Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 85 от 15.X

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 61 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 18 ДЕКЕМВРИ 1989 Г. ЗА ПРЕУСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

 

ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 61 НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 18 ДЕКЕМВРИ 1989 Г. ЗА ПРЕУСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Обн. ДВ. бр.101 от 29 Декември 1989г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Май 1990г., изм. ДВ. бр.49 от 19 Юни 1990г., изм. ДВ. бр.27 от 5 Април 1991г., изм. ДВ. бр.50 от 25 Юни 1991г., изм. ДВ. бр.55 от 12 Юли 1991г., изм. ДВ. бр.81 от 1 Октомври 1991г., изм. ДВ. бр.85 от 15 Октомври 1991г.

Загубило значение.


МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

П О С Т А Н О В И:


Чл. 1. Министерствата и другите ведомства, изпълнителните комитети на народните съвети, фирмите и другите стопански организации съгласувано със съответните обществени организации:

1. създават здравословни условия за отглеждането на децата, за учението, труда, бита и отдиха на гражданите в съответствие със санитарно-хигиенните норми и изисквания на здравната профилактика;

2. осигуряват взаимодействие на здравеопазната дейност с масовата физкултура, спорта и почивното дело във фирмите и другите стопански организации, училищата, висшите учебни заведения и в общините;

3. създават необходимите финансови условия и материална база за масова и индивидуална физкултурна, спортна и туристическа дейност на учащите се, младежта и населението.


Чл. 2. Министерството на строителството, архитектурата и благоустройството до 31 декември 1990 г. да осъвремени нормите за изграждане на открити и покрити спортни съоръжения към училищата, висшите учебни заведения, фирмите и другите стопански организации, жилищните комплекси и към другите обществени сгради.


Чл. 3. (1) Министерството на народната просвета, съгласувано с Министерството на народното здраве и социалните грижи, до 30 юни 1990 г. да усъвършенствува учебните програми на учениците съобразно тяхното психофизическо съзряване и развитие.

(2) За учениците до четвърти клас дневната учебна заетост в училище да не надвишава четири часа.

(3) Министерството на народната просвета, Комитетът за наука и висше образование и Министерството на народното здраве и социалните грижи, съгласувано с Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз, до 30 септември 1990 г. да приемат програми за системна възпитателна и пропагандна дейност за здравното и половото възпитание на младото поколение и подготовката му за семеен живот.


Чл. 4. (1) Министерството на народното здраве и социалните грижи и Медицинската академия до 31 декември 1990 г. да осъвременят физиологичните норми и режим на хранене за различните възрастови и професионални групи от населението.

(2) Ведомствата, фирмите и другите стопански организации от 1 януари 1991 г. да приведат производството на хранителни продукти и готови диетични храни в съответствие с приетите хигиенни норми, български държавни стандарти и отраслови нормали.

(3) От 1 януари 1991 г. производителите на хранителни продукти да отбелязват върху опаковката съдържанието, състава и калорийната им стойност.

(4) Министерството на вътрешната търговия до 31 декември 1990 г. да осъвремени рецептурните каталози на общественото хранене.


Чл. 5. Финансовите средства, събирани от наложените от органите на държавния санитарен контрол санкции, се използуват целево за здравно-профилактични дейности.


Чл. 6. Изпълнителните комитети на народните съвети с годишните планове осигуряват осигуряват необходимите ресурси и лимити за дейността по здравеопазването и социалните грижи.


Чл. 7. (1) Министерството на народното здраве и социалните грижи и изпълнителните комитети на народните съвети постепенно от 1 януари 1991 г. да организират здравното обслужване на населението от семейни лекари или екипи от семейни лекари в здравния участък, като до 1995 г. създават условия един семеен лекар да обслужва не повече от 1500-1700 души.

(2) Министърът на народното здраве и социалните грижи до 31 март 1990 г. да утвърди наредба за правата и задълженията на семейния лекар.

(3) Семейният, цеховият и училищният лекар да упражнява и правата на държавен санитарен инспектор.


Чл. 8. Министерството на народното здраве и социалните грижи и изпълнителните комитети на народните съвети:

1. да осигуряват с предимство изграждането на базата и развитието на дейността на поликлиниката като основно здравно звено и превръщането й във високоспециализиран диагностично-консултативен, лечебен и рехабилитационен център.

2. да развиват и разширяват лечението на болни при условията на домашен стационар.

(2) Министерството на народното здраве и социалните грижи, съгласувано с Министерството на финансите, до 31 март 1990 г. да утвърди нормативи за финансиране лечението на болни в домашен стационар.


Чл. 9. Министерството на народното здраве и социалните грижи и изпълнителните комитети на народните съвети до 1995 г.:

1. да създадат:

а) междуобщински специализирани диагностично-консултативни центрове;

б) стационари за лекуване на остри заболявания;

в) стационари за поддържащо и възстановително лечение, включително на хронично болни;

2. да осъвременяват вътрешната структура на болничния леглови фонд на основата на социално-икономическите и здравно-демографските критерии с оглед повишаване качеството на стационарна помощ;

3. да полагат системни грижи за решително подобряване на хигиената, болничния бит и културата на стационарната помощ и за въвеждане механизация в помощните дейности.


Чл. 10. (1) Министерството на народното здраве и социалните грижи и изпълнителните комитети на народните съвети до 30 юни 1990 г. да приемат мерки за усъвършенствуване на бързата медицинска помощ и да повишат готовността й за спешни действия при природни бедствия, производствени аварии, транспортни злополуки и при други извънредни обстоятелства.

(2) Министерството на народното здраве и социалните грижи и Министерството на икономиката и планирането да осигурят средства за започване от началото на 1991 г. разширението на базата на Републиканския научно-практически институт за спешна медицинска помощ "Н. И. Пирогов".

(3) Министерството на народното здраве и социалните грижи и Медицинската академия:

1. до 30 април 1990 г. да приемат нови учебни планове и програми за подготовка, специализация и усъвършенствуване на медицинските кадри за работа при условията на спешната медицинска помощ.

2. да организират най-малко веднъж на три години курсове за усъвършенствуване на всеки специалист, работещ в станциите и звената за бърза медицинска помощ;

(4) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1991 г.) Комитетът по съобщения и информатика да осигури радиочестоти за изграждане на националната система на УКВ-радиовръзки в здравеопазването и съвместно с Министерството на вътрешните работи да предостави необходимите съобщителни съоръжения.


Чл. 11. Министерството на народното здраве и социалните грижи, изпълнителните комитети на народните съвети и Българската асоциация за туризъм и отдих, съгласувано с Централния съвет на Българските професионални съюзи, да осигурят целогодишното използуване на санаторно-курортните бази, базите за почивка и отдих, климатичните, водолечебните и калолечебните ресурси.


Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1991 г.) Селските лечебно-профилактични заведения могат да бъдат включени като неразделна част от болниците (районни, общински, градски) или от поликлиниките, намиращи се на територията на същата община, само по преценка на съответните временни общински изпълнителни комитети.

(2) Изпълнителните комитети на народните съвети, съгласувано със съответните фирми и други стопански организации, да провеждат комплексни мерки за стабилизиране на кадрите в селските здравни заведения, като им осигуряват подходящи жилища, допълнителни материални стимули и работа на членовете на техните семейства.


Чл. 13. Изпълнителните комитети на народните съвети с участието на фирмите, другите стопански организации и здравни органи, съгласувано с обществените организации, до края на 1990 г. да приемат необходимите мерки за решително подобряване на грижите за опазване и укрепване здравето на майките и подрастващото поколение.


Чл. 14. Министерството на народната просвета, съгласувано с Министерството на народното здраве и социалните грижи, до 30 октомври 1990 г. да утвърди наредба за детските градини, осигуряваща всестранна здравна профилактика, медицински контрол и педагогическо възпитание.


Чл. 15. Комитетът за наука и висше образование, съгласувано с Министерството на народното здраве и социалните грижи, от началото на учебната 1990-1991 г. да въведе програма за специална медицинска подготовка на студентите от специалността "Предучилищна педагогика".


Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 81 от 1991 г.) (1) От началото на учебната 1990-1991 г. институтите за подготовка на здравни кадри със средно специално образование се преобразуват в полувисши медицински институти.

(2) Завършилите средно медицинско образование (след средно образование) в обединените медицински училища и в институтите за подготовка на здравни кадри със средно специално образование ползват началните заплати за специалистите с полувисше медицинско образование.

(3) Завършилите учебно-професионалните комплекси по здравеопазване(две години след десети клас) към институтите за подготовка на здравни кадри със средно специално образование след едногодишно задочно обучение по програма, разработена от Министерството на здравеопазването, ползват началните заплати за полувисше медицинско образование.


Чл. 17. По предложение на Министерството на народното здраве и социалните грижи Министерството на икономиката и планирането и Министерството на индустрията и технологиите и съответните ведомства, фирми и стопански организации да осигуряват производството и вноса на необходимите по количество и асортимент готови детски храни, включително профилактични храни за деца с определени заболявания.


Чл. 18. Министерството на народното здраве и социалните грижи и Министерството на икономиката и планирането съвместно с Националния съвет на Отечествения фронт и Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз до 30 юни 1990 г. да приемат програма за развитие на системата на социалните грижи за възрастните хора, инвалидите и децата с увредено здраве или лишени от нормална семейна среда.


Чл. 19. Изпълнителните комитети на народните съвети, фирмите и другите стопански организации, съгласувано с обществените организации, да подпомагат дейностите, свързани със здравната просвета, да оказват помощ на преболедували от даден вид заболяване, психо-социална помощ и др.


Чл. 20. От 1 януари 1990 г. прякото ръководство на хигиенно-епидемиологичните инспекции и държавния санитарен контрол да се осъществява от Министерството на народното здраве и социалните грижи.


Чл. 21. (1) При медицинско осигуряване на чуждестранни туристи, на спортни, културни, туристически и други прояви, от които организаторите получават приходи, заплащането на медицинската помощ се извършва по договор със съответните здравни заведения по тарифа, утвърдена от министъра на народното здраве и социалните грижи.

(2) Чуждестранните граждани - водачи на моторни превозни средства, заплащат на здравните заведения във валута разходите за изследвания на проби за наличност на алкохол в кръвта при нарушаване на Закона за движението по пътищата, както и разходите за лечение на български граждани, пострадали при пътнотранспортни произшествия по тяхна вина.

(3) Ведомствата и организациите, които получават прходи от туристически или други услуги във валута и в сключените от тях договори е предвидена медицинска помощ на чуждестранни граждани, заплащат на съответните здравни заведения установените такси във валута за оказване здравна помощ на тези граждани.


Чл. 22. Финансирането на здравните заведения се осъществява за извършена дейност и постигната медицинска и социална ефективност. Министерството на народното здраве и социалните грижи до 30 юни 1990 г. да утвърди съответните нормативи и показатели.


Чл. 23. (1) Паричните постъпления на здравните заведения се образуват от:

1. средства от бюджетите на народните съвети;

2. приходи от такси по чл. 21 и по Тарифата за таксите, които се събират в системата на Министерството на народното здраве и социалните грижи по Закона за държавните такси (обн., ДВ, бр. 13 от 1975 г.; изм., бр. 58 от 1983 г.);

3. приходи от извършени по договор допълнителни здравеопазни дейности на фирми, колективни земеделски стопанства и организации;

4. приходи от вноски на здравни работници, упражнявящи лична и колективна трудова дейност;

5. приходи от лечение на чужди граждани;

6. дарения.

(2) От приходите по ал. 1 се осигуряват средства за покриване на разходите за диагностика, лечение и рехабилитация на болните, за изплащане на трудовото възнаграждение на заетия персонал, за подготовка и специализация на кадри, за текущ и генерален ремонт и обзавеждане, за други стопански разходи на здравното заведение, за социално-битовите и културни мероприятия, както и за техническо и технологично обновяване.


Чл. 24. (Отм. - ДВ, бр. 55 от 1991 г.)


Чл. 25. (1) Министерството на народното здраве и социалните грижи и Комитетът за наука и висше образование до 30 май 1990 г. да усъвършенствуват системата за приемане на студенти и учебните програми за подготовка на медицински кадри.

(2) Министърът на народното здраве и социалните грижи определя отделни здравни заведения и клинични бази, в които висококвалифицирани здравни кадри могат да се хабилитират, като се спазват условията и изискванията на Закона за научните степени и научните звания.

(3) Министърът на народното здраве и социалните грижи до 31 декември 1990 г. да утвърди усъвършенствувана система за обща и профилирана научно-техническа информация за лекарите, стоматолозите и фармацевтите.

(4) Министерството на народното здраве и социалните грижи и изпълнителните комитети на народните съвети да осигуряват от началото на 1990 г. последователно прилагане на съвременни информационни и технически средства в работата на семейните лекари, поликлиниките, болниците и другите здравни заведения и постепенно въвеждане на персонални електронни здравноосигурителни карти за населението.

(5) Министърът на народното здраве и социалните грижи до 30 юни 1990 г. да утвърди усъвършенствувана система за следдипломна специализация и квалификация на висшите медицински и други кадри, включително за специализация по обща медицина.


Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 43 от 1990 г.).


Чл. 27. За стимулиране производството на дефицитни лекарства, медицинска техника, апаратура и други изделия, необходими за здравеопазването, и за технологичното оборудване на медицинската промишленост от 1990 г.:

1. освобождава се от данък върху печалбата производството на лекарствени средства и изделия, предназначени за вътрешния пазар, съгласно приложение № 1;

2. облага се с 20 на сто данък върху печалбата производството на лекарствени средства и изделия, предназначени за вътрешния пазар, съгласно приложение № 2;

3. погашенията и лихвите по кредити за производства и дейности, свързани с технологичното и продуктовото обновяване на медицинската промишленост, да се плащат от печалбата преди облагането й с данък;

4. обектите на медицинската промишленост да се изграждат без ограничения при доказани пред банката технико-икономически показатели в съответствие с установените критерии за ефективност.


Чл. 28. Валутата, придобита от износ на медицинска техника и апаратура, през 1990 г. изцяло се предоставя на производителите. Тя се използува целево за развитие и модернизация на производството на медицинска техника и апаратура.


Чл. 29. (1) Министерството на народното здраве и социалните грижи предлага на Министерството на икономиката и планирането номенклатурата и разчетите за необходимото количество лекарствени средства, медико-санитарни материали, медицинска техника и медицинско оборудване, чието производство ще се възлага като държавна поръчка.

(2) Министерството на икономиката и планирането по предложение на Министерството на народното здраве и социалните грижи да осигурява необходимата валута за внос на лекарствени средства, медико-санитарни материали, апаратура и консумативи, които не се произвеждат у нас и не се осигуряват от социалистическите страни.


Чл. 30. Държавният институт за контрол на лекарствените средства от 1 януари 1990 г. да участвува при държавното приемане на продукцията в предприятията - производители на лекарствени средства и медико-санитарни материали.


Чл. 31. Предлага на Централния съвет на Българските професионални съюзи, Националния съвет на Отечествения фронт, Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз, Централния комитет на Българския Червен кръст, Комитета на българските жени, Българския съюз за физическа култура и спорт и Българския туристически съюз, както и на средствата за масова информация да развиват дейности за повишаване здравната култура на населението и прилагане на лична активна профилактика и здравословен начин на живот.


Чл. 32. (Отм. - ДВ, бр. 50 от 1991 г.).


Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 85 от 1991 г.).


Чл. 34. От 1 януари 1990 г. фирмите и другите стопански организации в сферата на здравеопазването внасят всички отчисления за държавния бюджет по схемата за образуване и разпределение на печалбата във фонд "Развитие и технологично обновяване" на Министерството на народното здраве и социалните грижи.


Заключителни разпоредби

§ 1. Изменя и допълва Правилника за прилагане на Закона за народното здраве и други нормативни актове по здравеопазването съгласно приложение № 5.


§ 2. Изменя и допълва Наредбата за допълнителните трудови възнаграждения за неблагоприятни и други специфични условия на труд съгласно приложение № 6.


§ 3. В Наредбата за трудови възнаграждения в особени случаи (обн., ДВ, бр. 7 от 1987 г.; изм., бр. 88 от 1987 г. и бр. 54 от 1988 г.) в чл. 13, ал. 1 след думата "строителство" се добавят думите "здравеопазването и социалните грижи".


§ 4. Постановлението влиза в сила от 1 януари 1990 г. и отменя Постановление № 49 на Министерския съвет от 1989 г.


Приложение № 1 към чл. 27, т. 1


Лекарствени средства и изделия, които се освобождават от данък върху печалбата


I. Лекарствени средства: антистенокардни, антихипертензивни, антиаритмични, антидиабетични, вазодилатанти, кардиотоници, антиасматични, аналгетици, антипиретици, антиревматични, противовъзпалителни, кортикостероидни, антихистаминови, нивалинови препарати.

II. Медицински изделия: системи за хемодиализа (апарати за хемодиализа, хемодиализатори, артериални и венозни кръвни линии, разтвори за хемодиализа), спринцовки, игли и скалпели за еднократна употреба и други полимерни медицински изделия, имплантанти за човешко тяло (ендопротези, сърдечни клапи, съдови протези, зъбни имплантанти, остеосинтезни средства), консумативни стоматологически и зъботехнически, хирургически инструменти (кръвоспиращи, пинсети, ножици), стационарна диагностична рентгенова уредба средна мощност (500 800 мА; 125 150 кВ), зъботехническа апаратура, апарати за измерване на кръвно налягане, фонендоскопи.


Приложение № 2 към чл. 27, т. 2

Приложение № 2 към чл. 27, т. 2


Лекарствени средства и изделия, които се облагат с 20 на сто данък върху печалбата


I. Лекарствени средства: полусинтетични пеницилинови атибиотици, цефалосноринови антибиотици, антипаркинсонови, противоязвени, инфузионни разтвори, психофармака, антинеопластика, витамини, хуманизирани детски млека.

II. Медицински изделия: стоматологична техника (стоматологичен юнит със стол), техника за интензивно лечение и реанимация (кувьози, безиглена спринцовка за инсулин, инфузионни, перисталтични и аспирационни помпи, монитори), акушеро-генекологична техника (генекологичен стол и маса), отоларингологичен юнит, ултразвукова диагностична техника, миячна машина за медицински игли, специализирано болнично оборудване (функционални и специализирани болнични легла, средства за вътрешноболничен транспорт, специализирани средства за облекчаване труда на здравните работници), средства и пособия за инвалиди, слухови апарати, латексови изделия с медицинско предназначение, резервни части за медицинска техника, санитарно-хигиенни и превързочни материали, комплектно технологично оборудване за производство на спринцовки и игли за еднократна употреба, автоматизирани технологични линии за опаковка на полимерни медицински изделия и лекарствени средства, автоматизирани технологични линии и технологични модули за производство на полимерни медицински изделия, шприцформи и инструменти за производство на полимерни медицински изделия.


Приложение № 4 към чл. 33

Приложение № 4 към чл. 33


За образуване на Републикански център по клинична и експериментална медицина


1. Републиканският научен център по клинична и експериментална медицина (РНЦКЕМ) към Медицинската академия е отделно юридическо лице със седалище Етрополе и с предмет на дейност: диагностика, лечение и рехабилитация на български и чуждестранни граждани; внедряване на нови диагностични, лечебни и рехабилитационни методи; разработване и провеждане на клинични изпитания на медицинска апаратура имплантанти и средства за еднократна употреба; следдипломна квалификация на български и чуждестранни кадри.

2. Републиканският научен център по клинична и експериментална медицина се създава на основата на Общинската болница - Етрополе, която се закрива като отделно юридическо лице, Клиниката по ендопротезиране на Научноизседователския институт по ортопедия и травматология при Медицинската академия в с. Бойковец, Софийска област, на които поема активите и пасивите по баланса към 31 декември 1989 г., както и другите им права и задължения.


Промени настройката на бисквитките