Държавен вестник, брой 111 от 21.XII

Програмата за приватизация на държавни предприятия през 2000 г. е разработена в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 1 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОбП) в изпълнение на правителствената програма за извършване на структурната реформа "България 2001" и Стратегията за ускоряване на приватизацията, приета през 1997 г.

Програмата е насочена към продължаване на структурната реформа и изпълнение на поетите от българското правителство ангажименти в споразуменията с Международния валутен фонд и със Световната банка.

През 1999 г. завърши основната работа по приватизацията на големите предприятия, за които компетентна е Агенцията за приватизация. В значителна степен бяха раздържавени малките и средните предприятия от компетентността на отрасловите министерства и ведомства. Новата цел през 2000 г. е разширяване на обхвата на предлаганите за раздържавяване предприятия към инфраструктурните отрасли, традиционно забранени за приватизация в предишните приватизационни програми - енергетика, транспорт, водоснабдяване и канализация.

Характерното за тези проекти е, че изискват координирани усилия от всички участващи в процеса държавни институции: Министерския съвет, Съвета по структурна реформа към Министерския съвет, Агенцията за приватизация, отрасловите министерство и ведомства. Предпоставка за успешната приватизация в енергетиката и транспорта е завършването на преструктурирането на големите монополисти - Националната електрическа компания и Българските държавни железници. С преструктурирането се цели създаване на по-ефективни и лесно управляеми структури, привлекателни за инвеститорите. Приватизацията ще ограничи или ще премахне държавния монопол в секторите, ще създаде условия за приток на инвестиции и за модернизиране на тези особено важни за икономиката ни дружества.

През 2000 г. ще се извърши продажбата на редица предприятия за производство и дистрибуция на електроенергия: водно- и топлоелектрически централи, регионални дружества за дистрибуция на електроенергия, енергоремонтни предприятия, проектантски институти, предприятия, осъществяващи съпътстващи дейности. Ще се подготвят и предложат за раздържавяване и предприятия от въгледобивната промишленост.

Ще продължи приватизацията на обособени производства и дейности от структурата на Българските държавни железници. През 1999 г. бяха предложени за раздържавяване вагоноремонтни и вагоностроителни заводи. През 2000 г. ще се приемат изменения в Закона за Българските държавни железници, които са предпоставка за по-нататъшното преструктуриране на компанията и предлагане за приватизация на обособени части и дейности от нея.

Основен приоритет в работата на Агенцията за приватизация през 2000 г. остава приватизацията на структуроопределящите предприятия, включени в програмата за приватизация чрез приватизационни посредници и консултанти. Това са холдингите "Инкомс-Телеком", "Балканкар" и "Булгартабак холдинг". Агенцията за приватизация ще продължи да осъществява системен контрол върху дейността на посредниците и консултантите, наети за подготовката на тези сделки, и ще осигурява необходимата координация с останалите институции, участващи в процеса, с цел изпълнение на проектите в планираните срокове.

Предвижда се отрасловите министерства и ведомства да завършат работата по приватизацията на търговските дружества от тяхната компетентност, като изчерпят окончателно ресурса си от проекти до средата на 2000 г. За тези отраслови министерства, в които е съсредоточен значителен ресурс от предприятия, така поставената цел ще изисква висока степен на организация и мобилизация, особено като се има предвид, че в повечето случаи останалите нераздържавени предприятия са неатрактивни или с тежки правни проблеми.

През 1999 г. бяха сключени редица сделки за продажба на търговски дружества в тежко финансово състояние. Към средата на 1999 г. завърши успешно приватизацията на 35 предприятия от група Б на програмата за изолация. Сключените сделки показват, че със силната политическа воля и координираните усилия на отговорните държавни ведомства - Агенцията за приватизация, Министерството на промишлеността, Министерството на финансите и др., такива продажби са възможни и успешни. Това е практика, която ще продължи и през 2000 г. предвид значителния икономически и социален ефект от тези сделки. Органите по чл. 3 ЗППДОбП ще използват всяка възможност за продажба по реда на ЗППДОбП на предприятията, обявени в ликвидация.

Друг аспект на задълбочаване на структурната реформа е раздържавяването чрез продажба на активи по реда на Търговския закон от дружествата, обявени в ликвидация или в процедура по несъстоятелност. Ускоряването на процедурите по несъстоятелност и ликвидация е от ключово значение за окончателното трансформиране на собствеността, както и за възникването на малки и средни предприятия, които ще изместят или заменят неефективните икономически структури и ще подготвят икономическия растеж. Необходимо е усъвършенстване на съществуващото законодателство, регламентиращо продажбата на активи от дружествата, обявени в ликвидация или в несъстоятелност по реда на Търговския закон.

Ускорената продажба на миноритарни пакети от акции или дялове от частично приватизирани предприятия, която ще консолидира собствеността, е важен аспект от развитието на процесите през 2000 г. Агенцията за приватизация и повечето отраслови министерства създадоха още през 1999 г. подходяща организация за бързото завършване на тези сделки. Използват се възможностите за извършване на продажбите по касов път, предлагане на остатъчните пакети на централизираните публични търгове и фондовия пазар.

С нарастването на броя на сделките и тяхната сложност ролята и ефективността на следприватизационния контрол върху поетите от купувачите задължения от страна на органите по чл. 3 ЗППДОбП има ключово значение за прозрачността и облика на процеса. Този вид контрол изисква създаването на подходящи организационни структури в контролиращите ведомства, прилагането на по-съвършени механизми, автоматизиране на процедурите за наблюдение и контрол върху поетите ангажименти по договорите, стандартизиране на изискванията към представяната документация, унифициране на практиката при неспазване на ангажиментите по договорите.

Агенцията за приватизация ще продължи да упражнява контролните си функции по отношение на останалите участници в процеса - отрасловите министерства и ведомства и приватизационните посредници. Разработваната информационна система, в която се регистрират всички сключени сделки, ще създаде условия за текущ контрол върху хода на раздържавяването, както и за по-добро управление на процеса.

Независимо от политическата воля за завършване на приватизацията на основната част от държавните предприятия и инфраструктура, която е определящият фактор за развитието на процеса през 2000 г., следва да се отбележат и някои негативни фактори, които ще продължат ограничаващото си действие:

- политическата нестабилност на някои държави от региона след войната в Югославия;

- недостатъчно изразеният интерес от страна на стратегически чуждестранни инвеститори към участието в приватизацията на българските държавни предприятия;

- ограничените кредитни ресурси, предоставяни от банките на участниците в приватизацията;

- ограничените свободни финансови ресурси.

Приватизационният процес през 2000 г. ще продължава да се извършва в условията на паричен съвет.

I. Минимални приватизационни цели за 2000 г.

Необходимостта от ускоряване на преструктурирането и трансформацията на собствеността в съответствие с поетите ангажименти от Република България в споразуменията с Международния валутен фонд и със Световната банка определят следните минимални цели за 2000 г.:

- продължаване на процеса с цел през 2000 г. да завърши приватизацията на държавните предприятия, подлежащи на раздържавяване към края на 1999 г.;

- приключване продажбата на предприятията, подготвяни за приватизация от приватизационни посредници и консултанти по вече сключените договори;

- завършване до средата на 2000 г. продажбата на всички остатъчни пакети в приватизираните към края на 1999 г. предприятия, с изключение на заделените за удовлетворяване на реституционни претенции, както и тези, за които има съдебен спор;

- оптимално използване на различните платежни средства при плащанията по приватизационните сделки.

През 2000 г. се предвижда органите по чл. 3 ЗППДОбП да сключат 673 приватизационни сделки, от които 390 са продажби на мажоритарни дялове и пакети от акции на предприятия, 119 - продажби на миноритарни дялове и пакети, и 164 - продажби на обособени части. Разпределението на сделките между органите по чл. 3 ЗППДОбП е посочено в приложение № 1.

II. Очаквани приходи (договорени плащания) от приватизацията

Очакваните приходи (договорените плащания) от сключените през 2000 г. сделки възлизат на 663,203 млн. лв.

Препоръчителното съотношение за плащанията по сделките (парични към други допустими от закона платежни средства), извън сделките за предприятията от списъка по чл. 2, ал. 10 ЗППДОбП, е 30:70, с което се цели усвояването на значителния ресурс от инвестиционни бонове и компенсаторни записи.

В консолидирания държавен бюджет за 2000 г. се очакват парични постъпления от сключени приватизационни сделки в размер 315 млн. лв. Разпределението на очакваните приходи (договорените плащания) по ведомства и тримесечия е посочено в приложение № 2.

III. Очаквани разходи, свързани с дейността по приватизацията

Средствата, необходими за покриване на разходите за касова приватизация на държавни предприятия през 2000 г., възлизат на 25,712 млн. лв. Разпределението на средствата между органите по чл. 3 ЗППДОбП е посочено в приложение № 3.

IV. Отрасли и/или предприятия, чието цялостно или частично приватизиране не се разрешава през 2000 г.

Забраните през 2000 г. са ограничени до отделни подотрасли, части от производствени структури или предприятия, част от националната инфраструктура, както и предприятия, чиято дейност се регламентира със специални закони.

През 2000 г. не се разрешава приватизацията на следните подотрасли:

- от енергетиката: производство на електроенергия в Атомната електрическа централа "Козлодуй"; електропреносната система за високо напрежение; пренос и съхраняване на природен газ; централното и териториалните диспечерски управления; помпено-акумулаторните водноелектрически централи;

- националната транспортна инфраструктура;

- пощенските услуги;

- териториалния кадастър, геодезията и гео-защитата;

- свободните безмитни зони.

V. Общ обем на акциите по номинална стойност, които ще бъдат предложени за приватизация чрез централизирани публични търгове

Министерствата и ведомствата предвиждат да предложат на централизираните търгове акции на търговски дружества в размер най-малко 93,259 хил. лв. по номинална стойност, разпределени по отделни органи по чл. 3 ЗППДОбП, както следва:

Министерството на транспорта - 30 хил. лв.;

Министерството на регионалното развитие и благоустройството - 63,259 хил. лв.

Освен това органите по чл. 3 ЗППДОбП ще предлагат текущо на Центъра за масова приватизация наличните остатъчни миноритарни пакети от акции след сключването на сделките с основния купувач, продажбата на преференциалните дялове и изясняването на размера на реституционните претенции.

VI. Общи насоки на приватизационната политика на общините

Общините осъществяват самостоятелно своята дейност по приватизацията на общинските предприятия, а Агенцията за приватизация оказва само методическа помощ и осъществява координационни функции.

През 2000 г. се предлага общините да приключат с приватизацията на предприятия, нетипични за общинските стопански дейности. С предимство да се приватизират и предприятия за осигуряване на значителни постъпления в общинските бюджети.

Необходимо е приватизационната дейност да се комбинира с предоставянето на концесии и с другите предвидени в законовата база способи за трансформация на общинската собственост. В условията на паричен съвет и сравнително ограничено субсидиране от страна на държавата получените от продажбите средства да се насочат за укрепване и доизграждане на предприятията, осъществяващи основните дейности на общините, и за финансиране на важни общински програми.

Общините следва да продължат да обръщат особено внимание на изпълнението на смесени проекти за преструктуриране и приватизация, за които е възможно външно финансиране.

VII. Насърчаване развитието на малки и средни предприятия

През 1998 г. беше разработена и приета Национална стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия, която предвижда създаването на благоприятна институционална, нормативна, административна, финансова и конкурентна среда, поощряваща малките и средните предприятия. Ускоряването на процесите на приватизация и децентрализация е неразделна част от стратегията за развитие и засилване конкурентоспособността на малките и средните предприятия.

През 1999 г. беше приет Закон за малките и средните предприятия. С него се регламентират следните преференции в полза на малките и средните предприятия, спечелили в конкурентните приватизационни процедури:

- при приватизация на обособени части от държавни и общински предприятия да заплащат 50 на сто от платежната цена към момента на сключването на договора, а оставащата сума - разсрочено, за срок 3 години;

- при приватизация на незавършени обекти на строителството да заплащат 30 на сто от платежната цена към момента на сключването на договора, а оставащата сума - разсрочено, за срок 5 години.

Правото на разсрочено плащане може да се упражни еднократно само при закупуване на един обект. Тези преференции се изключват, когато определеният купувач е лице, отговарящо на изискванията по чл. 31 ЗППДОбП.

Списъкът на държавните предприятия, решенията или договорите за приватизиране на които ще се предложат за одобряване от Министерския съвет съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗППДОбП, е посочен в приложение № 4.