СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА МОНГОЛИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И МЕДИЦИНСКАТА НАУКА
СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА МОНГОЛИЯ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И МЕДИЦИНСКАТА НАУКА
Обн. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2001г.
Правителството на Република България и правителството на Монголия (наричани "договарящи страни"),
ръководени от желанието да разширяват сътрудничеството между двете страни в областта на здравеопазването и медицинската наука,
се споразумяха:
Член 1
Договарящите страни развиват и насърчават сътрудничеството в областта на здравеопазването и медицинската наука на основата на реципрочност и взаимен интерес и в съответствие с действащото законодателство във всяка от страните.
Член 2
Договарящите страни си сътрудничат в следните приоритетни области:
а) реформа в областта на здравеопазването - мениджмънт, реализация, законодателство;
б) медицинско обслужване на населението;
в) санитарен контрол на храните, стоките и факторите на околната среда, влияещи върху здравето на населението;
г) епидемиологичен контрол на инфекциозните и паразитните болести, вкл. зоонозите;
д) медицинска информация;
е) лекарствена политика;
ж) медицинска наука;
з) нетрадиционна медицина;
и) санаторно-курортно лечение.
Сътрудничеството в посочените области не изключва други области от взаимен интерес.
Член 3
Договарящите страни използват следните форми на сътрудничество:
а) обмен на информация в областта на здравеопазването;
б) обмен на специалисти;
в) директни контакти между медицински университети, национални центрове, болници и здравни организации, както и съвместни разработки по проблеми и теми от взаимен интерес;
г) участие на специалисти в научни медицински прояви, организирани в другата страна;
д) други взаимно съгласувани форми на сътрудничество в областта на здравеопазването;
е) изпращане и приемане на болни за лечение и диагностика.
Член 4
Договарящите страни се информират за научните медицински мероприятия с международно участие в своите страни. За тази цел те си изпращат ежегодно информация за медицинските конгреси и симпозиуми с международно участие, организирани от медицинските дружества през следващата година.
Член 5
(1) При внезапно възникнали заболявания, застрашаващи живота, вкл. инфекциозни заболявания, травми и отравяния, всяка от договарящите страни осигурява на гражданите на другата договаряща страна, краткосрочно пребиваващи на нейната територия, необходимата медицинска помощ. Разходите, свързани с предоставянето на медицинска помощ на болния, заплаща организацията, която е извършила медицинската застраховка.
(2) Граждани на едната страна, продължително пребиваващи в другата страна, трябва да бъдат здравно осигурени.
(3) В случаи, когато гражданите не са застраховани или здравно осигурени, всички разходи се заплащат от самите тях.
(4) Всяка от договарящите страни по молба на другата страна осигурява платено лечение на пациенти след предварително обсъждане на възможността за приемане на пациента, включително и след съобщаване на ориентировъчните разходи за лечение. Към молбата за приемане на лечение се прилага необходимата документация за състоянието на болния на руски или английски език. Всяка страна изпраща своите пациенти само след получаване на съгласие от приемащата страна, която определя датата на приемане.
(5) Договарящите страни осигуряват на реципрочна основа безплатна медицинска помощ на всички служители от дипломатическите представителства на страните и на членовете на техните семейства.
Член 6
За изучаване на определени проблеми договарящите страни разменят лекари, стоматолози, фармацевти, научни работници, преподаватели и други медицински специалисти. Броят на тези специалисти се уточнява в плановете за сътрудничество.
Член 7
Договарящите страни определят за компетентни органи за координация на дейностите, свързани с реализацията на това споразумение, Министерството на здравеопазването на Република България и Министерството на здравето и социалната защита на Монголия.
Член 8
За изпълнение на това споразумение министерствата на здравеопазването на двете страни подписват планове за сътрудничество, всеки с тригодишна продължителност, които конкретизират областите на сътрудничество и определят финансовите условия за изпълнение на съответните дейности.
Член 9
Договарящите страни координират своята дейност в рамките на Световната здравна организация и други международни организации, осъществяващи сътрудничество в областта на здравеопазването.
Член 10
Това споразумение се сключва за срок 5 години и влиза в сила в деня на получаване на втората от дипломатическите ноти, с които двете договарящи страни се уведомяват взаимно за изпълнение на изискванията на вътрешното законодателство на всяка една от тях за влизане на споразумението в сила. Действието на споразумението продължава автоматически за следващи периоди от 5 години, ако нито една от договарящите страни не извести писмено другата за желанието си да прекрати неговото действие 6 месеца преди изтичането на съответния период.
Член 11
С влизането в сила на това споразумение се прекратява в отношенията между двете договарящи страни действието на Спогодбата между Народна република България и Монголската народна република за сътрудничество в областта на здравеопазването, подписана в София на 11 юни 1969 г.
Съставено в София на 6 юни 2000 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български, монголски и руски език, като двата текста имат еднаква сила. В случай на възникване на различия в тълкуването за меродавен се счита текстът на руски език.
