Държавен вестник, брой 103 от 30.XI

Чл. 5. Министерският съвет разглежда и решава въпроси, които:

1. Конституцията и законите на страната изрично му възлагат;

2. следват от ръководното му място в системата на изпълнителната власт.

Чл. 6. Министерският съвет определя и осъществява вътрешната и външната политика на Република България, като:

1. приема програма за управление за срока на своя мандат;

2. приема програми и стратегии за развитие на отделни сфери на икономиката или за определени направления или дейности в случаите, когато те са от значение за цялостното развитие на страната;

3. приема държавни целеви програми и предприема конкретни действия за интегриране на Република България в Европейския съюз;

4. координира програмите на министрите с програмата по т. 1;

5. ръководи отношенията на Република България с други държави и международни организации и осигурява представителството на Република България в тях;

6. сключва и денонсира международни договори по определения в Конституцията и законите ред и гарантира тяхното изпълнение от страна на Република България.

Чл. 7. Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност, като:

1. определя държавната политика за ограничаване на престъпността и неутрализиране на криминогенните фактори;

2. гарантира законност и условия за защита на собствеността и опазване на обществения ред;

3. осъществява общо ръководство на Въоръжените сили на Република България;

4. приема оперативни програми и планове за повишаване отбранителната способност на Република България и за присъединяване към Северноатлантическия договор;

5. подготвя ежегоден доклад до Народното събрание относно рисковете за страната и оценката за степента на защита на националните интереси;

6. разпределя държавните ресурси за повишаване степента на защита на националните интереси.

Чл. 8. Министерският съвет осъществява общо ръководство на държавната администрация, като:

1. приема устройствените правилници на министерствата;

2. създава, преобразува и закрива държавни агенции, държавни комисии и изпълнителни агенции и приема техните устройствени правилници;

3. създава на свое подчинение или към министър експериментални лаборатории, изследователски институти, образователни центрове или центрове за обучение, медицински или рехабилитационни центрове и други юридически лица и приема техните устройствени правилници;

4. създава държавно-обществени консултативни комисии по важни въпроси от обществена значимост;

5. създава съвети във връзка с осъществяването на своите правомощия, произтичащи от нормативни актове или решения на Народното събрание;

6. създава работни експертни групи за изпълнение на конкретни задачи;

7. провежда единна информационна политика за дейността на правителството и неговата администрация;

8. ръководи изграждането на единна информационно-комуникационна инфраструктура за дейността на органите на изпълнителната власт и техните администрации;

9. възлага осъществяването на съвместни действия на министри или на министри и председатели на държавни агенции, държавни комисии, изпълнителни директори или ръководители на други институции, създадени със закон, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт;

10. делегира изпълнението на свои функции и правомощия, които не са от неговата изключителна компетентност, на органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията.

Чл. 9. Министерският съвет ръководи икономиката на страната, като:

1. приема държавната структурна и инвестиционна политика и осигурява нейното провеждане;

2. осъществява държавната политика в сферата на международното икономическо, финансово и инвестиционно сътрудничество;

3. осигурява свобода на икономическата дейност, свободно движение на стоки, услуги и финансови средства;

4. регулира икономическите процеси в предвидените от закона случаи;

5. осъществява програми за развитие в приоритетни отрасли на икономиката;

6. приема мобилизационен план за икономиката и осигурява функционирането на отбранителната промишленост.

Чл. 10. Министерският съвет провежда единна финансова, кредитна и парична политика, като:

1. разработва и представя в Народното събрание проект на Закон за държавния бюджет и осигурява неговото изпълнение;

2. внася в Народното събрание отчет за изпълнението на Закона за държавния бюджет;

3. прилага единна данъчна политика;

4. приема съгласувано с Българската народна банка мерки по регулиране на пазара на ценни книжа;

5. управлява вътрешния и външния държавен дълг на Република България;

6. осъществява финансовите отношения с други държави и международни финансови организации.

Чл. 11. Министерският съвет провежда държавната социална политика в областта на заетостта, здравеопазването, науката, културата и образованието, като:

1. приема програми за намаляване на безработицата и осигурява тяхното изпълнение;

2. създава условия за защита на семейството, децата, инвалидите, пенсионерите и на лицата в неравностойно социално положение;

3. предлага държавна подкрепа за развитието на здравеопазването, образованието, науката и културата, както и за съхраняването на националното културно наследство;

4. приема програми за развитие на физическата култура, спорта и туризма.

Чл. 12. Министерският съвет провежда държавната политика по опазване на околната среда и създаване на благоприятни условия на живот, като:

1. приема мерки за охрана и рационално използване на природните ресурси и за осигуряване на благоприятна екологична среда;

2. организира и координира дейността по предотвратяване на природни бедствия, аварии и катастрофи, както и по преодоляване на последствията от тях;

3. създава условия за предоставяне на обективна информация за общото състояние на околната среда.

Чл. 13. (1) Министерският съвет на основание и в изпълнение на Конституцията и законите осъществява своите правомощия, като приема постановления, разпореждания и решения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Министерският съвет с постановления приема правилници и наредби или урежда съобразно законите неуредени от тях обществени отношения в областта на своята компетентност.

(3) Министерският съвет приема решения или разпореждания:

1. за одобряване проекти на закони, които предлага на Народното събрание за приемане;

2. за одобряване на предложения до Народното събрание за приемане на решения по различни въпроси;

3. за предлагане на Президента на Република България да издаде укази за назначаване или за освобождаване на държавни служители и за решаване на други въпроси от неговата компетентност;

4. за позицията и становищата на Министерския съвет по дела пред Конституционния съд;

5. за приемане на стратегии, програми, планове, декларации, обръщения и други;

6. в предвидени от закон случаи;

7. по други въпроси, които нямат нормативен характер.

(4) По оперативни и текущи въпроси, които нямат нормативен характер, Министерският съвет може да приема решения, които се оформят в протокола от съответното заседание на правителството.

Чл. 14. (1) Актовете на Министерския съвет се подписват от министър-председателя и се подпечатват с официалния печат на Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.2000 г.) Преди подписването им от министър-председателя актовете на Министерския съвет се подписват от главния секретар на Министерския съвет.

Чл. 15. (1) Официалният печат на Министерския съвет е с кръгла форма. В средата е изобразен гербът на Република България, около който е написано "Министерски съвет на Република България". Отпечатъкът от официалния печат е с червен цвят.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Официалният печат е изработен в един екземпляр и се полага от главния секретар на Министерския съвет или от специално упълномощено от него лице от Администрацията на Министерския съвет върху актовете на правителството.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) За служебни цели се използва служебен печат, който е с кръгла форма с надпис в средата "Република България", около който е написано "Министерски съвет". Отпечатъкът от служебния печат е със син цвят.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Служебният печат се полага от директора на дирекция "Правителствена канцелария" или от специално упълномощен от него служител върху преписите от актовете на Министерския съвет, актовете и служебната кореспонденция на министър-председателя, заместник министър-председателите, както и върху служебната кореспонденция, подписана от главния секретар на Министерския съвет и директорите в Администрацията на Министерския съвет.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Главният секретар на Министерския съвет утвърждава образците на официалния и служебния печат и определя реда за тяхното съхраняване.

Чл. 16. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.).

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) (1) Министерският съвет се състои от:

1. министър-председател;

2. заместник министър-председател;

3. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2005 г., в сила от 05.04.2005 г.) министър на икономиката;

4. заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията;

5. министър на външните работи;

6. министър на вътрешните работи;

7. министър на финансите;

8. министър на правосъдието;

9. министър на отбраната;

10. министър на здравеопазването;

11. министър на образованието и науката;

12. министър на труда и социалната политика;

13. министър на регионалното развитие и благоустройството;

14. министър на енергетиката и енергийните ресурси;

15. министър на земеделието и горите;

16. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2005 г., в сила от 05.04.2005 г.) министър на културата и туризма;

17. министър на околната среда и водите;

18. министър на младежта и спорта;

19. министър по европейските въпроси;

20. (изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) министър на държавната администрация и административната реформа;

21. министър (без портфейл).

(2) Заместник министър-председателите и министрите ръководят министерства, с изключение на заместник министър-председателя по ал. 1, т. 2 и министрите по т. 19, 20 и 21.

Чл. 18. Министър-председателят е централен едноличен орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

Чл. 19. (1) Министър-председателят:

1. предлага на Народното събрание да избере състав на Министерския съвет, както и извършването на промени в правителството;

2. предлага на Народното събрание създаването, преобразуването и закриването на министерства;

3. представя политическата програма на Министерския съвет, като определя насоките на вътрешната и външната политика и контролира нейното изпълнение;

4. ръководи общата политика и текущата дейност на Министерския съвет;

5. внася в Народното събрание предложения за гласуване на доверие на Министерския съвет по решение на Министерския съвет;

6. подава оставката на Министерския съвет пред новоизбраното Народно събрание, както и в случай на гласувано недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя;

7. представлява Министерския съвет във вътрешните и международните отношения;

8. носи отговорност пред Народното събрание за общата политика и текущата дейност на Министерския съвет;

9. определя задачите и координира дейността на заместник министър-председателите;

10. координира дейността на министрите;

11. утвърждава дневния ред, свиква и председателства заседанията на Министерския съвет;

12. подписва актовете на Министерския съвет;

13. приподписва указите на Президента на републиката съгласно чл. 102, ал. 2 от Конституцията на Република България;

14. взема решения за обнародване на разпореждания или решения на Министерския съвет, както и предлага на председателя на Народното събрание да разреши издаването на извънреден брой на "Държавен вестник";

15. издава заповеди за назначаване и освобождаване на заместник-министрите и заместник областните управители;

16. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) издава заповеди за назначаване и освобождаване на държавни служители в предвидените в нормативен акт случаи;

17. (нова - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) издава заповеди за създаване на работни експертни групи за изпълнение на конкретни задачи;

18. (предишна т. 17 - ДВ, бр. 4 от 2000 г.) изпълнява и други правомощия, произтичащи от Конституцията и нормативните актове.

(2) Министерският съвет може да възложи на министър-председателя в отделни случаи в рамките на своите правомощия изпълнението и на конкретни задачи.

Чл. 20. (1) Министър-председателят може да награждава длъжностни лица или граждани, които имат съществен принос за изпълнението на важни държавни или общественозначими задачи, с предметни и/или парични награди по предложение на съответните министри.

(2) Средствата за награди по ал. 1 се изплащат от бюджета на Министерския съвет и се облагат по реда на чл. 40 от Закона за облагане доходите на физическите лица.

Чл. 21. (1) При осъществяване на своите правомощия министър-председателят издава заповеди.

(2) Заповедите на министър-председателя влизат в сила след подписването им, освен ако в тях е предвидено друго.

Чл. 22. При изпълнение на правомощията си министър-председателят може да отправя обръщения и да дава указания на членовете на Министерския съвет по определени въпроси. По решение на министър-председателя обръщенията или указанията могат да се публикуват.

Чл. 23. (1) Заместник министър-председателите са еднолични органи на изпълнителната власт, които подпомагат министър-председателя при осъществяване на неговите правомощия по чл. 19, ал. 1, т. 4 и 10.

(2) За дейността си заместник министър-председателите носят отговорност пред министър-председателя и пред Министерския съвет.

Чл. 24. (1) Правомощията на министър-председателя по чл. 19, ал. 1, т. 11 и 12 в негово отсъствие от страната или когато ползва законоустановен отпуск, за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от него с писмена заповед заместник министър-председател.

(2) Заместник министър-председателят в случаите по ал. 1 не може да делегира определените му правомощия на друг заместник министър-председател.

Чл. 25. (1) При осъществяване на правомощията си заместник министър-председателите издават заповеди.

(2) В случаите, когато заместник министър-председател осъществява правомощия по чл. 24, ал. 1, той не може да издава заповеди по чл. 21, ал. 1.

Чл. 26. (1) Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност, осъществява предвидените в Конституцията и в нормативните актове правомощия и носи отговорност за тях пред Министерския съвет и Народното събрание.

(2) Министрите осъществяват политиката на правителството в ръководената от тях сфера на обществения живот в съответствие с програмата и актовете на Министерския съвет и указанията на министър-председателя.

(3) Министърът осъществява общо ръководство и координация върху дейността на създадените към него държавни комисии, изпълнителни агенции, съвети и други административни структури.

(4) Правомощията на министъра по ал. 1, 2 и 3 се определят в устройствения правилник на ръководеното от него министерство.

Чл. 27. (1) Министрите внасят за разглеждане от Министерския съвет всички въпроси от ръководената от тях сфера на обществения живот, за които нямат самостоятелна компетентност за решаване.

(2) Министрите са длъжни да изразяват становища по всички изпратени за съгласуване проекти на актове на Министерския съвет.

(3) Министрите участват в подготовката на актовете на Министерския съвет и осигуряват тяхното изпълнение.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Дейността на министрите се координира от министър-председателя, а в определени от него случаи - от заместник министър-председателите.

Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г., отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

Чл. 29б. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) В своята дейност заместник министър-председателят по чл. 17, ал. 1, т. 2, министърът (без портфейл) и министърът на държавната администрация се подпомагат от политически кабинети, които се ръководят от началник на кабинета.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Към политическите кабинети на органите по ал. 1 могат да бъдат назначавани по трудов договор експерти, които не могат да осъществяват функции по управление.

(3) Средствата за дейността на политическите кабинети по ал. 1 и заплатите на техния персонал представляват отделно перо в бюджета на Министерския съвет.

(4) (Нова - ДВ, бр. 33 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2005 г., в сила от 05.04.2005 г.) В числеността на политическия кабинет на министъра на държавната администрация се включват и експертни и технически сътрудници на заместник министър-председателя по т. 4.

Чл. 30. (1) Министър-председателят, заместник министър-председателите и министрите представляват Република България в отношенията с други държави и международни организации, провеждат международни преговори и участват в други международни мероприятия в съответствие с Конституцията, законите на Република България и актовете на Министерския съвет.

(2) Министър-председателят и министърът на външните работи могат да подписват международни договори без пълномощни.

(3) В случаите, когато министър предложи на Министерския съвет международен договор за утвърждаване или за ратифициране със закон от Народното събрание, той осигурява неговото обнародване в "Държавен вестник".

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Заместник министър-председателите и министрите, органите към Министерския съвет по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, заместник-министрите и областните управители в изпълнение на своите правомощия пътуват в страната, без да се издава заповед за командироване. Тримесечните отчети за командировките се утвърждават от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Заместник министър-председателите и министрите се командироват в чужбина със заповед на министър-председателя. Органите към Министерския съвет по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, областните управители и лицата, които се назначават със заповед на министър-председателя, се командироват в чужбина от министър-председателя или от упълномощено от него длъжностно лице.

(3) При осъществяване на своите правомощия министър-председателят пътува в страната и в чужбина, без да се издава заповед за командироване. В тези случаи началникът на политическия кабинет на министър-председателя съставя паметна записка, която включва всички реквизити на заповед и отчет за командировка.

(4) По искане на Президента на републиката във връзка с негови официални посещения в чужбина министър-председателят определя членовете на Министерския съвет, които да го придружават, и ги командирова.

(5) Разходите за командировки на членовете на Министерския съвет са за сметка на бюджета на Министерския съвет.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2004 г.) Разходите за заплати на членовете на Министерския съвет са включени в бюджета на Министерския съвет. Заплатите се изплащат в съответствие с действащите нормативни актове от дирекция "Финанси и бюджет" в Администрацията на Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Министър-председателят, заместник министър-председателите, министърът (без портфейл) и главният секретар на Министерския съвет имат право на разходи за представителни цели, които са предвидени по бюджета на Министерския съвет.

(3) Разходите за представителни цели на министрите се предвиждат по бюджета на съответното министерство.

Чл. 33. Членовете на Министерския съвет ползват отпуските, предвидени в трудовото законодателство, с предварителното съгласие на министър-председателя.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) (1) Министър-председателят и заместник министър-председателят по чл. 17, ал. 1, т. 2 образуват на свое подчинение политически кабинети.

(2) Средствата за дейността на кабинетите по ал. 1 и заплатите на техния персонал представляват отделно перо в бюджета на Министерския съвет.

(3) Средствата за дейността на кабинетите по ал. 1 включват средства за командировки, за разработване на специални проекти и други.

Чл. 35. (1) Политическият кабинет на министър-председателя подпомага министър-председателя при формулирането и разработването на конкретни решения за провеждане на правителствената политика в сферата на своите правомощия, както и при представянето на правителствената политика пред обществото.

(2) В изпълнение на задачите си по ал. 1 политическият кабинет на министър-председателя има аналитични и информационни функции, в изпълнение на които:

1. периодично събира, обобщава и анализира информация, необходима за разработване на политически решения;

2. обменя информация с политическите кабинети на останалите членове на Министерския съвет за изпълнението на приетата от правителството политика в конкретната област;

3. осигурява координация при осъществяването на единната информационна политика на правителството;

4. осъществява връзките на министър-председателя с обществеността.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г., изм. - ДВ, бр. 81 от 2002 г.) Министър-председателят ежеседмично провежда заседания на политическия кабинет. В заседанията участват и заместник министър-председателите, началникът на политическия кабинет на министър-председателя, главният секретар на Министерския съвет и директорът на дирекция "Правителствена информационна служба".

(4) При необходимост заседания на политическия кабинет могат да се свикват и по-често.

(5) На заседанията на политическия кабинет по решение на министър-председателя могат да присъстват и експерти към политическия кабинет или служители от Администрацията на Министерския съвет.

Чл. 36. (1) Работата на политическия кабинет на министър-председателя се организира от началника на кабинета.

(2) Началникът на политическия кабинет на министър-председателя:

1. организира връзките на министър-председателя с членовете на Министерския съвет, с другите държавни органи, както и с органи на местното самоуправление, с политически и обществени организации и с граждани;

2. координира работата на политическите кабинети на членовете на Министерския съвет, като периодично свиква заседания с началниците на политическите кабинети и информира министър-председателя за проведените обсъждания;

3. организира и контролира работата на експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет;

4. съставя програмата на министър-председателя.

Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2002 г.) Политическият кабинет на министър-председателя включва и парламентарния секретар на министър-председателя, и директора на дирекция "Правителствена информационна служба" от Администрацията на Министерския съвет.

Чл. 38. Парламентарният секретар на министър-председателя:

1. организира връзките на министър-председателя и на Министерския съвет с Народното събрание, с парламентарните групи, с постоянните и временните комисии на Народното събрание.

2. предоставя на Народното събрание информация за дневния ред на заседанията на правителството;

3. предоставя информация на началника на политическия кабинет на министър-председателя за разглеждането на внесените от правителството в Народното събрание проекти на актове;

4. осъществява методическото ръководство и координира дейността на парламентарните секретари на министрите.

Чл. 39. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2002 г.) Дейността по планиране и осъществяване на връзките с обществеността на министър-председателя се осъществява от директора на дирекция "Правителствена информационна служба" и се състои във:

1. организиране и осигуряване на публичните изяви на министър-председателя;

2. подготвяне на периодична информация относно дейността на министър-председателя и предоставянето й по негово решение на средствата за масово осведомяване;

3. осъществяване на методическо ръководство и координация на звената за връзки с обществеността на министрите, на ръководителите на държавните агенции и държавните комисии и на областните управители.

Чл. 40. (1) Министър-председателят назначава началника на кабинета и парламентарния секретар по трудово правоотношение за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от мандата на правителството.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2002 г.) Министър-председателят назначава директора на дирекция "Правителствена информационна служба" по служебно правоотношение за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от мандата на правителството.

Чл. 41. (1) Към политическия си кабинет министър-председателят може да назначава по трудово правоотношение експерти и технически сътрудници за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от мандата на правителството.

(2) Експертите подпомагат политическия кабинет или отделни негови членове при анализиране на информация и при подготовка на материалите за осъществяване на техните функции. Те не могат да изпълняват функции на управление.

(3) Техническите сътрудници осъществяват непосредствената оперативна работа по подготовка на материалите и техническото обезпечаване на дейността на политическия кабинет.

(4) Министър-председателят може да привлича към своя политически кабинет като консултанти лица, които изпълняват възложените от него задачи на доброволен принцип, без заплащане на възнаграждение.

Чл. 41а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) (1) Политическият кабинет на заместник министър-председателя по чл. 17, ал. 1, т. 2 подпомага заместник министър-председателя при формулирането и разработването на конкретни решения за провеждане на правителствената политика в сферата на възложените му правомощия, както и при изпълнение на функциите на координация по чл. 108, ал. 2, изречение първо от Конституцията на Република България, разпределени му от министър-председателя.

(2) Политическият кабинет на заместник министър-председателя има аналитични и информационни функции, в изпълнение на които:

1. периодично събира, обобщава и анализира информация, необходима за разработване на политически решения;

2. обменя информация с политическите кабинети на останалите членове на Министерския съвет за изпълнението на приетата от правителството политика в съответната област;

3. осъществява връзките на заместник министър-председателя с обществеността.

(3) Заместник министър-председателят определя условията и реда за провеждане на заседания на политическия си кабинет.

Чл. 41б. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) (1) Работата на политическия кабинет на заместник министър-председателя се организира от началника на кабинета.

(2) Началникът на политическия кабинет на заместник министър-председателя:

1. организира връзките на заместник министър-председателя с членовете на Министерския съвет, с другите държавни органи, както и с органи на местното самоуправление, с политически и обществени организации и с граждани;

2. участва в заседанията на началниците на политическите кабинети на членовете на Министерския съвет, свиквани от началника на политическия кабинет на министър-председателя, и информира заместник министър-председателя за проведените обсъждания;

3. организира и контролира работата на експертите и техническите сътрудници към политическия кабинет;

4. съставя програмата на заместник министър-председателя.

Чл. 41в. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Политическият кабинет на заместник министър-председателя включва и парламентарния секретар на заместник министър-председателя и сътрудника за връзки с обществеността.

Чл. 41г. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Парламентарният секретар на заместник министър-председателя:

1. организира връзките на заместник министър-председателя с Народното събрание, с парламентарните групи, с постоянните и временните комисии на Народното събрание;

2. предоставя на Народното събрание информация във връзка с дейността на заместник министър-председателя;

3. предоставя информация на началника на политическия кабинет на заместник министър-председателя за разглеждането на внесените от правителството в Народното събрание проекти на актове.

Чл. 41д. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Дейността по планиране и осъществяване на връзките с обществеността на заместник министър-председателя се осъществява от сътрудник за връзки с обществеността и се състои във:

1. организиране и осигуряване на публичните изяви на заместник министър-председателя;

2. подготвяне на периодична информация относно дейността на заместник министър-председателя и предоставянето й по негово решение на средствата за масово осведомяване;

3. осъществяване на сътрудничество със звената за връзки с обществеността на другите членове на Министерския съвет и органите на изпълнителната власт към Министерския съвет, по отношение на които заместник министър-председателят осъществява функции на координация.

Чл. 41е. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Заместник министър-председателят назначава началника на кабинета, парламентарния секретар и сътрудника за връзки с обществеността по трудово правоотношение за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от мандата на правителството.

Чл. 41ж. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) (1) Към политическия си кабинет заместник министър-председателят може да назначава по трудово правоотношение експерти и технически сътрудници за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от мандата на правителството.

(2) Експертите подпомагат политическия кабинет или отделни негови членове при анализиране на информация и при подготовка на материалите за осъществяване на техните функции. Те не могат да изпълняват функции на управление.

(3) Техническите сътрудници осъществяват непосредствената оперативна работа по подготовка на материалите и техническото обезпечаване на дейността на политическия кабинет.

(4) Заместник министър-председателят може да привлича към своя политически кабинет като консултанти лица, които изпълняват възложените от него задачи на доброволен принцип, без заплащане на възнаграждение.

Чл. 42. (Доп. - ДВ, бр. 75 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2005 г., в сила от 05.04.2005 г.) Политическият кабинет на министър-председателя осигурява дейността на заместник министър-председателите при изпълнението на правомощията им по чл. 24, както и дейността им в изпълнение на функциите на координация по чл. 108, ал. 2, изречение първо от Конституцията на Република България, разпределени им от министър-председателя.

Чл. 43. (1) Министър-председателят свиква оперативни съвещания по текущи въпроси от дейността на правителството, както и за определяне на подходи за подготовка на въпросите за разглеждане от Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Оперативните съвещания по ал. 1 се ръководят от министър-председателя.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) В оперативните съвещания участват заместник министър-председателите и поканените от министър-председателя министри, които са длъжни да присъстват лично.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) В оперативните съвещания по ал. 1 участва и началникът на политическия кабинет на министър-председателя, и главният секретар на Министерския съвет.

(5) Министър-председателят определя дневния ред на оперативните съвещания и одобрява материалите за обсъждане.

(6) Министър-председателят може да внесе за обсъждане от Министерския съвет разгледаните на оперативното съвещание въпроси.

Чл. 44. (1) Министър-председателят със заповед създава съвети, съставени от министри, за решаване на конкретни въпроси във връзка с провеждането на политиката на правителството в отделна сфера.

(2) Съветите по ал. 1 се председателстват от министър-председателя или от определен от него заместник министър-председател или министър.

(3) Заседанията на съветите по ал. 1 се свикват от началника на политическия кабинет по нареждане на министър-председателя. На тях министрите присъстват лично.

(4) В зависимост от обсъжданите от съветите по ал. 1 въпроси министрите могат да бъдат придружавани от експерти.

(5) Изпълнението на решенията на съветите по ал. 1 се осигурява от министър-председателя.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г.) (1) Административно-техническото обслужване на оперативните съвещания по чл. 43 се осигурява от дирекция "Правителствена канцелария".

(2) Административно-техническото обслужване на съветите по чл. 44 се осигурява от дирекция "Администрация на съветите към Министерския съвет".

Чл. 46. (1) Министерският съвет може да създава съвети като постояннодействащи консултативни органи, които осъществяват координационни и аналитично-информационни функции.

(2) Съветите по ал. 1 се ръководят от министър-председателя, от заместник министър-председател или от министър.

(3) Съветите по ал. 1 могат да подготвят и проекти на актове на правителството, които се внасят в Министерския съвет от техния председател.

Чл. 47. (1) Министерският съвет с решение може да създава експертни работни групи за изготвяне на проекти на актове или за предлагане на решение на конкретен въпрос от компетентността на правителството или на няколко министри.

(2) Експертните работни групи по ал. 1 се ръководят от заместник министър-председател, от министър или от определени от Министерския съвет лица.

(3) В експертните работни групи за подготовка на проекти за нормативни актове при необходимост се включват експерти от дирекция "Правна" и/или от други дирекции на специализираната администрация на Министерския съвет.

(4) В случаите на решаване на въпроси, свързани с дейността на няколко министерства, в експертните работни групи задължително се включват представители на тези министерства, както и представители на други заинтересувани министри и органи на изпълнителната власт.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) В съветите и в експертните работни групи могат да се привличат и външни експерти.

(6) При приключване на своята работа експертните работни групи представят доклад за извършената дейност.

(7) В случаите, когато на експертна работна група е възложено разработването на проект на акт на Министерския съвет, проектът се внася за разглеждане от правителството от нейния председател или от определения в оперативната работна програма на Министерския съвет вносител.

Чл. 48. (1) Министерският съвет с постановление може да създава държавно-обществени консултативни комисии.

(2) Комисиите по ал. 1 имат консултативни функции по важни въпроси от обществена значимост и имат за цел да предложат на правителството решаването на конкретни въпроси.

(3) Комисиите по ал. 1 се председателстват от заместник министър-председател или министър и включват както представители на органите на изпълнителната власт, така и представители на заинтересувани организации на граждани, с оглед на естеството на поставените въпроси.

(4) Статутът, начинът на представителство и редът за осъществяване на дейността на комисиите по ал. 1 се определят в постановлението за тяхното създаване.

Чл. 49. В своята дейност съветите, експертните работни групи и държавно-обществените комисии могат да се подпомагат от определени в акта за тяхното създаване звена или служители от Администрацията на Министерския съвет.

Чл. 50. (1) Министерският съвет приема своите актове на заседания.

(2) Заседанията на Министерския съвет се провеждат по график, утвърден от министър-председателя.

(3) Дневният ред за всяко заседание се утвърждава от министър-председателя по предложение на членовете на Министерския съвет и въз основа на оперативната работна програма на Министерския съвет.

Чл. 51. (1) Дейността на Министерския съвет и неговата законодателна инициатива се осъществяват въз основа на оперативна работна програма за тримесечен период.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Оперативната работна програма на Министерския съвет се подготвя от главния секретар на Министерския съвет въз основа на предложенията на членовете на Министерския съвет.

(3) Оперативната работна програма на Министерския съвет включва:

1. график на редовните заседания на Министерския съвет за периода;

2. списък на планираните за разработване законопроекти;

3. списък на планираните за одобряване законопроекти;

4. списък на планираните за разработване подзаконови актове, които законите възлагат на Министерския съвет да приеме през периода;

5. списък на планираните за приемане подзаконови актове, които законите възлагат на Министерския съвет да приеме през периода;

6. други въпроси от компетентността на Министерския съвет, които е необходимо да се разгледат от него;

7. график за разглеждане на въпросите по т. 3, 5 и 6 на заседанията на Министерския съвет.

(4) По всеки въпрос и законопроект, включен в оперативната работна програма, се определят министрите, отговорни за тяхната подготовка.

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Министрите най-късно един месец преди началото на периода по чл. 51, ал. 1 представят на главния секретар на Министерския съвет предложения за включване в оперативната работна програма на Министерския съвет, които съдържат:

1. наименованието на въпроса и обосновка на необходимостта от неговото разглеждане на заседание на Министерския съвет;

2. обща характеристика и основни положения на предлагания за разглеждане въпрос;

3. вида на предлагания акт на Министерския съвет;

4. организация на подготовката на проекта на акт на Министерския съвет;

5. датата на разглеждане на заседание на Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Областните управители, кметовете на общини и органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията могат да правят предложения за включване на определени въпроси в оперативната работна програма със съдържанието по ал. 1 чрез съответните заместник министър-председатели или министри.

Чл. 53. (1) В предложенията на министрите по чл. 51, ал. 3, т. 2 се обосновава и необходимостта от законопроекта въз основа на предварително проучване на регулираните обществени отношения.

(2) В случаите по ал. 1 общата характеристика по чл. 52, ал. 1, т. 2 съдържа:

1. обосновка на необходимостта от приемане на законопроекта по ал. 1;

2. концепцията и основните положения на предлагания законопроект;

3. срока на влизането в сила на закона;

4. списък на нормативните актове по прилагането на законопроекта и на необходимите изменения и допълнения на действащи нормативни актове.

(3) Предложените за включване в оперативната работна програма законопроекти по чл. 51, ал. 3, т. 3 се представят за предварително становище в Администрацията на Министерския съвет, като за това могат при необходимост да бъдат привлечени експерти от други министерства и външни експерти.

(4) При включване на законопроекти в оперативната работна програма се отчитат и внесените от народни представители законопроекти и законодателната програма на Народното събрание.

Чл. 54. (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.).

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Въз основа на предложенията на заместник министър-председателите и министрите главният секретар на Министерския съвет до края на втората седмица от месеца, предхождащ периода по чл. 51, ал. 1, подготвя оперативната работна програма на Министерския съвет и я представя за утвърждаване от министър-председателя.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.)

(3) Утвърдената оперативна работна програма на Министерския съвет се изпраща на членовете на Министерския съвет.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Изпълнението на оперативната работна програма се координира и контролира от главния секретар на Министерския съвет.

Чл. 56. (1) Министерският съвет провежда редовни заседания въз основа на утвърден от министър-председателя дневен ред.

(2) В дневния ред за редовните заседания на Министерския съвет се обособяват три части:

1. част А - проекти на актове, които са придружени от положителни становища и не съдържат необходимост от дискусия;

2. част Б - проекти на актове за назначаване на държавни служители, за създаване на работни групи, съвети, комисии и пр.;

3. част В - законопроекти, проекти на актове на Министерския съвет и доклади, изискващи дискусия.

(3) След подписването на дневния ред от министър-председателя допълнителни материали могат да се внасят за разглеждане в предстоящото заседание на Министерския съвет само по решение на министър-председателя. Те задължително се включват в част "В" на дневния ред.

Чл. 57. (1) Въпросите за разглеждане в заседанията се внасят от членовете на Министерския съвет.

(2) Областните управители и органите на изпълнителната власт по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията внасят въпроси за заседания чрез съответния заместник министър-председател или министър.

(3) Министрите могат да внасят в Министерския съвет въпроси, които са от тяхната компетентност, само в случаите, когато е необходимо изразяване на становището на правителството по тях или при противоречива практика.

(4) Предложения за приемане на актове на Министерския съвет, направени от граждани или юридически лица до Администрацията на Министерския съвет, се изпращат към съответния компетентен министър, който може да предложи внасянето им за разглеждане в заседание.

Чл. 58. (1) Членовете на Министерския съвет задължително съгласуват с всички министри въпросите, на които те са вносители.

(2) Вносителят задължително съгласува с Президента на Република България чрез неговия главен административен секретар проектите на актове, съдържащи предложения за издаване на укази.

(3) Вносителят задължително съгласува с органите по чл. 19, ал. 4 от Закона за администрацията, с областните управители или с други държавни органи въпросите и проектите на актове, които са свързани или засягат тяхната дейност.

(4) (Нова - ДВ, бр. 21 от 2004 г.) Вносителят задължително съгласува със Съвета за модернизиране на държавната администрация въпросите и проектите на актове, които са свързани със създаване, преобразуване и закриване на административни структури, както и с увеличаване на числеността им.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 21 от 2004 г.) Предварително съгласуване с дирекциите от специализираната администрация на Министерския съвет може да се извърши в случите на подготовка на материали, изискващи дискусия на заседание на правителството.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 21 от 2004 г.) Съгласуването по ал. 1 се осъществява в 7-дневен срок от получаването им в съответната администрация, като се спазва и общият срок за внасяне на материалите в Администрацията на Министерския съвет по чл. 60, ал. 1.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 21 от 2004 г.) В случаите, когато въз основа на получените становища вносителят измени съществено представения за съгласуване проект на акт на Министерския съвет или подготви нов проект, той е длъжен да го изпрати за повторно съгласуване заедно със справка по тези становища преди внасянето му за разглеждане от Министерския съвет.

Чл. 59. (1) Въпросите за разглеждане от Министерския съвет се внасят с придружително писмо, подписано от съответния главен секретар, и:

1. писмен доклад, подписан от вносителя;

2. проект на акт, парафиран от главния секретар и определен от министъра юрист от съответната администрация;

3. всички получени становища, справка за отразяването им, както и справка за съответствие с европейското право на законопроектите и други нормативни актове в изпълнение на закони или регламентиращи неуредени в закон отношения;

4. финансова обосновка, одобрена от министъра на финансите;

5. (нова - ДВ, бр. 21 от 2004 г.) решение на Съвета за модернизиране на държавната администрация, отразяващо становището му по проектите на актове, които са свързани със създаване, преобразуване и закриване на административни структури, както и с увеличаване на числеността им;

6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 21 от 2004 г.) съобщение за средствата за масово осведомяване;

7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 21 от 2004 г.) мотиви към законопроектите;

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 21 от 2004 г.) други документи, когато това е необходимо във връзка с доклада на вносителя.

(2) В доклада се посочва правното основание, на което въпросът се внася за решаване от Министерския съвет, а при необходимост - причините и крайният срок, в който е необходимо Министерският съвет да се произнесе. Докладът се адресира до Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) В справката за съответствие с европейското право се посочват актовете на Европейския съюз, с които е направена хармонизация на регламентираната материя.

(4) Мотивите към внесените за разглеждане законопроекти съдържат аргументация на необходимостта от законопроекта и неговия очакван регулативен ефект.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Материалите по ал. 1, т. 2, 5 и 6 се представят и на електронен носител при условия и по ред, определени от главния секретар на Министерския съвет.

Чл. 60. (1) Материалите за разглеждане от Министерския съвет се внасят в Администрацията на Министерския съвет не по-късно от 10 дни преди редовното заседание на Министерския съвет, а по изключение - до провеждането на работното съвещание по определянето на дневния ред, при условие че съответните въпроси са включени в оперативната работна програма и имат необходимите съгласувания, но важни обстоятелства налагат те да бъдат разгледани по-рано от предвиденото.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) След изтичането на срока по ал. 1 главният секретар на Министерския съвет изпраща на членовете на Министерския съвет списък на внесените материали за включване в заседание на Министерския съвет.

Чл. 61. (1) Министрите, на които е възложена подготовката на материали за заседание на Министерския съвет, носят отговорност за тяхното качество и за своевременното им представяне.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) В случаите, когато не са спазени изискванията на чл. 59, главният секретар на Министерския съвет връща материалите на вносителя с указания за отстраняване на нередовността и уведомява министър-председателя, ако се налагат промени в сроковете на оперативната работна програма.

(3) В случаите, когато не е спазен срокът по чл. 60, ал. 1, но материалите отговарят на изискванията за разглеждане на заседание на Министерския съвет, те се включват в дневния ред за следващото заседание.

(4) По изключение материали, които не отговарят на някои от изискванията, могат да бъдат внесени в Министерския съвет по решение на министър-председателя и се включват в част "В" от дневния ред.

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Координацията и контролът по подготовката на материалите за разглеждане на заседания на Министерския съвет се осъществяват от главния секретар на Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) По внесените за разглеждане на заседание на Министерския съвет материали, определени от главния секретар на Министерския съвет, дирекции от специализираната администрация на Министерския съвет подготвят в срок 3 дни становища, които вносителят е длъжен да коментира на заседанието.

(3) Не се допуска внасяне на преработен или нов текст на представените в Министерския съвет материали след изтичането на срока по чл. 60, ал. 1.

Чл. 63. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Въз основа на внесените предложения за включване в дневния ред за заседанията на Министерския съвет главният секретар на Министерския съвет свиква работно съвещание за съставяне на дневния ред и за разпределяне на предложенията в съответствие с чл. 56, ал. 2.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Работните съвещания по ал. 1 се организират от дирекция "Правителствена канцелария" и се председателстват от главния секретар на Министерския съвет или от упълномощен от него директор от Администрацията на Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) В работните съвещания по ал. 1 участват началникът на политическия кабинет на министър-председателя, директори на дирекции от специализираната администрация на Министерския съвет и директорът на дирекция "Правителствена канцелария". При необходимост главният секретар на Министерския съвет може да покани на работните съвещания главни секретари на министерства и/или началници на политически кабинети на министрите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Работните съвещания по ал. 1 се провеждат не по-късно от 3 дни преди редовното заседание на Министерския съвет. На работните съвещания по съставянето на дневния ред се води протокол, който се подписва от главния секретар на Министерския съвет.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) В срока по ал. 4 главният секретар на Министерския съвет представя на министър-председателя дневния ред за утвърждаване и прилага протокола от работното съвещание.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Министър-председателят утвърждава дневния ред за заседанието на Министерския съвет най-късно 2 дни преди заседанието.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Главният секретар на Министерския съвет изпраща утвърдения дневен ред и материалите по него на членовете на Министерския съвет.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Дневният ред, а при необходимост и материалите по отделни въпроси се изпращат и до други държавни органи и ръководители на администрации в системата на изпълнителната власт.

Чл. 64. (1) Проектите на решения, с които Министерският съвет назначава определени лица или ги предлага на други държавни органи за назначаване, се представят с подробна биография и аргументация в доклада на вносителя най-късно 10 дни преди заседанието на Министерския съвет.

(2) Лицата по ал. 1 трябва да отговарят на законовите изисквания за заемане на определената длъжност, както и да имат необходимите качества за извършване на възложената им работа и за поемане на отговорност.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Дневният ред за извънредните заседания се определя от министър-председателя, подпомаган от главния секретар на Министерския съвет съобразно обстоятелствата, които налагат свикването на заседанието. Разпоредбите на чл. 59 се прилагат съответно, освен ако със заповедта на министър-председателя за свикване на заседанието е определено друго.

Чл. 66. (1) Редовните заседания на Министерския съвет се провеждат всяка седмица съгласно графика, утвърден в оперативната работна програма на Министерския съвет.

(2) Извънредни заседания се провеждат при необходимост.

(3) Началникът на политическия кабинет на министър-председателя своевременно уведомява членовете на Министерския съвет за направени от министър-председателя промени в графика на редовните заседания и за свикването на извънредни заседания.

Чл. 67. (1) Заседанията на Министерския съвет се провеждат в сградата на Министерския съвет в деня и часа на тяхното свикване, определени в оперативната работна програма.

(2) Министър-председателят може да свика заседание на Министерския съвет и на друго място.

Чл. 68. (1) Заседанието на Министерския съвет се провежда, ако на него присъстват повече от половината от членовете на Министерския съвет.

(2) Заседанията на Министерския съвет се председателстват от министър-председателя, а в негово отсъствие - от определен от него заместник министър-председател.

Чл. 69. (1) В началото на заседанието на Министерския съвет министър-председателят обявява дневния ред.

(2) По устен или писмен доклад в началото на заседанието членовете на Министерския съвет могат да предлагат разглеждането на допълнителни въпроси, ако бъде представен проект на акт и се обоснове неотложността на тяхното приемане. Те се включват в част "В" от дневния ред.

(3) Вносителите могат аргументирано да поискат определени въпроси от дневния ред да бъдат отложени или снети от обсъждане.

(4) Проектите на закони и на постановления се разглеждат само в присъствието на съответния министър вносител. При невъзможност той да присъства разглеждането на проекта на акт се отлага за следващо заседание на Министерския съвет.

(5) В случаите извън ал. 4 проектите на актове на Министерския съвет се разглеждат в присъствието на съответния министър вносител или на определен от него заместник-министър, който представя материалите по разглеждания въпрос.

Чл. 70. (1) Заседанията на Министерския съвет имат приоритет пред всички други дейности на членовете на Министерския съвет.

(2) Отсъствие на членове на Министерския съвет от заседание е допустимо само във връзка с парламентарна дейност на министрите или други крайно наложителни обстоятелства, за което се отправя писмена молба до министър-председателя не по-късно от 15 часа в деня преди заседанието. Молбата се представя чрез началника на кабинета и се изчаква съгласието на министър-председателя за отсъствието.

(3) Не е необходимо разрешение за отсъствие в случаите, когато съответният член на правителството е в командировка или ползва отпуск.

Чл. 71. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.2000 г.) По разглежданите на заседанието на Министерския съвет въпроси с разрешение на министър-председателя могат да присъстват членове на политически кабинети и лица, имащи непосредствено отношение към разглеждания въпрос, предложени от вносителя.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.2000 г.) На заседанието на Министерския съвет присъстват началникът на политическия кабинет на министър-председателя, главният секретар на Министерския съвет и определените от него служители от Администрацията на Министерския съвет, които непосредствено подготвят материалите за дневния ред и оформят приетите актове, както и стенограф.

(3) По предварителна покана на министър-председателя на заседанията на Министерския съвет могат да присъстват председатели на постоянни комисии на Народното събрание, представители на Президента, както и ръководители на органи и организации, които са извън изпълнителната власт.

(4) Всички присъстващи на заседанието лица се вписват в протокола от заседанието.

(5) Участниците в заседанието и поканените лица не могат да внасят в заседателната зала звукозаписващи устройства и средства за комуникация.

Чл. 72. По решение на Министерския съвет отделни въпроси могат да се обсъждат само от неговите членове.

Чл. 73. (1) Актовете на Министерския съвет се приемат с общо съгласие.

(2) По решение на министър-председателя по определени въпроси може да бъде проведено гласуване. В този случай актът се приема с обикновено мнозинство от присъстващите членове на Министерския съвет.

Чл. 74. (1) Министър-председателят определя времето за доклад и дискусия на заседанията на Министерския съвет по въпросите от дневния ред.

(2) По решение на министър-председателя лицата, поканени да присъстват на заседанието, могат да участват в дискусията и да представят справки по обсъжданите въпроси.

(3) Дискусията се прекратява от министър-председателя.

Чл. 75. Предложение за прекъсване на заседание на Министерския съвет може да прави всеки от членовете на правителството. Заседание на Министерския съвет може да се прекъсне само по решение на министър-председателя или на заместник министър-председателя, който го замества при наличие на изключителни причини.

Чл. 76. (1) За разгледаните на заседание на Министерския съвет въпроси и за приетите актове се изготвя протокол.

(2) По разпореждане на министър-председателя дискусията по определени въпроси може да бъде стенографирана. Стенограмата се прилага към оригинала на протокола от съответното заседание.

(3) Материалите, внесени за разглеждане на заседание на Министерския съвет, протоколите и стенограмите от заседанията на Министерския съвет са служебна информация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.2000 г.) Препис-извлечение от стенограмата по отделните точки от дневния ред се предоставя на дирекциите, които подготвят окончателния текст на акта на Министерския съвет, както и на вносителя, когато с протокола от заседанието той е определен да подготви окончателния текст на акта. Препис-извлечения от стенограмата се предоставят от директора на дирекция "Правителствена канцелария".

Чл. 77. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.2000 г.) Протоколът от заседанието на Министерския съвет се оформя в срок 24 часа след приключване на заседанието от главния секретар на Министерския съвет с помощта на дирекция "Правителствена канцелария" и съответните дирекции от специализираната администрация на Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.2000 г.) Протоколът се подписва от председателстващия заседанието и от главния секретар на Министерския съвет.

(3) Стенограмата се подписва от директора на дирекция "Правителствена канцелария".

Чл. 78. (1) Протоколите от заседанията на Министерския съвет се изпращат на членовете на Министерския съвет.

(2) Преписи от приетите на заседанията на Министерския съвет разпореждания и решения, в т.ч. протоколни решения, се изпращат до техните адресати.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.2000 г.) Преписи на актове на Министерския съвет по ал. 2 се предоставят по искане на други заинтересувани лица от директора на дирекция "Правителствена канцелария".

Чл. 79. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.2000 г.) Контролът за спазване на сроковете за изпълнение на задачи, произтичащи от актове на Министерския съвет и от заповеди на министър-председателя, се осъществява от главния секретар на Министерския съвет чрез дирекция "Правителствена канцелария".

Чл. 80. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.2000 г.) Главният секретар на Министерския съвет организира дейността на Администрацията на Министерския съвет и координира работата на вносителите за окончателно оформяне на приетите актове съобразно направените в заседанието изменения, допълнения и уточнения и за точното им правно и езиково редактиране.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.2000 г.) При изготвянето на протокола главният секретар на Министерския съвет определя сроковете и отговорните за окончателното оформяне на акта директори и съветници от специализираната администрация.

(3) При необходимост от съществени или многобройни изменения, допълнения и уточнения във връзка с дискусията по представения на заседанието проект на акт на Министерския съвет окончателното оформяне на акта се извършва от вносителя в 10-дневен срок от приемането му, освен ако Министерският съвет е определил друг срок.

(4) Извън случаите по ал. 3 актовете се оформят от Администрацията на Министерския съвет до 5 дни след приемането им, освен ако Министерският съвет е определил друг срок.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.2000 г.) В случаите, когато след изтичането на сроковете по ал. 3 съответният акт не е издаден, главният секретар на Министерския съвет уведомява вносителя и предлага на министър-председателя да внесе в Министерския съвет предложение за отменяне на приемането му.

Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) В случаите по чл. 80, ал. 3 окончателно оформеният акт се изпраща на главния секретар на Министерския съвет с придружително писмо, в което се посочват дейността по допълнителното съгласуване и отразените бележки от заседанието на Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Вносителите представят окончателно оформените актове на главния секретар на Министерския съвет и на електронен носител по реда на чл. 59, ал. 5.

Чл. 82. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Преди да бъдат подписани от главния секретар на Министерския съвет, актовете на Министерския съвет се парафират в следната последователност: редактор-стилист, съветници по чл. 80, ал. 2 и от дирекция "Правна" и съответните директори.

(2) Парафирането по ал. 1 се извършва на гърба на последната страница на акта.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) След подписването на акта от министър-председателя в него могат да се правят само технически поправки след разрешение на главния секретар на Министерския съвет.

Чл. 83. (1) По предложение на министър-председателя след консултации с членовете на правителството акт на Министерския съвет може да се приеме и неприсъствено. Министър-председателят подписва акта последен.

(2) В случаите по ал. 1 чл. 82 се прилага съответно.

(3) Проектът на акт се представя за подпис на всички членове на Министерския съвет, с изключение на командированите или ползващите законоустановен отпуск, и се счита за приет, ако бъде подкрепен с "да" от повече от половината от тях. Актът се вписва в протокола от първото след неговото приемане заседание на Министерския съвет.

(4) Ако някой от членовете на Министерския съвет поиска мотивирано проектът по ал. 1 да бъде обсъден от Министерския съвет, той се включва в дневния ред за следващото заседание.

Чл. 84. (1) Когато в случаите по чл. 80, ал. 3 при подготовката на акта за подписване се установи, че окончателният текст на акта не е съобразен напълно с всички приети в хода на дискусията предложения, директорите по чл. 82, ал. 1 прилагат към подготвения за подпис акт справка за неотразените становища.

(2) Министър-председателят преценява дали в случаите по ал. 1 да върне проекта на акт заедно с цялата документация по него за повторно разглеждане в заседание.

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Главният секретар на Министерския съвет определя условията и реда, при които материали, представляващи държавна или служебна тайна, се ползват при изготвяне на актовете.

Чл. 86. (1) Одобрените законопроекти и мотивите към тях се изпращат до Народното събрание с писмо, подписано от министър-председателя. В случаите, когато е необходимо съвместното разглеждане на няколко законопроекта, министър-председателят предлага това на Народното събрание.

(2) Подлежащите на обнародване актове се изпращат в "Държавен вестник" по установения в Закона за "Държавен вестник" ред, като съпроводителното писмо се подписва от министър-председателя или от определен от него директор от Администрацията на Министерския съвет.

Чл. 87. (1) При изпълнение на своите правомощия Министерският съвет се подпомага от Администрацията на Министерския съвет.

(2) Администрацията на Министерския съвет осъществява и координация на дейността на централната и териториалната администрация на изпълнителната власт.

Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 44 от 2001 г., в сила от 1 май 2001 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 2001 г., в сила от 1.10.2001 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2004 г., в сила от 02.11.2004 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2004 г.) Общата численост на служителите в Администрацията на Министерския съвет е 406 щатни бройки.

(2) Служителите се разпределят в дирекциите от Администрацията на Министерския съвет съгласно приложението.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г., изм. - ДВ, бр. 26 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 20 от 2003 г.)

Чл. 89. (1) Работното време на служителите в Администрацията на Министерския съвет е от 9 ч. до 17 ч. 30 мин. в работните дни на седмицата с почивка 30 минути между 12,00 и 14,00 часа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Главният секретар може да определи:

1. ненормирано работно време за определени служители при спазване на нормите за междудневна и седмична почивка;

2. непрекъснато работно време за определени дирекции при спазване на изискванията за работно време и почивките на служителите в тях;

3. приемно време на директорите от Администрацията на Министерския съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Главният секретар със заповед определя реда за влизане в сградата на Министерския съвет на служителите от администрацията и пропускателния режим за длъжностни лица и граждани.

Чл. 90. (1) Администрацията на Министерския съвет е организирана в дирекции.

(2) Дирекциите в Администрацията на Министерския съвет осъществяват своята дейност в тясно сътрудничество и взаимодействие помежду си.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) Министър-председателят по предложение на главния секретар може със заповед да създава отдели към дирекциите. В заповедта се определят техните функции и задачи.

Чл. 91. (1) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) Главният секретар на Министерския съвет:

1. организира подготовката на заседанията на Министерския съвет;

2. координира и контролира изпълнението на оперативната работна програма на Министерския съвет;

3. предлага на министър-председателя за утвърждаване проекта на дневен ред за заседанията на Министерския съвет;

4. връща на вносителите материали, внесени в Министерския съвет в нарушение на установения ред;

5. изисква от другите органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление, както и от други организации информация и материали, необходими за анализа и подготовката на въпросите, които подлежат на разглеждане от Министерския съвет;

6. организира разпределението на задачите за изпълнение между административните звена в Администрацията на Министерския съвет;

7. създава условия за нормална и ефективна работа на звената по т. 6;

8. осъществява общия контрол по изпълнението на възложените задачи на звената по т. 6;

9. изпълнява и други функции, определени в нормативен акт или възложени от министър-председателя.

(2) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) При отсъствие на главния секретар на Министерския съвет от страната или когато той ползва законоустановен отпуск, за всеки конкретен случай неговите функции се изпълняват от определен от министър-председателя директор на дирекция от Администрацията на Министерския съвет.

(3) (Предишен текст на чл. 91, изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г.) Администрацията на Министерския съвет:

1. подготвя становища по внесените проекти на актове за разглеждане в заседание на Министерския съвет;

2. обработва постъпилите в Министерския съвет документи от органите на изпълнителната власт и от други държавни органи;

3. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) подготвя проекти на актове на Министерския съвет в случаите, когато вносител е министър-председателят, заместник министър-председателят по чл. 17, ал. 1, т. 2 или министърът (без портфейл), както и проекти на заповеди на министър-председателя и заместник министър-председателите;

4. оформя актовете на Министерския съвет;

5. (отм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.)

6. осигурява подготовката на необходимите аналитични и справочни материали по разглежданите на заседанията на Министерския съвет въпроси;

7. осигурява организационно заседанията на Министерския съвет и други дейности на Министерския съвет, на министър-председателя и заместник министър-председателите;

8. осигурява дейността на Министерския съвет във връзка със законодателния процес, с отговорите на въпроси на народни представители и с участието в работата на постоянните комисии на Народното събрание;

9. осигурява процесуалното представителство на Министерския съвет пред органите на съдебната власт;

10. извършва информационно-аналитична работа във връзка с молби, жалби и обръщения на граждани, адресирани до Министерския съвет;

11. организира приема на граждани в Администрацията на Министерския съвет;

12. осъществява протоколните дейности на правителството, министър-председателя и заместник министър-председателите;

13. осигурява воденето на деловодството и защитата на сведенията, съставляващи държавна тайна, или друга защитена от закона информация;

14. изпълнява и други функции в съответствие със законите, актовете на Министерския съвет и заповедите на министър-председателя.

Чл. 92. (1) Дирекциите в Администрацията на Министерския съвет осъществяват своите функции в съответствие с определените в устройствения правилник функционални характеристики.

(2) Дирекциите осигуряват дейността на Министерския съвет по въпроси от неговата компетентност и взаимодействат с останалите администрации в системата на изпълнителната власт.

(3) Непосредственото ръководство на дирекцията се осъществява от нейния директор.

Чл. 93. (1) Директорът на дирекция:

1. организира изготвянето на становища от дирекцията по проектите на актове на Министерския съвет, когато те са свързани с нейните функции;

2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) предоставя информация на главния секретар на Министерския съвет за проблеми по движението на материалите по въпроси, включени във функциите на съответната дирекция;

3. участва в заседанията на Министерския съвет, когато представя становища по въпроси от дневния ред и в работните съвещания по чл. 63, ал. 1 по въпроси, включени във функциите на съответната дирекция;

4. участва при възлагане в работата на комисиите на Народното събрание за обсъждане на въпроси, включени във функциите на съответната дирекция;

5. разпределя между служителите в дирекцията внесените материали и подписва изготвените становища, справки, писма и други документи;

6. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) внася предложения до главния секретар на Министерския съвет по подбора и разпределянето на кадрите, повишаването на квалификацията, поощряването на служителите в дирекцията и налагането на наказания;

7. внася предложения за осигуряване на служителите в дирекцията със служебни помещения, средства за комуникация, компютърна техника и канцеларски материали;

8. носи служебна отговорност за комплектността, качеството на обработката, подготовката на материалите и съгласуването на проектите на актове на Министерския съвет.

(2) При отсъствие на директора на дирекцията той се замества от най-старшия по длъжност служител в дирекцията.

Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Главният секретар на Министерския съвет определя организацията на работа и реда за документооборота в Администрацията на Министерския съвет.

Чл. 95. Според разпределението на функциите Администрацията на Министерския съвет е обща и специализирана.

Чл. 96. (1) Общата администрация осигурява технически дейността на Министерския съвет и на неговата специализирана администрация и дейности по административно обслужване на гражданите и юридическите лица.

(2) Общата администрация включва:

1. дирекция "Правителствена канцелария";

2. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2004 г.) дирекция "Финанси и бюджет";

3. (нова - ДВ, бр. 33 от 2004 г.) дирекция "Административни дейности и управление на собствеността";

4. (нова - ДВ, бр. 75 от 2003 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 33 от 2004 г.) дирекция "Протокол".

Чл. 97. Дирекция "Правителствена канцелария" осъществява дейностите по:

1. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г., изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) деловодното обслужване и контрола за движението на документите в Администрацията на Министерския съвет, както и деловодното обслужване на министър-председателя, заместник министър-председателите и министъра (без портфейл) и на техните политически кабинети;

2. подготовката на заседанията на Министерския съвет и на работните съвещания по чл. 63;

3. техническата подготовка на материалите за заседанията на Министерския съвет;

4. техническото оформяне на приетите актове на Министерския съвет;

5. изготвянето и съхраняването на протоколите, стенограмите от заседанията и оригиналите на актовете на Министерския съвет и документите към тях;

6. опазването и съхраняването на преписките и архивните дела;

7. контрола за спазване на сроковете за изпълнението на задачи, произтичащи от актове на Министерския съвет;

8. (нова - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г., предишна т. 11, изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) изготвяне на проекта на дневен ред за заседанията на Министерския съвет;

9. (нова - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г., предишна т. 12, изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) изготвяне на предложение до главния секретар на Министерския съвет за връщане на вносителите на материали, внесени в Министерския съвет в нарушение на установения ред;

10. (нова - ДВ, бр. 33 от 2004 г.) подбор и професионално развитие на служителите от Администрацията на Министерския съвет;

11. (нова - ДВ, бр. 33 от 2004 г.) разработване, актуализиране и утвърждаване на длъжностните характеристики;

12. (нова - ДВ, бр. 33 от 2004 г.) подпомагане процеса на оценката на трудовото изпълнение и процеса на атестиране на служителите от Администрацията на Министерския съвет;

13. (нова - ДВ, бр. 33 от 2004 г.) изготвяне на длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите и на проектите на документи по назначаването, преназначаването и освобождаването на служителите от Администрацията на Министерския съвет;

14. (нова - ДВ, бр. 33 от 2004 г.) образуването, поддържането и съхраняването на трудовите и служебните досиета, воденето на личните досиета на служителите в Администрацията на Министерския съвет и съхраняването на служебните и трудовите книжки и издаването на удостоверения и други документи във връзка с тях.

Чл. 97а. (Нов - ДВ, бр. 33 от 2004 г.) Дирекция "Финанси и бюджет" осъществява дейностите по:

1. съставянето и обосноваването на проекта на бюджет на Министерския съвет, включително за второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

2. разпределянето, контрола и анализа за разходването на средствата от второстепенните разпоредители с бюджетни кредити и обосновката на предложения за корекции в техните бюджети, осъществяването на контрол по трансфера на собствените приходи на второстепенните разпоредители към Министерския съвет;

3. съставянето на месечни и тримесечни касови отчети за изпълнението на бюджетните и извънбюджетните сметки и фондовете към Министерския съвет;

4. финансиране, контрол и отчитане на утвърдените с бюджета годишни средства и изготвяне на годишен баланс и на всички счетоводни отчети към баланса;

5. организиране на единна счетоводна отчетност в системата на Министерския съвет, изготвяне на единен индивидуален сметкоплан на ползваните счетоводни сметки и подсметки и изготвяне на методически указания за второстепенните разпоредители с бюджетни кредити;

6. финансиране и разплащане по сключените договори от името и за сметка на Администрацията на Министерския съвет.

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2004 г.) Дирекция "Административни дейности и управление на собствеността" осъществява дейностите по:

1. подготовката на проекти на договори, сключвани от името на Администрацията на Министерския съвет, и осигуряването на процесуално представителство по възникнали спорове, включително по спорове, свързани с управлението на собствеността;

2. ползването и управлението на сградния и ведомствения жилищен фонд, както и строителството, реконструкцията, модернизацията, основния и текущия им ремонт, монтаж, основния и текущия ремонт на машини и съоръжения в съответствие със Закона за обществените поръчки;

3. изготвяне на предложения за разпределяне на наличния ведомствен жилищен фонд на Министерския съвет;

4. подготовка и осъществяване на процедурите във връзка с прилагането на Закона за обществените поръчки;

5. поддържане на складовото стопанство, осигуряване хигиената на сградата и техническа поддръжка на инсталациите и съоръженията в сградния и жилищния фонд на Министерския съвет;

6. транспортното обслужване на политическите кабинети и на Администрацията на Министерския съвет, поддръжката и ремонта на транспортните средства;

7. организиране на пропускателния режим и охраната на сградата на Министерския съвет и отбранително-мобилизационната подготовка;

8. координиране на ползването и контрола върху управлението на обектите - публична държавна собственост, и на обектите - частна държавна собственост, предоставени за ползване и управление на Министерския съвет.

Чл. 98а. (Нов - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Дирекция "Протокол" осъществява дейностите по:

1. протоколната и церемониалната дейност на членовете на Министерския съвет и администрацията на Министерския съвет;

2. организирането на командировките на членовете на Министерския съвет и на служителите от администрацията на Министерския съвет;

3. превода на актове, официална кореспонденция и документи, необходими за дейността на Министерския съвет и на неговата администрация.

Чл. 99. (1) Специализираната администрация включва звената, които пряко подпомагат и осигуряват осъществяването на правомощията на Министерския съвет.

(2) Специализираната администрация включва:

1. дирекция "Правна";

2. дирекция "Държавна администрация";

3. (отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г.)

4. (отм. - ДВ, бр. 33 от 2004 г.)

5. дирекция "Икономическа политика";

6. (изм. - ДВ, бр. 81 от 2002 г.) дирекция "Правителствена информационна служба";

7. дирекция "Информационни технологии и комуникации";

8. дирекция "Вероизповедания";

9. (нова - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции";

10. (нова - ДВ, бр. 20 от 2003 г.) дирекция "Администрация на съветите към Министерския съвет";

11. (нова - ДВ, бр. 110 от 2004 г.) дирекция "Етнически и демографски въпроси".

Чл. 100. Дирекция "Правна":

1. подготвя становища за законосъобразността на проектите на актове на Министерския съвет, предложени за разглеждане на заседание на правителството;

2. подпомага дейността на Министерския съвет и на съответните министри при подготовката на законопроекти;

3. разработва проекти на актове на Министерския съвет;

4. осигурява съответствието със законите и изразената воля на Министерския съвет на приетите от него актове;

5. оформя правно-технически приетите актове на Министерския съвет и протоколите от заседанията на Министерския съвет;

6. участва в анализирането и подготовката на предложения за актуализация на действащите нормативни актове;

7. подготвя становища по конституционни дела, по които страна е Министерският съвет;

8. организира поддържането на правната информация в Администрацията на Министерския съвет;

9. осъществява методическа помощ и координация по отношение на правното обслужване на дейностите в другите дирекции на Администрацията на Министерския съвет;

10. (изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) организира процесуалното представителство и правната защита на Министерския съвет и на неговите актове, на актовете на министър-председателя и на заместник министър-председателя по чл. 17, ал. 1, т. 2, на актовете на заместник министър-председателите по чл. 25, ал. 1, на министъра (без портфейл) пред всички съдебни инстанции по дела.

Чл. 101. Дирекция "Държавна администрация":

1. разработва проекти на програми за осъществяване на правителствената стратегия за изграждане на модерна административна система на Република България;

2. анализира организационното състояние на администрациите в системата на изпълнителната власт, на кадровите ресурси и тяхната квалификация и на административните услуги;

3. подпомага Държавната административна комисия към Министерския съвет при прилагането на Закона за държавния служител и развитието на нормативната уредба за държавната служба;

4. участва в разработването на проекти на нормативни актове и подготвя становища по представените в Министерския съвет проекти на актове във връзка с административните структури и служителите в тях;

5. (доп. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) поддържа електронен Регистър на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт;

6. анализира работните методи и процедурите в администрациите и разработва проекти на програми за тяхното оптимизиране и усъвършенстване;

7. осигурява методически провеждането на политиката по управлението на човешките ресурси в системата на изпълнителната власт;

8. разработва проекти на програми за повишаване на професионалната квалификация на държавните служители, анализира и оценява потребностите от допълнителни човешки ресурси в администрацията, анализира пенсионната система и социалното осигуряване на служителите в администрацията;

9. разработва предложения за обща система за заплащане на служителите в администрациите;

10. разработва програми за административно сътрудничество.

Чл. 102. (Отм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.)

Чл. 103. (Отм. - ДВ, бр. 24 от 2004 г.)

Чл. 104. Дирекция "Икономическа политика":

1. осигурява информация и анализи за формулиране на политиката за икономическо развитие на страната и разработва средносрочни и дългосрочни икономически програми;

2. анализира значими за икономическите интереси на страната процеси и тенденции във вътрешен и международен план и предлага подходи за решения на конкретни въпроси;

3. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) участва в окончателното оформяне на приетите от Министерския съвет актове;

4. (отм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.);

5. подготвя становища по внесени в Министерския съвет материали и проекти на актове във връзка с икономическата програма на правителството и европейската интеграция;

6. участва в изработването на проекти на нормативни актове във връзка с икономическата политика на правителството и европейската интеграция;

7. участва в подготовката на обобщените програми на Република България за финансиране чрез структурните фондове и програмите на Европейския съюз;

8. координира подготовката на проекти на програми за приватизация и оценката на тяхното прилагане;

9. осъществява координация и текущ контрол по изпълнението на Националния план за икономическо развитие и на националните инвестиционни програми;

10. координира дейността по подготовката за предоставянето на концесии и оказва методическа помощ по прилагането на Закона за концесиите и на специалните закони във връзка с това;

11. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2004 г.) извършва дейностите по глава девета от Правилника за прилагане на Закона за концесиите, приет с Постановление № 240 на Министерския съвет от 1995 г. (обн., ДВ, бр. 111 от 1995 г.; изм. и доп., бр. 15 от 1997 г., бр. 39 от 1998 г., бр. 48 от 2000 г., бр. 27 от 2002 г. и бр. 13 от 2004 г.).

Чл. 105. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 2002 г.) Дирекция "Правителствена информационна служба":

1. разработва програма за представяне дейността на Министерския съвет и на неговата администрация;

2. организира публичните изяви на членовете на Министерския съвет във връзка с представянето на решенията на правителството;

3. осигурява провеждането на информационната политика на правителството, осигурява функционална връзка, ежедневно планиране, координация и реализация на тази политика;

4. информира обществото за правителствената политика, програмите и дейността на Министерския съвет;

5. осигурява прозрачност и публичност на дейността на Министерския съвет и на неговата администрация и организира достъпа до правителствена информация в съответствие с конституционните права на гражданите;

6. извършва мониторинг и анализира публикации в средствата за масово осведомяване и на общественото мнение за дейността на правителството;

7. планира и провежда информационни кампании за представяне на конкретни правителствени политики, мерки и действия;

8. осъществява методическо ръководство и координация на звената за връзки с обществеността на министрите, на ръководителите на държавните агенции и държавните комисии и на областните управители;

9. анализира осъществяването на правителствената информационна стратегия и оценява нейната ефективност;

10. организира приема на граждани в Администрацията на Министерския съвет;

11. поддържа страницата на правителството в Интернет и издава Правителствен информационен бюлетин.

Чл. 106. Дирекция "Информационни технологии и комуникации":

1. организира разработването на проект на единна стратегия за информационно и комуникационно осигуряване на дейността на органите на изпълнителната власт и техните администрации и планира необходимите ресурси за нейното осъществяване;

2. разработва и изпълнява програми за внедряване на съвременни информационни технологии и комуникации в администрацията и организира изпълнението им;

3. осъществява методическо ръководство и контрол по прилагането на стратегията по т. 1 в администрациите в системата на изпълнителната власт;

4. координира планирането и реализацията на проектите за техническо и програмно осигуряване в системата на изпълнителната власт;

5. разработва и предлага принципите за информационно управление и йерархична система за достъп до информация;

6. разработва програми за използване на информационните технологии за административно обслужване на населението и юридическите лица;

7. осигурява поддържането и използването на техническото и програмното оборудване в Администрацията на Министерския съвет и радиотелевизионната техника;

8. организира компютърно обучение на служителите в Администрацията на Министерския съвет;

9. осигурява методически дейността на административните звена, които разработват и поддържат информационната инфраструктура на администрациите в системата на изпълнителната власт;

10. подготвя становища по представените в Министерския съвет проекти на актове във връзка с изграждането на информационната и комуникационната инфраструктура на администрациите в системата на изпълнителната власт;

11. (нова - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) осигурява поддържането и функционирането на Командния център по проблем "2000" и за наблюдение и координация на управлението на кризисни ситуации.

Чл. 107. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 2003 г.) Дирекция "Вероизповедания":

1. координира отношенията на изпълнителната власт с вероизповеданията;

2. подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на поддържане на търпимост и уважение между различните вероизповедания;

3. организира и ръководи работата на експертна консултативна комисия по проблемите на вероизповеданията;

4. дава експертни заключения и становища в случаите, предвидени в Закона за вероизповеданията;

5. дава становища по искания за разрешение за пребиваване в страната на чуждестранни религиозни служители, поканени от централните ръководства на регистрираните вероизповедания;

6. проверява сигнали и жалби от граждани за нарушаване на техни права и свободи или права и свободи на техни близки чрез злоупотреба с правото на вероизповедание от страна на трети лица;

7. следи за спазването на религиозните права и свободи от съответните длъжностни лица;

8. проверява сигнали и жалби за извършване на незаконосъобразна религиозна дейност във връзка с чл. 7 от Закона за вероизповеданията и при нужда уведомява органите на прокуратурата;

9. прави предложения пред Министерския съвет по проекта на държавния бюджет за разпределението на държавната субсидия, предназначена за регистрираните вероизповедания, и осигурява необходимата отчетност.

Чл. 107а. (Нов - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила 23.12.1999 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2005 г.) Дирекция "Европейска интеграция и отношения с международните финансови институции":

1. подпомага експертно дейността на Министерския съвет за провеждане на съгласувана политика на Република България към Европейския съюз;

2. прави предложения за включване в законодателната програма на Министерския съвет на проекти на актове в съответствие с политиките и актовете на Европейския съюз;

3. подготвя становища по проектите на актове на Министерския съвет и на министрите за съответствието им с политиките на Европейския съюз и с правото на Европейските общности;

4. подготвя становища за съответствието на проектите на позиции, които се представят пред институциите на Европейския съюз с Програмата на Министерския съвет за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз;

5. анализира политиките на Европейския съюз и извършва наблюдение на изпълнението на ангажиментите на Република България към Европейския съюз;

6. координира нотифицирането на правото на Европейските общности и осъществява мониторинг по транспонирането на европейските актове в българското законодателство в указания от съответните европейски институции срок;

7. администрира информационна система с материали, документи и позиции, които се получават от Европейския съюз и се представят пред неговите институции;

8. подпомага организационно координацията на дирекциите в администрацията на Министерския съвет във връзка с взаимоотношенията и диалога с институциите на Европейския съюз;

9. подпомага организационно координацията на дирекциите в администрацията на Министерския съвет по програмите за сътрудничество, организирани от държавите - членки на Европейските общности, или финансирани от Европейския съюз, или от международните финансови институции;

10. разработва и управлява проекти по програми, финансирани от Европейския съюз или от неговите държави членки;

11. осигурява организационно и технически работата на Съвета по европейска интеграция, на Съвета за координация и мониторинг на европейската интеграция и на Съвета по структурна политика;

12. осъществява мониторинг и изготвя информация по изпълнението на решенията на Съвета по структурна политика;

13. подпомага организационно и технически връзките на правителството с международните финансови институции и координацията на действията на органите на изпълнителната власт с тях;

14. осъществява мониторинг и подготвя отчети за изпълнението на предвидените в договорите между правителството и международните финансови институции мерки и действия;

15. оказва методическа помощ на Центъра за преводи и редакции по въпросите на превода на правото на Европейските общности и редовното осъвременяване и поддържане на пълен и актуален информационен масив по проблемите на европейската интеграция, като изготвя и график за преводите;

16. осъществява координация с водещите по работни групи министерства или ведомства по изготвянето и поддръжката на актуализирана национална хармонограма (Progress Database) за състоянието на сближаване на националното законодателство с правото на Европейските общности и я представя на институциите на Европейския съюз;

17. представлява национална точка за контакт с Бюрото за техническо подпомагане при обмена на информация (TAIEX Office) към Генералната дирекция "Разширяване" на Европейската комисия по отношение на изпълнителната власт в Република България;

18. съгласува програмите за обучение на Института по публична администрация и европейска интеграция по въпросите на Европейския съюз.

Чл. 107б. (Нов - ДВ, бр. 20 от 2003 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 2004 г.) Дирекция "Администрация на съветите към Министерския съвет" осигурява функционалното и административно-техническото обслужване на Съвета по сигурността към Министерския съвет, Националния съвет за тристранно сътрудничество и на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната при Министерския съвет.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 110 от 2004 г.) Секретарите на съветите към Министерския съвет, с изключение на секретаря на Междуведомствения съвет по въпросите на военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност на страната при Министерския съвет, секретаря на Съвета по сигурността към Министерския съвет и на секретаря на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет са служители в дирекцията по ал. 1.

(3) Служителите в дирекцията изпълняват експертни или технически функции за организиране и подпомагане дейността на съответния съвет при спазване на нормативните актове, уреждащи дейността на съвета, и в изпълнение на разпорежданията на неговия председател.

Чл. 107в. (Нов - ДВ, бр. 110 от 2004 г.) Дирекция "Етнически и демографски въпроси":

1. осигурява информация и анализи за състоянието на междуетническите отношения и демографските процеси в страната;

2. осигурява разработването на проекти на стратегии и програми за осъществяване на правителствената политика по отношение на демографското развитие, както и в областта на междуетническите отношения, защитата на правата на лицата, принадлежащи към етнически малцинства, и тяхната интеграция в обществото;

3. участва в изготвянето на проекти на нормативни актове във връзка с междуетническите отношения, защитата на правата на лицата, принадлежащи към етнически малцинства, и тяхната интеграция в обществото;

4. участва в разработването, изпълнението и координирането на международни проекти и програми, включително проекти, финансирани от предприсъединителните и структурните фондове и програмите на Европейския съюз, отнасящи се до междуетническите отношения и интеграцията на лицата, принадлежащи към етнически малцинства, в обществото и демографското развитие;

5. осъществява координация и текущ контрол по изпълнението на Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество и на други програми, насочени към равноправно интегриране в обществото на лица, които се намират в неравностойно положение, принадлежащи към етнически малцинства;

6. осигурява организационно и технически работата на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси, като подпомага председателя на съвета във връзка с осъществяването на правомощията му;

7. съдейства за сътрудничеството и координацията между сдруженията с нестопанска цел на български граждани, принадлежащи към етнически малцинства, други сдружения с нестопанска цел, които работят в областта на междуетническите отношения и/или на демографското развитие, и държавните органи;

8. подпомага дейността на сдруженията с нестопанска цел на български граждани, принадлежащи към етнически малцинства, както и на други сдружения с нестопанска цел при осъществяването на проекти в областта на междуетническите отношения и за съхраняването и развитието на културата и самобитността на етническите малцинства;

9. подготвя становища по внесени в Министерския съвет материали и проекти на актове във връзка с демографските процеси, както и с междуетническите отношения, защитата на правата на лицата, принадлежащи към етнически малцинства, и тяхната интеграция в обществото;

10. осигурява методическа помощ на областните управители, на областните съвети за сътрудничество по етническите и демографските въпроси, на експертите в областните администрации, на които е възложено да работят по етническите и демографските въпроси, и на кметовете на общини и на техните администрации в областта на сътрудничеството по етническите и демографските въпроси;

11. осъществява контакти и координационни връзки с аналогични административни звена в чужбина, както и с международни организации, имащи за предмет на дейност демографските процеси, както и защитата на лицата, принадлежащи към етнически, религиозни и езикови малцинства, и междуетническите отношения;

12. организира издаването на периодичен бюлетин на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси и поддържа страница в интернет.

Чл. 108. (1) Дейността на Администрацията на Министерския съвет се осъществява от държавни служители и от служители по трудово правоотношение.

(2) Служителите в Администрацията на Министерския съвет осъществяват своята дейност в съответствие със Закона за държавния служител и Кодекса на труда и нормативните актове, свързани с тях.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Държавните служители и служителите по трудово правоотношение осъществяват своята дейност въз основа на длъжностни характеристики, утвърдени от главния секретар на Министерския съвет.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2004 г.) Длъжностното разписание в Администрацията на Министерския съвет се утвърждава от министър-председателя по предложение на главния секретар.

Чл. 109. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) Орган по назначаването на държавните служители в Администрацията на Министерския съвет е министър-председателят.

Чл. 110. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Главният секретар на Министерския съвет утвърждава образци на заявление, на декларация и на други необходими документи във връзка с назначаването и изпълнението на държавна служба в Администрацията на Министерския съвет.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Главният секретар на Министерския съвет организира конкурсни процедури за назначаване на държавни служители и съхраняването на документацията от тях.

Чл. 111. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Трудовите правоотношения на служителите в Администрацията на Министерския съвет, които нямат статут на държавни служители, се сключват, изменят се и се прекратяват от главния секретар на Министерския съвет след съгласуване с министър-председателя.

Чл. 112. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Главният секретар на Министерския съвет организира дейността по воденето на служебните досиета на държавните служители и на служителите по трудово правоотношение в Администрацията на Министерския съвет и по издаването на удостоверения и други документи във връзка с тях, както и по съхраняването на служебните и трудовите книжки на служителите.

Чл. 113. (1) Служителите в Администрацията на Министерския съвет имат правата, предвидени в Закона за държавния служител, в Кодекса на труда и в нормативните актове по прилагането им.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.)

Чл. 114. (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Командироването, както и изпращането на специализация в чужбина на служители от Администрацията на Министерския съвет се извършват от органа по назначаването - за държавните служители, или от главния секретар на Министерския съвет - за служителите по трудово правоотношение, или от упълномощени от тях длъжностни лица въз основа на мотивиран доклад на съответния директор на дирекция.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Командироването на служители от Администрацията на Министерския съвет в страната се извършва от органа по назначаването - за държавните служители, или от главния секретар на Министерския съвет - за служителите по трудово правоотношение, или от упълномощени от тях длъжностни лица.

(3) Ползването на платен или неплатен отпуск от служителите от Администрацията на Министерския съвет се разрешава от главния секретар на Министерския съвет.

Чл. 115. (1) За образцово изпълнение на служебните си задължения държавните служители в Администрацията на Министерския съвет имат право на отличия и награди в съответствие със Закона за държавния служител.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) Награждаването на държавни служители от Администрацията на Министерския съвет е по решение на органа по назначаването или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на мотивиран доклад на съответния директор или на главния секретар. Награждаването на главния секретар и на директори от Администрацията на Министерския съвет е по решение на органа по назначаването или упълномощено от него длъжностно лице.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2001 г.) В заповедта за награждаване се определя видът отличие или награда.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г.) Министър-председателят утвърждава образец на златен и сребърен почетен знак на Администрацията на Министерския съвет.

(5) Като предметни награди могат да се дават печатни произведения, произведения на изобразителното или приложното изкуство и други ценни предмети, чиято стойност не надвишава 150 лв.

(6) Средствата за награди се изплащат от бюджета на Министерския съвет.

Чл. 116. (1) За изпълнение на определени задачи, свързани с дейността на Министерския съвет, могат да бъдат привличани нещатни сътрудници в качеството им на експерти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2000 г., в сила от 23.12.1999 г.) Правата и задълженията на лицата по ал. 1 се определят в сключения с тях договор от министър-председателя.