Държавен вестник, брой 36 от 9.IV

Държавите - страни по тази конвенция,

Имайки предвид целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации, касаещи запазването на международния мир и сигурност и насърчаването на добросъседството и приятелските отношения и сътрудничество между държавите,

Дълбоко загрижени във връзка с ескалацията на терористични актове в целия свят във всички техни форми и проявления,

Позовавайки се на Декларацията от 24 октомври 1995 г. по повод петдесетгодишнината на Организацията на обединените нации,

Позовавайки се също така на Декларацията относно Мерките за ликвидиране на международния тероризъм, анексирана към Резолюция 49/60 от 9 декември 1994 г. на Общото събрание, в която между другото "Страните - членки на Организацията на обединените нации, тържествено потвърждават, че недвусмислено осъждат като престъпни и неоправдани всички терористични актове, методи и действия, извършени независимо къде и от кого, включително онези, които застрашават приятелските отношения между държавите и народите и заплашват териториалната цялост и сигурността на държавите",

Отбелязвайки, че Декларацията също така поощрява държавите "спешно да преразгледат комплекса от съществуващи международноправни мерки за предотвратяване, пресичане и ликвидиране на тероризма във всички негови форми и проявления, с цел обезпечаване съществуването на всеобхватна правна рамка, включваща всички аспекти на въпроса",

Позовавайки се също така на Резолюция 51/210 от 17 декември 1996 г. на Общото събрание и на Декларацията - допълнение към Декларацията от 1994 г. относно Мерките за ликвидиране на международния тероризъм,

Отбелязвайки също така, че терористичните атаки с използване на взривни или други смъртоносни устройства стават все по-масови,

Отбелязвайки освен това, че съществуващите многостранни правни инструменти не подхождат адекватно към проблема,

Бидейки убедени в спешната необходимост от разширяване на международното сътрудничество между държавите при разработването и приемането на ефективни и практически мерки за предотвратяване на такива терористични актове и за преследването и наказването на извършителите,

Взимайки предвид, че извършването на подобни деяния e обект на дълбока загриженост от страна на цялата международна общественост,

Отбелязвайки, че действията на въоръжените сили на държавите се подчиняват на нормите на международното право извън рамките на тази конвенция и че изключването на определени деяния от сферата на прилагане на конвенцията не освобождава от отговорност и не прави законни иначе незаконни деяния или не изключва привличане към отговорност на основание други закони,

се договориха за следното:

Член 1

За целите на тази конвенция:

1. "Държавен или правителствен обект" означава всеки постоянен или временен обект или превозно средство, които се използват или се заемат от представители на държавата, членове на правителството, представители на законодателната или съдебната власт или от длъжностни лица или служители на държавна или която и да е друга обществена институция или орган, или от длъжностни лица или служители на междуправителствена организация във връзка с изпълнението на служебните им задължения.

2. "Инфраструктурен обект" означава всеки обществено или частно притежаван обект, предоставящ или разпределящ услуги в полза на населението, като водоснабдяване, канализация, енергоснабдяване, снабдяване с топлина или комуникации.

3. "Взривно или друго смъртоносно устройство" означава:

(а) взривно или запалително оръжие или устройство, предназначено или имащо способност да причинява смърт, сериозни телесни наранявания или значителни материални щети; или

(б) оръжие или устройство, предназначено или имащо способност да причинява смърт, сериозни телесни наранявания или значителни материални щети чрез изпускане, разпръскване или допир на отровни химически вещества, биологични агенти или токсини или подобни вещества, или радиация или радиоактивен материал.

4. "Въоръжени сили на държавата" означава въоръжените сили на една държава, които са организирани, обучени и екипирани в съответствие с нейните вътрешни закони за изпълнение на първостепенната задача на националната отбрана или сигурност, и лица, действащи в подкрепа на тези въоръжени сили, които са под нейното официално командване, контрол и отговорност.

5. "Място за обществено ползване" означава онези части от всяка сграда, земя, улица, воден път или друго място, които са достъпни или открити за членовете на обществото, било постоянно, периодично или случайно, и включват всеки търговски, делови, културен, исторически, образователен, религиозен, правителствен, развлекателен или подобен обект, който по този начин е достъпен или открит за населението.

6. "Система за обществен транспорт" означава всички съоръжения, обекти, транспортни средства и спомагателни елементи, било обществени или частни, които се използват във или за обществено достъпните услуги по превоза на хора или стоки.

Член 2

1. Всяко лице извършва престъпление по смисъла на тази конвенция, ако то незаконно и умишлено доставя, поставя, задейства или взривява взривно или друго смъртоносно устройство в пределите на или срещу място за обществено ползване, държавен или правителствен обект, система за обществен транспорт или инфраструктурен обект:

(а) с намерението да причини смърт или сериозни телесни наранявания; или

(б) с намерението да причини значително разрушение на такова място, обект или система, където такова разрушение води или може да доведе до големи икономически загуби.

2. Всяко лице също така извършва престъпление, ако се опита да извърши някое от престъпленията по ал. 1.

3. Всяко лице също така извършва престъпление, ако то:

(а) участва в качеството на съучастник в някое от престъпленията по ал. 1 или 2; или

(б) организира или ръководи други лица да извършат някое от престъпленията по ал. 1 или 2; или

(в) по какъвто и да било друг начин съдейства за извършването на едно или повече престъпления по ал. 1 или 2 от група лица, действащи с обща цел; такова съдействие трябва да се счита за умишлено и извършвано или с цел поддържане на общата престъпна дейност или цел на групата, или при осъзнаване на намерението на групата да извърши въпросното престъпление или престъпления.

Член 3

Тази конвенция не се прилага, когато престъплението е извършено в една държава, предполагаемият извършител и жертвите са граждани на тази държава, предполагаемият извършител се намира на територията на тази държава и никоя друга държава няма основание да упражни юрисдикция съгласно чл. 6, ал. 1 или 2 на конвенцията, освен ако разпоредбите на чл. 10 - 15 не са съответно приложими в тези случаи.

Член 4

Всяка държава страна приема такива мерки, каквито може да се окажат необходими:

(а) за обявяване на деянията по чл. 2 на тази конвенция за престъпления по нейното вътрешно законодателство;

(б) за определяне тези престъпления за наказуеми със съответни наказания, взимайки предвид тяхната тежест.

Член 5

Всяка държава страна предприема такива мерки, каквито може да се окажат необходими, включително, когато е уместно, и вътрешни нормативни актове, с които да гарантира, че престъпни деяния, попадащи в обхвата на тази конвенция, особено когато те са предназначени или насочени да предизвикат състояние на страх сред населението, у група лица или конкретни лица, при никакви обстоятелства не подлежат на оправдание по съображения от политическо, философско, идеологическо, расово, етническо, религиозно или друго подобно естество и се наказват с наказания, съответстващи на тяхната тежест.

Член 6

1. Всяка държава страна предприема такива мерки, каквито могат да се окажат необходими за установяване на своята юрисдикция върху престъпленията по чл. 2, когато:

(а) престъплението е извършено на територията на тази държава; или

(б) престъплението е извършено на борда на съд, плаващ под флага на тази държава, или на въздухоплавателно средство, регистрирано по законите на тази държава в момента на извършване на престъплението; или

(в) престъплението е извършено от гражданин на тази държава.

2. Всяка държава страна може също така да установи своята юрисдикция върху всяко такова престъпление, когато:

(а) престъплението е извършено срещу гражданин на тази държава; или

(б) престъплението е извършено срещу държавен или правителствен обект на тази държава в чужбина, включително посолство или други дипломатически или консулски помещения на тази държава; или

(в) престъплението е извършено от лице без гражданство, което обикновено пребивава на територията на тази държава; или

(г) престъплението е извършено с цел да бъде принудена тази държава да извърши или да се въздържи от извършване на някакво действие; или

(д) престъплението е извършено на борда на въздухоплавателно средство, експлоатирано от правителството на тази държава.

3. При ратифициране, приемане, утвърждаване или присъединяване към тази конвенция всяка държава страна уведомява Генералния секретар на Организацията на обединените нации за юрисдикцията, която тази държава е приела в съответствие с ал. 2 по нейното вътрешно законодателство. В случай на някаква промяна съответната държава страна незабавно уведомява за това Генералния секретар.

4. Също така всяка държава страна предприема такива мерки, каквито може да се окажат необходими, за да установи своята юрисдикция върху престъпленията по чл. 2, в случаите, когато предполагаемият извършител се намира на нейна територия и тя не екстрадира това лице в никоя от държавите страни, които са установили своята юрисдикция в съответствие с ал. 1 или 2.

5. Тази конвенция не изключва упражняването на наказателна юрисдикция, установена от държава страна в съответствие с нейното вътрешно законодателство.

Член 7

1. При получаване на информация, че лице, което е извършило или се предполага, че е извършило престъпление съгласно посоченото в чл. 2, може да се намира на нейна територия, съответната държава страна предприема такива мерки, каквито може да се окажат необходими в съответствие с вътрешното й законодателство за разследване на фактите, съдържащи се в информацията.

2. Ако се убеди, че обстоятелствата го налагат, държавата страна, на чиято територия се намира извършителят или предполагаемият извършител, предприема подходящи мерки съгласно вътрешното си законодателство за обезпечаване присъствието на това лице за целите на преследване или екстрадиция.

3. Всяко лице, спрямо което се предприемат мерките, посочени в ал. 2, има правото:

(а) да се свърже незабавно с най-близкия подходящ представител на държавата, на която лицето е гражданин или която иначе е оправомощена да защитава правата на това лице, или ако лицето е без гражданство, държавата, на чиято територия това лице обикновено пребивава;

(б) да бъде посещавано от представител на тази държава;

(в) да бъде информирано за неговите права по букви (а) и (б).

4. Правата по ал. 3 следва да се упражняват в съответствие със законите и разпоредбите на държавата, на чиято територия се намира извършителят или предполагаемият извършител, при условие че съответните закони и разпоредби трябва да обезпечават цялостното постигане на целите, за които са предназначени правата, предоставени съгласно ал. 3.

5. Изискванията на ал. 3 и 4 не накърняват правото на всяка държава страна, предявяваща претенция за юрисдикция в съответствие с чл. 6, ал. 1, буква "в" или ал. 2, буква "в", да покани Международния комитет на Червения кръст да се свърже със и да посети предполагаемия извършител.

6. Когато държава страна в съответствие с този член е задържала дадено лице под стража, тя трябва незабавно да уведоми, директно или чрез Генералния секретар на Организацията на обединените нации, държавите страни, които са установили юрисдикция в съответствие с чл. 6, ал. 1 и 2, и ако счита това за целесъобразно, и всички други заинтересувани държави страни за факта, че това лице е задържано под стража, и за обстоятелствата, налагащи задържането на това лице. Държавата, извършваща разследването, предвидено в ал. 1, незабавно информира упоменатите държави страни за своите констатации и посочва дали възнамерява да упражни своята юрисдикция.

Член 8

1. Ако в случаите, в които е приложим чл. 6, държавата страна, на чиято територия се намира предполагаемият извършител, не екстрадира това лице, тя е длъжна без каквото и да е изключение и независимо дали на нейна територия е извършено престъплението или не да предаде случая без необосновано забавяне на компетентните си власти за целите на наказателното преследване по процедурите в съответствие със законите на тази държава. Тези власти трябва да вземат решение по същия начин, както в случай на което и да е друго тежко престъпление по законите на същата държава.

2. Във всички случаи, когато вътрешното законодателство на една държава страна позволява да бъде екстрадиран или по друг начин предаден неин гражданин при условие обаче, че това лице ще бъде върнато в същата държава за изтърпяване на наказанието, наложено в резултат на съдебно дело или на процедура по договаряне, за която екстрадирането или предаването на лицето са поискани, и тази държава и държавата, искаща екстрадирането на лицето, са съгласни с тази възможност и с други условия, каквито те могат да приемат за уместни, то такова условно екстрадиране или предаване ще бъдат достатъчни за освобождаване от задължението по ал. 1.

Член 9

1. Престъпленията по чл. 2 се смятат за включени като престъпления, водещи до екстрадиране, в договорите за екстрадиране, сключени между които и да са държави страни преди влизането в сила на тази конвенция. Държавите страни се задължават да включат тези престъпления в престъпленията, водещи до екстрадиране, във всеки договор за екстрадиция, който впоследствие ще бъде сключен между тях.

2. Когато държава страна, поставяща като условие за екстрадирането съществуването на договор, получи искане за екстрадиране от друга държава страна, с която тя няма сключен договор за екстрадиция, замолената държава страна по свое усмотрение има правото да счита тази конвенция за правно основание за екстрадиране по отношение на престъпленията по чл. 2. Екстрадицията се осъществява при спазване на другите условия, предвидени в законодателството на държавата, от която е поискана екстрадицията.

3. Държави страни, които не поставят съществуването на договор като условие за екстрадиране, признават престъпленията по чл. 2 като престъпления, подлежащи на екстрадиране, при спазване на условията, предвидени в законодателството на държавата, от която е поискана екстрадицията.

4. В случай на необходимост престъпленията по чл. 2 се разглеждат за целите на екстрадицията между държави страни като извършени не само в мястото на извършването им, но и на територията на държавите, които са установили юрисдикция в съответствие с чл. 6, ал. 1 и 2.

5. Разпоредбите на всички договори и споразумения за екстрадиция между държави страни по отношение на престъпленията по чл. 2 се считат за изменени между държавите страни до степента, до която те са несъвместими с тази конвенция.

Член 10

1. Държавите страни оказват една на друга максимално съдействие във връзка с разследванията, наказателното производство или процедурите по екстрадиция, предприети по отношение на престъпленията по чл. 2, включително съдействие при получаване на намиращи се в тяхно разположение доказателства, необходими за наказателното производство и за процедурата по екстрадиция.

2. Държавите страни изпълняват задълженията си по ал. 1 в съответствие с договорите или други споразумения за взаимна правна помощ, които са сключени между тях. При отсъствие на такива договори или споразумения държавите страни си оказват взаимно помощ в съответствие с тяхното вътрешно законодателство.

Член 11

Никое от престъпленията по чл. 2 не може да се разглежда за целите на екстрадиране или взаимна правна помощ като политическо престъпление или като престъпление, свързано с политическо престъпление, или като престъпление, извършено от политически мотиви. Съответно, искане за екстрадиция или за взаимна правна помощ, основано на такова престъпление, не може да бъде отказано на единственото основание, че то касае политическо престъпление или престъпление, свързано с политическо престъпление, или престъпление, вдъхновено от политически мотиви.

Член 12

Нищо в тази конвенция не следва да се тълкува като налагане на задължение да се екстрадира или да се окаже взаимна правна помощ, ако държавата страна, от която това се иска, има достатъчно основания да вярва, че искането за екстрадиране за престъпления по чл. 2 или за взаимна правна помощ във връзка с такива престъпления е било направено с цел преследване или наказване на дадено лице поради неговата раса, религия, националност, етнически произход или политически убеждения, или че удовлетворяването на това искане би било в ущърб на положението на това лице по която и да е от тези причини.

Член 13

1. Лице, което е задържано под стража или изтърпява наказание на територията на една държава страна и чието присъствие в друга държава страна се иска за целите на даване на показания, установяване на самоличност или оказване на съдействие по някакъв друг начин при получаването на доказателства за разследване или преследване на престъпления по тази конвенция, може да бъде предадено при спазване на следните условия:

(а) лицето дава свободно своето съгласие на база пълна информираност; и

(б) компетентните власти и на двете държави са постигнали съгласие по такива условия, каквито тези държави могат да счетат за подходящи.

2. За целите на този член:

(а) държавата, на която е предадено лицето, е оправомощена и поема задължението да държи предаденото лице под стража, освен ако държавата, от която е предадено лицето, не поиска нещо друго или не оправомощи за нещо друго;

(б) държавата, на която е предадено лицето, незабавно следва да изпълни задължението си да върне задържаното лице на държавата, която е предала лицето, съгласно предварителната договореност или както е договорено по друг начин между компетентните власти на двете държави;

(в) държавата, на която е предадено лицето, не може да изисква от държавата, която е предала лицето, да започне процедура по екстрадиране за връщането на лицето;

(г) на предаденото лице се зачита за излежано време от присъдата, излежавана в държавата, от която то е предадено, времето на задържане под стража в държавата, на която е предадено лицето.

3. Без съгласието на държавата страна, от която едно лице трябва да бъде предадено в съответствие с този член, това лице независимо от националността му не може да бъде преследвано или задържано под стража или подлагано на каквото и да било друго ограничаване на личната му свобода на територията на държавата, на която то е предадено във връзка с действия или осъдителни присъди, предхождащи отпътуването му от територията на държавата, от която то е предадено.

Член 14

На всяко лице, което е задържано под стража или по отношение на което са предприети някакви други мерки или е предприета процедура по силата на тази конвенция, се гарантира справедливо отношение, включително ползване на всички права и гаранции в съответствие със законодателството на държавата, в която се намира лицето, и на приложимите разпоредби на международното право, включително международните правни норми за правата на човека.

Член 15

Държавите страни си сътрудничат в предотвратяването на престъпленията по чл. 2, по-специално:

(а) като предприемат всички възможни мерки, включително при необходимост да адаптират вътрешното си законодателство за предотвратяване и противодействието на подготовката на съответните им територии за извършване на тези престъпления във или извън техните територии, включително мерки за забрана на техните територии на незаконна дейност на лица, групи и организации, които поощряват, подстрекават, организират, преднамерено финансират или участват в извършването на престъпления, изложени в чл. 2;

(б) като си разменят точна и проверена информация в съответствие с националното им законодателство и координират административните и други мерки, предприемани по усмотрение с цел предотвратяване извършването на престъпления, както е изложено в чл. 2;

(в) когато е уместно, чрез изследвания и разработки по отношение на методите за откриване на взривни и други опасни вещества, които могат да причинят смърт или телесни наранявания, провеждане на консултации по разработването на стандарти за маркиране на взривни материали с цел определяне техния произход при разследване след взрив, обмен на информация за превантивни мерки, сътрудничество и трансфер на технологии, оборудване и съответните материали.

Член 16

Държавата страна, в която предполагаемият извършител е подложен на наказателното преследване, трябва в съответствие с вътрешното си законодателство или действащите процедури да съобщи окончателните резултати на Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който уведомява за това всички други държави страни.

Член 17

Държавите страни изпълняват задълженията си по тази конвенция по начин, съответстващ на принципите на суверенното равенство и териториалната цялост на държавите, както и за ненамеса във вътрешните работи на другите държави.

Член 18

Нищо от тази конвенция не дава право на една държава страна да упражнява на територията на друга държава страна юрисдикция и функции, които са изключително запазени за властите на тази друга държава страна съгласно вътрешното й законодателство.

Член 19

1. Нищо от тази конвенция не накърнява други права, задължения и отговорности на държави и отделни лица, произтичащи от международното право, особено целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и международното хуманитарно право.

2. Действията на въоръжени сили по време на въоръжен конфликт по смисъла, даден на тези понятия в международното хуманитарно право, които се регулират от това право, не се регулират от тази конвенция, а действията, предприети от въоръжените сили на една държава при упражняването на техните официални задължения, дотолкова, доколкото те се регулират от други правила на международното право, не се регулират от тази конвенция.

Член 20

1. Всеки спор между две или повече държави страни относно тълкуването или прилагането на тази конвенция, който не може да бъде решен чрез преговори в разумен срок, се отнася по искане на една от тях към арбитраж. Ако до шест месеца от датата на искането за арбитраж страните не успеят да се договорят по организацията на арбитража, всяка една от тези страни може да отнесе спора към Международния съд, като внесе молба в съответствие със Статута на съда.

2. Всяка държава може в момента на подписване, ратифициране, приемане или утвърждаване на тази конвенция или присъединяване към нея да декларира, че не се смята обвързана от разпоредбата на ал. 1. Другите държави страни не са обвързани от разпоредбата на ал. 1 по отношение на държава страна, направила такава резерва.

3. Всяка държава, която е направила резерва в съответствие с ал. 2, може по всяко време да оттегли тази резерва, като уведоми Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 21

1. Тази конвенция е открита за подписване от всички държави от 12 януари 1998 г. до 31 декември 1999 г. в Главната квартира на Организацията на обединените нации в Ню Йорк.

2. Тази конвенция подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

3. Тази конвенция е открита за присъединяване от всяка държава. Документите за присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 22

1. Тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден от датата на депозиране на двадесет и втория документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

2. За всяка държава, ратифицираща, приемаща, утвърждаваща или присъединяваща се към конвенцията след депозирането на двадесет и втория документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване, конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след депозирането от такава държава на нейния документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване.

Член 23

1. Всяка държава страна може да денонсира тази конвенция, като писмено уведоми Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

2. Денонсирането влиза в сила една година след датата, на която известието е получено от Генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 24

Оригиналът на тази конвенция, чиито английски, арабски, китайски, испански, френски и руски текст са еднакво валидни, се депозира при Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който ще разпрати заверени екземпляри от нея на всички държави.

В уверение на което долуподписаните, бидейки надлежно упълномощени за целта от съответните си правителства, подписаха тази конвенция, открита за подписване в Ню Йорк на 12 януари 1998 г.