Държавен вестник, брой 19 от 11.III

Чл. 1. Отдихът на трудещите се да се осигурява главно чрез държавното и общественото строителство за тази цел при спазване на действуващите норми и нормативи.

Чл. 2. Освен чрез обществените фондове и форми отдихът на трудещите се да се осигурява и чрез индивидуално строителство във:

1. вилни зони, курортни места и кварталите-курорти;

2. терени за вилно строителство в малки населени места и в границите на околовръстните полигони на махалите;

3. села, които не са изключени от Министерския съвет като места за здравни и курортни нужди.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Изпълнителните комитети на общинските народни съвети да включват в плановете си за проучване и проектиране за деветата петилетка изработването на подобни градоустройствени планове за вилните зони, определени с териториалноустройствените планове на селищните системи.

(2) Да не се създават нови и да не се разширяват съществуващите вилни зони на територията на Столичния народен съвет извън случаите по § 84 от преходните разпоредби на Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ) (ДВ, бр. 45 от 1984 г.).

(3) Забранява се по-нататъшното изграждане на вили и други сгради във вилните зони, попадащи в териториите, предвидени в териториалноустройствения план на столицата за зелени връзки с народния парк "Витоша".

Чл. 4. (Отм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.)

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Предложенията на общинските народни съвети и на Столичния народен съвет за определяне на вилни зони и за включване на застроени терени във вилни зони, в зоните за курортни и здравни нужди и в жилищните зони при условията и по реда на § 84 от преходните разпоредби на ЗТСУ да се правят след съгласуване с Централния съвет на Националния аграрно-промишлен съюз (ЦС на НАПС), съответно с Министерството на горите и горската промишленост, Министерството на народното здраве и Комитета за опазване на природната среда, без да се извършват процедурите по раздел II от Правилника за прилагане на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата. Това изключение не се прилага за вилните зони в планинските райони.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Одобряването на вилните зони, зоните за курортни и здравни нужди и жилищните зони по предходната алинея да се извършва от Министерството на строителството и селищното устройство.

(3) Одобряването на застроителните и регулационните планове на вилните зони да се извършва по реда на Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ).

(4) След одобряването на застроителните и регулационните планове на вилните зони по предходните ал. 2 и 3 на заварените ползуватели на законно основание се учредява право на строеж върху един вилен парцел по цени, действуващи по време на издаването на заповедта, с която се одобрява вилната зона.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.)

(6) (Отм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.)

Чл. 6. (1) Разходите, направени от народните съвети за изработване на необходимите кадастрални, регулационни и застроителни планове, да се възстановяват от собствениците и лицата, на които се предоставя правото на строеж, съобразно квадратурата на парцелите при условия и по ред, определен от министъра на финансите и министъра на строителството и селищното устройство.

(2) По изключение с решения на изпълнителния комитет на общинския народен съвет разходите по предходната алинея могат да останат за сметка на съвета.

Чл. 7. (1) Изпълнителните комитети на общинските народни съвети периодично да картотекират всички места в малки селища, в изоставени и без перспектива за развитие полупланински и планински села и махали, които не са изключени от Министерския съвет като места за здравни и курортни нужди, да ги отчуждят при условията и по реда на ЗТСУ и да отстъпват право на строеж върху тях на нуждаещи се граждани.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) За да се създаде възможност за предоставяне на повече вилни парцели в селищата по предходната алинея, изпълнителните комитети на общинските народни съвети да приемат мероприятия със срокове за включване на махалите в строителни полигони, за изработване нови и изменяне действуващи регулационни планове и за привеждане размерите на отделните парцели в съответствие с установените нормативи.

(3) При наличие на подходящи условия и при спазване на законните разпоредби в новите планове може да се предлага разширяване на границите на населените места за вилни нужди.

(4) Да се насърчава възстановяването, ремонтирането и преустройството на сградите в селата, използувани като вилни имоти в съответствие с ПМС № 66 от 1977 г. (ДВ, бр. 81 от 1977 г.) и издадените въз основа на него нормативни актове.

(5) При определяне на строителните полигони, при изработване нови и изменяне действуващите регулационни планове или при разширяване границите на населените места за вилни нужди да не се включват площи от държавния горски фонд, както и обработваеми земи и пасища от селскостопанския фонд.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) С оглед да се развива системата за самозадоволяване на населението с основни селскостопански продукти изпълнителните комитети на народните съвети, ръководствата на аграрно-промишлените комплекси и горскостопанските комбинати с помощта на обществените организации да продължат издирването, картотекирането и предоставянето на земи за земеделски нужди по реда на Постановление № 26 на Министерския съвет от 1987 г. (ДВ, бр. 37 от 1987 г.).

(2) За земи по предходната алинея да се определят само изоставени, слабопродуктивни, маломерни, наклонени и непълноценно използувани земи в междуселищните територии.

(3) Не се допускат картотекирането и предоставянето на земи по ал. 1 в терени:

1. предназначени за други мероприятия съгласно териториалноустройствения план на селищната система;

2. включени в границите на природни, археологически и други резервати и в тяхната зона на влияние;

3. разположени до 200 м от автомагистрали, първокласни пътища и жп линии;

4. в непосредствена близост (до 100 м) до язовири, вододайни зони и други охранявани обекти;

5. в подстъпите към планините Витоша, Люлин, Лозенската планина, както и към характерни природни дадености на територията на страната;

6. маломерни земи от държавния горски фонд, разположени сред иглолистни и ценни широколистни гори.

Чл. 9. В съответствие с териториалноустройствения план на селищната система, единните режими за устройство на територията и действуващите специални разпоредби предоставените земи за земеделско ползуване да се третират като функционални елементи на структурата на селищната система и да се обособяват в специализирани зони за земеделско ползуване.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Издирването и картотекирането на земите и предложенията за обособяването им в зони за земеделско ползуване от населението и социалистическите организации на територията на селищната система се извършват от комисия, назначена със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет, в състав: председател - член на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет, и членове: главният архитект (началникът) на отдел "Архитектура и благоустройство" на общинския (районния) народен съвет и представители на: аграрно-промишлените комплекси, другите селскостопански организации, горското стопанство, организацията - главен проектант на териториалноустройствения план на селищната система (населеното място), районната инспекция за опазване на природната среда, Отечествения фронт, специалист по отчет на земята от общинския народен съвет и други заинтересувани държавни и обществени органи.

(2) Териториалните граници на зоните за земеделско ползуване от населението и социалистическите организации се определят в съответствие с териториалноустройствения план на селищната система.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Предложенията на комисията за обособяване на зоните за земеделско ползуване заедно с плана за териториална и функционална структура, режим за ползуване и устройство на зоната (в мащаб 1:5000 / 1: 10 000) се одобряват от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или на Столичния народен съвет след съгласуване с Министерството на земеделието и горите.

Чл. 11. (1) При определяне устройството на зоните се посочват терените, в които се забранява всякакво строителство.

(2) Досега определените и предоставени на законно основание терени за земеделско ползуване се устройват при условията и по реда на предходния член.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Изпълнителните комитети на общинските народни съвети и на Столичния народен съвет да осигуряват своевременно отразяване в териториалноустройствените планове на селищните системи обособените зони за земеделско ползуване.

Чл. 13. (1) Не се разрешава строителството върху земи за земеделско ползуване, които са разположени:

1. до 5 км от регулационните граници на градовете от първи и втори функционален тип;

2. до 3 км от регулационните граници на градовете от трети функционален тип;

3. до 500 м от границите на защитени природни обекти, резервати (природни и архитектурни), курортни комплекси и охраняващи обекти;

4. до 300 м от автомагистрали, първокласни пътища и жп линии;

5. в пояс "Б" на санитарноохраняваните зони към водоизточниците, ползувани за централно водоснабдяване;

6. в пояс "А" на зоните за санитарна и хидрогеоложка охрана на находищата на термоминерални води и лечебни пелоиди;

7. до 30 м от иглолистни и ценни широколистни гори.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Отклонения от нормите по ал. 1, т. 1 и 2 могат да се допуснат с разрешение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или на Столичния народен съвет съобразно териториалноустройствените и градоустройствените планове на съответните населени места.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 1987 г., бр. 19 от 1988 г.) Не се разрешава строителство върху земи, раздадени за земеделско ползуване на семейства от социалните категории, посочени в чл. 11, т. 2 от Постановление № 26 на Министерския съвет от 1987 г. (ДВ, бр. 37 от 1987 г.)

Чл. 14. (1) В земите за земеделско ползуване, в които е разрешено строителство, за да се съчетае получаването на селскостопанска продукция с отдиха, може да се изграждат едноетажни постройки за сезонно ползуване и инвентар със застроена площ до 35 кв. м.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Строителството се извършва въз основа на типови и индивидуални проекти. Министерството на строителството и селищното устройство и изпълнителните комитети на общинските народни съвети осигуряват разработването на типови проекти съобразно различни теренни условия, които да се издадат в каталог.

(3) Разрешава се изграждането на тоалетни, кладенци, канали, малки водоеми и други подобни, свързани с интензивното използуване на земята.

(4) Начинът на застрояване и разполагане на постройките се определя от отделите "Архитектура и благоустройство" при общинските (районните) народни съвети на основата на застроително решение за цялата зона.

(5) Строителството по предходните алинеи се извършва съобразно одобрен архитектурен проект и разрешение за строеж.

(6) Техническите служби при народните съвети са длъжни да дават необходимите услуги за установяване границите на местата по одобрената скица и за определяне местоположението на постройките по ал. 1.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) При издаване разрешение за строеж по предходната алинея се заплаща такса съгласно т. 2 на чл. 3 от Тарифата за местните такси по Закона за местните данъци и такси по 5 лв. на квадратен метър застроена площ на сградата.

(8) Сградите, построени в земите за земеделско ползуване по реда на тази глава, се облагат с данък върху сградите съгласно Закона за местните данъци и такси като вилни сгради.

Чл. 15. (1) Изпълнителните комитети на народните съвети да вземат мерки за най-строго спазване разпоредбите по опазване и стопанисване на земята, както и срещу незаконното строителство в населените места и техните землища.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.)

(3) С оглед да се упражнява превантивен контрол и своевременно да се разкриват нарушенията и нарушителите председателите на изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети да разпределят територията на съответните селищни системи между членовете на тези групи, а там, където не са изградени - между други служители на народните съвети и кметовете.

(4) Председателите на изпълнителните комитети на народните съвети да осигуряват необходимите организационни условия за упражняване превантивен контрол и за своевременното санкциониране на нарушителите.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) При неспазване на сроковете по чл. 300, ал. 3 ППЗТСУ изпълнителните комитети на общинските народни съвети и на Столичния народен съвет да търсят от виновните длъжностни лица най-строга административнонаказателна отговорност по чл. 169 от ЗТСУ. Органите на държавния технически контрол упражняват контрол по изпълнението на тези задължения.

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Във всяка община се учредява като помощен орган към изпълнителния комитет на общинския народен съвет окръжна комисия (за София - районни към изпълнителните комитети на районните народни съвети) в състав: председател - първият зам.-председател на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, и членове, председателят на общинския комитет за държавен и народен контрол, началникът на окръжното управление на Министерството на вътрешните работи, ръководителят на окръжната инспекция за държавен технически контрол, председателят на общинския аграрно-промишлен съюз, ръководителят на горскостопанския комбинат, началникът на отдел "Правен" и главният архитект на общинския народен съвет за общо ръководство - контрол върху дейността за отнемане и изземване на неправилно раздадените и незаконно завзетите държавни земи, за ликвидиране незаконното строителство и определяне отговорностите на виновните длъжностни лица. По преценка на председателя на комисията могат да бъдат привлечени допълнително и други специалисти и длъжностни лица.

(2) Съставът на районните комисии за гр. София се определя от председателя на изпълнителния комитет на Столичния народен съвет.

(3) Изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети по доклад на председателя на комисията по предходните алинеи най-малко веднъж в годината да разглеждат информации за незаконното строителство и заграбените земи и да приемат мероприятия за отстраняването и недопускането им. Информацията за дейността на комисията и решенията на изпълнителните комитети на общинските народни съвети по него се изпращат до края на декември в ЦК на НАПС, в Министерството на горите и горската промишленост и в Министерството на строителството и селищното устройство.

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Под ръководството и контрола на общинските (районните) комисии по предходния член председателите на изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети до края на 1985 г.:

1. да картотекират и актуват селскостопанските имоти, които са станали държавна собственост по силата на чл. 12, ал. 2 от Закона за собствеността на гражданите и на ПМС № 25 от 1975 г. (ДВ, бр. 20 от 1975 г.);

2. да издирят и картотекират със съдействието на селскостопанските организации и горските стопанства завзетите без законно основание, както и неправилно и незаконно раздадените държавни и кооперативни земи от селскостопанския и горския фонд;

3. да издирят и картотекират земите, предоставени за земеделско ползуване при условията и по реда на действуващите нормативни актове, в които е извършено строителство в нарушение на законните разпоредби.

(2) В картотеките по предходната алинея да се отразят данни за точния вид, размер и време на извършването на нарушението, нарушителя, виновното длъжностно лице, извършило

или допуснало нарушенията, необходимите действия и срок за ликвидиране на нарушението.

Чл. 18. (1) Председателите на общинските (районните) народни съвети до края на 1985 г. да картотекират незаконните строежи и да предадат данните на окръжната комисия, като конкретизират вида на всяко нарушение: незаконни строежи с режим на търпимост, допустимост по действуващите разпоредби и застроителни планове без разрешение за строеж или с незаконосъобразно издадено разрешение за строеж, без издадени строителни документации или в отклонение от тях, както и незаконно извършени строежи след 1 януари 1978 г. и строежи, за които има представени декларации с невярно съдържание, че са изградени преди тази дата.

(2) В картотеката по предходната алинея да се включат данни за виновните длъжностни лица, одобрили проекти и издали разрешения за строеж в нарушение на действуващите разпоредби или допуснали извършването на незаконно строителство.

(3) Председателите на изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети да осигурят прилагането на посочените в ЗТСУ санкции и други мерки, съответствуващи на всеки вид незаконно строителство, установено по реда на предходните алинеи.

(4) Председателят на изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет по предложение на комисията по чл. 16 да взема незабавно мерки за търсене на наказателна, административнонаказателна и дисциплинарна отговорност от длъжностните лица, които са допуснали нарушения по раздаването на земите и извършването на незаконни строежи в тях, както и да организира извършване на периодични проверки и да дава оценка на изпълнението на задълженията, възложени с това постановление.

(5) При установени значителни нарушения по ал. 1 от страна на граждани и длъжностни лица да се уведомява съответната обществена организация в учреждението, предприятието или организацията, в която работи нарушителят, за търсене на обществена отговорност.

Чл. 19. (1) Службите "Държавни имоти" при общинските народни съвети, районните народни съвети и кметствата по чл. 4 от Наредбата за държавните имоти да актува по съответния ред строежите, които при условията и по реда на § 84 от предходните разпоредби на ЗТСУ са станали държавна собственост.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) По данни на комисията по чл. 16 в едномесечен срок след картотекирането изпълнителните комитети на общинските (районните) народни съвети и кметствата да представят в съответните общински народни съвети списъци на лицата с точно обозначение на имотите и земите, които подлежат на отнемане, но не са освободени доброволно, заедно с проекти за заповеди по чл. 16, ал. 1 от Закона за собствеността.

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети незабавно след получаването на проектите да издават заповедите по чл. 16, ал. 1 от Закона за собствеността и да осигурят изпълнението им за всички завзети без законно основание или с отпаднало основание държавни и кооперативни земи от селскостопанския и горския фонд и в населените места.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) В едномесечен срок след приключване на процедурите по § 84 от предходните разпоредби на ЗТСУ председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети да прекратят ползуването на раздадените при условията и по реда на действуващите специални разпоредби земи за земеделско ползуване в случаите, когато е извършено незаконно строителство или земята не е използувана по предназначение. В същия срок да се прекратява ползуването на земята при откриване на нови нарушения.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Когато е предоставено ползуване върху земя, която съгласно специалните разпоредби не подлежи на раздаване, в срока по предходните алинеи председателите на изпълнителните комитети на общинските народни съвети да прекратяват правото на ползуване, като незабавно включват земите в селскостопанския, съответно в горския фонд, а на ползувателя при възможност се предоставя друга земя, като се осигури обезщетяване за законно извършените подобрения, включително за трайните насаждения.

(4) По иск на правоимащите издадените нотариални актове за право на собственост по давност в нарушение на закона да бъдат обезсилени по съдебен ред.

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Министърът на земеделието и горите да вземе мерки и да установи нарушенията по чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за опазване на селскостопанското имущество и чл. 58, ал. 3 от Закона за горите.

Чл. 22. (Отм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.)

Чл. 23. (1) Министърът на строителството и селищното устройство да вземе мерки за одобряване на вилните зони по § 84 от преходните разпоредби на ЗТСУ, като одобри план-график за изпълнението на задачата в определения срок.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) След изтичане на сроковете по графика Главната дирекция за държавен технически контрол да извършва проверки в общинските (районните) народни съвети във връзка със спазването на разпоредбите на ЗТСУ и на това постановление по отношение на незаконното строителство.

Чл. 24. Всеки, които без законно основание завладее държавна или кооперативна земя или след покана не освободи доброволно завзетата земя или не освободи тази земя, след като му е отнето правото за ползуване върху нея, освен наказанието по Закона за опазване на селскостопанскито имущество и Закона за горите плаща обезщетение по 1 лев на кв м годишно за времето на завладяването.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1988 г.) Председателите на изпълнителните комитети на народните съвети, ръководителите на държавните горски стопанства, селскостопанските организации и други, на които е станало известно за всеки случай на прехвърляна земя с нищожни договори или нищожни нотариални актове, да изпратят сигнали до общинските комисии по чл. 38 от Закона за собствеността на гражданите.

(2) Материалите и данните за лица, дали декларации с невярно съдържание, за да ползуват режима на търпимост, да се изпращат на съответната прокуратура, а спрямо строежа и нарушителите да се прилагат незабавно разпоредбите на ЗТСУ и на правилника за прилагането му.

(3) Контролните органи, когато констатират данни за извършени престъпления, да изпращат материалите на прокуратурата за образуване наказателно производство по чл. 282 и чл. 323а от Наказателния кодекс.

Чл. 26. (1) Който наруши разпоредбите на това постановление, се наказва с глоба до 200 лв. съгласно чл. 32 от Закона за административните нарушения и наказания, ако нарушението не се наказва с по-тежко наказание съгласно друг нормативен акт.

(2) Нарушенията се установяват с актове, съставени от органите на народните съвети или от съответните контролни органи, а наказателните постановления се издават от председателите на изпълнителните комитети на народните съвети или от съответния министър или ръководител на друго ведомство, чийто контролен орган е съставил акта.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, определен със Закона за административните нарушения и наказания.