Държавен вестник, брой 55 от 7.VII

Чл. 1. С правилника се уреждат условията и редът за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност, наричан по-нататък "закона".

Чл. 2. (1) Органите на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), които осъществяват ветеринарномедицински контрол, определен в закона, се легитимират при извършване на дейността си със служебна карта по образец, утвърден от ръководителя на НВМС.

(2) Картата по ал. 1 се предава в Главното управление (ГУ) на НВМС при прекратяване на контролните функции на притежателя й.

Чл. 3. (1) Дейността на службите по чл. 3, ал. 2, т. 8 от закона се осъществява под контрола и методическото ръководство на НВМС.

(2) Службите по ал. 1:

1. изпълняват държавната профилактична програма и мерките от списъка по чл. 30 и 31 от закона при осъществяване здравеопазването на животните;

2. извършват ветеринарно-санитарен контрол на суровините и продуктите от животински произход, произведени и предназначени за използване в съответното ведомство;

3. отчитат дейността по т. 1 и 2 пред съответните органи на НВМС по същия ред, както и поделенията й.

Чл. 4. (1) Главното управление на Националната ветеринарномедицинска служба издава бюлетин, който съдържа информация за дейността на държавните ветеринарномедицински органи.

(2) Ръководителят на НВМС утвърждава образци на ветеринарномедицинските документи, посочени в правилника, и ги публикува в бюлетина по ал. 1.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2007 г., в сила от 19.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Лабораториите за ветеринарномедицинска диагностика осъществяват дейността си, ако отговарят на изискванията, определени с наредби на министъра на земеделието и храните по чл. 14, ал. 4 и чл. 20, ал. 2 от закона.

Чл. 6. (1) Лицата, които желаят да осъществяват ветеринарномедицинска дейност в лаборатория, подават заявление по образец до ръководителя на НВМС.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. предложение за организацията на дейността на лабораторията, което съдържа:

а) вид на изследванията, които ще се извършват;

б) описание на оборудването;

в) методи за извършване на изследванията;

г) справка за броя на персонала;

д) длъжностни характеристики на персонала и квалификацията му;

2. диплома за висше ветеринарномедицинско образование и документ за трудов стаж на ръководителя на лабораторията;

3. документ за собственост или за учредено право на ползване за помещенията на лабораторията.

(3) Ръководител на лаборатория може да бъде лице, което има най-малко три години лабораторен стаж.

Чл. 7. (1) Ръководителят на НВМС определя със заповед комисия, която извършва проверка на документите по чл. 6, ал. 2 и проверка на място в лабораторията за съответствие с ветеринарномедицинските изисквания.

(2) Комисията по ал. 1 представя на ръководителя на НВМС протокол за резултатите от проверката, който съдържа предложение за утвърждаване или за мотивиран отказ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2007 г., в сила от 19.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) В едномесечен срок от подаване на заявлението по чл. 6, ал. 1 ръководителят на НВМС изготвя предложение по чл. 14, ал. 3 от закона до министъра на земеделието и храните.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2007 г., в сила от 19.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Министърът на земеделието и храните в 14-дневен срок от получаване на предложението по ал. 3 със заповед го утвърждава или мотивирано отказва.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2007 г., в сила от 19.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Утвърдените от министъра на земеделието и храните лаборатории се вписват в регистър на ГУ на НВМС и на лицата по чл. 6 се издава удостоверение, съдържащо вида на изследванията, които се извършват в лабораторията.

Чл. 8. В лабораториите се водят следните документи:

1. за произход, дата на производство, дата на получаване и срок на годност на използваните при изследванията реагенти, химикали или биологични препарати;

2. протоколи за анализ, които съдържат:

а) номера и датата на съставянето им;

б) данни за пробите - идентификация, дата на вземане, метод на изследване;

в) резултатите от изследванията;

г) заключение;

д) подписа на извършилия изследването и на ръководителя на лабораторията;

3. лабораторен дневник, прошнурован, прономерован и подпечатан от ръководителя на лабораторията, в който се отбелязват:

а) датата на постъпване на пробата и номерът на съпроводителното писмо;

б) видът на пробата и годността й за изследване;

в) видът на изследването, за което е изпратена;

г) изпращачът;

д) произходът на пробата;

е) резултатът от изследването и номерът на протокола за анализ;

4. инструкции за работа с лабораторните уреди и начинът на съхраняване и изследване на пробите.

Чл. 9. Лабораториите са длъжни:

1. да регистрират резултатите от лабораторно-диагностичните изследвания;

2. да използват утвърдени в страната и/или международно признати методи;

3. да уведомяват незабавно устно и писмено съответната РВМС и ГУ на НВМС за наличие на:

а) причинители на заболявания от списъка по чл. 31, ал. 1 от закона и на други заболявания с масов характер по животните, както и такива, които представляват опасност за здравето на хората;

б) техногенни замърсители, хормони, стимулиращи вещества и лекарствени препарати над пределно допустимите нива;

4. да съхраняват изследваните проби в случаите по т. 3, букви "а" и "б" съобразно изискванията до изпращането им в референтна лаборатория по разпореждане на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) или на ГУ на НВМС;

5. да съхраняват документите по чл. 8 за срок 3 години.

Чл. 10. (1) Лабораториите участват в Национална програма за професионално лабораторно тестване, изготвена от НВМС.

(2) Тестването на лабораториите по програмата по ал. 1 се организира и ръководи от съответната национална референтна лаборатория.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2007 г., в сила от 19.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Националните референтни лаборатории се определят със заповед на министъра на земеделието и храните по предложение на НВМС.

(4) Лабораториите по ал. 3 участват в международни тествания, ръководени от съответната световна референтна лаборатория.

Чл. 11. (1) Тестванията по чл. 10, ал. 2 се провеждат ежегодно и имат за цел да установят квалификацията на персонала в лабораториите за извършване на специфични диагностични изследвания.

(2) Националната референтна лаборатория:

1. удостоверява успешното преминаване на теста;

2. прави предписания за отстраняване на констатираните пропуски и посочва срок за отстраняването им; след изтичането на определения срок се извършва повторно тестване.

(3) Когато при повторното тестване по ал. 2, т. 2 резултатът е незадоволителен, ръководителят на съответната национална референтна лаборатория уведомява ръководителя на НВМС, който обявява за невалидно издаденото удостоверение по чл. 7, ал. 6 и издава ново, в което този вид изследване не е включено. Невалидността на удостоверението се обявява в бюлетина по чл. 4, ал. 1.

Чл. 12. (1) Курсовете за ветеринарни лекари по чл. 11, ал. 4 от закона се провеждат във ветеринарномедицински факултет на акредитирано висше учебно заведение.

(2) На завършилите курса ветеринарни лекари се издава удостоверение по образец, утвърден от министъра на образованието и науката.

(3) Разходите по обучението на курсистите са за тяхна сметка.

Чл. 13. (1) Националната ветеринарномедицинска служба съвместно със Съюза на ветеринарните лекари в България (СВЛБ) организира курсове за следдипломна квалификация на служителите си.

(2) Ръководителят на НВМС със заповед определя:

1. програмата и срока на обучение;

2. участниците в курса;

3. мястото на провеждане на занятията;

4. начина на финансиране.

(3) В ГУ на НВМС се води списък на завършилите курсове за следдипломна квалификация, който се публикува в бюлетина по чл. 4, ал. 1.

Чл. 14. Националната ветеринарномедицинска служба дава становище по учебните планове и програми на ветеринарномедицинските учебни заведения.

Чл. 15. (1) Частна ветеринарномедицинска практика се разрешава в определен район на дейност при наличието най-малко на един от следните обекти:

1. амбулатория;

2. клиника (лечебница);

3. лаборатория.

(2) Обектите по ал. 1 трябва да отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания, определени с наредба, издадена на основание чл. 20, ал. 2 от закона.

Чл. 16. (1) Лицата, които желаят да упражняват частна ветеринарномедицинска практика в обектите по чл. 15, ал. 1, т. 1 и 2, подават заявление до директора на РВМС, на чиято територия ще практикуват.

(2) Заявлението по ал. 1 съдържа трите имена на лицето, данни от документа за самоличност, постоянния адрес, адреса и вида на обекта и района на дейност.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. диплома за ветеринарномедицинско образование;

2. декларация, че лицето не е лишено от правото да упражнява ветеринарномедицинска професия.

Чл. 17. (1) Директорът на РВМС в 3-дневен срок определя със заповед комисия, която проверява представените документи и съответствието на обекта, посочен в заявлението по чл. 16, ал. 2, с ветеринарномедицинските изисквания, определени в наредбата по чл. 20, ал. 2 от закона.

(2) За нередностите, установени при проверката, комисията в 3-дневен срок уведомява писмено заявителя, като посочва срок за отстраняването им.

(3) След изтичането на срока по ал. 2 комисията извършва повторна проверка и в 3-дневен срок изготвя протокол със заключение, който представя на директора на РВМС.

(4) Директорът на РВМС издава разрешително или мотивирано отказва издаването му в 7-дневен срок от представянето на протокола от комисията.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(6) Разрешителните се издават в 3 еднообразни екземпляра, двата се връчват на лицето (за него и общината), а третият се съхранява в РВМС. Данните от него се вписват в регистър на НВМС.

(7) Разрешителното се получава след заплащане на такса в размер, определен с тарифата по чл. 10, ал. 2 от закона.

Чл. 18. При промяна на района на дейност, за който е издадено разрешителното, се издава ново по реда на чл. 17, като за него не се заплаща таксата по чл. 17, ал. 7.

Чл. 19. (1) Лицата, получили разрешително за упражняване на частна ветеринарномедицинска практика, в едномесечен срок представят в общината екземпляр от разрешителното по чл. 17, ал. 6, което е условие за осъществяване на дейността им.

(2) Съответната община вписва в регистър лицата, представили разрешително. Регистърът съдържа трите имена, адреса и номера на ветеринарномедицинското разрешително.

(3) За вписването в регистъра общината издава удостоверение по образец.

Чл. 20. (1) Разрешителното за частна ветеринарномедицинска практика се отнема:

1. когато частнопрактикуващият ветеринарен специалист за извършени нарушения в продължение на 12 месеца е наказан с 3 влезли в сила наказателни постановления, с всяко от които е наложена глоба над размера по чл. 107 от закона;

2. при лишаване от право за упражняване на ветеринарномедицинска професия по чл. 105 от закона или по съдебен ред;

3. в случаите по чл. 12, ал. 4 от закона.

(2) При отнемане на разрешителното ветеринарният специалист може да кандидатства отново по реда на чл. 16 след:

1. изтичане на една година от отнемането - в случая по ал. 1, т. 1;

2. след изтърпяване на наказанието по ал. 1, т. 2;

3. след получаване на удостоверение за завършен опреснителен курс по програма, утвърдена от факултетите по ветеринарна медицина - в случая по ал. 1, т. 3;

4. при виновно неизпълнение на задълженията по чл. 43, ал. 1.

Чл. 21. Действието на разрешителното се прекратява:

1. при смърт на лицето;

2. по писмено заявление на лицето.

Чл. 22. (1) Отнемането и прекратяването на действието на разрешителното за частна ветеринарномедицинска практика се извършват с мотивирана заповед на директора на РВМС, с изключение на случая по чл. 21, т. 1.

(2) Заповедта по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(3) На основание на заповедта по ал. 1 ветеринарният специалист се заличава от регистъра по чл. 17, ал. 6, а разрешителното се обявява за невалидно в местен всекидневник и в бюлетина по чл. 4, ал. 1.

(4) Влязлата в сила заповед по ал. 1 в 3-дневен срок се изпраща на общината и на заинтересувания ветеринарен специалист.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2007 г., в сила от 19.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Министърът на земеделието и храните по предложение на ръководителя на НВМС утвърждава със заповед списък на ветеринарните участъци.

(2) Списъкът по ал. 1 съдържа адреса на регистрация на ветеринарния участък и включените в него населени места.

Чл. 24. До участие в конкурс за издаване на лицензия по чл. 17, ал. 2 от закона се допускат ветеринарни лекари, отговарящи на изискванията по чл. 12 от закона.

Чл. 25. Конкурсът за издаване на лицензия се обявява от директора на РВМС, на чиято територия се намира ветеринарният участък.

Чл. 26. Обявата се публикува в един централен и един местен всекидневник не по-късно от 2 седмици преди провеждането на конкурса.

Чл. 27. За участие в конкурса кандидатите подават писмено заявление до директора на РВМС, на чиято територия се намира ветеринарният участък. Към заявлението се прилагат:

1. нотариално заверено копие от дипломата за висше ветеринарномедицинско образование;

2. професионална автобиография;

3. декларация, че не е лишен от правото по чл. 105 от закона;

4. медицинско свидетелство;

5. разрешително по чл. 16, ал. 6;

6. удостоверение по чл. 19, ал. 3.

Чл. 28. Постъпилите заявления по чл. 27 се завеждат в деловодството на РВМС. Нередовните документи се връщат на кандидата.

Чл. 29. (1) Конкурсът се провежда от комисия, определена със заповед на ръководителя на НВМС за всяка РВМС.

(2) Комисията по ал. 1 се състои от петима ветеринарни лекари - председател, секретар и трима членове, единият от които е представител на СВЛБ.

(3) Комисията провежда конкурс за издаване на лицензия за ветеринарен участък по документи и след събеседване с всеки от кандидатите. Оценяването на кандидатите се извършва по предварително определени критерии, посочени в заповедта за назначаване на комисията.

(4) Конкурс се провежда и когато има само един кандидат.

(5) Комисията взема решение с обикновено мнозинство и съставя протокол с мотиви, в който класира кандидатите.

(6) Комисията представя на генералния директор на НВМС протокола от конкурса в 7-дневен срок от провеждането му.

Чл. 30. Ръководителят на НВМС в 7-дневен срок от получаването на протокола на съответната комисия:

1. издава лицензия;

2. мотивирано отказва издаването на лицензия.

Чл. 31. (1) Отказът по чл. 30, т. 2 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(2) При отказ на кандидата или при отказ за издаване на лицензия по чл. 30, т. 2 лицензия се издава на следващия по ред класиран кандидат, а при липса на такъв се обявява нов конкурс.

Чл. 32. (1) Лицензията се издава на хартия с удостоверителни знаци в 3 екземпляра - по един за лицето, РВМС и ГУ на НВМС, по образец, утвърден от ръководителя на НВМС.

(2) Лицензията се издава за неопределен срок и за обслужване на един ветеринарен участък.

(3) За издаването на лицензия се заплаща такса в размер, определен с тарифата по чл. 10, ал. 2 от закона.

Чл. 33. Лицензираният ветеринарен лекар:

1. има право на собствен щемпел, отговарящ на следните изисквания:

а) да е изработен от подходящ материал;

б) да има правоъгълна форма с размери 3 см на 5 см;

в) да съдържа: регистрационния кодов номер по чл. 34, ал. 2, т. 1; името и фамилията на ветеринарния лекар; наименованието на ветеринарния участък и наименованието на РВМС, на чиято територия се намира ветеринарният участък;

2. осигурява изпълнението на държавната профилактична програма по чл. 30 от закона;

3. води необходимата отчетна документация по образци, утвърдени от ръководителя на НВМС, и я представя на РВМС;

4. изпълнява разпорежданията на РВМС, свързани със здравеопазването на животните;

5. налага мерките, предвидени в закона, за профилактика и борба със заразните и паразитните болести;

6. съставя констативен протокол, утвърден по реда на чл. 4, ал. 2, за нарушения на закона на територията на ветеринарния участък, който изпраща в съответната РВМС за предприемане на мерки.

Чл. 34. (1) Националната ветеринарномедицинска служба води регистър за издадените лицензии.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:

1. регистрационния кодов номер;

2. датата на издаване на лицензията;

3. датата и номера на решението на комисията;

4. името и ЕГН на лицензирания ветеринарен лекар;

5. адреса на регистрация на ветеринарния участък и включените в него населени места;

6. регионалната ветеринарномедицинска служба, на чиято територия се намира ветеринарният участък;

7. датата и номера на заповедта за отнемане или прекратяване на лицензията и причините за това;

8. забележка.

Чл. 35. (1) При изгубване или унищожаване на лицензията ветеринарният лекар е длъжен да уведоми РВМС в 7-дневен срок.

(2) Изгубена или унищожена лицензия или щемпел се обявяват за невалидни от ръководителя на НВМС в бюлетина по чл. 4, ал. 1. Нова лицензия се издава срещу заплащане на такса в размер, определен с тарифата по чл. 10, ал. 2 от закона.

Чл. 36. Издадена лицензия се отнема:

1. при отказ на лицензирания ветеринарен лекар да сключи договор по чл. 40;

2. при виновно неизпълнение на задълженията по чл. 16, ал. 4 от закона;

3. при системни или груби нарушения на закона и на нормативните актове по прилагането му;

4. при лишаване от право да се упражнява ветеринарномедицинска професия по административен или съдебен ред.

Чл. 37. Издадената лицензия се прекратява:

1. при смърт на лицето;

2. по заявление на лицето;

3. когато лицето по обективни причини не може да осъществява дейността.

Чл. 38. (1) Директорът на РВМС в 3-дневен срок уведомява ръководителя на НВМС за настъпване на обстоятелствата по чл. 36 и 37.

(2) Отнемането и прекратяването на лицензия се извършват с мотивирана заповед на ръководителя на НВМС.

(3) Заповедта по ал. 2 се връчва на лицензирания ветеринарен лекар и се изпраща на РВМС, която обявява лицензията за невалидна на видно място в кметството, в което е адресът на регистрация на ветеринарния участък.

(4) Заповедта за отнемане на лицензията по чл. 36 или за прекратяване на лицензия по чл. 37, т. 3 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 39. (1) При липса на кандидат ветеринарен лекар за издаване на лицензия изпълнението на държавната профилактична програма на територията на ветеринарния участък се осигурява от съответната РВМС.

(2) За изпълнение на програмата по ал. 1 директорът на РВМС може да сключи договор с ветеринарен техник (фелдшер) при условията на чл. 41 и 42.

Чл. 40. Директорът на съответната РВМС сключва ежегодно договор за изпълнение на държавната профилактична програма с лицензирания ветеринарен лекар.

Чл. 41. (1) Ветеринарните техници (фелдшери) упражняват ветеринарномедицинска практика в границите на своята правоспособност и по предписание или под контрола на ветеринарния лекар, отговарящ за съответния район, с когото сключват договор.

(2) Копие от договора по ал. 1 се представя в РВМС.

(3) Ветеринарните техници (фелдшери) имат право да извършват:

1. ветеринарномедицински манипулации, предписани от ветеринарния лекар, под чийто контрол работят;

2. вземане на проби за лабораторно изследване;

3. нормално и ортопедично подковаване на животни;

4. изкуствено осеменяване на животни;

5. дезинфекция, дезинсекция, дезодорация, дератизация и фумигация на обекти и девастация на пасища и терени.

(4) Правоспособност за дейностите по ал. 3, т. 3, 4 и 5 се придобива след успешно завършване на курс, което се удостоверява с документ.

Чл. 42. (1) На ветеринарните техници (фелдшери) се забранява:

1. да поставят окончателни диагнози и да назначават лечение, включително издаването на рецепти;

2. да извършват самостоятелно хирургически операции на животни, които изискват лекарска компетентност;

3. да прилагат силнодействащи, упойващи и отровни вещества при лечение на животни;

4. да извършват туберкулинизация.

(2) Ветеринарните техници (фелдшери) са длъжни:

1. при съмнение за поява на заразни и паразитни заболявания, зоонози и други заболявания с масов характер незабавно да уведомят ветеринарния лекар, под чието ръководство работят, или съответната РВМС;

2. да изпълняват точно указанията на ветеринарния лекар.

Чл. 43. (1) Частнопрактикуващите ветеринарни специалисти са длъжни:

1. при съмнение или диагностициране на особено опасни заразни и паразитни болести и зоонози или при поява на масови заболявания или смъртност по животните да уведомят незабавно РВМС и кмета на общината и да предприемат ограничителните мерки по закона;

2. да изпълняват разпорежданията на органите на НВМС за ликвидиране на епизоотии и масови паразитози;

3. да предотвратяват консумация и преработка на месо, добито при неотложно клане на животни, като вземат мерки по чл. 23 от закона за изясняване характера на заболяването и уведомяват незабавно РВМС за даване на направление за реализация;

4. да уведомяват собствениците на животни за карентните срокове на прилаганите лекарствени средства и за здравните последици от неспазването им;

5. да водят амбулаторен дневник за прегледани и лекувани животни по образец, утвърден от ръководителя на НВМС;

6. да изпращат на органите на НВМС информация по утвърдените образци;

7. да предоставят при поискване от държавните ветеринарномедицински органи водената от тях документация;

8. да спазват установените санитарно-хигиенни, противоепизоотични и противоепидемични правила за работа;

9. да поставят на видно място в амбулаторията, лечебницата или лабораторията ценоразписа за ветеринарномедицинските услуги, които извършват;

10. предварително да уведомяват стопаните за промяна в цената на услугата, когато в процеса на изследването и лечението се налагат допълнителни процедури и манипулации;

11. да уведомяват незабавно кмета на общината и съответните държавни ветеринарномедицински органи за констатирани пропуски при трупосъбирането и загробването на умрели животни.

(2) При необходимост от уточняване на диагнозата ветеринарните лекари са длъжни да извършват аутопсии на умрели животни и да изпращат материал за лабораторни изследвания.

Чл. 44. (1) Кооперации, търговски дружества и организации, които предоставят на частнопрактикуващ ветеринарен лекар клиники, амбулатории и лаборатории за ветеринарномедицинско обслужване на собствени животни, са длъжни да спазват условията и реда, установени с правилника.

(2) Кооперациите, търговските дружества и организациите по ал. 1 са длъжни:

1. да поддържат клиниката, амбулаторията и лабораторията в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания;

2. да сключат договор с частнопрактикуващия ветеринарен лекар, копие от който да представят в РВМС.

Чл. 45. (1) При осъществяване на епизоотичния контрол и при извършване на профилактична дейност ветеринарномедицинските специалисти съставят и водят документи по образци, утвърдени със заповед на ръководителя на НВМС.

(2) Документите по ал. 1 се съхраняват в срокове, определени в заповедта по ал. 1.

(3) При предаването на документите се съставя предавателно-приемателен протокол в присъствието на представител на НВМС, определен със заповед.

(4) Протоколът по ал. 3 се съставя в 3 еднообразни екземпляра - по един за приемащата и за предаващата страна и за представителя на НВМС.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2007 г., в сила от 19.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Клането на животни и обезвреждането на суровини и продукти от животински произход по чл. 23, ал. 1, т. 9 от закона се извършва в предприятия, определени със заповед на министъра на земеделието и храните.

Чл. 47. (1) Предписанието по чл. 26, т. 3 от закона се съставя в 4 еднообразни екземпляра - по един за собственика или управителя на обекта, за кметството, за обслужващия обекта ветеринарномедицински специалист и за съответната РВМС.

(2) Предписанието по ал. 1 се подписва от съставителя - представител на кметството, от обслужващия ветеринарномедицински специалист и от собственика или управителя на обекта.

Чл. 48. Програмата и списъкът по чл. 30, ал. 1 от закона се изготвят и утвърждават до края на текущата и се отнасят за следващата календарна година.

Чл. 49. Когато при клане на животни ветеринарният лекар, извършващ прегледа на месото, констатира признаци на заразно или паразитно заболяване, той незабавно уведомява РВМС, на чиято територия се извършва клането, и предприема мерки в зависимост от вида на заболяването.

Чл. 50. (1) Собствениците на обекти по чл. 38 от закона подават заявление чрез съответната РВМС до НВМС, в което се посочват местонахождението, видът, капацитетът и предназначението на обекта.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилага проектната документация за обекта.

(3) В 14-дневен срок от подаване на заявлението ръководителят на НВМС дава писмено становище по представената документация.

(4) Въвеждането в експлоатация на обект с епизоотично значение се извършва по реда на действащото законодателство, като в приемателната комисия участва представител на НВМС.

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2007 г., в сила от 19.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Зоните по чл. 41 от закона и специфичните мерки в тях се определят със заповед на министъра на земеделието и храните.

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) Случайно преминали от съседни страни на българска територия селскостопански животни се задържат от органите на Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи и се изолират на подходящи места, за което се уведомява съответната РВМС.

(2) След получаване на уведомлението по ал. 1 директорът на РВМС изпраща на място ветеринарномедицински специалист, който извършва клиничен преглед и по преценка взема проби за лабораторни изследвания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) След извършване на действията по ал. 2 животните се връщат на граничните власти на съседната страна от органите на Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи, за което се съставя протокол.

(4) Когато връщането на животните е невъзможно поради отказ на властите на приемащата страна или поради усложнена епизоотична обстановка, животните се унищожават по начин, определен от органите на НВМС.

Чл. 53. (1) При преминаване на български животни на чужда територия те след връщането им се изолират по реда на чл. 52, ал. 1 за срок до 30 дни.

(2) В срока по ал. 1 ветеринарномедицински специалист, определен от директора на РВМС, взема проби за лабораторни изследвания за установяване на заразни и паразитни заболявания.

(3) При констатиране на заболяване органите на НВМС предприемат мерки в зависимост от характера на заболяването.

(4) При отрицателни резултати от изследванията по ал. 2 животните се предават на собственика, за което се съставя предавателно-приемателен протокол.

(5) Разходите, свързани с изолирането на животните, се заплащат от собственика им.

Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 2014 г., в сила от 22.07.2014 г.) При намиране на трупове на животни в граничната зона лицата, които са ги открили, уведомяват незабавно органите на Главна дирекция "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи, кмета на кметството или съответната РВМС.

(2) Директорът на РВМС изпраща ветеринарен лекар, който извършва оглед на трупа, по преценка прави аутопсия и взема материал за лабораторно изследване, за което съставя съответните документи.

(3) След извършване на действията по ал. 2 трупът се обезврежда по подходящ начин под контрола на органите на НВМС.

Чл. 55. (1) При предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на незаразни, заразни и паразитни болести с масов характер, причиняващи значителни икономически загуби, ръководителят на НВМС изпраща писмено искане до ръководителите на ведомствата по чл. 3, ал. 2, т. 8 от закона да бъдат определени със заповед ветеринарни лекари за осъществяване на функции, свързани с изпълнението на мерките срещу конкретното заболяване.

(2) Ръководителят на съответното ведомство изпраща в ГУ на НВМС списък на ветеринарните лекари, които ще изпълняват функциите по ал. 1.

(3) Ръководителят на НВМС със заповед предоставя ветеринарните лекари по ал. 1 в разпореждане на съответната РВМС.

Чл. 56. Ръководителят на НВМС възлага определени функции на ветеринарните лекари, работещи във ветеринарномедицински факултети, научноизследователски институти и станции по реда на чл. 55.

Чл. 57. За изпълнение на мерките по чл. 55, ал. 1 за предотвратяване, ограничаване и ликвидиране на болестите ръководителят на НВМС може да възлага определени функции на ветеринарни лекари, с изключение на тези по чл. 55 и 56, след сключване на договор.

Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2007 г., в сила от 19.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) За оказване на ветеринарномедицинска помощ при обявяване на природни бедствия и аварии НВМС възлага на ветеринарни лекари извън системата й определени функции след съгласуване с Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерството на земеделието и храните.

Чл. 59. (1) Собствениците, чиито животни са унищожени на основание чл. 39 от закона, се обезщетяват със средства от държавния бюджет на основание чл. 40, ал. 1 от закона.

(2) Обезщетението по ал. 1 се дължи, когато животните са убити:

1. с цел поставяне на диагноза;

2. за ликвидиране на заразното заболяване, ако са:

а) болни;

б) заразени;

в) били в контакт с животните по букви "а" и "б", или

3. са умрели вследствие на непредвидим риск при третиране с биопрепарати.

(3) Обезщетение се дължи и когато животните са умрели или заклани неотложно след налагане на възбрана от органите на НВМС.

(4) Обезщетяват се и собствениците, чиито продукти, инвентар и фуражи са унищожени при ликвидиране на заразни заболявания по списъка по чл. 30, ал. 1 от закона.

Чл. 60. (1) Ръководителят на НВМС или упълномощени от него длъжностни лица съвместно с кмета на общината издават заповед по чл. 39, ал. 1 от закона в случаите, когато във всяко епизоотично огнище:

1. се убиват:

а) до 10 едри еднокопитни или двукопитни животни;

б) до 100 свине, овце или кози;

в) до 500 прасета, агнета или ярета;

г) до 1000 птици;

д) до 100 пчелни семейства;

2. се унищожават на стойност до 10 000 лв.:

а) суровини и продукти от животински произход;

б) фуражи;

в) инвентар.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2007 г., в сила от 19.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Заповедта за убиване и/или унищожаване над размерите по ал. 1 се издава от министъра на земеделието и храните по предложение на ръководителя на НВМС.

Чл. 61. (1) Убиването на животни и унищожаването на суровини и продукти от животински произход, инвентар и фуражи по чл. 60 се извършват в присъствието на комисия, за което се съставя протокол.

(2) Комисията по ал. 1 се назначава със заповед на директора на съответната РВМС и включва:

1. председател - главният епизоотолог на РВМС;

2. членове:

а) кметът на кметството или упълномощено от него лице;

б) представител на финансово-счетоводния отдел на РВМС;

в) представител на дирекция "Контрол на развъдната дейност в животновъдството" - при убиване на племенни животни;

г) представител на регионалната или районната ветеринарна лечебница;

д) лицензираният ветеринарен лекар за съответния ветеринарен участък.

(3) Протоколът по ал. 1 за убиване на животни се съставя в присъствието на собственика им и съдържа:

1. датата и мястото на убиване на животните;

2. вида и броя на животните;

3. възрастта и теглото на животните;

4. породата на животните;

5. описание на нарушения, свързани с чл. 40, ал. 2 от закона.

(4) Протоколът по ал. 1 за унищожаване на суровини и продукти от животински произход, фуражи и инвентар се съставя в присъствието на собственика и съдържа:

1. датата и мястото на унищожаване;

2. вида, количеството и броя;

3. стойността;

4. общата стойност;

5. описание на нарушения, свързани с чл. 40, ал. 2 от закона.

(5) Протоколите по ал. 3 и 4 се подписват от членовете на комисията и от собственика и се подпечатват с печатите на РВМС и на кметството.

(6) Протоколите по ал. 1 се съставят в 4 еднообразни екземпляра - по един за ГУ на НВМС, два за РВМС и един за собственика.

(7) В случаите, когато труповете на убитите животни не се предават в екарисаж, а се загробват, комисията по ал. 1 съставя протокол за загробването.

Чл. 62. (1) Обезщетението за убити животни е в размер на средната пазарна цена за съответната област за килограм живо тегло, определена от Националния статистически институт.

(2) В случаите, когато месото от заклани по необходимост животни подлежи на реализация, средствата, получени от нея, се приспадат от размера на обезщетението.

(3) Обезщетението по чл. 59, ал. 4 е в размер, определен:

1. за инвентар на стойност до 150 лв. - по пазарните цени към момента на унищожаването му, след приспадане степента на овехтяване;

2. за инвентар на стойност над 150 лв. - по цени, определени от лицензиран оценител, съгласно списъка по Заповед № ЛС-03-32 на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция и министъра на финансите от 26 януари 1998 г. (ДВ, бр. 27 от 1998 г.);

3. за продукти от животински произход и за фуражи - по средната пазарна цена за съответната област, определена от Националния статистически институт.

Чл. 63. (1) За изплащане на обезщетение в случаите по чл. 59 собствениците подават в съответната РВМС заявление, придружено със:

1. декларация, че животните не са застраховани, а когато са застраховани - документ от застрахователя, в който е посочен размерът на изплатеното обезщетение;

2. екарисажна бележка за взети трупове на животни или протокол за загробване, в който се вписва и номерът на ушната марка;

3. ветеринарномедицински паспорт и свидетелство за собственост (за едри животни);

4. документ за отчетната стойност (препис-извлечение от счетоводните регистри относно балансовата стойност) - за животните, продуктите от животински произход, инвентара и фуражите - собственост на държавни, кооперативни или други организации;

5. документ от кметството за регистрация на свине и дребни преживни животни.

(2) В 14-дневен срок от подаване на документите по ал. 1 комисия, назначена от директора на РВМС, в състав: главният епизоотолог, началникът на регионалната инспекция "Държавен ветеринарно-санитарен контрол" и главният счетоводител, проверява представените документи и преценява редовността им.

(3) В случаите, когато не са изпълнени изискванията по ал. 1, т. 1-5, директорът на РВМС писмено уведомява заявителя, като посочва срок за отстраняване на нередовността.

(4) Уведомлението по ал. 3 се връчва на заявителя лично срещу подпис или се изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка.

(5) Когато след изтичане на срока по ал. 3 нередовността не бъде отстранена, директорът на РВМС отказва плащане на обезщетение и връща документите на заявителя.

(6) При наличие на обстоятелства по т. 5 от протоколите по чл. 61, ал. 3 и 4 комисията служебно прилага акта за констатирано административно нарушение или наказателното постановление.

Чл. 64. (1) След представяне на документите по чл. 61, ал. 1 и чл. 63, ал. 1 директорът на РВМС издава акт за обезщетение по образец.

(2) Актът по ал. 1 се подписва и от главния епизоотолог, от кмета на кметството или от упълномощено от него длъжностно лице и от лицензирания лекар за съответния ветеринарен участък и се подпечатва с печатите на РВМС и на кметството и с щемпела на лицензирания лекар.

(3) Актът по ал. 1 се изпраща в 30-дневен срок в ГУ на НВМС, придружен със:

1. писмо с резултата от лабораторно-диагностичното изследване;

2. протокол за анализ, когато е извършено изследване в лаборатория на Държавния ветеринарно-санитарен контрол;

3. протокол за аутопсия, съставен от комисия;

4. протоколите по чл. 61, ал. 3, 4 и 7;

5. заповедта по чл. 39, ал. 2 от закона;

6. документа по чл. 63, ал. 6;

7. изплащателна бележка, издадена от застрахователя;

8. фактура за използвани продукти от унищожените животни, издадена от съответното предприятие, включително документ за средствата по чл. 62, ал. 2.

(4) Главното управление на НВМС в 30-дневен срок проверява редовността на документите по ал. 3, след което:

1. дава разрешение и отпуска финансови средства на РВМС за изплащане на обезщетението, след като бъдат осигурени от държавния бюджет;

2. връща преписката в РВМС с писмени указания за отстраняване на констатирани пропуски;

3. отказва изплащането на обезщетение при наличие на влязло в сила наказателно постановление за нарушение във връзка с чл. 40, ал. 2 от закона;

4. не изплаща обезщетение до приключване на производството по издаденото наказателно постановление.

(5) Обезщетението по ал. 4, т. 1 се изплаща по заповед на директора на РВМС.

(6) Заповедта по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 65. Когато убитите животни са били застраховани, обезщетението е в размер на разликата между оценката, определена по реда на чл. 62, и изплатената от застрахователя сума.

Чл. 66. (1) Граничният ветеринарномедицински контрол по чл. 42 от закона се осъществява на денонощен режим на граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП) от гранични ветеринарни инспектори.

(2) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове влизат в състава на граничните инспекции за ветеринарномедицински контрол и карантина (ГИВКК) при съответната регионална ветеринарномедицинска служба.

(3) Граничен ветеринарен инспектор може да бъде само ветеринарен лекар.

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2007 г., в сила от 19.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Министърът на земеделието и храните със заповед определя вида на обектите, подлежащи на ветеринарномедицински контрол, за всеки граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП).

Чл. 68. (1) Разрешителното по чл. 44 от закона се издава от ГУ на НВМС в 10-дневен срок от подаване на заявлението и се изпраща служебно на съответния ГИВП преди осъществяване на вноса или износа.

(2) Вносът или износът се допуска, при условие че:

1. в ГИВП има ветеринарномедицинско разрешително;

2. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2005 г., в сила от 30.08.2005 г.) обектът се придружава от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от компетентен държавен орган, определен от правителството на съответната страна, а за ветеринарномедицинските продукти (ВМП) - протокол за анализ, издаден от производителя.

Чл. 69. Граничният ветеринарен инспектор извършва проверките по чл. 43, ал. 1, т. 1-4 от закона.

Чл. 70. (1) Проверката на документацията при осъществяване на граничния ветеринарномедицински контрол е за установяване на автентичността и валидността на разрешителното и ветеринарния сертификат, придружаващи пратката, и съответствието им с ветеринарномедицинските изисквания, утвърдени от ръководителя на НВМС.

(2) При необходимост граничният ветеринарен инспектор проверява и други документи, придружаващи пратката.

Чл. 71. Проверката за идентичност е за съответствие между посоченото във ветеринарномедицинското разрешително и в сертификата с обекта на контрол.

Чл. 72. Физическата проверка е за установяване състоянието на обекта и спазването на условията за транспорт.

Чл. 73. Прегледът на животни е физическа проверка, която включва външен оглед и клиничен преглед на здравословното им състояние.

Чл. 74. (1) След извършване на проверките по чл. 43, ал. 1, т. 1-4 от закона граничният ветеринарен инспектор допуска или не допуска вноса или износа.

(2) При допускане на вноса граничният ветеринарен инспектор дава назначение на пратката съобразно условията, посочени във ветеринарномедицинското разрешително за внос.

(3) При недопускане на вноса граничният ветеринарен инспектор извършва действията по чл. 183-190.

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2005 г., в сила от 30.08.2005 г.) Допуснатите за внос суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи, фуражни добавки и ветеринарномедицински продукти се възбраняват на местоназначението им от органите на НВМС, които вземат проби за лабораторни изследвания.

(2) След получаване на резултатите от изследванията по ал. 1 органите на НВМС дават заключение за годност, безопасност и направление за реализация на обектите по ал. 1.

(3) Редът по ал. 1 и 2 не се прилага за обекти по ал. 1, внесени за лична употреба, мостри за научни цели, анализи, изложби и пратки за дипломатически представителства.

Чл. 76. Изискванията по чл. 51 от закона не се прилагат при допуснати за внос животни, предназначени за незабавно клане.

Чл. 77. При недопускане на износа граничният ветеринарен инспектор съставя констативен протокол и връща обратно обектите на контрол, за което уведомява съответната РВМС.

Чл. 78. Дезинфекцията по чл. 47 от закона се извършва от ветеринарномедицински специалисти по схема, утвърдена от ръководителя на НВМС.

Чл. 79. (1) Писмено искане за транзитно преминаване на живи животни се прави от държавните ветеринарномедицински власти на страната, в чиято територия животните влизат след напускане на територията на Република България.

(2) Искането по ал. 1 се изпраща до ГУ на НВМС преди осъществяването на транзита и се счита за гаранция по смисъла на чл. 45 от закона.

(3) В зависимост от епизоотичната обстановка и при условие че са спазени ветеринарномедицинските изисквания, органите на НВМС разрешават или отказват транзитното преминаване на животните, като писмено уведомяват държавните ветеринарномедицински власти на страната по ал. 1.

(4) При разрешаване на транзита органите на НВМС определят маршрута и местата за почивка и за разтоварване на умрели при транспорта животни.

(5) При авария на транспортното средство органите за контрол по транспорта уведомяват незабавно съответната РВМС и предприемат мерки за изолация на животните на място.

Чл. 80. (1) Граничният ветеринарен инспектор на входящия ГКПП проверява транзитно преминаващите животни по реда на чл. 70-73.

(2) Граничният ветеринарен инспектор не допуска транзита, когато при проверката по ал. 1 се установи наличие на мъртви и/или болни животни, представляващи опасност за здравето на животните или хората.

(3) В случаите по ал. 2 граничният ветеринарен инспектор съставя констативен протокол и връща обратно животните, придружени с оригиналния екземпляр от протокола.

Чл. 81. (1) Когато при проверката на изходящия ГКПП граничният ветеринарен инспектор установи наличие на мъртви животни, той предприема мерки за отстраняването им и съставя констативен протокол, оригиналът от който прилага към ветеринарния сертификат.

(2) След отстраняване на умрелите животни граничният ветеринарен инспектор дава назначение за унищожаване на труповете в най-близкия екарисаж или за загробването им по подходящ начин и пропуска транспортното средство с останалите животни.

(3) Когато при проверката се установи наличие на болни от незаразни заболявания животни, на тях им се оказва ветеринарномедицинска помощ, а при констатиране на заразно заболяване се прилагат мерките по чл. 23 от закона.

Чл. 82. Условията по чл. 52 от закона се отнасят и за свободните зони на страната или на други страни.

Чл. 83. (1) Държавният контрол и експертиза по чл. 53 от закона се осъществява от ветеринарно-санитарни инспектори в системата на НВМС.

(2) Изследванията, необходими за осъществяване на контрол и експертиза, се извършват в специализирани лаборатории на НВМС.

Чл. 84. (1) Ръководителят на НВМС със заповед може да възлага определени функции по осъществяване на ветеринарно-санитарен контрол на правоспособни ветеринарни лекари извън системата на НВМС.

(2) Ветеринарните лекари по ал. 1 упражняват възложените им функции под ръководството и контрола на НВМС.

Чл. 85. Ветеринарномедицинските научни институти и факултетите по ветеринарна медицина оказват научна и практическа помощ на НВМС по въпроси, свързани с контрола, експертизата и окачествяването на суровини и продукти от животински произход.

Чл. 86. Ведомствата и лицата по чл. 33 от закона съдействат на органите на ДВСК при осъществяване на целите им по чл. 54 от закона.

Чл. 87. Главното управление на НВМС събира, обобщава и анализира информацията, свързана с осъществяването на ветеринарно-санитарния контрол.

Чл. 88. Органите, които осъществяват ДВСК, извършват експертизи и на обектите по чл. 53, ал. 1 от закона и издават документи по образци, утвърдени от ръководителя на НВМС, за което се събират такси в размер, определен с тарифата по чл. 10, ал. 2 от закона.

Чл. 89. Суровини и продукти от животински произход се придвижват придружени с ветеринарномедицински документи, в които е вписан ветеринарният регистрационен номер на предприятието производител.

Чл. 90. (1) При осъществяване на дейността си органите на ДВСК:

1. контролират функционирането на системата по чл. 62, т. 4 от закона;

2. след извършване на експертиза удължават или съкращават срока за съхраняване и реализация на суровини и продукти от животински произход;

3. забраняват продажбата на суровини и продукти от животински произход на открито;

4. определят и контролират начините на обезвреждане, оползотворяване или унищожаване на условно годни и бракувани суровини и продукти от животински произход и обезвреждане на отточни води.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба определя периодичността на ветеринарно-санитарния контрол на системата по ал. 1, т. 1 и на лабораторните изследвания за съответствие на суровините и продуктите с нормативните изисквания отделно за всяко производствено предприятие.

Чл. 91. Обектите по чл. 55 от закона се изграждат и въвеждат в експлоатация по реда на чл. 50, като в приемателната комисия участва представител на ДВСК.

Чл. 92. (1) За издаване на ветеринарномедицинско разрешително за дейност и за регистриране на обектите по чл. 55 от закона заинтересуваните лица подават заявление по образец до директора на РВМС.

(2) В 7-дневен срок от подаването на заявлението по ал. 1 комисия, определена със заповед на директора на РВМС, извършва проверка за съответствието на обекта с ветеринарно-санитарните изисквания.

(3) Комисията по ал. 2 в 3-дневен срок изготвя становище до директора на РВМС за извършената проверка.

(4) В 7-дневен срок от получаване на становището директорът на РВМС издава разрешително за дейност на обекта или мотивирано отказва издаването му.

(5) Отказът по ал. 4 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(6) При промени в собствеността, в технологиите на производство или при реконструкции на обекта заинтересуваните лица са длъжни да поискат ново разрешително по реда на ал. 1-4.

Чл. 93. (1) Регионалната ветеринарномедицинска служба води регистър на обектите, получили разрешение за дейност на нейната територия.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа данните по чл. 95, ал. 2.

(3) В РВМС се съставя досие по образец на регистрираните производствени предприятия, които се вписват в регистъра и получават ветеринарен регистрационен номер.

(4) Органите на ДВСК отнемат разрешителното със заповед на ръководителя на НВМС или на упълномощени от него длъжностни лица.

(5) Заповедта по ал. 4 се вписва в регистъра по ал. 1.

Чл. 94. (1) За одобряване за експортна дейност по чл. 58 от закона собствениците на предприятия подават в ГУ на НВМС заявление по образец.

(2) В 30-дневен срок от подаването на заявлението по ал. 1 комисия, определена със заповед на ръководителя на НВМС, извършва проверка за съответствието на предприятието с ветеринарно-санитарните изисквания и в 7-дневен срок съставя протокол за състоянието му, който съдържа и становище по искането за експортна дейност.

(3) В 10-дневен срок от получаването на протокола по ал. 2 ръководителят на НВМС издава удостоверение, че предприятието е одобрено за експортна дейност, или мотивирано отказва издаването му.

(4) Отказът по ал. 3 подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

(5) Удостоверението по ал. 3 съдържа експортния номер на предприятието.

(6) В случаите, когато органите на ДВСК констатират нарушение на ветеринарно-санитарните изисквания, ръководителят на НВМС отнема удостоверението за експортна дейност до отстраняване на нарушенията.

Чл. 95. (1) В ГУ на НВМС се води централен регистър на всички обекти в страната, регистрирани по реда на чл. 92 и 94.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа:

1. номера по ред и датата на вписване и наименованието на предприятието;

2. ветеринарния регистрационен номер, който е и експортният номер на предприятията, одобрени за експорт;

3. имената и адреса или наименованието и седалището на собственика;

4. вида и дейността на предприятието;

5. местонахождението на предприятието.

Чл. 96. Обектите по чл. 58, ал. 1 от закона, предназначени за експорт, трябва да са добити в одобреното предприятие и да носят експортния му номер.

Чл. 97. (1) Физически и юридически лица, които притежават складове и хладилни помещения, могат да извършват износ само на продукция от предприятия, одобрени за експортна дейност.

(2) Ветеринарният инспектор от ДВСК поставя печата на РВМС върху ветеринарномедицинския сертификат, който придружава продукта, и вписва в него експортния номер на предприятието производител и регистрационния номер на складовете и помещенията по ал. 1.

(3) При осъществяване на износ от складове за съхраняване на кожи, получени от извънкланичен добив, ветеринарният инспектор от ДВСК вписва във ветеринарния сертификат, който придружава стоката, регистрационния номер на склада.

Чл. 98. (1) Регионалните ветеринарномедицински служби ежегодно одобряват транспортните средства по чл. 61 от закона.

(2) На одобрените транспортни средства се издава удостоверение, което съдържа:

1. данни за собственика на транспортното средство;

2. вида, товароподемността и държавния контролен номер на транспортното средство;

3. вида на продуктите, които могат да бъдат транспортирани с тях.

(3) Копие от удостоверенията по ал. 2 се съхранява в РВМС.

Чл. 99. Забранява се продажбата на открито на хранителни продукти и суровини от животински произход, за които има специфични изисквания за съхраняване и реализация.

Чл. 100. (1) Внесените суровини и продукти от животински произход се транспортират, съхраняват и реализират при условията и в сроковете, определени от производителя.

(2) Когато изискванията по ал. 1 не могат да бъдат спазени, се прилагат съответните ветеринарно-санитарни изисквания, предвидени в българското законодателство.

Чл. 101. (1) Внесените суровини и продукти от животински произход трябва да отговарят на хигиенните норми и изискванията за безвредност, предвидени в българското законодателство.

(2) При липса на хигиенни норми и изисквания по ал. 1 се прилагат хигиенните норми и изисквания, утвърдени в Европейския съюз.

Чл. 102. Лицата по чл. 62 от закона:

1. своевременно уведомяват органите на ДВСК за настъпили промени в обектите или дейността в тях, за които им е издадено ветеринарномедицинското разрешително;

2. представят на органите на ДВСК необходимата стандартизационна и технологична документация, когато въвеждат ново производство;

3. създават условия за окачествяване от органите на ДВСК на внесените и произведените суровини и продукти от животински произход;

4. използват при извършването на дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни мероприятия химически препарати, одобрени за употреба от Министерството на здравеопазването;

5. осигуряват условия за правилно съхраняване и предаване за унищожаване на кланичните конфискати и отпадъците от производството;

6. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2005 г., в сила от 30.08.2005 г.) разработват и въвеждат система за мониторингов контрол на остатъчни количества замърсители и ветеринарномедицински продукти, одобрена от НВМС.

Чл. 103. Системата по чл. 62, т. 4 от закона се прилага чрез:

1. правила за добра производствена и хигиенна практика;

2. специалисти, определени от собственика на обекта, отговарящи за системата;

3. описание на произвежданите продукти и на тяхното предназначение;

4. описание на последователността на производствения процес;

5. анализ на рисковете през всички етапи на производствения процес;

6. определяне на контролните и критичните контролни точки (ККТ) на производствения процес;

7. определяне на критичните граници за всяка ККТ;

8. постоянно наблюдение и контрол на показателите в ККТ;

9. корективни действия при отклонения от наблюдаваните показатели;

10. контрол на хигиенните и качествените показатели на продуктите;

11. водене на документация с данните по т. 1-10;

12. периодично обобщаване и анализиране на резултатите от удостоверяване на вътрешния контрол.

Чл. 104. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2005 г., в сила от 30.08.2005 г.) Националната ветеринарномедицинска служба ежегодно разработва националните програми за мониторингов контрол за остатъчни количества замърсители и ветеринарномедицински продукти на обектите по чл. 53, ал. 1 от закона, организира и ръководи изпълнението им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2007 г., в сила от 19.07.2007 г., изм. - ДВ, бр. 71 от 2008 г.) Финансирането на програмите по ал. 1 се осъществява от бюджета на Министерството на земеделието и храните.

Чл. 105. Ритуално клане на животни се извършва под контрола на органите на ДВСК.

Чл. 106. (1) Органите на ДВСК налагат възбрана върху суровини и продукти от животински произход, когато:

1. не отговарят на посочените в документите вид, качество и количество;

2. са с неизвестен произход (неидентифицирани);

3. има съмнение, че са фалшифицирани, негодни за консумация или опасни за здравето на хората или животните;

4. означенията на печатите, пломбите и етикетите са неясни и нечетливи;

5. във ветеринарномедицинския документ, придружаващ месо и сурови продукти от животни, които подлежат на задължително изследване за трихинела, не е отбелязано, че са трихинелоскопирани;

6. са внесени без разрешителното по чл. 44 от закона;

7. е получена официална информация, че са опасни за здравето на хората или животните.

(2) Възбраните по ал. 1 се налагат с акт за възбрана, а суровините и продуктите се оставят на отговорно пазене при собственика или получателя, които са длъжни да ги съхраняват при подходящи условия до окончателната им преценка.

(3) Актът за възбрана се съставя в 3 еднообразни екземпляра - по един за ветеринарния инспектор от ДВСК, за собственика или получателя и за съответната РВМС.

(4) Актът се подписва от съставителя и от собственика или получателя и се подпечатва с печата на РВМС.

Чл. 107. (1) При извършване на експертиза и окачествяване на суровини и продукти от животински произход ветеринарно-санитарните инспектори издават акт за експертиза и окачествяване, екземпляр от който се връчва на собственика.

(2) Актът по ал. 1 се издава въз основа на резултатите, посочени в дневника по чл. 57, т. 2 от закона.

(3) При несъгласие с резултатите, посочени в акта по ал. 1, заинтересуваните лица могат да подадат писмено възражение до директора на съответната РВМС.

(4) Възражението по ал. 3 за малотрайни продукти се подава в срок до 4 часа след уведомяването за резултата, а за трайни продукти - до 24 часа.

(5) Когато възражението се отнася за състава, качеството и/или безвредността, директорът на РВМС писмено разпорежда контролни проби да се изпратят за изследване в специализирани лаборатории, определени от ГУ на НВМС.

(6) Разходите за извършване на изследванията по ал. 4 са за сметка на лицето, подало възражението.

(7) При възникнали разногласия между органите на ДВСК и заинтересуваното лице се извършват арбитражни изследвания в акредитирани лаборатории, определени от ГУ на НВМС.

(8) Разходите за извършване на изследванията по ал. 7 са за сметка на оспорващата страна.

Чл. 108. (1) Спорове между физически или юридически лица по отношение на качеството или безвредността на суровини и продукти от животински произход се разрешават от органите на ДВСК.

(2) Спорещите лица по ал. 1 писмено уведомяват органите на ДВСК за възникналия спор с искане за разрешаването му.

Чл. 109. (1) Лабораторните изследвания за съответствие на състав, качество и безвредност на обектите по чл. 53, ал. 1 от закона се заплащат от собствениците, които са поискали тези изследвания.

(2) Размерът на таксите за изпитванията по ал. 1 се определя с тарифата по чл. 10, ал. 2 от закона.

Чл. 110. Националната ветеринарномедицинска служба упражнява контрол за спазването на правилата за защита и хуманно отношение към животните.

Чл. 111. Контролът по чл. 110 се осъществява от ветеринарномедицински специалисти чрез:

1. извършване на периодични проверки в местата, където се отглеждат и настаняват животни, и в местата за добив на животински продукти;

2. посещения за лечение или третирания на животни в обектите по т. 1;

3. извършване на проверки по сигнал за нарушение на правилата за защита и хуманно отношение към животните.

Чл. 112. Организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите съдействат на органите на НВМС за осъществяване на контрола по чл. 111.

Чл. 113. Учебните заведения, които подготвят ветеринарномедицински специалисти, изготвят програми за обучение по правилата за защита и хуманно отношение към животните.

Чл. 114. Националната ветеринарномедицинска служба оказва професионална помощ при провеждане на обучение за защита и хуманно отношение към животните на техните собственици.

Чл. 115. Националната ветеринарномедицинска служба съвместно със СВЛБ, организациите за защита на животните и асоциациите на животновъдите популяризира сред населението мерките за защита и хуманно отношение към животните.

Чл. 116. (1) Собствениците на селскостопански животни осигуряват необходимите условия за предпазването им от вредни последици за тяхното здраве и благосъстояние.

(2) Условията по ал. 1 трябва да отговарят на естествените и физиологичните нужди на животните.

Чл. 117. На всяко животно в зависимост от вида му собственикът осигурява:

1. място за обитаване, храна, вода и грижи, които отговарят на нуждите му;

2. свобода на движение;

3. подходящ микроклимат - осветление, температура, допустимо ниво на влажност, шум и вредни газове, въздушна циркулация;

4. ветеринарномедицинско обслужване.

Чл. 118. Забраняват се:

1. естествено или изкуствено заплождане, което води до или създава опасност за увреждане здравето на животните;

2. храненето на животните с храни, съдържащи вредни субстанции или неподходящи за вида на животните;

3. настаняването на несъвместими видове на едно и също място или на животни от един вид, когато това може да породи агресивност.

Чл. 119. В случаите, когато се налага животно да бъде заклано или умъртвено на мястото, където се отглежда, тези действия се извършват по начин, недопускащ ненужна възбуда, болка или страдание.

Чл. 120. Животни, отглеждани с нестопанска цел (компаньони), са животните, отглеждани в дома на човека за удоволствие.

Чл. 121. Забранява се отглеждането на селскостопански животни като компаньони.

Чл. 122. (1) Собствениците на кучета, навършили 6-месечна възраст, ги регистрират в съответната РВМС или при лицензирани ветеринарни лекари.

(2) При регистрацията по ал. 1 собственикът представя снимка на животното.

(3) На кучето се издава ветеринарномедицински паспорт и идентификационен медальон, който съдържа идентификационен код по ЕКАТТЕ на населеното място и индивидуалния му номер.

(4) В паспорта по ал. 3 се отбелязват:

1. датата на раждане, породата, полът и цветът на животното;

2. имената и адресът на собственика;

3. извършените за календарната година третирания и диагностични изследвания;

4. номерата на медальона по ал. 3.

(5) Собствениците на кучета заплащат стойността на ветеринарномедицинския паспорт и на медальона.

(6) При разхождане на кучетата собствениците носят в себе си ветеринарномедицинския паспорт и медальона.

(7) Паспортът и медальонът се представят при посещение при ветеринарен лекар.

(8) При преглед на куче ветеринарният лекар отразява в амбулаторния дневник номера на ветеринарномедицинския паспорт и на медальона.

(9) При установяване на заразни заболявания, опасни за здравето на хората, ветеринарният лекар уведомява собственика на животното и съответната РВМС и предприема мерки в зависимост от вида на заболяването.

Чл. 123. (1) Собствениците на животни компаньони им осигуряват:

1. условия, грижи и внимание, съобразени с естествените им нужди според вида и породата им;

2. достатъчно количество храна и вода;

3. необходимото пространство и движение;

4. условия, които не им позволяват да избягат;

5. ветеринарномедицинско обслужване.

(2) В случаите, когато въпреки създадените условия по ал. 1 животното компаньон не може да се приспособи към тях, собственикът му го предава безвъзмездно в изолатора на общината или кметството.

Чл. 124. Собствениците на животни компаньони, които ги използват за размножаване, се съобразяват с физиологичните, анатомичните и поведенческите им характеристики и не допускат застрашаване на здравето и благосъстоянието на потомството или на майката.

Чл. 125. Собствениците на животни компаньони при обучението им не използват методи, които им причиняват стрес, болка или страдание и не ги подлагат на натоварвания, надвишаващи анатомичните и физиологичните им възможности.

Чл. 126. (1) Физическите и юридическите лица, които отглеждат и развъждат животни компаньони с цел търговия или управляват приюти за животни, декларират в съответната РВМС дейността си.

(2) В декларацията по ал. 1 се посочват:

1. имената и адресът на физическото лице или наименованието и седалището на юридическото лице;

2. видът и местонахождението на обекта;

3. видът и броят на животните, отглеждани в обекта;

4. имената и адресът на лицето, отговарящо за обекта, и данни за неговата квалификация във връзка с дейността на обекта;

5. описание на помещенията и оборудването в обекта.

(3) Лицето по ал. 2, т. 4 трябва да притежава необходимите знания, придобити след завършване на специализиран курс в акредитирано учебно заведение.

(4) В РВМС се води регистър на обектите, който съдържа данните по ал. 2.

Чл. 127. Органите на НВМС упражняват периодичен контрол върху дейността на лицата по чл. 126, ал. 1 и при констатиране на нарушения на правилата за защита и хуманно отношение към животните компаньони предприемат предвидените в закона мерки.

Чл. 128. (1) Забранява се извършването на следните хирургически интервенции на животни компаньони:

1. рязане на опашката;

2. рязане на ушите;

3. изрязване на гласните струни;

4. отстраняване на ноктите и зъбите.

(2) Интервенциите по ал. 1 се допускат по изключение по преценка на ветеринарен лекар, когато извършването им се налага по здравословни причини или от особености на породата.

Чл. 129. Манипулации или хирургически интервенции, които причиняват или могат да причинят значителни болки на животното компаньон, се извършват от ветеринарен лекар при използване на упойка.

Чл. 130. (1) Евтаназия по чл. 71, ал. 1 от закона на животни компаньони се извършва с методи и средства, които предизвикват незабавна загуба на съзнание, последвана от умъртвяване.

(2) По изключение, когато методите и средствата по ал. 1 не могат да бъдат приложени, собственикът на животното компаньон извършва умъртвяване по начин, който му причинява минимални физически и душевни страдания.

Чл. 131. Забраняват се:

1. отглеждането и развъждането на животни компаньони за добив на месо и кожи от тях;

2. разхождането без намордник и повод на животни компаньони със зъл нрав, които могат да наранят други животни или хора.

Чл. 132. Собствениците или ръководителите на обекти по чл. 68, ал. 1 от закона ги регистрират в съответната РВМС.

Чл. 133. Забранява се лова на диви животни чрез:

1. метални капани, мрежи или примки;

2. отровни вещества;

3. лепливи вещества и кошове за птици;

4. взривни вещества;

5. електрически ток;

6. остри метални предмети.

Чл. 134. Улавянето и убиването на диви животни се извършват по начин, недопускащ излишна болка и страдание.

Чл. 135. (1) Опитни животни са животни, използвани за научноизследователски и експериментални цели.

(2) Опитите с животните по ал. 1 имат за цел:

1. доказване на научни хипотези и получаване на нова информация;

2. диагностициране на заболявания, изпитване на нови схеми и методи за лечение на болести;

3. изпитване на качество и безвредност на лекарства, храни, биологични продукти и други субстанции;

4. изучаване на поведенческите реакции на животните;

5. обучение;

6. получаване на информация за замърсяване на околната среда.

(3) Опитите с животни се извършват само при наличие на подходящи условия и при използването на подходящи методи и средства.

(4) Животни се използват с опитни цели само в случай, когато е невъзможно да се приложат алтернативни методи.

Чл. 136. Лицата, които провеждат опити с животни, са длъжни:

1. да не причиняват болка или увреждане по-големи от необходимото за целта на опита;

2. да използват местна или пълна упойка, освен ако целта на опита изключва прилагането на обезболяващи средства;

3. да използват животните еднократно, когато опитите им причиняват болка или страдание, освен в случаите, когато повторението е част от опита;

4. да планират и подготвят предварително опитите, като използват само подходящи за целта методи, средства и животни с оглед използване на минимален брой животни;

5. да се придържат към изискванията за опазване на околната среда и застрашените животински видове, когато използват други животни, различни от отглежданите за опитни цели;

6. да умъртвяват безболезнено опитните животни, когато това е необходимо;

7. да осигуряват на животните ветеринарномедицинско обслужване;

8. да водят документация за използваните животни, да я съхраняват 3 години и да я представят при проверки на органите на НВМС.

Чл. 137. Лицата, които извършват опити с животни, регистрират дейността си в съответната РВМС.

Чл. 138. (1) Кметовете на общини и на кметства:

1. организират изграждането на изолаторите по чл. 70, ал. 1 от закона;

2. осигуряват специално оборудвани за превозване на безстопанствени животни транспортни средства;

3. осигуряват ветеринарномедицинско обслужване и помощен персонал в изолаторите;

4. назначават лице, което ръководи изолатора;

5. обезпечават залавянето на безстопанствените животни.

(2) Залавянето и транспортирането до изолатора се извършват по начин, който причинява минимални физически и душевни страдания на животните.

(3) При настаняване на животните в изолатора се спазват изискванията по чл. 117, т. 3.

(4) Настанените в изолатора животни се вписват в регистър, воден от длъжностното лице по ал. 1, т. 4, и се маркират по начин, който позволява тяхното идентифициране.

(5) По време на престоя в изолатора на животните се осигуряват достатъчно количество храна и вода и пространство за движение, съобразени с вида им.

(6) На болните и наранените животни в изолатора се оказва ветеринарномедицинска помощ.

(7) Срокът по чл. 70, ал. 2 от закона не се отнася за злонравни животни и за животни, страдащи от заболявания, които представляват опасност за здравето на другите животни или на хората.

(8) В случаите по ал. 7 незабавно се пристъпва към евтаназия.

(9) В случаите, когато в срока по чл. 70, ал. 2 от закона се яви лице, което желае да придобие настанено в изолатора животно, се прилага редът по чл. 122, ал. 1-6.

Чл. 139. Настанено в изолатор животно компаньон може да бъде получено от собственика му срещу представяне на ветеринарномедицински паспорт или след доказване на собствеността по друг начин и след заплащане на разходите по престоя му в изолатора.

Чл. 140. Кметството осъществява контрол върху изградените на територията му изолатори.

Чл. 141. Ветеринарният лекар, обслужващ изолатора:

1. ежедневно контролира здравословното състояние и спазването на изискванията за защита и хуманно отношение към животните;

2. взема проби за лабораторна диагностика на заразни и паразитни заболявания и ги изпраща за изследване в лабораторно-диагностичните звена;

3. отразява резултатите от лабораторните изследвания в амбулаторен дневник;

4. контролира извършването на дезинфекцията, дезинсекцията и дератизацията;

5. извършва лечебни и профилактични мероприятия и кастрация на животните;

6. извършва евтаназия на стари, болни или злонравни животни компаньони по писмено изразено желание на собственика.

Чл. 142. Труповете на животните се съхраняват в отделно помещение или в контейнер до предаването им в екарисаж или до загробването им по реда на чл. 80 от закона.

Чл. 143. Организаторите на състезания, изложби, пазари, реклами, представления и други прояви с участието на животни осигуряват условия за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към тях.

Чл. 144. (1) При отглеждане на животни извън обектите по чл. 68, ал. 1 от закона и при нарушения на чл. 75, т. 7 от закона ветеринарномедицинските органи съставят актове и издават наказателни постановления по реда на чл. 106 от закона и правят предписание за настаняването им в зоопарк, цирк, волиер или ферма за диви животни.

(2) Предписанието по ал. 1 се съставя в 4 еднообразни екземпляра - по един за собственика, за обекта на настаняване, за кметството и за РВМС.

(3) В срока, посочен в предписанието, собственикът е длъжен да настани животното в местоназначението.

(4) При настаняването се съставя предавателно-приемателен протокол в 4 еднообразни екземпляра - по един за приемащия, за предаващия, за кметството и за РВМС.

(5) Собствениците на животните по ал. 1 заплащат разходите по издръжката им в обектите, а при невъзможност ги предоставят безвъзмездно за отглеждане в тях с писмена декларация.

(6) При неизпълнение на задълженията по ал. 5 животните се оставят за отглеждане в съответния обект, където са настанени.

(7) Животните по ал. 1 се връщат на собствениците им, в случай че са изпълнили изискванията по чл. 68, ал. 1 от закона.

Чл. 145. Пълната безвредност на крайния продукт се гарантира чрез използване на технология, която предотвратява попадането на патогени в околната среда и в хранителни продукти от животински произход и чрез която се унищожават съдържащите се в отпадните животински продукти патогенни микроорганизми.

Чл. 146. Контролът по чл. 77, ал. 3 от закона се извършва от РВМС, на чиято територия се намира екарисажът.

Чл. 147. (1) Обезвреждането на животинските трупове и другите отпадъци от животински произход в районите, необхванати от екарисажите и утилизационните цехове, се извършва чрез изгаряне или заравяне на дълбочина, достатъчна за недопускане на разравянето им, и при условия, които изключват възможността от замърсяване на подпочвените води или от нанасяне на други екологични вреди.

(2) Преди заравянето труповете и отпадъците се напръскват с подходящо дезинфекционно средство, чиято употреба е разрешена от компетентните органи.

Чл. 148. За осигуряване изпълнението на мерките по чл. 81 от закона съответните звена разработват правила за работа, предотвратяващи риска от разпространяване на патогенни и техногенни замърсители в околната среда. Те въвеждат система за самоконтрол, като откриват и контролират критичните места.

Чл. 149. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2005 г., в сила от 30.08.2005 г.) Потребителите на ветеринарномедицински продукти унищожават употребените опаковки по начин, посочен в листовките, придружаващи препаратите.

Чл. 150. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2005 г., в сила от 30.08.2005 г.) Държавният контрол върху производството, вноса, износа, съхраняването, търговията и употребата на ветеринарномедицински продукти (ВМП) се упражнява от служители, определени със заповед на ръководителя на НВМС.

Чл. 151. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2005 г., в сила от 30.08.2005 г.) Регистрацията на витамини, оцветители, ароматизатори, подсладители микроелементи, минерални премикси и други добавки към фуражите, на хигиенно-санитарни и козметични средства за животни и на хранителни среди за бактериологични и вирусологични изследвания се извършва по съкратена процедура, която включва предрегистрационна експертиза и становище от Института за контрол на ветеринарномедицински продукти (ИКВП).

Чл. 152. (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2005 г., в сила от 30.08.2005 г.) При изтичането на срока на регистрация или при неговото предсрочно прекратяване, което не е свързано с качеството на ветеринарномедицинския продукт, той може да бъде продаван до изчерпване на наличните количества, но за не повече от една година.

Чл. 153. (1) За производители на ВМП по чл. 90, ал. 1 от закона се считат и физически и юридически лица, които извършват едновременно или поотделно някои от следните основни производствени дейности:

1. разфасоване;

2. таблетиране;

3. етикетиране;

4. опаковане;

5. смесване;

6. производство на активни вещества.

(2) При извършване на дейностите по ал. 1 към изискващите се документи се представя и писмено съгласие от производителя на препарата.

Чл. 154. Когато при производството на ВМП се извършват промени на някои от характеристиките, посочени в досието на препарата, производителят го регистрира като нов по реда на чл. 84 от закона.

Чл. 155. При констатиране на груби или системни нарушения на основните изисквания за производство и търговия на едро с ВМП лицата по чл. 150 правят пред ръководителя на НВМС мотивирани предложения за временно или постоянно отнемане на лицензията.

Чл. 156. (1) Внос на субстанции за производство на ВМП и на добавки за производство на фуражи се разрешава на производителите на ВМП и на производителите на фуражи.

(2) Вносът на обектите по ал. 1 от търговците на едро се разрешава след представяне на договор с производител на ВМП или на фуражи.

Чл. 157. (1) Производителите на ВМП продават произведените от тях препарати само на търговците на едро.

(2) Търговците на едро нямат право да продават единични бройки ВМП директно на потребителя.

(3) Изискванията по ал. 1 и 2 не се отнасят за производители и търговци на едро, които имат регистрирана ветеринарномедицинска аптека.

(4) Производителите на ВМП могат да търгуват с препарати, произведени от друга фирма, само ако са лицензирани като търговци на едро.

Чл. 158. (1) Обслужването във ветеринарномедицинските аптеки се извършва само от ветеринарен лекар.

(2) Ветеринарните техници нямат право да работят самостоятелно във ветеринарномедицинските аптеки. Те могат да извършват само подготовка и опаковка и да отпускат ВМП в готова форма под контрола на управителя или на друг ветеринарен лекар, обслужващ аптеката.

(3) Във ветеринарномедицински аптеки се допуска размерване в момента на поискване на единични бройки от даден ВМП за външно или вътрешно приложение при наличие на условия за това.

(4) Всяка размерена опаковка трябва да има етикет с точно означение на данните от етикета на оригиналната опаковка и задължително се придружава от наставление за употреба на препарата.

(5) Антибиотиците, отровните, силнодействащите и хормоналните препарати и ВМП с карентни срокове във ветеринарномедицинските аптеки се отпускат само с рецепта, издадена от ветеринарен лекар. Рецептите се съхраняват в аптеката за срок една година.

Чл. 159. Управител на ветеринарномедицинска аптека може да бъде ветеринарен лекар, който работи на друго място, при условие че работното му време на това място не съвпада с работното време на аптеката.

Чл. 160. (1) При констатиране на нарушения на условията и реда за работа във ветеринарномедицински аптеки лицата по чл. 150 съставят на управителя предписание и/или акт за констатирано нарушение.

(2) В предписанията по ал. 1 се определя и срокът за отстраняване на нарушенията.

(3) Когато нарушенията по ал. 1 са системни или груби, лицата по чл. 150 затварят аптеката и правят мотивирано писмено предложение до ръководителя на НВМС за отнемане на разрешителното по чл. 94, ал. 2 от закона за сроковете, предвидени в Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 161. (1) Не се разрешава продажба във ветеринарномедицинските аптеки на биопрепарати и диагностикуми срещу заболявания, включени в списъка по чл. 30, ал. 1 от закона.

(2) Биопрепаратите извън списъка по ал. 1 се продават само на ветеринарни лекари.

Чл. 162. (1) Удължаване срока на годност на ВМП по чл. 95, т. 1 от закона се извършва по изключение след писмено разрешение от ГУ на НВМС и въз основа на резултатите от анализ на препаратите, извършен от ИКВП.

(2) Разходите, свързани с лабораторните анализи за удължаване на срока по ал. 1, са за сметка на собственика на препаратите.

Чл. 163. (1) Бракуването на ВМП с изтекъл срок на годност или поради отклонения в качествените показатели, посочени в техническите спецификации на препаратите, се извършва от комисия в присъствието на собственика на препарата или на упълномощено от него лице.

(2) Комисията по ал. 1 се назначава от ръководителя на НВМС или от упълномощени от него длъжностни лица.

(3) Комисията съставя протокол с подробно описание на причините за бракуване на препарата/препаратите, както и на вида, количеството, партидния номер и цената.

(4) Протоколът по ал. 2 се съставя в 3 еднообразни екземпляра - по един за комисията, за собственика и за ИКВП, и се подписва от комисията и от собственика или от упълномощено от него лице.

(5) Бракуваните препарати се унищожават по подходящ начин за сметка на собственика в присъствие на комисията, което се отразява в съставения протокол.

Чл. 164. Стойността на пробите, взети за държавен контрол върху качеството на ВМП, е за сметка на собственика на препаратите, а разходите за лабораторен анализ се осигуряват от държавния бюджет.

Чл. 165. (1) Изследванията и експертизите на ВМП, адитиви, фуражи и фуражни добавки, суровини и продукти от животински произход за ефективност, годност, биологична и химическа безопасност се заплащат от собственика на стоката по калкулация в зависимост от пазарните цени на опитните животни, химикалите, реактивите и реагентите към момента на извършване на анализите.

(2) Схемата на калкулацията по ал. 1 се утвърждава от ръководителя на НВМС.

Чл. 166. Комисиите по чл. 85, ал. 1 от закона могат да възлагат на ИКВП изследвания на ВМП, внесени по реда на чл. 99, ал. 1 и 2 от закона.

Чл. 167. (1) Органите на министерствата и ведомствата, които имат правомощия по контрола на транспортните средства, при проверка изискват:

1. документите, посочени в чл. 37, ал. 1 от закона - при транспортиране на живи животни;

2. ветеринарномедицинско свидетелство (здравен ветеринарен сертификат) - при транспортиране на месо и суровини от животински произход;

3. ветеринарномедицинско свидетелство (здравен ветеринарен сертификат) или търговски документ с вписан ветеринарномедицински регистрационен номер на предприятието производител - за продукти от животински произход.

(2) Когато продуктите по ал. 1, т. 1-3 са предназначени за износ, те се придружават с ветеринарномедицински сертификат.

(3) При придвижване на животни на собствен ход извън землището на отглеждане органите по чл. 2, ал. 1 изискват документите по ал. 1, т. 1.

Чл. 168. При констатиране на нарушения контролният орган по чл. 167, ал. 1:

1. уведомява съответната РВМС и кметството;

2. до пристигане на държавния ветеринарен лекар и на представителя на кметството задържа нарушителя и транспортното средство с товара.

Чл. 169. Когато при проверка на ветеринарномедицинските документи държавният ветеринарен лекар установи, че е извършено нарушение по чл. 102, ал. 1 от закона, той съставя акт за констатирано нарушение и конфискува обекта на нарушение, за което съставя протокол.

Чл. 170. (1) Конфискуваните животни се подлагат на общ клиничен преглед и диагностични изследвания за установяване на здравословното им състояние.

(2) При констатиране на незаразни или паразитни заболявания на конфискуваните животни се оказва ветеринарномедицинска помощ.

(3) Когато конфискуваните животните произхождат от епизоотични огнища, органите на НВМС съставят акт за констатирано нарушение и предприемат мерките по чл. 23, ал. 1 от закона.

Чл. 171. (1) В случаите по чл. 102, ал. 1, т. 4 и 6 от закона конфискуваните животни се оставят на отговорно пазене в животновъдния обект на собственика до влизането в сила на наказателното постановление.

(2) В случаите по чл. 102, ал. 1, т. 2 и 5 от закона конфискуваните животни се настаняват в изолатора на общината до влизането в сила на наказателното постановление.

(3) В случаите по чл. 102, ал. 1, т. 7 от закона конфискуваните животни остават в карантинната база до влизането в сила на наказателното постановление.

(4) В случаите по ал. 1-3 се съставя протокол за отговорно пазене по образец в 3 еднообразни екземпляра - по един за службата на актосъставителя, за мястото, където животните са задържани, и за съответното кметство.

Чл. 172. (1) В случай че конфискуваните животни са клинично здрави и има влязло в сила наказателно постановление, животните, подлежащи на клане, се насочват за редовно клане и реализация.

(2) Не подлежат на клане:

1. еднокопитни, бременни и племенни;

2. екзотични и декоративни.

(3) Животните по ал. 2 се продават от съответната РВМС чрез търг с явно наддаване, като животните по ал. 2, т. 2 се продават на зоопаркове и зоомагазини или на други физически и юридически лица. Обявата се публикува в местен всекидневник най-малко 3 дни преди датата на провеждането на търга.

(4) В случай че в срок до 30 дни животните по ал. 2 не бъдат продадени, те се унищожават и/или се оползотворяват по подходящ начин.

(5) В случаите по ал. 3 органите на НВМС изискват потвърдителен документ.

Чл. 173. (1) При установяване на нарушения по чл. 104, ал. 1 от закона органите на НВМС съставят акт за констатирано нарушение и протокол, в който се описват видът, количеството, партидните номера, цената и други характеристики на препарата.

(2) Протоколът по ал. 1 е неразделна част от акта за констатирано нарушение и се подписва от лицата, които подписват акта.

Чл. 174. (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2005 г., в сила от 30.08.2005 г.) До влизането в сила на наказателното постановление конфискуваните ветеринарномедицински продукти се съхраняват във:

1. помещение в службата на актосъставителя;

2. помещение на нарушителя;

3. помещение на кметството.

(2) Преценката за избора на помещение за съхраняване по ал. 1 се прави от органа, който е съставил акта.

(3) В случаите по ал. 1 се съставя протокол за отговорно пазене в 2 еднообразни екземпляра - по един за службата на актосъставителя и за мястото за съхраняване на ВМП.

Чл. 175. (1) След влизането в сила на наказателното постановление конфискуваните ВМП се унищожават по подходящ начин в зависимост от вида им. За унищожаването се съставя протокол от комисия, определена със заповед на ръководителя на НВМС.

(2) Протоколът по ал. 1 съдържа данните, посочени в чл. 173, ал. 1.

Чл. 176. При съмнение за извършени нарушения по чл. 102, ал. 1, т. 1, 3 и 7 от закона органите на ДВСК:

1. налагат писмена възбрана и оставят на отговорно пазене суровините и продуктите в склада на собственика или на получателя;

2. вземат при необходимост проби за лабораторен анализ;

3. съставят акт за експертиза и окачествяване на продуктите.

Чл. 177. (1) При констатиране на нарушение по чл. 102, ал. 1, т. 1, 3 и 7 от закона органите на ДВСК съставят акт за констатирано административно нарушение и протокол, който съдържа вида, количеството, идентификацията, броя и други характеристики на продуктите.

(2) Протоколът по ал. 1 е неразделна част от акта.

Чл. 178. (1) До влизането в сила на наказателното постановление конфискуваните суровини и продукти от животински произход се съхраняват:

1. в помещение на собственика или на получателя;

2. в помещение на кметството.

(2) Преценката за избор на помещение по ал. 1 се прави от актосъставителя.

(3) На мястото за съхраняване се съставя протокол за отговорно пазене в 2 еднообразни екземпляра - по един за службата на актосъставителя и за лицето, при което суровините или продуктите се оставят на отговорно пазене.

Чл. 179. (1) След влизането в сила на наказателното постановление конфискуваните суровини и продукти от животински произход, годни за човешка консумация, се предоставят от директора на съответната РВМС за реализация на Министерството на труда и социалната политика, Министерството на вътрешните работи и на Министерството на отбраната срещу възстановяване на разходите, направени от органите на НВМС при конфискацията им.

(2) Когато суровините и продуктите по ал. 1 е невъзможно да се реализират в срока на тяхната годност, по преценка на органите на НВМС те се унищожават по подходящ начин или се насочват за преработване в екарисаж.

(3) В случаите на унищожаване се съставя протокол от комисия в присъствието на представител на кметството.

(4) В случаите, когато суровините и продуктите се предават за преработване, екарисажът издава удостоверителен документ.

Чл. 180. При конфискация на годни за човешка консумация суровини и продукти от животински произход, подлежащи на бързо разваляне в случаите по чл. 102, ал. 1, т. 1, 3 и 7 от закона, директорът на РВМС незабавно предоставя суровините и продуктите за реализация по реда на чл. 179.

Чл. 181. (1) Когато при извършване на ветеринарномедицинска проверка на обекти по чл. 42, ал. 1, т. 1 от закона граничните ветеринарни инспектори установят несъответствие с ветеринарномедицинските изисквания за внос, те задържат пратката до изясняване на случая.

(2) За задържането по ал. 1 граничният ветеринарен инспектор съставя констативен протокол по образец в 5 еднообразни екземпляра - по един за собственика, неговия представител или лицето, отговорно за товара, за митническите органи на ГКПП, за съответната РВМС, за ГУ на НВМС и за ГИВКК.

(3) Оригиналният екземпляр от протокола по ал. 2 се съхранява в ГИВКК на съответната РВМС.

Чл. 182. Граничният ветеринарен инспектор допуска вноса след отстраняване на причините за задържане на пратката, посочени в констативния протокол.

Чл. 183. (1) В случай че причините за задържането не бъдат отстранени, граничният ветеринарен инспектор не допуска вноса и връща обратно пратката с документ по образец, който подписва и подпечатва с личния си печат и с печата на граничната ветеринарна инспекция. При връщането граничният ветеринарен инспектор поставя на оригиналния ветеринарен сертификат, придружаващ пратката, щемпел с надпис "невалиден за Република България" и копие от обработения сертификат се съхранява в ГИВКК.

(2) Документът по ал. 1 се издава в 6 еднообразни екземпляра - по един за превозвача, собственика или негов представител (оригинала), за съответната РВМС, за ГУ на НВМС, за митническите органи на ГКПП и за ГИВКК.

Чл. 184. (1) Когато връщането на пратката по чл. 183 е невъзможно и собственикът, негов представител или лицето, отговорно за товара, писмено декларира, че е съгласен тя да бъде унищожена или обезвредена, граничният ветеринарен инспектор конфискува пратката.

(2) За конфискацията по ал. 1 се съставя протокол по образец в 6 еднообразни екземпляра - по един за ГУ на НВМС, за съответната РВМС, за митническите органи на ГКПП, за собственика или неговия представител, за превозвача и за ГИВКК при наличие на документ от екарисажа или карантинната база, който удостоверява, че пратката ще бъде приета.

Чл. 185. (1) При конфискация на живи животни граничният ветеринарен инспектор дава назначение върху ветеринарния сертификат, придружаващ пратката, за настаняването им в карантинна база, определена от НВМС.

(2) При транспортирането на животните до базата по ал. 1 те се съпровождат от органите на полицията и от ветеринарен лекар, определен със заповед на директора на РВМС.

Чл. 186. (1) Директорът на РВМС, на чиято територия се намира карантинната база, със заповед определя комисия, която в зависимост от здравословното състояние на животните дава заключение за продажбата им, за унищожаване в екарисаж или за неотложно клане.

(2) За резултата от разпореждането с животните по ал. 1 РВМС, на чиято територия се намира карантинната база, издава съответния удостоверителен документ.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2001 г.) Копие от документа по ал. 2 се изпраща на регионалната митническа дирекция (РМД), на чиято територия са конфискувани животните.

Чл. 187. При конфискация на декоративни и екзотични животни граничният ветеринарен инспектор ги изпраща в най-близкия зоопарк.

Чл. 188. (1) При конфискация на суровини и продукти от животински произход, адитиви, фуражи и фуражни добавки граничният ветеринарен инспектор ги изпраща за унищожаване в най-близкия екарисаж.

(2) Транспортирането на конфискуваните обекти по ал. 1 до екарисажа се извършва по реда на чл. 185, ал. 2.

(3) След унищожаването екарисажът издава на РВМС, в състава на която е граничната ветеринарна инспекция, извършила конфискацията, документ, потвърждаващ унищожаването.

(4) Копие от документа по ал. 4 се изпраща по реда на чл. 186, ал. 3.

Чл. 189. (1) В случай че конфискуваните обекти не могат да бъдат унищожени в екарисаж, граничният ветеринарен инспектор дава назначение за загробването им върху ветеринарния сертификат, придружаващ пратката, за което уведомява РВМС, в състава на която е ГИВКК.

(2) Директорът на РВМС след съгласуване с кмета на кметството или общината определя със заповед мястото, реда и начина за извършване на загробването.

(3) За загробването се съставя протокол по образец в 3 еднообразни екземпляра - по един за РВМС, за ГУ на НВМС и за митническите органи на ГКПП, където е конфискувана пратката.

Чл. 190. (1) В случаите, когато граничният ветеринарен инспектор установи, че физически лица пренасят продукти от животински произход за лична консумация над 5 кг без ветеринарномедицински сертификат, той ги конфискува с протокол в 2 еднообразни екземпляра - по един за граничната ветеринарна инспекция и за лицето, от което се конфискуват.

(2) Конфискуваните продукти се унищожават чрез изгаряне в сметогорната пещ на територията на ГКПП.

(3) В случаите, когато унищожаването на продуктите не е възможно по реда на ал. 2, те се унищожават в екарисаж или по реда на чл. 149.

Чл. 191. В случаите, когато граничният ветеринарен инспектор установи несъответствие с изискванията за износ, той задържа пратката до изясняване на случая и съставя констативен протокол в 3 еднообразни екземпляра - по един за собственика, неговия представител или лицето, отговорно за товара, за митническите органи на ГКПП и за ГИВКК.

Чл. 192. В случай че причините за задържането не бъдат отстранени, граничният ветеринарен инспектор връща пратката в мястото на натоварването, като към ветеринарния сертификат прилага копие от констативния протокол.

Чл. 193. След отстраняване на причините за задържането по чл. 192 граничният ветеринарен инспектор разрешава износа.