Държавен вестник, брой 51 от 23.VI

Чл. 1. (1) Специфичната имунопрофилактика на туберкулозата в Република България се извършва по реда на тази инструкция и при спазване разпоредбите на Наредба № 2 от 2000 г. за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им (ДВ, бр. 38 от 2000 г.).

(2) Имунопрофилактиката се състои от задължителни имунизации и реимунизации.

Чл. 2. Задължителна имунизация против туберкулоза се извършва на всички здрави новородени деца в радилния дом от 48-ия час до изписването им.

Чл. 3. (1) Имунизирането на новородените деца се извършва от лекар, обслужващ новородените деца.

(2) Лекарят, извършил имунизацията, вписва в история на новороденото (бланка МЗ № 103) датата на имунизацията, номера и серията на ваксината, трите си имена и се подписва.

(3) Данните по ал. 2 се вписват и в известие за напуснали стационара родилка и новородено (бланка МЗ № 523).

Чл. 4. (1) Имунизация против туберкулоза не се извършва, когато са налице противопоказанията, посочени в раздел IV от приложение № 4 на Наредба № 2 за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им.

(2) В случаите по ал. 1 лекарят, наблюдавал новороденото дете, вписва в известието за напуснали стационара родилка и новородено причините, поради които не е проведена имунизацията.

Чл. 5. (1) Децата с противопоказания се имунизират след отпадането на причините, поради които не е проведена имунизацията.

(2) Децата, на които противопоказанията са отпаднали до края на втория месец след раждането им, се имунизират без предварителна проверка на туберкулиновата чувствителност от лекаря, осъществяващ първична извънболнична помощ, съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ и Националния рамков договор (НРД).

(3) Когато имунизацията се извършва след срока, посочен в ал. 2, задължително предварително се изследва туберкулиновата чувствителност чрез вътрекожна проба на Манту с 5 международни единици (МЕ) пречистен протеинов дериват (ППД), която се отчита на 72-ия час. На децата с отрицателна реакция (по-малка или равна на 5 мм) имунизацията се извършва най-късно до 15-ия ден след извършване на пробата.

Чл. 6. Съвместимостта и интервалите между имунизацията против туберкулоза и другите видове имунизации са посочени в приложение № 3 на Наредбата за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им.

Чл. 7. (1) Проверката за постваксинален белег при децата от 7- до 10-месечна възраст се извършва от лекаря, осъществяващ първична извънболнична помощ. Резултатът се вписва в книгата за профилактичните имунизации и реимунизации (уч.ф. № 64а), в личния амбулаторен лист и в имунизационния паспорт на детето.

(2) При децата без постваксинален белег лекарят, осъществяващ първична извънболнична помощ, задължително извършва проверка на туберкулиновата чувствителност чрез вътрекожна проба на Манту с 5 МЕ ППД туберкулин.

(3) На децата с туберкулинова чувствителност от 0 до 5 мм вкл. се провежда имунизация с БЦЖ ваксина.

(4) Лекарят вписва данните от проверката на туберкулиновата чувствителност и извършената имунизация на децата с противопоказания и на тези без постваксинален белег в книгата за профилактичните имунизации и реимунизации, личния амбулаторен лист и в имунизационния паспорт на детето.

Чл. 8. (1) Показанията и сроковете за реимунизация с БЦЖ ваксина са посочени в приложение № 1 на Наредбата за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им.

(2) Лекарят, осъществяващ първична извънболнична помощ, извършва реимунизацията, като спазва изискванията на приложение № 1 на Наредбата за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им.

(3) Всички деца с хиперергична туберкулинова проба се насочват за консултация към Диспансера за пневмофтизиатрични заболявания по настоящия им адрес.

Чл. 9. Реимунизация против туберкулоза не се провежда при следните случаи:

1. положителна туберкулинова проба (с размери повече от 5 мм);

2. усложнения след предишна БЦЖ имунизация и реимунизация (студени абсцеси, лимфаденити, остеомиелити и др.);

3. при противопоказания, посочени в приложение № 4 на Наредбата за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им.

Чл. 10. (1) Лекарят, осъществяващ първична извънболнична помощ, задължително извършва медицински преглед на подлежащите деца непосредствено преди реимунизация, създава организация по провеждането й и отчита резултатите.

(2) При затруднения в отчитане на резултата от пробата за туберкулинова чувствителност децата се насочват за консултация към Диспансера за пневмофтизиатрични заболявания по настоящия им адрес.

Чл. 11. Лекарят вписва резултатите от туберкулиновата чувствителност (проба Манту), реимунизацията против туберкулоза и противопоказанията в книгата за профилактичните имунизации и реимунизации, личния амбулаторен лист и в имунизационния паспорт на детето.

Чл. 12. Лекарят, провел имунизацията и реимунизацията против туберкулоза, незабавно уведомява по телефона и писмено отдел "Противоепидемичен контрол" на ХЕИ за всички нежелани постваксинални реакции и усложнения, настъпили след имунизацията и реимунизацията, като съобщава номера и серията на съответната ваксина.

Чл. 13. (1) Необходимите количества БЦЖ ваксина и ППД туберкулин се получават от ХЕИ и по реда, определен в приложение на НРД "Правила за работа на лечебните заведения за първична медицинска помощ във връзка с имунопрофилактиката".

(2) Резултатите от проведените имунизации и реимунизации против туберкулоза се отчитат всяко тримесечие в ХЕИ - отдел "Противоепидемичен контрол".