Държавен вестник, брой 47 от 10.V

Правителството на Република България и правителството на Литовската република, наричани по-нататък договарящи страни, в желанието си да съдействат за развитието на икономическите и търговските връзки между двете страни и транзит през техните територии, се договориха за следното:

Член 1

Договарящите страни си предоставят една на друга правото за извършване от техни превозвачи на международни превози на пътници и товари с автомобилен транспорт между двете страни и транзит през техните територии, като спазват условията на тази спогодба.

Член 2

Определения:

1. Под "транспортно средство" се разбира всяко моторно транспортно средство или състав от автомобил с прикачено към него ремарке или полуремарке, предназначено за превоз на:

а) повече от 9 души, включително и шофьора;

б) товари.

2. Под "превозвач" се разбира физическо или юридическо лице, регистрирано в едната от договарящите страни, което има право да извършва пътнически или товарни автомобилни превози със свое или наето от него транспортно средство в съответствие със законодателството, действащо в неговата страна.

3. Под "разрешително" се разбира всеки разрешителен режим, лиценз или концесия, изисквани в съответствие със законодателството, действащо във всяка от договарящите страни.

Член 3

1. Използваните в тази спогодба определения имат следните значения:

а) "Редовни автобусни превози" - това са превози, извършвани по автобусните линии по предварително съгласувани между компетентните органи на договарящите страни маршрути, разписания и тарифи.

б) "Совалкови превози" - това са превози на групи пътници в определено време от територията на едната договаряща страна до местоназначение на територията на другата договаряща страна за временно пребиваване или транзитно преминаване през нейната територия. Връщането на тези пътници се извършва с автобус на същия превозвач в страната на първоначалното отпътуване. За целта първият рейс в обратно направление и последният рейс в основното направление се извършват с празни автобуси.

в) "Туристически или случайни превози" - това са такива превози, по време на които една и съща група пътници се превозва с едно и също транспортно средство, при което началният и крайният пункт се намират в държавата, където е регистрирано транспортното средство, и по време на пътуването по целия маршрут не слизат и не се качват пътници. Такива превози се наричан при "затворени врати".

2. Превозите, определени в този член, могат да се извършват между договарящите страни или транзит през техните територии.

3. Транспортните средства на едната договаряща страна не могат да извършват превоз на пътници между два пункта, намиращи се на територията на другата договаряща страна.

Член 4

1. Редовните автобусни превози между договарящите страни и транзит през техните територии, както и совалковите превози се извършват при наличието на разрешителни.

2. Компетентните органи на договарящите страни издават разрешителни за тази част от маршрута, която преминава през тяхната територия. Процедурата по издаването на разрешителните и свързаните с това конкретни въпроси се съгласуват от компетентните органи на договарящите страни на основата на взаимност в рамките на Смесената комисия, посочена в чл. 16.

3. Разрешителното се издава в писмена форма. В него се определя маршрутът на движение, срокът на валидността му и други ограничения, ако такива съществуват.

4. Разрешителното трябва да се намира в автобуса, извършващ превоза, за представяне по искане на контролните органи.

Член 5

1. Всяка от договарящите страни издава разрешителни за редовни или совалкови превози въз основа на заявка, направена от компетентния орган на другата договаряща страна.

2. Превозвачите подават заявления за получаване на разрешителни от компетентния орган на страната, на чиято територия те са регистрирани. Заявленията се подготвят по образец, установен от Смесената комисия.

Член 6

1. Не се изискват разрешителни за туристически и случайни превози както между двете страни, така и при транзитно преминаване през техните територии.

2. При извършване на превозите, посочени в т. 1 на този член, в транспортното средство трябва да има поименен списък на пътниците.

Член 7

1. Всички превози на товари с транспортни средства, включително за собствена сметка, между договарящите страни, транзит през техните територии, както и от/до трета страна, с изключение на посочените в чл. 8, са подчинени на разрешителен режим.

2. По решение на Смесената комисия (чл. 16) договарящите страни могат да облекчават режима на разрешителни или взаимно да се освобождават от него.

3. Разрешителното се издава за всяко пътуване - отиване и връщане, и за всяко транспортно средство.

4. Разрешителните са валидни за календарната година, за която компетентните органи на договарящите страни взаимно са ги разменили. Изключения се допускат по преценка на Смесената комисия в съответствие с чл. 16.

5. Разрешителното се издава на името на превозвача и не може да се отстъпва на друго лице.

6. Контингентът разрешителни за срок от една година по видове превози между двете страни, транзит през техните територии или до/от трети страни се определя от Смесената комисия в съответствие с чл. 16. По молба на една от договарящите страни могат да се издават допълнителни разрешителни над предварително договорения контингент.

Член 8

1. Не се изискват разрешителни за:

а) превоз на товари с автомобили с товароподемност до 3,5 тона и с обща маса до 6 тона;

б) превоз на покъщнина при преселване;

в) превоз на животни, транспортни средства, спортни принадлежности и оборудване, предназначени за спортни състезания;

г) превоз на декори, театрален реквизит и музикални инструменти, предназначени за представления;

д) превоз на предмети, предназначени за панаири, изложби и демонстрации;

е) превоз на предмети и оборудване, предназначени за радио- и телевизионни записи и киноснимки;

ж) превоз на повредени транспортни средства, както и на превозваните с тях товари, включително влизането и подмяната на повредените транспортни средства, при наличие на документи, потвърждаващи необходимостта от замяната;

з) превоз на тленни останки;

и) новозакупени транспортни средства при техния първи празен пробег.

2. Превозите, посочени по-горе от буква "в" на този член до буква "е" включително, се освобождават от разрешителни само при условия че предметите или животните се внасят временно.

3. Специализираните транспортни средства, които не са предназначени за превоз на товари, се освобождават от разрешителни.

Член 9

1. Компетентните органи на договарящите страни издават разрешителни за пътнически и товарни превози в съответствие с тази спогодба само на превозвачите, които съгласно тяхното национално законодателство имат право да извършват международни автомобилни превози.

2. Разрешителните и другите посочени в тази спогодба документи трябва да се намират в транспортните средства и да се представят на митническите, граничните, полицейските и други компетентни органи по тяхно искане.

Член 10

1. За транспортните средства, регистрирани в една от договарящите страни, се заплащат съответните такси и сборове, валидни на територията на другата договаряща страна.

2. При извършване на превози въз основа на тази спогодба взаимно се освобождават от митни сборове и разрешения на територията на другата договаряща страна:

а) горивото, намиращо се в предвидения за всеки модел автомобил резервоар, технологично и конструктивно свързан със системата за захранване на двигателя;

б) смазочните материали, предвидени за употреба по време на превоза и намиращи се в транспортното средство при неговото излизане;

в) резервните части, предназначени за ремонт на повредено транспортно средство, извършващо международни превози.

3. Неизползваните резервни части подлежат на обратно връщане; заменените резервни части трябва да бъдат или изнесени от страната, или унищожени, или предадени по реда, установен на територията на съответната договаряща страна.

Член 11

1. По отношение на теглото и габаритите на транспортните средства всяка от договарящите страни се задължава да не прилага към транспортните средства на другата договаряща страна повече ограничителни условия, отколкото прилаганите към транспортните средства, регистрирани на нейната територия.

2. За превоз на товари, извършван с транспортни средства, габаритите или масата на които надвишават габаритите или масата, допустими на територията на другата договаряща страна, както и за превоз на опасни товари, се изисква специално разрешително в съответствие с вътрешното законодателство на договарящите страни и в съответствие с международните конвенции.

Член 12

Превози, извършвани с товарни транспортни средства на едната договаряща страна, между два пункта, разположени на територията на другата договаряща страна, се извършват само със специално разрешително, издадено от компетентния орган на договарящата страна, на чиято територия се извършва превозът.

Член 13

Всяка договаряща страна признава националните регистрационни документи на транспортните средства и свидетелствата за правоуправление на водачите, издадени от съответните компетентни органи на другата договаряща страна.

Член 14

1. Превозвачите и водачите на транспортни средства от всяка договаряща страна, извършващи превози на територията на другата договаряща страна или преминаващи транзитно през нейната територия, трябва да спазват законодателството на тази страна.

2. За всички произшествия, които са се случили по време на пътуването, водачът на транспортното средство е длъжен своевременно да уведоми съответните компетентни органи на страната, на чиято територия е станало произшествието, а също и компетентните органи на своята страна.

Член 15

Въпросите, които не са предвидени в тази спогодба, се решават в съответствие с вътрешното законодателство на всяка от договарящите страни.

Член 16

1. Компетентните органи на договарящите страни създават Смесена комисия с цел да се осигури:

а) решаването на всички спорни въпроси, свързани с прилагането на тази спогодба;

б) обсъждане на изпълнението на спогодбата, както и на предложенията за привеждането й в съответствие с развитието на международния автомобилен транспорт между двете страни.

2. Смесената комисия се свиква по молба на едната от договарящите страни последователно на територията на всяка от тях.

Член 17

Компетентните органи на двете договарящи страни взаимно се уведомяват за действащите в техните страни нормативни актове в областта на автомобилните превози и за техните изменения от момента на въвеждането им.

Член 18

1. В случай на нарушаване на тази спогодба компетентният орган на страната на превозвача по молба на компетентния орган на страната, където е извършено нарушението, трябва да предприеме необходимите мерки за осигуряване на изпълнението на спогодбата.

Компетентният орган на страната на превозвача информира компетентния орган на другата страна по негова молба за предприетите мерки.

2. Разпоредбите на този член не освобождават превозвача, регистриран в едната договаряща страна, от отговорност в случай на нарушаване на законодателството на другата договаряща страна.

Член 19

Компетентни органи по силата на тази спогодба са:

- за Република България - Министерството на транспорта;

- за Литовската република - Министерството на съобщенията.

Член 20

Тази спогодба не засяга правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от сключените международни спогодби, договори и правилници, които за тях са задължителни.

Член 21

1. Тази спогодба се сключва за срок от една година. Нейното действие автоматично се продължава за следващата година, ако една от договарящите страни три месеца преди изтичането на съответния срок на действие не уведоми писмено по дипломатически канали другата страна за своето намерение да денонсира спогодбата.

2. Тази спогодба подлежи на утвърждаване в съответствие със законодателството, действащо на територията на всяка от договарящите страни, и влиза в сила тридесет дни след получаване на последното дипломатическо уведомление за нейното утвърждаване.

3. Договарящите страни са съгласни да прилагат временно тази спогодба от момента на нейното подписване.

Съставена в София на 7 март 1995 г. в два екземпляра на български, литовски и руски език, като и трите текста имат еднаква сила. При възникване на спорове за основа се приема текстът на руски език.