Държавен вестник, брой 37 от 9.V

Отменено с § 1, т. 4 от заключителните разпоредби на Постановление № 270 на Министерския съвет от 10 декември 1998 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за митниците - ДВ, бр. 149 от 17 декември 1998 г., в сила от 01.01.1999 г.

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (1) Митническата облагаема стойност на внасяни стоки, определена по този член, следва да бъде договорната стойност, т. е. реално платената или подлежащата на плащане цена за стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 7, при условие, че:

1. няма ограничения относно правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача освен ограниченията, които:

а) са установени с нормативни актове на Република България;

б) определят географския район, в който стоките могат да бъдат препродавани, или

в) не засягат съществено стойността на стоките;

2. продажбата или цената не е подчинена на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;

3. каквато и да е част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача не се връща пряко или косвено на продавача, освен ако е възможна корекция съгласно чл. 7;

4. купувачът и продавачът не са свързани лица или ако са свързани - при условие, че договорната стойност е приемлива за митнически цели съгласно ал. 2.

(2) Обстоятелства, които следва да се отчитат при свързани лица:

1. при определянето дали договорната стойност е приемлива за целите по ал. 1 фактът, че купувачът и продавачът са свързани лица, не следва да бъде основание договорната стойност да се разглежда като неприемлива. При необходимост следва да се разгледат обстоятелствата по продажбата и при условие, че връзката не е повлияла върху цената, договорната стойност следва да бъде приета. Ако въз основа на предоставената от купувача или от друг източник информация митническите учреждения имат основание да считат, че връзката е повлияла върху цената, те следва да съобщят своите основания на декларатора и да му дадат реална възможност да отговори. По искане на декларатора основанията следва да му се съобщят писмено;

2. при продажба между свързани лица договорната стойност следва да се приеме и стоките да се остойностят съгласно ал. 1, когато деклараторът докаже, че тази стойност е много близка до една от следните, определени в същия или приблизително в същия момент:

а) договорната стойност при продажби на идентични или сходни стоки, продадени за износ в Република България между купувачи и продавачи, които не са свързани лица;

б) митническата облагаема стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно чл. 5;

в) митническата облагаема стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно чл. 6, ал. 1.

(3) При прилагането на т. 2 от ал. 2 следва да се отделя необходимото внимание на различия в търговското равнище, количеството, елементите, изброени в чл. 7, и в разходите, направени от продавача при продажби, когато той и купувачът не са свързани лица, и които не се правят от продавача при продажби, когато той и купувачът са свързани лица. Изброените в т. 2 от ал. 2 методи следва да се прилагат по инициатива на декларатора и само за сравнителни цели, а не като основа за определяне на митническата облагаема стойност.

(4) Реално платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил ил следва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача и включва всички плащания от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача, които са извършени или следва да се извършат като условие за продажбата. Плащането не е необходимо винаги да бъде под формата на превеждане на пари, а може да бъде осъществено чрез акредитив или договоряеми средства и може да бъде извършено пряко или косвено.

(5) Действия, вкл. маркетингови, предприети от купувача за негова сметка, различни от тези, за които е предвидена корекция в чл. 7, не следва да се смятат за косвено плащане на продавача даже и когато те могат да се разглеждат, че са в полза на продавача или са били предприети в резултат на споразумение с него и разходите за тях не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена. "Маркетингови действия" по смисъла на тази алинея са всички действия, свързани с рекламирането и насърчаването на продажбата на остойностяваните стоки и всички гаранционни дейности по отношение на стоките.

(6) Митническата облагаема стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена:

1. разходи за строителство, инсталиране, монтаж, поддръжка или техническа помощ, извършени за стоките след вноса им;

2. мита, данъци, акцизи и такси, дължими в Република България за вноса или за продажбата на стоките.

(7) Лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо дали насрещна страна е продавачът или трето лице, не се включват в митническата облагаема стойност, при условие че:

1. лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена;

2. финансовото споразумение е в писмена форма;

3. купувачът може при необходимост да докаже, че:

а) такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена, и

б) обявеният лихвен процент не превишава равнището за преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансирането е било осигурено.

(8) Разпоредбите на ал. 7 следва да се прилагат, като се извършват необходимите промени, когато митническата облагаема стойност се определя по методи, различни от договорната стойност.

(9) Разпоредбите на ал. 7 и 8 се прилагат независимо от това, дали финансирането се осигурява от продавача, от банка или от друго физическо или юридическо лице.

(10) Когато стоките, декларирани за внасяне в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена следва да бъде онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена следва да се прилага също и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат оформени за внос в Република България.

(11) Когато реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на ал. 1 включва суми за такси и данъци в страната на произход или на износ, засягащи внасяните стоки, тези суми не се включват в митническата облагаема стойност, ако на митническите учреждения могат да се предоставят достатъчни доказателства, че стоките са били или ще бъдат освободени от тези такси и данъци и от това се е възползвал или ще се възползва купувачът.

(12) За целите на този член обстоятелството, че стоките, които са обект на продажба, са декларирани за внос в Република България, следва да се разглежда като достатъчен признак, че те са били продадени за износ за Република България. При последователни продажби преди остойностяване на стоките само последната продажба, водеща до вноса на стоките в Република България, или продажба на нейна територия преди оформянето на вноса на стоките следва да представлява такъв признак. Когато декларираната цена се отнася за продажби, осъществени преди последната продажба, следва да бъдат представени достатъчно доказателства на митническото учреждение, че тази продажба на стоки е за износ за Република България.

(13) Когато стоките са били използвани в трета страна, в интервала от време между продажбата и вноса в Република България митническата облагаема стойност може да не бъде договорната стойност.

(14) Купувачът не следва да отговаря на други условия, освен на условието да бъде страна по договора за продажба.

(15) Когато стойността на условията или съображенията по ал. 1, т. 2 може да бъде определена, тя следва да се разглежда като косвено плащане от купувача на продавача и като част от реално платената или подлежащата на плащане цена, ако условията или съображенията не се отнасят до:

а) действия, спрямо които се прилага ал. 5, или

б) фактор, по отношение на който към реално платената или подлежащата на плащане цена следва да се направи добавка съгласно чл. 7.

Чл. 2. (1) Когато митническата облагаема стойност не може да бъде определена по чл. 1, тя следва да се определи чрез последователно прилагане на чл. 3-6, докато условията на първия от тези членове позволи нейното определяне. Изключение от посочения ред се допуска при прилагането на чл. 5 и 6, ако деклараторът пожелае размяната на реда на тези два члена. Само когато такава стойност не може да бъде определена по този член, могат да се прилагат разпоредбите на следващия член по реда, определен съгласно тази алинея.

(2) Когато митническата облагаема стойност на внасяни стоки не може да бъде определена по чл. 1, 3, 4, 5 или 6, тя следва да се

определи чрез способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията (ГАТТ), на чл. VII от ГАТТ и на базата на данни, които са на разположение в Република България.

(3) Митническата облагаема стойност, определена съгласно ал. 2, не може да се основава на:

1. продажната цена в Република България на стоки, произведени в България;

2. система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата от две възможни стойности;

3. цената на стоки на вътрешния пазар на страната на износа;

4. производствени разходи, различни от изчислените стойности, които са били определени за идентични и сходни стоки в съответствие с чл. 6;

5. цени на стоки, продадени за износ, който не е бил предназначен за Република България;

6. минимални митнически облагаеми стойности;

7. субективно определени или фиктивни стойности.

Чл. 3. (1) Митническата облагаема стойност на внасяни стоки, определена по този член, следва да бъде договорната стойност на идентични стоки, продадени за износ за Република България и изнесени приблизително в същия момент както стоките, подлежащи на остойностяване.

(2) При прилагането на този член митническата облагаема стойност следва да се определя, като се използва договорната стойност на идентични стоки, продадени на същото търговско равнище и в приблизително същото количество както стоките, подлежащи на остойностяване. Когато такива продажби не могат да се установят, следва да се използва договорната стойност на идентични стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, при условие, че такава корекция може да бъде направена на базата на явни доказателства, които ясно установяват основателността и прецизността на корекцията независимо от това, дали корекцията води до увеличаване или до намаляване на стойността.

(3) Когато разходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 5, са включени в договорната стойност, следва да се направи корекция, за да се отчетат значителни разлики в такъв тип разходи между внасяните стоки и въпросните идентични стоки, произтичащи от различия в разстоянията и вида на транспорта.

(4) ако при прилагането на този член се намери повече от една договорна стойност на идентични стоки, за определянето на митническата облагаема стойност следва да се използва най-ниската от тях.

(5) При прилагането на този член договорната стойност на идентични стоки, произведени от друго лице, следва да се вземе под внимание само в случай, че не може да се намери договорна стойност за идентични стоки, произведени от същото лице, което е произвело и стоките, подлежащи на остойностяване.

(6) За целите на този член договорната стойност на внесени идентични стоки означава митническата им облагаема стойност, предварително определена по чл. 1, коригирана съгласно ал. 2 и 3.

Чл. 4. (1) Митническата облагаема стойност на внасяни стоки, определена по този член, следва да бъде договорната стойност на сходни стоки, продадени за износ за Република България и изнесени приблизително в същия момент както стоките, подлежащи на остойностяване.

(2) При прилагането на този член митническата облагаема стойност следва да се определя, като се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на същото търговско равнище и приблизително в същото количество както стоките, подлежащи на остойностяване. Когато такива продажби не могат да се установят, следва да се използва договорната стойност на сходни стоки, продадени на друго търговско равнище и/или в други количества, като се направи корекция, за да се отчетат разликите в търговското равнище и/или количествата, при условие, че такава корекция може да бъде направена на базата на явни доказателства, които ясно установяват основателността и прецизността на корекцията, независимо от това, дали корекцията води до увеличаване или до намаляване на стойността.

(3) Когато разходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 5, са включени в договорната стойност, тази стойност следва да се формира, като се държи сметка за значителни разлики в такива разходи между внасяните стоки и сходните им стоки, произтичащи от различия в разстоянията и вида на транспорта.

(4) Ако при прилагането на този член се намери повече от една договорна стойност на сходни стоки, за определянето на митническата облагаема стойност следва да се използва най-ниската от тях.

(5) При прилагането на този член договорната стойност на сходни стоки, произведени от друго лице, следва да се вземе под внимание само в случай, че не може да се намери договорна стойност за сходни стоки, произведени от същото лице, което е произвело и стоките, подлежащи на остойностяване.

(6) За целите на този член договорната стойност на внесени сходни стоки означава митническата им облагаема стойност, предварително определена по чл. 1, коригирана съгласно ал. 2 и 3.

Чл. 5. (1) Ако внасяните стоки или вносни идентични или сходни стоки се продават в Република България в състоянието, в което се внасят, митническата облагаема стойност на внасяни стоки, определена по реда на този член, следва да се основава на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки по същото или приблизително по същото време, по което се внасят стоките, подлежащи на остойностяване, на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват тези стоки, като от единичната цена се приспадат:

а) комисионните, които обикновено са платими или е договорено да бъдат платени, или обичайната печалба и общите разходи, включително косвените разходи за реализация на въпросните стоки, във връзка с продажби в Република България на вносни стоки от същия клас или вид;

б) обичайните разходи за транспорт и застраховка, както и други свързани с тях разходи в Република България;

в) мита, данъци и такси, дължими в Република България във връзка с вноса или продажбата на стоките.

(2) Ако нито внасяните стоки, нито идентични, нито сходни вносни стоки се продават по същото време или приблизително по времето на вноса на стоките, подлежащи на остойностяване, митническата облагаема стойност на внасяни стоки, определена по този член, следва да се основава, при спазване разпоредбите на ал. 1, на единичната цена, по която внасяните стоки или идентични или сходни вносни стоки се продават в Република България в състоянието, в което се внасят, на най-ранната дата след внасянето на стоките, подлежащи на остойностяване, но не по-късно от 90 дни след датата на внасянето им. "Най-ранната дата" означава датата, на която са реализирани продажби на внасяните стоки или на идентични или сходни вносни стоки в достатъчно количество, за да се определи единичната цена.

(3) Ако нито внасяните стоки, нито идентични, нито сходни вносни стоки се продават в Република България в състоянието, в което се внасят, ако деклараторът пожелае това, митническата облагаема стойност следва да се основава на единичната цена, по която внасяните стоки след по-нататъшна преработка се продават в най-голямото сборно количество на лица в Република България, които не са свързани с лицата, от които те купуват такива стоки, като се отчита добавената стойност от преработката и се приспаднат елементите, предвидени в ал. 1.

(4) В този член единичната цена, по която внасяни стоки се продават в най-голямото сборно количество, е цената, по която са продадени най-голям брой единици при продажби на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват такива стоки, на първото търговско равнище след вноса, на което такива продажби се реализират.

(5) Каквато и да е продажба в Република България на лице, което доставя пряко или косвено, безплатно или по намалени цени, за употреба във връзка с производството и продажбата за износ на внасяните стоки който и да е от елементите, изброени в чл. 7, ал. 1, т. 2, не следва да се взема под внимание при определяне на единичната цена за целите на този член.

Чл. 6. (1) Митническата облагаема стойност на внасяни стоки, определена според разпоредбите на този член, следва да се основава на изчислена стойност. Изчислената стойност следва да се състои от:

1. разходите за материали и производство или за други операции, свързани с обработката на внасяните стоки;

2. сума за печалба и общи разходи, равна на тази, която обикновено се калкулира при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ за Република България;

3. разходите, посочени в чл. 7, ал. 1, т. 5.

(2) Митническите учреждения не могат да изискват или да задължават лице, което няма седалище в Република България, да предоставя за проверка или да разрешава достъп до каквато и да е счетоводна или друга документация за целите на определянето на изчислена стойност. Независимо от това съобщените от производителя на стоките сведения за целите на определянето на митническата облагаема стойност по този член могат да бъдат проверявани в друга държава от митническите органи на Република България със съгласието на производителя и при условие, че се уведомят предварително компетентните органи на тази държава и те не се противопоставят на проучването.

(3) Разходите за материали и производство или тяхната стойност съгласно ал. 1, т. 1 следва да включват разходите за елементите, изброени в чл. 7, ал. 1, т. 1, букви "б" и "в". Те следва също да включват стойността, съответно разпределена, на всеки от елементите, изброени в чл. 7, ал. 1, т. 2, който е бил доставен пряко или косвено от купувача за употреба във връзка с производството на внасяните стоки. Стойността на елементите, изброени в чл. 7, ал. 1, т. 2, буква "г", които са изработени в Република България, следва да се включва само до размера, в който такива елементи се заплащат от производителя.

(4) Когато се използва друга информация, различна от информацията, предоставена от производителя или по негова поръчка, за целите на определянето на изчислена стойност, ако деклараторът пожелае това, митническите учреждения следва да го информират за източника на тази информация, за използваните данни и за изчисленията, извършени на базата на тези данни, съгласно чл. 10.

(5) "Общите разходи" включват преките и косвените разходи за производство и продажба на стоките за износ, които не са обхванати от ал. 1, т. 1.

Чл. 7. (1) При определяне на митническата облагаема стойност съгласно чл. 1 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят:

1. следните разходи в размера, в който се плащат от купувача, но не са включени в реално платената или подлежащата на плащане цена:

а) комисиони и възнаграждения за посредничество (брокерски възнаграждения), с изключение на комисионите за покупка, т. е. сумите, платени от вносителя на неговия комисионер за услугата да го представлява при покупката на остойностяваните стоки;

б) разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с остойностяваните стоки;

в) разходите за опаковка, включващи труда и материалите;

2. стойността, съответно разпределена, на следните стоки и услуги, когато са доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, за използване във връзка с производството и продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е била включена в платената или в подлежащата на плащане цена:

а) материали, съставки, части и други подобни, включени във внасяните стоки;

б) инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки;

в) изразходвани материали при производството на внасяните стоки;

г) инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн, планове и чертежи, които не са изработени в Република България и са били необходими за производството на внасяните стоки;

3. роялти и лицензни такси, отнасящи се до остойностяваните стоки, които купувачът пряко или косвено трябва да плати като условие за продажба на остойностяваните стоки в размера, в който тези роялти и такси не са включени в платената или в подлежащата на плащане цена;

4. стойността на всяка част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпване правото на владеене или на ползване върху внасяните стоки, която се предоставя пряко или косвено на продавача;

5. разходи за:

а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;

б) товарно-разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортиране на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;

в) застраховка на внасяните стоки.

(2) Добавки към реално платената или подлежащата на плащане цена по този член следва да се правят само на базата на обективни и подлежащи на количествена оценка данни.

(3) При определяне на митническата облагаема стойност към реално платената или подлежащата на плащане цена не могат да се правят други добавки освен предвидените по този член.

(4) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 3:

1. таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки при определяне на митническата облагаема стойност;

2. плащания, направени от купувача за правото да разпространява или да препродава внасяните стоки, не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки, ако тези плащания не представляват условие за продажбата на стоките за износ за Република България.

(5) Когато контейнерите, посочени в ал. 1, т. 1, буква "б", са обект на многократен внос, тяхната стойност, по желание на декларатора, следва да се разпредели съобразно счетоводните принципи.

(6) За целите на ал. 1, т. 2, буква "г" стойността на проучвания и предварителни скици, свързани с дизайна, не се включват в митническата облагаема стойност.

(7) При прилагането на ал. 1, т. 3 страната, в която се намира седалището на получателя на плащането, не е от значение за третирането на самото плащане.

Чл. 8. (1) Независимо от разпоредбите на чл. 1-7 при определяне на митническата облагаема стойност на внасяни носители на информация за използването им в оборудване за електронна обработка на данни, които носят данни или инструкции, следва да се вземат под внимание само разходите за самите носители на информация или тяхната стойност. Митническата облагаема стойност на внасяните носители на информация, носещи данни или инструкции, не следва да включва разходите за данните или инструкциите или тяхната стойност, при условие че тези разходи или стойност са разграничени от разходите за самите носители на информация или от тяхната стойност.

(2) За целите на този член:

1. изразът "носители на информация" не включва интегрални схеми, полупроводници или подобни устройства или изделия, съдържащи такива схеми, полупроводници или подобни устройства;

2. изразът "данни или инструкции" не включва звукови, кинематографични или видеозаписи.

Чл. 9. (1) Превръщането на чуждестранната валута в левове за изчисляване на митническата облагаема стойност се извършва по действащия към датата на приемане на митническата декларация валутен курс за митнически цели. Валутният курс за митнически цели е централният курс на чуждестранните валути към българския лев за понеделник, определен от Българската народна банка в петък и публикуван в петък. Този курс се прилага от сряда и действа до вторник на следващата седмица включително.

(2) Когато петък не е работен ден, използва се централният валутен курс за понеделник (или вторник, ако понеделник не е работен ден), определен от Българската народна банка в последния работен ден на предходната седмица и публикуван същия ден. Когато понеделник и вторник не са работни дни, използва се централният валутен курс за сряда, определен от Българската народна банка в последния работен ден на предходната седмица и публикуван същия ден.

Чл. 10. (1) За да бъде определена митническата облагаема стойност, всяко лице, имащо пряко или косвено отношение към вноса на стоките, следва да предостави на митническите учреждения цялата необходима информация и документи.

(2) Цялата информация, която представлява тайна или която е предоставена като такава за целите на определянето на митническата облагаема стойност, следва да бъде третирана като служебна тайна от митническите учреждения, които нямат право да я разкриват без разрешение на лицата или органите, осигурили тази информация, освен ако бъде поискана във връзка със съдебна процедура.

Чл. 11. (1) Митническата облагаема стойност на внасяни стоки не следва да включва разходите за транспорт на територията на Република България, при положение, че такива разходи са разграничени от платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки.

(2) Когато стоките се превозват със същия вид транспорт до място във вътрешността на страната и транспортните разходи са дадени общо, те следва да се разпределят пропорционално на изминаваното разстояние извън и на територията на Република България, ако пред митническите учреждения не бъде доказано какви транспортни разходи биха били платени до входния граничен пункт на Република България съгласно ставките по общите каталози за международен превоз.

(3) Когато стоките са фактурирани по цена франко място във вътрешността на страната, която съответства на цената до входен граничен пункт, транспортните разходи в Република България не следва да се приспадат. Такова приспадане може да се направи, ако пред митническите учреждения бъде доказано, че цената франко българска граница би била по-ниска от цената франко упоменатото място.

(4) Когато транспортът е безплатен или е осигурен от купувача, в митническата облагаема стойност следва да се включат транспортни разходи, изчислени на базата на ставките за превоз, които обичайно се прилагат за същия вид транспорт.

Чл. 12. (1) Чрез писмена молба деклараторът има право да поиска от митническите учреждения писмено пояснение за това, как е определена митническата облагаема стойност на внасяните стоки.

(2) Молбите по ал. 1 се подават най-късно един месец след датата на определяне на митническата облагаема стойност.