Държавен вестник, брой 31 от 14.IV

Приложение № 1

Основни функции и задачи на Министерството на икономиката и планирането

Чл. 1. Министерството на икономиката и планирането, наричано по-нататък "Министерството", е орган на Министерския съвет за провеждане на държавната политика за социално-икономическото развитие на страната.

Чл. 2. Министерството подготвя анализи, проекти и други разработки за макроикономическото развитие на страната, за изменението на структурата на производството, за държавното регулиране на стопанската дейност и за социалното и регионалното развитие и интегрирането на нашата икономика в световните икономически структури и отношения.

Чл. 3. Министерството прави системни анализи, оценки и прогнози за състоянието на националната икономика и подготвя макроикономически проекти и разработки за:

1. баланса на народното стопанство, баланса на междуотрасловите връзки и основните макроикономически показатели за структурата, динамиката и ефективността на националната икономика;

2. баланса на обществения продукт по обем, продуктова и стойностна структура и неговата обвръзка с другите показатели за развитие на националната икономика;

3. сводния финансов баланс, баланса за паричните доходи и разходи на населението и финансовата, кредитната и ценовата политика на страната;

4. демографското развитие, баланса на трудовите ресурси и специалистите, квалификацията на работната сила, производителността на труда и заплащането;

5. баланса на основните видове средства за производство - машини и оборудване, суровини, материални и енергийни ресурси.

Чл. 4. Министерството разработва икономическите критерии и условия за осъществяване на структурната, технологичната, инвестиционната и екологичната политика на страната, като прави разработки и програми за:

1. отрасловата и продуктовата структура на производството и адаптацията й към външния и вътрешния пазар, технологичното обновяване, производството на средства за производство и предмети за потребление, развитието на основните и инфраструктурните народностопански отрасли;

2. инвестиционната стратегия на страната, баланса на капиталните вложения и технологичната и възпроизводствената структура на инвестициите;

3. създаване на екологосъобразни технологии и регулатори за въздействие за подобряване на екологичната обстановка в страната и в отделни райони, отрасли и производства.

Чл. 5. Министерството разработва социалната политика в съответствие с икономическото развитие на страната, като изучава, анализира и прави разработки и предложения за:

1. доходите на населението, формирането и използуването на обществените фондове за потребление, доходната диференциация, социалните минимуми, социалните последици от инфлацията, равнището, динамиката и структурата на потреблението и жизненото равнище;

2. задоволяване потребностите на населението от жилища, развитието на комуналното стопанство, комплексното изграждане на жизнената среда и осигуряването на благоприятни условия за труд и отдих;

3. ресурсното осигуряване от държавата на науката, образованието и квалификацията, културата и другите сфери на духовната дейност на обществото;

4. ресурсното осигуряване на здравеопазването, физическата култура, спорта и туризма, социалното осигуряване и подпомагане и решаване на проблемите по социални групи на населението.

Чл. 6. Министерството разработва и анализира осъществяването на регионалната политика за комплексното развитие и решаването на конкретни производствени, инфраструктурни, социални, демографски, екологични и други проблеми на отделни райони и териториални единици на страната.

Чл. 7. Министерството координира дейността по държавното регулиране на стопанската дейност. То подготвя анализи и оценки за прехода към пазарна икономика и за действието на икономическите регулатори и разработва и участвува в разработването и изменението на:

1. икономически регулатори - цени, данъци и мита, такси, валутни курсове, лихвени проценти, работни заплати и други;

2. нормативни актове за стопанските отношения при прехода към пазарната икономика и при стабилно установени производствени отношения;

3. структурата и равноправното развитие на различните форми на собственост и организационни форми на управление на стопанската дейност.

Чл. 8. Министерството подготвя проекти за интеграция на нашата икономика в световното стопанство, като разработва и участвува в разработването на:

1. насоките на външноикономическата политика и преструктурирането на външноикономическите връзки по региони, структурата на износа и вноса, условията за привличане на чужди капитали и за нашето участие в инвестиционни проекти и предоставянето на държавни кредити;

2. валутния баланс, платежния баланс и приходите и разходите по стоковите плащания и услугите;

3. насоките за участието на страната в многостранното икономическо сътрудничество и в международните икономически организации;

4. организацията и съдържанието на двустранното икономическо сътрудничество с основни партньори на страната и икономическите условия за изпълнение на международните договори за търговия и плащания.

Чл. 9. Министерството координира, разработва и участвува в разработването на програми за материално-техническото обезпечаване на органите за национална и социална сигурност и мобилизационното осигуряване на страната, като изготвя:

1. финансови и материални баланси и проекти за комплектуване на Българската народна армия и органите на сигурността и охраната с материално-технически средства;

2. програми за развитието на производството на техника и въоръжение за отбрана и тяхното ресурсно осигуряване;

3. разчетен план (военновременен народностопански план) на национално равнище и военновременен разчетен бюджет, план за създаване на мобилизационни мощности и усвояване на военни изделия, план за създаване на мобилизационните запаси и тяхното разпределение по министерства, ведомства, фирми и други организации;

4. разчети за специален износ и внос и принципите на многостранното и двустранното сътрудничество в областта на отбраната.

Чл. 10. С дейността на специализираните си звена Министерството на икономиката и планирането осъществява следните функции:

1. контролира и управлява използването на запасите от природни суровини;

2. формира, съхранява и управлява потреблението на държавните резерви на страната;

3. извършва фундаментални и приложни изследвания и разработки в областта на икономическите науки и стопанското управление;

4. разработва и внедрява за свои нужди информационни технологии;

5. пропагандира научни знания, практически опит, закони и подзаконови нормативни актове за икономика и управление на стопанската дейност;

6. участвува в международни проекти за изследване на световния океан и използването на неговите ресурси за стопански цели и на стопанското разработване на големите наши водни басейни;

7. изготвя технико-икономически експертизи за големи инвестиционни проекти;

8. провежда обучението на висши ръководни кадри по проблемите на управлението на стопанската дейност;

9. разработва баланса на водните ресурси на страната, както и предложения за рационалното и екологосъобразното им усвояване и използване;

10. разработва програми и приложни методики за ефективно използване на материалните ресурси и контролира движението на основни материални ресурси в националното стопанство;

11. осъществява инспекционен контрол за ефективното използване на материалите.

Чл. 11. Министерството осъществява определените му функции и задачи самостоятелно или съвместно с други министерства, ведомства, народни съвети и организации.

Приложение № 2

(Отм. - ДВ, бр. 17 от 1991 г.)

Чл. 1. Министерството на индустрията и технологиите, наричано по-нататък "Министерството", е орган на Министерския съвет за провеждане на държавната политика в областта на индустрията и технологиите в съответствие с действуващото законодателство.

Чл. 2. Министерството във взаимодействие с Министерството на икономиката и планирането и Министерството на финансите:

1. разработва предложения за основните цели и пропорции в развитието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, структурата и териториалното разположение на производството и нормативни документи за развитието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост;

2. анализира производствените и икономическите резултати и прави предложения за регулиране дейността на стокопроизводителите посредством икономически условия, регулатори, нормативи, премии към цените и други икономически методи и средства за въздействие;

3. участвува в разработването на икономическите условия, нормативи и регулатори в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост и на нормативи за задоволяване на населението с хранителни продукти;

4. подпомага земеделските стопанства, фирмите и предприятията на хранително-вкусовата промишленост при материално-техническото осигуряване;

5. разработва предложения за утвърждаване и усъвършенствуване на стандарти и отраслови нормали.

Чл. 3. Министерството във взаимодействие с държавните органи и другите стопански организации на основата на националните цели и приоритети:

1. организира и участвува в разработването на анализи, прогнози, концепции, дългосрочна стратегия и модели за технологично развитие и структурно преустройство в съответствие със световните тенденции на технологичното развитие и специфичните условия в нашата страна;

2. определя и предлага приоритетните направления в развитието на индустрията и организира дейността по разработването, ресурсното осигуряване и изпълнението на проектите и програмите за тяхното реализиране;

3. самостоятелно и съвместно с други държавни органи организира и провежда екологическата политика при разработването и решаването на основните проблеми в развитието на индустрията и технологиите;

4. участвува в разработването на икономически условия, регулатори и нормативи.

Чл. 4. Министерството:

1. разработва и съвместно с другите министерства и ведомства провежда научно-техническа политика, осигуряваща постигането на националните цели, заложени в стратегията;

2. направлява дейността на националната система за научно-техническа информация и пропагандирането на научна-техническите постижения.

Чл. 5. Министерството осъществява държавно въздействие за структурното и технологичното развитие и:

1. участвува съвместно с другите министерства, ведомства и организации в разработването на основните направления и тематиката, осигуряваща научна-техническото и социално-икономическото развитие на страната;

2. съвместно с Министерството на икономиката и планирането, Министерството на външноикономическите връзки, фирмите и другите организации разработва стратегията и участвува при привличането на чуждестранни инвестиции в индустрията;

3. съвместно с фирмите и другите организации разработва програми за технологично обновяване и структурно преустройство и организира конкурси за научно-приложни изследвания, които се финансират (в левове и валута) от фонд "Структурна и технологична политика" към Министерството;

4. организира разпространяването и ефективното използване и възпроизводството на националния интелектуален продукт в индустрията;

5. контролира изпълнението на националните програми, проекти и задачи за технологичното развитие и структурното преустройство.

Чл. 6. Министерството съвместно с Министерството на икономиката и планирането, Министерството на народната отбрана и другите държавни органи определя:

1. направленията за усвояване на специалното производство на основата на специализация на нашата страна в рамките на международните договорености и интересите на държавата;

2. основните направления за осъществяване конверсията, насочена към пълноценно вписване на отбранителната промишленост в народностопанския комплекс за производство на стоки и услуги за бита, машини и съоръжения, технологично оборудване и други.

Чл. 7. Министерството съвместно с Министерството на икономиката и планирането, Министерството на народната отбрана и фирмите разработва мобилизационния план за работа във военно време.

Чл. 8. Министерството подпомага фирмите при осъществяването на пазарната им политика, като:

1. организира проучвания и насочва стокопроизводителите за усъвършенствуване структурата на производството, асортимента и качеството на продукцията в съответствие със стратегическите цели и приоритетите на пазарната политика;

2. съвместно с Комитета по качеството анализира асортимента и качеството на продукцията и участвува в усъвършенствуването на стандартизационните документи с оглед да се осигури защита на интересите на потребителите;

3. създава условия и стимулира разгръщането на конкуренцията между фирмите и предлага икономически средства за ограничаване на монополната дейност и нелоялната конкуренция;

4. съдействува за образуването и функционирането на стокови борси за търговия с индустриална продукция, изделия и интелектуални продукти.

Чл. 9. Министерството прилага мерки за задоволяване на населението със селскостопански продукти и за насърчаване на индивидуалната и частната инициатива в селското стопанство, като:

1. координира дейността на народните съвети в тази насока в съответствие с нормативите за потребление на човек от населението;

2. съвместно с народните съвети оказва помощ на стокопроизводителите за създаване на необходимите икономически условия за увеличаване производството на селскостопански продукти и за пълноценно използуване на земята;

3. съдействува за задоволяване нуждите на стокопроизводителите със земя, малогабаритна техника, земеделски инвентар, торове, препарати, млади животни и птици, семена, посадъчен материал и други.

Чл. 10. Министерството подпомага стокопроизводителите и народните съвети за решаване на социалните проблеми и за развитието на българското село, като:

1. организира разработването и провеждането на мерки за усъвършенствуване на структурата и технологиите н производство в съответствие с природните, икономическите и демографските условия в селата, за най-пълно използване на цялата стопанисвана земя в районите с недостиг на работна сила за селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост;

2. разработва програми и предложения за решаване на икономически и социални проблеми, за подобряване условията на труд, бит и почивка на заетите в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

Чл. 11. Министерството осъществява своите функции и задачи във взаимодействие с областните и общинските народни съвети и с техните специализирани органи по отношение на:

1. насочване на специализацията и териториалното разположение на аграрно-промишленото производство;

2. насочване на земеделските стопанства за преструктуриране и технологично обновяване на производството и за материално-техническото му осигуряване;

3. контрола по спазване на нормативите и режимите за използване и опазване на земята, посевния и посадъчния материал, техническата изправност на селскостопанската техника, опазването на селскостопанското имущество и други;

4. създаване на условия за изпълнение на натуралните баланси за основните хранителни стоки и задоволяване потребностите на населението;

5. осигуряване на оперативна информация за основните селскостопански работи;

6. методическото ръководство на дейността на комисиите по селското стопанство при областните и общинските народни съвети.

Чл. 12. Комитетът дава задължителни предписания, съставя актове по установения ред в предвидените случаи и издава наказателни постановления за извършени нарушения в областта на труда и социалното осигуряване.

Чл. 13. Комитетът спира изпълнението на актове на фирми и организации в областта на труда и трудовите отношения, с които се нарушават разпоредбите на действуващото законодателство и другите нормативни актове.

Приложение № 3

Основни функции и задачи на Министерството на индустрията и технологиите

Чл. 1. Министерството на индустрията и технологиите, наричано по-нататък "Министерството", е орган на Министерския съвет за провеждане на държавната политика в областта на индустрията и технологиите в съответствие с действуващото законодателство.

Чл. 2. Министерството самостоятелно и във взаимодействие с другите министерства, ведомства и народни съвети в съответствие с нормативните актове осъществява държавното ръководство, координация и контрол за постигане на набелязаните цели и пропорции в областта на индустрията на страната чрез прилагане на икономическите методи и средства. То осъществява държавната политика по технологичното обновяване.

Чл. 3. Министерството във взаимодействие с държавните органи и другите стопански организации на основата на националните цели и приоритети:

1. организира и участвува в разработването на анализи, прогнози, концепции, дългосрочна стратегия и модели за технологично развитие и структурно преустройство в съответствие със световните тенденции на технологичното развитие и специфичните условия в нашата страна;

2. определя и предлага приоритетните направления в развитието на индустрията и организира дейността по разработването, ресурсното осигуряване и изпълнението на проектите и програмите за тяхното реализиране;

3. самостоятелно и съвместно с други държавни органи организира и провежда екологическата политика при разработването и решаването на основните проблеми в развитието на индустрията и технологиите;

4. участвува в разработването на икономически условия, регулатори и нормативи.

Чл. 4. Министерството:

1. разработва и съвместно с другите министерства и ведомства провежда научно-техническа политика, осигуряваща постигането на националните цели, заложени в стратегията;

2. направлява дейността на националната система за научно-техническа информация и пропагандирането на научна-техническите постижения.

Чл. 5. Министерството осъществява държавно въздействие за структурното и технологичното развитие и:

1. участвува съвместно с другите министерства, ведомства и организации в разработването на основните направления и тематиката, осигуряваща научна-техническото и социално-икономическото развитие на страната;

2. съвместно с Министерството на икономиката и планирането, Министерството на външноикономическите връзки, фирмите и другите организации разработва стратегията и участвува при привличането на чуждестранни инвестиции в индустрията;

3. съвместно с фирмите и другите организации разработва програми за технологично обновяване и структурно преустройство и организира конкурси за научно-приложни изследвания, които се финансират (в левове и валута) от фонд "Структурна и технологична политика" към Министерството;

4. организира разпространяването и ефективното използване и възпроизводството на националния интелектуален продукт в индустрията;

5. контролира изпълнението на националните програми, проекти и задачи за технологичното развитие и структурното преустройство.

Чл. 6. Министерството съвместно с Министерството на икономиката и планирането, Министерството на народната отбрана и другите държавни органи определя:

1. направленията за усвояване на специалното производство на основата на специализация на нашата страна в рамките на международните договорености и интересите на държавата;

2. основните направления за осъществяване конверсията, насочена към пълноценно вписване на отбранителната промишленост в народностопанския комплекс за производство на стоки и услуги за бита, машини и съоръжения, технологично оборудване и други.

Чл. 7. Министерството съвместно с Министерството на икономиката и планирането, Министерството на народната отбрана и фирмите разработва мобилизационния план за работа във военно време.

Чл. 8. Министерството подпомага фирмите при осъществяването на пазарната им политика, като:

1. организира проучвания и насочва стокопроизводителите за усъвършенствуване структурата на производството, асортимента и качеството на продукцията в съответствие със стратегическите цели и приоритетите на пазарната политика;

2. съвместно с Комитета по качеството анализира асортимента и качеството на продукцията и участвува в усъвършенствуването на стандартизационните документи с оглед да се осигури защита на интересите на потребителите;

3. създава условия и стимулира разгръщането на конкуренцията между фирмите и предлага икономически средства за ограничаване на монополната дейност и нелоялната конкуренция;

4. съдействува за образуването и функционирането на стокови борси за търговия с индустриална продукция, изделия и интелектуални продукти.

Чл. 9. Министерството:

1. съвместно с другите държавни органи участвува в разработването на разчети и баланси за суровини, материали, полуфабрикати и готови изделия;

2. съвместно с държавните органи, фирмите и другите организации анализира периодично състоянието на балансите и при необходимост внася предложения пред компетентните органи за предотвратяване или за преодоляване на някои отрицателни тенденции.

Чл. 10. Министерството извършва проучвания и анализи за ефективното използуване на суровините, материалите, горивата и енергията и участвува в разработването на националните програми за икономии на материални ресурси.

Чл. 11. Министерството участвува в разработването на програми за кадрово осигуряване, подготовка, повишаване на квалификацията и преквалификация на кадрите и оказва съдействие за тяхното изпълнение.

Чл. 12. Министерството съвместно с другите държавни органи координира дейността по международното научно-техническо и икономическо сътрудничество в областта на индустрията и технологиите, като:

1. създава условия и съдействува за установяването на преки връзки с организации и фирми от други страни с цел развитието на нови, прогресивни технологии и създаването на съвместни организации за научноизследователска, развойна и производствена дейност;

2. участвува в разработването на дългосрочните програми за научно-техническо и икономическо сътрудничество с други страни;

3. представлява държавата при подписването на договори, съглашения и споразумения за съвместна дейност с международни организации, фондации и други чуждестранни организации и осъществява координацията и контрола за тяхното изпълнение;

4. организира и координира участието на организации от нашата страна в изпълнението на комплекси програми за икономическо и научно-техническо сътрудничество с други страни;

5. координира държавната стратегия за придобиване и отстъпване на лицензии и "ноу-хау".

Чл. 13. Министерството участвува съвместно със съответните компетентни органи в учредяването и реорганизирането на фирми с държавно имущество и в преобразуването на фирми с държавно имущество в акционерни фирми в областта на индустрията.

Чл. 14. Министерството съгласува разрешенията за откриване на представителства на чуждестранни лица и за учредяване на филиали и фирми с чуждестранно участие в областта на индустрията и технологиите.

Чл. 15. Министерството организира своята дейност на основата на широко привличане на висококвалифицирани наши и чуждестранни специалисти и изграждане на експертни групи за оценка на стратегически проекти и програми в областта на индустрията и технологиите.

Приложение № 4

Основни функции и задачи на Министерството на земеделието и хранителната промишленост

Чл. 1. Министерството на земеделието и хранителната промишленост, наричано по-нататък "Министерството", е орган на Министерския съвет за провеждане на единната държавна политика в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост чрез прилагане на икономически средства за въздействие, а при изпълнение на възложените му контролни функции - и чрез административни мерки.

Чл. 2. Министерството във взаимодействие с Министерството на икономиката и планирането и Министерството на финансите:

1. разработва предложения за основните цели и пропорции в развитието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, структурата и териториалното разположение на производството и нормативни документи за развитието на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост;

2. анализира производствените и икономическите резултати и прави предложения за регулиране дейността на стокопроизводителите посредством икономически условия, регулатори, нормативи, премии към цените и други икономически методи и средства за въздействие;

3. участвува в разработването на икономическите условия, нормативи и регулатори в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост и на нормативи за задоволяване на населението с хранителни продукти;

4. подпомага земеделските стопанства, фирмите и предприятията на хранително-вкусовата промишленост при материално-техническото осигуряване;

5. разработва предложения за утвърждаване и усъвършенствуване на стандарти и отраслови нормали.

Чл. 3. Във взаимодействие със Селскостопанската академия и други научни, учебни и внедрителски организации подпомага и насочва стокопроизводителите за преструктуриране и обновяване на производството, като:

1. определя насоките в научноизследователската и внедрителската дейност в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост;

2. координира и контролира дейността в областта на селекцията и сортоизпитването на земеделските култури и посадъчния материал, на породообразуването на селскостопанските животни, на опазването, използването, възпроизводството на земята и другите биологични ресурси, на комплексното и дълбочинно използуване на селскостопанските суровини и на подготовката и повишаването на квалификацията на ръководни и изпълнителски кадри;

3. провежда технологичната политика по усъвършенствуване системата на земеделие, внедряване на технологични комплекси от машини в селското стопанство, по внедряване на технологични линии в подотраслите на хранително-вкусовата промишленост и по прилагане на екологосъобразни технологии в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

Чл. 4. Министерството, съгласувано с Министерството на народната просвета и Министерството на науката и висшето образование провежда мерки за усъвършенствуване на организацията и съдържанието на обучението и подготовката на кадри с висше и средно образование за селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

Чл. 5. По опазването и стопанисването на земята Министерството:

1. организира разработването и актуализирането на кадастъра, баланса на обработваемата земя, нормативите и режимите на земеползуване и контролира тяхното спазване;

2. организира издирването, категоризирането и картотекирането на селскостопанските земи и групирането им по видове земеделски стопанства;

3. организира разработването и въвеждането на научнообоснована система на земеделие и земеустройствени планове за пълно използване на земята и агроекологическия потенциал;

4. разработва програми за ограничаване на разрушителните процеси, въздействуващи върху почвата, по опазването и повишаването на почвеното плодородие, по рекултивацията на земите, разпределя предоставените за тази цел субсидии от държавния бюджет и упражнява контрол по тяхното разходване;

5. проучва предложенията за предоставяне на земи, взема решения по тях и контролира правилно използуване на отчуждената земя за неземеделски нужди;

6. осъществява специализиран държавен контрол по спазването на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата.

Чл. 6. Министерството във взаимодействие с Министерството на икономиката и планирането, Министерството на външноикономическите връзки, Министерството на търговията и услугите и Министерството на външните работи провежда координирана пазарна политика и координира международното сътрудничество в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, като:

1. извършва проучвания и насочва стокопроизводителите за усъвършенствуване структурата на производството, асортимента и качеството на стоките в съответствие с изискванията и трайните насоки на развитие на международните пазари;

2. извършва проучвания и прави предложения за специализация и коопериране на нашата страна при производството на селскостопански продукти;

3. съдействува за използуването на ефективни организационни форми на производство, преработка и реализация на селскостопанска продукция и за изграждането на материално-техническа база с участието на научен потенциал, капитали, материални, трудови и други ресурси от други страни и от чуждестранни фирми;

4. съдействува за изпълнението на националните натурални баланси и на балансите по основни хранителни продукти и при пренасочване на ресурсите между вътрешния пазар, вноса и износа;

5. осъществява международното икономическо и научно-техническо сътрудничество на равнище министерства и съответни ведомства с други страни;

6. организира и координира участието на стопанските и научните организации от селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост в прояви на ФАО, ИКЕ и други страни на ООН, както и на други международни организации;

7. по поръчение на компетентните органи координира дейността и представлява страната в международни организации в областта на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

Чл. 7. Министерството координира дейността на стокопроизводителите за провеждане на държавната политика в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост по:

1. създаването на условия за преструктуриране и технологично обновяване на производството и повишаване качеството на продукцията, стабилизиране на вътрешния пазар и разширяване износа на хранителни стоки;

2. ефективното и екологосъобразното използване на биологическите ресурси и материално-техническата база;

3. решаването на проблеми от стратегическо значение и преодоляването на възникнали затруднения при производството и снабдяването на населението с хранителни продукти, технологичното обновяване на производството, опазването на земята и почвеното плодородие, хидромелиорациите и други;

4. установяването и поддържането на еквивалентни производствени, технологически и икономически взаимоотношения между земеделските стопанства и предприятията на хранително-вкусовата промишленост;

5. подпомагането и насочването на земеделските стопанства и предприятията на хранително-вкусовата промишленост към обновяване на материално-техническата база и организиране на материално-техническото осигуряване;

6. организиране на агрохимическо, ветеринарно, транспортно и строително обслужване и извършване на механизирани услуги на земеделските стопанства.

Чл. 8. Министерството подпомага земеделски стопанства и предприятията на хранително-вкусовата промишленост за утвърждаването и развитието на ефективни организационно-икономически структури и форми на сдружаване; съдействува за прилагане на рационални форми и механизми на стопанисване и организация и на заплащане на труда.

Чл. 9. Министерството прилага мерки за задоволяване на населението със селскостопански продукти и за насърчаване на индивидуалната и частната инициатива в селското стопанство, като:

1. координира дейността на народните съвети в тази насока в съответствие с нормативите за потребление на човек от населението;

2. съвместно с народните съвети оказва помощ на стокопроизводителите за създаване на необходимите икономически условия за увеличаване производството на селскостопански продукти и за пълноценно използуване на земята;

3. съдействува за задоволяване нуждите на стокопроизводителите със земя, малогабаритна техника, земеделски инвентар, торове, препарати, млади животни и птици, семена, посадъчен материал и други.

Чл. 10. Министерството подпомага стокопроизводителите и народните съвети за решаване на социалните проблеми и за развитието на българското село, като:

1. организира разработването и провеждането на мерки за усъвършенствуване на структурата и технологиите н производство в съответствие с природните, икономическите и демографските условия в селата, за най-пълно използване на цялата стопанисвана земя в районите с недостиг на работна сила за селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост;

2. разработва програми и предложения за решаване на икономически и социални проблеми, за подобряване условията на труд, бит и почивка на заетите в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

Чл. 11. Министерството осъществява своите функции и задачи във взаимодействие с областните и общинските народни съвети и с техните специализирани органи по отношение на:

1. насочване на специализацията и териториалното разположение на аграрно-промишленото производство;

2. насочване на земеделските стопанства за преструктуриране и технологично обновяване на производството и за материално-техническото му осигуряване;

3. контрола по спазване на нормативите и режимите за използване и опазване на земята, посевния и посадъчния материал, техническата изправност на селскостопанската техника, опазването на селскостопанското имущество и други;

4. създаване на условия за изпълнение на натуралните баланси за основните хранителни стоки и задоволяване потребностите на населението;

5. осигуряване на оперативна информация за основните селскостопански работи;

6. методическото ръководство на дейността на комисиите по селското стопанство при областните и общинските народни съвети.

Чл. 12. Министерството упражнява специализиран държавен контрол по:

1. посевния и посадъчния материал, развъдноподобрителната работа и качеството на фуражите;

2. предотвратяване замърсяването на селскостопанската продукция и почвата с остатъчни количества пестициди, нитрати и тежки метали в трудовокооперативните и частните земеделски стопанства; вноса и износа на материали от растителен произход за карантинни вредители, за вътрешнокарантинни болести, неприятели и плевели; внедряването на нови растителнозащитни средства; спазването на Закона за защита на растенията от болести и неприятели;

3. осъществяването на държавен ветеринарно-медицински и санитарен контрол при отглеждането и опазването на животните, при преработката, реализацията, вноса и износа на хранителни продукти и суровини от животински произход и фуражите; внедряването на ветеринарномедицински препарати; спазването на Закона за ветеринарното дело;

4. изпитването и внедряването на нова селскостопанска техника и техническа изправност при нейната експлоатация.

Чл. 13. Министерството извършва своята дейност самостоятелно или във взаимодействие с други министерства, ведомства, народни съвети и други организации.

Приложение № 5

(Отм. - ДВ, бр. 59 от 1991 г.)

Приложение № 6

Основни функции и задачи на Министерството на търговията и услугите

Чл. 1. Министерството на търговията и услугите, наричано по-нататък "Министерството", е орган на Министерския съвет за провеждане на държавната политика в областта на вътрешната търговия и услугите в условията на прехода към пазарна икономика.

Чл. 2. Министерството:

1. разработва проекти за обема и структурата на стокооборота, за задоволяване на потребителското търсене от стоки и услуги и социални поръчки към стокопроизводителите;

2. осигурява защитата на интересите на потребителите за системно задоволяване със стоки и услуги, за тяхното качество и надеждност, за спазване на цените, на правилата за търговско и битово обслужване и други и взема мерки за отстраняване на нарушенията;

3. участвува в усъвършенствуването на нормативно-правната уредба на вътрешната търговия и утвърждава нормативи за уреждане на правилата за търговската дейност, извършвана от фирмите и организациите, независимо от формите на собственост и стопанисване;

4. съвместно с другите държавни органи:

а) участвува в разработването на основните стокови и някои стойностни баланси за установяване на равновесие между потребителското търсене и предлагането на стоки и услуги и осъществява контрол за тяхното изпълнение;

б) създава нормативно-правни и икономически предпоставки за обновяване и разгръщане на производството и търговията с потребителски стоки;

5. в прехода към пазарна икономика:

а) при необходимост разпределя някои основни групи и видове стоки по териториални общности и заедно с изпълнителните комитети на народните съвети упражнява контрол за изпълнението на балансите за стоковите фондове;

б) пренасочва стокови фондове при стихийни бедствия и при други временни затруднения на вътрешния пазар;

6. съвместно с Министерството на икономиката и планирането, Министерството на външноикономическите връзки и митническите органи взема мерки за защита на вътрешния пазар чрез ограничаване износа на дефицитните и търсените на пазара стоки и за либерализиране вноса на потребителски стоки;

7. предотвратява проявите, произтичащи от монополното положение на стокопроизводителите, изкупвателните и търговските организации, и активно съдействува за разгръщане на конкуренцията за задоволяване потребностите на населението със стоки и услуги;

8. съвместно с компетентните органи създава заинтересуваност в стокопроизводителите и търговските организации за развитие на производството на стоки и услуги и обслужване на населението чрез използване на цените, търговските отстъпки, надценките, данъците, субсидиите, поощренията и други икономически лостове;

9. самостоятелно и във взаимодействие с другите държавни органи и с изпълнителните комитети на народните съвети осъществява държавното регулиране и координация на търговията и услугите, извършвани от фирми и организации, независимо от формите на собственост и стопанисване;

10. анализира състоянието на вътрешния пазар и зараждащите се тенденции и съвместно с компетентните държавни органи предлага и осъществява мерки за стимулиране на положителните и преодоляване на негативните последици;

11. разработва и препоръчва на фирмите и организациите критерии, принципи и изисквания за усъвършенствуване на системите за заплащане на труда в зависимост от спецификата на дейностите в търговията и услугите и организира и контролира тяхното внедряване;

12. определя цените на стоки и услуги в съответствие с предоставената му компетентност.

Чл. 3. Министерството осъществява държавната политика и стратегия за развитието на националния пазар на стоки и услуги, като:

1. съвместно с другите министерства и ведомства участвува в разработването на насоките на научно-техническото и социално-икономическото развитие на страната;

2. разработва прогнози, програми и анализи за тенденциите в развитието на потреблението на стоковия асортимент и измененията в неговата структура;

3. заедно с Министерството на народното здраве и социалните грижи и Министерството на земеделието и хранителната промишленост участвува в разработването на рационални норми за хранене;

4. разработва проблеми, свързани със собствеността и формите на стопанисване в търговията и услугите, насочва и насърчава индивидуалната и колективната трудова дейност за допълнително производство на стоки и услуги за населението;

5. сключва междуправителствени спогодби за обмяна на стоки за народно потребление и за научно-техническо сътрудничество в областта на вътрешната търговия и съдействува за установяване на преки връзки между фирми и други организации.

Чл. 4. Министерството насочва научно-техническото развитие и структурното обновление на търговията и услугите, като:

1. чрез нормативи, норми, правила, изисквания и други определя насоките за развитие и модернизиране на материално-техническата база и прилагането на съвременни технологии в търговията и услугите за подобряване обслужването на купувачите и условията на труд на работниците;

2. в условията на пазарната икономика съдействува за изграждането на инфраструктурата на търговията чрез организиране на стокови борси, тържища, складове за общо ползване, постоянни изложби, панаири и други;

3. определя основните задачи за научно-техническото развитие на дейностите, организира конкурси за тяхното възлагане и изпълнение;

4. съдействува на фирмите и търговските организации за технологичното обновяване и изграждане на тиловите мощности в търговията - складове, хладилно стопанство, плодохранилища, специализиран транспорт и други, за подобряване опаковката и етикетировката на стоките и за внедряване на комплексна механизация и автоматизация в движението на стоките и електронната обработка на информацията за управление на стоковите запаси.

Чл. 5. Министерството съдействува за увеличаване производството на стоки и за осъществяване на структурно и технологично обновяване в сферата на търговията и услугите чрез специализирани фондове, образувани по ред, определен от Министерския съвет, за въздействие върху пазара и широко използване възможностите на кредите.

Чл. 6. Министерството съгласувано с Централното статистическо управление организира изграждането и поддържането на единна информационна система за състоянието и потребностите на вътрешния пазар и за стоковите наличности, която на икономическа основа да обслужва всички стопански, териториални и обществени органи и организации.

Чл. 7. Министерството съгласувано със съответните държавни органи изяснява потребностите от кадри за вътрешната търговия и услугите и оказва методическа помощ за повишаване на тяхната подготовка и квалификация.

Чл. 8. Министерството взема бързи мерки за осъществяване на направените предложения от Съвета на потребителите, други обществени органи и средствата за масова информация за подобряване на търговското обслужване, разнообразяване асортимента на стоките и услугите, засилване на обществения контрол и отстраняване на негативните явления във вътрешната търговия и услугите.

Чл. 9. Министерството съвместно с компетентните органи участвува в разработването на разчетните планове за функциониране на търговията във военновременни условия и организира въвеждането на режимно снабдяване на населението.

Чл. 10. Министерството осъществява специализиран контрол във вътрешната търговия и услугите, извършвани от всички юридически и физически лица в страната, за задоволяване и обогатяване на пазара, за спазване правилата на търговското и битовото обслужване, качеството на стоките, борбата със спекулата, корупцията, ощетяванията, измамите, укриването на стоки и продажбите им с предпочитания и други отрицателни явления в защита на интересите на потребителите. Тази дейност се извършва и със съдействието на съответните държавни органи, на народните съвети и на обществени организации. За констатираните нарушения Главната инспекция по търговията и услугите предлага търсене на административнонаказателна отговорност от виновните лица, а в случаите, съдържащи данни за престъпления, изпраща материалите на прокуратурата.

Приложение № 7

(Доп. - ДВ, бр. 80 от 1991 г., отм., бр. 89 от 1991 г.)

Приложение № 8

(Отм. - ДВ, бр. 19 от 1991 г.)

Приложение № 9

(Отм. - ДВ, бр. 8 от 1991 г.)

Приложение № 10

(Отм. - ДВ, бр. 25 от 1991 г.)

Приложение № 11

Основни функции и задачи на Министерството на народната просвета

Чл. 1. Министерството на народната просвета е орган на Министерския съвет за провеждане на държавната политика по предучилищното възпитания и средното образование. За целта:

1. определя стратегията за развитието на предучилищното възпитание и средното образование в съответствие с перспективите на социално-икономическото развитие на страната, в прогресивните национални традиции и със световния опит в образованието;

2. осигурява организационни, кадрови, научни, икономически и други условия за функционирането и развитието на предучилищното възпитание и средното образование;

3. гарантира интересите на организациите - потребители на кадри, и на обществеността;

4. разработва и утвърждава учебна, технологична и методическа документация;

5. разработва и осъществява единна национална политика за подготовката и професионалното развитие и усъвършенствуване на педагогическите кадри;

6. създава и внедрява информационна система за регулиране потребностите и движението на кадрите;

7. създава и внедрява пряко и чрез своите регионални учебно-методически дирекции единна система за държавна оценка на резултатите от дейността на организациите за народна просвета, на педагогическите кадри и на учениците;

8. съдействува за създаването на система и условия за непрекъснато образование и квалификация на кадрите, за изпълнение на отговорностите на потребителите на кадри, свързани с професионалната подготовка на учениците;

9. определя ученическите контингенти по видове училища и професии;

10. открива и закрива средните училища и звената на централно подчинение в страната и в чужбина и назначава директорите им;

11. приема съвместно с организациите, за чиито нужди се подготвят кадри, списъка на професиите и специалностите, които се придобиват в училищата;

12. приема икономически и трудови нормативи за предучилищното възпитание, средното образование, професионалната подготовка и извънучилищните дейности;

13. участвува в разработването на бюджетите на министерствата и народните съвети в частта им за народна просвета;

14. създава организационно-икономически условия за решаване на социално-битовите въпроси на децата и учениците;

15. отговаря за състоянието и развитието на народната просвета;

16. осъществява дейности по международното сътрудничество в областта на народната просвета;

17. ръководи научното и информационното осигуряване на народната просвета и осъществява самостоятелна издателска дейност;

18. утвърждава списъка на учебно-техническите средства и анализира педагогическите ефекти от тях;

19. контролира използването на сградния фонд на народната просвета;

20. проучва общественото мнение по основни въпроси на народната просвета и информира обществеността за състоянието й.

Чл. 2. Изпълнителните комитети на народните съвети създават комплексни условия за провеждането на държавната политика по предучилищното възпитание и средното образование. За целта:

1. осигуряват организационните, финансовите и кадровите предпоставки за правилното функциониране и развитие на детските градини, началните и основните училища, домовете за деца и юноши, оздравителните, помощните и други специални училища;

2. изграждат материално-техническата база на всички учебно-възпитателни учреждения независимо от ведомственото им подчинение и осигуряват реконструкцията, модернизацията и ремонта на базата;

3. осигуряват спазването на изискването за задължително образование и за включване на учениците, отстранени или отпаднали от редовно обучение, в други форми на образование или квалификация и съдействуват за настаняването им на подходяща работа;

4. съдействуват за социалното развитие на педагогическите колективи и стимулират морално и материално педагогическите кадри;

5. решават социално-битовите въпроси на учениците, децата (такси, лагерно дело, транспортно обслужване, хранене) и педагогическите кадри (жилища, хранене, медицинско обслужване и др.);

6. планират подготовката на необходимите кадри със средно образование за своята територия;

7. назначават директорите на училищата и детските градини, които ръководят;

8. осигуряват училищата с учебници, учебно-технически средства и пособия;

9. осигуряват информацията за националната информационна система и за учебно-възпитателните учреждения.

Чл. 3. Детската градина, училището или друго учебно-възпитателно учреждение осъществява следните основни функции:

1. решава задачите си с държавните, стопанските и други организации на равноправна договорна основа;

2. разпорежда се самостоятелно със своите бюджетни и други ресурси;

3. определя подходите, формите, насоките и методите на обучение; избира учебници и педагогически технологии; прави в определени граници, съобразно местните условия, промени в учебните програми;

4. осигурява на всички ученици еднакви възможности за получаване на средно образование и професионална квалификация според личните им способности и интереси;

5. отговаря на резултатите от учебно-възпитателната работа;

6. планира образователните и други дейности и социалното развитие на колектива;

7. решава всички въпроси на кадровото си възпроизводство, организира дейности за повишаване квалификацията на учителите и осъществява вътрешнометодически контрол и помощ на педагогическите кадри;

8. решава всички въпроси, свързани с приемането и положението на децата и учениците в производствената, извънкласната и извънучилищната им дейност;

9. предявява изисквания пред родителите, свързани с обучението и поведението на децата им, и прави предложения пред компетентните органи за търсене на отговорност от родителите, които не полагат достатъчно грижи за децата си;

10. създава условия и предявява изисквания пред съответните органи, организации и длъжностни лица за опазването на живота и здравето на децата, учениците, учителите и другия персонал;

11. определя числеността на персонала, оценява резултатите от труда на кадрите и определя трудовото им възнаграждение;

12. решава въпросите за педагогическите услуги на граждани или ученици срещу заплащане;

13. осъществява правото си на нормативни инициативи чрез народните съвети или чрез Министерството;

14. решава самостоятелно участието си в инициативи на други органи и организации;

15. управлява имуществото си;

16. създава условия за функционирането си и самостоятелно решава въпросите, свързани със социалната активност и личностното утвърждаване на учителите, учениците, другия персонал и родителите.

Приложение № 12

Основни функции и задачи на Комитета по труда и социалното осигуряване

Чл. 1. Комитетът по труда и социалното осигуряване, наричан по-нататък "Комитетът", е орган на Министерския съвет за провеждане на държавната политика в областта на труда и трудовите отношения и на социалното осигуряване.

Чл. 2. Комитетът провежда държавната политика за създаване на необходимите условия, гаранции, икономически регулатори и нормативи за полагане на труд, за трудово-правна защита на гражданите, за осигуряване на безопасен и хигиенен труд, за социално осигуряване на населението.

Чл. 3. Комитетът извършва своята дейност самостоятелно и във взаимодействие с министерствата, другите ведомства, народните съвети, фирмите, обществените организации и движения съобразно тяхната компетентност и в съответствие с нормативните актове.

Чл. 4. Комитетът осъществява своята дейност по проблемите на труда и трудовите отношения на основата на диалог, публичност и гласност и с непосредственото участие на трудовите колективи и гражданите.

Чл. 5. Комитетът в областта на трудовата заетост:

1. разработва и участвува в разработването на анализи, прогнози и насоки за развитие на трудовите ресурси;

2. анализира и дава становища по балансите и структурите на трудовите ресурси - общи, частни, териториални, отраслови и др.;

3. координира движението и насочването на трудовите ресурси, привличането на пенсионери, домакини, майки, учащи се в трудоспособна възраст и други незаети в общественото производство лица, както и полагането на допълнителен труд;

4. ръководи, контролира и осъществява дейността по освобождаването, пренасочването, преквалификацията и изплащането на парични обезщетения и социални помощи на освободените и временно незаетите работници и служители поради пълна или частична ликвидация на производства и предприятия или съкращаване на щата;

5. координира и подпомага дейността на държавните, стопанските и обществените органи и организации по квалификацията и преквалификацията на заетите в народното стопанство;

6. контролира прилагането на нормативните актове в областта на работната сила.

Чл. 6. Комитетът в областта на доходите и работната заплата:

1. извършва изследвания и анализи и предлага решения по въпросите, свързани с жизненото равнище и доходите на населението;

2. разработва, утвърждава или предлага за утвърждаване нормативни актове, свързани с определяне на системата от основни заплати;

3. извършва анализи и изследвания и прави предложения за регулиране равнището и динамиката на работната заплата по професии и длъжности, отрасли, територии и др.;

4. утвърждава или предлага за утвърждаване допълнителни стимули за работа при специфични и други условия на труд - за работа в гранични райони и зони, за отдалеченост, за нощни смени, за извънреден труд, за продължителна работа и др.;

5. методически ръководи и подпомага фирмите и другите организации при разработването и внедряването на ефективни форми и системи на организация на труда, режимите на труд и почивка;

6. анализира и предлага решения за регулиране заплащането на авторските възнаграждения, хонорарите и др.;

7. разработва и предлага за утвърждаване нормативни актове, свързани със заплащането и стимулирането на българските граждани, работещи в чужбина, и на чужди граждани - в Народна република България;

8. координира и осъществява контрола по организацията, нормирането и заплащането на труда.

Чл. 7. В областта на условията и охраната на труда Комитетът:

1. разработва анализи, прогнози и програми за подобряване на условията и охраната на труда;

2. разработва единни правила за условията и безопасността на труда;

3. разработва и утвърждава показатели, критерии и изисквания за категоризиране и прекатегоризиране на труда на работниците и служителите;

4. утвърждава списъци на производства, професии и длъжности с условия на труд, даващи право на допълнителен отпуск, намален работен ден, допълнителни възнаграждения и т.н.;

5. координира и контролира дейността, свързана с производството, снабдяването и прилагането на съвременни технически средства за оптимизиране параметрите на работната среда, на специални работни облекла, обувки и лични предпазни средства;

6. контролира спазването на изискванията по условията и охраната на труда в проектите за реконструкция, модернизация, разширяване и изграждане на нови производствени мощности, както и при тяхната реализация;

7. осъществява цялостен, превантивен и последващ контрол по условията и охраната на труда.

Чл. 8. Комитетът:

1. осъществява методическо ръководство на условията за възникването, действието и прекратяването на осигурителните правоотношения, на размерите на пенсиите и на паричните плащания при временна нетрудоспособност, майчинство и временна трудова незаетост;

2. чрез своите районни управления и осигурителите непосредствено осъществява краткосрочното и пенсионното обслужване на трудещите се;

3. осигурява административно-правното обслужване на гражданите по социалното осигуряване;

4. провежда единна практика по социалното осигуряване и решава споровете в тази област;

5. осъществява контрол върху трудово-лекарската експертиза.

Чл. 9. Комитетът в областта на трудовото и социалното законодателство:

1. изследва ефективността и разработва проекти за усъвършенствуване на трудовото и социалното законодателство;

2. участвува при разработване на проекти за конвенции, спогодби и други международни актове по проблемите на труда и социалното осигуряване;

3. подпомага фирмите, другите организации и гражданите по прилагането на нормативните актове в областта на труда и трудовите отношения и по защитата на трудовите им права, като организира приемни, консултантски групи и др.

Чл. 10. Комитетът:

1. участвува в работата на Международната организация по труда, представлява държавата пред нейните органи и координира работата по изпълнение на произтичащите задължения;

2. участвува в работата и представлява страната в Международната асоциация по социално осигуряване;

3. осъществява двустранно и многостранно сътрудничество с други страни в областта на труда и социалното осигуряване;

4. сключва международни споразумения и спогодби в областта на труда и социалното осигуряване;

5. участвува в съвместната научноизследователска работа по проблемите на труда и социалното осигуряване с други страни.

Чл. 11. Комитетът издава списание "Проблеми на труда" и Информационен бюлетин по труда.

Чл. 12. Комитетът дава задължителни предписания, съставя актове по установения ред в предвидените случаи и издава наказателни постановления за извършени нарушения в областта на труда и социалното осигуряване.

Чл. 13. Комитетът спира изпълнението на актове на фирми и организации в областта на труда и трудовите отношения, с които се нарушават разпоредбите на действуващото законодателство и другите нормативни актове.

Приложение № 13

(Изм. - ДВ, бр. 5 от 1995 г.)

Основни функции и задачи на Комитета по туризма при Министерския съвет

Чл. 1. Комитетът по туризма, наричан по-нататък "Комитетът", е орган на Министерския съвет за провеждане на държавната политика в областта на туризма.

Чл. 2. Комитетът съчетава държавните интереси с интересите на фирмите, извършващи туристическа дейност, в съответствие с предоставените му правомощия.

Чл. 3. Комитетът осъществява координация на дейността в сферата на туризма, като:

1. разработва и провежда стратегията за развитие на туризма като приоритетен отрасъл;

2. координира интеграцията между туризма и другите отрасли на националната икономика и кооперирането с чуждестранни фирми и организации;

3. разработва единна маркетингова политика и координира пазарната дейност;

4. (изм. - ДВ, бр. 5 от 1995 г.) разработва категорийни изисквания и норми за всички средства за настаняване и заведения за хранене и развлечения; категоризира средствата за настаняване в страната и координира с общинските администрации категоризирането на пансионатите и частните квартири; категоризира заведенията за хранене и развлечения в туристическите комплекси, ваканционни селища и къмпинги и самостоятелни обекти с категория 4 и 5 звезди;

5. утвърждава правила за ценообразуване;

6. съвместно с компетентните държавни органи определя туристически райони, зони и центрове;

7. координира изграждането на национална инфраструктура за нуждите на туризма и определя принципите и насоките на националната инвестиционна политика в областта на туризма;

8. координира националната реклама в туризма;

9. насочва и координира политиката за развитие и мотивация на кадровия потенциал;

10. координира и извършва приватизация на собствеността в туристическата индустрия;

11. образува, реорганизира и прекратява държавни фирми в туристическата индустрия.

Чл. 4. Комитетът провежда продуктовата политика в туризма, като:

1. разработва националната политика за развитието на туристическия продукт по видове туризъм и туристически дейност;

2. определя насоки за развитие на туристическата инфраструктура в национален и регионален аспект. Координира с компетентните държавни органи изграждането на националната инфраструктура за нуждите на туризма - пътища, аеро-, жп- и автогари, транспорт, съобщения, гранични контролно-пропускателни пунктове и други;

3. разработва и координира изпълнението на националната политика за привличане в туристическата индустрия на стопански интереси, опит и капитали на български и чуждестранни фирми;

4. разработва категорийни изисквания, норми и нормативи за туристическата материално-техническа база - средства за подслон, заведения за хранене, туристически транспорт и други. Категоризира обекти от категории "5" и "4" звезди и координира с общинските народни съвети категоризирането на останалите туристически обекти.

Чл. 5. Комитетът съдействува за развитието на научно-внедрителската дейност и техническия прогрес в отрасъла.

Чл. 6. Комитетът осъществява международното сътрудничество, като:

1. подготвя, съгласува и анализира изпълнението на междуправителствени споразумения в областта на туризма, участието в двустранни комисии по туризма и произтичащите от това задължения и задачи;

2. ръководи, координира и анализира работата на своите задгранични представителства;

3. подготвя, осигурява и координира участието в правителствени и неправителствени международни организации по туризма и в други международни организации по проблемите на туризма.

Чл. 7. По контрола върху качеството на туристическия продукт Комитетът:

1. следи за спазването на категорийните изисквания във всички туристически обекти - средства за подслон, заведения за хранене, транспортни средства и други независимо от формата на собственост;

2. изисква спазването на стандартите за обслужване във всички туристически дейности - подслон, хранене, търговия, транспорт, развлечения и други;

3. контролира културата на обслужване и спазването на изискванията на професионалната етика;

4. проверява спазването на съотношението "качество - цени" на услугите и на изискванията на утвърдените правила за ценообразуване;

5. упражнява контрол и предотвратява нелоялна конкуренция, злоупотреби с монополното положение и ощетяване на потребителя;

6. (изм. - ДВ, бр. 5 от 1995 г.) издава лицензи за туристически дейности;

7. оказва съдействие на специализираните органи и контролира спазването на нормите за съхраняване и възпроизводство на туристическите ресурси.

Чл. 8. Комитетът разработва нови и предлага отменянето или изменянето на действуващи нормативни актове, регулиращи туристическата индустрия и свързаните с нея дейности, оказва методическа помощ на туристическите фирми при прилагането на нормативни актове.

Приложение № 14

Основни функции и задачи на Комитета по горите и горската промишленост

Чл. 1. Комитетът по горите и горската промишленост, наричан по-нататък "Комитетът", е орган на Министерския съвет за провеждане на държавната политика в горското стопанство и горската промишленост в условията на нарастване значението на горските екосистеми като средообразуващ и защитен фактор.

Чл. 2. Комитетът осигурява изпълнението на възложените му функции и задачи чрез прилагане на икономически мерки и средства за въздействие, а при изпълнение на контролните функции издава и административни актове.

Чл. 3. Във взаимодействие с Министерството на икономиката и планирането, Министерството на финансите и други компетентни и заинтересувани органи и ведомства Комитетът:

1. разработва основните цели и пропорции в развитието на горското стопанство и горската промишленост, структурата и териториалното разположение на производството, нормативни актове, засягащи развитието на горското стопанство и горската промишленост;

2. анализира състоянието на горските екосистеми и на постигнатите производствени и икономически резултати и прави предложения за регулиране на ползването, особено от зрелите запаси и ценните дървесни видове; създава условия за реконструкция на малоценните насаждения и за своевременно провеждане на отгледните мероприятия; стимулира използването на цялата биомаса на гората;

3. участвува в разработването на икономическите нормативи и регулатори в областта на горското стопанство и горската промишленост;

4. разработва предложения за утвърждаване и усъвършенствуване на стандарти и отраслови нормали;

5. формира, направлява и координира ефективното разходване на специфичните фондове и средства, свързани с възпроизводството, стопанисването и опазването на горските ресурси и с подобряването на екологическата и биологическата значимост на горската среда.

Чл. 4. Комитетът във взаимодействие с Висшия лесотехнически институт, Института за гората към Българската академия на науките, Института по дървообработване, Института за мебели и обзавеждане, Института за целулоза и хартия и други научни, учебни и внедрителски звена подпомага стокопроизводителите в преструктурирането и технологичното обновяване на производството, като:

1. определя насоките в научноизследователската и внедрителската дейност в областта на горското стопанство и горската промишленост;

2. координира и контролира дейността в областта на: селекцията и интродукцията на горските видове, производството на посадъчен материал и опазването, използването и възпроизводството на земята, горите, водите и биологичните ресурси; комплексното и дълбочинното използване на дървесината;

3. провежда технологичната политика по: внедряването на екологосъобразни технологии при работа в гората; производството и закупуването на специализирани машини; строителството на магистрални горски пътища; внедряването на комплексни машини и съоръжения, осигуряващи безотпадни и малкоотпадни производства, както и на ресурсоспестяващи технологии и технологии за защитна обработка на дървесината;

4. подпомага фирмите при провеждането на иновационните процеси в стратегическите направления на горското стопанство и горската промишленост.

Чл. 5. По опазване и стопанисване на горите, ловното и рибното стопанство Комитетът:

1. разработва програми за възпроизводство на горските екосистеми, възлага, утвърждава и контролира изпълнението на други проекти, свързани със стопанисването, развитието и опазването на горите;

2. организира разработването и актуализирането на кадастъра за горския фонд, нормативите и режимите за използване на горите, дървесината, дивеча и рибните запаси и други странични ползвания и упражнява контрол по тяхното опазване;

3. проучва предложенията за изключване и предоставяне на земи от горския фонд, взема решения по тях и контролира правилното им използване;

4. осъществява специализиран държавен контрол по спазването на Закона за опазване на природната среда, Закона за горите, Закона за ловното стопанство, Закона за рибното стопанство и други нормативни актове, свързани с гората и дървесината.

Чл. 6. Комитетът:

1. организира изпълнението на лесоустройствените проекти и провежда чрез фирмите цялостната дейност по създаването и отглеждането на горите, разширяването на техните защитни и рекреационни функции, увеличаването на растителните и животинските ресурси, селскостопанска и друга странична дейност с цел пълноценното използуване на горския фонд;

2. подпомага и координира дейностите по: съхраняване на генетичния горски фонд; прилагане на екологосъобразни ефективни методи за борба с вредители и болести по горите; провеждане на противоерозионни мероприятия; създаване на пасищни комплекси; охрана и стопанисване на природозащитните обекти; рекултивация на земи; разселване на дивеч и риба и други;

Чл. 7. Във взаимодействие с Министерството на икономиката и планирането, Министерството на външноикономическите връзки и Министерството на търговията и услугите Комитетът провежда координирана пазарна политика и осъществява международно сътрудничество в областта на горскопромишленото производство, като:

1. координира сътрудничеството със СССР в областта на съвместния дърводобив и с други страни за добив на екзотична дървесина за нуждите на страната;

2. извършва проучвания и насочва стокопроизводителите за усъвършенствуване структурата на производството, асортимента и качеството на стоките в съответствие с изискванията и трайните насоки на развитие на международните пазари;

3. извършва проучвания и прави предложения за специализация и коопериране на страната при производството на изделия от дървесина и за осъществяване на пазарни пробиви с висококачествени конкурентноспособни стоки;

4. съдействува за използуването на ефективни организационни форми на производство, преработка и реализация на дървесината и за изграждане на материално-техническата база с участието на научен потенциал, капитали, материални, трудови и други ресурси от други страни и водещи фирми;

5. разработва, координира и контролира изпълнението на националните баланси на дървесината и изделията от дървесина;

6. осъществява международното икономическо и научно-техническо сътрудничество със съответни ведомства от други страни и координира връзките с ФАО, ИКЕ и други органи на ООН, както и с международни организации.

Чл. 8. Комитетът подпомага сдружаването на фирмите за решаване на задачи от общ интерес - осигуряване на резервни части, материали за комплектовка, информационно обслужване, ремонтно-монтажни работи и други.

Чл. 9. Комитетът координира дейността на стокопроизводителите за провеждане на държавната политика в горското стопанство и горската промишленост, като:

1. с икономически методи, включително и със средства от паричните си фондове, въздействува и предприема мерки за решаване на проблеми от стратегическо значение;

2. съдействува за установяване на еквивалентни производствени, технологически и икономически взаимоотношение между фирми в отрасъла и от други материални сфери на националната икономика;

3. подпомага фирмите за обновяване на материално-техническата база и организиране на материално-техническото осигуряване.

Чл. 10. Комитетът подпомага сдружаването на стокопроизводителите от горското стопанство и горската промишленост при образуването на ефективни организационно-икономически структури за производство на стоки за пазара.

Приложение № 15

Основни функции и задачи на Централно статистическо управление при Министерския съвет

Чл. 1. Централното статистическо управление, наричано по-нататък "Управлението", е орган на Министерския съвет, който ръководи статистическата дейност в Народна република България.

Чл. 2. Управлението осигурява информационното обслужване на органите на държавната власт и държавното управление, на науката, както и на обществеността с обективна и независима статистическа информация, характеризираща обществено-икономическия, политическия, социалния и духовния живот на обществото.

Чл. 3. Управлението осъществява конкретната си дейност, като:

1. извършва статистически изследвания - текущи, периодични и еднократни, изчерпателни и репрезентативни;

2. извършва социологически и други изследвания в различни области от живота на обществото;

3. определя реда, сроковете, съдържанието и обхвата на статистическите изследвания, които са задължителни за всички органи на държавната власт и държавното управление, както и за фирмите, поделенията на фирмите, предприятията, стопанските и други организации, движения и лица;

4. изгражда и прилага единна система от номенклатури, класификатори и определения съобразно действуващите международни стандарти, които са задължителни за всички органи на държавната власт и държавното управление, както и за фирмите, поделенията на фирмите, предприятията, стопанските и други организации и лица;

5. съгласува указанията, методическите и други документи по изграждането на Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН);

6. в съответствие със статистическата теория и практика подготвя и прилага научнообоснован статистически инструментариум - формуляри, методики, инструкции, указания и други, които са задължителни за всички органи на държавната власт и държавното управление, както и за фирмите, поделенията на фирмите, предприятията, стопанските и други организации и лица;

7. анализира резултатите от статистическите изследвания, като разкрива същността на протичащите в обществото процеси и явления и обуславящите ги причини и фактори;

8. разработва краткосрочни, средносрочни и дългосрочни прогнози в областта на икономиката, културата, демографските и други процеси;

9. обнародва статистическата информация чрез собствени издания и чрез средствата за масова информация.

Чл. 4. Управлението координира дейността на органите на държавната власт и държавното управление, на стопанските и други организации в областта на изгражданите от тях собствени статистически информационни системи с цел да се осигурява информационна съвместимост чрез повсеместно прилагане на единните норми, показатели, класификатори, определения и номенклатури, разработвани от държавната статистика.

Чл. 5. Управлението съвместно с Министерството на финансите и другите заинтересувани ведомства разработва счетоводната, финансовата и друга документация, която е източник за набиране на статистически данни.

Чл. 6. Управлението упражнява контрол във фирмите, поделенията на фирмите, предприятията, стопанските и други организации и лица за достоверността на статистическите данни и за спазването на сроковете, методологията и други изисквания към статистическата информация. Във връзка с това неговите органи извършват проверки на място, изискват документи, справки, обяснения и други. При констатирани нарушения виновните лица се санкционират съгласно Указа за наказания във връзка с нарушенията на статистическата отчетност.

Чл. 7. Управлението осъществява международното сътрудничество в областта на статистиката, като участвува в работата на международните статистически организации и институти и предоставя на тези органи необходимата статистическа информация съгласно сключените споразумения, конвенции, договори и други.

Чл. 8. Управлението участвува в разработването и утвърждаването на учебните планове и програми на висшите и средните учебни заведения, в които се подготвят кадри по статистика.

Чл. 9. Управлението, съгласувано с други компетентни органи, осъществява и координира работата по повишаване квалификацията на заетите със статистическа дейност специалисти.

Чл. 10. Въз основа на решение на Народното събрание и правителството и по собствена инициатива Управлението организира и провежда статистически и социологически изследвания, характеризиращи цялото население или големи групи от него.

Чл. 11. Управлението участвува в изучаването на общественото мнение.

Чл. 12. Управлението отговаря за цялостната дейност по изграждането, функционирането и развитието на автоматизирана статистическа информационна система на национално и териториално равнище и взаимодействието й с другите информационни системи в страната. развитието на автоматизацията се осъществява на базата на Националния изчислителен център, микрокомпютърна техника и системи и средства за отдалечен достъп и обмен на статистическа информация.

Чл. 13. Председателят на Централното статистическо управление издава наредби, инструкции и указания, свързани със статистическата дейност, и следи за тяхното изпълнение.

Чл. 14. Териториални органи на Централното статистическо управление са районните статистически управления. Районното статистическо управление осъществява функциите и задачите на държавната статистика в съответната териториална общност и едновременно с това осигурява функционирането на регионална статистическа информационна система. Освен възложените от Централното статистическо управление районното статистическо управление може да провежда и отделни допълнителни статистически и социологически изследвания в зависимост от специфичните потребности на териториалните органи на договорна основа.

Приложение № 16

(Отм. - ДВ, бр. 51 от 1991 г.)

Приложение № 17

(Отм. - ДВ, бр. 96 от 1991 г.)

Приложение № 18

Основни функции и задачи на Комитета по цените

Чл. 1. Комитетът по цените, наричан по-нататък "Комитетът", е орган на Министерския съвет за разработване и провеждане на държавната политика в областта на цените и ценообразуването. Той осъществява своите права и задължения самостоятелно и във взаимодействие с другите държавни органи, фирми, народните съвети и обществените организации.

Чл. 2. Комитетът разработва стратегията на системата на цените и ценообразуването в условията на преход и развитие на пазарната икономика.

Чл. 3. Комитетът анализира тенденциите и съотношението между търсенето и предлагането на стоките и услугите на пазара, конкуренцията на пазара и движението на цените на стоките за лично и производствено потребление.

Чл. 4. Комитетът проучва състоянието и тенденциите на цените на международните пазари по основни стокови групи и в зависимост от качеството, техническото равнище и условията за реализация.

Чл. 5. Комитетът:

1. подготвя предложение за цени на основни стоки и услуги, които се определят от Министерския съвет;

2. определя или регистрира цени в рамките на предоставената му компетентност;

3. периодично предлага привеждането на определяните от държавните органи цени в съответствие с измененията на международните цени и пазарните условия.

Чл. 6. В рамките на своята компетентност Комитетът издава нормативни актове в областта на цените и ценообразуването, методически подпомага дейността на другите държавни органи, народните съвети, фирмите и другите организации.

Чл. 7. Комитетът участвува в разработването на инструментариум за отразяване на влиянието от измененията на цените върху стопанската дейност и жизненото равнище, както и на антиинфлационни програми, системи за индексация на доходите на населението и показатели за текущо анализиране на жизнения стандарт и социалния минимум.

Чл. 8. Комитетът осъществява наблюдение и контрол за недопускане на едностранно или съгласувано повишаване или задържане на цените във вреда на потребителите (производителите) чрез злоупотреби с монополното положение и пазарния дефицит, недобросъвестно ограничаване на конкуренцията или нелоялна конкуренция.

Чл. 9. При разкриване на неблагоприятни тенденции и отрицателни социални последици от изменение на цените Комитетът разработва и предлага за утвърждаване от Министерския съвет проекти за:

1. временно установяване за отделни стоки и услуги на максимално допустим индекс за нарастване на цените, размер на рентабилност или условия за договаряне, задължителни за производителите с монополно положение;

2. предприема мерки за ограничаване нарастването на цените на отделни стоки. За целта:

а) установява максимално допустимите цени за отделни стокови групи със сложен асортимент или определя базисни цени за стоки-представители;

б) контролира временното повишаване цените на изделията да съответствува на изменението на цените на употребяваните за производството им суровини, горива, материали и да не надвишава равнището на цените на аналогична продукция от внос или левовата равностойност на цените по износа.

Чл. 10. При нарушаване дисциплината на цените Комитетът:

1. спира прилагането на незаконосъобразни цени и разпорежда отстраняването в определен срок на допуснатите нарушения;

2. налага предвидените в нормативни актове санкции на виновните стокопроизводители и търговски фирми;

3. дава гласност на резултатите от контролната дейност.

Чл. 11. Комитетът развива научноизследователска дейност по проблемите на цените и ценообразуването и съдействува за повишаване квалификацията на кадрите.

Чл. 12. Комитетът осъществява международно сътрудничество, проучва, обобщава и популяризира чуждестранния опит по пазарното ценообразуване, държавното регулиране и контрола по цените.