КОНВЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА В ЧУЖБИНА ПО ГРАЖДАНСКИ ИЛИ ТЪРГОВСКИ ДЕЛА
КОНВЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА В ЧУЖБИНА ПО ГРАЖДАНСКИ ИЛИ ТЪРГОВСКИ ДЕЛА
Обн. ДВ. бр.13 от 15 Февруари 2000г.
Държавите, подписали тази конвенция,
желаейки да улеснят предаването и изпълнението на съдебни поръчки и да осигурят по-нататъшното сближаване на методите, използвани от тях за тази цел,
загрижени за увеличаване eфективността на взаимното правно сътрудничество по граждански или търговски дела,
решиха да сключат за тази цел конвенция и се споразумяха за следното:
Глава първа.
СЪДЕБНИ ПОРЪЧКИ
Член 1
По граждански или търговски дела съдебният орган на договаряща държава може в съответствие с нейното законодателство да поиска от компетентните органи на друга договаряща държава посредством съдебна поръчка да получи доказателства или да се извършат други съдебни действия.
Съдебната поръчка не може да се използва за получаване на доказателства, които не са предназначени за съдебно производство, което вече е започнало или предстои да започне.
Изразът "други съдебни действия" не се отнася до връчването на съдебни актове, нито до мерките за обезпечение или изпълнение.
Член 2
Всяка договаряща държава определя централен орган, който поема задължението да получава съдебните поръчки, идващи от съдебен орган на друга договаряща държава, и да ги предава на компетентния орган за изпълнение. Централният орган е организиран в съответствие със законодателството на договарящата държава.
Съдебните поръчки се предават на централния орган на замолената държава без посредничеството на друг орган от тази държава.
Член 3
Съдебната поръчка съдържа следните данни:
а) молещия орган, а при възможност и замоления орган;
b) имената и адресите на страните по делото и на техните представители, ако има такива;
с) естеството и предмета на делото и кратко изложение на фактите;
d) доказателствата, които трябва да се получат, или другите съдебни действия, които трябва да се извършат.
При необходимост съдебната поръчка съдържа още:
е) имената и адресите на лицата, които трябва да бъдат разпитани;
f) въпросите, които следва да бъдат зададени на разпитваните лица, или обстоятелствата, за които те трябва да бъдат разпитани;
g) документите или други обекти на изследване;
h) искане показанията да се дават под клетва или с потвърждение или да се използва някаква специална форма;
i) искане за специален начин или процедура, които да се приложат в съответствие с чл. 9.
В съдебната поръчка се отбелязват, ако е необходимо, и сведенията, нужни за прилагането на чл. 11.
Не се изисква легализация или друга подобна процедура.
Член 4
Съдебната поръчка трябва да бъде съставена на езика на замоления орган или да се придружава от превод на този език.
Независимо от това всяка договаряща държава приема съдебни поръчки, съставени на френски или английски език или придружени от превод на един от тези езици, освен ако не се е противопоставила на това чрез резервата, предвидена в чл. 33.
Всяка договаряща държава, която има няколко официални езика и не може поради своето вътрешно законодателство да приема съдебни поръчки на един от тези езици за цялата си територия, трябва да определи чрез декларация езика, на който съдебните поръчки трябва да се съставят или превеждат, за да могат да се изпълняват в тези части от нейната територия, които тя е определила. В случай на неспазване на задължението, произтичащо от тази декларация, без оправдателни причини, разноските по превода на езика, който се изисква, са за сметка на молещата държава.
Всяка договаряща държава може чрез декларация да посочи езика или езиците, различни от тези, предвидени в предходните алинеи, на които трябва да се изготвят и изпращат съдебни поръчки до нейния централен орган.
Всеки превод, придружаващ съдебна поръчка, трябва да бъде заверен от дипломатически агент или консулско длъжностно лице, или от заклет преводач, или от друго лице, овластено да извършва това в една от двете държави.
Член 5
Ако централният орган прецени, че не са спазени разпоредбите на конвенцията, той уведомява незабавно за това органа на молещата държава, който му е изпратил съдебната поръчка, като посочва възраженията си по молбата.
Член 6
В случай че замоленият орган не е компетентен да изпълни съдебната поръчка, той незабавно я препраща служебно на компетентния орган на същата държава в съответствие с разпоредбите на законодателството на тази държава.
Член 7
Молещият орган трябва да бъде уведомен, ако поиска това, за датата и мястото на изпълнението, за да могат заинтересуваните страни, а при необходимост и техните представители да присъстват. Това съобщение се изпраща директно на страните или на техните представители, когато молещият орган е отправил такава молба.
Член 8
Всяка договаряща държава може да заяви, че представители на съдебната власт от молещия орган на друга договаряща държава могат да присъстват на изпълнението на съдебната поръчка. В този случай може да бъде поискано предварителното съгласие на компетентния орган, определен от деклариращата държава.
Член 9
Съдебният орган, който изпълнява съдебна поръчка, прилага законодателството на своята страна по отношение на начините и процедурата, които трябва да се приложат.
Независимо от това той може да се съгласи по искане на молещия орган да приложи специални начини или процедури, доколкото това не е несъвместимо със законите на замолената държава и прилагането им не е невъзможно поради съществуващата вътрешна практика или поради практически трудности.
Съдебната поръчка трябва да бъде изпълнена във възможно най-кратък срок.
Член 10
При изпълнение на съдебната поръчка замоленият орган прилага подходящите за случая мерки на принуда, предвидени в неговото вътрешно законодателство за такива случаи и в същия размер, какъвто е предвиден за изпълнение на поръчки, идващи от органи на неговата собствена страна, или на искания, отправени от заинтересувана страна по дело, водено в съдилищата на собствената му страна.
Член 11
При изпълнение на съдебната поръчка лицето, за което тя се отнася, може да откаже да даде показания, ако има това право или съществува забрана то да дава показания, установени във:
а) закона на замолената държава; или
b) закона на молещата държава и ако те са посочени в съдебната поръчка или при нужда са потвърдени от молещия орган по искане на замоления орган.
Освен това всяка договаряща държава може да декларира, че признава правото на отказ и забраните за даване на показания, съдържащи се в законодателството на други държави, извън молещата и замолената държава, до размера, посочен в декларацията.
Член 12
Изпълнението на съдебната поръчка може да бъде отказано само ако:
а) изпълнението й не влиза в правомощията на съдебната власт в замолената държава; или
b) замолената държава прецени, че засяга суверенитета или сигурността й.
Изпълнението на съдебната поръчка не може да бъде отказано само на основание, че замолената държава претендира за изключителна юрисдикция по въпросното дело или че вътрешното й законодателство не допуска използването на правните способи, посочени в молбата.
Член 13
Документите, удостоверяващи изпълнението на съдебната поръчка, се изпращат от замоления на молещия орган по същия път, по който молещият орган е изпратил съдебната поръчка.
Когато съдебната поръчка не е изпълнена изцяло или отчасти, молещият орган се уведомява незабавно за това по същия път, като се посочват и причините за неизпълнението.
Член 14
Изпълнението на съдебната поръчка не поражда задължение за възстановяване на такси или разноски от каквото и да е естество.
Независимо от това замолената държава има право да поиска от молещата държава възстановяването на суми, изплатени като хонорари на експерти и преводачи, и разноските, направени във връзка с прилагането на специална процедура, поискана от молещата държава, съгласно чл. 9, ал. 2.
Замоленият орган, чийто закон допуска страните да събират доказателства и който не е в състояние сам да изпълни съдебната поръчка, може да натовари с това овластено за целта лице, след като получи съгласието на молещия орган.
При искане на съгласието замоленият орган посочва и приблизителния размер на разноските, свързани с участието на това овластено лице. Съгласието поражда за молещия орган задължението да възстанови разходите. Без дадено съгласие молещият орган не е длъжен да заплати разноските.
Глава втора.
СЪБИРАНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЧРЕЗ ДИПЛОМАТИЧЕСКИ АГЕНТИ ИЛИ КОНСУЛСКИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА ИЛИ ЧРЕЗ СПЕЦИАЛЕН ПЪЛНОМОЩНИК
Член 15
Дипломатически агент или консулско длъжностно лице на една договаряща държава може, без да прилага принуда, на територията на друга договаряща държава и в рамките на територията, на която изпълнява своите функции, да събира доказателства по граждански или търговски дела от лица, граждани на държавата, която той представлява, по дело, заведено пред съд в тази държава.
Всяка договаряща държава може да декларира, че доказателствата могат да се събират чрез дипломатически агент или консулско длъжностно лице само след получаването на съгласие за това в отговор на молба, отправена от него или от негово име до компетентния орган, посочен от деклариращата държава.
Член 16
Дипломатически агент или консулско длъжностно лице на договаряща държава може на територията на друга договаряща държава и в рамките на територията, на която изпълнява функциите си, без прилагане на принуда да събира доказателства и от граждани на държавата, където е изпратен, или от граждани на трета държава във връзка с дело, заведено в държавата, която той представлява, ако:
а) компетентният орган, посочен от държавата, в която е изпратен, е дал принципното си съгласие за това или разрешение за конкретния случай; и
b) спазва условията, които компетентният орган е поставил при даване на съгласието.
Всяка договаряща държава може да направи декларация, че доказателства по този член могат да бъдат събирани без предварително разрешение.
Член 17
По граждански или търговски дела всяко лице, надлежно определено за целта като специален пълномощник, може без прилагане на принуда да събира на територията на договаряща държава доказателства във връзка с дело, заведено пред съд на друга договаряща държава, ако:
а) компетентният орган, посочен от държавата, в която трябва да се съберат доказателствата, е дал принципното си съгласие за това или разрешение за конкретния случай; и
b) спазва условията, които компетентният орган е поставил при даване на разрешението.
Всяка договаряща държава може да направи декларация, че доказателства по този член могат да бъдат събирани без предварително разрешение за това.
Член 18
Всяка договаряща държава може да направи декларация, че дипломатическият агент, консулското длъжностно лице или специалният пълномощник, който е бил овластен да събира доказателства съгласно чл. 15, 16 и 17, може да се обърне към компетентния орган, посочен от деклариращата държава, за подходяща помощ за събиране на доказателствата чрез прилагане на принуда. Декларацията може да съдържа всякакви условия, които деклариращата държава прецени, че трябва да постави.
Ако компетентният орган уважи молбата, той може да приложи всякакви подходящи мерки на принуда, които са предвидени в неговото вътрешно законодателство.
Член 19
Компетентният орган, давайки разрешението, посочено в чл. 15, 16 и 17, или уважавайки молбата по чл. 18, може да постави такива условия, каквито счете за подходящи, отнасящи се по-специално до часа, датата и мястото за събиране на доказателствата. Той може също така да поиска часът, датата и мястото да му бъдат съобщени достатъчно време преди това. В този случай представител на посочения орган може да присъства при събирането на доказателствата.
Член 20
При събиране на доказателства по всеки един от членовете на тази глава съответните лица могат да бъдат подпомагани от адвокати.
Член 21
Когато дипломатически агент, консулско длъжностно лице или специален пълномощник е овластен съгласно чл. 15, 16 и 17 да събира доказателства:
а) той може да събира всякакви доказателства, които не са несъвместими със законодателството на държавата, в която те се събират, или които не противоречат на разрешението, дадено в съответствие с посочените по-горе членове, както и да приема при същите условия показания под клетва и тържествени декларации;
b) ако лицето не е гражданин на държавата, в която делото е заведено, искането до него да се яви или да даде показания трябва да бъде съставено на езика на мястото, където се събират доказателствата, или да се придружава от превод на този език;
с) искането трябва да уведомява лицето, че то може да бъде подпомагано от адвокат и че във всяка държава, която не е направила декларация по чл. 18, то трябва да бъде информирано, че не е длъжно да се яви или да дава показания;
d) доказателствата могат да бъдат събрани по начин, предвиден в закона, който се прилага в съда, където делото е заведено, при условие, че този начин е допустим по законодателството на държавата, в която се събират доказателствата;
е) лице, поканено да даде показания, може да се позове на правата и забраните, предвидени в чл. 11.
Член 22
Фактът, че събирането на доказателства съгласно разпоредбите на тази глава се е оказало невъзможно поради отказ на дадено лице да участва, не е пречка по-късно да се изпрати съдебна поръчка за същото действие в съответствие с разпоредбите на глава първа.
Глава трета.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 23
Всяка договаряща държава може при подписването, ратификацията или присъединяването да направи декларация, че няма да изпълнява съдебни поръчки, които имат за предмет процедура за разглеждане на документи преди завеждане на делото, прилагана в държавите на Common law.
Член 24
Всяка договаряща държава може да посочи освен централен орган и други органи, като определи техните правомощия. Независимо от това съдебните поръчки могат при всички случаи да се изпращат до централния орган.
Федералните държави могат да посочат няколко централни органа.
Член 25
Всяка договаряща държава, в която действат няколко правни системи, може да определи органите на една от тези системи да имат изключителна компетентност за изпълнение на съдебни поръчки по тази конвенция.
Член 26
Всяка договаряща държава може, ако това се изисква от разпоредби на конституционното й право, да покани молещата държава да възстанови разноските по изпълнението на съдебната поръчка във връзка с призоваването за явяване за даване на показания, обезщетенията, които се дължат на лицата, дали показания, както и разноските по съставяне на протокола с показанията.
Когато една държава се е възползвала от разпоредбите на предходната алинея, всяка друга договаряща държава може да я покани да заплати съответните разноски.
Член 27
Разпоредбите на тази конвенция не са пречка за договарящата държава:
а) да декларира, че съдебни поръчки могат да бъдат изпращани до нейните съдебни органи и по други пътища, различни от тези, предвидени в чл. 2;
b) да позволи в съответствие със своите закони или вътрешната практика всяко действие, предвидено в тази конвенция, да се изпълни при по-малко ограничителни условия;
с) да позволи в съответствие със своите закони или вътрешната практика начини за събиране на доказателства, различни от тези, предвидени в конвенцията.
Член 28
Тази конвенция не е пречка договарящите държави да се споразумеят за отмяна действието на:
а) разпоредбите на чл. 2 относно начините за предаване на съдебните поръчки;
b) разпоредбите на чл. 4 относно употребата на езиците;
с) разпоредбите на чл. 8 относно присъствието на представители на съдебната власт при изпълнението на съдебните поръчки;
d) разпоредбите на чл. 11 относно правата и забраните за даване на показания;
е) разпоредбите на чл. 13 относно предаването на документи, удостоверяващи изпълнението;
f) разпоредбите на чл. 14 относно уреждане на разноските;
g) разпоредбите на глава втора.
Член 29
Тази конвенция ще замести в отношенията между държавите, които са я ратифицирали, чл. 8 до 16 от конвенциите относно гражданския процес, подписани в Хага съответно на 17 юли 1905 г. и 1 март 1954 г., ако тези държави са страни по едната или и по двете посочени конвенции.
Член 30
Тази конвенция не е пречка за прилагането на чл. 23 от конвенцията от 1905 г. и на чл. 24 от конвенцията от 1954 г.
Член 31
Допълнителните споразумения към конвенциите от 1905 г. и 1954 г., сключени от договарящите държави, се считат за еднакво приложими към тази конвенция, освен ако страните не са се договорили друго.
Член 32
Без да се засягат разпоредбите на чл. 29 и 31, тази конвенция не отменя действието на конвенциите, по които договарящите държави са или ще бъдат страни и които съдържат разпоредби по материя, уредена в тази конвенция.
Член 33
Всяка държава може при подписване, ратификация или присъединяване да изключи отчасти или изцяло прилагането на разпоредбите на ал. 2 на чл. 4, както и на глава втора. Никакви други резерви не се приемат.
Всяка договаряща държава може по всяко време да оттегли резервата, която е направила. Действието на резервата спира на шестдесетия ден от декларацията за оттеглянето й.
Когато някоя държава е направила резерва, всяка друга държава, засегната от резервата, може да приложи същото правило по отношение на държавата, направила резервата.
Член 34
Всяка държава може по всяко време да оттегли или измени направена от нея декларация.
Член 35
При депозиране на документите за ратификация или присъединяване или по-късно всяка договаряща държава посочва на Министерството на външните работи на Холандия органите, предвидени в чл. 2, 8, 24 и 25.
При нужда тя съобщава при същите условия:
а) определените органи, към които дипломатическите агенти или консулските длъжностни лица ще могат да се обръщат съгласно чл. 16, както и органите, които могат да дават разрешенията или да оказват помощта, предвидени в чл. 15, 16 и 18;
b) определените органи, които могат да дават на специалния пълномощник разрешенията, предвидени в чл. 17, или да оказват помощта, предвидена в чл. 18;
с) декларациите, посочени в чл. 4, 8, 11, 15, 16, 17, 18, 23 и 27;
d) всяко оттегляне на оправомощаването или промяна на определените органи и на декларациите, упоменати по-горе;
е) всяко оттегляне на направените резерви.
Член 36
Трудностите, възникнали между договарящите държави във връзка с прилагането на тази конвенция, се уреждат по дипломатически път.
Член 37
Тази конвенция е открита за подписване от държавите, представени на Единадесетата сесия на Хагската конференция по международно частно право.
Тя подлежи на ратификация, като ратификационните документи се депозират в Министерството на външните работи на Холандия.
Член 38
Тази конвенция влиза в сила на шестдесетия ден след депозирането на третия ратификационен документ, посочен в чл. 37, ал. 2.
За всяка държава, подписала и ратифицирала конвенцията по-късно, тя влиза в сила на шестдесетия ден след депозирането на нейния ратификационен документ.
Член 39
Всяка държава, която не е била представена на Единадесетата сесия на Хагската конференция по международно частно право, но която е член на конференцията или на Организацията на Обединените нации или на някоя от специализираните й институции или е страна по Статута на Международния съд, може да се присъедини към тази конвенция след нейното влизане в сила съгласно чл. 38, ал. 1.
Документите за присъединяване се депозират в Министерството на външните работи на Холандия.
Конвенцията влиза в сила за присъединилата се държава на шестдесетия ден от депозирането на документите й за присъединяване.
Присъединяването ще породи действие само в отношенията между присъединилата се държава и договарящите държави, които са декларирали, че приемат присъединяването. Декларацията се депозира в Министерството на външните работи на Холандия. То изпраща по дипломатически път по едно заверено копие на всяка договаряща държава.
Конвенцията влиза в сила между присъединилата се държава и държавата, декларирала, че приема това присъединяване, шестдесет дни след депозиране на декларацията за приемане.
Член 40
Всяка държава може при подписването, ратификацията или присъединяването да заяви, че тази конвенция ще се прилага на цялата територия, която тя представлява в международните отношения, или върху една или няколко части от тази територия. Декларацията започва да действа от момента на влизане на конвенцията в сила за тази държава.
Всяко последващо разширение на териториалния обхват се съобщава на Министерството на външните работи на Холандия.
Конвенцията влиза в сила за териториите, посочени в разширението на обхвата, на шестдесетия ден след съобщението по предходната алинея.
Член 41
Конвенцията ще бъде в сила за срок пет години считано от деня на нейното влизане в сила съгласно чл. 38, ал. 1, включително и за държавите, които са я ратифицирали или са се присъединили по-късно.
Действието на конвенцията се продължава мълчаливо за нов петгодишен срок, освен ако не бъде денонсирана.
Уведомлението за денонсиране трябва да се депозира в Министерството на външните работи на Холандия най-късно шест месеца преди изтичането на съответния петгодишен срок.
Денонсирането може да се ограничи само до някои територии, на които конвенцията се прилага.
Денонсирането има действие само по отношение на държавата, изпратила нота за това. Конвенцията остава в сила за другите договарящи държави.
Член 42
Министерството на външните работи на Холандия уведомява с ноти държавите, посочени в чл. 37, както и държавите, присъединили се в съответствие с разпоредбите на чл. 39, за:
а) подписване и ратификации, посочени в чл. 37;
b) датата, от която тази конвенция влиза в сила съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1;
с) присъединяванията, посочени в чл. 39, и датите, от които те започват да действат;
d) разширенията на обхвата на конвенцията, посочени в чл. 40, и датите, от които те влизат в сила;
е) определените органи, резервите и декларациите, посочени в чл. 33 и 35;
f) денонсирането, посочено в чл. 41, ал. 3.
В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.
Съставена в Хага на 18 март 1970 г. на френски и английски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на правителството на Холандия, а по едно заверено копие от него ще бъде изпратено по дипломатически път на всяка от държавите, представени на Единадесетата сесия на Хагската конференция по международно частно право.
