Държавен вестник, брой 58 от 29.VI

Правителството на Република България

и

правителството на Италианската република,

наричани по-нататък "договарящи страни",

като отчитат, че криминалните явления, свързани с организираната престъпност във всичките й аспекти, засягат значително и двете държави, като застрашават обществения ред и сигурност, както и благоденствието и физическата неприкосновеност на техните граждани,

като отчитат важността на сътрудничеството на международно равнище в борбата срещу организираната престъпност,

като се позовават на Резолюция № 45/123 на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 14 октомври 1990 г. относно международното сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност, както и на Единната конвенция по упойващите вещества от 30 март 1961 г., допълнена с Протокола от 25 март 1972 г., Конвенцията за психотропните вещества от 21 февруари 1971 г. и Конвенцията за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 20 декември 1988 г.,

като отчитат Споразумението за двустранно сътрудничество в борбата срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, подписано в София на 8 декември 1989 г.,

като вземат предвид своите конституционни, правни и административни системи,

като зачитат суверенитета на всяка от държавите,

се споразумяха за следното

Член 1

(1) Договарящите страни се задължават по силата на това споразумение да извършат всички необходими действия, за да повишат общите си усилия в борбата срещу организираната престъпност във всичките й прояви.

(2) С общо решение на договарящите страни се създава двустранна Комисия за сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност.

(3) Тази двустранна комисия се председателства съвместно от министрите на вътрешните работи на договарящите страни. Комисията се събира всеки път, когато договарящите страни сметнат за необходимо да дадат важен тласък на сътрудничеството или да преодолеят затруднения, изискващи споразумения на високо равнище.

(4) Съвместни срещи на високопоставени служители от заинтересуваните министерства се провеждат периодично, но поне веднъж годишно за оценка на съвместната дейност и набелязване на целите, които трябва да бъдат постигнати.

Член 2

(1) Договарящите страни съгласуват средствата за комуникация, необходими за осъществяването на бърз обмен на информация в борбата срещу организираната престъпност, така също посредством офицери за свръзка и телематични връзки.

(2) Наред с това между компетентните структури на двете министерства на вътрешните работи се уточняват контакти. Договарящите страни разменят тази информация в рамките на шестдесет дни от влизането в сила на това споразумение.

Член 3

В съответствие с действащите закони в държавите на договарящите страни и без да се накърняват задълженията, произтичащи от други двустранни или многостранни споразумения:

а) по молба на компетентните органи на едната от договарящите страни другата договаряща страна има право да започне разследване чрез компетентните органи в случай на действия, свързани с организираната престъпност, както и с цел предотвратяване на терористични актове;

б) замолената договаряща страна се задължава незабавно да обяви резултатите от започнатите процедури.

Член 4

Договарящите страни се задължават да подпомагат хармонизирането на своето национално законодателство, в това число като криминализират нови деяния като основен инструмент за съгласувани действия срещу организираната престъпност.

Член 5

Договарящите страни взаимно се консултират с оглед приемането на общи позиции и съгласувани действия във всички международни форуми, където се обсъждат или решават стратегии в борбата срещу организираната престъпност в различните й форми.

Член 6

В съответствие със своето национално законодателство договарящите страни си сътрудничат в борбата срещу организираната престъпност, включително чрез издирване на укриващи се от правосъдието лица, отговорни за извършването на престъпни деяния, както и чрез използването на средствата за експулсиране, без да се накърнява прилагането на правилата за екстрадиране.

Член 7

Договарящите страни осъществяват сътрудничеството в борбата срещу организираната престъпност в съответствие с националното-законодателство на договарящите страни в областите, посочени по-долу:

а) системен, подробен и незабавен обмен на информация по молба или инициатива на една от договарящите страни, свързан с различните видове организирана престъпност и борбата срещу нея;

б) съвместно и постоянно актуализиране на информацията относно заплахата, която представлява организираната престъпност, както и относно техниките и организационните структури за нейното противодействие, осъществявано така също посредством формализирането на експертния обмен и планирането, и в двете държави на съвместни опреснителни курсове по специални техники за разследване и оперативни техники;

в) обмен на оперативна информация от взаимен интерес, свързана с евентуални контакти между организации или групи на организираната престъпност в двете държави;

г) обмен на законодателни актове и нормативни документи, научни, професионални и дидактически материали относно борбата срещу организираната престъпност, както и информация за техническите средства, използвани при полицейските операции;

д) сътрудничество при анализа на причините, структурите, произхода и тенденциите на организираната престъпност, както и на различните й форми на проява, особено по отношение на престъпността, извършвана от структури на организираната престъпност;

е) постоянен и взаимен обмен на опит и технологии в сферата на сигурността на телематичните комуникационни системи;

ж) периодичен обмен на опит и технологични познания относно сигурността на въздушния, морския и железопътния транспорт с цел така също подобряване на стандартите за сигурност, възприети от летища, пристанища и железопътни гари, като постоянно се съобразяват със заплахата от тероризъм;

з) обмен на оперативна информация за незаконните дейности на организираната престъпност, които и двете договарящи страни са заинтересувани да преследват, като фалшифицирането на банкноти и ценности, кражбата на произведения на изкуството и антики, трафика на крадени коли, екологичните престъпления, в това число трафика на токсични и радиоактивни вещества, компютърната престъпност, както и други видове особено опасни престъпления, като терористични актове, незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества, трафик на оръжие, взривни вещества и стратегически материали, трафик на хора, сексуална експлоатация на жени и деца, нелегални мрежи за имиграция и пране на пари, активи или други незаконни облаги, като при това обменят актуална информация, която да позволи - в случаите, представляващи общ интерес-тяхното залавяне и конфискация.

Член 8

(1) По отношение на незаконния трафик на упойващи вещества за целите на това споразумение "упойващи вещества" са веществата, посочени и описани в Единната конвенция по упойващите вещества от 30 март 1961 г., допълнена с Протокола от 25 март 1972 г.; "психотропни вещества" са веществата, посочени и описани в Конвенцията за психотропните вещества от 21 февруари 1971 г.; "незаконен трафик" са нарушенията, посочени в § 1 и 2 на чл. 3 от Конвенцията на Обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 20 декември 1988 г.

(2) В съответствие с националното законодателство на договарящите страни сътрудничеството включва така също прекурсори и основни химикали, както и:

а) използването на нови технически средства, в това число методи и използването на кучета, обучени за борба с наркотиците;

б) обмен на информация за новите видове упойващи и психотропни вещества, методите на производство, местата на производство, средствата и каналите, използвани от трафикантите, техники за укриване, ценови промени и техники за анализ на посочените вещества;

в) методи на граничен контрол и процедури, свързани с упойващите вещества.

(3) Договарящите страни се задължават да използват в съответствие със съответните национални законодателства "контролирани доставки", дефинирани в чл. 1, буква К, от Конвенцията на Организацията на Обединените нации за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 20 декември 1988 г., а също и насърчават сближаването на националните правни разпоредби с международните норми в сила в тази област.

Член 9

Всички молби за информация, предвидени в това споразумение, включват кратко изложение на породилите ги обстоятелства.

Член 10

(1) Данните от личен характер, необходими за изпълнението на това споразумение, предоставени от договарящите страни, се обработват и защитават в съответствие с националното законодателство за защита на данните.

(2) Споменатите данни от личен характер се обработват единствено от компетентните власти за изпълнението на това споразумение. Личните данни могат да бъдат препредавани на други лица единствено при наличието на предварително писмено разрешение от договарящата страна, която ги е предоставила.

Член 11

(1) Всяка от договарящите страни може да отхвърля молбите за сътрудничество или помощ, предвидени в това споразумение, ако такива молби застрашават суверенитета или сигурността на нейната държава или други държавни интереси от първостепенно значение или са в противоречие с националното законодателство.

(2) В този случай замолената договаряща страна се ангажира незабавно да уведоми молещата договаряща страна за отказа за помощ, като уточни причините за отказа.

Член 12

Това споразумение не накърнява правата и задълженията, произтичащи от други международни, многостранни или двустранни споразумения, в които участват договарящите страни.

Член 13

Спорове по тълкуването, прилагането или изпълнението на това споразумение ще бъдат решавани по дипломатически път.

Член 14

(1) Това споразумение влиза в сила от датата на получаването на втората от нотите, с които договарящите страни се уведомяват взаимно за изпълнение на вътрешните изисквания на съответното законодателство за влизането в сила на споразумението.

(2) Това споразумение се сключва за неопределен срок.

(3) Всяка от договарящите страни може да денонсира споразумението по всяко време и то прекратява действието си шест месеца след получаването на уведомяването от другата договаряща страна.

В уверение на което, долуподписаните представители, официално упълномощени от съответните правителства, подписаха това споразумение.

Подписано в Рим на 12 април 1999 г. в два оригинални екземпляра, всеки от които на български и италиански език, като и двата текста имат еднаква сила.