Държавен вестник, брой 56 от 22.VI

Генералната конференция на Международната организация на труда,

свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 2 юни 1976 г. на своята шестдесет и първа сесия,

като се позовава на съществуващите разпоредби на международните трудови конвенции и препоръки, по-специално на Конвенцията относно свободата на сдружаване и защита правото на организиране от 1948 г., Конвенцията относно правото на организиране и колективно договаряне от 1949 г. и Препоръката за консултациите (индустриално и национално равнище) от 1960 г., които потвърждават правото на работодателите и работниците да установяват свободни и независими организации и да изискват мерки за повишаване ефективността на консултациите на национално равнище между публичните власти и организациите на работодателите и работниците, както и разпоредбите на многобройните международни трудови конвенции и препоръки, които предвиждат консултации с организациите на работодателите и работниците за приемане мерки за прилагане на тези конвенции и препоръки,

като разгледа четвърта точка от дневния ред на сесията, озаглавена "Създаване на тристранен механизъм за насърчаване прилагането на международните трудови норми", и като реши да приеме определени предложения относно тристранните консултации с цел да се съдейства за прилагането на международните трудови норми,

като определи, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,

приема на този двадесет и първи ден от месец юни хиляда деветстотин седемдесет и шеста година следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно тристранните консултации за насърчаване прилагането на международните трудови норми, 1976 г.:

Член 1

По смисъла на тази конвенция терминът "представителни организации" означава най-представителните организации на работодателите и работниците, които имат право на свободно сдружаване.

Член 2

1. Всяка държава членка на Международната организация на труда, която ратифицира тази конвенция, се задължава да осъществява процедурите, гарантиращи ефективни консултации между представителите на правителството, работодателите и работниците по въпросите, отнасящи се до дейността на МОТ, упоменати в чл. 5, ал. 1 по-долу.

2. Всяка страна определя характера и формата на процедурите, посочени в ал. 1 на този член, в съответствие с националната практика след консултации с представителните организации, където такива съществуват и където подобни процедури все още не са установени.

Член 3

1. За целите на осъществяване процедурите, предвидени в тази конвенция, представителите на работодателите и работниците следва да бъдат избирани свободно от своите представителни организации, където такива съществуват.

2. Работодателите и работниците следва да бъдат представени на равна основа във всички органи, с посредничеството на които се осъществяват консултации.

Член 4

1. Компетентният държавен орган носи отговорност за административното осигуряване на процедурите, предвидени в тази конвенция.

2. За финансиране на необходимото обучение на участниците в такива процедури се набелязват подходящи мерки между компетентния държавен орган и представителните организации, където такива съществуват.

Член 5

1. Целта на процедурите, предвидени в тази конвенция, е провеждане на консултации по отношение на:

а) отговорите на правителствата на въпросници, свързани с дневния ред на Международната конференция на труда, и по коментарите по предлаганите текстове, които ще се обсъждат от конференцията;

б) предложенията, направени пред компетентния орган или органи на държавата, във връзка с представянето на конвенциите и препоръките, съгласно чл. 19 от Устава на МОТ;

в) повторното разглеждане на съответни интервали на нератифицираните конвенции и препоръки, за да се обсъди какви мерки могат да се предприемат за насърчаване тяхното прилагане и, когато е възможно, ратифициране;

г) въпросите, възникващи във връзка с докладите, които следва да се представят на Международното бюро на труда съгласно чл. 22 от Устава на МОТ;

д) предложенията за денонсиране на ратифицирани конвенции.

2. За да се осигури съответното обсъждане на въпросите, посочени в ал. 1 на този член, следва да се провежда консултация на определени интервали, за които е постигнато съгласие, но не по-малко от веднъж в годината.

Член 6

Компетентният орган издава годишен доклад за осъществяване на процедурите, предвидени в тази конвенция, когато се счете за необходимо, и след консултации с представителните организации, където такива съществуват.

Член 7

Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро по труда и регистрирани от него.

Член 8

1. Тази конвенция ще обвързва само държавите членки на Международната организация на труда, когато ратификацията на същата е регистрирана от генералния директор.

2. Тя ще влезе в сила дванадесет месеца след като ратификациите на две държави членки на организацията бъдат регистрирани от генералния директор.

3. Впоследствие конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка на организацията 12 месеца след регистрирането на ратификацията й.

Член 9

1. Всяка държава членка на организацията, която ратифицира конвенцията, може да я денонсира след изтичането на срок от 10 години след датата на първоначалното й влизане в сила, чрез съобщение до генералния директор на Международното бюро по труда и регистрирано от него. Денонсирането ще влезе в сила 1 година след регистрирането му.

2. Всяка държава членка на организацията, ратифицирала конвенцията, която в срок от една година след изтичането на периода от 10 години по предходната алинея, не използва възможността, предвидена в този член да я денонсира, ще бъде обвързана от нов период от десет години и впоследствие ще може да я денонсира при изтичането на всеки 10 години при условията, предвидени в този член.

Член 10

1. Генералният директор на Международното бюро по труда официално ще уведомява всички държави членки на Международната организация на труда за регистрирането на всички ратификации и денонсации, които са му съобщени от държавите членки на организацията.

2. Като уведоми официално държавите членки за регистрирането на ратификацията на втората страна членка, за която е уведомен, генералният директор ще информира държавите членки на организацията за датата, от която конвенцията влиза в сила.

Член 11

Съгласно чл. 102 от Устава на ООН и във връзка с регистрирането генералният директор на Международното бюро по труда ще предостави на генералния секретар на ООН подробна информация за всички ратификации и за всички съобщения за денонсиране, които е регистрирал съгласно предходните членове.

Член 12

При необходимост Административният съвет на МБТ ще представя на генералната конференция по труда доклад относно прилагането на тази конвенция и ще определя дали въпросът за нейното пълно или частично ревизиране трябва да бъде включен в дневния ред на конференцията.

Член 13

1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която ревизира напълно или частично настоящата, и ако новата конвенция не предвижда друго:

а) ратификацията от държава членка на организацията на новата ревизираща конвенция води по право, независимо от разпоредбата на чл. 9, до непосредственото денонсиране на тази конвенция при положение, че новата ревизираща конвенция е влязла в сила;

б) от датата на влизане в сила на новата ревизираща конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратификация от държавите членки на организацията.

2. Тази конвенция във всички случаи ще остане в сила в настоящата форма и съдържание за всички държави членки, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали ревизиращата конвенция.

Член 14

Английският и френският текстове на тази конвенция имат еднаква сила.

Това е автентичният текст на конвенцията, приета по надлежния ред от Генералната конференция на МОТ по време на редовната 61 сесия, състояла се в Женева и завършила на двадесет и третия ден от месец юни 1976 г.

В уверение на горното поставихме своите подписи на двадесет и третия ден от месец юни 1976 г.