Държавен вестник, брой 94 от 2.XI

Сметната палата се създаде със закон през 1995 г. в изпълнение на разпоредбата на чл. 91, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Като висш държавен орган за независим външен контрол на бюджета Сметната палата се отчита пред Народното събрание.

Отчетът за 1997 г. се внася в Народното събрание в изпълнение на чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата и чл. 2 от правилника за прилагането му. Той обхваща основните насоки и резултати от дейността на Сметната палата през годината.

Конкретните резултати от контролната дейност с препоръки за отстраняване на констатираните нарушения са отразени в доклади до министъра на финансите и ръководителите на проверените бюджетни организации и до ХХХVIII Народно събрание и неговите постоянни комисии.

I. Контролна дейност на Сметната палата

1. Приоритети на контролната дейност

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. се определи политика, насочена към постигане на финансова стабилизация в страната. В съответствие с принципите на валутния съвет се преустанови инфлационното кредитиране на бюджета, започна приспособяване на бюджетните разходи към приходите, ограничи се тежестта на лихвените плащания върху бюджета, овладя се нарастването на държавния дълг. Утвърждаването на тези тенденции изисква спазването на строга бюджетна дисциплина от разпоредителите с бюджетни кредити.

През 1997 г. Сметната палата организира своята дейност в съответствие с правомощията си, регламентирани в Конституцията на Република България, Закона за Сметната палата и правилника за прилагането му, и съобразно режима на финансиране на бюджетните системи при валутен съвет.

Във връзка с това с плана за контролната дейност бяха определени следните приоритети:

Първо. Засилен контрол на изпълнението на приходите по републиканския бюджет, бюджетите на общините, бюджета на фонд "Обществено осигуряване" и другите бюджети, приети от Народното събрание.

Второ. Контрол на разходите за социални дейности, предвидени по съответните бюджети.

Трето. Контрол и оценка на разходите на държавната администрация съобразно изискванията на реформата в административната сфера.

Четвърто. Контрол на постъпленията от приватизацията по съответните фондове, тяхното разпределение и разходване.

Пето. Контрол и анализ на управлението на държавния дълг и изменението във взаимоотношението между Българската народна банка и Министерството на финансите вследствие на извършената реструкция на дълга в условията на валутния съвет.

Шесто. Контрол по спазването на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки (ЗВДОбП).

Ускоряването на процеса на присъединяване на България към Европейския съюз е другият важен фактор, който оказа влияние върху контролната дейност на Сметната палата през 1997 г.

Започна работа по хармонизирането на методологията на контролната дейност на Сметната палата със стандартите за одит, използвани в Европейския съюз, и разработените от Европейската сметна палата указания за прилагането им. В съответствие с изискванията на европейските институции Сметната палата включи в плана проверки за реализацията на програмите за спешна социална помощ на Република България от Европейския съюз.

Засилиха се текущите проверки като ефективна форма на контрол върху законосъобразността и целесъобразността на управленските решения, свързани с изпълнението на бюджетите и извънбюджетните сметки, и за реализиране на дадените от Сметната палата препоръки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения при проверките.

2. Извършени проверки от органите на Сметната палата

В изпълнение на плана за контролната дейност през 1997 г. на контролните органи на Сметната палата се възложиха със заповеди 456 проверки.

С решения на Сметната палата са приети 295 акта за констатации за приключили проверки. До края на годината приключиха още 147 проверки с връчени актове за констатации на ръководителите на бюджетните организации. След изтичане на срока по предвидената в закона процедура за обжалване до края на март 1998 г. тези актове също се приеха.

През 1997 г. бяха извършени 51 проверки на изпълнението на бюджетите, извънбюджетните сметки и фондове и управлението на предоставеното имущество на висши органи на държавната власт, министерства и ведомства от материалната и нематериалната сфера, отбраната и сигурността. По искане на председателите на ХХХVII и ХХХVIII Народно събрание се осъществиха две проверки на изпълнението на бюджета и извънбюджетните сметки на Народното събрание.

През годината бяха извършени проверки на организацията, контрола и изпълнението на приходите по републиканския бюджет в Главно управление на данъчната администрация и в 21 териториални управления, както и на изпълнението на приходите от мита, митнически такси, акцизи и други в Главно управление "Митници" и 6 митници в страната.

Извършени бяха проверки на БАН, 27 държавни висши училища, 4 университетски болници и други медицински и социални учреждения. Проверено бе изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване" и на Съвета за взаимно осигуряване на членовете на трудовопроизводителните кооперации (СВОЧ на ТПК).

Осъществи се контрол на 25 приватизационни сделки за размера, сроковете за плащане, реалните постъпления и разпределението им по фондове. Проверени бяха законосъобразността и целесъобразността на изпълнението на приходите и разходите на 11 фонда (централни и към отделни министерства и ведомства).

В системата на съдебната власт и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция се извършиха 31 проверки, които обхванаха Върховния административен съд, Върховния касационен съд, Главната прокуратура, Националната следствена служба, окръжни и районни съдилища и местата за лишаване от свобода.

В контролната дейност през 1997 г. основно внимание бе отделено на проверките за изпълнението на бюджетите на общините и управлението на предоставеното им имущество. Извършиха се проверки в 166 общини, 20 столични района и една областна администрация.

Проверени бяха бюджетните разходи на БНБ, дължимата вноска на БНБ към бюджета и разпределението на финансовия резултат към момента на въвеждането на валутния съвет. Осъществи се проверка на изменението във взаимоотношението между БНБ и Министерството на финансите, породено от реструктурирането на държавния дълг в променените условия, като се анализираха основните параметри на структурата на вътрешния държавен дълг и инструментите за финансиране на бюджетния дефицит.

Изготвен бе регистър на кредитните споразумения с външни кредитори, гарантирани от държавата, който стана основа на текущия контрол върху задълженията по външния държавен дълг. Проверени бяха три кредитни споразумения, като за констатирани нарушения по едно от тях (за внос на царевица от САЩ, сключено и ратифицирано през 1993 г.) бяха информирани Министерският съвет и Министерството на финансите.

През годината контролните органи на Сметната палата извършиха комплексни проверки на: предоставените средства от държавния бюджет за транспортни разходи по снабдяване на населението с основни хранителни стоки в планинските и малките селища до 500 жители; законосъобразното и целесъобразното предоставяне и разходване на средствата на Държавния фонд "Земеделие", включително в областните управления "Земеделие, гори и аграрна реформа".

По искане на Делегацията на Европейската комисия в България се извърши и комплексна проверка на реализацията на Програма В 7-5000 за разпределението, плащането и отчитането на предоставените средства за спешна социална помощ на Република България от Европейския съюз. С доклад бе информирана Европейската сметна палата, която даде висока оценка за проверката, извършена в съответствие с европейските стандарти.

Контролните органи на отделенията и областните поделения осъществиха съвместни проверки, обхващащи цели управленски системи: Министерството на отбраната, въоръжените сили и служби за национална сигурност; Министерството на вътрешните работи, национални служби, управления и регионални дирекции на вътрешните работи; Министерството на здравеопазването, районни центрове по здравеопазване, общински болници и хигиенно-епидемиологични инспекции; Министерството на околната среда и районни инспекции по опазване на околната среда; бившия Комитет по горите и районни дирекции по горите (изпълнението на извънбюджетната сметка на Фонд "Лесокултурни мероприятия и строеж на горски пътища"); общински центрове за социални грижи и районни инспекции по труда; бюра по труда в системата на Националната служба по заетостта и други.

Тези проверки позволиха да се анализират финансовото състояние и изпълнението на бюджетите на големи управленски системи и да се дадат препоръки за повишаване на ефективността на функционирането им.

В съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 1 от Закона за Сметната палата са изпратени доклади до министъра на финансите и първостепенните разпоредители с бюджетни кредити за резултатите от проверките с препоръки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения.

В изпълнение на предписанията на Сметната палата повечето от проверените бюджетни организации са привели вътрешната нормативна уредба в съответствие с промените в законите; актуализирали са тарифите на събираните такси и размера на наемите; преразгледали са сключени неизгодни договори и са взели мерки за възстановяване на изискуеми суми от длъжници; извършили са инвентаризации на имуществото; закрили са неефективно действащи или дублиращи се бюджетни звена. Възстановени са в съответните бюджети над 32 млрд. лв. неправомерно отклонени бюджетни средства.

След извършената проверка на Държавния фонд "Земеделие" последваха действия за събиране по административен път на задълженията на нередовните земеделски производители, прекратяване практиката на целеви субсидии и преминаване към отпускането на средства на кредитна основа.

Сметната палата предостави на Министерския съвет и на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол списък на закони, чиито административно-наказателни разпоредби се нуждаят от актуализиране. В началото на 1998 г. бяха направени изменения и допълнения на тези закони, като санкциите се увеличиха значително. Това има превантивно въздействие за спазване на законите и за подобряване на финансовата дисциплина.

С извършените проверки през 1997 г., като продължение на контролната дейност през 1996 г., бяха обхванати почти изцяло обектите на контрол, определени с чл. 2 от Закона за Сметната палата.

3. Основни слабости и нарушения, констатирани при проверките на Сметната палата

Проверката на касовото изпълнение на приходите по републиканския бюджет в системата на данъчната администрация показа, че прилаганата оперативна отчетност не гарантира достатъчно ефективен контрол при администрирането на приходите. Няма въведена система за счетоводно отразяване на задълженията на конкретните данъчни субекти към бюджета. Не се извършва счетоводно завеждане и отчитане на конфискуваните стоки. Сравнително нисък е процентът на данъчните субекти, обхванати от проверки и ревизии. Липсва съгласуваност между службите за предотвратяване и разкриване на данъчните нарушения и териториалните управления на данъчната администрация. Приходите от акциза върху хазартните игри са сравнително малки.

В системата на Главно управление "Митници" не се внасят своевременно в републиканския бюджет набираните приходи от мита и митнически такси по сметките на митниците. Отлагани са плащания към бюджета с необосновано продължаване на сроковете на митническите декларации. Стоките - предмет на митнически нарушения, не са остойностявани и осчетоводявани; не е регламентиран начинът на съхранението и реализацията им, в резултат на което бюджетът е лишен от значителни приходи. Не е изградена система за достатъчно ефективна координация и взаимодействие между данъчната и митническата администрация.

Проверките във висшите държавни органи констатираха, че не са възстановявани в приход на републиканския бюджет неусвоени бюджетни средства. Не са уреждани поети задължения в рамките на съответната година, в резултат на което бюджетът за следващата година е утежняван с допълнителни разходи. Допуснато е смесване на бюджетни с извънбюджетни средства и взаимно покриване на разходи. Извънбюджетни сметки не са утвърждавани от министъра на финансите. В договори за строителство и услуги не са включвани клаузи за неустойки и за отговорност на фирмите-изпълнители.

Проверките в системата на Министерството на външните работи установиха, че не са превеждани редовно по принадлежност събираните такси за консулско обслужване и за освобождаване от българско гражданство. Не са отразявани счетоводно измененията в стойността на придобити и продадени имоти в чужбина. При отдаването им под наем са договаряни неизгодни за страната условия.

В проверените министерства и ведомства от материалната сфера не са включвани всички приходоизточници в план-сметките на извънбюджетните фондове. Незаконосъобразно и нецелесъобразно са изразходвани средства по тези фондове. Не са утвърждавани поименните списъци на обектите и разчетите за финансиране на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи и за основни ремонти. Не е извършвана преоценка на паричните средства в чуждестранна валута съгласно нормативните изисквания.

В държавните висши училища незаконосъобразно са събирани такси за платено обучение и за административни услуги в по-голям размер от нормативно утвърдените. Изплащани са средства за работна заплата и допълнително материално стимулиране в увеличен размер в нарушение на трудовото законодателство. Не е спазван редът за отчитане на извънбюджетните средства, отпуснати по международни програми и проекти. Академичните съвети не са осигурили достатъчни средства за научна дейност. Осъществявано е обучение на студенти в страната и в чужбина чрез структури извън системата на държавните висши училища (ООД, сдружения, асоциации и др.). Обучаваните са заплащали незаконосъобразно по-ниски такси, като приходите от тях не са постъпвали в бюджетите на висшите училища или са внасяни в намален размер.

В системата на здравеопазването се установи незаконосъобразно разходване на средства от извънбюджетни фондове. Незначителни са приходите по извънбюджетни сметки на здравни заведения от сключени договори с частно практикуващи медицински специалисти. Незаконосъобразно са събирани суми от пациенти под формата на дарения; несвоевременно са заприходявани стоково-материални ценности и хуманитарна помощ; неправилна е организацията по изплащането на безплатна предпазна храна на правоимащите.

В системата на Министерството на отбраната, въоръжените сили и Министерството на вътрешните работи незаконосъобразно са разходвани бюджетни средства. Допускано е смесване на бюджетни и извънбюджетни средства. Използвани са извънбюджетни сметки без нормативно основание. Провеждана е неефективна политика в областта на натрупването, съхраняването и използването на държавния резерв и военновременните запаси.

Проверките на приватизационни сделки установиха, че не е упражняван ефективен следприватизационен контрол по изпълнението на договорените задължения за инвестиции и разкриване на нови работни места. Недостатъчни са координацията и взаимодействието между органите, сключили приватизационни сделки, данъчната администрация и районните управления "Социално осигуряване".

В съдебната власт и Министерството на правосъдието и правната евроинтеграция бе констатирано незадоволително състояние на счетоводната отчетност. Не е завършено въвеждането на двустранно счетоводно записване в системата на съдебната власт. Продължава несвоевременното отчисляване и внасяне на средствата по фондовете "Съдебни сгради" и "Затворни сгради"; не се спазва съотношението за разпределение на средствата между тях.

При съставянето и изпълнението на бюджетите на общините са допускани неточно определяне, несвоевременно актуализиране и събиране на местните такси и наемите от общинско имущество и общинска земя. Констатирано бе неиздължаване на суми по договори за приватизация. Незаконосъобразно са прехвърляни средства от бюджетни към извънбюджетни сметки; не са спазвани определените със закона за държавния бюджет за съответната година приоритети и неефективно са усвоявани целевите субсидии. Взаимодействието с данъчната администрация при планирането и събирането на собствени приходи не е достатъчно резултатно.

4. Реализация на отговорностите при установени нарушения от органите на Сметната палата

През отчетния период усилията се насочиха към повишаването на ефективността на извършените проверки чрез използването на института на реализация на отговорностите при установени нарушения от контролните органи на Сметната палата.

Издадени са 4 разпореждания по чл. 26 от Закона за Сметната палата за спиране на действия, които са създали опасност за незаконосъобразно разходване на бюджетни средства или за увреждане на държавно имущество. Две от разпорежданията са отменени след предприемане на необходимите мерки.

В съответствие с правомощията, регламентирани в чл. 31 от Закона за Сметната палата, при констатирани данни за вреди и престъпления актовете за констатации са изпращани на органите на държавния финансов контрол или на прокуратурата.

От приетите актове за констатации на органите на прокуратурата са изпратени 40 акта. По 7 от тях са образувани предварителни производства за престъпления по служба, безстопанственост, длъжностни и документни престъпления. Прокуратурата е отказала да образува предварителни производства по 4 акта, а по останалите актове предварителните проверки продължават.

На органите на държавния финансов контрол за установени данни за вреди са изпратени 23 акта за констатации. По 9 акта е потърсена имуществена или административно-наказателна отговорност от виновните длъжностни лица, а по останалите актове проверките продължават. За реализиране на отговорностите чрез органите за вътрешния финансов контрол два акта са изпратени на управителя на Националния осигурителен институт и 4 акта на министъра на външните работи.

При проверките по спазването на ЗВДОбП са констатирани нарушения в 5 бюджетни организации. За тях са изпратени доклади до министъра на финансите по чл. 27, ал. 1 от Закона за Сметната палата за издаване на наказателни постановления.

5. Заверки на отчетите за касовото изпълнение на бюджетите и на извънбюджетните сметки и фондове

През 1997 г. за пръв път се извършиха заверки на тримесечните и годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и на извънбюджетните сметки и фондове на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, възложени с чл. 29 от Закона за Сметната палата. Тази дейност се осъществи при добра координация с Министерството на финансите.

Сметната палата отдели специално внимание на заверките на отчетите, тъй като с тях се осигурява информация за бюджетните организации, която се използва при последващи проверки; осъществява се периодичен контрол на изпълнението на бюджетите и на извънбюджетните сметки и фондове; анализира се ритмичността на получаване на субсидията спрямо предвидените тримесечни разпределения и на извършените разходи; бързо се реагира при констатиране на нарушения, включително чрез уведомяване на Министерството на финансите за предприемане на предвидените в Закона за устройството на държавния бюджет административни мерки; следи се за спазването на Закона за счетоводството.

При извършените през 1997 г. заверки на отчетите бяха констатирани редица пропуски: несъставяне на консолидирани отчети за всички функции и дейности; невключване в отчетите на получените дарения, помощи и средства по международни програми; непопълнени или погрешно попълнени раздели на отчетите; грешки при оформянето на отчетите; представянето им със закъснение спрямо сроковете, регламентирани в съвместните указания на Министерството на финансите и Сметната палата; недостатъчен контрол, упражняван от страна на банките.

Част от отчетите на разпоредителите с бюджетни кредити бяха заверени след неколкократно връщане за отстраняване на пропуските, а някои от тях не бяха заверени (тримесечни отчети на Националния осигурителен институт, на който Министерството на финансите е приложило санкцията по чл. 38 от Закона за устройството на държавния бюджет, като е спряло трансфера). Такава санкция е приложена също и по отношение на Министерството на промишлеността и на Министерството на отбраната поради незаверяване в срок съответно на годишния и тримесечния отчет.

Констатираните слабости и пропуски при заверките на отчетите бяха обобщени и предоставени на Министерството на финансите за усъвършенстване на даваните от него указания.

През 1997 г. започна и подготовката за заверката на годишните счетоводни отчети на бюджетните организации.

6. Основни изводи от контролната дейност на Сметната палата през 1997 г.

На базата на резултатите от контролната дейност на Сметната палата през 1997 г. могат да се направят следните основни изводи:

Първо. Счетоводната отчетност в бюджетната сфера не е на необходимото равнище. Няма разработени счетоводни стандарти за тази сфера, които да регламентират отчетността, особено във второстепенните и от по-ниска степен разпоредители с бюджетни кредити. Липсват също така стандарти за одит на годишните счетоводни отчети на бюджетните организации. Целесъобразно е да се изградят структури по методологията на счетоводната отчетност в бюджетната сфера както на централно, така и на регионално равнище.

Второ. Продължават да се използват извънбюджетни сметки с отменено нормативно основание, както и да се откриват нови извънбюджетни сметки. По тях се събират значителни средства, част от които имат характер на преотстъпени бюджетни приходи. Тази практика следва да се преустанови, като такива сметки се откриват при доказана потребност и само на законово основание.

Трето. Съществуват неефективни и дублиращи се бюджетни звена. Реформата в държавната администрация налага да се прецени необходимостта от тях, като се оптимизират бюджетните структури. Така ще се освободят значителни бюджетни средства, необходими за социалните дейности и за увеличаване на инвестициите, чийто дял е сравнително нисък.

Четвърто. Наложително е да се ускори приключването на реформата в данъчната и митническата система, както и изграждането на единна информационна система за координация и взаимодействие между данъчната и митническата администрация и другите органи. Това ще позволи контролната система да разполага с по-точна информация за администрирането на бюджетните приходи, ще подобри събираемостта им, а оттук ще се осигурят и повече средства за задоволяване на потребностите на бюджетните системи.

Пето. Необходимо е да се изгради система за вътрешноведомствен контрол със засилени превантивни функции. В повечето бюджетни организации няма създадени такива структури. Осъществяваният от тях предварителен и текущ контрол ще предпазва разпоредителите с бюджетни кредити от незаконосъобразни и нецелесъобразни решения.

Шесто. Забавя се приемането на Правилника за прилагане на Закона за устройството на държавния бюджет и Наредбата за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините, извънбюджетните сметки и фондове. Бюджетният процес продължава да се управлява с указания, писма и други документи. Това е и една от причините за допускане на нарушения в бюджетната сфера.

Седмо. Налице е подобряване на бюджетната дисциплина. Събират се повече приходи по съответните бюджети, намалява броят и размерът на нарушенията при разходването на бюджетните средства, по-ефективно се управлява държавното и общинското имущество. Положително въздействие за това оказва и засилената контролна дейност на Сметната палата.

Режимът на валутен съвет изисква по-нататъшно подобряване на бюджетната дисциплина, повишаване на събираемостта на приходите и радикално преструктуриране на бюджетните разходи, за което са необходими съответни управленски решения.

II. Взаимоотношения на Сметната палата с Народното събрание и други държавни органи

През отчетната година Сметната палата поддържаше постоянни взаимоотношения с ХХХVIII Народно събрание.Тя насочи усилията си за предоставяне на информация от контролната си дейност на комисиите и експертни становища по обсъжданите законопроекти, свързани с бюджета.

В съответствие с чл. 8, ал. 2 от Закона за Сметната палата в Народното събрание и неговите постоянни комисии са внесени доклади за резултатите от тематично обобщените проверки, извършени през 1997 г. В тях се съдържат основните резултати от проверките, анализират се причините за допуснатите нарушения и се дават препоръки за отстраняването им. Направени са предложения за промени в нормативната уредба на съответните министерства и ведомства и за приемане на нови закони и подзаконови актове.

Доклади и актове за констатации от отделни проверки са предоставени на Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол, Комисията по икономическа политика, Комисията по здравеопазването, младежта и спорта, Комисията по труда и социалната политика, Комисията по образованието и науката, Комисията по земеделието, горите и аграрната реформа и други. По искане на Комисията по културата и медиите са изготвени и предоставени справки за изпълнението на приходите по бюджета и на извънбюджетните сметки на Министерството на културата.

С решения на Сметната палата доклади и актове за констатации за проверки, свързани с националната сигурност и държавния дълг, са предоставени на президента и министър-председателя на Република България.

Сметната палата изготви и представи в Народното събрание становища по законопроектите за държавния бюджет за 1997 г. и 1998 г. и по законопроекта за бюджета на фонд "Обществено осигуряване" за 1997 г., както и доклад по отчета за изпълнението на бюджетните разходи на БНБ за 1996 г. Представители на Сметната палата участваха при обсъждането на редица законопроекти в парламентарните комисии. На основата на резултатите от контролната дейност са направени конкретни предложения за промени в Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, в законопроектите за общинските бюджети, за местните данъци и такси и други. Редица от направените предложения са взети предвид при приемането на законите.

Утвърди се практиката Сметната палата да дава становища и съгласува подзаконови актове по изпълнението на държавния бюджет, разработвани от Министерството на финансите.

За по-ефективни действия срещу нарушенията в бюджетната сфера Сметната палата и Главната прокуратура на Република България разработиха и подписаха инструкция за условията и реда за организация на взаимодействието между двете институции. В процес на подготовка са такива документи и с други контролни и правозащитни институции.

Сметната палата изпълняваше задълженията си по чл. 8, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Сметната палата, като редовно информираше по подходящ начин обществеността за резултатите от приключени проверки. Огласяваха се основните изводи и препоръки от приети актове за констатации, на които в отделни случаи се реагираше отрицателно от проверени организации.

Публичността на контролната дейност на Сметната палата укрепва доверието на българските граждани към държавните институции.

III. Международна дейност на Сметната палата

През 1997 г. Сметната палата разви и задълбочи международните си контакти като интегрална част от цялостния процес на подготовката за присъединяването на България към Европейския съюз.

Тя осъществи активна подготовка за членство в Европейската и Международната организация на висшите контролни институции - ЕВРОСАЙ и ИНТОСАЙ. За приемането й за член на тези организации Сметната палата разчита на съдействие от Народното събрание.

Сметната палата участва в работната група към Европейската сметна палата по проблемите на двустранното и многостранното сътрудничество между сметните палати на страните от Централна и Източна Европа. На срещите в Люксембург и Букурещ са приети предложенията на българската Сметна палата за дългосрочно обучение на инспектори, което да се координира от Европейската сметна палата, за създаване на работни групи от експерти по хармонизиране на методиките за одит и разработване на принципни стандарти за контролната дейност, както и организиране на паралелни и съвместни проверки.

Сметната палата взе участие в работата на Подкомитет № 8 по митническото сътрудничество, статистиката, борбата с наркотрафика и прането на пари, създаден в рамките на Споразумението за асоцииране на България в Европейския съюз, и в срещата на Контактния комитет по счетоводни директиви в Европейската комисия. Тя бе представена и на Конференцията на Европейското сдружение за оценка в Стокхолм, на която се обсъдиха въпроси на оценъчния контрол за европейските програми и структурните фондове.

Посетена беше Сметната палата на Турция за обмяна на опит и установяване на взаимни контакти.

Осъществиха се консултации и полезни контакти с посланици на страните-членки на Европейския съюз, с Делегацията на Европейската комисия в България, с представители и консултантски фирми на Програмата ФАР, Програмата СИГМА, Британския "Ноу-хау фонд" и други.

Международната дейност на Сметната палата през 1997 г. даде възможност за развитие и задълбочаване на контактите с Европейската сметна палата и с националните сметни палати на страните от Централна и Източна Европа. Участието в съвместни мероприятия позволи обмяната на опит в контролната дейност и повишаване на квалификацията на инспекторите.

IV. Организационна дейност и ресурсно осигуряване на Сметната палата

1. Организационна дейност

Съгласно изискванията на Закона за Сметната палата и правилника за прилагането му въпросите в обсега на компетенциите на Сметната палата са обсъждани и решавани на заседания.

През 1997 г. Сметната палата е провела 62 редовни и извънредни заседания. По-голямата част от взетите решения се отнасят до контролната дейност, като са приети: плана за контролната дейност за 1997 г., актове за констатации за приключили проверки, инструкции, методически указания, становища по законопроекти и други нормативни документи. Решавани са въпроси, свързани с организационната структура, щата, обучението на персонала, както и материалното и финансовото осигуряване на дейността. Разглеждани са международната й дейност, медийната политика, изграждането на информационна система. Приета е концепция за информационно издание на палатата, като започна издаването на периодичен бюлетин.

През годината се доразви вътрешната нормативна база. Приети бяха нови нормативни документи за контролната и административната дейност, направени бяха изменения в съществуващи наредби, указания и други.

2. Кадрово осигуряване и квалификация на персонала

През 1997 г. продължи попълването на състава на Сметната палата за изпълнение на задачите, възложени й със Закона за Сметната палата и други закони.

Към края на годината персоналът достигна 408 души, от които 305 души са контролни органи (113 души в Сметната палата и 192 души в областните поделения и секторите към тях).

През годината са проведени 5 семинара за повишаване на квалификацията с участието на над 200 инспектори. Три от тях бяха организирани със съдействието на Делегацията на Европейската комисия в България, Европейската сметна палата и консултантските фирми, провеждащи одита по Програмата ФАР. Над 40 инспектори и служители участваха в курсове за използване на компютърна техника и наличните компютърни програми.

Проведе се работно съвещание на ръководството на Сметната палата и директорите на областните поделения, на което бяха обсъдени състоянието на контролната дейност и насоките за повишаване на ефективността й.

3. Материална база и финансово осигуряване

И през 1997 г. не бе изпълнена разпоредбата на § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за Сметната палата за осигуряване на подходящи сгради за Сметната палата и някои от областните й поделения.

Сметната палата продължава да ползва част от помещенията в сградата на ул. Екзарх Йосиф 37, които са недостатъчни за функционирането й. Ползването на сградата съвместно с различни недържавни структури създава непосредствена опасност за достъп до документацията от проверките и изтичане на информация, свързана със сигурността на страната. Затруднява се и изграждането на необходимите връзки за включването на Сметната палата в информационната система на държавната администрация.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 1997 г. на Сметната палата се утвърди бюджет в размер 2 866 112 хил. лв. На основание чл. 35, ал. 2 от Закона за устройството на държавния бюджет министърът на финансите увеличи бюджетния кредит на 2 989 550 хил. лв., който се преведе до края на годината.

През 1997 г. Сметната палата е разходвала 2 849 794 хил. лв. или 95,3 на сто от утвърдените средства. За основен ремонт са разходвани 73,5 на сто от определените средства, като са останали неизползвани 65 639 хил. лв.

Неусвояването на средствата по утвърдения бюджет се дължи главно на липсата на подходяща сграда на Сметната палата и късното предоставяне на помещения за областните поделения и секторите към тях, което забави извършването на предвидените ремонтни работи.

* * *

Дейността на Сметната палата през 1997 г. се осъществи в специфичните условия на подготвяне и въвеждане на валутен съвет, които определиха нейните главни приоритети и основни задачи. Със засилената си контролна дейност тя допринесе за подобряване на бюджетната дисциплина и управлението на публичните финанси. Това утвърди ролята на Сметната палата като висш държавен орган за контрол на изпълнението на бюджета и за постигане на финансова стабилизация в страната.

Отчетът за дейността през 1997 г. е приет на заседание на Сметната палата с протокол № 16 от 3.IV.1998 г.