Държавен вестник, брой 56 от 7.VI

Употребявани термини

Член 1

За целите на тази конвенция:

a) "опустиняване" означава деградация на земята в сухите, полусухите и малко влажните зони в резултат на въздействието на различни фактори, включително изменението на климата и дейността на човека;

b) "борба с опустиняването" включва дейности, които са част от интегрираното развитие на земите в сухите, полусухите и малко влажните зони в интерес на устойчивото развитие и имат за цел:

i) предотвратяване и/или съкращаване на мащабите на ерозията на земите;

ii) възстановяване на частично ерозиралите земи; и

iii) възстановяване на пострадалите от опустиняване земи;

c) "суша" означава естествено явление, възникващо, когато количеството на валежите е значително по-ниско от нормалните измервани нива, което предизвиква сериозно нарушаване на хидрологическия баланс, отразяващо се неблагоприятно върху продуктивността на земните ресурси;

d) "смекчаване на последствията от сушата" означава дейности, свързани с прогнозиране на сушата и които имат за цел намаляване на уязвимостта на обществото и природните системи от сушата, доколкото това влиза в рамките на процеса борба с опустиняването;

e) "земя" означава земна биопродуктивна система, която включва в себе си почва, растителност, друга биомаса, а така също екологически и хидрологически процеси, протичащи вътре в системата;

f) "деградация на земята" означава намаляване или загуба на биологическата или икономическата продуктивност и сложната структура на неполивни и поливни орни земи или пасбища, гори и гористи участъци в сухите, полусухите и малко влажните зони в резултат на използването на земята или действието на един или няколко процеса, в това число свързани с дейността на човека и структурите на разселване, като например:

i) ерозия на почвата, причинена от ветрове и/или води;

ii) влошаване на физическите, химическите и биологическите или икономическите свойства на почвата; и

iii) дългосрочна загуба на естествената растителност;

g) "сухи, полусухи и малко влажни зони" означават зони, без полярните и субполярните региони, в които отношението между средногодишното ниво на валежи и потенциалната евапотранспирация се колебае в границите от 0,05 до 0,65;

h) "засегнати зони" означават сухите, полусухите и/или малко влажните зони, засегнати или застрашени от опустиняване;

i) "засегнати държави" означават държави, повърхността на сушата на които включва изцяло или частично засегнати зони;

j) "регионална организация за икономическа интеграция" означава организация, създадена от суверенни държави в даден регион, в компетенциите на която влизат въпроси, регулирани с тази конвенция, и която е упълномощена по необходим начин в съответствие с нейните вътрешни процедури да подписва, да ратифицира, да приема, да одобрява тази конвенция или да се присъедини към нея;

k) "развити държави - страни по конвенцията" означава развити държави - страни по конвенцията, и регионални организации за икономическа интеграция, създадени от развити държави.

Цел

Член 2

1. Цел на тази конвенция е борбата с опустиняването и смекчаването на последствията от сушата в държавите, които изпитват сериозна суша и/или опустиняване, особено в Африка, чрез предприемане на ефективни мерки на всички равнища в съчетание със споразуменията за международно сътрудничество и партньорство в рамките на интегрирания подход, съответстващ на "Програма 21" и насочен към постигане на устойчиво развитие в засегнатите зони.

2. За постигането на тези цели е необходима дългосрочна комплексна стратегия за засегнатите зони, насочена едновременно към повишаване продуктивността на земите, възстановяването, съхраняването и устойчивото управление на земните и водните ресурси с цел подобряване на условията на живот, особено на общинско равнище.

Принципи

Член 3

С цел постигането на целите на тази конвенция и осъществяването на нейните разпоредби страните в частност се ръководят от следното:

a) страните осигуряват, че решенията за разработване и осъществяване на програмите за борба с опустиняването и/или смекчаване последствията от сушата ще се вземат при участие на населението и местните общини и на по-високо равнище ще бъдат създадени по-благоприятни условия, способстващи дейността на национално и местно равнище;

b) страните в дух на международна солидарност и партньорство усъвършенстват сътрудничеството и координацията на подрегионално, регионално и международно равнище и по-ефективно съсредоточават финансови, човешки, организационни и технически ресурси там, където те са необходими;

c) страните развиват сътрудничество в дух на партньорство на всички равнища на управлението, общините, неправителствените организации и земевладелците, за да постигнат по-дълбоко разбиране на характера и ценността на земите и дефицитните водни ресурси в засегнатите зони и да постигнат тяхното устойчиво използване; и

d) страните отчитат в пълна степен особените потребности и обстоятелства на засегнатите развиващи се държави - страни по конвенцията, и в частност най-слабо развитите сред тях.

Общи задължения

Член 4

1. Страните изпълняват своите задължения по тази конвенция самостоятелно или съвместно или в рамките на съществуващи или бъдещи двустранни и многостранни договорености, или в рамките на съчетаването им, в зависимост от обстоятелствата, като обръщат особено внимание на необходимостта от координация на усилията и разработване на съгласувана дългосрочна стратегия на всички равнища.

2. В стремежа си към постигане на целите на тази конвенция страните:

a) предприемат интегриран подход по отношение на физическите, биологическите и социално-икономическите аспекти на процесите по опустиняването и сушата;

b) отделят дължимото внимание в рамките на съответните международни и регионални органи на положението на засегнатите развиващи се държави - страни по конвенцията, що се отнася до международната търговия, споразуменията за маркетинг и задлъжнялост с цел създаване на благоприятна международна икономическа среда, способстваща постигането на устойчиво развитие;

c) интегрират стратегии, насочени към изкореняването на бедността в усилия по борба с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата;

d) съдействат за сътрудничеството между засегнатите държави - страни по конвенцията, в сферите на опазване на околната среда и запазване на земните и водните ресурси, доколкото това способства на борбата с опустиняването и сушата;

e) укрепват подрегионалното, регионалното и международното сътрудничество;

f) сътрудничат със съответните неправителствени организации;

g) определят по съответен начин институционалните механизми, като отчитат необходимостта да се избягва дублирането на дейности; и

h) съдейства за използването на съществуващите двустранни и многостранни механизми и договорености, които мобилизират и насочват значителни финансови ресурси към засегнатите държави - страни по конвенцията, в процеса на борба с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата.

3. Засегнатите развиващи се държави - страни по конвенцията, имат право на помощ при прилагането на конвенцията.

Задължения на засегнатите държави - страни по конвенцията

Член 5

В допълнение към своите задължения, произтичащи от чл. 4, засегнатите държави - страни по конвенцията, се задължават:

a) да отделят първостепенно внимание на борбата с опустиняването и смекчаването на последствията от сушата и да отделят адекватни ресурси за това в съответствие с техните собствени обстоятелства и възможности;

b) да разработват стратегии и установяват приоритети в рамките на планове и стратегии за устойчиво развитие по борбата с опустиняването и смекчаването на последствията от сушата;

c) да разглеждат въпроси по отстраняване на причините, които стоят в основата на опустиняването, и да отделят особено внимание на социално-икономическите фактори, които допринасят за развитието на процесите по опустиняването;

d) да съдействат за осигуряване на осведомеността на местното население и неговото участие, особено на жените и младежта, при подкрепата на неправителствените организации в усилията по борбата с опустиняването и смекчаването на последствията от сушата; и

e) да създават благоприятна среда чрез укрепване, при необходимост, на съответното съществуващо законодателство, а в случаите когато такова отсъства, чрез приемане на нови закони и формиране на дългосрочна политика и програми за действие.

Задължения на развитите държави - страни по конвенцията

Член 6

В допълнение към своите общи задължения, произтичащи от чл. 4, развитите държави - страни по конвенцията, се задължават:

a) индивидуално или съвместно, съгласно договореност, активно да поддържат усилията на засегнатите развиващи се държави - страни по конвенцията, особено на африканските държави и на най-слабо развитите държави в борбата им с опустиняването и смекчаването на последствията от сушата;

b) да осигуряват предоставянето на значителни финансови ресурси и други форми на подкрепа за оказване на помощ на засегнатите развиващи се държави - страни по конвенцията, особено на африканските държави, ефективно да разработват и осъществяват свои собствени дългосрочни планове и стратегии по борбата с опустиняването и смекчаването на последствията от сушата;

c) да съдействат за мобилизацията на нови и допълнителни източници за финансиране съгласно чл. 20, т. 2, буква "b";

d) да поощрява мобилизацията на финансови средства от частния сектор и други неправителствени източници; и

e) да съдейства и способства на достъпа на засегнатите държави - страни по конвенцията, до съответните технологии, знания и ноу-хау.

Отдаване на приоритет на Африка

Член 7

При прилагането на тази конвенция страните ще отдават приоритет на засегнатите африкански държави - страни по конвенцията, от гледна точка на особената ситуация в този регион, не изпускайки от внимание и другите засегнати развиващи се държави - страни по конвенцията, от други региони.

Връзка с други конвенции

Член 8

1. Страните поощряват координацията на дейностите, осъществявани в рамките на тази конвенция и в рамките на другите съответни международни споразумения, особено на Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации за изменение на климата и Конвенцията за биологическото разнообразие, ако те са страни по тях, с цел извличане на максимална полза от дейностите, осъществявани в рамките на всяко споразумение, като при това се избягва дублирането на дейности. Страните поощряват провеждането на съвместни програми, особено в сферите на научните изследвания, обучението на кадри, системно наблюдение и обмен на информация, в такава степен, в каквато тези дейности могат да допринесат в постигането на целите на съответните споразумения.

2. Разпоредбите на тази конвенция не засягат правата и задълженията на която и да е страна, произтичащи от дадено двустранно, регионално или многостранно споразумение, в което тя е встъпила до влизането в сила за нея на тази конвенция.

Конференция на страните

Член 22

1. Създава се Конференция на страните.

2. Конференцията на страните е висш орган на тази конвенция. Тя приема в рамките на своя мандат решения, необходими за съдействието на нейното ефективно приложение. Тя в частност:

a) редовно прави преглед на приложението на конвенцията и на функционирането на нейните институционални договорености в светлината на опита, натрупан на национално, подрегионално, регионално и международно равнище, и въз основа на развитието на научно-техническите знания;

b) поощрява и улеснява обмена на информация за мерките, предприемани от страните, и определя формата и графика за представяне на информацията в съответствие с чл. 26, прави преглед на доклади и отправя препоръки по тези доклади;

c) създава такива спомагателни органи, каквито са необходими за прилагане на конвенцията;

d) прави преглед на докладите, представени от нейните спомагателни органи, и осъществява ръководството на дейността им;

e) съгласува и приема с консенсус процедурни и финансови правила, засягащи дейността й и тази на спомагателните органи;

f) приема изменения в конвенцията съгласно чл. 30 и 31;

g) одобрява програма и бюджет за своята дейност и тази на спомагателните си органи и предприема необходимите организационни мерки за тяхното финансиране;

h) при необходимост се обръща за съдействие към компетентните органи или агенции, имащи национален, международен, междуправителствен или неправителствен характер, и използва предоставените от тях услуги и информация;

i) поощрява и укрепва отношенията с други съответни конвенции, като избягва при това дублирането на дейности; и

j) осъществява също и други функции, които могат да бъдат необходими за осъществяване целите на конвенцията.

3. Конференцията на страните на своята първа сесия приема с консенсус собствени процедурни правила, които включват процедури за вземане на решения, които не са обхванати от процедурите за вземане на решения, предвидени в тази конвенция. Такива процедури могат да включват видовете мнозинство, необходимо за вземане на конкретни решения.

4. Първата сесия на Конференцията на страните се свиква от временен секретариат, споменат в чл. 35, и се провежда не по-късно от една година след датата на встъпване на конвенцията в сила. Втората, третата и четвъртата редовни сесии се провеждат ежегодно, а впоследствие редовните сесии се провеждат на всеки две години, ако Конференцията на страните не вземе друго решение.

5. Извънредни сесии Конференцията на страните свиква в такива други срокове, решения за които Конференцията на страните може да взема на редовна сесия или след писмено искане на която и да е страна при условие, че в продължение на три месеца след като постоянният секретариат съобщи за това искане на страните, искането бъде подкрепено най-малко от една трета от общия брой на страните.

6. На всяка редовна сесия Конференцията на страните избира бюро. Структурата и функциите на бюрото се определят в процедурните правила. При назначаването на членовете на бюрото се обръща необходимото внимание да се осигури справедливо географско разпределение и адекватно представителство на засегнатите държави - страни по конвенцията, особено на тези от Африка.

7. Организацията на обединените нации, нейните специализирани органи, а също всяка държава, член на тези организации или наблюдател в тях, които не са страни по конвенцията, могат да бъдат представени на сесиите на Конференцията на страните в качеството на наблюдатели. Всеки орган или агенция, били те национални или международни, правителствени или неправителствени, които притежават компетенции по въпросите, отнасящи се към сферата на действие на конвенцията, и които съобщят на постоянния секретариат за желанието си да бъдат представени на сесия на Конференцията на страните в качеството на наблюдатели, могат да бъдат допуснати за участие в нея, ако против това не възразяват най-малко една трета от присъстващите страни. Допускането и участието на наблюдатели се регулира с процедурните правила, приети от Конференцията на страните.

8. Конференцията на страните може да поиска от компетентните национални и международни организации, разполагащи със съответния опит, предоставяне на информация, отнасяща се до чл. 16, буква "g", чл. 17, т. 1 буква "с" и чл. 18, т. 2, буква "b".

Постоянен секретариат

Член 23

1. Създава се постоянен секретариат.

2. Постоянният секретариат изпълнява следните функции:

a) организира сесии на Конференцията на страните и нейните спомагателни органи, създадени в съответствие с конвенцията, и им предоставя необходимите услуги;

b) осигурява съставянето и предаването на предоставените му доклади;

c) улеснява оказването на помощ на засегнатите държави - страни по конвенцията, особено на африканските, по тяхно искане, в съставянето и предаването на информация, изисквана в съответствие с конвенцията;

d) координира своята дейност със секретариатите на други съответни международни органи и конвенции;

e) под ръководството на Конференцията на страните установява такива административни и договорни отношения, които могат да се окажат необходими за ефективно изпълнение на неговите функции;

f) изготвя доклади за изпълнение на своите функции съгласно тази конвенция и ги представя на Конференцията на страните; и

g) изпълнява всякакви други типични за секретариат функции, които могат да бъдат определени от Конференцията на страните.

3. Конференцията на страните на своята първа сесия назначава постоянен секретариат и предприема мерки за осигуряване на неговото функциониране.

Комитет по наука и технологии

Член 24

1. Създава се Комитет по наука и технологии като спомагателен орган на Конференцията на страните с цел да й предоставя информация и консултации по научно-технически въпроси, отнасящи се до борбата с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата. Сесиите на комитета се провеждат по време на редовните сесии на Конференцията на страните, имат мултидисциплинарен характер и са отворени за участие от всички страни. В състава му влизат правителствени представители, които имат компетенции в съответните сфери на знанията. На своята първа сесия Конференцията на страните взема решение за кръга на компетенции на комитета.

2. Конференцията на страните съставя и поддържа списък на независими експерти, разполагащи с опит и знания в съответните области. Този списък се съставя въз основа на писмени предложения от страните за включване на експерти, като се отчита необходимостта от мултидисциплинарен подход и широко географско представителство.

3. Конференцията на страните може при необходимост да образува специални групи, които да й предоставят чрез комитета информация и консултации по специфични проблеми, засягащи съвременното състояние в сферата на научно-техническите знания, отнасящи се до борбата с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата. В състава на тези групи влизат експерти, имената на които се вземат от списъка, като се отчита необходимостта от мултидисциплинарен подход и широко географско представителство. Тези експерти разполагат с научен и практически опит от работа по места и се назначават от Конференцията на страните по препоръка на комитета. Конференцията на страните взема решение относно кръга на компетенции и условията на работа на тези групи.

Създаване на мрежа от институции, агенции и органи

Член 25

1. Комитетът по наука и технологии под ръководството на Конференцията на страните предвижда провеждането на преглед и оценка на съществуващите мрежи, институции, агенции и органи, които имат желание да се включат в мрежата. Наличието на такава мрежа способства за прилагането на конвенцията.

2. Въз основа на резултатите от прегледа и оценката, споменати в т. 1, Комитетът по наука и технологии внася препоръка на Конференцията на страните за пътищата и средствата за съдействие на създаването и укрепването на елементите на мрежата на местно, национално и други равнища с цел удовлетворяване на тематическите нужди, за които се говори в членове от 16 до 19 на конвенцията.

3. Като взема под внимание тези препоръки Конференцията на страните:

a) определя тези национални, подрегионални, регионални и международни елементи, които са най-подходящи за създаването на мрежа и препоръчват за тях оперативни процедури и временен график; и

b) определя елементи, които са най-подходящи за улесняване на създаването и укрепването на такава мрежа на всички равнища.

Предоставяне на информация

Член 26

1. Всяка страна чрез постоянния секретариат представя на Конференцията на страните за разглеждане на нейните редовни сесии доклади за мерките, които тя предприема по прилагането на конвенцията. Конференцията на страните определя графика за представяне и формата на тези доклади.

2. Засегнатите държави - страни по конвенцията, представят описание на стратегиите, приети в изпълнение на чл. 5, и всякаква съответна информация за тяхното приложение.

3. Засегнатите държави - страни по конвенцията, които осъществяват програми за действие в изпълнение на членове от 9 до 15, представят подробно изложение на тези програми и дейностите по тяхното приложение.

4. Всяка група от засегнати държави - страни по конвенцията, може да направи съвместно съобщение за мерки, приети на подрегионално и/или регионално равнище в рамките на програми за действие.

5. Развитите държави - страни по конвенцията, представят доклади за мерките, приети за оказване на помощ в подготовката и осъществяването на програми за действие, включително и информация за финансовите ресурси, които те са предоставили или предоставят в съответствие с тази конвенция.

6. Информацията, представяна в изпълнение на точки от 1 до 4, се изпраща колкото се може по-бързо от постоянния секретариат на Конференцията на страните и на всеки съответен спомагателен орган.

7. Конференцията на страните съдейства за предоставянето на засегнатите държави - страни по конвенцията, особено на африканските държави, по тяхно искане, на техническа и финансова помощ при съставянето и представянето на информация в съответствие с този член, а също при определянето на техническите и финансовите нужди, свързани с програмите за действие.

Мерки за решаване на въпроси по прилагането

Член 27

Конференцията на страните разглежда и приема процедури и институционални механизми за решаване на въпроси, които могат да възникнат по отношение на прилагането на конвенцията.

Разрешаване на спорове

Член 28

1. Страните разрешават всякакви спорове помежду си, засягащи тълкуването или прилагането на конвенцията, чрез преговори или други мирни средства по свой избор.

2. При ратификация, приемане, одобрение на конвенцията или присъединяване към нея или по всяко време след това страна, която не е регионална организация за икономическа интеграция, може да представи на депозитаря писмена декларация, че при всеки спор относно тълкуването или прилагането на конвенцията тя признава по отношение на всяка страна, поела същото задължение, задължителния характер на едното или двете по-долу изброени средства за разрешаване на спорове:

a) арбитраж в съответствие с процедури, приети с анекс от Конференцията на страните, във възможно най-кратък срок;

b) представяне на спора пред Международен съд.

3. Страна, която е регионална организация за икономическа интеграция, може да представи аналогична декларация за арбитражно разрешаване в съответствие с процедурата, спомената в т. 2, буква "а".

4. Декларация, представена в съответствие с т. 2, остава в сила до изтичане на срока на нейното действие в съответствие с нейните условия или в срок от три месеца след като писменото уведомяване за нейната отмяна е било внесено при депозитаря.

5. Изтичането на срока на действие на декларация, на уведомяването за нейната отмяна или нова декларация по никакъв начин не засягат делата, които се разглеждат от Международния или Арбитражния съд, ако страните по спора не се договорят за друго.

6. Ако страните в спора не са приели същата или друга процедура в съответствие с т. 2 и ако не са успели да разрешат своя спор в рамките на 12 месеца след уведомяването на едната страна от другата, че между тях има спор, този спор се представя по искане на която и да е страна за помирение, при наличие на практическа възможност, в съответствие с процедурите, установени в анекс от Конференцията на страните.

Статут на анексите

Член 29

1. Анексите са неразделна част от тази конвенция и ако изрично не се предвижда друго, всяко позоваване на конвенцията е също така позоваване на нейните анекси.

2. Страните дават такова тълкуване на разпоредбите в анексите, което съответства на техните права и задължения, произтичащи от членовете на тази конвенция.

Изменения в конвенцията

Член 30

1. Всяка страна може да предлага изменения в конвенцията.

2. Изменения в конвенцията се приемат на редовна сесия на Конференцията на страните. Постоянният секретариат изпраща на страните текста на всяко предлагано изменение не по-малко от 6 месеца преди началото на заседанието, на което се предлага да се приеме. Постоянният секретариат изпраща текста на предлаганите изменения също и на страните, подписали конвенцията.

3. Страните полагат всички усилия за постигане на съгласие с консенсус по всяко предлагано изменение в конвенцията. Ако всички възможности за постигане на консенсус са изчерпани и не се стигне до съгласие, като последно средство изменението се приема чрез мнозинство от две трети от гласовете на присъстващите на заседанието и участващи в гласуването страни. Постоянният секретариат предава текста на направеното изменение на депозитаря, който го изпраща на всички страни за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

4. Документите за ратификация, приемане, одобрение на изменението или присъединяване към него се внасят за съхранение при депозитаря. Изменение, прието в съответствие с т. 3, влиза в сила за тези страни, които са го приели на 90-ия ден от датата на получаване от депозитаря на документите за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване от най-малко две трети от страните по конвенцията, които са били страни в момента на приемането на изменението.

5. Изменението влиза в сила за всяка друга страна на 90-ия ден от датата на внасянето от тази страна при депозитаря на своя документ за ратификация, приемане, одобрение на въпросното изменение или присъединяване към него.

6. За целите на чл. 31 и този член определението "присъстващи и участващи в гласуването страни" означава страни, които присъстват и гласуват "за" или "против".

Приемане на анекси и изменения в тях

Член 31

1. Всеки допълнителен анекс към конвенцията и всяко изменение в който и да е анекс се предлага и приема в съответствие с процедурата за внасяне на изменения в конвенцията, описана в чл. 30, при условие че при приемане на допълнителен анекс за прилагане на регионално равнище или изменение в какъвто и да е анекс за прилагане на регионално равнище мнозинството, предвидено в този член, представлява мнозинство от две трети на гласовете от присъстващите и участващи в гласуването страни от съответния регион. Депозитарят съобщава на всички страни за приемането на анекса или внасянето на изменения в него.

2. Приетите в съответствие с т. 1 анекси, с изключение на допълнителните анекси за прилагане на регионално равнище, или изменения в анекси, с изключение на измененията в който и да е анекс за регионално прилагане, влизат в сила за всички страни по конвенцията 6 месеца след датата на изпращането на съобщения до тези страни от депозитаря за приемането на такъв анекс или такова изменение, с изключение на тези страни, които в този период са уведомили писмено депозитаря, че те не приемат съответния анекс или изменение към него. Такива анекс или изменение влизат в сила за страните, които анулират своето съобщение за неприемане, на 90-ия ден след датата на получаване от депозитаря на нотификация за анулиране на такова съобщение.

3. Всеки допълнителен анекс за прилагане на регионално равнище и/или изменение в него, които са били приети в съответствие с т. 1, влизат в сила за всички страни по конвенцията 6 месеца след датата на изпращането на съобщение от депозитаря до тези страни за приемането на такива анекси или изменения, с изключение на:

a) всяка страна, която в този 6-месечен период е уведомила писмено депозитаря за неприемането на този допълнителен анекс за прилагане на регионално равнище или изменения в него, като в този случай такъв анекс или изменение влизат в сила за страните, които анулират своето съобщение за неприемане, на 90-ия ден след датата от получаване от депозитаря на нотификация за анулиране на такова съобщение; и

b) всяка страна, която е направила декларация по отношение на допълнителни анекси за прилагане на регионално равнище или изменения в тях в съответствие с чл. 34, т. 4, като в този случай такъв анекс или изменение влизат в сила за такава страна на 90-ия ден след датата на предаване на съхранение при депозитаря на своя документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване по отношение на такъв анекс или изменение към него.

4. Ако приемането на анекс или изменение в анекс е свързано с внасяне на изменения в конвенцията, то такъв анекс или такова изменение в него влизат в сила едва след влизането в сила на изменението в конвенцията.

Право на глас

Член 32

1. С изключение на предвиденото в т. 2 всяка страна има право на един глас.

2. По въпросите, влизащи в сферата на тяхната компетентност, регионалните организации за икономическа интеграция упражняват своето право на глас, като разполагат с брой гласове, равен на броя на държавите членки, които са страни по конвенцията. Тези организации не упражняват правото си на глас, ако която и да е от държавите членки упражни своето право на глас и обратното.

Подписване

Член 33

Тази конвенция се открива за подписване от държавите - членки на Организацията на обединените нации, или от която и да е нейна специализирана агенция или държави страни по Устава на Международния съд и регионални организации за икономическа интеграция в Париж на 14 - 15.X.1994 г. Тя остава открита за подписване в Главната квартира на Организацията на обединените нации в Ню Йорк до 13.X.1995 г.

Ратификация, приемане, одобрение и присъединяване

Член 34

1. Тази конвенция подлежи на ратификация, приемане, одобрение или присъединяване от държави и регионални организации за икономическа интеграция. Тя се открива за присъединяване на следващия ден след крайния срок за подписване на конвенцията. Документите за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване се внасят за съхранение при депозитаря.

2. Всяка регионална организация за икономическа интеграция, която става страна по конвенцията, а в същото време нито една нейна държава членка не е страна по конвенцията, се обвързва с всички задължения, произтичащи от конвенцията. В случай че една или повече държави - членки на такава организация, също са страни по конвенцията, тази организация и нейните държави членки вземат решение по отношение на техните съответни отговорности по изпълнение на задълженията им, произтичащи от конвенцията. В такива случаи организацията и нейните държави членки не могат едновременно да упражняват права, произтичащи от конвенцията.

3. В документите си за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване регионалните организации за икономическа интеграция декларират степента на компетенциите си по отношение на въпросите, третирани от конвенцията. Те информират своевременно депозитаря, който на свой ред съобщава на страните за всяко съществено изменение в обхвата на техните компетенции.

4. В своя документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване всяка страна може да декларира, че по отношение на нея всеки допълнителен анекс за прилагане на регионално равнище или изменение в анекс за прилагане на регионално равнище влизат в сила едва след депозирането за съхранение от нея на документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

Временни механизми

Член 35

Функциите на секретариата, изброени в чл. 23, се осъществяват временно от секретариат, създаден от Общото събрание на Организацията на обединените нации в негова резолюция 47/188 от 22.XII.1992 г., до завършване на първата сесия на Конференцията на страните.

Влизане в сила

Член 36

1. Конвенцията влиза в сила на 90-ия ден от депозирането на 50-ия документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

2. За всяка държава или регионална организация за икономическа интеграция, които ратифицират, приемат или одобрят конвенцията или се присъединят към нея след депозирането на 50-ия документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, конвенцията влиза в сила на 90-ия ден от депозирането от страна на такава държава или регионална организация за икономическа интеграция на техен документ за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване.

3. За целите на т. 1 и 2 нито един документ, депозиран от регионална организация за икономическа интеграция, не се разглежда като допълнителен към документите, депозирани от държави - членки на тази организация.

Резерви

Член 37

Не се допускат резерви по отношение на тази конвенция.

Оттегляне

Член 38

1. По всяко време след изтичане на три години от влизане в сила на конвенцията за една или друга страна тази страна може да се оттегли от конвенцията чрез писмено уведомление до депозитаря.

2. Всяко такова оттегляне влиза в сила след изтичане на една година от датата на получаване от депозитаря на уведомление за оттегляне или в такъв по-късен срок, който може да бъде посочен в уведомлението за оттегляне.

Депозитар

Член 39

Генералният секретар на Организацията на обединените нации изпълнява функциите на депозитар на тази конвенция.

Автентични текстове

Член 40

Оригиналът на тази конвенция, на която арабският, китайският, английският, френският, руският и испанският текст са еднакво автентични, се депозира при генералния секретар на Организацията на обединените нации.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.

Подписана в Париж на седемнадесети юни хиляда деветстотин деветдесет и четвърта година.

Анекс I

Анекс I

АНЕКС ЗА ПРИЛАГАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА РЕГИОНАЛНО РАВНИЩЕ В АФРИКА

Член 1

Обхват

Този анекс се прилага за Африка по отношение на всяка страна и в съответствие с конвенцията, в частност с чл. 7, за целите на борбата с опустиняването и/или смекчаването на последствията от сушата в сухи, полусухи и малко влажни зони.

Член 2

Цели

Цели на този анекс на национално, подрегионално и регионално равнище в Африка и в светлината на нейните особени условия са:

a) определянето на мерки и договорености, включително на характера и процеса за оказване на помощ от развитите държави - страни по конвенцията, съгласно съответните разпоредби на конвенцията;

b) осигуряване на ефикасно и практическо прилагане на конвенцията при отчитане на специфичните условия в Африка; и

c) съдействие за осъществяване на процесите и дейностите, свързани с борбата с опустиняването и/или смекчаване на последствията от сушата в сухи, полусухи и малко влажни зони на Африка.

Член 3

Особените условия на Африканския регион

При изпълнението на своите задължения в съответствие с конвенцията страните при осъществяването на този анекс възприемат един основен подход, който отчита следните особени условия на Африка:

a) наличието на голям брой сухи, полусухи и малко влажни зони;

b) големият брой държави и значителната част от населението на континента, които са подложени на отрицателното въздействие на опустиняването и често повтарящите се жестоки суши;

c) големият брой засегнати държави, които нямат излаз на море;

d) широкото разпространение на бедността в най-засегнатите държави, голям брой от които са най-слабо развитите държави, които имат нужда от съществени обеми външна подкрепа, като безвъзмездни помощи и изгодни заеми, за да постигнат целите си в областта на развитието;

e) тежките социално-икономически условия, влошавани от неблагоприятните и променливи условия в търговията, проблемите с външния дълг и политическата нестабилност, които водят до вътрешна, регионална и международна миграция;

f) силната зависимост на населението от природните ресурси като източници на средства за съществуване, която в съчетание с демографските тенденции и фактори, слабата технологическа база и нерационалната производствена практика води до сериозна деградация на ресурсната база;

g) липсата на адекватна институционална и правна основа, слаборазвитата инфраструктура, недостатъчният научно-технически и образователен капацитет поставят значителни изисквания към изграждането на такъв капацитет; и

h) централно място сред другите национални приоритети в развитието на засегнатите африкански държави се отделя на действията по борбата с опустиняването и/или смекчаване на последствията от сушата.

Член 4

Задължения на африканските държави - страни по конвенцията

1. Според техните съответни възможности африканските държави - страни по конвенцията, се задължават да:

a) разглеждат борбата с опустиняването и/или смекчаване на последствията от сушата като една от главните си стратегии в рамките на своите усилия за изкореняването на бедността;

b) съдействат за развитието на регионално сътрудничество и интеграция в дух на солидарност и партньорство, основани на взаимен интерес, в рамките на програми и дейности, насочени към борба с опустиняването и/или смекчаване на последствията от сушата;

c) усъвършенстват и укрепват съществуващите институции по проблемите на опустиняването и сушата и в съответни случаи привличат за решаване на тези проблеми и други съществуващи институции с цел повишаване на ефективността от тяхната дейност и осигуряване на по-ефективно използване на ресурсите;

d) съдействат за обмена на информация за подходящи технологии, знания, ноу-хау и практически методи между страните от региона; и

e) разработват извънредни планове за смекчаване последствията от сушата в зони, пострадали от опустиняване и/или суша.

2. В изпълнение на общи и конкретни задължения, изложени в чл. 4 и 5 на конвенцията, засегнатите африкански държави - страни по конвенцията, се стремят да:

a) отделят в рамките на своите национални бюджети определени финансови средства при отчитане на националните условия и възможности и новия приоритет, който Африка си постави във връзка с природните явления опустиняване и/или суша;

b) поддържат и укрепват реформите, осъществявани в момента с цел задълбочаване на децентрализацията, преразглеждане на системата за владение на ресурсите, както и разширяване на участието на местното население и общините; и

c) изисква и мобилизира нови и допълнителни национални финансови ресурси и приоритетно да укрепват съществуващия национален потенциал и механизми с цел мобилизация на вътрешни финансови ресурси.

Член 5

Задължения на развитите държави - страни по конвенцията

1. При изпълнение на своите задължения в съответствие с чл. 4, 6 и 7 на конвенцията развитите държави - страни по конвенцията, дават приоритет на засегнатите африкански държави - страни по конвенцията, и в този контекст:

a) оказват помощ на тези държави в борбата с опустиняването и/или смекчаване на последствията от сушата, включително чрез предоставяне и/или облекчаване на достъпа им до финансови и/или други ресурси, чрез поощряване, финансиране и/или улесняване на финансирането на трансфера и адаптирането на екологични технологии и ноу-хау и достъпа до тях на взаимно съгласувана основа и в съответствие с националната политика, отчитайки приемането им като една от главните стратегии за изкореняване на бедността;

b) продължават да предоставят значителни ресурси и/или увеличават обема на предоставяните ресурси за борба с опустиняването и/или смекчаване на последствията от сушата; и

c) оказват помощ на тези държави в разширяване на възможностите за укрепване на тяхната институционална основа, подобряване на научно-техническите им възможности, усъвършенстване на събирането и анализа на информация, изследвания и разработки с цел борба с опустиняването и/или смекчаване на последствията от сушата.

2. Други държави - страни по конвенцията, могат да предоставят доброволно технологии, знания и ноу-хау, свързани с опустиняването и/или финансови ресурси на засегнатите африкански държави - страни по конвенцията. Предаването на такива знания, ноу-хау и методи се подпомага от международното сътрудничество.

Член 6

Рамки на стратегическото планиране за целите на устойчивото развитие

1. Националните програми за действие са централна и неделима част от по-широкия процес на разработването на национална политика за устойчиво развитие в засегнатите африкански държави - страни по конвенцията.

2. За разработването на стратегия с гъвкаво планиране, позволяваща да се постигне максимално участие на местното население и общините, се осъществява широк процес от консултации с участието на съответните равнища на изпълнителната власт, местното население, общините и неправителствените организации. В съответни случаи по искане на засегната африканска държава - страна по конвенцията, към този процес могат да бъдат привлечени двустранни и многостранни институции по оказване на помощ.

Член 7

График на подготовката на програмите за действие

В периода до влизането в сила на тази конвенция засегнатите африкански държави - страни по конвенцията, в съответни случаи в сътрудничество с други членове на международната общност временно прилагат, доколкото е възможно, разпоредбите на конвенцията, отнасящи се до подготовката на национални, подрегионални и регионални програми за действие.

Член 8

Съдържание на националните програми за действие

1. В съответствие с чл. 10 на конвенцията централно място в общата стратегия на националните програми за действие се отделя на интегрирани местни програми за развитие на засегнатите зони, основани на механизми за осигуряване на участието на населението и включване на стратегии за изкореняване на бедността в усилията за борба с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата. Тези програми имат за цел укрепване капацитета на местната власт и осигуряване на активното участие на местното население, общини и групи, като особено внимание се отделя на въпросите на образованието и обучението, мобилизирането на неправителствени организации с доказан опит и укрепването на децентрализираните правителствени структури.

2. В съответни случаи националните програми за действие съдържат следните общи положения:

a) използване при разработването и осъществяването на националните програми за действие на миналия опит в борбата с опустиняването и/или смекчаване на последствията от сушата, като се отчитат социалните, икономическите и екологическите условия;

b) идентифициране на факторите, допринасящи за опустиняването и/или сушата, определяне на наличните и необходимите ресурси и възможности и разработване на съответна политика, а също и на институционални и други мерки, необходими за борбата с тези явления и/или смекчаване на последствията от тях; и

c) разширяване на участието на местното население и общини, включително на жени, земеделци и скотовъдци, и предоставянето им на по-широки пълномощия.

3. Националните програми за действие включват също така следното:

a) мерки по подобряване на икономическите условия с цел изкореняване на бедността:

i) увеличаване на доходите и разширяване на възможностите за заетост, особено на най-бедните членове на общините чрез:

развитие на пазарите за продукти на селското стопанство и животновъдството;

създаване на финансови инструменти, отговарящи на местните нужди;

съдействие за диверсификацията на селското стопанство и създаване на селскостопански предприятия; и

развитие на икономически дейности, сродни със селското стопанство или от неаграрен тип;

ii) подобряване на дългосрочните перспективи за развитие на селската икономика чрез създаване на:

стимули за продуктивни инвестиции и достъп до средствата за производство; и

ценови и данъчни мерки и търговски практики, които съдействат за растежа;

iii) разработване и прилагане на политики в сферата на миграцията на населението с цел намаляване на демографското натоварване на земите; и

iv) подпомагане използването на устойчиви на суша култури и прилагането на интегрирани системи за обработване на сухи земи от гледна точка осигуряване на продоволствени резерви;

b) мерки по опазването на природните ресурси:

i) осигуряване на интегрирано и устойчиво управление на природните ресурси, включително на:

селскостопански земи и пасища;

растителна покривка и животински свят;

гори;

водни ресурси; и

биологическо разнообразие;

ii) обучение и разширяване на информираността на населението, както и провеждане на образователни кампании по екологически въпроси и разпространение на знания по методите за устойчиво управление на природните ресурси; и

iii) осигуряване на развитието и ефективното използване на различни енергийни източници, съдействие в използването на алтернативни енергийни източници, в частност на слънчева енергия, вятърна енергия и биогаз, а също предприемане на конкретни мерки по трансфера, придобиването и адаптирането на подходящи технологии с цел намаляване на натоварването на уязвимите природни ресурси;

c) мерки по усъвършенстване на институционалната структура:

i) определяне на ролите и отговорностите на централното правителство и местните органи на властта в рамките на политиката за планиране на земеползването;

ii) поощряване на политиката за активна децентрализация, целяща предаването на местните органи на управленски и директивни пълномощия и подкрепа на проявяването на инициатива, осъзнаване на отговорностите от местните общини и създаване на местни структури; и

iii) изменения в съответните случаи на институционалната и нормативната основа на използване на природните ресурси с цел гарантиране правата на земеползване от местното население;

d) мерки по задълбочаване разбирането на процесите по опустиняването:

i) поощряване на изследванията, а също събирането, обработката, обмена и анализа на информация по научно-техническите и социално-икономическите аспекти на опустиняването;

ii) нарастване на националния капацитет в сферата на изследванията, събирането, обработката, обмена и анализа на информация, за да се осигури по-дълбоко разбиране и ефективно прилагане на резултатите от анализа на практика; и

iii) поощряване на средносрочното и дългосрочното изучаване на:

социално-икономическите и културните тенденции в засегнатите зони;

качествените и количествените тенденции в сферата на природните ресурси; и

взаимната връзка между климата и опустиняването; и

e) мерки по мониторинг и оценка на последствията от сушата:

i) разработване на стратегии за оценка на въздействието на естествената промяна на климата върху процесите суша и опустиняване в даден регион и/или използване на сезонни и междугодишни прогнози за промяна на климата в дейността по смекчаване на последствията от сушата;

ii) усъвършенстване на системите за ранно предупреждение и ответни мерки, осигуряване на ефективно управление на извънредната и продоволствената помощ и усъвършенстване на системите за складиране и разпределение на хранителните запаси, системите за защита на животните и инженерно-техническите съоръжения, както и на схемите за алтернативни източници на средства за съществуване в застрашените от суша райони; и

iii) мониторинг и оценка на влошаването на състоянието на околната среда с цел получаване на надеждна и своевременна информация за процесите и динамиката в деградацията на ресурсите с цел улесняване на разработването на по-ефективна политика и ответни мерки.

Член 9

Подготовка на националните програми за действие и индикаторите за прилагането и оценка на програмите

Всяка засегната африканска държава - страна по конвенцията, определя подходящ национален орган за координация, който да играе ролята на катализатор в дейността по подготовката, осъществяването и оценката на нейната национална програма за действие. В светлината на чл. 3 този орган в съответни случаи:

a) определя и анализира действия, започвайки с извършващия се по местна инициатива процес на консултации с местното население и общините и в сътрудничество с местните власти, развитите държави - страни по конвенцията, междуправителствени и неправителствени организации въз основа на първоначални консултации със заинтересованите страни на национално равнище;

b) идентифицира и анализира сдържащите фактори, нужди и недостатъци, които се отразяват отрицателно върху развитието и устойчивото земеползване, и препоръчва практически мерки за избягване на дублирането на дейности чрез пълноценно и рационално използване на съответните текущи мерки и съдейства за постигане на резултатите;

c) улеснява, планира и формулира проектни дейности, основани на взаимно допълващи се, гъвкави подходи с цел да осигури активното участие на населението в засегнатите зони и да сведе до минимум отрицателното въздействие на такива дейности, а също така идентифицира потребностите от финансова помощ и техническо сътрудничество и определя техните приоритети;

d) установява адекватни и лесно поддаващи се на количествено измерване и проверка индикатори за оценка на съдържанието на националните програми за действие, предвиждащи мерки с краткосрочен, средносрочен и дългосрочен характер, и оценка на прилагането на тези програми; и

e) подготвя доклади за развитието на прилагането на националните програми за действие.

Член 10

Организационни рамки на подрегионалните програми за действие

1. Съгласно чл. 4 на конвенцията африканските засегнати държави - страни по конвенцията, си сътрудничат в подготовката и прилагането на подрегионални програми за действие за Централна, Източна, Северна, Южна и Западна Африка и във връзка с това могат да делегират на съответните подрегионални междуправителствени организации следните отговорности:

a) да играят ролята на центрове за координация на подготовката и прилагането на подрегионалните програми за действие;

b) да оказват помощ в подготовката и прилагането на националните програми за действие;

c) да оказват помощ в обмена на информация, опит и ноу-хау и да предлагат консултации в преразглеждането на националното законодателство; и

d) всякакви други отговорности, свързани с прилагането на подрегионалните програми за действие.

2. Специализираните подрегионални институции могат да оказват помощ при поискване и/или да бъдат упълномощени да координират дейностите, влизащи в сферата на тяхната компетентност.

Член 11

Съдържание и подготовка на подрегионалните програми за действие

Подрегионалните програми за действие фокусират вниманието си върху въпроси, които могат да бъдат по-рационално решени на подрегионално равнище. В рамките на подрегионалните програми за действие се създават при необходимост механизми за управление на общите природни ресурси. Такива механизми ефективно решават трансгранични проблеми, свързани с опустиняването и/или сушата, и съдействат за хармоничното прилагане на националните програми за действие. Подрегионалните програми за действие се провеждат в съответните случаи в следните приоритетни сфери:

a) съвместни програми за устойчиво управление на трансграничните природни ресурси, в съответни случаи с помощта на двустранни и многостранни механизми;

b) координация на програми за развитие на алтернативни източници на енергия;

c) сътрудничество в управлението и контрола на борбата с вредителите и болестите на растенията и животните;

d) дейности по изграждане на капацитет, образование и информиране на обществеността, които се осъществяват и поддържат по-ефективно на подрегионално равнище;

e) научно-техническо сътрудничество, по-специално в сферата на климатологията, метеорологията и хидрологията, включително на мрежи за събиране и оценка на данни, обмен на информация и контрол по осъществяване на проекти, както и координация и определяне на приоритетите при изследванията и разработките;

f) системи за ранно предупреждение и съвместно планиране на действия по смекчаване на последствията от сушата, включително на мерки за решаване на проблемите, възникващи във връзка с миграцията, предизвикана от екологически фактори;

g) изучаване на възможностите за обмяна на опит, особено с участието на местното население и общините, и създаване на благоприятни условия за подобряване на управлението на земеползването и използването на подходящи технологии;

h) укрепване на капацитета на подрегионалните организации по отношение на координацията и техническото обслужване, а така също създаване, преориентиране и укрепване на подрегионалните центрове и институции; и

i) разработване на политики в такива сфери като търговията, които оказват въздействие върху засегнатите зони и тяхното население, включително на мерки по координация на регионалните пазарни режими и създаване на обща инфраструктура.

Член 12

Организационни мерки на регионалната програма за действие

1. Съгласно чл. 11 на конвенцията африканските държави - страни по конвенцията, съвместно определят процедурите по подготовката и прилагането на регионалната програма за действие.

2. Страните могат да оказват подходяща подкрепа на съответните африкански регионални институции и организации, за да могат те да съдействат на африканските държави - страни по конвенцията, при изпълнение на задълженията им по тази конвенция.

Член 13

Съдържание на регионалната програма за действие

Регионалната програма за действие включва мерки, свързани с борбата с опустиняването и/или смекчаване последствията от сушата, в следните приоритетни области:

a) развитие на регионалното сътрудничество и координация на подрегионалните програми за действие с цел постигане на регионален консенсус по ключовите въпроси на политиката, включително чрез провеждане на редовни консултации между подрегионалните организации;

b) съдействие в изграждането на капацитет в тези дейности, които са най-подходящи за прилагане на регионално равнище;

c) търсене в сътрудничество с международната общност на решения на глобалните и икономическите и социалните проблеми, които оказват въздействие върху засегнатите зони, при отчитане на разпоредбите в чл. 4, т. 2, буква "b" на конвенцията;

d) съдействие за организирането между засегнатите африкански държави - страни по конвенцията, и техните съответни подрегиони и други засегнати региони на обмен на информация и подходящи методи, техническо ноу-хау и съответен опит; развитие на научното и технологическото сътрудничество, особено в областта на климатологията, метеорологията, хидрологията, развитието на водните ресурси и алтернативните енергийни източници; координацията на изследователската дейност на подрегионално и регионално равнище; и определяне на националните приоритети в сферата на изследванията и разработките;

e) координация на мрежите за системно наблюдение и оценка и обмен на информация, а също и тяхното интегриране в световните мрежи; и

f) координация и повишаване на ефективността на системите за ранно предупреждение и извънредните планове в случай на суша.

Член 14

Финансови ресурси

1. В съответствие с чл. 20 на конвенцията и чл. 4, т. 2 от този анекс засегнатите африкански държави - страни по конвенцията, полагат усилия за създаване на макроикономическа рамка, която да съдейства за мобилизацията на финансови ресурси, разработват политики и установяват процедури за по-ефективно насочване на ресурсите за нуждите на местните програми за развитие, включително в съответни случаи и чрез неправителствени организации.

2. В съответствие с чл. 21, т. 4 и 5 на конвенцията страните се договарят за съставяне на списък на източниците за финансиране на национално, подрегионално, регионално и международно равнище за осигуряване на рационално използване на съществуващите ресурси и идентифициране на недостатъците в разпределение на ресурсите с цел улесняване на прилагането на програмите за действие. Този списък се преглежда и обновява редовно.

3. Съгласно чл. 7 на конвенцията развитите държави - страни по конвенцията, продължават да предоставят значителни ресурси и/или по-значителни обеми ресурси, а също и други форми на подкрепа на засегнатите африкански държави - страни по конвенцията, въз основа на споразумения и договорености за партньорство, за които става дума в чл. 18, като отделят, в частност, необходимото внимание на въпросите, отнасящи се до външната задлъжнялост, международната търговия и търговски режими, в съответствие с чл. 4, т. 2, буква "b" на конвенцията.

Член 15

Финансови механизми

1. Съгласно разпоредбите на чл. 7 на конвенцията, подчертаващи приоритета на засегнатите африкански държави - страни по конвенцията, и имайки предвид особената ситуация в този регион, страните по конвенцията отделят особено внимание на прилагането в Африка на разпоредбите в чл. 21, т. 1, буква "d" и т. 1, буква "е" на конвенцията, а именно чрез:

a) улесняване на създаването на механизми като национални фондове за борба с опустиняването, осигуряващи насочването на финансови ресурси към местно общинско равнище; и

b) укрепване на съществуващите фондове и финансови механизми на подрегионално и регионално равнище.

2. В съответствие с чл. 20 и 21 на конвенцията страните, които са също така членове на управителните съвети на съответните регионални и подрегионални финансови институции, включително на Африканската банка за развитие и Африканския фонд за развитие, подкрепят усилията за даване на необходимия приоритет и отделяне на необходимото внимание на тази дейност на тези институции, която спомага за прилагането на този анекс.

3. Страните според възможностите си рационализират процедурите за предоставяне на средства на засегнатите африкански държави - страни по конвенцията.

Член 16

Техническа помощ и сътрудничество

Страните се задължават според техните съответни възможности да предприемат мерки за усъвършенстване и разширяване на техническата помощ за африканските държави - страни по конвенцията, и сътрудничеството с тях с цел повишаване на ефективността на проектите и програмите, осигурявайки при това в частност, че:

a) разходите по мерките за поддръжка и съдействие, особено режийните разходи, се ограничават до ниво, осигуряващо максималната ефективност на проекта; във всички случаи такива разходи трябва да представляват само съответен малък процент от общата стойност на проекта;

b) при планирането, подготовката и осъществяването на проекта приоритет се дава на използването на национални експерти или, когато е необходимо, на експерти от държавите в подрегиона и/или региона, а също при липса на такива - на подготовката на местни специалисти; и

c) управлението и координацията, а също и използването на техническа помощ да се осъществява по ефективен начин.

Член 17

Трансфер, придобиване, адаптиране на екологически чисти технологии и достъп до тях

При прилагането на разпоредбите в чл. 18 на конвенцията, отнасящи се до трансфера, придобиването, адаптирането и разработването на технологии, страните се задължават да дават приоритет на африканските държави - страни по конвенцията, и когато това е необходимо, да разработват съвместно с тях нови модели за партньорство и сътрудничество с цел укрепване изграждането на капацитет в сферата на научните изследвания и разработки, събирането и разпространението на информация, необходима за прилагането на техните стратегии по борба с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата.

Член 18

Споразумения за координация и партньорство

1. Африканските държави - страни по конвенцията, координират подготовката, обсъждането и прилагането на националните, подрегионалните и регионалните програми за действие. Те могат по подходящ начин да привличат към този процес други страни и съответни междуправителствени и неправителствени организации.

2. Такава координация цели осигуряването на предпоставки, че финансовото и техническото сътрудничество ще се осъществява в съответствие с разпоредбите на конвенцията, както и съхраняването на необходимата приемственост при използването и разпределението на ресурсите.

3. Африканските държави - страни по конвенцията, организират серии от консултации на национално, подрегионално и регионално равнище. Тези серии от консултации могат да:

a) служат като форуми за обсъждане и сключване на споразумения за партньорство, основани на национални, подрегионални и регионални програми за действие; и

b) определят приноса на африканските държави - страни по конвенцията, и другите членове на консултативните групи в програмите и да определят приоритетите и разглеждат договореностите по отношение на критериите по прилагането и оценката, а също и условията за финансиране на прилагането.

4. Постоянният секретариат може по молба на африканските държави - страни по конвенцията, и в съответствие с чл. 23 на конвенцията да улеснява свикването на такива серии от консултации чрез:

a) предоставяне на съвети по организацията на ефективни серии от консултации, имайки предвид опита от провеждането на други подобни дейности;

b) предоставяне на информация на съответните двустранни и многостранни институции по отношение на отделни консултативни заседания или цялостния процес от консултации и поощряване на тяхното активно участие; и

c) предоставяне на друга информация, която може да бъде полезна при организирането или усъвършенстването на дейностите по провеждане на консултациите.

5. Подрегионалните и регионалните органи за координация в частност:

a) препоръчват внасяне на подходящи корекции в споразуменията за партньорство;

b) осъществяват контрол и оценка на прилагането на утвърдените подрегионални и регионални програми и представят доклад по тези въпроси; и

c) стремят се към осигуряване на ефективна връзка и сътрудничество между африканските държави - страни по конвенцията.

6. Участието в консултативните групи в зависимост от обстоятелствата остава открито за правителства, заинтересовани групи и донори, съответни органи, фондове и програми от системата на Организацията на обединените нации, съответните подрегионални и регионални организации и представители на съответните неправителствени организации. Участниците във всяка консултативна група определят условията за нейното управление и функциониране.

7. В съответствие с чл. 14 на конвенцията развитите държави - страни по конвенцията, могат да развиват по своя инициатива неофициален процес от консултации и координация помежду си на национално, подрегионално и регионално равнище и по искане на една или друга засегната африканска държава - страна по конвенцията, или на съответна подрегионална или регионална организация да участват в национални, подрегионални или регионални серии от консултации, които може да включват оценка на нуждите, с цел улесняване на прилагането.

Член 19

Последващи дейности

Последващите дейности по прилагането на този анекс се провеждат от африканските държави - страни по конвенцията, в съответствие с конвенцията по следния начин:

a) на национално равнище - чрез механизъм, съставът на който се определя от всяка засегната африканска държава - страна по конвенцията, и който включва представители на местните общини и действа под ръководството на националния орган за координация, споменат в чл. 9;

b) на подрегионално равнище - чрез мултидисциплинарен научно-технически консултативен комитет, съставът и процедурите по дейността на който се определят от африканските държави - страни по конвенцията, в съответния подрегион; и

c) на регионално равнище - чрез механизми, определени съгласно съответните разпоредби на договора за създаване на Африканската икономическа общност и чрез Африканския научно-технически консултативен комитет.

Анекс II

Анекс II

АНЕКС ЗА ПРИЛАГАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА РЕГИОНАЛНО РАВНИЩЕ В АЗИЯ

Член 1

Цел

Цел на този анекс е осигуряване на ръководни принципи и създаване на условия, необходими за ефективното прилагане на конвенцията в засегнатите държави - страни по конвенцията, от азиатския регион при отчитане на неговите особени условия.

Член 2

Особените условия на азиатския регион

При изпълнение на своите задължения съгласно разпоредбите на тази конвенция страните в съответни случаи вземат под внимание следните особени условия, които в различна степен са характерни за засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона:

a) голяма част от територията на тези държави заемат зони, засегнати от опустиняване или суша или заплашени от тях, при което тези региони са доста разнообразни от гледна точка на климат, топографски характеристики, схеми на земеползване и социално-икономически системи;

b) интензивна експлоатация на природните ресурси с цел получаване на средства за съществуване;

c) наличие на неустойчиви системи за производство, непосредствено свързани с повсеместната бедност, което води до деградация на земите и засилване на експлоатацията на оскъдните водни ресурси;

d) значителната зависимост на тези държави от световната икономическа конюнктура и социалните проблеми, като бедността, лошото състояние на здравето и изхранването на населението, отсъствието на система за продоволствени резерви, миграция, вътрешно движение на лица и демографския растеж;

e) набиращите сили, но все още недостатъчни капацитет и институционални механизми на тези държави в сферата на вземане на решения по националните проблеми за опустиняването и сушата; и

f) необходимостта на тези държави от международно сътрудничество за постигане на целите на устойчивото развитие, свързани с борбата с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата.

Член 3

Рамки на националните програми за действие

1. Националните програми за действие са неделима част от по-широките национални политики за устойчиво развитие на засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона.

2. Засегнатите държави - страни по конвенцията, в съответни случаи разработват национални програми за действие съгласно чл. 9 - 11 на конвенцията, като отделят специално внимание на чл. 10, т. 2, буква "f". По искане на дадена засегната държава - страна по конвенцията, в този процес могат да участват в съответни случаи и институции по двустранно и многостранно сътрудничество.

Член 4

Национални програми за действие

1. При подготовката и прилагането на националните програми за действие засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона в съответствие с техните конкретни условия и политики могат в съответни случаи, в частност да:

a) назначават съответни органи, носещи отговорност за подготовката, координацията и прилагането на техните програми за действие;

b) привличат засегнатото население, включително местните общини, в разработването, координацията и прилагането на програмите чрез осъществявания по местна инициатива процес от консултации в сътрудничество с местните органи на властта и съответните национални и неправителствени организации;

c) извършват анализ на състоянието на околната среда в засегнатите зони с цел оценка на причините и последствията от опустиняването и определяне на приоритетните области за действие;

d) извършват оценка с участието на засегнатото население на минали и текущи програми за борба с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата с цел разработване на стратегия и определяне на дейности в рамките на техните програми за действие;

e) разработват технически и финансови програми, основани на информацията, получена в резултат от провеждане на дейностите, описани в букви от "a" до "d";

f) разработват и използват процедури и критерии за оценка на прилагането на техните програми за действие;

g) съдействат за интегрираното управление на водосборните басейни, опазването на земните ресурси, усвояването и ефективното използване на водните ресурси;

h) укрепват и/или създават мрежи за информация, оценка, наблюдение и ранно предупреждение в регионите, подложени на опустиняване и суша, при отчитане на климатологическите, метеорологическите, хидрологическите, биологическите и други съответни фактори; и

i) при осъществяването на международно сътрудничество, включително оказването на финансова и техническа помощ, разработват в дух на партньорство подходящи споразумения в подкрепа на прилагането на техните програми за действие.

2. В съответствие с чл. 10 на конвенцията централно място в общата стратегия на националните програми се отрежда на интегрираните местни програми за развитие на засегнатите зони, основани на механизми за участие и на интегрирането на стратегии, насочени към изкореняване на бедността в усилията за борба с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата. Секторните мерки в рамките на програмите за действие се групират по приоритетни области, които отразяват широкото разнообразие на засегнатите зони в региона, за което се споменава в чл. 2, буква "а".

Член 5

Подрегионални и съвместни програми за действие

1. В съответствие с чл. 11 на конвенцията засегнатите държави - страни по конвенцията, в Азия могат да се договорят съвместно за провеждане на консултации и сътрудничество с други страни, а също и за подготовка и прилагане в съответни случаи на подрегионални или съвместни програми за действие с цел допълване и повишаване на ефективността на националните програми за действие. При всеки случай съответните страни могат да се договорят съвместно за това, да възложат на подрегионални, включително на двустранни и национални организации или на специализирани институции, отговорности, свързани с подготовката, координацията и прилагането на програмите. Такива организации и институции могат също да изпълняват функциите на координационни органи и центрове за поощряване и координация на техническото сътрудничество съгласно разпоредбите на членове от 16 до 18 на конвенцията.

2. При подготовката и прилагането на подрегионални или съвместни програми за действие засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона приемат в частност в съответни случаи следните мерки:

a) определят в сътрудничество с националните институции приоритетите по отношение на борбата с опустиняването и смекчаването на последствията от сушата, които могат да бъдат оптимално постигнати чрез такива програми, а също и съответни дейности, които могат да бъдат ефективно осъществявани в рамките на тези програми;

b) оценяват оперативните възможности и дейността на съответните регионални, подрегионални и национални институции;

c) анализират съществуващите програми за борба с опустиняването и сушата, прилагани от всички или няколко страни от региона или подрегиона, както и тяхната взаимна връзка с националните програми; и

d) при осъществяването на международно сътрудничество, включително оказването на финансова и техническа помощ, разработват в дух на партньорство подходящи двустранни и/или многостранни споразумения с цел подкрепа на програмите.

3. Подрегионалните или съвместните програми за действие могат да включват съгласувани съвместни програми по рационално използване на трансграничните природни ресурси в рамките на борбата с опустиняването и сушата, приоритетни задачи по координацията и други дейности в такива области, като изграждане на капацитет, научно-техническо сътрудничество, особено в сферата на съвместното използване на системите за ранно предупреждение и информация за суша и мерки по укрепването на потенциала или разширяване на възможностите на съответните подрегионални и други организации или институции.

Член 6

Регионални дейности

Регионалните дейности в подкрепа на подрегионалните или съвместните програми за действие могат да включват в частност мерки по укрепване на институциите и механизмите за координация и сътрудничество на национално, подрегионално и регионално равнище и мерки за съдействие по прилагането на членове от 16 до 19 на конвенцията. Тези дейности могат да включват също:

a) съдействие на дейността и укрепване на мрежите за техническо сътрудничество;

b) изготвяне на списъци на технологии, знания, ноу-хау и практики, както и на местни технологии и ноу-хау и поощряване на тяхното разпространение и използване;

c) оценка на изискванията при трансфера на технологии и съдействие при адаптирането и използването на такива технологии; и

d) поощряване на програми за информиране на обществеността и оказване на съдействие при изграждането на капацитет на всички равнища, развитието на професионалната подготовка, изследванията и разработките и създаването на системи за развитие на човешките ресурси.

Член 7

Финансови ресурси и механизми

1. Страните, отчитайки важността на борбата с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата в азиатския регион, съдействат за мобилизацията на значителни финансови ресурси и създаване на финансови механизми в съответствие с разпоредбите на чл. 20 и 21 на конвенцията.

2. В съответствие с конвенцията и въз основа на механизма за координация, предвиден в чл. 8, а също така в съответствие с техните национални политики за развитие засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона индивидуално или съвместно:

a) приемат мерки по рационализирането и укрепването на механизмите за финансиране под формата на държавни и частни инвестиции с цел постигане на конкретни резултати в борбата с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата;

b) определят нуждите от международно сътрудничество за подкрепа на националните усилия в частност във финансовата, техническата и технологическата сфера; и

c) съдействат за участието на двустранни и/или многостранни институции за финансово сътрудничество за целите на прилагането на конвенцията.

3. Страните осигуряват в максимална възможна степен опростяване на процедурите за насочване на средства към засегнатите държави - страни по конвенцията, в региона.

Член 8

Механизми за сътрудничество и координация

1. Засегнатите държави - страни по конвенцията, чрез съответните органи, назначени в съответствие чл. 4, т. 1, буква "а", и другите страни по конвенцията от региона могат по съответен начин да създадат механизъм за изпълнение, в частност на следните функции:

a) обмен на информация, опит, знания и ноу-хау;

b) сътрудничество и координация на действия, включително двустранни и многостранни споразумения на подрегионално и регионално равнище;

c) съдействие за развитието на научно-техническото, технологическото и финансовото сътрудничество в съответствие с разпоредбите на членове от 5 до 7;

d) определяне на нуждите от сътрудничество с външни организации; и

e) провеждане на последващи дейности и оценка на прилагането на програмите за действие.

2. Засегнатите държави - страни по конвенцията, чрез съответните органи, назначени в съответствие чл. 4, т. 1, буква "а", и другите страни по конвенцията от региона могат също така по съответен начин да провеждат консултации и координация по отношение на националните, подрегионалните и съвместните програми за действие. В съответни случаи те могат да привличат към този процес други страни и съответни междуправителствени и неправителствени организации. Целите на такава координация са в частност в постигане на договореност по възможностите за международно сътрудничество в съответствие с чл. 20 и 21 на конвенцията, в разширяване на техническото сътрудничество и в осигуряване на съответното разпределение на ресурсите с цел тяхното ефективно използване.

3. Засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона провеждат периодически координационни съвещания, а постоянният секретариат може по тяхна молба в съответствие с чл. 23 на конвенцията да съдейства за провеждането на такива координационни съвещания чрез:

a) предоставяне на консултации по отношение на организирането на дейности по осигуряване на ефективна координация, имайки предвид опита от провеждането на други подобни дейности;

b) предоставяне на информация на съответните двустранни и многостранни институции относно координационните съвещания и поощряване на тяхното активно участие; и

c) предоставяне на друга информация, която може да бъде полезна за започване или усъвършенстване на процеса на координация.

Анекс III

Анекс III

АНЕКС ЗА ПРИЛАГАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА РЕГИОНАЛНО РАВНИЩЕ В ЛАТИНСКА АМЕРИКА И КАРИБСКИЯ БАСЕЙН

Член 1

Цел

Цел на този анекс е осигуряване на ръководни принципи за ефективното прилагане на конвенцията в региона на Латинска Америка и Карибския басейн при отчитане на неговите особени условия.

Член 2

Особените условия на региона на Латинска Америка и Карибския басейн

В съответствие с разпоредбите на конвенцията страните вземат предвид следните особени условия на региона:

a) наличието на обширни зони в региона, които са уязвими и са били сериозно засегнати от опустиняване и/или суша и на които са присъщи хетерогенни характеристики, зависещи от особеностите на съответните зони; този кумулативен и разширяващ обхвата си процес има негативни социални, културни, икономически и екологически последствия, което е още по-неприятно поради факта, че регионът съдържа едни от най-големите световни ресурси на биоразнообразието;

b) честото използване на неустойчиви модели на развитие, които са резултат от сложното взаимодействие на физически, биологически, политически, социални, културни и икономически фактори, както и на външната задлъжнялост, влошаването на условията за търговия и на търговските практики, оказващи отрицателно въздействие върху състоянието на пазарите за селскостопански, рибни и горски продукти;

c) едно от най-сериозните последствия от опустиняването и сушата е резкият спад на продуктивността на екосистемите, изразяващо се в намаляване на добива в земеделието, животновъдството и горското стопанство, а също и в съкращаване на биологическото разнообразие; от социална гледна точка това води до обедняване, миграция, вътрешно движение на лица и влошаване на качеството на живот на населението; в тази връзка в региона трябва да се прилага интегриран подход при решаване на проблемите, свързани с опустиняването и сушата, чрез прилагане на устойчиви модели за развитие, които отчитат екологическата, икономическата и социалната ситуация във всяка държава.

Член 3

Програми за действие

1. Съгласно конвенцията и в частност нейните членове от 9 до 11 и в съответствие с техните национални политики за развитие засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона по съответен ред разработват и прилагат национални програми за действие, насочени към борба с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата, които са неделима част от техните национални политики за устойчиво развитие. В зависимост от нуждите на региона могат да се разработват и прилагат подрегионални и регионални програми.

2. При подготовката на техните национални програми за действие засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона отделят особено внимание на чл. 10, т. 2, буква "f" на конвенцията.

Член 4

Съдържание на националните програми за действие

От гледна точка на техните конкретни условия засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона съгласно чл. 5 на конвенцията могат да имат предвид при разработването на техните национални стратегии за действие по борбата с опустиняването и/или смекчаване на последствията от сушата, в частност следните възможни теми:

a) изграждане на капацитет, усъвършенстване на системите за образование и информиране на обществеността, развитие на научно-техническото и технологическото сътрудничество, съдействие за увеличаване на финансовите ресурси и укрепването на механизмите за финансиране;

b) изкореняване на бедността и подобряване на качеството на живота;

c) осигуряване на продоволствени резерви и устойчиво развитие и управление на земеделието, животновъдството, горското стопанство и многоцелевите дейности;

d) устойчива експлоатация на природните ресурси и по-специално рационално използване на водосборните басейни;

e) устойчива експлоатация на природните ресурси във високопланинските райони;

f) рационално използване и запазване на почвените ресурси и усвояване и ефективно използване на водните ресурси;

g) разработка и прилагане на извънредни планове за действие с цел смекчаване на последствията от сушата;

h) усъвършенстване и/или създаване в зоните, подложени на опустиняване и суша, на системи за събиране и оценка на данни, а също на системи за мониторинг и ранно предупреждение, като се отчитат климатологическите, метеорологическите, хидрологическите, биологическите, почвените, икономическите и социалните фактори;

i) развитие, усвояване и ефективно използване на различни енергийни източници, включително съдействие за прилагането на алтернативни източници на енергия;

j) съхраняване и устойчиво използване на биологическото разнообразие в съответствие с разпоредбите на Конвенцията за биологичното разнообразие;

k) анализ на демографските аспекти, свързани с опустиняването и сушата; и

l) създаване или укрепване на институционалните и юридическите рамки, позволяващи прилагането на конвенцията, които имат за цел, в частност децентрализирането на административните структури и функции, свързани с проблемите на опустиняването и сушата, с участието на засегнатите общини и обществото като цяло.

Член 5

Научно-техническо и технологическо сътрудничество

В съответствие с конвенцията и в частност с нейните членове от 16 до 18 и въз основа на механизма за координация, предвиден в чл. 7, засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона индивидуално или съвместно:

a) съдействат за укрепването на мрежите за техническо сътрудничество и националните, подрегионалните и регионалните информационни системи, а също и за тяхното интегриране по съответен ред в световните информационни мрежи;

b) съставят опис на наличните технологии и ноу-хау и съдействат за тяхното разпространение и използване;

c) съдействат за използването на традиционните технологии, знания, ноу-хау и практики в съответствие с чл. 18, т. 2, буква "b" на конвенцията;

d) идентифицират нуждите от трансфер на технологии; и

e) съдействат за разработването, адаптирането, внедряването и трансфера на съществуващи и нови екологически чисти технологии.

Член 6

Финансови ресурси и механизми

В съответствие с конвенцията и в частност с нейните членове от 20 до 21 и въз основа на механизма за координация, предвиден в чл. 7, а също и в съответствие с техните национални политики за развитие засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона индивидуално или съвместно:

a) приемат мерки по рационализирането и укрепването на механизмите за финансиране под формата на държавни и частни инвестиции с цел постигане на конкретни резултати в борбата с опустиняването и смекчаване на последствията от сушата;

b) определят нуждите от международно сътрудничество за подкрепа на националните усилия; и

c) съдействат за участието на двустранни и/или многостранни институции за финансово сътрудничество за целите на прилагането на конвенцията.

Член 7

Институционални рамки

1. С цел осъществяване на предвиденото в този анекс засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона:

a) създават и/или укрепват национални центрове за координация на дейности по борба с опустиняването и/или смекчаване на последствията от сушата; и

b) създават механизъм за координация на дейността на националните центрове със следните цели:

i) обмен на информация и опит;

ii) координация на дейностите на подрегионално и регионално равнище;

iii) съдействие за научно-техническото, технологическото и финансовото сътрудничество;

iv) идентифициране на нуждите от сътрудничество с външни организации; и

v) провеждане на последващи дейности и оценка на прилагането на програмите за действие.

2. Засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона провеждат периодически координационни съвещания, а постоянният секретариат може по тяхна молба в съответствие с чл. 23 на конвенцията да съдейства за провеждането на такива координационни съвещания чрез:

a) предоставяне на консултации по отношение на организирането на дейности по осигуряване на ефективна координация, имайки предвид опита от провеждането на други подобни дейности;

b) предоставяне на информация на съответните двустранни и многостранни институции относно координационните съвещания и поощряване на тяхното активно участие; и

c) предоставяне на друга информация, която може да бъде полезна за започване или усъвършенстване на процеса на координация.

Анекс IV

Анекс IV

АНЕКС ЗА ПРИЛАГАНЕ НА КОНВЕНЦИЯТА НА РЕГИОНАЛНО РАВНИЩЕ ЗА СЕВЕРНОТО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ

Член 1

Цел

Цел на този анекс е осигуряване на ръководни принципи и създаване на условия, необходими за ефективното прилагане на конвенцията в засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона на Северното Средиземноморие при отчитане на неговите особени условия.

Член 2

Особените условия на региона Северно Средиземноморие

Особените условия на региона на Северното Средиземноморие, споменати в чл. 1, включват:

a) полусухи климатични условия върху значителни територии, сезонни суши, много висока променливост в количеството на валежите и внезапни валежи с голяма интензивност;

b) бедни и силно подложени на ерозия почви, върху които лесно се образува повърхностна кора;

c) неравен релеф със стръмни склонове и доста разнообразен ландшафт;

d) унищожаването на горската покривка на големи площи вследствие на чести горски пожари;

e) криза на традиционното селско стопанство, с която е свързано изоставянето на земи и постепенното разрушаване на почвозащитните и водноохранителните съоръжения;

f) неустойчива експлоатация на водните ресурси, водеща до нанасяне на сериозни вреди на околната среда, включително химическо замърсяване, засоляване и изтощаване на водоносните слоеве; и

g) концентрация на икономическа активност в крайбрежните райони като резултат от разширяване на урбанизацията, промишлената дейност, туризма и поливното земеделие.

Член 3

Рамки на стратегическото планиране за целите на устойчивото развитие

1. Националните програми за действие са централна и неделима част от системата за стратегическо планиране за целите на устойчивото развитие в засегнатите държави - страни по конвенцията, от Северното Средиземноморие.

2. За разработването на стратегия с гъвкаво планиране, позволяваща да се постигне максимално участие на местното население, съгласно чл. 10, т. 2, буква "f" на конвенцията се осъществява широк процес от консултации с населението с участието на съответните равнища на изпълнителната власт, местните общини и неправителствените организации.

Член 4

Задължение за разработване на национални програми за действие и график

Засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона на Северното Средиземноморие разработват национални програми за действие и в съответни случаи също и подрегионални, регионални или съвместни програми за действие. Разработването на такива програми се завършва по възможност в най-кратки срокове.

Член 5

Разработване и прилагане на национални програми за действие

При подготовката и прилагането на национални програми за действие съгласно чл. 9 и 10 на конвенцията всяка от засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона в съответни случаи:

a) назначава съответни органи, носещи отговорност за подготовката, координацията и прилагането на нейната програма;

b) привлича засегнатото население, включително местните общини, в разработването, координацията и прилагането на програмата чрез осъществявания по местна инициатива процес от консултации в сътрудничество с местните органи на властта и съответните неправителствени организации;

c) извършва анализ на състоянието на околната среда в засегнатите зони с цел оценка на причините и последствията от опустиняването и определяне на приоритетните области за действие;

d) извършва оценка с участието на засегнатото население на минали и текущи програми с цел разработване на стратегия и определяне на дейности в програмата за действие;

e) разработва технически и финансови програми, основани на информацията, получена в резултат от провеждане на дейностите, описани в букви от "a" до "d"; и

f) разработва и използва процедури и критерии за мониторинг и оценка на прилагането на програмата.

Член 6

Съдържание на националните програми за действие

Засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона могат да включват в техните национални програми за действие мерки със следния характер:

a) законодателни, институционални и административни мерки;

b) мерки, отнасящи се до схеми на земеползване, управление на водните ресурси, предотвратяване ерозията на почвата, възстановяване на горите, селскостопански дейности и управление на пасищата;

c) управление и опазване на дивата природа и други форми на биологическото разнообразие;

d) защита от горски пожари;

e) пропагандиране на алтернативни източници на средства за съществуване; и

f) изследвания, подготовка на кадри и осигуряване на информираност на обществеността.

Член 7

Подрегионални, регионални и съвместни програми за действие

1. В съответствие с чл.11 на конвенцията засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона могат да разработват и прилагат подрегионални и/или регионални програми за действие, които да допълват националните програми за действие или да повишат тяхната ефективност. По аналогичен начин две или повече държави - страни по конвенцията, от региона могат да се договорят за разработване на двустранна или многостранна съвместна програма за действие.

2. Разпоредбите на чл. 5 и 6 се прилагат mutatis mutandis по отношение на подготовката и прилагането на подрегионални, регионални или съвместни програми за действие. В допълнение такива програми могат да предвиждат извършване на изследвания и разработки по отношение на отделни екосистеми в засегнатите зони.

3. При подготовката и прилагането на подрегионални, регионални или съвместни програми за действие засегнатите държави - страни по конвенцията, от региона по съответния ред:

a) определят в сътрудничество с националните институции националните цели по отношение на опустиняването, които могат да бъдат оптимално постигнати чрез такива програми, а също и съответни дейности, които могат да бъдат ефективно осъществявани в техните рамки;

b) оценяват оперативните възможности и дейността на съответните регионални, подрегионални и национални институции; и

c) оценяват съществуващите програми за борба с опустиняването, прилагани съвместно от страни в региона, както и тяхната взаимна връзка с националните програми за действие.

Член 8

Координация на подрегионални, регионални и съвместни програми за действие

Засегнатите държави - страни по конвенцията, които разработват подрегионални, регионални или съвместни програми за действие, могат да създадат координационен комитет, състоящ се от представители на всяка заинтересована засегната държава - страна по конвенцията, с цел извършване на преглед на процеса за борба с опустиняването, съгласуване на националните програми за действие, внасяне на препоръки през различните етапи от подготовката и прилагането на подрегионална, регионална или съвместна програма за действие, а също и изпълнение функциите на център за поощряване и координация на техническото сътрудничество съгласно предвиденото в членове от 16 до 19 на конвенцията.

Член 9

Неприлагане на правото за финансова помощ

При прилагането на подрегионални, регионални и съвместни програми за действие засегнатите развити държави - страни по конвенцията, от региона нямат право да получават финансова помощ в съответствие с тази конвенция.

Член 10

Координация с други подрегиони и региони

Подрегионални, регионални и съвместни програми за действие в региона на Северното Средиземноморие могат да се подготвят и прилагат в координация с други подрегиони или региони, особено с подрегиона Северна Африка.