Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 32 от 3.IV

РЕШЕНИЕ № 1906 ОТ 30 ЮЛИ 1999 Г. НА СЪВЕТА ЗА АСОЦИИРАНЕ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ-БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕ НА УСЛОВИЯТА ЗА УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМИТЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ, ТЕХНОЛОГИЧНО РАЗВИТИЕ И ДЕМОНСТРАЦИИ (1998-2002) И ПРОГРАМИТЕ ЗА ИЗСЛЕДВА

 

РЕШЕНИЕ № 1906 ОТ 30 ЮЛИ 1999 Г. НА СЪВЕТА ЗА АСОЦИИРАНЕ ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ-БЪЛГАРИЯ ОТНОСНО ПРИЕМАНЕ НА УСЛОВИЯТА ЗА УЧАСТИЕ НА БЪЛГАРИЯ В ПРОГРАМИТЕ НА ОБЩНОСТТА ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ, ТЕХНОЛОГИЧНО РАЗВИТИЕ И ДЕМОНСТРАЦИИ (1998-2002) И ПРОГРАМИТЕ ЗА ИЗСЛЕДВАНИЯ И ОБУЧЕНИЕ (1998 - 2002)

(Ратифицирано със закон, приет от 38-о Народно събрание на 19 юли 2000 г. - ДВ, бр. 63 от 2000 г. В сила от 1 август 2000 г.)

Обн. ДВ. бр.32 от 3 Април 2001г.

Съветът по асоцииране,

вземайки предвид Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република България, от друга страна (наричано по-нататък "Европейското споразумение"),

вземайки предвид Допълнителния протокол към Европейското споразумение относно участието на България в програмите на Общността и в частност чл. 1 и 2 от него,

(1) отчитайки, че съгласно чл. 1 от цитирания Допълнителен протокол, България може да участва в рамковите програми, специфичните програми, проекти или други дейности на Общността, в частност в областта на изследванията и технологичното развитие;

(2) отчитайки, че на срещата си в Люксембург на 12 и 13 декември 1997 г. Европейският съвет в своите заключения призова определени общностни програми (като например в областта на изследванията) да бъдат отворени за държавите кандидатки като средство за запознаването им с политиките и методите на работа на съюза, като от всяка държава кандидатка се очаква постоянно нарастващ собствен финансов принос (националните вноски на държавите кандидатки биха могли, при необходимост, да бъдат частично финансирани от Програмата ФАР);

(3) отчитайки, че в гореспоменатите заключения се посочва, че държавите кандидатки следва да могат да участват като наблюдатели по въпросите, които ги засягат, в работата на комитетите, подпомагащи Комисията при изпълнението на програмите, в които държавите кандидатки имат финансово участие;

(4) отчитайки, че с Решение 182/1999/ЕО Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз приеха Рамкова програма на Европейската общност за изследвания, технологично развитие и демонстрации (1998-2002)1 , по-нататък наричана "Пета рамкова програма";

(5) отчитайки, че с Решение 1999/64/Евратом Съветът на Европейския съюз прие Рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия за изследвания и обучение (1998-2002)2 , по-нататък наричана "Пета рамкова програма на Евратом";

(6) отчитайки, че съгласно член 2 от споменатия Допълнителен протокол, условията за участието на България в дейностите, отнасящи се до чл. 1, следва да бъдат определени от Съвета по асоцииране,


РЕШИ:

Член 1

България може да участва в специфичните програми на Пета рамкова програма и в специфичните програми на Пета рамкова програма на Евратом съгласно посочените в Анекси I, II и III условия, които представляват неразделна част от това решение.

Член 2

Настоящото решение се прилага в периода на действие на Петата рамкова програма и Петата рамкова програма на Евратом.

Член 3

Това решение влиза в сила на първия ден от втория месец след неговото приемане.

Изготвено в Брюксел,

За Съвета за асоцииране

АНЕКС I

АНЕКС I


Условия за участие на България в специфичните програми на Петата рамкова програма

и Петата рамкова програма на Евратом

1. Изследователските тела, установени в България, могат да участват във всички специфични програми на Пета рамкова програма и на Пета рамкова програма на Евратом. Българските учени или изследователски тела могат да участват в дейността на Съвместния изследователски център дотолкова, доколкото тези дейности са упоменати в предходното изречение.

По смисъла на това решение "изследователски тела" означава университети, изследователски образувания, промишлени предприятия, включително малки и средни предприятия, и физически лица.

2. Предвиденото в § 1 участие може да включва следните форми:

- участие на изследователски тела, установени в България, в осъществяването на всички специфични програми, приети в изпълнение на Петата рамкова програма в съответствие с условията, установени в "Правилата за участие на предприятия, изследователски центрове и университети и за разпространение на изследователските резултати в рамките на изпълнението на Петата рамкова програма на Европейската общност (1998-2002)";

- участие на изследователски тела, установени в България, в осъществяването на всички специфични програми, приети в изпълнение на Петата рамкова програма на Евратом в съответствие с условията, установени в "Правилата за участие на предприятия, изследователски центрове и университети в рамките на изпълнението на Петата рамкова програма на Европейската общност за атомна енергия (1998-2002)";

- финансов принос на България в бюджетите на програмите, приети за изпълнение на Петата рамкова програма и на Петата рамкова пргорама на Евратом, на основата на съотношение на брутния вътрешен продукт на България към сумата от брутния вътрешен продукт на държавите членки на Европейския съюз и този на България.

3. Установените в България изследователски тела, които участват в общностни изследователски програми, по отношение на собствеността, ползването и разпространението на информация и обекти на интелектуална собственост, създадени в това участие, имат същите права и задължения, както изследователските тела, установени в Общността, при спазване на разпоредбите на Анекс II.

4. Компетентният подкомитет, създаден от Съвета по асоцииране в рамките на Европейското споразумение, извършва регулярно и най-малко веднъж годишно преглед и оценка на изпълнението на това решение.

5. Финансовият принос на България, дължим за участието й в изпълнението на специфичните програми, се определя пропорционално и като допълнение към сумата, определяна всяка година в общия бюджет на Европейските общности за посрещане на финансови ангажименти с цел изпълнение на финансовите задължения на комисията за работата, която ще бъде извършена в нужните форми за изпълнение, управление и експлоатация на тези програми.

Пропорцията при определяне на финансовия принос на България се изчислява чрез определяне на съотношението между брутния вътрешен продукт на България по пазарни цени и сумата на брутните вътрешни продукти по пазарни цени на държавите членки на Европейския съюз и България. Това съотношение се изчислява на основата на последните статистически данни за една и съща година от Статистическата служба на Европейските общности (Евростат), достъпни към момента на публикуване на предварителния проектобюджет на Европейските общности.

За да се улесни участието на България в специфичните програми, нейният принос ще се осъществява, както следва:



1999: принос, изчислен пропорционално в съот-
  ветствие с втори абзац, умножен по 0,4;
2000: принос, изчислен пропорционално в съот-
  ветствие с втори абзац, умножен по 0,6;
2001: принос, изчислен пропорционално в съот-
  ветствие с втори абзац, умножен по 0,8;
2002: принос, изчислен пропорционално в съот-
  ветствие с втори абзац.


Правилата относно финансовото участие на Европейската общност са установени в Анекс IV на Решение 182/1999/ЕО и тези относно финансово участие на ЕВРАТОМ - в Анекс III към Решение 1999/64/Евратом.

Правилата, определящи финансовото участие на България, са установени в Анекс III.

6. Без да се засяга действието на § 3, установените в България изследователски тела, които участват в Петата рамкова програма и Петата рамкова програма на Евратом, имат същите договорни права и задължения като телата, установени в Общността, като се вземат предвид взаимните интереси на Общността и България.

По отношение на българските изследователски тела условията за представяне и оценка на предложения и тези за възлагане и сключване на договори по програмите на Общността са същите, както тези за сключване на договори по тези програми с изследователски тела на Общността, като се вземат предвид взаимните интереси на Общността и България.

Българските експерти се вземат предвид заедно с експертите на Общността при подбора на оценители или експерти по програмите на Общността за изследвания, технологично развитие и демонстрации и като членове на консултативни групи и други консултативни органи, които подпомагат комисията при изпълнението на Петата рамкова програма и Петата рамкова програма на Евратом.

Българско изследователско тяло може да бъде координатор на проект при същите условия, които се прилагат и за установените в Общността тела. В съответствие с финансовия регламент на Общността договорите, сключени с български изследователски тела или от български изследователски тела, трябва да предвиждат извършването на контрол и одит от комисията и Сметната палата или по поръчение на тези две институции. Финансови проверки могат да се извършват с цел контролиране приходите и разходите на такива тела с оглед на договорните им задължения към Общността. В дух на сътрудничество и взаимен интерес компетентните български органи ще оказват всякаква възможна и разумна помощ, която е необходима или полезна, за извършването на такъв контрол и проверки.

7. Общността и България полагат всички усилия в рамките на съществуващите разпоредби да улесняват свободното движение и пребиваването в България и в Общността на изследователи, които участват в дейностите по това решение, както и да улесняват преминаването през границата на стоки, предназначени за използване в такива дейности.

Дейностите по това решение се освобождават от български косвени данъци, митни сборове, забрани и ограничения по вноса и износа по отношение на стоките и услугите, предназначени за използване в рамките на тези дейности.

8. Български представители участват като наблюдатели в програмните комитети на Петата рамкова програма и в Консултативния комитет на Петата рамкова пргорама на Евратом по въпросите, които ги засягат. Освен това при гласуване тези комитети заседават в отсъствието на български представители. България ще бъде уведомена. Участието, предвидено в този параграф, включително процедурите за получаване на информация и документация, има същата форма като приложимата за участниците от държавите членки.

9. Общността и България могат да прекратят дейностите по това решение по всяко време с дванадесетмесечно писмено предизвестие. Проектите и дейностите, които са в процес на осъществяване към момента на прекратяване, продължават до приключването им при условията, предвидени в това решение.

Ако Общността реши да преразгледа една или повече програми на Общността, дейностите по това решение могат да бъде прекратени по взаимно договорени условия. България ще бъде уведомена за точното съдържание на ревизираните програми в срок от една седмица от приемането им от Общността. В течение на месеца, следващ приемането на общностното решение, България и Общността се уведомяват взаимно за евентуалното си намерение да прекратят дейностите.

Когато Общността приеме нова многогодишна рамкова програма за изследвания, технологично развитие и демонстрации и/или за изследвания и обучение, Съветът за асоцииране може да определи условията за участието на България.

АНЕКС II

АНЕКС II


Принципи за продоставяне на права на интелектуална собственост

Правата на интелектуална собственост, възникнали или предоставени по силата на това решение, се разпределят съгласно разпоредбите на този анекс.

I. Приложимост

Този анекс се прилага към изследователска дейност, извършвана в изпълнение на това решение (по-нататък наричана "съвместно изследване"), освен ако Общността и България (по-нататък наричани "страните") не са се уговорили изрично за друго.

II. Собственост, предоставяне и упражняване на права

1. По смисъла на това решение "интелектуална собственост" (наричана по-нататък "ИС") има значението, установено в чл. 2 от Конвенцията за създаване на Световната организация за интелектуална собственост, подписана в Стокхолм на 14 юли 1967 г.

2. Този анекс урежда предоставянето на права, дялове и хонорари на страните и техните участници. Всяка страна и нейните участници са длъжни да осигурят, че другата страна и нейните участници могат да получат правата върху ИС, предоставени й в съответствие с този анекс. Този анекс не засяга предоставянето и разпределянето на права, дялове и хонорари между една страна и нейните граждани или участници, което се урежда от законите и практиката, приложими във всяка от страните.

3. Към договорните споразумения се прилагат и се предвиждат следните принципи:

а) адекватна защита на ИС. Страните, техните ведомства и/или участници, според случая, гарантират взаимното си уведомяване в разумен срок относно създаването на ИС в съответствие с това решение или споразумения за прилагането му и осигуряват своевременна защита на такава собственост;

б) отчитане на приноса на страните или техните участници при установяване на правата и дела на страните и техните участници;

в) ефективно използване на резултатите;

г) недискриминационно третиране на участници на другата страна в сравнение с третирането, предоставено на собствените участници;

д) защита на поверителната търговска информация.

4. Участниците разработват съвместно План за технологично управление (ПТУ) във връзка със собствеността и ползването, включително публикуването, на информация и елементи на ИС, създадени в процеса на съвместно изследване. В допълнението към този анекс е посочено примерно съдържание на ПТУ. ПТУ се утвърждава от компетентния орган или ведомство на страната, който участва във финансирането на изследването, преди сключването на специфичните договори за изследователско и развойно сътрудничество, към които се отнася планът.

При разработването на ПТУ се вземат предвид целите на съвместните изследвания, относителният дял на финансовия или друг принос на страните или участниците, предимствата и недостатъците на лицензирането за определена територия или сфери на приложение, изискванията на действащото законодателство, включително това на страните, отнасящо се до права на ИС, както и други фактори, сметнати за релевантни от участниците. Правата и задълженията по отношение на ИС, възникнали при дейност на гост-изследователи, също се уреждат в съвместните планове за технологично управление.

5. Информация или ИС, създадени в процеса на съвместно изследване и които не са уредени в плана за технологично управление, се разпределят след одобрение на страните при спазване на принципите, установени в ПТУ. При липса на съгласие такава информация или ИС стават съвместна съсобственост на всички участници в съвместното изследване, чийто резултат е информацията или ИС. Всеки участник, към когото се прилага настоящата разпоредба, има право да използва тази информация или ИС за своя търговска употреба без географски ограничения.

6. Всяка страна е длъжна да гарантира, че другата страна и нейните участници могат да получат правата на ИС, предоставени им в съответствие с тези принципи.

7. Като поддържа условията за конкуренция в областите, засегнати от това решение, всяка страна полага усилия да гарантира, че правата, придобити в съответствие с това решение и със споразуменията, свързани с него, се упражняват по такъв начин, че да се насърчава по-специално (i): разпространението и използването на информацията, която е създадена, оповестена или направена достъпна по друг начин в съответствие с това решение; и (ii): възприемането и прилагането на международните стандарти.

8. Прекратяването на сътрудничеството не засяга правата и задълженията по този анекс.

III. Международни конвенции

ИС, принадлежаща на страните или на техните участници, се урежда съгласно релевантните международни конвенции, приложими в страните, включително и споразумението TRIPs (Споразумение за свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуална собственост, прието в рамките на Световната търговска организация), както и с Бернската конвенция (Парижкото споразумение от 1971) и Парижката конвенция (Стокхолмското споразумение от 1967).

IV. Научна литература

Без да се засяга действието на раздел V и ако в ПТУ не е уговорено друго, резултатите от съвместното изследване се публикуват съвместно от страните или участниците в това изследване. В изпълнение на това общо правило се прилагат и следните процедури:

(1) При публикуване от една от страните или от нейни публични органи на научно-технически списания, статии, доклади, книги, включително видеоматериали и програмни продукти, създадени в резултат на съвместно изследване, проведено в изпълнение на това решение, другата страна има право на неизключителна, неотменима и безвъзмездна лицензия за целия свят за превод, възпроизвеждане, приспособяване, предаване и публично разпространение на тези произведения.

(2) Страните са длъжни да гарантират, че писмените произведения с научен характер, създадени в резултат на съвместно изследване по това решение и публикувани от независими издатели, ще бъдат разпространявани възможно най-широко.

(3) Върху всички екземпляри от обекта на авторско право, които ще бъдат публично разпространени и изготвени по тази разпоредба, се посочват имената на автора или авторите на труда, освен ако авторът изрично откаже да бъде посочен. Върху екземплярите се поставя и ясно видимо съобщение за сътрудничеството и подкрепата на страните.

V. Неразкрита информация

А. Документална неразкрита информация

1. Всяка страна, нейните ведомства или участници според случая определят във възможно най-кратък срок и за предпочитане в плана за технологично управление информацията, която желаят да остане неразкрита, като между другото се вземат предвид и следните критерии:

а) поверителност на информацията в смисъл, че тя като цяло или в точно определена конфигурация, или като сбор от компоненти, не е всеизвестна или не е лесно достъпна чрез законни средства сред експертите в тази област;

б) действителна или потенциална търговска стойност на информацията поради нейната поверителност;

в) предходна защита на информацията в смисъл, че тя е била подложена на мерки, разумни при конкретните обстоятелства, от лице, което е имало законното право да запази нейната поверителност.

Страните, техните ведомства и участници според случая могат в някои случаи да се споразумеят, че ако не е уговорено друго, цялата или част от информацията, обменена или създадена в хода на съвместното изследване, не може да бъде оповестявана.

2. Всяка страна е длъжна да гарантира, че тя и нейните участници ясно обозначават неразкритата информация, например чрез подходящо маркиране или знак за ограничен достъп. Това важи и за всяко пълно или частично възпроизвеждане на посочената информация.

Страна или участник, които получават неразкрита информация, са длъжни да зачитат особеното й естество. Тези ограничения отпадат автоматично, когато собственикът на информацията я оповести в публичното пространство.

3. Неразкритата информация, която е съобщена по това решение, може да бъде разпространена от получаващата страна или нейна организация сред лица, които се намират във или са наети в получаващата страна или в организация, упълномощени за специфичните цели на извършваното съвместно изследване при условие, че така разпространената неразкрита информация е предмет на споразумение за поверителност и поверителният й характер се познава лесно, в съответствие с посочените по-горе правила.

4. С предварително писмено съгласие на страната, която предоставя неразкрита информация, получаващата страна може да разпространява тази информация по-широко, отколкото предвижда § 3. Страните си сътрудничат при разработването на процедури за изискване и получаване на предварително писмено споразумение за по-широко разпространение и всяка страна дава такова съгласие в степен, позволена от нейната вътрешна политика, правила и законови актове.

Б. Недокументална неразкрита информация

Недокументална неразкрита информация или друга поверителна информация, предоставена по време на семинари и други срещи, организирани според това решение, или информацията, получена чрез привличане на персонал, използване на оборудване или съвместни проекти, се третира от страните или техните участници съгласно принципите, определени за документалната информация в това решение - при условие обаче, че получателят на неразкрита, поверителна или привилегирована информация е бил писмено уведомен за поверителния характер на предадената информация при нейното предаване.

В. Контрол

Всяка страна полага усилия да гарантира, че неразкрита информация, получена от нея в съответствие с това решение, ще бъде контролирана според настоящите разпоредби. Ако една от страните установи, че не е или с основание се очаква да не бъде в състояние да спази разпоредбите на горните раздели А и Б относно неразпространението на информация, тя незабавно уведомява другата страна. След това страните провеждат консултации, за да определят подходящите насоки за действие.

ДОПЪЛНЕНИЕ

Индикативни характеристики на План за технологично управление (ПТУ)

ПТУ е специфично споразумение, сключено между участниците за извършване на съвместно изследване, което определя съответните права и задължения на участниците.

По отношение на ИС, наред с други елементи ПТУ урежда собствеността, защитата, правата на ползвателя за целите на изследователската и развойната дейност, използването и разпространението, включително разпоредби за съвместно публикуване, правата и задълженията на гост-изследователите и процедурите за уреждане на споровете. ПТУ може да урежда и предварителната и допълнителната информация, лицензирането и доставянето.

АНЕКС III

АНЕКС III


Правила за финансовия принос на България, предвидени в параграф 5 на Анекс I


1. Във възможно най-кратък срок и най-късно на 1 септември всяка финансова година Комисията на Европейските общности предоставя на България посочената по-долу информация заедно със съответния придружителен материал, като уведомява за това подкомитета по § 4 на Анекс I:

- одобрените средства за посрещане на финансови ангажименти по раздела за разходите от предварителния проектобюджет на Европейския съюз във връзка с Петата рамкова програма и Петата рамкова програма на Евратом;

- очаквания размер на вноските, съответстващ на участието на България в Петата рамкова програма и Петата рамкова програма на Евратом, определен на основата на предварителния проектобюджет.

Освен това с цел да бъдат улеснени вътрешните бюджетни процедури службите на комисията предоставят съответните индикативни параметри най-късно до 30 май всяка година.

След окончателното приемане на общия бюджет комисията съобщава на България сумите от раздела за разходите, които съответстват на участието на България, посочени в буква "а".

2. Най-късно до 1 януари и 15 юни всяка финансова година комисията изпраща на България покана за изплащане на вноските, съответстващи на нейното участие по това решение. Тези покани за вноски съответно предвиждат заплащането на:

- шест дванадесети от финансовия принос на България най-късно до 20 февруари;

- и шест дванадесети от нейния принос най-късно до 15 юли.

При това, шестте дванадесети, дължими най-късно до 20 февруари, се изчисляват на основата на сумата, посочена в раздела за приходите в предварителния проектобюджет: окончателният размер на така платената сума се уравнява при плащането на шестте дванадесети не по-късно от 15 юли.

През първата година от изпълнението на това решение комисията изпраща първа покана за изплащане на вноската в срок до 30 дни от влизането му в сила. Ако поканата бъде изпратена след 15 юни, в нея се предвижда заплащане в 30-дневен срок на дванадесет дванадесети от приноса на България, изчислен на основата на сумата от раздела за приходите по бюджета.

Вноските на България се изчисляват и заплащат в евро.

България изплаща своя принос по това решение съгласно графика, посочен в този параграф. Всяко забавено плащане води до заплащането на лихви в евро в размер на едномесечния междубанков лихвен процент (IBOR), посочен от Международната асоциация на дилърите по суап-сделки (International Swap Dealers Association) на страницата ISDA на Ройтерс. Тази лихва се увеличава с 1,5% за всеки месец забавяне. Увеличената лихва се прилага през целия период на забавянето. Лихвата става изискуема само ако плащането бъде забавено с повече от тридесет дни след датата за плащане по графика, определен в настоящия параграф.

Пътните разноски на българските представители и експерти за участие в работата на групите и органите съгласно § 6 от Анекс I и в комитетите съгласно § 8, както и на тези, които участват в Петата рамкова програма и Петата рамкова програма на Евратом, се възстановяват от комисията на основата на същата база и в съответствие с действащите разпоредби за представители и експерти на държавите членки на Европейския съюз.

3. Финансовият принос на България в Петата рамкова програма и Петата рамкова програма на Евратом в съответствие с Анекс I, § 5, обикновено остава непроменен за текущата финансова година.

При изчисляването на приходите и разходите към датата на счетоводното приключване на всяка финансова година (n) комисията взема предвид настъпилите промени и уравнява сметките във връзка с участието на България чрез превод, обезсилване, пренос, оттегляне на средства или чрез изменения и допълнения на бюджета през финансовата година. Уравняването се извършва при второто плащане за годината n+1. Впоследствие уравняване се извършва всяка година до юли 2006 г.

Сумите, заплатени от България, се насочват в кредит на програмите на Общността като бюджетни постъпления, включени в съответните бюджетни пера в раздела за приходите в общия бюджет на Европейските общности.

Финансовият правилник, приложим към общия бюджет на Европейските общности, се прилага и към управлението на заделените средства.

4. Най-късно до 31 май на всяка финансова година (n+1) отчетът за средствата, заделени за Петата рамкова програма и Петата рамкова програма на Евратом през предходната финансова година (n), се изготвя и изпраща на България за сведение в съответствие с формата на счетоводството на приходите и разходите на комисията.

Промени настройката на бисквитките