СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА КАРАНТИНАТА И ЗАЩИТАТА НА РАСТЕНИЯТА МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО НА РЕПУБЛИКА КУБА
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА КАРАНТИНАТА И ЗАЩИТАТА НА РАСТЕНИЯТА МЕЖДУ МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО НА РЕПУБЛИКА КУБА
Обн. ДВ. бр.46 от 15 Май 2001г.
Министерството на земеделието и горите на Република България и Министерството на земеделието на Република Куба, наричани по-нататък "договарящи страни",
като отчитат значителния принос на международното и двустранно сътрудничество в борбата с болестите, неприятелите и плевелите по растенията и растителните продукти за предотвратяване на тяхното разпространение в света;
като заявяват своята готовност да координират усилията си в борбата с вредителите, за да защитят своите територии от тяхното проникване и разпространение;
ръководени от желанието да развиват по-интензивно двустранните научно-технически, икономически и търговски връзки в областта на карантината и защитата на растенията,
се споразумяха за следното:
Член 1
За целите на това споразумение:
1. "Растения" са: живи растения или живи части от тях, включително семена, като живи части от растения са: плодове в ботанически смисъл без консервираните чрез дълбоко замразяване, луковици, коренища, рязан цвят, клонки и листа; отрязани дървета и листа; тъканни култури.
2. "Растителни продукти" са: непреработени материали от растителен произход (включително семена) и тези обработени продукти, които по своя характер или обработка могат да създадат риск от проникване или разпространение на вредители.
3. "Карантинен вредител" е: вредител с потенциално икономическо значение за застрашената територия, където все още не съществува или ако съществува, не е широко разпространен и се намира под официален контрол.
4. "Вредител" е: представител на растителния или животинския свят, вирус, микоплазма, или друг патоген, вреден за растенията или растителните продукти.
5. "Фитосанитарен сертификат" е: официален международен документ, съобразен с модела, приложен към Международната конвенция за защита на растенията (Рим, 1951 г.), удостоверяващ отсъствието на карантинни вредители в пратката.
Член 2
Това споразумение обхваща целите на карантината и защитата на растенията на договарящите страни за предотвратяване разпространението на организми, поставени под карантина, или на други регламентирани опасни организми от територията на едната към територията на другата страна в резултат на международния и двустранен търговски обмен с растения и растителни продукти.
Член 3
Договарящите страни осигуряват компетентни действия и ефективни мероприятия за предотвратяване проникването и разпространението на болести, неприятели и плевели (по-нататък "вредители") по растенията, растителните продукти и техните производни, включени в националния списък за карантинни вредители на всяка от страните.
Член 4
1. Договарящите страни, за да предотвратят проникването на карантинни вредители по растенията и растителните продукти на своите територии, имат право:
а) да ограничат или предявят специални изисквания, отнасящи се до вноса на растения и растителни продукти;
б) да забранят вноса на растения или растителни продукти при реална опасност от проникването на определен вредител;
в) да извършват фитосанитарен контрол на всяка партида от растения или растителни продукти на граничните контролно-пропускателни пунктове, независимо от наличието на фитосанитарен сертификат;
г) да изискват при необходимост партиди от растения или растителни продукти да бъдат обработени, унищожени или върнати на страната износител според установеното от Споразумението за прилагане на санитарни и фитосанитарни мерки на СТО и Международната конвенция за защита на растенията.
2. Договарящите страни във връзка с чл. 3:
а) обменят списъците на вредителите, чието присъствие не се допуска при внасянето на растения и растителни продукти;
б) обменят чрез компетентните си органи информация за действащите в съответната договаряща страна нормативни актове;
в) предприемат мерки, посочени в § 1 на този член, само когато това е необходимо поради фитосанитарни причини;
г) уведомяват другата договаряща страна в писмена форма 30 дни преди въвеждането на ограничения, забрани и изисквания, отнасящи се до вноса на растения и растителни продукти;
д) определят контролните гранични пунктове, през които се допуска вноса на растения и растителни продукти.
3. Договарящите страни забраняват вноса на почви (с изключение на торф) и използването на слама, сено, плява, мъх, кора и др. за опаковъчни материали.
4. Транзитното преминаване на партиди от растения и растителни продукти се допуска, когато се спазват фитосанитарните изисквания на страната, през територията на която преминават.
Член 5
Всяка от договарящите страни организира и осигурява:
1. а) контрол на селскостопански култури и горски масиви през време на вегетацията, на растителните суровини и продукти по време на съхранението, както и транспортирането им за установяване на появата на карантинни вредители;
б) контрола на партидите от растения и растителни продукти, предназначени за износ, и на транспортните средства, използвани за международен трафик на такива стоки, за да не се допусне проникването на карантинни вредители на територията на другата договаряща страна;
в) третирането за борба с вредителите (ако е необходимо) на партидите от растения и растителните продукти и на транспортните средства;
г) издаването на фитосанитарни сертификати, съдържащи информация за произхода на партидите от растения и растителни продукти, тяхното фитосанитарно състояние и допълнителна информация или декларация, когато е необходимо.
2. Фитосанитарният контрол се извършва и фитосанитарният сертификат се издава само от оторизирана за тази дейност държавна организация.
3. Фитосанитарният сертитификат трябва да бъде оригинален и попълнен на английски или френски език и съобразен с модела, приложен към Международната конвенция за защита на растенията (Рим, 1951 г.), и не може да има никакви поправки и изтривания.
4. При реекспорт на растения и растителни продукти фитосанитарният сертификат за реекспорт се съпровожда от оригиналния фитосанитарен сертификат на страната производител или официално заверено копие от него.
Член 6
1. При внос и износ на големи количества суровини и продукти от растителен произход във/или от територията на една от договарящите страни по взаимно съгласие органите на двете страни могат да упражнят съвместен контрол. Фитосанитарните инспектори се осигуряват с помещения за офиси и с оборудване за контрол от страната домакин.
2. Договарящите страни чрез преки контакти си предоставят взаимно информация за появата и развитието на вредители, както и за използваните средства за борба с вредителите и тяхната ефективност.
3. Договарящите страни взаимно се информират за научно-техническите постижения в областта на растителната защита и граничния фитосанитарен контрол, както и за професионални списания, монографии и важни публикации.
Член 7
Договарящите страни се споразумяват да организират работни срещи на експерти и научни работници по текущи въпроси, отнасящи се до растителната карантина и растителната защита. Срещите да се провеждат алтернативно в Република България и Република Куба.
Член 8
Компетентните органи на двете договарящи страни - за Република България - Националната служба за растителна защита, карантина и агрохимия, и за Република Куба - Националната дирекция фитосанитарен контрол, могат да установят преки връзки за разрешаването на проблеми, възникнали от въвеждането на това споразумение.
В случай на неизпълнение на разпоредбите на споразумението от някоя от страните по него спорните въпроси се решават по дипломатически път.
Член 9
1. Това споразумение влиза в сила 30 дни след получаване на втората от нотите, с които двете договарящи страни взаимно се уведомяват по дипломатически път, че са изпълнили вътрешноправната си процедура за влизането в сила на споразумението.
2. Това споразумение се сключва за срок 5 години. Споразумението ще бъде автоматично подновено за всички следващи периоди от 5 години, освен ако една от договарящите страни не уведоми писмено другата от договарящите страни за желанието си да прекрати действието му шест месеца преди датата на изтичането на съответния период.
3. Подписано в Хавана на 3 август 2000 г. в два оригинални екземпляра на български и испански език, като и двата текста имат еднаква сила.