Държавен вестник, брой 28 от 19.III

Държавите - страни по този протокол,

Насърчени от значимата подкрепа за Конвенцията за правата на детето, която показва широката ангажираност, която съществува в усилията за насърчаване и защита на правата на детето,

Потвърждавайки, че правата на децата изискват специална защита, и призовавайки за постоянно подобряване положението на децата без разграничение, както и на тяхното развитие и образование в условия на мир и сигурност,

Разтревожени от вредното и широко разпространено влияние, което въоръжените конфликти оказват върху децата, и дългосрочните последици, които имат върху дълготрайния мир, сигурност и развитие,

Осъждайки поставянето на деца в ситуации на въоръжен конфликт и преките нападения на цели, защитени от международното право, включително места, където обикновено има значително присъствие на деца, като училища и болници,

Отбелязвайки приемането на Римския статут на Международния наказателен съд, в частност включването в него като военно престъпление на повикването или записването на военна служба на деца под 15 години или използването им за активно участие във въоръжени действия в международни и немеждународни въоръжени конфликти,

Считайки следователно, че за по-нататъшното засилване прилагането на правата, признати в Конвенцията за правата на детето, съществува необходимост от засилване на защитата на децата от участие във въоръжен конфликт,

Отбелязвайки, че чл. 1 от Конвенцията за правата на детето определя, че за целите на тази конвенция дете означава всяко човешко същество на възраст до 18 години, освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано,

Убедени, че един факултативен протокол към Конвенцията, който повишава възрастта за евентуално наемане на хора във въоръжени сили и тяхното участие във въоръжени действия ще допринесе ефективно за прилагането на принципа за закрила интересите на детето, следва да бъде от първостепенна грижа във всички действия, засягащи деца,

Отбелязвайки, че Двадесет и шестата международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец през декември 1995 г. препоръча страните в конфликт да предприемат всички възможни мерки, за да гарантират, че деца под 18 години няма да вземат участие във въоръжени конфликти,

Приветствайки единодушно приеманата през юни 1999 г. Конвенция № 182 на Международната организация по труда относно забрана и незабавни действия за премахване на най-тежките форми на детски труд, която забранява насилственото или принудително набиране на деца за участие във въоръжени конфликти,

Осъждайки с най-голяма загриженост наемането, обучението и използването в рамките на националните граници на деца във въоръжени действия от въоръжени групи, различни от въоръжените сили на държавите, и признавайки отговорността на тези, които наемат, обучават и използват деца с тази цел,

Напомняйки задължението на всяка страна във въоръжен конфликт да спазва разпоредбите на международното хуманитарно право,

Подчертавайки, че този протокол е в съответствие с целите и принципите, съдържащи се в Хартата на Обединените нации, включително чл. 51, и съответните норми на международното хуманитарно право,

Имайки предвид, че условия на мир и сигурност, основани на пълно зачитане на целите и принципите, съдържащи се в хартата, и спазване на приложимите договори в областта на правата на човека са необходими за пълната закрила на децата, в частност по време на въоръжени конфликти и чужда окупация,

Признавайки специфичните потребности на тези деца, които са особено уязвими на набиране и използване във въоръжени действия в противоречие на този протокол поради тяхното икономическо или социално положение или пол,

Отчитайки необходимостта от вземане под внимание на икономическите, социалните и политическите първопричини за участието на деца във въоръжени конфликти,

Убедени в необходимостта от засилване на международното сътрудничество при прилагане на този протокол, както и физическата и психосоциалната рехабилитация и социалната реинтеграция на деца - жертви на въоръжени конфликти,

Насърчавайки участието на обществото и в частност на деца и деца жертви при разпространение на информационни и образователни програми относно прилагането на протокола,

се споразумяха за следното:

Член 1

Държавите страни предприемат всички възможни мерки, за да гарантират, че членове на техните въоръжени сили, които не са достигнали 18-годишна възраст, няма да участват пряко във въоръжени действия.

Член 2

Държавите страни гарантират, че лица, които не са навършили 18-годишна възраст, няма да бъдат принудително набирани (повикани за участие) в техните въоръжени сили.

Член 3

1. Държавите страни повишават минималната възраст за доброволно набиране на лица в техните национални въоръжени сили от тази, установена в чл. 38, ал. 3 на Конвенцията за правата на детето, отчитайки принципите, съдържащи се в този член, и признавайки, че съгласно конвенцията лицата под 18-годишна възраст са предмет на специална закрила.

2. Всяка държава страна ще депозира обвързваща декларация при ратифицирането или присъединяването към този протокол, в която се установява минималната възраст, за която тя разрешава доброволно набиране в нейните национални въоръжени сили, и описание на гаранциите, които тя е приела, за да осигури, че такова набиране не е принудително или насилствено.

3. Държавите страни, които позволяват доброволно набиране в техните национални въоръжени сили на лица под 18-годишна възраст, ще представят гаранции, за да осигурят като минимум, че:

а. това набиране е действително доброволно;

б. това набиране е проведено със знанието и съгласието на родителите или законните представители на лицето;

в. тези лица са изцяло информирани за задълженията, включени във военната служба;

г. тези лица представят надеждни доказателства за възрастта си преди постъпването в национална военна служба.

4. Всяка държава страна може да засили своята декларация по всяко време чрез уведомление в този смисъл, изпратено до генералния секретар на Организацията на обединените нации, който информира всички държави страни. Такова уведомление влиза в сила в деня на получаване от генералния секретар.

5. Изискването да се увеличи възрастта в ал. 1 на този член не се прилага за училища към или под контрола на въоръжените сили на държавите страни в съответствие с чл. 28 и 29 от Конвенцията за правата на детето.

Член 4

1. Въоръжени групи, различни от въоръжените сили на държавата страна, не бива при никакви обстоятелства да набират или използват при въоръжени действия лица под 18-годишна възраст.

2. Държавите страни предприемат всички възможни действия да предотвратят такова набиране или използване, включително приемането на законодателни мерки, необходими за забрана и криминализиране (обявяване за престъпления, наказуеми със съответни наказания) на такива практики.

3. Прилагането на този член няма да повлияе правния статут на никоя страна във въоръжен конфликт.

Член 5

Нищо в този протокол няма да се счита за (да има силата на) ограничаваща разпоредба по отношение правото на държавата страна или международен договор и международното хуманитарно право, които са по-всеобхватни за упражняване правата на детето.

Член 6

1. Всяка държава страна в рамките на своята юрисдикция предприема всички необходими законодателни, административни и други мерки, за да гарантира ефективното прилагане и привеждане в изпълнение на разпоредбите на този протокол.

2. Държавите страни се задължават да оповестят широко принципите и разпоредбите на този протокол както сред възрастните, така и сред децата чрез подходящи средства.

3. Държавите страни предприемат всички възможни мерки, за да гарантират, че лицата под тяхна юрисдикция, наети или използвани във въоръжени действия в противоречие на протокола, ще бъдат демобилизирани или освободени от служба. Държавите страни, когато е необходимо, осигуряват подходяща помощ на такива лица за тяхното физическо и психическо възстановяване и тяхната социална реинтеграция.

Член 7

1. Държавите страни си сътрудничат при прилагането на този протокол, включително при предотвратяване на всяко противоречащо на него действие, както и при рехабилитацията и социалната реинтеграция на лица - жертви на противоречащи на него действия, включително чрез техническо съдействие и финансова помощ. Такава помощ и съдействие се предприемат след съгласуване със засегнатата държава страна и съответните международни организации.

2. Държавите страни, когато са в състояние, осигуряват такава помощ посредством съществуващите многостранни, двустранни и други програми или чрез доброволен фонд, създаден съгласно правилата на общото събрание.

Член 8

1. Всяка държава страна в срок от две години от влизането в сила на този протокол за тази страна представя доклад пред Комитета по правата на детето, съдържащ подробна информация за мерките, които е предприела в изпълнение на разпоредбите на протокола, включително за мерките за изпълнение на разпоредбите относно участието и набирането (на деца).

2. След представянето на подробен доклад всяка държава страна включва в докладите, които представя пред Комитета по правата на детето, в съответствие с чл. 44 на Конвенцията, допълнителна информация относно прилагането на протокола. Другите държави - страни по протокола, представят доклад на всеки пет години.

3. Комитетът по правата на детето може да поиска от държавите страни допълнителна информация относно изпълнението на протокола.

Член 9

1. Този протокол е открит за подписване от всички държави - страни по Конвенцията, или които са я подписали.

2. Този протокол подлежи на ратификация и е открит за присъединяване за всяка държава. Документи за присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

3. Генералният секретар в качеството си на депозитар на Конвенцията и протокола уведомява всички държави - страни по Конвенцията, и всички страни, които са подписали Конвенцията, за всеки документ, съдържащ декларация по смисъла на чл. 3.

Член 10

1. Този протокол влиза в сила три месеца след депозирането на десетия документ за ратификация или присъединяване.

2. За всяка държава, ратифицирала този протокол или присъединила се към него след влизането му в сила, протоколът влиза в сила един месец след датата на депозиране на нейния документ за ратификация или присъединяване.

Член 11

1. Всяка държава страна може да денонсира този протокол по всяко време с писмено уведомление до Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който впоследствие съобщава на другите държави - страни по Конвенцията, и всички държави, подписали Конвенцията. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване на уведомлението от генералния секретар. В случай че при изтичането на тази година денонсиращата държава страна участва във въоръжен конфликт, денонсирането не влиза в сила преди края на въоръжения конфликт.

2. Такова денонсиране не освобождава държавата страна от задълженията й по този протокол по отношения на всяко действие, което възниква преди датата, на която денонсирането влиза в сила. Такова денонсиране не спира започнало обсъждане на въпроси, които са в процес на обсъждане от Комитета по правата на детето, преди датата, на която денонсирането е влязло в сила.

Член 12

1. Всяка държава страна може да предложи изменение и да го внесе при Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Генералният секретар съобщава предложението за изменение на държавите страни с молба да го уведомят, дали одобряват свикването на конференция на държавите страни с цел обсъждане и гласуване на предложенията. Ако в срок от четири месеца от датата на такова съобщение най-малко една трета от държавите страни одобрят свикването на такава конференция, генералният секретар свиква конференцията под егидата на Организацията на обединените нации. Всяко изменение, прието с мнозинство от държавите страни, присъстващи и участващи в гласуването на конференцията, се представя на общото събрание на Организацията на обединените нации за одобряване.

2. Изменение, прието в съответствие с ал. 1 на този член, влиза в сила след одобрение от общото събрание и приемане с мнозинство от две трети от държавите страни.

3. Когато едно изменение влезе в сила, то става задължително за тези държави страни, които са го приели, като другите държави страни продължават да бъдат обвързани от разпоредбите на този протокол и всички предишни изменения, които те са приели.

Член 13

1. Този протокол, чийто английски, арабски, испански, китайски, руски и френски текст са еднакво автентични, се депозира в архивите на Организацията на обединените нации.

2. Генералният секретар на Организацията на обединените нации изпраща заверени копия от този протокол на всички държави - страни по Конвенцията, и на всички държави, подписали Конвенцията.