ОБЯСНИТЕЛЕН ДОКЛАД КЪМ ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО ЛИЦАТА, УЧАСТВАЩИ В ПРОЦЕДУРИ ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА (Подписан на 3 юли 2000 г. в Страсбург, ратифицирани със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 7 февруар
ОБЯСНИТЕЛЕН ДОКЛАД КЪМ ЕВРОПЕЙСКОТО СПОРАЗУМЕНИЕ ОТНОСНО ЛИЦАТА, УЧАСТВАЩИ В ПРОЦЕДУРИ ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
(Подписан на 3 юли 2000 г. в Страсбург, ратифицирани със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 7 февруари 2001 г. - ДВ, бр. 16 от 2001 г. В сила от 1 юли 2001 г.)
Обн. ДВ. бр.107 от 11 Декември 2001г.
Въведение
1. С приемането от Комитета на министрите на 20 април 1994 г. на Протокол № 11 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (по-нататък наричана "конвенцията"*) и последващото му подписване от всички държави - членки на Съвета на Европа, Комитетът на министрите прие през януари и септември 1995 г. поправките, а впоследствие и замяната на Европейското споразумение относно лицата, участващи в процедури пред Европейската комисия и съда по правата на човека, подписано в Лондон на 6 май 1969 г. (по-нататък наричано "Споразумението от 1969 г.").
2. Беше сметнато за по-подходящо да се замени вместо да се поправя Споразумението от 1969 г., доколкото Протокол № 11 към конвенцията основно преструктурира механизма за контрол на конвенцията, особено със замяната на Европейската комисия и съда по правата на човека с нов постоянен съд. Споразумението от 1969 г. остава в сила и е приложимо за процедурите на комисията и съда съгласно сегашната система. Новото споразумение е приложимо изключително към процедурите пред съда, както е установено съгласно Протокол № 11 към конвенцията.
3. Това споразумение повтаря текста от Споразумението от 1969 г. с измененията, наложени от заличаването на всяко препращане към комисията, както и на невалидните разпоредби от предишния текст на конвенцията (виж в тази връзка travaux preparatoire на Споразумението от 1969 г., документ Н(69)15). В допълнение на това във френската версия на новия текст бяха направени няколко граматически поправки.
4. Новият текст беше подготвен в периода между месец март и месец септември 1995 г. от Комитета на експертите за усъвършенстване на процедурите за защита на правата на човека (DH-PR), орган, подчинен на Управителния комитет за правата на човека (CDDH).
5. Това проектоспоразумение, подготвено от DH-PR и впоследствие финализирано от CDDH - след надлежните консултации с председателите на Европейската комисия и съда по правата на човека - беше представено пред Комитета на министрите, които приеха текста на 556-ата сесия на представителите на министрите на 9 февруари 1996 г. То беше отворено за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа, на 5 март 1996 г.
Коментар по разпоредбите на споразумението
Член 1
6. Текстът на чл. 1, ал. 1 е опростен и съкратен вариант на чл. 1, ал. 1 от Споразумението от 1969 г.; той се отнася за чл. 33 и 34 на конвенцията. Той е съставен по такъв начин, че да осигури inter alia прилагането на това споразумение спрямо "намеси от трети страни" съгласно чл. 36 от конвенцията, както и спрямо всички лица, участващи в процедури по силата на тази разпоредба.
7. Алинея 2 на чл. 1 се базира на този от същата разпоредба в Споразумението от 1969 г., като взема надлежно предвид промените, направени по конвенцията чрез Протокол № 11. Този алинея обхваща работата на съдиите, които изпълняват своите задължения съгласно конвенцията или съгласно вътрешния правилник на съда според случая. Оплакванията включват както междудържавни дела, така и индивидуални жалби.
8. Докато ал. 3 на чл. 1 от Споразумението от 1969 г. се отнасяше за предишния чл. 32 на конвенцията (дела, които трябва да бъдат решавани от Комитета на министрите), в сегашния текст на ал. 3 на чл. 1 думите "Член 32 на" са премахнати. Въпреки че Комитетът на министрите не играе съдебна или съдебноподобна роля, съгласно която и да било от процедурите, определени чрез Протокол № 11 към конвенцията, препращането към Комитета на министрите остава полезна практика в случай, че се изисква някоя от страните да вземе участие в процедурите съгласно чл. 46 на конвенцията.
Членове 2 - 6
9. Текстовете на чл. 2 - 6 изцяло съвпадат с тези на чл. 2 - 6 от Споразумението от 1969 г. Препращането на случаи до комисията е премахнато и заменено там, където е необходимо. Що се отнася за кореспонденцията със задържани лица, текстът на чл. 3, параграф 2а е подменен така, че да взема предвид решението на Европейския съд по правата на човека за случая Кемпбъл, решение от 25 март 1992 г., серия А, том 233, по-специално ал. 62 и 63.
Също така в текста на чл. 6 се споменават протоколите към конвенцията; това допълнение отразява развитието на нещата след приемането на конвенцията през 1950 г. Очевидно споразумението ще обхваща само протоколи, които са ратифицирани от държавите.
Членове 7 - 11
10. Тези членове се базират на подобни разпоредби, както са дадени в Споразумението от 1969 г. (чл. 7 - 11) и съдържат заключителни клаузи, които са в съответствие с обичайните заключителни клаузи.
Текстът на чл. 9, който се отнася за територии, за международните отношения на които отговаря държава, е леко модифициран, за да съответства по-пълно на подобни разпоредби в конвенцията и нейните протоколи.
Това споразумение влиза в сила само след като десет държави - членки на Съвета на Европа, са изразили съгласие да станат страни по него или от датата на влизането в сила на Протокол № 11 към конвенцията, в зависимост от това, коя е по-късната дата.
