Държавен вестник, брой 41 от 23.IV

Правителството на Република България и правителството на Република Македония, наричани оттук нататък "договарящи страни", ръководени от желанието за развитие на международните връзки и задълбочаване на сътрудничеството в областта на ветеринарномедицинската дейност, се споразумяха да сключат настоящата конвенция и се договориха за следното:

Член 1

Договарящите страни си сътрудничат за предпазване на техните територии от епизоотии при вноса, износа и транзита на живи животни, семенна течност, яйцеклетки и ембриони, продукти от животински произход, фуражи и предмети, които могат да бъдат преносители на заразни агенти.

1. Договарящите страни се уведомяват взаимно за появата, развитието и ликвидирането на тяхната територия на болестите, включени в списък "А" на Международното бюро по епизоотиите по начини и срокове, посочени в Международния зоосанитарен код, като се посочват районите, засегнати от тези болести, видовете и броят на заразените животни, взетите мерки за тяхното ограничаване и ликвидиране, установените причинители и предполагаеми пътища за предаване на инфекцията.

2. Договарящите страни се уведомяват взаимно за появата на тяхна територия на заразни болести, включени в списък "Б" на Международното бюро по епизоотиите, чрез обмен на месечни бюлетини за заразните болести и друга специална информация, особено по отношение на икономически и социално значими заболявания по животните.

3. Договарящите страни се информират взаимно за появата на зоонози или за наличието в животни или във внесени хранителни продукти от животински произход на вещества от химично, биологично, физично и механично естество, представляващи опасност за здравето на човека и животните.

4. В случай на нужда договарящите страни си оказват взаимна помощ при появили се заболявания по животните и могат да разменят помежду си бактериални и вирусни щамове, спазвайки установените за тази цел международни правила.

Член 2

1. Под "животно" по смисъла на конвенцията се разбира:

еднокопитни животни (коне, магарета, мулета и др.);

чифтокопитни животни - домашни и диви (едър рогат добитък, камили, овце, кози и свине);

гризачи - домашни и диви;

домашни птици (кокошки, пуйки, гъски, патици и други пернати);

луксозни птици (фазани, яребици, горски петли и др.);

екзотични птици и животни;

пчели;

риби, молюски, черупкови, констенурки, жаби, буби.

2. Под "материали за животинско възпроизводство" по смисъла на тази конвенция се разбира семенна течност, яйцеклетки, зиготи и ембриони.

3. Под "продукти от животински произход" по смисъла на конвенцията се разбира:

животински суровини - всички части на животинското тяло в непреработено състояние, без да се има предвид тяхното предназначение;

хранителни продукти от животински произход - всички части от животинското тяло, неговите субпродукти или преработени вещества от животното, които са предназначени за храна на хората, яйца, млечни продукти и мед;

нехранителни продукти от животински произход - съставни части на животинското тяло, които не служат за храна на хората.

4. Под "фураж" по смисъла на конвенцията се разбира:

всички източници на хранителни вещества за животни от растителен, животински, минерален, микробиален, химичен и друг произход, които не съдържат токсични субстанции и могат да се усвояват от животните като безвредни биологично активни, градивни и функционални елементи.

5. Живите животни, материалите за животинско възпроизводство и продуктите от животински произход, непредвидени в тази конвенция, се третират съгласно правилата на всяка от договарящите страни.

Член 3

1. При необходимост договарящите страни се уведомяват взаимно за условията и начините за прилагане на съществуващите в съответната страна инструкции и програми за профилактика и борба срещу заразните и паразитните болести по животните.

2. Договарящите страни си разменят информация за ветеринарно-санитарните изисквания за внос, износ и транзит на животни и продукти от животински произход, фуражи и др., а също така и информация за мерките, които се прилагат при възникване на незаразни болести, в т.ч. и заболявания, дължащи се на токсични продукти, радиоактивни вещества и др.

Член 4

За развитието на сътрудничеството в областта на ветеринарномедицинската дейност компетентните органи на договарящите страни:

1. Разменят нормативни актове и други специализирани публикации.

2. Взаимно се информират за срещи и съвещания в тази област, като специалисти от двете страни могат да участват в тях.

3. Осъществяват сътрудничество в областта на ветеринарномедицинската наука, образование и практическа организация на ветеринарната служба чрез:

обмяна на опит и знания за подпомагане развитието и по-нататъшното усъвършенстване на ветеринарномедицинската дейност и за повишаване професионалната квалификация на ветеринарните лекари;

обмен на специализирана литература и периодични издания в областта на ветеринарната медицина;

взаимни посещения на специалисти;

насърчаване и създаване на взаимно благоприятни условия за търговски обмен на ветеринарни лекарствени средства, противопаразитни, имунобиологични и диагностични средства, произвеждани от договарящите се страни, а така също и за изграждане на съвместни производствени и търговски предприятия в тази област.

Член 5

1. Разходите по обмена на документацията, посочена в чл. 3 и 4 на тази конвенция, са за сметка на договарящата страна, която я изпраща.

2. Обменът на специалисти става по взаимна договореност между компетентните органи на двете договарящи се страни. В такива случаи разходите по пътуването им са за сметка на страната, която ги изпраща. Страната, която ги приема, заплаща дневните и квартирните разходи, както и разходите, свързани с пътуванията в страната по предварителна програма.

Член 6

Договарящите страни възлагат на компетентните ветеринарни органи в двете страни да разработят специфични ветеринарно-санитарни правила и изисквания в съответствие с изискванията на Международния зоосанитарен код на Международното бюро по епизоотиите и Европейския съюз, които да се прилагат при осъществяването на търговия при внос, износ и транзит на животни, продукти от животински произход, фуражи и други стоки, които могат да бъдат преносители на заразни и паразитни болести и зоонози.

Член 7

Вносът и износът на животни, продукти от животински произход, биологични материали, фуражи, фуражни компоненти, лекарствени средства и други предмети и транзитът на животни, които могат да бъдат преносители на заразни и паразитни болести по животните и зоонози, се извършват след предварително издаване на разрешение от главното управление на ветеринарномедицинската служба на страната вносителка, респективно страната, през чиято територия се извършва транзитът.

Компетентните органи на договарящите страни взаимно съгласуват ветеринарно-санитарните изисквания за внос, износ и транзит.

Член 8

Договарящите страни установяват граничен ветеринарномедицински контрол при внос, износ и транзит на животни, продукти и суровини от животински произход, адитиви, фуражи и фуражни добавки и ветеринарномедицински препарати и транспортните средства.

Граничният ветеринарен контрол се извършва на определени гранични ветеринарни пунктове от държавни ветеринарни лекари.

При необходимост граничните ветеринарни контролни пунктове могат да бъдат променяни, закрити или открити нови такива по предварително писмено споразумение между договарящите страни.

Член 9

Договарящите страни използват сертификати по одобрени образци, които се издават на английски език и на езика на страната вносител, регламентирани от Европейския съюз.

Член 10

Когато на територията на една от договарящите страни се установят заразни болести, посочени в списък "А" на Международното бюро по епизоотиите, другата страна има право да ограничи или да забрани вноса и транзита на животни, на продукти и субпродукти от животински произход, биологични материали, фуражи и други обекти, с които може да се пренесе заразният причинител от територията на тази страна, за което се уведомява централната държавна ветеринарна служба на другата страна.

Член 11

1. Всяка пратка или отделно превозно средство с животни, продукти от тях и фуражи се придружава от оригинален ветеринарен сертификат, издаден от държавен ветеринарен лекар.

2. Ако при граничната ветеринарна инспекция на пратката или отделното превозно средство с живи животни, продукти от животински произход и фуражи се установи, че не отговаря на изискванията на приетия ветеринарен сертификат, или ако превозните средства, с които се превозва пратката, не отговарят на ветеринарните изисквания за транспортиране, държавните ветеринарни органи на страната вносител уведомяват държавните ветеринарни органи на страната износител и предприемат действия за опазване на територията на страната от внасяне на заразни и паразитни болести по животните и зооантропонози по хората съгласно действащото ветеринарно-санитарно законодателство.

Член 12

Транзитът на животни, продукти от животински произход, фуражи, фуражни компоненти и други обекти, които могат да бъдат носители на заразни причинители от територията на една от договарящите страни или трета страна, се разрешава, когато са придружени с оригинален ветеринарен сертификат съгласно Международния зоосанитарен код на Международното бюро по епизоотиите или с оригинален ветеринарен сертификат, за който предварително една от договарящите страни се е договорила с третата страна.

Член 13

Ако при транзита на животни се установи заразна болест, включена в списък "А" на Международното бюро по епизоотиите, държавната ветеринарна служба незабавно информира държавната ветеринарна служба на другата страна.

Ако по време на транспорта или в документите се установи, че пратката не отговаря на условията на ветеринарно-санитарния сертификат, държавната ветеринарна служба на едната страна информира държавната ветеринарна служба на другата страна.

Член 14

За случаите по чл. 13 на тази конвенция в срок от 24 часа след получаване на информацията информиращата страна създава комисия с цел установяване произхода, разпространението на заразата и ветеринарно-санитарното състояние на пратката. Комисията решава проблема в съответствие с международната практика и в духа на взаимно разбирателство между държавните ветеринарни служби на договарящите страни.

Член 15

Регламентите на тази конвенция могат да бъдат разширени чрез допълнителни протоколи за други установени или неустановени заразни болести, които представляват опасност за договарящите страни.

Член 16

Тази конвенция не засяга правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от международни договори, в които те участват.

Член 17

За изпълнение на регламентите по тази конвенция договарящите страни ще се срещат в зависимост от нуждите на територията на Република България и Република Македония.

Член 18

При възникване на спорни въпроси след приемането на тази конвенция те ще се решават на ниво представители на държавните ветеринарни служби на договарящите страни.

Ако не се постигне решение, спорните въпроси ще се решават по дипломатически път.

Член 19

Компетентният орган на Република България е Националната ветеринарномедицинска служба към Министерството на земеделието и горите, а на Република Македония е Ветеринарното управление при Министерството на земеделието, горите и водното стопанство.

Член 20

Тази конвенция влиза в сила на 30-ия ден от датата на получаване на втората нота, с която договарящите страни взаимно се уведомяват по дипломатически път, че са изпълнили вътрешноправната си процедура за влизането в сила на конвенцията.

Член 21

Конвенцията се сключва за срок 5 години и ще бъде автоматически продължавана всеки път за същия период, ако някоя от страните не уведоми другата договаряща страна 6 месеца преди изтичането на срока й за своето желание за нейното прекратяване.

Конвенцията е съставена в Скопие на 15 май 2000 г. в два оригинални екземпляра на официалните езици на двете страни - български език според Конституцията на Република България и македонски език според Конституцията на Република Македония, като двата текста са с еднаква правна сила.