ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 10 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 24 ФЕВРУАРИ 1977 Г. ЗА НОВА ТАРИФНА ПОЛИТИКА ЗА ПЪТНИЧЕСКИТЕ ПРЕВОЗИ
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 10 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 24 ФЕВРУАРИ 1977 Г. ЗА НОВА ТАРИФНА ПОЛИТИКА ЗА ПЪТНИЧЕСКИТЕ ПРЕВОЗИ
Обн. ДВ. бр.50 от 28 Юни 1977г., изм. ДВ. бр.29 от 14 Април 1978г., изм. ДВ. бр.61 от 3 Август 1984г.
Загубило значение.
МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ
П О С Т А Н О В И:
.....................................................................
Чл. 1. (1)......................................................
(2) Въз основа на тарифните ставки и условията, утвърдени от Министерския съвет, председателят на Държавния комитет за планиране и министърът на транспорта до 10 април 1977 г. да утвърдят нови тарифи за превоз на пътници, които да влязат в сила от 1 юли 1977 г.
(3) Министърът на транспорта да утвърждава специални цени и условия за допълнителни услуги във връзка с комплексното транспортно обслужване на населението, за услуги при комбинирани пътувания, осигуряване маршрутни таксиметрови превози, наемане на леки пътнически автомобили без шофьор и други подобни.
Чл. 2. С новите тарифи да се стимулира пътуването с абонаментни карти, като се прилагат следните намаления и условия:
1. цените на пътувания с абонаментни карти по вътрешноградския, крайградския и междуселищния транспорт да бъдат по-ниски от цените на билетите за единични пътувания;
2. да се запази действуващото равнище на цените на абонаментните карти за учащите се. Неработещите пенсионери да ползуват цените на картите за учащи се;
3. за превози на пътници при специални условия, през туристическия сезон, за определени райони на страната, при работнически, ученически и други групови пътувания да се определят цени за километър пробег, време за ползуване, престой и др. съобразно условията.
Чл. 3. (1) Децата до 7 навършени години пътуват безплатно по железопътния, автомобилния и вътрешноградския транспорт, а от 7 до 10 навършени години - с 50% намаление (без вътрешноградския транспорт). Безплатните и с намалени цени пътувания на децата по въздушния и водния транспорт се определят със съответните тарифи в съответствие с международните конвенции и изисквания, които нашата страна е признала.
(2) Учащи се, които пътуват групово с учебна цел с нает автобус, ползуват 40% намаление за регистрираните места, а престоят на автобуса се заплаща по установения ред в тарифата. Това се прилага и при групови пътувания на деца, организирани от детски заведения.
(3) Семействата с две и повече деца до 18 навършени години при пътуване на родителите или на единия от тях с най-малко две от децата, ползуват намаление в размер на 30% по железопътния и водния транспорт.
(4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 1984 г.) Безплатни групови пътувания по железопътния транспорт на деца до 7 навършени години и придружителите им по един на пет деца се организират от съответните народни съвети по ред, определен от Министерството на финансите и Министерството на транспорта.
Чл. 4. (1) Безплатните и с намалени цени пътувания да се компенсират изцяло на транспортните организации от съответните държавни и обществени организации или от бюджета.
(2) Министърът на финансите и министърът на транспорта до 30 май 1977 г. да определят реда и сроковете за извършване на компенсациите.
Чл. 5. (1) Министерството на транспорта съгласувано с ЦС на Българските професионални съюзи до 15 март 1977 г. да утвърди програма за решително подобряване културата на транспортното обслужване съобразно изискванията на Декемврийската програма и развитието на селищните системи и да провежда мероприятия, които да съдействуват за:
1. привеждане разписанията за движение на превозните средства в съответствие с работните смени на производствените поделения и синхронизацията между различните видове транспорт;
2. строго спазване графиците за движение на превозните средства;
3. внедряване автоматизирани системи за резервация на места;
4. внедряване на универсални билети и абонаментни карти и на механизирани и автоматизирани средства за снабдяване с билети, размяна, сортиране и броене на монети, съхраняване на багажи и др.;
5. повишаване санитарно-хигиенното състояние на гарите и превозните средства, като се използуват автоматични мивки, индустриални прахосмукачки, вентилационни уредби и др.;
6. нормално отопление и осветление в гарите и превозните средства чрез използуване на съвременна техника;
7. радиофициране на бързите и експресните превозни средства;
8. бързо превозване на пътниците от гарите и до гарите и особено през нощта, включително чрез разширяване мрежата на маршрутните таксиметрови линии;
9. увеличаване честотата и съкращаване времепътуването на пътническите влакове за крайградските масови превози;
10. подобряване системата на транспортните средства, като се внедряват магнитно-индукционни и други системи за ръководство и контрол на вътрешноградския и крайградския транспорт, радиовръзки за диспечеризиране на автобусния и таксиметровия транспорт и др.;
11. висока култура на търговското обслужване в превозните средства и в гарите на основата на внедряване съвременна механизация, разширяване разносната търговия, съоръжаване на търговските обекти с необходимата хладилна и нагревателна техника и др.;
12. организиране и обзавеждане центрове и филиали за комплексно транспортно обслужване на населението.
(2) Изпълнителният комитет на СГНС да утвърждава мероприятия за подобряване на градския транспорт в столицата, включително за движение в по-кратки интервали на автобусите за превоз на пътници от различни пунктове в София до Витоша и крайградските места за отдих с оглед бързо и своевременно да се превозват гражданите в почивни и празнични дни.
(3) Изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на СГНС да ускорят организирането и изграждането на необходимите автомобилни спирки и стоянки.
(4) В съответствие с програмата по ал. 1 изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на СГНС съвместно с Министерството на транспорта до 30 април 1977 г. да утвърдят конкретни мероприятия за подобряване културата на транспортното обслужване на населението в окръзите и на територията на СГНС, като най-ефективно се използуват наличните транспортни средства и в рамките на утвърдените ресурси за петилетката.
(5) Националният транспортен комплекс и СГНС от 1 юли 1977 г. да отделят целево във фонд "РТУ" отделно от утвърждаваните им децентрализирани фондове 2% от реализираните бруто приходи от превоз на пътници. Тези средства могат да се изразходват над утвърдените им лимити за финансиране на мероприятията във връзка с повишаване културата на транспортното обслужване.
(6) Да се въведе заплащане на труда по норми и на акорд на персонала, зает с почистването на транспортните средства, превозващи пътниците, на приеманите здания на жп. гари, аерогарите, автогарите, морските и речните гари.
Чл. 6. Министерството на външната търговия:
1. по предложение на Министерството на транспорта и ИК на СГНС да договаря и да внася допълнително с тяхна валута необходимите машини и съоръжения за подобряване културата на обслужването;
2. да осигури още през тази година по заявка на Министерството на транспорта ускорена доставка на таксиметрови апарати, автоматизирани и механизирани средства и др.
Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 29 от 1978 г.)
Чл. 10. (1) За пътуване по железопътния, въздушния и водния транспорт на лица без превозен документ, за неоснователно спиране на влак с внезапна спирачка, за неспазване на установения ред в гарите и превозните средства, за внасяне в обществените превозни средства на запалителни, избухливи, отровни, радиоактивни и други вредни или опасни вещества, за които е предвиден ред за превозването им, виновните лица се наказват съгласно чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания.
(2) Нарушенията се установяват с актове от длъжностните лица, които проверяват превозните документи, и от съответните контролни органи.
(3) Наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, а за нарушения по софийския градски пътнически транспорт за обществено ползуване - от председателя на Изпълнителния комитет на Софийския градски народен съвет или от упълномощени от тях длъжностни лица.
(4) При явно маловажни случаи на нарушения, установени при извършването им, органите по ал. 2 налагат на място на виновните лица срещу квитанция глоба до 5 лв. съгласно чл. 39 от Закона за административните нарушения и наказания.
Заключителни разпоредби
§ 1. В чл. 2 от Наредбата за заплащане превозни разноски на работниците и служителите (ДВ, бр. 99 от 1974 г.) се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Организациите и учрежденията могат да заплащат на работниците и служителите до 100% от цените на абонаментните карти за пътуване във втора класа по железопътния транспорт и до 90% - по автомобилния транспорт за обикновен автобус от местоживеенето им до местоработата и обратно, по съответната тарифа, когато мястото на работата е на повече от 3 км от населеното място, в което живеят (град, село или друго населено място), и превозната цена е по-висока от цената за вътрешноградски превоз. Транспортните разходи за работниците и служителите от стопанските ведомства и организации се определят в зависимост от приноса на отделните членове на колектива за повишаване на икономическата ефективност и могат да се заплащат и от фонд СБКМ.
2. Алинея 3 се изменя така:
(3) На работниците и служителите, които работят в градовете и промишлените центрове и живеят в крайградските селища при условията на Постановление № 98 на Министерския съвет от 31 декември 1976 г. (ДВ, бр. 4 от 1977 г.), превозните разноски от местоработата до местоживеенето и обратно се заплащат изцяло.
§ 2. Организациите и учрежденията до 1 октомври т. г. да изплащат до 100% от цените на абонаментните карти за пътуване във втора класа по железопътния транспорт и до 90% по автомобилния транспорт съгласно ал. 1 на чл. 2 от Наредбата за плащане превозни разноски на работниците и служителите, без да се прилага изискването за оценяване приноса на отделните членове на колектива за повишаване на икономическата ефективност.
§ 3. Това постановление влиза в сила от 1 юли 1977 г., доколкото в отделни негови разпоредби не е указано друго, и отменя следните актове на Министерския съвет:
1. алинея втора на § 12 от Устава на железниците в НР България (утв. с ПМС № 180 от 1951 г.; изм. и доп. с ПМС № 462 от 1953 г., ПМС № 226 от 1957 г., ПМС № 876 от 1957 г., ПМС № 169 от 1958 г., ПМС № 160 от 1959 г., ПМС № 15 от 1964 г., ПМС № 10 от 1965 г., ПМС № 9 от 1968 г. и РМС № 195 от 1973 г.);
2. алинея трета на чл. 9 от Устава на крайбрежния воден транспорт в НР България (утв. с ПМС № 428 от 1952 г.; изм. с ПМС № 226 от 1954 г., ПМС № 160 от 1959 г.);
3. Постановление № 740 от 1953 г. (Изв., бр. 93 от 1953 г.);
4. алинея втора на т. 56 от Устава на автомобилния транспорт (Изв., бр. 102 от 1954 г.; изм. и доп. с РМС № 1718 от 1958 г. и ПМС № 56 от 1960 г.);
5. Постановление № 73 от 1954 г. (Изв., бр. 19 от 1954 г.);
6. Постановление № 61 от 1960 г. (изм. и доп. с РМС № 1389 от 1961 г., РшМС № 57 от 1965 г., ПМС № 98 от 1974 г.);
7. Разпореждане № 132 от 1966 г. (ДВ, бр. 56 от 1966 г.);
8. Разпореждане № 82 от 1967 г.;
9. Разпореждане № 324 от 1967 г. (ДВ, бр. 97 от 1967 г.; изм. с ПМС № 98 от 1974 г.);
10. точки 8 и 13, буква "в" от Постановление № 63 от 1967 г.;
11. точка 2 от буква "В" на списък № 1 приложение към чл. 38 от Правилника за цените (ДВ, бр. 101 от 1975 г.; изм., ДВ, бр. 63 от 1976 г.).
§ 5. Изпълнението на това постановление се възлага на министъра на транспорта и на председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Софийския градски народен съвет.