Държавен вестник, брой 95 от 6.XI

Отчетът се внася в Народното събрание в изпълнение на чл. 8, т. 3 от Закона за Сметната палата (ЗСП). В него са отразени основните резултати от дейността и институционалното развитие на Сметната палата през 2000 г.

1. Контролна дейност

Контролната дейност на Сметната палата през 2000 г. се осъществи в рамките на нейните правомощия, определени с чл. 91, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 2 и 29 ЗСП. Тя се извърши на основата на приета годишна програма за контролната дейност и в съответствие със Стратегическия план за развитието на Сметната палата (1999 - 2002 г.), в условията на подготовка на Република България за членство в Европейския съюз (ЕС) и реформа в бюджетната сфера на страната. Контролната дейност се изрази в проверки за законосъобразното и целесъобразното използване на бюджетни и други публични средства и управлението на имущество по чл. 2 ЗСП и в заверки на отчети на бюджетни организации по чл. 29 ЗСП.

Основните приоритети в контролната дейност на Сметната палата през 2000 г. бяха: дейности с голяма обществена и социална значимост; негативните тенденции при изпълнението на отделните бюджети през предходните години и възможностите за увеличаване на приходите по съответните бюджети; спазването на определените със Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 1999 г. и 2000 г. приоритети при разходването на бюджетни средства; преструктурирането на администрацията в бюджетните организации и намаляването на средствата за нейната издръжка; неразплатените разходи в общините и възможностите за тяхното намаляване; предоставените средства на Република България от ЕС и други международни организации; обслужването на вътрешния и външния държавен дълг; спазването на процедурите при възлагане на обществени поръчки.

1.1. Извършени проверки от Сметната палата

В изпълнение на програмата за контролната дейност през 2000 г. отделенията и областните поделения на Сметната палата извършиха проверки на бюджетните и извънбюджетните средства и управлението на имуществото на:

132 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата на централната администрация на изпълнителната власт (Министерския съвет, министерства, агенции и други централни ведомства), администрацията на Президента на Република България и Конституционния съд;

103 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата на териториалната администрация на изпълнителната власт (общини, райони и други териториални структури);

16 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системата на съдебната власт (Върховния касационен съд, Върховния административен съд, прокуратури и съдилища);

68 първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни кредити в системите на общественото и здравното осигуряване, държавни висши училища и БАН.

През отчетния период се осъществи проверка на отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1999 г. Проверката обхвана законосъобразността на съставянето на отчета, съответствието на структурата и съдържанието му със ЗДБРБ за 1999 г. и достоверността на отчетите за изпълнението на отделните бюджети, включени в държавния бюджет.

В съответствие с финансовите споразумения между правителството на Република България и ЕС за ползване на средства от предприсъединителните фондове на общността се извършиха проверки на изпълнението на два проекта със средства по Програма ФАР - "Транспорт" и "Професионално образование и обучение; реформа в образованието; наука и технологии".

През отчетната година бяха проверени и извънбюджетните сметки на два фонда с важно значение за страната и преговорите за членство в ЕС - Националния фонд за опазване на околната среда и Държавния фонд "Земеделие" (централното управление на фонда и регионалните дирекции в градовете Добрич, Силистра и Ямбол).

В Министерството на финансите, Българската народна банка (БНБ) и други субекти - кредитополучатели, се извърши мониторинг върху обслужването на външния правителствен, държавен и държавногарантиран дълг. Осъществи се и проверка на законосъобразността на възникването и обслужването на вътрешния правителствен дълг за 1999 г. В БНБ приключиха три проверки на законосъобразността на взаимоотношението на банката с държавния бюджет, отчета на бюджетните разходи на БНБ за 1999 г. и бюджетните разходи на банката, свързани с изпълнението на Закона за деноминацията на лева.

През отчетния период се осъществиха две тематични проверки в общините, извън годишната програма за контролната дейност. По решение на Сметната палата се извърши проверка на неразплатените разходи в 106 общини. В изпълнение на решение на Народното събрание се провери целевото разходване на допълнително предоставените средства от републиканския бюджет и спазването на бюджетната дисциплина в 130 общини. Доклади за резултатите от двете проверки бяха предоставени на 38-ото Народно събрание и на отделните парламентарни групи.

През 2000 г. Сметната палата на Република България се присъедини към инициативата на Сметната палата на Румъния, като подкоординатор на работната група на ЕВРОСАЙ за одит (проверка) на околната среда за Черноморския район, за провеждане на паралелни одити на изпълнението на Конвенцията за сътрудничество при опазването и устойчивото използване на река Дунав. В резултат на това към края на 2000 г. започна подготовката за осъществяване на първата за Сметната палата проверка на изпълнението по международна спогодба, сключена от правителството на Република България.

1.2. Основни резултати от извършените проверки от Сметната палата

При проверката на отчета за изпълнението на държавния бюджет за 1999 г. се констатира, че той е съставен при спазване на нормативните разпоредби. Отчетът съответства на структурата и съдържанието на закона за държавния бюджет за същата година. Достоверно са отчетени приходите, разходите, трансферите, бюджетните салда, субсидиите, предоставените заеми и вноските в централния републикански бюджет, които съответстват на заверените от Сметната палата годишни отчети за изпълнението на отделните бюджети, включени в държавния бюджет.

Резултатите от проверката са докладвани в 38-ото Народно събрание при приемането на отчетите за изпълнението на държавните бюджети на Република България за 1997 г., 1998 г. и 1999 г. съгласно изискванията на чл. 41, ал. 3 от Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ) и чл. 30 ЗСП.

При извършените проверки в системата на централната администрация на изпълнителната власт се установи: планиране на занижени собствени приходи и необхващане на всички нормативно регламентирани приходоизточници; преразход по отделни бюджетни параграфи; неспазване на процедурите за извършване на вътрешни компенсирани промени на бюджетните кредити; неутвърждаване от министъра на финансите на поименни списъци за капиталовите разходи; извършване на незаконосъобразни и нецелесъобразни разходи; невъведено отделно отчитане на стопанската дейност; съществуване на неефективни звена в административните структури; сключване на договори за възлагане на обществени поръчки в нарушение на законовите процедури; използване на извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание и постъпване по тях на средства, които е следвало да постъпят по съответните бюджети; неизяснена собственост и незаведени имоти в балансите; неефективни вътрешни контролни системи.

След извършените проверки в системата на изпълнителната власт и изпълнението на дадените препоръки от Сметната палата е постигнато: подобряване на бюджетните процедури при съставянето и приемането на отделните бюджети; спазване на нормативните разпоредби за разпределяне на бюджетните средства по дейности по пълна бюджетна класификация и утвърждаване в срок на бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити; закриване на извънбюджетни сметки с отпаднало нормативно основание; издаване на актове за собственост и завеждане на имуществото в балансите на съответните бюджетни организации; актуализиране на вътрешната нормативна база и определяне на отговорностите на основните управленски структури.

При проверките в общините се констатира: нарушаване на нормативни разпоредби при приемането на общински бюджети; приемане на бюджети с дефицит, без да са предвидени източници за неговото финансиране, което е предпоставка за увеличаване на неразплатените разходи; извършване на разходи над размера на постъпилите приходи по съответните бюджети; допускане на преразход по отделни бюджетни параграфи; извършване на предварителни плащания по договори; неспазване на определените със ЗДБРБ за 1999 и 2000 г. приоритети при разходването на бюджетни средства; използване на целеви субсидии за текущи разходи; отклоняване на собствени приходи за финансиране на капиталови разходи; несвоевременно събиране на вземания на общини; нарушаване на процедурите при възлагане на обществени поръчки и на Закона за държавния служител; в повечето общини не са изградени системи за вътрешен контрол и е подценена ролята на превантивния контрол за спазване на бюджетната дисциплина.

В резултат на изпълнението на препоръките на Сметната палата са предприети мерки за подобряване на бюджетната дисциплина и намаляване на неразплатените и неприоритетните разходи в отделните общини. Подобрена е координацията между общинските служби и данъчната администрация при съставянето и изпълнението на общинските бюджети. Предприети са действия за събиране на дължими суми и за реализиране на допълнителни приходи чрез актуализиране на тарифите и таксите за различни услуги и дейности. В редица общини е въведено аналитично отчитане на наемателите на общинско имущество и осчетоводяване на вземанията и задълженията, както и на дяловото участие в търговски дружества с общинско имущество.

Проверките в системата на съдебната власт и в Министерството на правосъдието констатираха: неспазване на изискването за преобразуване на извънбюджетните фондове "Съдебни сгради" и "Затворни сгради" към Министерството на правосъдието във второстепенни разпоредители с бюджетни кредити; неутвърждаване на бюджетни сметки в установения срок; неактуване на недвижимо имущество и неизвършване на годишни инвентаризации на активите и пасивите в част от органите на съдебната власт; неспазване на изискванията на счетоводното законодателство при отчитане на материалните запаси и на процедурите при възлагане на обществени поръчки.

Висшият съдебен съвет е предприел действия за изпълнение на изискванията на Закона за счетоводството, като във всички органи на съдебната власт е въведено двустранно счетоводно записване. Създадена е организация за редовно постъпване по бюджета на съдебната власт на събраните такси от съответните разпоредители с бюджетни кредити.

При проверката на изпълнението на бюджета на фонд "Обществено осигуряване", управлението на имуществото на фонда, бюджетните сметки на 28-те районни управления за социално осигуряване за 1999 г. и управлението и обслужването на заема от Световната банка от Националния осигурителен институт (НОИ) се констатира: неизползване на възможностите за увеличаване на приходите на фонда чрез по-добро управление на неговото имущество; извършване на нецелесъобразни разходи за основен ремонт и за придобиване на дълготрайни материални активи; забавяне на изграждането на информационната система на НОИ, което влияе върху ефективността на управлението и контрола за събиране на осигурителните вноски; нарушаване на процедурите при възлагане на обществени поръчки; неспазване на процедурата по организацията и управлението на заема от Световната банка във връзка с настъпили промени по него; сключване на договори за доставка на дълготрайни активи, без да са утвърдени от съответните органи за управление на заема.

В резултат на проверката на Сметната палата са предприети действия от НОИ за: промяна на нормативната база за пълно обхващане на осигурителите и осигурените лица; събиране на задълженията към фонд "Обществено осигуряване" от организации, финансирани от републиканския и общинските бюджети, включително и за принудително събиране на задълженията към фонда; повишаване на ефективността на вътрешния контрол и извършване на ежемесечни проверки на големите длъжници към фонда; ускоряване на изграждането на информационната система и създаване на единна база данни, която да позволява съпоставяне на данните от персоналния регистър с внесените осигурителни вноски.

Проверката на изпълнението на бюджета и управлението на имуществото на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и бюджетните сметки на 28-те районни здравноосигурителни каси (РЗОК) за 1999 г. и първото тримесечие на 2000 г. установи: извършване на текущи ремонти в значителни размери, а след това и на основни ремонти на сгради в редица РЗОК; пропуски и неточности при аналитичната и синтетичната счетоводна отчетност, както и при отчитането на разходи по параграфи на единната бюджетна класификация; забавяне на изграждането на интегрираната информационна система и на междинната информационна система за регистрация на осигурените лица; нерегламентиране в нормативните актове за НЗОК на критерии за разпределяне на разходите за административна издръжка, капиталови разходи и здравни услуги, както и правила за използване на резерва на касата; нарушаване на процедурите при възлагане на обществени поръчки.

При проверката се констатира, че е приключило институционалното изграждане на НЗОК и е преодоляно първоначалното изоставане при стартирането на здравната реформа. Повишена е събираемостта на здравноосигурителните вноски, с изключение на вноските от общините, в резултат на засилен контрол и подобрена координация между НЗОК и НОИ.

Докладът за резултатите от проверката в НЗОК е предоставен на 38-ото Народно събрание и отделните парламентарни групи.

При проверките на средствата по Програма ФАР по проектите "Транспорт" и "Професионално образование и обучение; реформа в образованието; наука и технологии" се констатира: основните цели на проектите са постигнати; степента на усвояване на средствата е висока, като значителна част от тях са използвани за инвестиции; звената за управление на проектите са ръководили и координирали проектите в съответствие с изискванията на финансовите меморандуми и децентрализираната система за изпълнение на Програма ФАР. Изпълнението на проектите е съдействало за хармонизиране на законодателството на Република България в областта на транспорта и образованието с това на ЕС и за създаване на предпоставки за въвеждане на европейските практики и стандарти.

При проверката на Държавния фонд "Земеделие" се установи следното: голяма част от предоставените краткосрочни кредити са в просрочие или несъбираеми; не са предприети действия за събиране на вземанията на фонда по реда на Закона за особените залози; не е упражняван ефективен контрол от фонда върху предоставения на банките за обслужване кредитен ресурс; вътрешният контрол не е на необходимото равнище и не съдейства за доброто функциониране на фонда.

В резултат на изпълнението на препоръките на Сметната палата е преодоляна практиката да се предоставят средства преди подписването на договорите и след изтичането на благоприятния агротехнически период. По този начин са създадени условия за своевременно кредитиране на земеделските производители и повишаване на ефективността от държавното подпомагане. Извършена е добра предварителна подготовка във връзка с акредитацията на фонда като функционална структура на САПАРД.

Проверката на Националния фонд за опазване на околната среда констатира: пропуски в планирането и администрирането на приходите на фонда; не са определени размерът, редът и начинът на събиране на част от таксите, които са основни приходоизточници по фонда; не са предприети действия по администрирането на такса "Природа" и на други публични държавни вземания; вътрешният контрол на Министерството на околната среда и водите не е обхванал цялостната дейност на фонда и не е съдействал за повишаване на събираемостта на приходите. Средствата по фонда са използвани по предназначение в съответствие с изискванията на Закона за опазване на околната среда.

При проверките в Министерството на финансите и в БНБ се използваха методики за анализ и оценка, съобразени със спецификата в дейността на обектите, въз основа на изискванията на международните стандарти за одит. При мониторинга на обслужването на външния правителствен, държавен и държавногарантиран дълг се анализираха състоянието, управлението, рисковете и тенденциите в неговото изменение. Извършена беше и оценка на рисковете по държавния дълг.

При проверката на законосъобразността на възникването и обслужването на вътрешния правителствен дълг за 1999 г. се анализира и оцени управлението на дълга. Осъщественият контрол оказа позитивно въздействие при използването на дълговите инструменти и схеми за управление на дълга, за прозрачност и устойчивост на дълговите операции. Формулирана бе необходимостта от: управление на всички части на дълга със закон; регламентиране на субекта и начина на контрол на управлението на дълга при различните видове възникващ риск по обслужването му; разработване на критерии, по които да се оценява управлението на дълга в съответствие с международната практика.

Проверката на взаимоотношението на БНБ с държавния бюджет не констатира нарушения при разпределението на превишението на приходите над разходите на банката за 1999 г. Банката е превела дължимата вноска в приход на държавния бюджет в срока по чл. 8, ал. 4 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ). В отчета за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 1999 г. вноската е отчетена по показателя "Приходи и доходи от собственост". В закона за държавния бюджет няма показател и не е предвиден приход от превишението на приходите над разходите на БНБ за 1999 г. Във връзка с изпълнението на параграф 10 от преходните и заключителните разпоредби на ЗБНБ и подписаните за това споразумения между Министерството на финансите и БНБ от 1998 и 1999 г. се даде препоръка на БНБ за вземане на управленско решение с цел минимизиране на риска за банката от инвестициите в краткосрочни ценни книжа на правителството на САЩ, за които тя следва да бъде възмездена от Министерството на финансите.

При проверката на отчета на бюджетните разходи на БНБ за 1999 г. се установи, че проектът на бюджет на банката за същата година е разработен по нова форма и с ново съдържание, към който са приложени разчети за очакваните приходи и разходи. Процесът на бюджетиране се основава на разработените вътрешни правила за изготвяне на проекта на бюджет по разходни центрове. Постигнато е балансирано равнище на разходите за издръжка на банката. Отчетените разходи по инвестиционната програма са около половината от утвърдения им размер по бюджета за 1999 г. поради отложени доставки за следващата бюджетна година. Предложени са варианти за отстраняване на съществуващото несъответствие, свързано със статута на печатницата на БНБ.

Проверката на бюджетните разходи на БНБ, свързани с изпълнението на Закона за деноминацията на лева, констатира, че в отчета на бюджета на банката за 1999 г. няма показател за разходите по деноминацията. Установи се, че общите разходи по деноминацията, разпределени по показатели и видове, не превишават утвърдените от 38-ото Народно събрание разходи по бюджета на БНБ за 1999 г.

Резултатите от проверките в БНБ и Министерството на финансите се обобщиха в два доклада, които бяха внесени в 38-ото Народно събрание на основание чл. 8, т. 2 и чл. 30 ЗСП.

Конкретните резултати от извършените проверки от Сметната палата през 2000 г. са отразени в доклади, които са изпратени на министъра на финансите и на ръководителите на проверените обекти, съгласно чл. 27, ал. 1 ЗСП. В тях са направени препоръки за подобряване на управлението на бюджетните и извънбюджетните средства и на имуществото на проверените обекти. Ръководителите на проверените обекти своевременно са предприемали мерки за изпълнението на предписанията и са уведомявали Сметната палата в срока по чл. 27, ал. 2 ЗСП. Това е показателно за превантивната роля на контрола, осъществяван от Сметната палата, за подобряване на управлението на средствата и имуществото на бюджетните организации.

В изпълнение на правомощията, регламентирани в чл. 31 ЗСП, за установени данни за вреди три акта за констатации са изпратени на органите на държавния вътрешен финансов контрол за търсене на имуществена отговорност. За установени данни за престъпления други три акта за констатации са изпратени на органите на прокуратурата.

За установени нарушения при изпълнението на общински бюджети и за неизпълнени препоръки от кметове на общини с решения на Сметната палата са уведомени 18 областни управители и 26 общински съвети за предприемане на съответни действия.

За констатирани нарушения на процедурите при възлагане на обществени поръчки с решения на Сметната палата са изпратени 29 доклада на министъра на финансите за предприемане на действия в съответствие със законовите му правомощия.

Доклади за резултатите от отделни проверки с решения на Сметната палата са предоставени на Президента на Република България, на министър-председателя, на отделни министри, както и на други органи.

Сметната палата изготви и представи в 38-ото Народно събрание становища по законопроектите за държавния бюджет, бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса, както и по проекта на бюджетните разходи на БНБ за 2001 г.

На органите на изпълнителната власт се предоставиха становища по проекти на закони за държавния вътрешен финансов контрол и държавния дълг, Наредбата за водене на регистъра за обществени поръчки, проекти на указания на Министерството на финансите, свързани с бюджета и отчетите, и други подзаконови актове.

Резултатите от проверки с по-голяма значимост за съответните бюджети са огласявани от Сметната палата по установения ред. По този начин се постига прозрачност и публичност на контролната дейност.

1.3. Заверки на отчетите на бюджетните организации

През 2000 г. Сметната палата продължи да изпълнява задълженията си по чл. 29 ЗСП за заверка на периодичните и годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове и на годишните счетоводни отчети на бюджетните организации.

През отчетния период бяха проверени и заверени 297 годишни отчета за 1999 г. и 891 периодични отчета за 2000 г. (към 31.III.2000 г., 30.VI.2000 г. и 30.IХ.2000 г.) за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на бюджетните организации с първостепенни разпоредители с бюджетни кредити.

При проверките и заверките на годишните отчети се констатира: несъответствие между отчетените наличности по сметките и заверените от обслужващите банки фактически наличности; отчитане на бюджетни разходи по параграфи над уточнения годишен размер поради неспазване на процедурите за извършване на вътрешни компенсирани промени на бюджетните кредити; отчитане на наличности на бюджетни средства по сметки в левове и във валута към 31.ХII.1999 г. в нарушение на указанията на Министерството на финансите за приключването на сметките в края на годината.

Сметната палата предостави на Министерството на финансите мотивирани становища за заверените годишни отчети с резерви (18 отчета). В становищата са отразени конкретните нарушения, които са дали основание за заверяване на отчетите с резерви.

С извършените от Сметната палата проверки и заверки на годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове се гарантира достоверността на съдържащата се в тях информация, както и спазването на нормативните разпоредби при изготвянето и представянето на отчетите, на основата на които Министерството на финансите съставя отчета за изпълнението на държавния бюджет.

През отчетната година се извършиха проверки и заверки на годишните счетоводни отчети за 1999 г. на 326 бюджетни организации с първостепенни разпоредители с бюджетни кредити и с второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, които упражняват самостоятелни бюджети по силата на специални закони (държавните висши училища и БАН).

Годишните счетоводни отчети на шест държавни висши училища бяха заверени след извършване на проверки съгласно изискванията на стандартите за одит на ИНТОСАЙ, Европейските указания за тяхното прилагане и разработените и приети от Сметната палата стандарти като част от пилотен проект, осъществен с експертната помощ на холандската Сметна палата.

От проверените годишни счетоводни отчети за 1999 г. 146 отчета са заверени без резерви, 179 отчета са заверени с резерви, а на един отчет е отказана заверка (община Сливо поле, област Русе).

При проверките и заверките на годишните счетоводни отчети се установи: неспазване на основни принципи за осъществяване на счетоводното отчитане (стойностна връзка между начален и краен баланс, текущо начисляване и документална обоснованост на извършените операции, отчитане на разходите по икономически елементи); неизвършване на преоценка в края на годината на дълготрайните материални активи и оценка на дългосрочните инвестиции, включени в отделните баланси; неотразяване в балансите на всички вземания и задължения, както и на реалната стойност на дълготрайните материални активи и дългосрочните инвестиции; неорганизиране на отделно отчитане на приходите и разходите по видове стопанска дейност, осъществявана от бюджетните организации; несъставени годишни отчети за приходите и разходите от стопанска дейност, което не позволява обобщаването на действителните резултати от тази дейност за бюджетната сфера.

За извършените проверки и заверки на годишните отчети за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове и на годишните счетоводни отчети за 1999 г. са изготвени доклади, които са предоставени на 38-ото Народно събрание и Министерството на финансите.

Резултатите от проверките и заверките на отчетите на бюджетните организации показват тенденция на намаляване на пропуските и грешките при изготвянето на отделните отчети. По този начин се повишава значението и достоверността на съдържащата се в тях информация.

1.4. Основни изводи от контролната дейност на Сметната палата

На основата на резултатите от контролната дейност на Сметната палата през 2000 г. могат да се направят следните изводи:

Първо. Управлението на отделните бюджети не е на добро равнище. Бюджетният процес продължава да се управлява с указания и други вътрешни разпоредби на Министерството на финансите. Въвеждането на системата за единни бюджетни разплащания (единната сметка) и информационната система за финансово управление в бюджетната сфера налагат необходимостта от промени в Закона за устройството на държавния бюджет и Закона за общинските бюджети. Нужно е да се ускори приемането на предвидените в тези закони правилници за прилагането им, с което ще се доразвие правната рамка на бюджетния процес. Това ще улесни осъществяването на контрола и ще способства за подобряване на бюджетната дисциплина.

Второ. Допуска се извършване на неефективни и нецелесъобразни разходи, неспазване на определените със закона за държавния бюджет за съответната година приоритети при разходването на бюджетни средства и използване на целеви субсидии за текущи разходи. За намаляването на неефективните разходи е наложително отделните бюджетни системи да разработят критерии за ефективност и засилят контрола за целевото използване на бюджетните средства. Целесъобразно е да се намали броят на определяните приоритети със закона за държавния бюджет за съответната година и да се предвидят по-големи санкции и отговорности при нарушаване на бюджетната дисциплина.

Трето. В редица бюджетни организации са изградени административни структури с неизяснени функции и задачи и дублиране на дейности. Във връзка с това е наложително да се преразгледат съществуващите административни структури в отделните бюджетни организации и да се закрият неефективните звена. По този начин ще се постигне преструктуриране на бюджетните разходи и намаляване на техния размер, което е особено важно в условията на валутен борд и ограничени приходи по повечето бюджети.

Четвърто. Подценяват се ролята и значението на счетоводната отчетност в бюджетната сфера. Няма обособено звено в Министерството на финансите, което да разработва методологията на счетоводната отчетност в тази сфера. Въвеждането от началото на 2001 г. на новия сметкоплан на бюджетните организации налага създаването на такова звено и ускоряване на разработването и приемането на новата счетоводна рамка и счетоводните стандарти за бюджетната сфера в съответствие с международните стандарти, като се разшири обхватът на единната сметка и се въведат процедурите за електронни плащания. Това ще способства за значително подобряване на управлението на бюджетните ресурси на страната.

Пето. Сравнително голям е размерът на държавния дълг, който е възможно да продължи да нараства през следващите години. Затова е наложително приоритетно да се приеме Закон за управлението на държавния дълг, с който да се въведат ясни правила за неговото управление и да се определи граница за нарастването му, в съответствие с фискалната и бюджетната политика на страната.

Шесто. Вътрешният контрол в отделните бюджетни организации не е на нужното равнище. За неговото подобряване е необходимо да се ускори изграждането на системи за финансово управление и контрол в първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съгласно изискванията на чл. 19 от Закона за държавния вътрешен финансов контрол. Такъв контрол следва да се осъществява и в разпоредителите с бюджетни кредити от по-ниска степен, като се обособят съответни звена в рамките на съществуващите административни структури. Предварителният и текущият вътрешен контрол са важно условие за намаляване на незаконосъобразните и нецелесъобразните управленски решения при разходването на бюджетни средства.

Седмо. Допускат се нарушения на процедурите при възлагането на обществени поръчки в почти всички бюджетни организации, част от които се дължат на слабости на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и Наредбата за възлагане на обществени поръчки под праговете, определени в чл. 7, ал. 1 ЗОП. Наложителни са промени в двата нормативни акта, с които да се ограничат нарушенията, да се засили прозрачността при осъществяване на обществени поръчки и да се конкретизират длъжностните лица, носещи административно-наказателна отговорност при нарушаване на разпоредбите на тези актове.

2. Организационна дейност и институционално развитие

2.1. Организационна дейност

През 2000 г. се укрепиха организационно и кадрово структурните звена на Сметната палата с цел изграждане на необходимия капацитет за осъществяване на външния финансов контрол съгласно изискванията за присъединяване на страната към ЕС. Определиха се основните задачи и ангажименти на Сметната палата за приемането и прилагането на правото на ЕС в областта на външния финансов контрол.

През отчетната година се разработи авторска методика и се проведе институционална самооценка, с която, при изключени рискове за субективност, се оцени състоянието на Сметната палата и се установиха специфичните структурни и управленски проблеми. На основата на резултатите от самооценката се разработиха и приеха мерки за подобряване на организационната структура на Сметната палата, информационното осигуряване и комуникациите между различните равнища на управление и организацията на работното време и ресурсите при осъществяване на контролната дейност. Методиката за самооценка бе представена на Срещата на президентите на сметните палати на страните от Централна и Източна Европа, Кипър, Малта и Европейската сметна палата, състояла се през декември 2000 г. в София, и получи висока оценка.

През годината се прие структурата на Административния наръчник на Сметната палата. Разработиха се отделни части на наръчника, както и правила за осъществяване на вътрешния контрол в Сметната палата. Направиха се промени в основните вътрешни нормативни документи, свързани с контролната дейност и управлението на Сметната палата.

Подобриха се организацията и провеждането на заседанията на Сметната палата. През годината са проведени 50 редовни и извънредни заседания. На тях са разглеждани въпроси, свързани с резултатите от проверките на Сметната палата, стандартите за контролната дейност, изпълнението на Стратегическия план, институционалната самооценка, обучението и квалификацията на персонала, възлагането на обществени поръчки, подготовката на споразумението за туининг-партньорство по проекта за институционално укрепване на Сметната палата по Програма ФАР 2000. На няколко заседания беше обсъден проектът на нов Закон за Сметната палата.

През декември 2000 г. Сметната палата отбеляза 120 години от приемането на първия Закон за Върховната сметна палата на България. Съвместно с Главно управление на архивите беше подготвен и издаден документален сборник за създаването, устройството и дейността на Върховната сметна палата (1880 - 1948 г.) и беше организирана документална изложба със специален ретроспективен каталог.

Задълбочи се сътрудничеството с Националното сдружение на общините в Република България за подобряване на управлението на бюджетите и финансовото състояние на общините. На сдружението се предоставиха докладите за резултатите от проверките за неразплатените разходи и целевото изразходване на допълнително предоставените средства от републиканския бюджет на общините през 2000 г., които се публикуваха в негови издания. Сметната палата участва в срещи и дискусии на сдружението по въпроси, свързани с подобряването на бюджетната дисциплина и увеличаването на приходите по бюджетите на общините.

Сметната палата осъществи сътрудничество с "Фондация за реформа в местното самоуправление" по проблеми на текущото изпълнение и контрола на бюджетите на общините. Тя участва и в работата на неправителствената организация "Коалиция 2000" за борба с корупцията.

През 2000 г. се организира и започна да функционира публичният регистър към Сметната палата в изпълнение на Закона за публичност на имуществото и доходите на лица, заемащи висши държавни длъжности.

2.2. Институционално развитие

През отчетната година продължи изпълнението на Стратегическия план за развитието на Сметната палата (1999 - 2002 г.), като се постигнаха положителни резултати по отделните компоненти на плана.

Правна рамка. Разработен бе проект на нов Закон за Сметната палата, съобразен с европейските регламенти, препоръките в редовните доклади на Европейската комисия за напредъка на България в процеса на присъединяване и докладите на СИГМА за външния контрол на публичния сектор в България. Законопроектът беше одобрен от Министерския съвет, внесен в Народното събрание и разгледан от Комисията по бюджет, финанси и финансов контрол. В края на септември 2000 г. законопроектът бе оттеглен от Народното събрание с решение на Министерския съвет за допълване с разпоредби, свързани със съдебните експертизи.

Одитни стандарти. През 2000 г. се актуализира програмата за привеждане на методологията за осъществяване на контролната дейност на Сметната палата в съответствие със стандартите за одит на ИНТОСАЙ и Европейските указания за тяхното прилагане. На тази основа се разработиха и приеха шест стандарта за контролната дейност, с които се регламентират основните изисквания, правила и процедури за външен контрол на бюджетите и другите публични средства. Разработиха се и проекти и на други шест стандарта за контролната дейност, както и Кодекс за поведението на одитора. Приетите стандарти се тестваха в проверки по пилотен проект, подготвени със съдействието на експерти от СИГМА и Сметната палата на Холандия, в които участваха инспектори от отделенията и областните поделения на българската Сметна палата.

Развитие на човешките ресурси. През отчетната година се разработи инструментариум за проучване на потребностите от обучение и се усъвършенстваха организацията и формите на обучение на персонала на Сметната палата.

Проведоха се 10 семинара с участието на експерти от СИГМА и сметните палати на страни - членки на ЕС. Семинарите бяха свързани с контрола на средства по програми и фондове на ЕС, институционална самооценка, статистически извадки, контрол на информационни системи и контрол с помощта на информационни технологии, контрол на качеството и разработване на стандарти и наръчници. Материалите от семинарите бяха оформени като отделни издания и предоставени за ползване от отделенията, областните поделения и администрацията на Сметната палата.

Проведоха се и 18 семинара по плана за обучение на Сметната палата. В тях участваха около 300 инспектори от отделенията и областните поделения и служители от администрацията.

В различни нива на чуждоезиково обучение се включиха 70 инспектори и служители от администрацията. Организираха се и курсове за повишаване на уменията при използване на компютърна техника, в които участваха 32 души. Със средства по Програма ФАР се оборудваха и започнаха да функционират библиотеката и Учебният център на Сметната палата.

Развитие на информационните технологии. Продължи изграждането на информационната мрежа на Сметната палата. Закупи се и се инсталира съвременно комуникационно оборудване и необходимият софтуер за функциониране, управление и защита на мрежите. Създаде се Интернет страница на Сметната палата, която се откри в началото на декември 2000 г.

Подобри се комуникацията с областните поделения, които се интегрираха към единната информационна среда на Сметната палата чрез използването на Интернет. Инсталира се административна информационна система с лиценз за 200 потребители, правно информационен софтуер, софтуер за обучение на персонала и обслужване на библиотечната дейност. Разработи се софтуер за проверки на бюджетите на общините и се усъвършенства програмата за проверките на отчетите за касовото изпълнение на бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове и на счетоводните отчети на бюджетните организации.

Стратегическият план получи своето продължение и по-нататъшно развитие в одобрения от Европейската комисия туининг-проект BG/2000/IB/FI/05 за укрепване на Сметната палата по Програма ФАР 2000 в размер 2 млн. евро. За туининг-партньор по проекта бе избрана Сметната палата на Обединеното кралство и започна съвместна работа по подготовката на споразумението за туининг-партньорството.

Изпълнението на Стратегическия план способства за постигане на напредък в контролната дейност на Сметната палата. Подобри се предварителната подготовка на проверките и качеството на актовете за констатации в резултат на прилагането на разработените стандарти от Сметната палата, както и координацията при съвместните проверки на отделенията и областните поделения и комуникацията с проверяваните обекти. Нов подход в работата на Сметната палата е отстраняването на повечето от констатираните слабости и нарушения в хода на проверките, което повишава ефективността на контролната дейност. Наложи се като практика да се дават препоръки за отстраняване на причините за допуснатите слабости и нарушения, а не на последиците от тях. Това има важно значение за засилване на превантивността на контрола и за подобряване на управлението на бюджетните и другите публични средства.

3. Евроинтеграция и международна дейност

Ускорените процеси на евроинтеграция определиха като приоритетно участието на Сметната палата в процеса на присъединяване на Република България към европейските структури. Тя участва в работни групи и подкомитети във връзка с преговорите по присъединяването към ЕС и изготвяше материали за състоянието и развитието на външния финансов контрол в страната.

Задълбочи се сътрудничеството с Европейската сметна палата и сметните палати на страни - членки на ЕС, чрез получаване на експертна помощ, обмен на документи и други форми. През 2000 г. инспектори от Сметната палата участваха в мисии на Европейската сметна палата за проверка на процедурите и плащанията по Програма ФАР, изпълнението на проекти в ядрената енергетика и усвояването на макро-финансовата помощ от страната.

Представители на Сметната палата участваха в международни форуми във връзка с контрола на приватизацията, околната среда и предприсъединителните фондове, стратегическото планиране на дейностите по обучение и повишаване на квалификацията на персонала, информационните технологии и вътрешния финансов контрол.

В края на 2000 г. в София се проведе Среща на президентите на сметните палати на страните от Централна и Източна Европа, Кипър, Малта и Европейската сметна палата с участието на комисаря по бюджета и вътрешния финансов контрол на Европейската комисия и генералния секретар на ИНТОСАЙ. На срещата беше направен преглед на изпълнението на препоръките за работа на сметните палати в контекста на присъединяването към ЕС и се приеха допълнителни препоръки за прилагане на достиженията на правото на ЕС в областта на външния финансов контрол и подобряване на сътрудничеството в тази област.

През 2000 г. се засилиха връзките със сметните палати на Обединеното кралство, Русия, Холандия, Полша, Чехия, Дания, Украйна, Македония, Албания и Автономна република Крим. С част от тях бяха подписани двустранни споразумения за сътрудничество. Осъществиха се контакти с Европейската организация за оценка (European Evaluation Society), като от началото на 2001 г. Сметната палата стана член на тази организация.

През 2000 г. се предприеха действия за уреждане на членството на Сметната палата в ИНТОСАЙ и в европейската й организация - ЕВРОСАЙ. Решаването на този въпрос ще позволи да се установи по-тясно сътрудничество с двете организации и да се ползва опитът им за усъвършенстване на външния финансов контрол в България.

4. Кадрово и финансово осигуряване

През 2000 г. се направиха промени в правилата за подбор и назначаване на персонала на Сметната палата. Въведе са длъжността "стажант-инспектор" с цел привличане на млади специалисти с добро владеене на чужди езици и компютърна техника.

Стабилизира се съставът на Сметната палата. В края на отчетната година нейният персонал достигна 468 души. Контролният състав включва 354 души, или 75,6 на сто от персонала, от които 168 души са назначени в отделенията, а 186 души - в областните поделения. В администрацията са назначени 114 души, или 24,4 на сто от персонала, от които 79 души са в седалището на Сметната палата, а 35 души - в областните поделения. През годината се назначиха четирима стажант-инспектори. Преобладаващата част от контролния състав е с висше икономическо или юридическо образование.

Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2000 г. на Сметната палата се определи субсидия в размер на 5 905,9 хил. лв. На основание чл. 7, ал. 3 и 5 и чл. 7а от ПМС № 25 от 2.III.2000 г. за работната заплата в бюджетните организации и дейности Министерството на финансите предостави допълнително на Сметната палата 647,3 хил. лв., с които субсидията се увеличи на 6 553,2 хил. лв.

През 2000 г. са извършени и отчетени бюджетни разходи за 5 661,5 хил. лв., или 86,4 на сто от определената субсидия и допълнително предоставените средства.

Отчетът за касовото изпълнение на бюджета и годишният счетоводен отчет на Сметната палата за 2000 г. са заверени от нейни контролни органи при спазване на изискванията за заверка на отчетите на бюджетните организации. Заверените отчети са представени в Министерството на финансите и Националния статистически институт в установените срокове.

Отчетът е приет с решение на Сметната палата, взето с протокол № 36 от 3.Х.2001 г.