Държавен вестник, брой 46 от 15.V

Министерството на земеделието и горите на Република България и Министерството на земеделието на Република Куба, наричани по-нататък "договарящи страни", ръководени от желанието за задълбочаване на сътрудничеството в областта на ветеринарната медицина и обмяната на животни, продукти и субпродукти от животински произход, както и консумативи от животновъдството, решиха да сключат това споразумение и се договориха за следното:

Член 1

Договарящите страни си сътрудничат за предпазване на техните територии от епизоотично тежки болести при операциите по обмен на животни (включително риби и пчели), продукти и субпродукти от животински произход, консумативи от животновъдството и предмети, които могат да бъдат преносители на споменатите болести, като:

1. Договарящите страни се уведомяват взаимно за появата, развитието, контрола и окончателното ликвидиране на тяхна територия на болести, преди всичко на упоменатите в списък "А" на Международното бюро по епизоотии. В тази информация се посочват засегнатите райони, застрашените видове и общи данни за заразени животни, взетите мерки за ограничаване и ликвидиране на болестта, използваните диагностични методи и предполагаеми пътища за пренасянето й.

2. Договарящите страни си обменят информация относно появата на тяхна територия на заразни болести, упоменати в списък "Б" на Международното бюро по епизоотии, чрез месечни епизоотични бюлетини или друг вид информация, особено по отношение на икономически значимите заболявания.

3. Договарящите страни се информират взаимно за появата на зоонози или за наличието в животни или във внесени хранителни продукти от животински произход на вещества от химическо, биологично, физическо или механично естество, представляващи опасност за здравето на човека и на животните.

4. В случай на молба от страна на една от договарящите страни другата оказва помощ при диагностиката на заболявания и провеждането на адекватни профилактични мерки, за да се избегне появата в нейната територия на епизоотично тежки заболявания. Могат да разменят помежду си биологични вещества и реагенти, спазвайки установените изисквания на Международното бюро по епизоотии за този вид обмен и според сроковете, определени от страните.

Член 2

1. Под наименованието "животно" по смисъла на споразумението се разбира:

- еднокопитни (коне, магарета, мулета, понита и др.);

- чифтокопитни (домашни и диви): едър рогат добитък, свине, овце, кози и др.;

- животни и птици от зоопаркове и циркове;

- дивеч (зайци, лисици, норки и др.);

- домашни и диви птици;

- екзотични птици и животни;

- риби, раци, черупкови, костенурки, жаби и др.;

- пчели.

2. Под наименованието "продукти от животински произход" по смисъла на споразумението се разбира:

- животински суровини - всички части от животинското тяло, неговите субпродукти или преработени вещества от живото животно, както и яйца, мляко, други млечни продукти и мед, предназначени за консумация от хората;

- нехранителни продукти: части от животинското тяло, които не се използват за консумация от хората.

3. Под наименованието "материали за животинско възпроизводство" според смисъла на това споразумение се разбира:

- семенна течност, яйцеклетки, зиготи и ембриони.

4. Под термина "фураж" по смисъла на споразумението се разбира:

- храна с растителен произход (сено, слама, зърно и др.);

- храна от промишленото производство (комбинирани фуражи, месокостно брашно, рибно брашно и др.);

- хранителни добавки (хранителни дрожди, премикси, витаминни смеси и други биологично активни вещества).

Живите животни, материалите за животинско възпроизводство, продуктите от животински произход, фуражите и други вещества, непредвидени в това споразумение, се третират съгласно разпоредбите на ветеринарномедицинското законодателство на всяка от договарящите страни.

Член 3

Договарящите страни се уведомяват взаимно за условията и начините за прилагане на съществуващите в съответната страна инструкции и програми за профилактика и борба срещу заразните и паразитните болести по животните.

Договарящите страни разменят информация за ветеринарно-санитарните изисквания за внос, износ и транзит на животни, материали за животинско възпроизводство, продукти от животински произход, фуражи и др., а също така и за мерките, които се прилагат при възникване на незаразни болести, в това число и на заболявания, дължащи се на токсични продукти, радиоактивни вещества и др., които са в състояние да нанесат значителни икономически загуби на държавата.

Член 4

С цел да се развива сътрудничеството в областта на ветеринарната медицина компетентните органи на договарящите страни:

1. Разменят нормативни документи и други специализирани публикации, свързани с ветеринарномедицинската дейност.

2. Взаимно се информират за специализирани срещи от областта на ветеринарната медицина, на които ще участват специалисти от двете договарящи страни, при предварително съгласуване на условията за участие.

3. Осъществяват сътрудничеството в областта на ветеринарномедицинската наука, образование и практическа организация на ветеринарната служба чрез:

- обмяна на опит и знания;

- обмяна на специализирана литература и периодични издания във ветеринарната област;

- взаимни посещения на специалисти;

- насърчаване и създаване на взаимно благоприятни условия за търговски обмен на ветеринарни лекарствени средства, противопаразитни, имунобиологични и диагностични средства, произвеждани от двете страни, а така също и за изграждане на съвместни производствени или търговски предприятия в тази област.

Член 5

Разходите по обмена на документация и специалисти, посочени в чл. 3 и 4 на това споразумение, са за сметка на договарящата страна, която ги изпраща.

Член 6

1. Договарящите страни възлагат на компетентните държавни ветеринарни органи в двете страни да разработят специфични ветеринарно-санитарни правила и изисквания по взаимно съгласие и в съответствие с Международния зоосанитарен кодекс на Международното бюро по епизоотии, които да се прилагат при осъществяването на внос, износ и транзит на животни, материали за животинско възпроизводство, продукти от животински произход, фуражи и др., които биха могли да бъдат преносители на заразни, паразитни и зоонозни заболявания.

2. Ръководителите на националните ветеринарномедицински служби на договарящите страни могат да влизат в преки връзки, за да обменят необходимата информация, посочена в чл. 3 и 4 на това споразумение, и да се срещат, ако е необходимо, за да се консултират по възникнали проблеми или за разработване на съвместни профилактични мерки.

Член 7

Договарящите страни установяват граничен ветеринарно-санитарен контрол при вноса, износа и транзита на животни, материали за животинско възпроизводство, продукти от животински произход, фуражи и предмети, чрез които могат да се пренасят заразни болести по животните и зооантропонози. Граничният ветеринарен контрол се извършва от държавни ветеринарни лекари в граничните ветеринарни пунктове, за които договарящите страни се уведомяват взаимно.

Член 8

Предназначените за износ стоки, които подлежат на ветеринарен контрол, трябва да бъдат придружавани от ветеринарни сертификати за износ, подписани от държавен ветеринарен лекар, отговарящи на ветеринарно-санитарните изисквания на страната вносител. Издават се на английски език.

Член 9

1. Вносът, износът и транзитът на живи животни, материали за животинско възпроизводство, продукти от животински произход и фуражи се извършват, след като бъде издадено писмено разрешение от държавните ветеринарни органи на договарящите страни при спазване на разработените от тях ветеринарно-санитарни правила и изисквания.

2. Когато на територията на една от договарящите страни се появят заразни болести, посочени в списък "А" на Международното бюро по епизоотии, другата договаряща страна има право да ограничи или да забрани незабавно вноса и транзита на животни, продукти и субпродукти от животински произход, биологичен материал, фуражи и други предмети, за което уведомява националната ветеринарна служба на страната износител, която е задължена, независимо от мерките, предприети от страната вносител, да прекрати незабавно операциите по износа и да уведоми за причините страната вносител.

Член 10

В случай че за пратка, предназначена за износ, с животни, продукти или субпродукти от животински произход и фуражи или превозно средство, използвано за тази операция, при инспекция от страна на националната ветеринарна служба се установи, че не отговаря на задължителните условия, установени във ветеринарния сертификат, който я придружава, тази пратка ще бъде задържана, докато се предприемат съответните мерки, които могат да бъдат: пренатоварване на стоката, конфискация или карантина, в зависимост от случая. Другата страна трябва да бъде уведомена за тази ситуация.

Член 11

Транзитът на животни, продукти от животински произход и стоки от една от договарящите страни през територията на другата страна се извършва само когато съществува предварителна договореност за това, според съгласуваните между страните изисквания и се представи копие от ветеринарния сертификат на езика на транзитиращата страна.

Член 12

При вноса на живи животни и продукти от тях освен изискванията на това споразумение всяка страна се задължава да спазва подписаните от нея други международни конвенции, както и изрично установените изисквания на санитарните закони на двете страни.

Член 13

1. Това споразумение се сключва за срок 5 години, като действието му се продължава автоматично за всеки следващ период от 5 години, ако нито една от договарящите страни не уведоми писмено другата договаряща страна за желанието си да го денонсира шест месеца преди датата на изтичане на предвидения срок за прекратяване на споразумението.

2. Спорните въпроси, възникнали от прилагане на споразумението, ще се решават от договарящите страни по взаимна договореност.

Член 14

Разпоредбите в това споразумение могат да бъдат изменяни и допълвани по взаимно съгласие на договарящите страни, изразено писмено. Тези изменения и допълнения влизат в сила съгласно разпоредбите на чл. 13 на това споразумение.

Член 15

Това споразумение не засяга правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от други международни договори, по които те са страна.

Член 16

Това споразумение подлежи на утвърждаване от правителствата на договарящите страни и влиза в сила 30 дни от датата на получаване на втората от нотите, с които двете договарящи страни взаимно се уведомяват за утвърждаване на споразумението, в съответствие с изискванията на техните законодателства.

Споразумението е подписано в Хавана на 3 август 2000 г. в два оригинални екземпляра на български и испански език, като двата текста имат еднаква сила.