Държавен вестник, брой 113 от 28.XII

Член 1

1. Всяка договаряща страна приема обратно на своя територия по молба на другата договаряща страна и без излишни формалности освен предвидените по тази спогодба всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на изискванията за влизане или пребиваване на територията на молещата договаряща страна, когато е доказано или съществуват достатъчно основания да се предполага, че е гражданин на замолената договаряща страна.

2. Молещата договаряща страна приема отново при същите условия посоченото лице, ако в резултат на последващи проверки се установи, че към момента на напускане на територията на молещата договаряща страна не е било гражданин на замолената договаряща страна.

3. Разпоредбите на този член се прилагат и в случай, когато гражданин на една от договарящите страни докаже съществуването на молба за отказ от гражданство, по която компетентните органи не са се произнесли окончателно.

Член 2

1. Гражданството на лице, за което се иска обратно приемане, се приема за доказано, по смисъла на тази спогодба, чрез представянето на следните валидни документи:

а) за български граждани - национален документ за самоличност или български задграничен паспорт;

б) за португалски граждани - карта за самоличност на португалски гражданин или паспорт на португалски гражданин за пътуване зад граница.

2. За целите на тази спогодба гражданството се приема за достатъчно обосновано при предявяването на следните документи:

а) документите, посочени в ал. 1, с изтекъл срок на валидност;

б) друг документ за пътуване, заместващ паспорта;

в) други документи, които страните счетат, че допринасят за установяване гражданството на лицето, за което се отнася молбата за обратно приемане.

Член 3

След като молещата договаряща страна на основата на документите, упоменати в предходния член, приеме, че гражданството е доказано или че съществуват обосновани предположения, които позволяват да се определи гражданството, започва процесът на обратно приемане.

Член 4

1. Всяка договаряща страна приема обратно на своя територия по молба на другата договаряща страна и без излишни формалности освен предвидените по тази спогодба всеки гражданин на трета държава, преминал транзитно или пребивавал на нейна територия, ако същият не отговаря на действащите на територията на молещата договаряща страна условия за влизане или пребиваване, а именно, когато съществуват щемпел, положен на документа за пътуване, или документи, издадени на негово име, които позволяват да се заключи, че е пребивавал преди това на територията на замолената договаряща страна.

2. Всяка договаряща страна приема обратно на своя територия по молба на другата договаряща страна и без излишни формалности освен предвидените по тази спогодба всеки гражданин на трета държава, който не отговаря на действащите на територията на молещата договаряща страна условия за влизане или пребиваване, ако същият притежава валидна виза, каквото и да е разрешително за пребиваване или документ за пътуване на чужд гражданин, издадени от замолената договаряща страна.

Член 5

Не съществува задължение за обратно приемане на:

а) граждани на трети държави, които имат обща граница с територията на молещата договаряща страна;

б) граждани на трети държави, на които след заминаването им от територията на замолената договаряща страна и влизането им на територията на молещата договаряща страна са издадени от тази договаряща страна виза, разрешително за пребиваване или им е било разрешено да пребивават на територията на тази договаряща страна;

в) граждани на трети държави, които са пребивавали незаконно повече от 180 дни на територията на молещата договаряща страна;

г) граждани на трети държави, спрямо които молещата договаряща страна прилага безвизов режим;

д) лицата, на които молещата договаряща страна е признала статут на бежанец по смисъла на Женевската конвенция от 28.VII.1951 г. относно статута на бежанците и нейните изменения с Протокола от Ню Йорк от 31.I.1967 г.

Член 6

Молещата договаряща страна приема обратно на своя територия лицата, за които при проверка, извършена след тяхното обратно приемане от замолената договаряща страна, се установи, че не са отговаряли на условията, предвидени в предходните членове, към момента на тяхното напускане на територията на молещата договаряща страна.

Член 7

1. Всяка договаряща страна разрешава по молба на другата договаряща страна и без излишни формалности влизането и транзитното преминаване по въздушен път на своя територия на граждани на трети държави, които са обект на мярката извеждане, предприета от молещата договаряща страна.

2. Молещата договаряща страна поема пълната отговорност за продължаване на пътуването на чуждия гражданин до държавата - крайна цел на пътуването, и отговаря за него в случай, че по някаква причина е невъзможно да се осъществи мярката извеждане.

3. Молещата договаряща страна гарантира на замолената договаряща страна, че чуждият гражданин, чието транзитно преминаване се разрешава, е транспортно обезпечен до крайната приемаща държава.

4. Във връзка с транзитното преминаване договарящата страна, която е приела мярката извеждане, трябва да съобщи на замолената договаряща страна, дали съществува необходимост от конвой на извежданото лице. За целите на транзитното преминаване замолената договаряща страна може:

- да реши да предостави свой конвой; или

- да реши да поеме конвоя съвместно с договарящата страна, която е приела мярката извеждане.

5. В случай, че транзитното преминаване се извършва на борда на въздухоплавателни средства, собственост на авиокомпания на договарящата страна, предприела мярката извеждане, и с полицейски конвой, последният се осъществява единствено от същата договаряща страна и без напускане на международната зона за транзитно преминаване на летищата на замолената договаряща страна.

6. В случай, че транзитното преминаване се извършва на борда на въздухоплавателни средства, собственост на авиокомпания на замолената договаряща страна, полицейският конвой се осигурява от нея, като договарящата страна, предприела мярката извеждане, є възстановява съответните разходи.

Член 8

Транзитното преминаване с цел извеждане може да бъде отказано:

а) ако чуждият гражданин представлява заплаха за обществения ред, националната сигурност или отношенията на всяка договаряща страна с други държави;

б) ако в крайната приемаща държава или държавата на последващо транзитно преминаване извежданото лице е изложено на опасност поради расовата си принадлежност, религия или политически убеждения.

Член 9

1. Молбата за обратно приемане, придружена от доказващите документи, трябва да бъде представена на компетентните власти, посочени от договарящите страни, и да съдържа:

а) данни за лицето, подлежащо на обратно приемане (име, родители, дата на раждане, последна професия, последен адрес на територията на договарящите страни и друга информация, която способства за установяване на неговата самоличност);

б) описание на документите, които доказват или обосновават предположението за гражданство на лицето, подлежащо на обратно приемане, и посочване на фактите, които съставляват нарушение на изискванията за влизане или пребиваване на територията на молещата договаряща страна;

в) две снимки (паспортен формат).

2. Молбата за транзитно преминаване с цел извеждане се съобщава на компетентните власти, посочени от договарящите страни. Тя трябва да съдържа указания относно самоличността и гражданството на чуждестранното лице, датата на пътуване, часа и мястото на пристигане в държавата на транзитно преминаване, часа и мястото на заминаване от същата за крайната приемаща държава и в случай на необходимост - данни за длъжностните лица, които конвоират чуждия гражданин.

Член 10

1. Отговорът на молбата за обратно приемане се изпраща в писмен вид в срок до осем дни, считани от датата на получаване на молбата.

2. Отказът на молбата за обратно приемане от замолената договаряща страна трябва да бъде обоснован.

3. В случай, че е възникнала необходимост от допълнителна информация по молбата за обратно приемане, то съответната молба, както и нейният отговор се изпращат в същия срок.

4. В случай, че не съществуват съмнения относно мотивите за обратно приемане или гражданството на лицето, подлежащо на обратно приемане, договарящите страни се споразумяват за най-бързия начин за осъществяване на обратното приемане, като замолената договаряща страна издава на съответното лице необходимите за завръщането му консулски документи.

5. При липсата на доказателствени документи за гражданство или на документи, доказващи наличието на обосновано предположение за гражданство, се изготвя декларативен протокол, подписан от молещата договаряща страна и лицето, за което се отнася молбата за обратно приемане, в който се описват причините за липса на документация и основанията за отправяне на молба за обратно приемане, като декларативният протокол е документното основание на молбата за обратно приемане.

6. Молещата договаряща страна трябва да осъществи обратното приемане в срок до един месец, считано от датата на получаване на съгласието на замолената договаряща страна. Този срок може да бъде продължаван по взаимно съгласие.

Член 11

1. В случай, че молбата за обратно приемане е приета, молещата договаряща страна съобщава предварително и по най-бързия възможен начин:

а) плана за извеждане (вид транспорт, дата и час на заминаване и пристигане, преминаване на граничните контролно-пропускателни пунктове);

б) указания за необходимост от полицейски конвой или медицинско наблюдение и съответните лични данни на служителите.

2. На членовете на конвоя ще бъдат предоставени от властите на замолената държава облекчения за влизане на нейна територия.

Член 12

В случай на приемане на някоя от молбите, предвидени в предходните глави, молещата договаряща страна поема всички разходи, отнасящи се до лицето - обект на молбата за обратно приемане, включително разходите по конвоирането и тези по евентуалното му връщане.

Член 13

1. Двете договарящи страни провеждат взаимни консултации в случай на необходимост за правилното прилагане на разпоредбите на тази спогодба.

2. Молбата за консултации се изпраща по дипломатически канали.

Член 14

Договарящите страни се уведомяват по дипломатически път и преди влизането в сила на тази спогодба за:

- летищата, които могат да бъдат използвани за обратно приемане и транзитно преминаване на чуждестранни граждани;

- централните и местните власти, компетентни за придвижването на молбата за обратно приемане.

Член 15

1. Разпоредбите на тази спогодба не засягат задълженията за обратно приемане или транзитно преминаване на чуждестранни граждани, произтичащи за договарящите страни от други международни договорености.

2. Разпоредбите на тази спогодба не ограничават прилагането на разпоредбите на Женевската конвенция от 28.VII.1951 г. за статута на бежанците и нейните изменения съгласно Протокола от Ню Йорк от 31.I.1967 г.

3. Разпоредбите на тази спогодба не ограничават прилагането на разпоредбите на подписаните от договарящите страни споразумения за защита на правата на човека.

Член 16

1. Тази спогодба влиза в сила от датата на последното писмено известяване по дипломатически път, с което едната договаряща страна информира другата за приключването на формалностите, наложени от вътрешните конституционни и законови норми.

2. Всяка промяна по спогодбата се извършва по взаимно съгласие между двете договарящи страни и във формата на тази спогодба.

3. Всяка договаряща страна може временно да спре прилагането на спогодбата напълно или частично по причини, свързани с националната сигурност, обществения ред и здраве или с международните отношения, като за спирането уведомява незабавно другата договаряща страна по дипломатически път.

4. Тази спогодба се сключва за неопределен срок и остава в сила до 90 дни след датата, на която едната договаряща страна е уведомила другата в писмен вид и по дипломатически път за намерението си да прекрати действието на спогодбата.

За горното упълномощените лица подписват тази спогодба.

Изготвена в София на 20 октомври хиляда деветстотин деветдесет и седма година в два екземпляра на български и на португалски език, като и двата текста имат еднаква сила.