Държавен вестник, брой 95 от 6.XI

Отчетът се внася в Народното събрание в изпълнение на чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата (ЗСП) и чл. 2 от правилника за прилагането на закона. В него са отразени основните резултати по отделните направления от дейността на Сметната палата през 1999 г.

I. Контролна дейност на Сметната палата

1. Извършени проверки от Сметната палата

Контролната дейност на Сметната палата през 1999 г. се осъществи съгласно правомощията, определени с чл. 91, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2 ЗСП. Тя се извърши на основата на приет от Сметната палата годишен план, в съответствие с изискванията на чл. 22, ал. 1 ЗСП.

Планът бе разработен на базата на приети от Сметната палата приоритети в контролната дейност през 1999 г. Те включваха: спазване на приоритетите при съставянето и изпълнението на отделните бюджети и закриването на извънбюджетните сметки и фондове, съгласно разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г.; възможности за увеличаване на приходите по съответните бюджети; преструктуриране на бюджетните системи в условията на намаляване на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и развитие на единната система за разплащане.

В плана за контролната дейност през 1999 г. бяха включени 246 проверки на отделенията и областните поделения. Той е изпълнен изцяло, като са извършени и две извънпланови проверки на основание чл. 22, ал. 2 ЗСП.

През отчетния период за пръв път се извърши проверка от Сметната палата, възложена с решение на Народното събрание, съгласно чл. 22, ал. 3 ЗСП.

През 1999 г. Сметната палата извърши проверка на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1998 г. Тя обхвана законосъобразното съставяне на отчета и достоверното отразяване на приходите и разходите по централния републикански бюджет, бюджета на съдебната власт и бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити, включени в държавния бюджет за 1998 г. За резултатите от проверката е изготвен доклад, който ще се представи в Народното събрание при приемането на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1998 г., съгласно изискванията на чл. 41, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет и чл. 30 ЗСП.

През отчетния период отделенията и областните поделения на Сметната палата извършиха проверки на бюджетите, бюджетните сметки, извънбюджетните сметки и фондове и управлението на имуществото на:

60 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити във висшите държавни органи (Народното събрание, администрацията на Президента и Конституционния съд) и в системата на централната администрация на изпълнителната власт (министерства, агенции и други централни ведомства);

104 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата на териториалната администрация на изпълнителната власт (общини, райони, областни администрации и други регионални структури);

17 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата на съдебната власт (Висшия съдебен съвет, прокуратури, съдилища, Специализираната следствена служба и окръжни следствени служби).

В изпълнение на решението на Народното събрание от 30.VII.1999 г. Сметната палата извърши тематична проверка в 84 общини по констатациите на Народното събрание за допуснати нарушения на бюджетната дисциплина при съставянето и изпълнението на бюджетите им. Докладът за резултатите от проверката беше представен на заседание на Народното събрание и предоставен на отделните парламентарни групи.

През 1999 г. се извършиха две тематични проверки в социалната сфера: на събираемостта на приходите по бюджета на фонд "Обществено осигуряване" в Националния осигурителен институт и 28-те районни управления "Социално осигуряване" и на финансирането на дейностите, свързани с рехабилитацията и социалната интеграция на инвалидите, както и на разходите за предоставените им технически помощни средства.

Извършена бе проверка на изпълнението на Националната програма за борба с туберкулозата, която обхвана Министерството на здравеопазването и 23 специализирани белодробни болници и диспансери в страната. Докладът за резултатите от проверката бе предоставен на Комисията по здравеопазването, младежта и спорта към Народното събрание. Проверени бяха също разходите за ремонти на училища и обслужващи звена в Министерството на образованието и науката и 15 общини в страната.

През отчетния период се осъществиха две проверки на средства, предоставени от Европейския съюз: реализацията на секторна програма за околната среда и на Програма ФАР - "Селско стопанство". Проверките обхванаха 24 обекта в системата на Министерството на земеделието и горите и Министерството на околната среда и водите.

През 1999 г. бе извършена проверка на отчета на бюджетните разходи на Българската народна банка (БНБ) за 1998 г. Изготвен бе доклад по отчета, който бе внесен в Народното събрание, съгласно изискванията на чл. 30 ЗСП.

Проверени бяха също: управлението и обслужването на външния дълг на Република България за 1998 г. и първото шестмесечие на 1999 г.; законосъобразността на възникването и обслужването на вътрешния правителствен и гарантиран от правителството дълг; законосъобразността на дължимата вноска на БНБ към държавния бюджет през 1998 г. и изпълнението на споразумението между Министерството на финансите и БНБ от 29.IV.1998 г. Доклади за резултатите от тези проверки са предоставени на Народното събрание, Министерския съвет и Министерството на финансите. Извършена бе и тематична проверка на дейността на Фонда за гарантиране на влоговете в банките във връзка с неговото създаване и институционално изграждане.

През 1999 г. се осъществи текущ контрол върху бюджетните разходи на БНБ, свързани с изпълнението на Закона за деноминация на лева. За резултатите от осъществения контрол за първото шестмесечие на 1999 г. бе изготвен доклад, който бе изпратен до Народното събрание, Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол към Народното събрание и управителя на БНБ.

През 1999 г. завърши изграждането към Сметната палата на Единен регистър на държавния дълг на Република България. Продължи текущият контрол по управлението и обслужването на външния дълг на страната.

През отчетния период Сметната палата изпълняваше правомощията си по чл. 31 ЗСП. При констатирани данни за вреди или за престъпления актовете за констатации са изпращани съответно на органите на държавния финансов контрол и на прокуратурата за търсене на имуществена или наказателна отговорност. Своевременно са уведомявани и органите на вътрешния ведомствен контрол за упражняване на техните правомощия.

През 1999 г. се разшири практиката за уведомяване на общински съвети и областни управители с решения на Сметната палата за допуснати нарушения на бюджетната дисциплина от кметове на общини или за незаконосъобразни решения на общински съвети. С такива решения са уведомени десет общински съвети и четири областни управители.

Засили се контролът по спазването на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки и на Закона за обществените поръчки. За констатирани нарушения при възлагането на поръчки с решения на Сметната палата са изпратени 47 доклада до министъра на финансите за предприемане на съответни законови действия.

През отчетния период се извършиха проверки и заверки на периодичните и годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове и на годишните счетоводни отчети за 1998 г. на 381 бюджетни предприятия. За резултатите от проверките и заверките на годишните счетоводни отчети бе изпратен доклад до Народното събрание и министъра на финансите.

През 1999 г. се засили координацията между отделенията и областните поделения. Увеличиха се съвместните комплексни и тематични проверки, извършвани по общи програми.

Подобри се подготовката и извършването на проверките. Голяма част от тях започнаха да се осъществяват на основата на статистически извадки и определено равнище на риск при оценка на резултатите от проверките. Усъвършенстваха се и методиките за извършване на конкретни проверки.

В актовете за констатации започнаха да се прилагат елементи от стандартите за одит на Международната организация на върховните одитни институции (ИНТОСАЙ) и разработените стандарти от Сметната палата. Засилиха се анализите и оценките в актовете, свързани с цялостния бюджетен процес в проверяваните обекти.

Сметната палата е информирала обществеността за резултатите от проверки с по-голяма значимост. По този начин е осъществявана и превантивност за подобряване на бюджетната дисциплина в страната.

2. Основни слабости и нарушения, констатирани при проверките

Резултатите от извършените проверки от Сметната палата дават възможност да се посочат основните слабости и нарушения в съответните системи, част от които се повтарят от предходните години.

Проверката на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1998 г. установи, че е извършено изключване или включване на отделни разходи по параграфи, при които няма пълно покритие с наименованието им (субсидии за нефинансови предприятия, структурна реформа, програми за оздравяване, капиталови разходи и прираст на държавните резерви, ликвидиране на последици от стихийни бедствия и крупни производствени аварии и лихви).

По централния републикански бюджет (ЦРБ) не са отчитани счетоводно извършени разходи за закупуване на акции от капитала на търговски дружества и за дялово участие в международни финансови институции, както и предстоящи вземания за ЦРБ.

Проверките на бюджетите и бюджетните сметки във висшите държавни органи и в системата на централната администрация на изпълнителната власт установиха: нереално планиране на приходите и разходите, което влияе върху размера на субсидията от републиканския бюджет; неправилно отчитане на отделни видове разходи, което води до изготвяне на нереални отчети за касовото изпълнение на съответните бюджети; неспазване на определените със закон приоритети; неправилно отчитане на трансфери между бюджетни и извънбюджетни сметки, което се отразява върху точността на отчетите; ползване на неусвоени средства по едни параграфи за покриване на преразходи по други параграфи без разрешение на министъра на финансите; изплащане със средства от текущия бюджет на разходи, поети през предходната бюджетна година; смесване на бюджетни и извънбюджетни средства; неоснователно увеличаване на разходите за изграждане на обекти чрез удължаване на сроковете за строителство и други.

При извършените проверки на бюджетите и бюджетните сметки в системата на териториалната администрация на изпълнителната власт се констатира: несъобразяване с прогнозата на данъчната администрация за собствените приходи по бюджетите на общините и нереално планиране на собствените приходи; недобро взаимодействие между общинската и данъчната администрация при събирането на приходите по бюджетите; извършване на разходи над размера на постъпилите приходи по общинските бюджети; неспазване на определените приоритети със Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г. при изпълнението на бюджетите; извършване на разходи над планирания годишен размер без решения на общинските съвети; използване на целеви субсидии за капиталови разходи от републиканския бюджет за текущи разходи и други.

При проверките на бюджетите и бюджетните сметки в системата на съдебната власт и Министерството на правосъдието се установи: неправилно определяне и несвоевременно внасяне на държавни такси; неупражнен контрол върху внасянето на депозитни суми и гаранции по наказателни и граждански дела в приход на фонд "Съдебни сгради" и фонд "Затворни сгради"; занижен контрол към контрагентите по сключени договори за доставки; несвоевременно закрити извънбюджетни сметки за почивно дело и социално-битово и културно обслужване; пропуски и несъответствия в годишните счетоводни отчети; съществени различия в отчетните данни за активите и бюджетните разходи, отразени в счетоводните регистри, в оборотните ведомости и в отчетите за касовото изпълнение на бюджетите.

Проверките на извънбюджетните сметки и фондове на бюджетните предприятия констатираха следното: не са утвърждавани план-сметки за извънбюджетните средства; превеждане на преходните остатъци по извънбюджетните сметки, подлежащи на закриване от 1.I.1999 г., по бюджетните сметки на второстепенните разпоредители вместо по бюджета на съответния първостепенен разпоредител с бюджетни кредити; несвоевременно закриване на извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание и други.

При проверките по управлението на имуществото на бюджетните предприятия се установи: незаконосъобразно отдаване под наем на публична държавна и общинска собственост; несвоевременно актуване и обявяване на списъците на имотите - публична собственост; отдаване на имущество под наем без провеждане на търгове и на ниски наемни цени; незаконосъобразно използване на целеви бюджетни средства за ремонти на имущество; несвоевременно счетоводно отразяване на новите стойности на обекти след приключване на строителство и ремонти по тях.

Проверката на събираемостта на приходите по бюджета на фонд "Обществено осигуряване" констатира: неизпълнение на собствените приходи; несвоевременно анализиране на задълженията към фонда; ниска събираемост на задълженията, които се събират принудително; неефективна координация и недобро взаимодействие между Националния осигурителен институт и данъчната администрация при събирането на присъдени суми по актове за начет.

Проверката по финансирането на дейностите по рехабилитация и социална интеграция установи: несвоевременна регламентация на тези дейности; извършване на продажби на технически помощни средства за инвалидите, без да е утвърден редът за използване на приходите от тях; пренасочване на субсидия от републиканския бюджет и невъзстановяване в края на годината на неусвоените бюджетни средства; неспазване на реда за предоставяне на субсидия на национално представените организации на инвалидите. Специфичната нормативна уредба и създадената организация не са осигурили реализирането на собствени приходи в съответствие с изискванията на Закона за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите, както и условия за тяхното събиране.

При проверката на бюджетните разходи на БНБ се констатира следното: няма система за оценка на приоритетите в дейността и инвестиционна програма на банката; планирането на бюджетните разходи не е надеждно обосновано; липсват източници за финансиране на разходите за придобиване на дълготрайни активи; допуснати са нарушения при счетоводното отразяване на стопански операции, свързани с увеличението на материалните запаси, придобиването на собственост срещу дълг, платените аванси по доставки и разходите за придобиване на дълготрайни активи; в счетоводните регистри на банката не е отразена специфичната дейност на печатницата, поради което не могат да се установят средствата, изразходвани и отчетени по бюджета на БНБ и свързани с дейности, неприсъщи на банката.

Конкретните слабости и нарушения при отделните проверки са отразени в докладите, които са изпратени до министъра на финансите и съответните първостепенни разпоредители с бюджетни кредити, съгласно изискванията на чл. 27, ал. 1 ЗСП. В докладите са направени препоръки за отстраняване на констатираните слабости и нарушения, както и за подобряване на управлението на бюджетните и другите публични средства.

Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити своевременно са предприемали действия за изпълнение на препоръките на Сметната палата и са я уведомявали за това в законоустановения срок.

3. Основни изводи от контролната дейност на Сметната палата

Първо. Продължават повтарящите се нарушения на бюджетната дисциплина в отделните бюджетни предприятия независимо от засиления контрол. Това налага да се прецени необходимостта от включване на административно-наказателни разпоредби в Закона за устройството на държавния бюджет и в Закона за общинските бюджети при нарушения на бюджетната дисциплина, както и в други закони, свързани с бюджетни или извънбюджетни средства.

Второ. Счетоводната отчетност в бюджетните предприятия все още не е на необходимото равнище. В отделни бюджетни системи (Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи) продължава да се прилага едностранно счетоводно записване от второстепенните и от по-ниска степен разпоредители, което затруднява изготвянето на годишните счетоводни отчети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити. Наложително е да се ускори разработването на специфични счетоводни стандарти за бюджетната сфера или да се възприемат международните счетоводни стандарти за публичния сектор.

Трето. Повечето бюджетни предприятия нямат създадени структури за вътрешен контрол по използването и отчитането на бюджетните и извънбюджетните средства и спазването на действащото законодателство. Това увеличава риска за нарушаване на бюджетната дисциплина.

Четвърто. Констатира се често нарушаване на процедурите при възлагане на поръчки. Част от нарушенията се дължат на слабости на Закона за обществените поръчки и късното приемане на Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 от Закона за обществените поръчки.

Пето. Политиката по разходване на бюджетни и извънбюджетни средства става все по-селективна и по-рационална. Наблюдава се подчертан стремеж за по-ефективно и целесъобразно използване на средствата от отделните разпоредители с бюджетни кредити.

II. Взаимоотношения на Сметната палата с Народното събрание и други държавни органи

През 1999 г. взаимоотношенията между Народното събрание и Сметната палата се разшириха и обогатиха с по-активно използване на резултатите от нейната контролна дейност. На основата на тях се осъществиха промени в отделни закони, насочени към подобряване на бюджетната дисциплина в страната.

Сметната палата изготви и представи в Народното събрание становища по законопроектите за държавния бюджет на Република България, бюджета на Държавното обществено осигуряване и бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2000 г.

В Народното събрание и неговите комисии са внесени 11 доклада за резултати от извършени проверки от Сметната палата.

Доклади за отделни проверки са предоставени с решения на Сметната палата на Президента на Република България, на министър-председателя, на отделни министри, както и на други органи.

През отчетната година Сметната палата подготви и предостави становища по редица законопроекти: за достъпа до обществена информация, за държавния финансов контрол, за държавния служител, Данъчно-процесуалния кодекс, за обществените поръчки и други. Предоставени са становища и по проекти на подзаконови актове, свързани с бюджета и финансовия контрол.

Представители на Сметната палата участваха в работна група заедно с представители на Министерството на финансите по проблемите на счетоводната отчетност в бюджетната сфера, в Националното съвещание по промените в пенсионното законодателство, организирано от Националния осигурителен институт, както и в работата на Инициатива "Коалиция 2000", свързана с корупцията. Проведоха се срещи с ръководството на Националния статистически институт по въпроси, свързани със заверката на годишните счетоводни отчети за 1998 г.

През отчетния период Сметната палата е дала отговори на конкретни въпроси, свързани с финансовия контрол, отправени до нея от министерства, ведомства, общини и други.

III. Евроинтеграция и международна дейност на Сметната палата

През 1999 г. се разшириха и подобриха взаимоотношенията с Европейската сметна палата, сметните палати на страните - членки на Европейския съюз, и на страните от Централна и Източна Европа, както и със структурите на Европейския съюз. Приоритетът в международната дейност беше създаването на условия за изпълнение на изискванията към външния контрол в контекста на започналите преговори за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Делегация на Сметната палата взе участие в срещата на президентите на върховните одитни институции на страните от Централна и Източна Европа, Кипър, Малта и Европейската сметна палата, състояла се през октомври 1999 г. в Прага.

През април 1999 г. българската Сметна палата беше домакин на третото заключително заседание на Работна група № 1 на върховните одитни институции на страните от Централна и Източна Европа. На заседанието се приеха препоръки за функционирането на върховните одитни институции в контекста на европейската интеграция, които бяха представени на срещата на президентите в Прага.

Представители на Сметната палата участваха в заседанието на Работна група № 2 на върховните одитни институции от страните от Централна и Източна Европа за активната им роля в рамките на приемането на достиженията на правото на Европейската общност в Талин, както и в работата на Работна група № 29 - Бюджетен процес и бюджетен контрол, по аналитичния преглед на законодателството в областта на бюджета, вътрешния и външния финансов контрол в Брюксел.

Продължи участието на представител на Сметната палата в работата на Подкомитет № 8 по присъединяването на Република България към Европейския съюз по проблемите на митниците, данъците, статистиката, финансовия контрол, борбата с наркотрафика и прането на пари.

Посетена бе Европейската сметна палата в Люксембург. На срещата с президента и членове на Европейската сметна палата бяха обсъдени проектът на нов закон за Сметната палата и възможностите за обучение на инспектори от българската Сметна палата в Европейската сметна палата.

Делегация на българската Сметна палата посети Сметната палата на Украйна, където бе подписано Споразумение за сътрудничество между двете сметни палати. Друга българска делегация проучи опита на украинската Сметна палата в изграждането на информационна система за нуждите на контролната дейност. Делегации на Сметната палата на Република България взеха участие в международен симпозиум за ролята на върховните одитни институции в бюджетния процес и държавното управление в Киев, както и в среща на работната група на ИНТОСАЙ по одит на приватизацията във Варшава.

Представител на Сметната палата посети Сметната палата на Великобритания. Установиха се контакти и с Института за публични финанси във Великобритания.

През 1999 г. се установиха преки контакти с представители на Делегацията на Европейската комисия в България и се провеждаха периодични срещи по въпросите, отнасящи се до външния одит в контекста на присъединяването на Република България към Европейския съюз.

През отчетния период на посещение в Сметната палата на Република България бяха президентите на сметните палати на Чешката република, Полша и Гърция. На посещение бе и представител на Сметната палата на Кралство Белгия.

През 1999 г. не се уреди членството на Сметната палата в ИНТОСАЙ и в европейската й структура ЕВРОСАЙ. Република България продължава да се представлява в тези международни организации от Главно управление "Държавен финансов контрол", което е орган на изпълнителната власт. Въпросът с представителството на Сметната палата в двете международни организации следва да се реши от правителството на Република България. Това ще позволи да започне процедурата по приемането на Сметната палата в тези организации.

IV. Институционално развитие и организационна дейност на Сметната палата

1. Институционално развитие на Сметната палата

В началото на 1999 г. се прие Стратегически план за развитието на Сметната палата до 2002 г., разработен с помощта на експерти от СИГМА.

Планът има за цел да подпомогне развитието на Сметната палата като външна одитна институция в съответствие с международните стандарти за външен одит и практиката на Европейската сметна палата и на сметните палати на страните - членки на Европейския съюз. Планът цели също да развие организационната политика и одитните процедури, да повиши компетенциите и квалификацията на персонала на Сметната палата.

В изпълнение на Стратегическия план се усъвършенства структурата на Сметната палата. Създадоха се две нови отделения - "Евроинтеграция и средства от Европейския съюз и други международни организации" и "Организация, развитие и анализ на контролната дейност", отговарящо за разработване на стандартите и наръчниците за одит; звена за международно сътрудничество и за обучение на персонала; Учебен център с бази в София и Ловеч и библиотека на Сметната палата. Приети бяха Правилник за организацията и дейността на Учебния център, план за обучение на персонала и нова структура на администрацията на Сметната палата. Прие се също програма за привеждане на методологията на контролната дейност на Сметната палата в съответствие със стандартите за одит на ИНТОСАЙ и указанията за тяхното прилагане в европейските страни. На тази основа започна разработването на национални стандарти за външен одит, Наръчник на одитора и административен наръчник на Сметната палата.

През 1999 г. започна разработването на нов закон за Сметната палата в съответствие с ангажиментите, залегнали в Стратегическия план.

2. Организационна дейност на Сметната палата

През 1999 г. са проведени 48 редовни и извънредни заседания.

Голяма част от въпросите, разглеждани на заседанията, са свързани с изпълнението на стратегическия план на Сметната палата. На заседания са обсъдени и приети стандарти за одит, разработени в съответствие със стандартите за одит на ИНТОСАЙ и европейските указания за тяхното прилагане, части на Наръчника на одитора, Стратегия за информационните технологии в Сметната палата и проект за изграждане на комуникационна мрежа на палатата.

Особено внимание на заседанията през годината се отдели на разработването на нов закон за Сметната палата, както и на доразвиването на вътрешната нормативна база. Приети бяха правилник за вътрешния трудов ред, промени във вътрешните правила за дейността на Сметната палата, процедури за уведомяване на министъра на финансите при установени нарушения на Закона за възлагане на държавни и общински поръчки и на Закона за обществените поръчки.

V. Ресурсно осигуряване на Сметната палата

1. Кадрово осигуряване и квалификация на персонала

През 1999 г. Сметната палата продължи да попълва своя състав на основата на конкурсната процедура, регламентирана с приетите от нея Правила за набиране, подбор и назначаване на служители в палатата.

В края на отчетния период персоналът достигна 422 души, от които 323 души (77 %) са контролни органи. Административните служители са 99 души (23 %), от които 73 души в Сметната палата и 26 души в областните поделения.

През 1999 г. се засили дейността по обучение и повишаване на квалификацията на персонала на Сметната палата. В изпълнение на Стратегическия план се проведоха 14 семинара със сътрудничество на експерти от СИГМА, в които участваха председателят и членовете на Сметната палата, инспектори от отделенията и областните поделения и служители от администрацията. Семинарите бяха свързани с управлението на проекти, разработването на стандарти и методи за одит, правни въпроси на външния одит, указанията за прилагане на стандартите за одит на ИНТОСАЙ в европейските страни, финансовия контрол в Европейския съюз, стратегиите за разработване на информационни технологии, заверката на годишните счетоводни отчети на бюджетните предприятия и други.

Инспектори от Сметната палата участваха в обучение, организирано от Института за публични финанси на Великобритания в Лондон по линия на програмата ТЕМПУС за България, както и в семинар в Брюксел за ролята на върховните одитни институции на страните от Централна и Източна Европа за приемане на достиженията на правото на Европейската общност.

По плана за обучение и повишаване на квалификацията на персонала на Сметната палата през годината се проведоха 30 семинара на отделенията, областните поделения и администрацията, в които участваха около 220 души по актуална тематика за тяхната дейност. Проведоха се също курсове по чужди езици на две нива на обучение - английски, френски и немски език, в които участваха членове на Сметната палата и 26 инспектори и служители от администрацията.

През отчетния период се проведоха и курсове за компютърно обучение, в които участваха 55 души.

2. Материална база и финансово осигуряване

През отчетния период бяха осигурени работни помещения на две областни поделения. Въпреки това Сметната палата продължава да не разполага с необходимия сграден фонд. Сградата на ул. Екзарх Йосиф 37 все още се ползва съвместно с други недържавни структури, което поражда редица организационни и финансови проблеми.

С чл. 4, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г. на Сметната палата се утвърди субсидия в размер 5 872 472 лв. Министерството на финансите лимитира субсидията на Сметната палата на 5 285 225 лв., представляващи 90 на сто от определената субсидия със Закона за държавния бюджет на Република България за 1999 г.

През 1999 г. са извършени и отчетени разходи за 4 995 484 лв., които представляват 94,5 на сто от лимитираната субсидия на Сметната палата.

Отчетът за касовото изпълнение на бюджета и годишният счетоводен отчет на Сметната палата за 1999 г. са заверени от контролни органи на палатата при спазване на указанията и критериите за заверка на отчетите на бюджетните организации. Отчетите са представени в съответните срокове в Министерството на финансите и в Националния статистически институт.

Отчетът е приет на заседание на Сметната палата с протокол № 32 от 26.VII.2000 г.