите на Съвета на Европа по инициатива на генералния секретар в съответствие с разпоредбите на чл. 23, т. 2, а също така по искане на една или няколко страни съгласно чл. 21, буква "с" и чл. 25, т. 2.

6. Мнозинството на страните представлява кворума, необходим за провеждане на заседание на Постоянния комитет.

7. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) При спазване на чл. 9bis, т. 3(b) и чл. 23, т. 3 решенията на Постоянния комитет се приемат с мнозинство три четвърти от присъстващите членове.

8. Постоянният комитет съставя свои процедурни правила, като се спазват разпоредбите на тази конвенция.

Функции на Постоянния комитет

Член 21 (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

Постоянният комитет следи за прилагането на тази конвенция. Той може:

а) да прави препоръки до страните относно прилагането на конвенцията;

b) да предлага необходимите изменения в конвенцията, а също така да проучва измененията, предложени в съответствие с чл. 23;

с) да изучава по искане на една или няколко страни въпроси относно тълкуването на конвенцията;

d) да полага всички усилия, за да постигне приятелско уреждане на каквото и да е затруднение, за което е уведомен в съответствие с разпоредбите на чл. 25;

е) да прави препоръки до Комитета на министрите за поканването на държави, различни от посочените в чл. 29, т. 1, да се присъединят към конвенцията.

(f) дава становища за злоупотребата с права по чл. 24bis, т. 2(c).

2. Наред с това Постоянният комитет:

(а) установява основните насоки, предвидени в чл. 9bis, т. 3(b), с цел избягване на разлики при прилагането на разпоредбите на тази конвенция относно достъпа на публиката до събития с голямо значение за обществото и прилагането на съответните разпоредби на Европейската общност;

(b) дава становище по мерките, предприети от страните, съставили списък на национални или ненационални събития, които тези страни смятат за събития с голямо значение за обществото, съгласно чл. 9bis, т. 2;

(c) веднъж годишно публикува консолидиран списък на изброените в списъци събития и съответните мерки, съобщени от страните съгласно чл. 9bis, т. 2(e).

Доклади на Постоянния комитет

Член 22

След всяко свое заседание Постоянният комитет изпраща на страните и на Комитета на министрите на Съвета на Европа доклад за разискванията си и за всяко взето решение.

Поправки

Член 23

1. Всяка страна може да предлага поправки на тази конвенция.

2. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) За всяко предложение за поправка се уведомява генералният секретар на Съвета на Европа, който го съобщава на държавите-членки на Съвета на Европа, на другите държави-страни по Европейската културна конвенция, на Европейската общност и на всяка държава нечленка, която се е присъединила или е поканена да се присъедини към тази конвенция съгласно разпоредбите на чл. 30. Генералният секретар на Съвета на Европа свиква заседание на Постоянния комитет най-рано два месеца след като съобщи за предложението за поправка.

3. Всяко предложение за поправка се проучва от Постоянния комитет, който представя приетия с мнозинство от три четвърти от членовете си текст за утвърждаване от Комитета на министрите.

4. Всяка поправка влиза в сила на тридесетия ден след като всички страни уведомят генералния секретар, че са я приели.

5. (нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) След допитване до Постоянния комитет Комитетът на министрите може да реши конкретно изменение да влезе в сила след изтичането на двегодишен срок от датата на откриването му за приемане, освен ако някоя страна уведоми Генералния секретар на Съвета на Европа за възражение срещу влизането на изменението в сила. Ако такова възражение бъде съобщено, изменението влиза в сила на първия ден от месеца, следващ датата, на която страната по конвенцията, направила възражението, е депозирала своя акт за приемане при Генералния секретар на Съвета на Европа.

6. (нова - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) Ако едно изменение е одобрено от Комитета на министрите, но още не е влязло в сила съгласно т. 4 или 5, държава или Европейската общност може да изрази съгласие да бъде обвързана от конвенцията само ако едновременно с това приеме изменението.

Предполагаеми нарушения на тази конвенция

Член 24

1. Когато една страна установи нарушение на тази конвенция, тя съобщава на предаващата страна за предполагаемото нарушение, като двете страни полагат усилия да решат проблема въз основа на разпоредбите на чл. 19, 25 и 26.

2. Ако предполагаемото нарушение има явен, сериозен и тежък характер, така че да поражда важни обществени въпроси и засяга чл. 7, т. 1 и 2, чл. 12, чл. 13, т. 1, първо изречение, чл. 14, чл. 15, т. 1 и 3, и продължава повече от две седмици след съобщението, приемащата страна може да прекрати временно препредаването на инкриминираната програмна емисия.

3. Във всички други случаи на предполагаеми нарушения, с изключение на предвидените в т. 4, приемащата страна може, когато предполагаемото нарушение продължава, да преустанови временно препредаването на инкриминираната програмна емисия осем месеца след съобщението.

4. Временното преустановяване на препредаването не се допуска в случаите на предполагаеми нарушения на чл. 7, т. 3, чл. 8, 9 и 10.

Предполагаема злоупотреба с правата, предоставени от конвенцията

Член 24bis. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

1. Злоупотреба с права е налице, когато програмата на един предаващ е изцяло или преимуществено насочена към територията на страна, различна от тази, под чиято юрисдикция се намира предаващият ("приемаща страна"), и предаващият се е установил с оглед заобикаляне на законите в области, попадащи в приложното поле на конвенцията, които биха се прилагали към него, ако той би бил установен на територията на тази друга страна.

2. Когато някоя страна твърди такава злоупотреба, се прилага следната процедура:

(а) засегнатите страни полагат усилия да постигнат приятелско споразумение;

(b) ако те не постигнат това в тримесечен срок, приемащата страна отнася въпроса до Постоянния комитет;

(c) след като изслуша становищата на засегнатите страни, в шестмесечен срок от датата, на която е сезиран с въпроса, Постоянният комитет дава становище за това дали е извършена злоупотреба с права и съответно уведомява засегнатите страни.

3. Ако заключението на Постоянния комитет е, че е извършена злоупотреба с права, страната, под чиято юрисдикция се намира предаващият, предприема подходящи мерки да отстрани злоупотребата с права и уведомява Постоянния комитет за тези мерки.

4. Ако страната, под чиято юрисдикция се намира предаващият, не предприеме мерките по т. 3 в шестмесечен срок, засегнатите страни прилагат арбитражното производство, предвидено в чл. 26, т. 2 и в приложението към конвенцията.

5. Приемащата страна не може да предприема мерки срещу съответната програма до приключването на арбитражното производство.

6. Всички мерки, предложени или предприети съгласно този член, трябва да съответстват на чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Помирение

Член 25

1. В случай на затруднение при прилагането на тази конвенция заинтересуваните страни полагат усилия да постигнат приятелско решение.

2. При условие че нито една от заинтересуваните страни не възрази, Постоянният комитет може да проучи въпроса, като се постави на разположение на заинтересуваните страни с цел да се постигне възможно най-бързо задоволително решение и, когато това е необходимо, да даде съвещателно мнение по въпроса.

3. Всяка заинтересувана страна се задължава да предостави без отлагане на Постоянния комитет цялата необходима информация и нужните улеснения за изпълнението на неговите функции съгласно предходната точка.

Арбитраж

Член 26

1. Ако заинтересуваните страни не могат да уредят своя спор въз основа на разпоредбите на чл. 25, те могат по взаимно споразумение да предадат спора на арбитраж в съответствие с процедурата, предвидена в приложението към тази конвенция. При отсъствие на такова споразумение в течение на шест месеца след отправянето на първото искане за започване на помирителната процедура спорът може да бъде предаден на арбитраж по молба на една от страните.

2. Всяка страна може по всяко време да декларира, че признава за задължително и без специално споразумение прилагането на арбитражната процедура, предвидена в приложението към тази конвенция, по отношение на всяка друга страна, приемаща същото задължение.

Други международни споразумения или договорености

Член 27

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) Страните по конвенцията, които са членки на Европейската общност, прилагат в отношенията помежду си нормите на общността и следователно прилагат нормите, произтичащи от тази конвенция, с изключение на случаите, когато отсъства норма на общността, която да урежда конкретния въпрос.

2. Никоя разпоредба на тази конвенция не пречи на страните да сключват международни споразумения, допълващи или доразвиващи нейните разпоредби или разширяващи тяхното приложно поле.

3. В случаите на двустранни споразумения тази конвенция не изменя правата и задълженията на страните, произтичащи от такива споразумения и които не засягат ползването на правата или изпълнението на задълженията от другите страни по тази конвенция.

Съотношение между конвенцията и вътрешното право на страните

Член 28. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

Никоя разпоредба на тази конвенция не пречи на страните да прилагат по-строги или по-подробни правила от предвидените в конвенцията към програмите, разпространявани от предаващ, който се намира под тяхна юрисдикция по смисъла на чл. 5.

Подписване и влизане в сила

Член 29

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) Тази конвенция е открита за подписване от всички държави-членки на Съвета на Европа, и от другите държави-страни по Европейската културна конвенция, а също така от Европейската общност. Тя подлежи на ратифициране, приемане или одобряване. Документите за ратификация, за приемане или одобряване се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца от датата, на която седем държави-членки на Съвета на Европа, ще са изразили съгласието си да бъдат обвързани с конвенцията съгласно разпоредбите на предходната точка.

3. Всяка държава може при подписването или след това, преди конвенцията да е влязла в сила по отношение на нея, да заяви, че ще прилага временно конвенцията.

4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.) По отношение на всяка от държавите, посочени в т. 1, или по отношение на Европейската общност, които в последствие изразят съгласието си да бъдат обвързани с нея, конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца от датата на предаване на ратификационния документ, на документа за приемане или одобрение.

Присъединяване на държави нечленки

Член 30

1. След влизането в сила на тази конвенция Комитетът на министрите на Съвета на Европа може, след като се консултира с договарящите държави, да покани всяка друга държава да се присъедини към конвенцията, като решението за това се приема с мнозинството, предвидено в чл. 20, буква "d" от Статута на Съвета на Европа, и с единодушие на представителите на договарящите държави, имащи право да участват в заседанията на комитета.

2. За всяка присъединяваща се държава конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на предаване на документа за присъединяване при генералния секретар на Съвета на Европа.

Териториално приложение

Член 31

1. Всяка държава може при подписването или при предаването на своя документ за ратификация, за приемане, за одобряване или за присъединяване да посочи територията или териториите, по отношение на които се прилага тази конвенция.

2. След тази дата всяка държава може чрез декларация до генералния секретар на Съвета на Европа да разшири прилагането на конвенцията по отношение на друга територия, посочена в декларацията. По отношение на тази територия конвенцията влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на такава декларация от генералния секретар.

3. Всяка декларация, направена съгласно предходните две точки, може по отношение на територията, посочена в тази декларация, да бъде оттеглена чрез уведомление до генералния секретар. Оттеглянето влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от шест месеца след датата на получаване на това уведомление от генералния секретар.

Резерви

Член 32 (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

1. При подписването или депозирането на своя акт за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване всяка държава може да заяви, че запазва правото да ограничи препредаването на нейна територия само доколкото то не съответства на националното й законодателство, на програмите, които съдържат рекламиране на алкохолни напитки съгласно правилата на чл. 15, т. 2 от тази конвенция.

Не могат да бъдат правени други резерви.

а) всяка държава може да заяви, че си запазва правото да ограничава препредаването на своя територия, само доколкото те не са в съответствие с нейното вътрешно законодателство, на програмни емисии, съдържащи реклама на алкохолни напитки, съгласно правилата, предвидени в чл. 15, т. 2 от тази конвенция;

b) Обединеното кралство може да заяви, че си запазва правото да не изпълнява задължението да забрани рекламата на тютюневи изделия, предвидено в чл. 15, т. 1, по отношение на рекламите на пури и тютюн за лула, предавани от независим орган за радио и телевизия чрез наземни средства на британска територия.

Други резерви не се допускат.

2. Не могат да се правят възражения по отношение на резерва, направена в съответствие с предходната точка.

3. Всяка договаряща държава, направила резерва съгласно т. 1, може да я оттегли изцяло и частично чрез уведомление до генералния секретар на Съвета на Европа.

Оттеглянето влиза в сила от датата на получаване на уведомлението от генералния секретар.

4. Страната, направила резерва по отношение на конкретна разпоредба на тази конвенция, не може да изисква прилагането на тази разпоредба от друга страна. Все пак страната може, ако резервата е частична или съдържа условие, да изисква прилагането на тази разпоредба в степента, в която самата тя я е приела.

Денонсиране

Член 33

1. Всяка страна може по всяко време да денонсира тази конвенция чрез уведомление до генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Денонсирането влиза в сила на първия ден от месеца, който следва изтичането на период от шест месеца след датата на получаване на това уведомление от генералния секретар.

Уведомление

Член 34 (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2002 г., в сила от 1 март 2002 г.)

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите-членки на съвета, другите държави-страни по Европейската културна конвенция, Европейската общност и всяка държава, присъединила се или поканена да се присъедини към тази конвенция, за:

а) всяко подписване;

b) предаване на документите за ратификация, за приемане, за одобрение или за присъединяване;

с) всяка дата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с разпоредбите на чл. 29, 30 и 31;

d) всеки доклад, съставен в съответствие с чл. 22;

е) всеки друг акт, декларация, уведомление или съобщение, свързани с тази конвенция.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.

Съставена в Страсбург на 5 май 1989 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия на всяка държава-членка на Съвета на Европа, на всички държави-страни по Европейската културна конвенция, на Европейската общност и на всяка държава, поканена да се присъедини към тази конвенция.