Държавен вестник, брой 37 от 5.V

Правителството на Република България и правителството на Република Словения, наричани "договарящи страни",

водени от желанието да улеснят в духа на доброто сътрудничество и на взаимна основа обратното приемане на лица, чието влизане или пребиваване на територията на държавата на другата договаряща страна е в противоречие с националното законодателство,

се договориха за следното:

Член 1

(1) Всяка договаряща страна приема обратно на територията на своята държава, по молба на другата договаряща страна и без формалности, всяко лице, което не отговаря или вече не отговаря на изискванията за влизане или пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна, когато е установено или се предполага, че това лице притежава гражданството на държавата на замолената договаряща страна.

(2) Гражданството може да бъде установено или да се предположи на основата на документите, посочени в приложение 1 към тази спогодба. Гражданството може да се приеме за установено също така и на основата на други данни.

(3) Молещата договаряща страна връща на територията на нейната държава лице, което е прието обратно, при същите условия, ако при последващи проверки е установено, че към момента на напускане на територията на държавата на молещата договаряща страна лицето не е притежавало гражданството на държавата на замолената договаряща страна.

Член 2

(1) Всяка договаряща страна приема обратно на територията на своята държава по молба на другата договаряща страна и без формалности гражданин на трета държава или лице без гражданство, който/което не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане или пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна, когато е установено, че това лице е влязло на територията на нейната държава след пребиваване или транзитно преминаване през територията на държавата на замолената договаряща страна.

(2) Всяка договаряща страна приема обратно по молба на другата договаряща страна и без формалности гражданин на трета държава или лице без гражданство, който/което не отговаря или вече не отговаря на условията за влизане или пребиваване на територията на държавата на молещата договаряща страна, когато това лице притежава валидна виза или каквото и да е друго валидно разрешение за пребиваване, издадено от замолената договаряща страна.

Член 3

Задължението за обратно приемане по реда на чл. 2 не се прилага по отношение на:

а) граждани на трети държави, имащи обща държавна граница с държавата на молещата договаряща страна, и на лица без гражданство, които притежават валидно разрешение за пребиваване, издадено от компетентните власти на такава трета съседна държава;

b) граждани на трети държави и лица без гражданство, които са получили преди или след напускане на територията на държавата на замолената договаряща страна, или след влизане на територията на държавата на молещата договаряща страна виза или разрешение за пребиваване от последната, или са влезли на нейна територия на основание на съществуващо споразумение за безвизово пътуване;

с) граждани на трети държави и лица без гражданство, които през последните три месеца са пребивавали на територията на държавата на молещата договаряща страна;

d) граждани на трети държави и лица без гражданство, на които молещата договаряща страна е признала статут на бежанци на основата на разпоредбите на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г. и разпоредбите на Нюйоркския протокол за статута на бежанците от 31 януари 1967 г., или статут на лице без гражданство на основата на Нюйоркската конвенция за статута на лицата без гражданство от 28 септември 1954 г.;

е) граждани на трети държави и лица без гражданство, които в действителност са върнати обратно от замолената договаряща страна в тяхната страна на произход или в друга трета държава;

f) граждани на трети държави и лица без гражданство, които са получили валидна виза или някакво друго разрешение за пребиваване от транзитната държава, след като са напуснали територията на държавата на замолената договаряща страна.

Член 4

(1) Молещата договаряща страна приема да върне на територията на своята държава тези граждани на трети държави и лица без гражданство, за които след съответна проверка, извършена от замолената договаряща страна, бъде установено, че към момента на напускане на територията на държавата на молещата договаряща страна не са отговаряли на разпоредбите на чл. 2 и 3 на тази спогодба.

(2) Ако и двете договарящи страни са издали виза или разрешение за пребиваване, отговорността се носи от договарящата страна, чиято виза или разрешение за пребиваване е издадена/издадено по-късно.

Член 5

(1) Замолената договаряща страна е длъжна да отговори в писмена форма в срок от осем дни от датата на получаване на молбата за обратно приемане. Всеки отказ за обратно приемане трябва да бъде обоснован.

(2) Лица, за чието обратно приемане е дадено съгласие, ще бъдат приемани в максимален срок от тридесет дни, считано от датата на получаване на съгласието на замолената договаряща страна. Този срок може да бъде удължаван по взаимно съгласие.

Член 6

В случаи на връщане на лица в съответствие с чл. 1, ал. 3 или чл. 4, ал. 1 замолената договаряща страна трябва да потвърди в писмена форма връщането на лицето и да предаде всички документи, получени от молещата договаряща страна във връзка с първоначалното обратно приемане на това лице.

Член 7

Молещата договаряща стана покрива всички транспортни разходи на подлежащите на обратно приемане лица до границата на държавата на замолената договаряща страна. Молещата договаряща страна покрива също, при необходимост, всички разходи във връзка с връщането на приети обратно лица.

Член 8

(1) Всяка от договарящите страни разрешава на граждани на трети държави и на лица без гражданство да преминат транзитно през територията на нейната държава с цел обратно приемане, по молба на другата договаряща страна, ако приемането в следващата възможна транзитна държава и/или в държавата - цел на пътуването, е осигурено. Транзитното преминаване може да се осъществи с шосеен, железопътен или въздушен транспорт.

(2) Молещата договаряща страна носи пълната отговорност за пътуването на такова лице до държавата - цел на пътуването, и приема обратно това лице, ако по някаква причина експулсирането му не може да бъде осъществено.

(3) Молещата договаряща страна потвърждава на замолената договаряща страна, че лицето, за чието транзитно преминаване е дадено съгласие, притежава документ за пътуване и транспортни документи до държавата - цел на пътуването.

Член 9

(1) Молещата договаряща страна информира замолената договаряща страна, в случай че експулсираното лице се нуждае от съпровождане. Във връзка с транзитното преминаване замолената договаряща страна може да реши:

- да назначи собствен конвой;

- да определи конвой по договореност с компетентните власти на молещата договаряща страна.

(2) Когато транзитът се осъществява от авиокомпания на молещата договаряща страна и с полицейски конвой, транзитиращите лица не могат да напускат транзитните зони на летищата на замолената договаряща страна.

(3) Когато транзитът се осъществява от авиокомпания на замолената договаряща страна, полицейският конвой се осигурява от компетентните власти на тази договаряща страна.

(4) Когато по изключение транзитното преминаване трябва да се осъществи по шосе или релсов път, договарящите страни се договарят за необходимостта и условията на конвоя.

Член 10

(1) Молбата за транзитно преминаване при експулсиране се предава пряко между компетентните власти на договарящите страни.

(2) Молбата трябва да съдържа всички данни относно самоличността на подлежащото на транзитиране лице, посочени в приложение 2 към тази спогодба.

Член 11

Транзитно преминаване при обратно приемане може да бъде отказано:

- ако в страната - цел на пътуването, или в друга транзитна държава гражданинът на трета държава или лицето без гражданство се преследва поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения;

- ако в страната - цел на пътуването, или в друга транзитна държава гражданинът на трета държава или лицето без гражданство е изложено на опасност да бъде обвинено или осъдено за криминални деяния, извършени преди транзитното преминаване;

- ако гражданинът на трета държава или лицето без гражданство е обявено за "персона нон грата" на територията на държавата на замолената договаряща страна или ако неговото транзитно преминаване представлява заплаха за националната сигурност, обществения ред или здраве.

Член 12

(1) Молещата договаряща страна покрива всички разходи по транзитното преминаване до границата на държавата - крайна цел, както и всички възможни разходи, които могат да възникнат в случай на евентуално връщане.

(2) Замолената договаряща страна поема разходите за полицейски конвой в транзитните зони на летищата на територията на нейната държава.

Член 13

(1) Договарящите страни ще определят по дипломатически път:

- компетентните власти, отговорни за разглеждане на молбите за обратно приемане и за транзитно преминаване;

- летищата и други международни гранични пунктове, които могат да бъдат използвани за обратно приемане и за транзитно преминаване.

(2) Договарящите страни решават по взаимно съгласие и в дух на сътрудничество всички проблеми, свързани с прилагането на тази спогодба, и провеждат консултации по искане на една от договарящите страни.

Член 14

Доколкото за прилагането на тази спогодба трябва да бъдат съобщавани лични данни, тази информация трябва да съдържа данните, посочени в приложение 2 на тази спогодба.

Член 15

(1) Разпоредбите на тази спогодба не ограничават прилагането на разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 4 ноември 1950 г.

(2) Разпоредбите на тази спогодба не ограничават прилагането на разпоредбите на Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., допълнена с Нюйоркския протокол за статута на бежанците от 31 януари 1967 г., както и на Нюйоркската конвенция за статута на лицата без гражданство от 28 септември 1954 г.

(3) Разпоредбите на тази спогодба не накърняват задълженията за обратно приемане или за връщане на граждани на трети държави и на лица без гражданство, произтичащи от други международни договори, които са в сила за договарящите страни.

Член 16

(1) Тази спогодба се сключва за неопределен срок и влиза в сила тридесет дни след датата на получаване на последната нота, потвърждаваща изпълнението на вътрешните процедури за влизането й в сила.

(2) След писмено уведомяване на другата договаряща страна всяка договаряща страна може да спре действието на тази Спогодба, с изключение на разпоредбите, уреждащи обратното приемане на граждани на договарящите страни, по основателни причини, в частност във връзка със защита на сигурността на държавата, обществения ред или общественото здраве. Спирането влиза в сила незабавно.

(3) Всяка договаряща страна може да прекрати действието на тази спогодба с писмено уведомяване на другата договаряща страна. Прекратяването влиза в сила на първия ден от втория месец, следващ месеца, през който уведомлението е получено от другата договаряща страна.

В потвърждение на горното, представителите на двете договарящи страни, надлежно упълномощени за тази цел, подписаха тази спогодба.

Изготвена в София на 30 юни 1998 г. в два екземпляра, всеки един на български, словенски и английски език, като и трите текста са еднакво автентични. В случай на спор или различия в тълкуването на тази спогодба, предимство ще има текстът на английски език.