Държавен вестник, брой 69 от 3.VIII

Правителството на Република България и правителството на Република Унгария,

наричани по-нататък "договарящи страни",

като дават израз на желанието си да развиват сътрудничеството между договарящите страни и да прилагат по-ефективно разпоредбите, отнасящи се до движението на лицата, и при зачитане на правата и гаранциите, осигурявани от действащите правни норми,

ръководени от стремежа да улеснят обратното приемане на незаконно пребиваващите лица, действайки в дух на сътрудничество и взаимност,

осъзнавайки необходимостта да предприемат мерки срещу нелегалната миграция в съответствие с принципите, одобрени от Европейския съюз,

спазвайки международните договори и спогодби, по-специално Конвенцията за правата и основните свободи на човека, подписана в Рим на 4 ноември 1950 година,

се споразумяха за следното:

Член 1

(1) Всяка договаряща страна приема обратно на територията на своята държава по писмена молба на другата договаряща страна и без особени формалности всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане или за пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна, когато е установено или обосновано се предполага, че даденото лице е гражданин на замолената договаряща страна.

(2) Всяка договаряща страна приема отново по молба на другата договаряща страна и без особени формалности всяко лице, изведено от територията на нейната държава по реда на ал. 1, ако в резултат на последващи проверки се установи, че към момента на извеждането то не е притежавало гражданството на замолената договаряща страна.

Член 2

(1) Гражданството на лице, което подлежи на обратно приемане по реда на чл. 1, ал. 1 на тази спогодба, се доказва чрез следните валидни документи:

За Република България:

национален документ за самоличност;

паспорт или заместващ го документ за пътуване със снимка (пасаван);

удостоверение за самоличност или военна книжка на лице на действителна военна служба.

За Република Унгария:

личен паспорт;

задграничен паспорт или документ за завръщане в страната, удостоверение за гражданство.

(2) Гражданството достоверно се предполага въз основа на документи, определени в Изпълнителен протокол към тази спогодба, подписан от министерствата на вътрешните работи на договарящите страни.

(3) Ако гражданството се предполага, но не са налице посочените в Изпълнителния протокол документи и удостоверения, същото може да бъде установено и със съдействието на консулското длъжностно лице на замолената договаряща страна. При необходимост консулското длъжностно лице изслушва засегнатото лице по възможност най-бързо, но най-късно в срок от три работни дни.

(4) Ако след изслушването гражданството може да бъде установено, консулската служба на замолената договаряща страна незабавно издава документ за завръщане на лицето, което подлежи на обратно приемане.

Член 3

(1) Замолената договаряща страна приема обратно на територията на своята държава въз основа на писмена молба на молещата договаряща страна и без особени формалности гражданите на трети държави, които не отговарят или вече не отговарят на условията за влизане или за пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна, ако преди това, законно или незаконно, са влезли или са пребивавали на територията на държавата на замолената договаряща страна.

(2) Договарящите страни са длъжни да полагат всички усилия за връщането на лицата по ал. 1 по възможност директно в държавата на техния произход.

Член 4

Регламентираното в чл. 3 на тази спогодба задължение за обратно приемане не се отнася за лица, които:

1. са граждани на трета държава, която има обща граница с молещата договаряща страна;

2. са граждани на трета държава, които са напуснали територията на държавата на замолената договаряща страна и са влезли на територията на държавата на молещата договаряща страна от територията на една друга държава, на която молещата договаряща страна може да върне гражданите на тази държава въз основа на международен договор;

3. са граждани на трета държава, на които молещата договаряща страна е признала статут на бежанци въз основа на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г., допълнена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г.;

4. са граждани на трета държава, по отношение на които замолената договаряща страна е предприела фактически мерки за екстрадиране или експулсиране в държавата на техния произход или в друга държава, която може да ги приеме законно;

5. замолената договаряща страна докаже, че гражданите на третата страна пребивават на територията на държавата на молещата договаряща страна повече от девет месеца;

6. при влизане на територията на държавата на молещата договаряща страна са притежавали или след това са получили валидна виза или друго валидно разрешение за пребиваване на нейна територия.

Член 5

Молещата договаряща страна при същите условия и без особени формалности приема отново на територията на своята държава по молба на замолената договаряща страна, отправена в 30-дневен срок от датата на обратното приемане, онези лица, за които замолената договаряща страна установи при извършената проверка след обратното приемане, че към момента на извеждане от територията на държавата на молещата договаряща страна те не са отговаряли на изискванията, посочени в чл. 3 на тази спогодба.

Член 6

(1) Замолената договаряща страна незабавно, но най-късно в срок 14 дни отговаря на отправената към нея молба за обратно приемане.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 замолената договаряща страна:

1. без отлагане, но най-късно в срок 7 дни е длъжна да приеме обратно лицата по чл. 1;

2. без отлагане, но най-късно в срок 3 месеца е длъжна да приеме обратно лицата по чл. 3.

(3) Сроковете по ал. 2 могат да бъдат продължавани по взаимно съгласие на договарящите страни само поради фактически или правни пречки, свързани с обратното приемане, до отстраняването на последните.

Член 7

(1) Всяка договаряща страна по молба на другата договаряща страна разрешава транзитното преминаване или превозване през територията на своята държава на граждани на трета държава, които молещата договаряща страна експулсира с цел да бъдат приети от трета държава. Превозването може да стане по сухоземен или по въздушен път.

(2) Молещата договаряща страна носи пълна отговорност за по-нататъшното пътуване на експулсираното лице до държавата - цел на пътуването, и приема обратно това лице в случай, че поради каквато и да е причина експулсирането не може да бъде осъществено.

(3) Когато превозването трябва да се извърши с полицейски конвой, това молещата договаряща страна може да осигури само на борда на самолет от въздушна компания на своята държава без напускане на транзитните зали на летищата на замолената договаряща страна. По сухоземен път превозването с конвой замолената договаряща страна осигурява по молба на молещата договаряща страна.

(4) Молещата договаряща страна е длъжна да осигури всички необходими за пътуването валидни документи, валиден пътен документ, други необходими разрешения, както и валидни билети, необходими за преминаването през териториите на транзитни държави, и декларация за приемане от държавата - цел на пътуването.

Член 8

Компетентните власти непосредствено си предават молбата за транзитно преминаване или превозване. Молбата трябва да съдържа данни за самоличността и гражданството на експулсираното лице, за времето на пътуването, за датата на пристигането в транзитната държава и на отпътуването от нея, за мястото (местата) на транзита, за евентуална необходимост от медицинско наблюдение, за датата и мястото на пристигане в държавата - цел на пътуването, за служителите, които евентуално ще конвоират лицето, както и мотивите на експулсирането.

Член 9

Може да бъде отказано транзитно преминаване или превозване на лице, споменато в ал. 1 на чл. 7, ако:

1. има основание да се предполага, че в държавата - цел на пътуването, или в евентуалните транзитни държави го заплашва изтезание, нечовешко или унизително отношение, изпълнение на смъртна присъда или то би било подложено на преследване поради неговата расова принадлежност, религия, националност или политически убеждения;

2. лицето е застрашено от наказателно преследване или изпълнение на наказателна присъда в държавата на замолената договаряща страна, в държавата - цел на пътуването, или в някоя от транзитните държави.

Член 10

(1) Разходите по превозване на лица за обратно приемане по чл. 1 и 3 до държавната граница на замолената договаряща страна, както и разходите за евентуално обратно превозване по чл. 5 се поемат от молещата договаряща страна.

(2) Разходите по транзитното преминаване и превозване до държавната граница на държавата - цел на пътуването, както и разходите за превозване по чл. 7 - 9, съответно всички разходи при евентуалното връщане обратно, се поемат от молещата договаряща страна.

(3) Молещата договаряща страна възстановява на замолената договаряща страна разходите за полицейски конвой, осигурен по чл. 7, ал. 3.

Член 11

Като се вземат под внимание действащите правни разпоредби в двете договарящи страни за защита на личните данни, трябва да бъдат спазвани следните условия:

1. властите на получаващата данните договаряща страна могат да ги използват само за определената от властите на предаващата договаряща страна цел и при съобщените от тях условия;

2. по молба на властите на предаващата договаряща страна властите на получаващата договаряща страна дават информация за използването на предадените данни и за постигнатите резултати;

3. личните данни могат да бъдат предавани само на властите, компетентни по прилагането на тази спогодба. Предаването на тези данни на други власти може да се извършва само с предварителното разрешение на властите на предаващата страна;

4. властите на предаващата договаряща страна отговарят за достоверността на предадените данни. Ако се докаже, че са били предадени и неточни данни, за този факт незабавно трябва да бъдат известени властите на получаващата договаряща страна;

5. в случаите, когато правните норми на договарящите страни дават възможност за това, на предаденото лице, по негова молба, се предоставя информация за свързаните с неговата личност данни и за целта, за която е предвидено те да бъдат използвани. Не съществува задължение за уведомяване, ако се установи, че общественият интерес от несъобщаването на информацията превишава интереса на засегнатото лице от нейното получаване;

6. властите на договарящите страни при предоставянето на данните съобщават валидните съгласно вътрешното си законодателство срокове за заличаването им. Независимо от тези срокове съобщените лични данни се заличават, когато престанат да бъдат необходими;

7. властите на договарящите страни са длъжни да водят регистър за предаването, получаването и заличаването на личните данни;

8. властите на договарящите страни са длъжни да опазват ефикасно личните данни от неправомерен достъп, от изменения в тях и от разгласяване.

Член 12

Министерството на вътрешните работи на Република България и Министерството на вътрешните работи на Република Унгария ще сключат Изпълнителен протокол за изпълнението на тази спогодба, в който ще определят:

1. документите, които служат за достоверно предположение за гражданство;

2. документите и данните, необходими за обратното приемане и за транзитното преминаване и превозване на експулсираните лица;

3. компетентните власти и процедурите, свързани с обратното приемане, транзитното преминаване и превозване на експулсираните лица, а също така и за начина на взаимно информиране;

4. граничните контролно-пропускателни пунктове, определени за приемане и транзитно преминаване на експулсираните лица, както и списъка на летищата, които могат да се използват при транзитно преминаване до държавата - цел на пътуването;

5. начина за възстановяване на разходите по чл. 10 от тази спогодба.

Член 13

(1) При необходимост договарящите страни ще се консултират по изпълнението на тази спогодба. Молбите за консултация ще се изпращат по дипломатически път.

(2) Договарящите страни ще решават по дипломатически път евентуално възникналите спорове при прилагането на тази спогодба.

Член 14

(1) Всяка от договарящите страни може временно, частично или изцяло, да спре прилагането на чл. 3 - 9 на тази спогодба по причина на обществения ред, сигурност и здравеопазване.

(2) Всяка от договарящите страни незабавно уведомява по дипломатически път другата договаряща страна за датата на влизане в сила на спирането или за неговото отменяне.

(3) Договарящата страна, обявила спирането, възстановява доказаните разходи, направени от другата договаряща страна до момента на спирането по вече започнали процедури.

Член 15

Тази спогодба не засяга признатите права на гражданите на договарящите страни, разпоредбите на съществуващите между Република България и Република Унгария спогодби и поетите от двете държави задължения, произтичащи от други международни договори.

Член 16

(1) Тази спогодба влиза в сила на тридесетия ден от датата, на която е получена втората от дипломатическите ноти, уведомяваща за изпълнението на вътрешноправните разпоредби за нейното влизане в сила.

(2) Тази спогодба се сключва за неопределен срок и остава в сила, докато една от договарящите страни не я прекрати по дипломатически път. В този случай действието на тази спогодба се прекратява на деветдесетия ден от получаването на нотата за нейното прекратяване.

Изготвена в Будапеща на 11 ноември 1998 г. в два оригинални екземпляра, всеки един на български и унгарски език, като двата текста имат еднаква сила.