Държавен вестник, брой 45 от 2.VI

Правителството на Република България и правителството на Чешката република (наричани "договарящи страни"),

ръководени от принципите на добрите взаимоотношения,

ръководени от желанието да развиват икономическо сътрудничество с оглед нуждите на пазара на труда в двете държави,

се договориха за следното:

Член 1

(1) Тази спогодба се отнася за гражданите на Република България с постоянно местожителство на територията на Република България и гражданите на Чешката република с постоянно местожителство на територията на Чешката република (наричани "граждани"), които в съответствие със законодателството на двете държави временно изпълняват трудова дейност на територията на другата договаряща страна (наричана "приемаща държава").

(2) Гражданите могат да бъдат наемани на работа по всички професии, чието практикуване съгласно законодателството на приемащата държава не е ограничено за чужденци. За професии, за чието упражняване се изисква специално разрешение, е необходимо получаването на такова разрешение.

Член 2

(1) Органи на договарящите страни, които отговарят за изпълнението на тази спогодба (наричани "упълномощени органи"), са:

в Република България - Министерството на труда и социалната политика на Република България;

в Чешката република - Министерството на труда и социалните дела на Чешката република.

(2) Изпълнението на тази спогодба се възлага:

в Република България - на Националната служба по заетостта;

в Чешката република - на Министерството на труда и социалните дела (Администрация на Службата по заетостта и регионалните органи по труда) (наричани "компетентни органи").

(3) След подписване на спогодбата органите по ал. 1 и 2 незабавно съгласуват механизма за нейното практическо реализиране и формите на съвместна дейност.

Член 3

(1) Наемането на работа на граждани се осъществява посредством компетентните органи. Тези органи съдействат при търсенето и заемането на работни места.

(2) Посредническа дейност могат да осъществяват също юридически или физически лица, упълномощени за това от държавния орган, на чиято територия е тяхното седалище. Тази дейност на територията на приемащата държава се извършва само при условията, определени от законодателството на тази държава.

Член 4

(1) Съгласно условията на тази спогодба гражданин може да извършва трудова дейност на територията на приемащата държава за период, за който получи разрешение за работа:

а) въз основа на трудов договор с работодател от тази страна (наричан "работник"):

- за период до една година с възможност за продължаване най-много с още една година;

- за период до шест месеца през календарна година за сезонна работа и работа на учащи се младежи по време на ваканция;

б) в рамките на трудово правоотношение с работодател със седалище на територията на едната държава, който го изпраща за изпълнение на определена трудова дейност на територията на другата държава въз основа на търговски или друг договор (наричан "контракт"), сключен с юридическо или физическо лице от приемащата държава:

- за период до една година с възможност за продължаване за периоди до една година, но най-много до приключване на дейностите по контракта.

(2) На територията на приемащата държава гражданите нямат право да извършват каквато и да било друга дейност срещу заплащане и не могат да бъдат наемани на работа на друго работно място освен това, за което са получили разрешение за работа. Компетентният орган, издаващ разрешение за работа, при обосновани случаи може да одобри промяна на работното място.

(3) Работникът трябва да получи екземпляр от проекта на трудовия договор преди да напусне територията на държавата, в която има постоянно местожителство.

Член 5

(1) Работниците трябва да бъдат в добро здравословно състояние и да имат съответното медицинско свидетелство за предлаганата работа.

(2) Работниците, които се назначават на работа за период до една година с възможност за продължаване с още една година, трябва да притежават необходимата квалификация, удостоверена със съответни документи.

Член 6

(1) Наемането на работа на граждани се осъществява в съответствие със законодателството на държавата, в която е седалището на юридическото лице или пребиваването на физическото лице, което е техен работодател.

(2) Възнаграждението на работника не трябва да бъде по-ниско от възнаграждението на работник - гражданин на приемащата държава, извършващ подобен вид дейност при същия работодател и показващ сравними резултати в работата.

(3) Начинът на обезщетение на работника при трудова злополука, професионално заболяване или друго увреждане на здравето, възникнало при изпълнение на трудовите задължения или в пряка връзка с тях, се определя от съответните законови разпоредби на приемащата държава.

Член 7

(1) Издаването на разрешение за работа и неговото продължаване се осъществява в съответствие със законодателството на приемащата държава.

(2) За получаване на разрешение за работа и разрешение за пребиваване с цел извършване на трудова дейност в приемащата държава освен документите, определени от законодателството на тази държава, е необходимо сключването на писмен договор между страните по трудовия договор или субектите на контракта относно начина за покриване пътните разходи на гражданина до мястото на постоянното му местожителство след прекратяване на трудовите правоотношения в приемащата държава.

(3) В случай на преждевременно прекратяване на трудовите правоотношения и освобождаване на работника в резултат на закриване на предприятието в приемащата държава, провеждане на мероприятия, насочени към намаляване числеността на персонала или съкращаване на щата, работникът получава обезщетение в съответствие със законодателството на приемащата държава.

(4) В случай на прекратяване на трудовите правоотношения съгласно ал. 3 от този член на работника може да бъде издадено продължение на разрешението за работа на територията на приемащата държава въз основа на сключен нов трудов договор с друг работодател за период, предвиден в първия трудов договор, при условие, че до изтичане на този период остават не по-малко от два месеца.

Член 8

Гражданите, наети на работа въз основа на тази спогодба, имат право да превеждат трудовите си възнаграждения в държавата на постоянното си местожителство в свободно конвертируема валута.

Член 9

Влизането на граждани на територията на приемащата държава с цел временна трудова заетост, тяхното пребиваване и отпътуването им се извършват в съответствие със законодателството на приемащата държава.

Член 10

Внасянето и изнасянето от гражданите на лично имущество и други предмети се извършва в съответствие със законодателството на приемащата държава.

Член 11

В зависимост от състоянието на пазара на труда в Република България и Чешката република най-късно до 30 ноември на текущата календарна година упълномощените органи определят в работни протоколи броя на гражданите, които могат да бъдат наети на работа в приемащата държава през следващата календарна година. Този брой може да бъде променян по изключение в течение на годината, като се вземе предвид състоянието на пазара на труда.

Член 12

Различията в тълкуването при прилагането на разпоредбите на тази спогодба ще бъдат решавани чрез пряк диалог или консултации между упълномощените органи. Въпросите, по които не е постигнато съгласие, се решават от договарящите страни по дипломатически път.

Член 13

(1) Тази спогодба влиза в сила в деня на получаване на втората от нотите, с които договарящите страни взаимно се уведомяват, че са изпълнили изискванията на националните си законодателства за влизането й в сила.

(2) Тази спогодба се сключва за срок три години, като действието й се продължава автоматично за нови периоди от по една година, ако нито една от договарящите страни не уведоми писмено по дипломатически път другата договаряща страна за намерението си да я денонсира най-късно шест месеца преди изтичане на съответния срок.

(3) В случай на прекратяване действието на спогодбата разрешенията за работа, издадени на граждани съгласно тази спогодба, остават в сила до изтичане на срока, посочен в тях.

Подписана в София на 6 декември 1999 г. в два оригинални екземпляра на български и чешки език, като и двата текста имат еднаква сила.