СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА АРЖЕНТИНА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА КАРАНТИНАТА И РАСТИТЕЛНАТА ЗАЩИТА
СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА АРЖЕНТИНА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА КАРАНТИНАТА И РАСТИТЕЛНАТА ЗАЩИТА
Обн. ДВ. бр.6 от 19 Януари 2001г.
Правителството на Република България и правителството на Република Аржентина, наричани по-нататък "договарящи страни",
отчитайки значителния принос на международното и двустранното сътрудничество в борбата с болестите, неприятелите и плевелите по растенията и растителните продукти за предотвратяване на тяхното разпространение в света,
като заявявят готовност да координират усилията си в борбата с вредителите, за да защитят териториите на своите държави от проникването и разпространението им,
ръководени от желанието да развиват по-интензивни научно-технически и търговски взаимоотношения,
имайки предвид, че двете държави са членки на Международната организация за търговия,
се договарят за следното:
Член 1
За целите на тази спогодба се въвеждат определенията, приети или утвърдени от Организацията на обединените нации за селско стопанство и изхранване (ФАО) за следните термини:
1. "Вредители" обхваща всички растителни, животински или болестотворни видове, разновидности и биотипове, които са вредни за растенията или растителните продукти.
2. "Карантинен вредител" означава вредител с потенциално стопанско значение за зоната, застрашена от него, когато вредителят все още не e налице или ако се е появил, не е широко разпространен и се намира под контрола на властите.
3. "Растения" обхваща живи растения и техните части, включително семената.
4. "Растителен продукт" обхваща необработени материали от растителен произход (включително зърна) и обработени продукти, които поради своето естество или естеството на обработката си могат да носят риск от разпространение на вредители.
Член 2
1. Договарящите страни ще осигурят специфични дейности и ефикасни инициативи за избягване навлизането и разпространението на болести, неприятели и плевели, включени в националните списъци на карантинните вредители на всяка една от страните.
2. Всяка една от договарящите страни се задължава:
а) да провежда контрол над селскостопанските култури и горските масиви през вегетационния период на растителните суровини и продукти при тяхното съхранение и превозване за установяване появата на карантинни и икономически опасни вредители, както и борбата с тях;
б) да контролира партидите растения и растителни продукти, предназначени за износ, както и превозните средства, използвани за международния транспорт на такива стоки, за недопускане проникването на карантинни вредители на територията на другата страна;
в) да извършва третирания, когато това е необходимо, на растенията и растителните продукти, предназначени за износ, на техните опаковки и на транспортните средства;
г) да издава сертификат (по-нататък наричан "фитосанитарен сертификат") за произхода на партидите от растения и растителни продукти, тяхното фитосанитарно състояние и допълнителна информация или декларации, когато е необходимо; фитосанитарните сертификати имат срок на валидност 30 дни от датата на издаването им.
3. Контролът и издаването на фитосанитарния сертификат се извършват само от съответните фитосанитарни органи.
4. Фитосанитарният сертификат трябва да бъде оригинал с текстове, написани на английски или френски език. Каквато и да било поправка в текста - изтриване, задраскване или неясно изписан текст, го прави невалиден.
5. В случай на реекспорт на растения и растителни продукти фитосанитарният сертификат за реекспорт трябва задължително да бъде придружаван от оригиналния фитосанитарен сертификат, издаден от страната производител.
Член 3
1. С цел предотвратяване проникването на карантинни и икономически опасни вредители по растенията и растителните продукти договарящите страни имат право:
а) да ограничат или предявят специфични изисквания, отнасящи се до вноса на растения и растителни продукти;
б) да забранят вноса на растения или растителни продукти при реална опасност от проникването на карантинни и икономически опасни вредители;
в) да извършват фитосанитарен контрол на всяка партида от растения и растителни продукти - включително и на предназначените за дипломатическия корпусна граничните контролно-пропускателни пунктове, независимо от това, че са придружени от фитосанитарен сертификат;
г) да изискват при необходимост определени партиди от растения и растителни продукти да бъдат обработени, унищожени или върнати на страната производител.
2. Във връзка с целите на предходната алинея договарящите страни се задължават:
а) да обменят информация за появата и развитието на представляващи интерес вредители, както и за растителнозащитните средства и тяхната ефективност;
б) да обменят информация за научно-техническите постижения в областта на карантината и растителната защита, както и специализирани списания, монографии и други значителни публикации;
в) да разменят списъците на карантинните вредители, чието присъствие е недопустимо в растенията и растителните продукти от внос, а също и да прилагат мерките, предвидени в чл. 3, т. 1, само когато това е наложително или от съображения за растителна защита;
г) да обменят информация за действащото законодателство и в двете страни по отношение на растителната защита;
д) да информират по дипломатически път другата страна - 30 дни преди влизането им в сила - за ограничения, забрани и изисквания, свързани с вноса на растения или растителни продукти, както и за промени, извършени в карантинния списък, с изключение на случаите, когато съществува опасност от действително проникване на карантинни и стопански вредители;
е) да посочват в случай на необходимост граничните пунктове, през които се разрешава влизането на определени партиди растения и растителни продукти.
Информацията по чл. 3, т. 2, букви "а" и "б" не може да бъде предавана на трети лица без съгласието на договарящата страна, която я е предоставила.
3. Транзитът на партиди растения и растителни продукти ще се допуска, при условие че са изпълнени фитосанитарните изисквания за транзита, действащи в страната, чиято територия прекосяват.
Член 4
В случай на внос и износ на по-големи количества растения и растителни продукти от територията на една от договарящите страни за другата по взаимно съгласие могат да бъдат организирани и проведени общи контролни проверки от страна на органите на двете страни. Страната, приемаща инспекторите по карантината, предоставя служебно помещение, оборудвано с необходимите съоръжения за провеждането на дейностите по контрола.
Член 5
В случай на взаимно съгласие ще се организират работни срещи на експерти по текущите задачи или проблеми, свързани с растителната карантина и защитата на растенията. Срещите ще се провеждат последователно в двете страни.
Член 6
Мероприятията по изпълнението на тази спогодба ще се съгласуват от страна на Република България от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа, съответно от Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия, а от страна на Република Аржентина - съответно от Секретариата за земеделие, животновъдство, риболов и прехрана - Национална служба за контрол на растителни и животински продукти.
Член 7
Противоречията, възникнали между договарящите страни по тълкуването или прилагането на тази спогодба, ще се разрешават чрез консултации и преговори между договарящите страни.
Член 8
Тази спогодба влиза в сила 30 дни от датата, на която договарящите страни взаимно се уведомяват, че са изпълнили вътрешноправната си процедура за влизането в сила на спогодбата.
Сключва се за срок 5 години и действието й се продължава автоматично за всеки следващ период от 5 години, ако нито една от договарящите страни не я денонсира писмено по дипломатически път три месеца преди изтичането на съответния срок.
В случай на денонсиране на тази спогодба това няма да се отрази върху съвместните действия, договорени по време на нейното действие.
Член 9
Тази спогодба може да претърпи изменения по взаимно съгласие между договарящите страни въз основа на писмена молба от заинтересуваната страна.
Подписана в гр. Буенос Айрес на 6 август 1998 г. в два екземпляра на български и испански език, като и двата текста са с еднаква сила.