Държавен вестник, брой 59 от 29.VI

Държавите - страни по тази конвенция,

осъзнавайки последствията от терористичните действия за международната сигурност;

изразявайки дълбока загриженост относно терористичните действия, които са насочени към разрушаването на въздухоплавателни средства, други транспортни средства и други обекти;

загрижени от използването на пластични взривни вещества за извършването на подобни терористични действия;

считайки, че маркирането на тези пластични взривни вещества с цел тяхното откриване значително ще допринесе за предотвратяването на подобни незаконни действия;

признавайки, че за възпиране на такива незаконни действия е необходим международен документ, който да задължава държавите да предприемат съответните мерки за маркиране на пластичните взривни вещества;

взимайки под внимание Резолюция 635 от 14 юни 1989 г. на съвета за сигурност на ООН и Резолюция 44/29 от 4 декември 1989 г. на Общото събрание на ООН, които приканват Международната организация за гражданска авиация да ускори своята работа по създаване на международен режим за маркиране на пластичните или листови взривни вещества с цел тяхното откриване;

отчитайки Резолюция А27-8, приета единодушно от 27-ата сесия на Асамблеята на Международната организация за гражданска авиация, на която асамблеята подкрепи незабавното изготвяне с първостепенен приоритет на нов международен документ, отнасящ се до маркирането на пластичните или листови взривни вещества с цел тяхното откриване;

отбелязвайки със задоволство ролята на съвета на Международната организация за гражданска авиация при подготовката на конвенцията, както и неговата готовност да поеме функциите, свързани с нейното прилагане:

се договориха за следното:

ТЕХНИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ

ТЕХНИЧЕСКО ПРИЛОЖЕНИЕ

Част 1.

Описание на взривните вещества

I. Взривните вещества, за които става дума в ал. 1 на чл. 1 от тази конвенция, са вещества, които:

а) представляват смес, съдържаща едно или няколко мощни взривни вещества, които в чист вид имат налягане по-малко от 104 Ра при температура 25 (градуса по Целзий);

б) представляват смес, съдържаща свързващо вещество; и

в) като смес са меки или еластични при нормална стайна температура.

II. Следните взривни вещества, независимо дали отговарят на описанието за взривни вещества, дадено в ал. 1 на тази част, не се считат за взривни вещества, доколкото продължават да се съхраняват или използват за определените по-долу цели или остават включени във военни приспособления, както е посочено по-долу, а именно тези взривни вещества, които:

а) се изработват или съхраняват в ограничени количества единствено за целите на използването им в надлежно одобрено научно изследване, разработване или изпитание на нови или модифицирани взривни вещества;

б) се изработват или съхраняват в ограничени количества единствено за целите на използването им в надлежно одобрено обучение по откриване на взривни вещества и/или разработване или изпитание на оборудване за откриване на взривни вещества;

в) се изработват или съхраняват в ограничени количества единствено за използването им в надлежно одобрени съдебно-научни цели; или

г) са предназначени за включване и се включват като неотделима съставна част в надлежно одобрени военни приспособления на територията на държавата производител в рамките на три години след встъпването в сила на тази конвенция по отношение на тази държава; такива приспособления, които са произведени през този период от три години, се считат за надлежно одобрени военни приспособления по смисъла на чл. 4, ал. 4 от тази конвенция.

III. В тази част:

"надлежно одобрен" в ал. 2, букви "а", "б" и "в" означава разрешен съгласно законите и разпоредбите на съответната държава участник; и

"мощни взривни вещества" включват, в частност, циклотетраметилентетранитрамин (НМХ), пентаеритритолтетранитрат (РЕТN) и циклотриметилентринитрамин (RDХ).

Част 2.

Маркиращи вещества

Маркиращо вещество е всяко едно от веществата, посочени в приведената по-долу таблица. Маркиращите вещества, описани в дадената таблица, са предназначени да бъдат използвани за подобряване откриваемостта на взривните вещества с помощта на средства за откриване на изпарения. При всички случаи добавянето на маркиращо вещество към взривното вещество се извършва така, че то да бъде равномерно разпределено в готовия продукт. Минималната концентрация на маркиращо вещество в готовия продукт по време на изработването съответства на посочената концентрация в таблицата.

Таблица

Всяко взривно вещество, което в резултат на неговото обичайно изработване, съдържа което и да е от посочените маркиращи вещества на изискваното минимално равнище на концентрация или над него, се счита за маркирано.

Член 1

За целите на тази конвенция:

1. "Взривни вещества" означава взривни продукти, широко известни като "пластични взривни вещества", в това число взривни вещества в гъвкава или еластична листова форма, както са определени в Техническото приложение към тази конвенция.

2. "Маркиращо вещество" означава вещество, описано в Техническото приложение към тази конвенция, което се добавя към взривното вещество, за да го направи откриваемо.

3. "Маркиране" означава добавянето на маркиращо вещество във взривното вещество в съответствие с Техническото приложение към тази конвенция.

4. "Изработка" означава всеки процес, включително преработка, в резултат на който се произвеждат взривни вещества.

5. "Надлежно одобрени военни приспособления" включват, в частност, гилзи, авиационни бомби, снаряди, мини, реактивни снаряди, ракети, формовани при производството заряди, гранати и перфоратори, изготвени изключително за военни или полицейски цели съгласно законите и наредбите на съответната държава - страна по конвенцията.

6. "Държава-производител" означава всяка държава, на чиято територия се изработват взривни вещества.

Член 2

Всяка държава-страна по конвенцията, предприема необходимите и ефективни мерки за забрана и предотвратяване на изработването на немаркирани взривни вещества на нейна територия.

Член 3

1. Всяка държава - страна по конвенцията, предприема необходимите и ефективни мерки за забрана и предотвратяване на вноса на нейна територия или износа от нейна територия на немаркирани взривни вещества.

2. Разпоредбите на предходната алинея не се прилагат по отношение на вноса и износа на немаркирани взривни вещества, намиращи се под контрола на съответната държава - страна по конвенцията, в съответствие с чл. 4, ал. 1, от упълномощени органи на тази държава - страна по конвенцията, изпълняващи военни или полицейски функции, когато това не противоречи на целите на тази конвенция.

Член 4

1. Всяка държава - страна по конвенцията, предприема необходимите мерки за осъществяване на строг и ефективен контрол върху притежаването и предаването във владение на немаркирани взривни вещества, които са изработени или внесени на нейна територия до встъпването в сила на тази конвенция по отношение на тази държава, така че да предотврати тяхното отклоняване или използване за нужди, несъвместими с целите на тази конвенция.

2. Всяка държава - страна по конвенцията, предприема необходимите мерки всички запаси от взривни вещества, упоменати в ал. 1 на този член, които не се съхраняват от нейните органи, изпълняващи военни или полицейски функции, да бъдат унищожени или използвани по такъв начин, който да не противоречи на целите на тази конвенция, маркирани или обезвредени, в рамките на три години от влизането в сила на тази конвенция по отношение на тази държава.

3. Всяка държава - страна по конвенцията, предприема необходимите мерки всички запаси от взривни вещества, упоменати в ал. 1 на този член, които се съхраняват от нейните органи, изпълняващи военни или полицейски функции, и не са включени като съставна част в надлежно одобрените военни приспособления, да бъдат унищожени или използвани по такъв начин, който да не противоречи на целите на тази конвенция, маркирани или обезвредени, в рамките на петнайсет години от влизането в сила на тази конвенция по отношение на тази държава.

4. Всяка държава - страна по конвенцията, предприема необходимите мерки за незабавното унищожаване на нейна територия на немаркирани взривни вещества, които могат да бъдат открити на тази територия и които не са упоменати в предходните алинеи на този член, с изключение на запасите от немаркирани взривни вещества, съхранявани от нейните органи, изпълняващи военни или полицейски функции и включени като съставна част в надлежно одобрените военни приспособления при влизане в сила на тази конвенция по отношение на тази държава.

5. Всяка държава - страна по конвенцията, предприема необходимите мерки за осъществяване на строг и ефективен контрол върху притежаването и предаването във владение на взривните вещества, упоменати в част I, ал. 2 от Техническото приложение към тази конвенция, така че да предотврати тяхното отклоняване или употреба по начин, несъвместим с целите на тази конвенция.

6. Всяка държава - страна по конвенцията, предприема необходимите мерки за незабавното унищожаване на нейна територия на немаркирани взривни вещества, изработени след влизането в сила на тази конвенция по отношение на тази държава, които не са включени като съставна част, както е предвидено в част 1, ал. 2, буква "г" от Техническото приложение към тази конвенция, и на немаркирани взривни вещества, които повече не попадат под действието на която и да е друга подточка от споменатата ал. 2.

Член 5

1. С тази конвенция се учредява Международна техническа комисия по взривни вещества (наричана "комисията"), състояща се нито по-малко от петнадесет, нито повече от деветнадесет членове, които се назначават от съвета на Международната организация за гражданска авиация (наричан "съвета") измежду лицата, чиито кандидатури са представени от държавите - страни по тази конвенция.

2. Членовете на комисията са експерти, които имат непосредствен и значителен опит в изработването или откриването на, или в научноизследователската работа с взривни вещества.

3. Членовете на комисията работят в нея в течение на три години и могат да бъдат назначавани повторно.

4. Сесиите на комисията се свикват най-малко веднъж годишно в щабквартирата на Международната организация за гражданска авиация или на места и във време, които могат да бъдат посочени или одобрени от съвета.

5. Комисията приема свои правила на работа, подлежащи на одобрение от съвета.

Член 6

1. Комисията оценява техническите постижения в областта на изработката, маркирането и откриването на взривни вещества.

2. Комисията, посредством съвета, докладва за резултатите от своята работа на държавите - страни по конвенцията, и заинтересуваните международни организации.

3. При необходимост комисията отправя препоръки към съвета за изменение на Техническото приложение към тази конвенция. Комисията се стреми да приема решенията си по отправените препоръки с консенсус. При липса на консенсус комисията взима решения с мнозинство от две трети от гласовете на своите членове.

4. съветът може да предложи на държавите - страни по конвенцията, по препоръка на комисията да бъдат извършени изменения на Техническото приложение към конвенцията.

Член 7

1. Всяка държава - страна по конвенцията може в рамките на деветдесет дни от датата на уведомяване за предлаганото изменение на Техническото приложение към конвенцията да предаде на съвета своите забележки. Съветът незабавно предава тези забележки на комисията за разглеждане. Съветът предлага на държавата - страна по конвенцията, представила забележки или възражения по отношение на предлаганото изменение, да проведе консултации с комисията.

2. Комисията обсъжда мненията на държавите - страни по конвенцията, изразени в съответствие с предходната алинея, и докладва на съвета. Съветът след като обсъди доклада на комисията и отчете характера на предлаганото изменение и забележките на държавите - страни по конвенцията, в това число и държавите производители, може да предложи изменението на държавите - страни по конвенцията, за приемане.

3. Ако по предлаганото изменение не са отправени възражения от страна на пет или повече държави - страни по конвенцията, писмено уведомяващи за това съвета, в рамките на деветдесет дни от датата, на която съветът е съобщил за това изменение, то се счита за прието и влиза в сила след сто и осемдесет дни или след изтичането на друг период, определен в предлаганото изменение, по отношение на държавите - страни по конвенцията, които не са отправили възражения по него.

4. Държавите - страни по конвенцията, които са отправили възраженията си по предлаганото изменение, могат впоследствие чрез депозиране на документ за приемане или одобрение да изразят съгласието си да бъдат обвързани с разпоредбите на изменението.

5. Ако пет или повече държави - страни по конвенцията, отправят възражения по предлаганото изменение, съветът го предава на комисията за по-нататъшно разглеждане.

6. Ако предложеното изменение не е прието в съответствие с ал. 3 на този член, съветът може също да свика конференция на всички държави - страни по конвенцията.

Член 8

1. Държавите - страни по конвенцията, по възможност представят на съвета информация, която да подпомогне комисията при изпълнение на нейните функции в съответствие с чл. 6, ал. 1.

2. Държавите - страни по конвенцията, постоянно информират съвета за предприетите от тях мерки за прилагане на разпоредбите на тази конвенция. Съветът съобщава тази информация на всички държави - страни по конвенцията, и заинтересуваните международни организации.

Член 9

Съветът в сътрудничество с държавите - страни по конвенцията, и заинтересуваните международни организации с цел да улесни прилагането на тази конвенция предприема съответните мерки, в това число предоставяне на техническа помощ и мерки за обмен на информация, свързана с техническите постижения при маркирането и откриването на взривни вещества.

Член 10

Техническото приложение към тази конвенция е нейна неотделима съставна част.

Член 11

1. Всеки спор, възникнал между две или повече държави - страни по конвенцията, във връзка с тълкуването или прилагането на тази конвенция, който не може да бъде уреден чрез преговори, се предава на арбитраж по молба на една от държавите страни. Ако в рамките на шест месеца, считано от датата на молбата за арбитраж, държавите - страни по конвенцията, не могат да се споразумеят за организирането на арбитража, то всяка една от тях може да отнесе спора до Международния съд, депозирайки молба в съответствие със статута на съда.

2. Всяка държава - страна по конвенцията, може при подписване, ратифициране, приемане или одобрение на тази конвенция или присъединяване към нея да заяви, че не се счита обвързана с предходната алинея. Другите държави страни не са обвързани с предходната алинея по отношение на всяка държава - страна по конвенцията, която е формулирала такава резерва.

3. Всяка държава - страна по конвенцията, която е формулирала резерва в съответствие с предходната алинея, може по всяко време да оттегли тази резерва, като уведоми за това депозитаря.

Член 12

С изключение на предвиденото по чл. 11, никакви резерви не могат да се формулират по отношение на тази конвенция.

Член 13

1. Тази конвенция е открита за подписване на 1 март 1991 г. в Монреал от държавите, участващи в Международната конференция по въздушно право, проведена в Монреал от 12 февруари до 1 март 1991 г. След 1 март 1991 г. конвенцията е открита за подписване от всички държави в щабквартирата на Международната организация за гражданска авиация в Монреал до нейното влизане в сила съгласно ал. 3 на този член. Всяка държава, която не е подписала тази конвенция, може да се присъедини към нея по всяко време.

2. Тази конвенция подлежи на ратификация, приемане, одобрение или присъединяване от държавите. Документите за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване се депозират в Международната организация за гражданска авиация, която с това се посочва за депозитар. При депозирането на документите за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване всяка държава заявява дали е държава производител или не.

3. Тази конвенция влиза в сила на шестдесетия ден, считано от датата на депозирането при депозитаря на тридесет и петия документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, при условие че не по-малко от пет такива държави са заявили в съответствие с ал. 2 на този член, че са държави производители. В случай че тридесет и петият документ е депозиран, преди пет държави производители да са депозирали своите документи, тази конвенция влиза в сила на шестдесетия ден, считано от депозирането на документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване от петте държави производители.

4. По отношение на други държави тази конвенция влиза в сила шестдесет дни след датата на депозирането на техните документи за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

5. След встъпването й в сила конвенцията се регистрира от депозитаря в съответствие с разпоредбите на чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации и в съответствие с чл. 83 от конвенцията за международна гражданска авиация (Чикаго, 1944 г.).

Член 14

Депозитарят незабавно уведомява всички държави, подписали конвенцията, и всички държави - страни по конвенцията, за:

1. всяко подписване на тази конвенция и за датата на подписването;

2. всяко депозиране на документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване и датата на депозирането, посочвайки дали съответната държава се е обявила за държава производител;

3. датата на влизане в сила на тази конвенция;

4. датата на влизане в сила на всяко изменение на тази конвенция или нейното Техническо приложение;

5. всяко денонсиране, обявено в съответствие с чл. 15; и

6. всяка резерва, формулирана в съответствие с ал. 2 на чл. 11.

Член 15

1. Всяка държава - страна по конвенцията, може да денонсира тази конвенция, писмено уведомявайки за това депозитаря.

2. Денонсирането влиза в сила след сто и осемдесет дни, считано от датата на получаването на уведомлението от депозитаря.

В потвърждение на което долуподписаните пълномощници, надлежно упълномощени за целта от името на съответните свои правителства, подписаха тази конвенция.

Съставена в Монреал на 1 март хиляда деветстотин деветдесет и първа година в един оригинален екземпляр на английски, френски, руски, испански и арабски език, като и петте текста са с еднаква сила.