Държавен вестник, брой 61 от 6.VII

Преамбюл

ПРЕАМБЮЛ

Страните,

считайки, че подкупването е широко разпространено явление в международните търговски сделки, включително търговията и инвестициите, което предизвиква сериозна морална и политическа загриженост, подронва доброто управление и икономическото развитие и разстройва международните условия за конкуренция;

считайки, че всички страни споделят отговорността в борбата с подкупването в международните търговски сделки;

имайки предвид Ревизираната препоръка за борба с подкупването в международните търговски сделки, приета от Съвета на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на 23 май 1997 г., С (97) 123/FINAL, която, между другото, призовава към ефективни мерки за възпиране, предотвратяване и борба с подкупването на чужди длъжностни лица във връзка с международните търговски сделки и по-конкретно към своевременно ефективно и координирано криминализиране на това подкупване в съответствие със съгласуваните общи елементи, предвидени в тази препоръка, и с принципите на юрисдикцията и другите основни правни принципи на всяка страна;

приветствайки другите нови тенденции, които водят до напредък в международното разбирателство и сътрудничество в борбата с подкупването на чужди длъжностни лица, включително действията на ООН, Световната банка, Международния валутен фонд, Световната търговска организация, Организацията на Американските държави, Съвета на Европа и Европейския съюз;

приветствайки усилията на предприятия, търговски организации и професионални съюзи, както и на други неправителствени организации в борбата с подкупването;

признавайки ролята на правителствата в предотвратяването на даването на подкупи от отделни лица и предприятия в международните търговски сделки;

признавайки, че постигането на напредък в тази област изисква усилия не само на национално ниво, но също така и многостранно сътрудничество, наблюдение и последващи мерки;

признавайки, че постигането на равностойност в мерките, които се предприемат от страните, е съществена задача и цел на конвенцията, което изисква конвенцията да бъде ратифицирана без нарушаване на тази равностойност;

се споразумяха за следното:

Подкупване на чужди длъжностни лица

Член 1

1. Всяка страна предприема необходимите мерки за обявяване за престъпление съгласно нейния закон на умишленото предлагане, обещаване или даване от някое лице на каквато и да е неследваща се парична или друга облага, направо или чрез посредник, на чуждо длъжностно лице, за това длъжностно лице или за трета страна, за да извърши или да не извърши действие във връзка с изпълнението на служебните му задължения с цел получаване или запазване на сделка или друга неполагаща се облага при извършването на международна търговска дейност.

2. Всяка страна предприема необходимите мерки за обявяване за престъпление на съучастието в извършването на подкупване на чуждо длъжностно лице, включително подбудителството и помагачеството, или разрешаването на даване на подкуп на чуждо длъжностно лице. Опитът и сговорът за даване на подкуп на чуждо длъжностно лице се считат за престъпления дотолкова, доколкото такива са опитът и сговорът за даване на подкуп на длъжностно лице на тази страна.

3. Престъпните деяния, определени в ал. 1 и 2, се наричат "подкупване на чуждо длъжностно лице".

4. За целите на тази конвенция:

а) "чуждо длъжностно лице" означава всяко лице, което заема законодателна, административна или съдебна длъжност в чужда страна, независимо от това дали е назначено или избрано; всяко лице, изпълняващо публични функции за чужда страна, включително за публична агенция или публично предприятие; и всеки служител или агент в публична международна организация;

б) "чужда страна" включва всички нива и подразделения на управление, от национално до местно;

в) "извършване или неизвършване на действие във връзка с изпълнението на служебни задължения" включва всяко използване на положението на длъжностното лице, независимо от това дали влиза или е извън разрешената компетентност на служителя.

Отговорност на юридическите лица

Член 2

Всяка страна предприема необходимите мерки съгласно нейните правни принципи за установяване на отговорност на юридическите лица в случай на подкупване на чуждо длъжностно лице.

Санкции

Член 3

1. Подкупването на чуждо длъжностно лице се наказва с ефективни, пропорционални и възпиращи наказания. Размерът на наказанията е съпоставим с този, предвиден за подкупване на длъжностно лице на съответната страна и, когато се отнася до физически лица, включва лишаване от свобода, достатъчно да позволи ефективна взаимна правна помощ и екстрадиция.

2. В случай че съгласно правната система на една страна наказателната отговорност е неприложима за юридически лица, тази страна гарантира, че за юридическите лица ще бъдат приложени ефективни, пропорционални и възпиращи ненаказателни санкции, включително парични санкции, за подкупване на чужди длъжностни лица.

3. Всяка страна предприема необходимите мерки, за да гарантира изземването и конфискацията на подкупа и облагите, получени от подкупването на чуждо длъжностно лице, или на собственост, чиято стойност съответства на тази на облагите, или прилагането на парични санкции с подобен ефект.

4. Всяка страна разглежда налагането на допълнителни граждански или административни санкции на лице, което подлежи на санкции за подкупване на чужди длъжностни лица.

Юрисдикция

Член 4

1. Всяка страна предприема необходимите мерки, за да установи своята юрисдикция по отношение на подкупването на чуждо длъжностно лице, когато престъплението е извършено изцяло или частично на нейна територия.

2. Всяка страна, която има юрисдикция за наказателно преследване на нейни граждани за престъпления, извършени в чужбина, предприема необходимите мерки, за да установи своята юрисдикция и по отношение на подкупването на чуждо длъжностно лице съгласно същите принципи.

3. Когато повече от една страна има юрисдикция върху предполагаемо престъпление, описано в тази конвенция, заинтересуваните страни се консултират помежду си по искане на една от тях с цел определяне на най-подходящата юрисдикция за наказателно преследване.

4. Всяка страна прави преглед на това, доколко нейната действаща база за юрисдикция е ефективна в борбата срещу подкупването на чужди длъжностни лица и, ако тя не е ефективна, предприема необходимите мерки.

Прилагане

Член 5

Разследването и наказателното преследване на подкупването на чужди длъжностни лица се извършват съгласно приложимите правила и принципи на всяка страна. Те не се влияят от националните икономически интереси, възможното въздействие върху отношенията с друга държава или идентичността на въвлечените физически или юридически лица.

Правила за давността

Член 6

Правилата за давност, които се прилагат за подкупване на чуждо длъжностно лице, предвиждат достатъчен период от време за разследване и наказателно преследване на това престъпление.

Изпиране на пари

Член 7

Всяка страна, която е определила подкупването на свое длъжностно лице за първоначално престъпление за целите на прилагането на нейното законодателство относно изпирането на пари, прави това при същите условия за подкупването на чуждо длъжностно лице без оглед на мястото, където е извършено подкупването.

Счетоводна отчетност

Член 8

1. За водене на ефективна борба с подкупването на чуждите длъжностни лица всяка страна предприема необходимите мерки в рамките на своите собствени закони и подзаконови актове, отнасящи се до воденето на счетоводни книги и записи, обявяването на финансови отчети, и счетоводните и контролни стандарти, за забрана на откриването на сметки извънсчетоводните книги, сключването на извънотчетни или недостатъчно идентифицирани сделки, вписването на несъществуващи разходи, вписването на задължения с неточно определяне на техния предмет, както и използването на фалшиви документи, извършвани от предприятия, за които се прилагат тези закони и подзаконови актове, с цел подкупване на чужди длъжностни лица или прикриване на такива подкупи.

2. Всяка страна предвижда ефективни, пропорционални и възпиращи граждански, административни или наказателни санкции за такива пропуски и фалшификации по отношение на счетоводните книги, записи, сметки и финансови отчети на тези предприятия.

Взаимна правна помощ

Член 9

1. Всяка страна предоставя, доколкото позволяват нейните закони и съответните международни договори, бърза и ефективна правна помощ на другите страни за целите на наказателното разследване и производство, започнато от една страна, за престъпления, попадащи в обхвата на тази конвенция, и за целите на ненаказателното производство в обхвата на тази конвенция, започнато от една страна срещу юридическо лице. Замолената страна уведомява незабавно молещата страна за всяка допълнителна информация или документи, които е необходимо да представи в подкрепа на молбата за правна помощ и когато бъде запитана за състоянието и предприетите действия по молбата за правна помощ.

2. Когато една страна поставя като условие за взаимна правна помощ съществуването на двойна наказуемост, се счита, че двойна наказуемост съществува, ако престъплението, за което помощта се иска, е в обхвата на тази конвенция.

3. Страна не може да откаже предоставяне на правна помощ по наказателни въпроси в обхвата на тази конвенция на основание на банкова тайна.

Екстрадиция

Член 10

1. Подкупът на чуждо длъжностно лице се счита за престъпление, даващо основание за екстрадиция съгласно законите на страните и договорите за екстрадиция между тях.

2. Ако една страна, която поставя като условие за екстрадиция съществуването на договор за екстрадиция, получи молба за екстрадиция от друга страна, с която тя няма такъв договор, тя може да счита тази конвенция за правна основа за екстрадиция по отношение на подкупването на чуждо длъжностно лице.

3. Всяка страна предприема необходимите мерки, за да гарантира, че тя може или да екстрадира свои граждани, или наказателно да преследва свои граждани за подкупване на чуждо длъжностно лице. Страна, която отказва молба за екстрадиция на лице за подкупване на чуждо длъжностно лице единствено на основание, че това лице е неин гражданин, предава случая на своите компетентни власти с цел наказателно преследване.

4. Екстрадицията за подкупване на чуждо длъжностно лице се извършва при условията, предвидени в националното законодателство и приложимите договори и споразумения на всяка страна. Когато една страна поставя като условие за екстрадиция съществуването на двойна наказуемост, това условие се счита за изпълнено, ако престъплението, за което се иска екстрадиция, е в обхвата на чл. 1 на тази конвенция.

Органи

Член 11

За целите на консултациите, предвидени в чл. 4, ал. 3, взаимната правна помощ, предвидена в чл. 9, и екстрадицията, предвидена в чл. 10, всяка страна уведомява Генералния секретар на ОИСР за органа или органите, които отговарят за изпращането и получаването на молби и служат за връзка по тези въпроси за съответната страна, без да се засягат други договорености между страните.

Наблюдение и последващи мерки

Член 12

Страните сътрудничат в изпълнението на програма за системно наблюдение и насърчават пълното прилагане на тази конвенция. Освен ако с консенсус на страните не е взето друго решение, това става в рамките на Работната група на ОИСР по въпросите на подкупването в международните търговски сделки и съгласно нейния мандат или в рамките на мандата на който и да е приемник на нейните функции, а разходите за програмата се поемат от страните в съответствие с правилата на този орган.

Подписване и присъединяване

Член 13

1. До влизането й в сила тази конвенция е открита за подписване от страните-членки на ОИСР, и от страните, които не са членки, но които са поканени да бъдат пълноправни участници в нейната Работна група по въпросите на подкупването в международните търговски сделки.

2. След влизането на тази конвенция в сила тя ще бъде открита за присъединяване на всяка неподписала я страна, която е член на ОИСР или е станала пълноправен участник в Работната група на ОИСР по въпросите на подкупването в международните търговски сделки или който и да е приемник на нейните функции. За всяка неподписала я страна конвенцията ще влезе в сила на шестдесетия ден след датата на депозиране на документа за присъединяване.

Ратификация и депозитар

Член 14

1. Тази конвенция подлежи на приемане; одобрение и ратификация от страните, които са я подписали, съгласно тяхното законодателство.

2. Документите за приемане, одобрение, ратификация или присъединяване се депозират при Генералния секретар на ОИСР, който е депозитар на тази конвенция.

Влизане в сила

Член 15

1. Тази конвенция влиза в сила на 60-ия ден след датата, на която пет от страните, притежаващи десетте най-големи износни дяла съгласно приложения документ и които сами представляват най-малко шестдесет процента от общия износ на тези десет страни, депозират техните документи за приемане, одобрение или ратификация. За всяка подписала конвенцията страна, която депозира нейния документ след тази дата на влизане в сила на конвенцията, тя влиза в сила на 60-ия ден след депозирането на този документ.

2. Ако след 31 декември 1998 г. конвенцията не е влязла в сила съгласно ал. 1, всяка подписала я страна, депозирала нейния документ за приемане, одобрение или ратификация, може да декларира писмено пред депозитаря своята готовност да приеме влизането на конвенцията в сила съгласно тази ал. 2. Конвенцията влиза в сила за тази страна на 60-ия ден след депозирането на такава декларация от най-малко две подписали конвенцията страни. За всяка подписала страна, която депозира такава декларация след това влизане в сила, конвенцията влиза в сила на 60-ия ден след датата на депозирането.

Изменения

Член 16

Всяка страна може да предложи изменения на тази конвенция. Предложеното изменение се предава на депозитаря, който уведомява за него другите страни най-малко 60 дни преди свикването на среща на страните за разглеждане на предложеното изменение. Изменение, прието с консенсус на страните или по друг начин, който страните могат да определят с консенсус, влиза в сила 60 дни след депозирането на документ за ратификация, приемане или одобрение от всички страни или при други условия, които могат да бъдат определени от страните по време на приемането на изменението.

Оттегляне от конвенцията

Член 17

Страна може да се оттегли от тази конвенция чрез писмено уведомление до депозитаря. Това оттегляне влиза в сила една година след датата на получаване на уведомлението. След оттеглянето сътрудничеството между страните и оттеглилата се държава продължава по всички молби за помощ и екстрадиция, направени преди влизането в сила на оттеглянето.

Съставена в Париж на седемнадесети декември хиляда деветстотин деветдесет и седма година на френски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила.